Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Атанас и Владимир бързо от само колеги, станаха и приятели. Запознаха се, когато малко след като се уволниха от казармата, започнаха като въоръжена охрана и пазеха няколко склада на местна мутра край голямо село, намиращо се на оживен път между два града. И двамата на по двадесет години бързо намериха обща приказка, като най-често говореха за момичета. Атанас беше коцкар и постоянно се хвалеше с купищата момичета, с които бе спал, както и колко лесно ги свалял. Може би защото отрасна с няколко братя и властен баща – така имаше модели за подражание, а и конкуренция. Владимир беше точно наобратно – все още не бе правил секс. Може би за това най-много повлия, че още невръстно дете остана без баща и беше възпитан от баба си, майка си и по-голямата си сестра. Порасна доста плах към другия пол и за да не се превърне в женомразец, остана с ужасно романтична представа за момичетата.
- Пич! – каза веднъж Атанас на Владимир. - Проблемът ти е, че си издигнал путката на пиедестал. За теб тя е нещо красиво, нежно... Не знам, по-скоро предполагам, че мислиш така. А то си е една миризлива дупка за ебане. Нищо повече!
- Стига, де! Момичетата са нежни създания, а не... путка и цици.
Атанас се засмя, а после въздъхна:
- Колкото си по-нежен с едно момиче, толкова по-женствен изглеждаш. Момичетата търсят тестостеронно излъчване: агресия, доминация, визия, която обещава животинско чукане...
- Да, бе, да! С колкото момичета съм говорил, всичките търсят кавалерство, чувство за хумор, комплименти...
- Ха-ха-ха! – избухна Наско. - И с колко от тях си спал?
- Е...
- Нула! И ще продължава да е нула, ако продължаваш в същия дух. Гаранция!
Атанас направи кратка пауза, за да може Владимир да осмисли казаното, след което продължи:
- Аз ти давам пътя към успеха, а ти спориш! Е, хубаво е и да имаш пари! Ако не ѝ правиш скъпи подаръци, защо да спи точно с теб?
- Глупости! Не можеш да отречеш, че момичетата се разтапят, когато ги гледат с обожание.
- Момичетата не искат да ги обожават, а да ги покорят, да ги владеят, да ги притежават!
Често спориха по въпроса и винаги бяха на противоположни мнения. Владимир не искаше да признае Атанас за прав, дори когато последния му каза:
- Ти слушаш какво ти казват момичета, че търсят, но като им го даваш, не стигаш до секс с тях. Аз има давам това, което твърдят че ги отблъсква, и после ги чукам. Кой е правият?
Владимир дори ставаше свидетел колко лесно Атанас се уреждаше със секс, като излезеха заедно на дискотека, докато Владо не успяваше да се уреди дори със свирка. А беше под достойнството му да приеме подаяние от приятеля си, който му предлагаше да го уреди с мацка. Не можеше дори да пусне ръка по тялото на пияно момиче, без нейно разрешение. Едва ли не, чакаше момичетата да му се предлагат.
Мина време и веднъж като бяха на работа Атанас каза на Владимир:
- Пич, поканил съм две мацки тази вечер. Едната си е бръмчалка, може и ти да топнеш чушката! – смигна той. - А другата била девствена и искала да я отвори някой опитен и приятелката ѝ, тая бръмчалката, се сетила за мене.
Владо изпръхтя презрително. Такива като момичето, което си търсело ебач, защото било смешно вече да бъде “захлупена”, ги наричаше “девствени курви”. Отсега знаеше, че даже и не искаше да говори с двете мацки, да не говорим “да си цапа душата” с отрепки като тях.
- Прави, каквото искаш! – вдигна примирително рамене Владо. - Аз не искам да ги пипвам даже!
В обекта, освен складовете, имаше обширен кабинет, който често шефът им ползваше за кратки алкохолно-сексуални сбирки и бе предупредил всички от охраната, че ако влизат там и ползват нещо, то да не личи, иначе... Още по-зле, ако нещо от складовете изчезнеше. Както им казваше неведнъж:
- Ако загубя пари заради вас, ще продам задниците на майките ви, сестрите ви, братовчедките ви и вашите даже, по бардаците в Европа, докато ми възстановите загубите!
Не се съмняваха, че ще го направи. Милостта липсваше в характера му.
И така настъпи нощта и дойдоха по-горе споменатите две мацки. Едната си личеше, че е любителка на безразборните сексуални връзки. Едра, като за момиче, мръснишко топчесто лице, тежък грим, коса до раменете, големи гърди предизвикателно полуизвадени от деколтето на прозиращата блузка и секси сутиена, едричко, но не дебело дупе, както и бедрата, почти неприкрити от миниатюрната пола, високи червени обувки с тънки токчета и лак на ноктите в същия цвят. Дъвчеше грозно и с мляскане дъвка. Казваше се Камелия и очевидно беше с няколко години по-голяма от тях. Другото момиче беше красавица и изглеждаше на техните години. Беше с дълга до кръста изглеждаща естествена кестенява коса, овално миловидно лице, без или почти без грим, леко влажни устни от честото им нервно облизване, обикновена, почти изцяло бяла тениска, светлосиня дънкова пола до коленете и бели маратонки. Представи се като Надежда. И двете не бяха от селото.
Владимир си глътна езика от изненада. Искаше да мрази Надежда, заради причината тя да е тук, но с ужас осъзнаваше, че май се влюбваше. Атанас побутна момичетата в посока кабинета на шефа им и каза на Владо:
- Приятел, нали ще ме покриеш за час? Но не се отдалечавай от порталната, може да имаш гости. – смигна му съзаклятнически и изчезнаха.
Владо въздъхна, провери пистолета Макаров в кобура и резервния пълнител, палката и белезниците, след което излезе да се разходи между складовете, за да провери за неканени гости, макар шефът им да им беше забранил да обикалят по един. После се върна в порталната стаичка и си направи кафе. Погледна към светещия отворен прозорец на кабинета на около двадесетина метра от него и му се сви стомаха от ревност, че приятелят му щеше да отнеме девствеността на момичето, което така силно разтуптя сърцето му. Мъжки пропъди влагата избила по очите му.
Минути по-късно при него дойде Камелия. Наля си кафе и седна срещу Владо с леко разтворени крака. Последният не искаше да я гледа в лицето, за да не види тя презрението му към нея и неволно погледът му попадна между краката ѝ. Гледката му хареса и гърлото му пресъхна. Преглътна мъчително и погледна Камелия в очите. Тя се усмихваше. Разтвори още повече крака и Владо с мъка се удържа да не погледне отново натам. Момичето изпъчи гърди и леко ги друсна. Владо едва тогава забеляза свободното им движение под прозиращата блузка. Ареолите се виждаха добре, а зърната бяха доста навирени. Младежът с мъка откъсна поглед оттам и го направи от срам, а не че не му харесваше гледката. Тогава Камелия раздвижи бедра, погали ги от вътрешната им страна и безсрамно изложи вагината си, без да остави нищо на фантазията.
- Харесвам ли ти? – попита закачливо тя. - Искаш ли да ме чукаш?
Въпреки надървения му до пръсване член в панталоните, той искаше да ѝ отговори: “Категорично не!”, но това не бе кавалерско и тогава се зачуди как по-деликатно да ѝ откаже.
- Виж... Имаш хубава... такова... и... но...
Тя събу токчетата и с крак замасажира твърдата предница на панталона на свръх притеснения Владимир.
- Ками... не искам да съм груб...
Той хвана ходилото ѝ, за да го отстрани от чатала му и се изненада колко приятно нежно е. Задържа го две-три секунди повече от нужното за премахването му и дори неволно го погали. Когато кракът ѝ тупна на пода, Камелия скочи, съблече светкавично блузката си, навря едрата си гръд в лицето на Владимир и придържайки главата му към нея, седна в скута му. Мучейки Владимир се опита да се освободи, но Камелия използва момента и натика едното си зърно в устата му. Инстинктивно младежът го засмука и то стана още по-твърдо. В опита си да я отблъсне, Владимир неволно награби гърдите ѝ. Усещането от истинска женска гръд в ръцете му го разпали и той започна да ги мачка и суче. Камелия доволна замърка. Едната ѝ ръка притискаше главата му към гърдите ѝ, а другата разкопча панталона, бръкна вътре и напипа така желания кур. Започна да му прави фрикции, кефейки се на твърдостта му.
- Ох, на кака, че ти е хубав! Приятелят ти ме претупа набързо и ме изпрати тук, че да си се чукат с Надя на спокойствие.
При споменаването на харесваното момиче и какво прави при приятелят му, Владимир посърна. Хуят му започна да омеква.
- Не! Не! Не! – запротестира Камелия. - Какво ти става? Искам едно яко, животинско чукане, по дяволите!
- Аз не искам! – категорично рече Владимир и грубо я отблъсна от себе си.
Отвращението му към нея се бе завърнало с пълна сила и тя вече не беше секси прелъстителка. Той седеше прав срещу нея и я мразеше с цялото си същество. Но Камелия не се отказа. Блъсна Владимир и той падна на дивана зад него. Тя бързо му смъкна панталоните заедно с бельото, награби почти отпуснатото парче месо между краката му и старателно започна да му прави чекия. Започна бурно да му духа, но малкият Владко остана все така в летаргично състояние.
- Искам си твърд хуй! – изхленчи Камелия.
След като повече от две минути не успя да предизвика ерекция с оралните си ласки, докато парира опитите на хилавия младеж да я отблъсне, тя се предаде:
- Окей! Явно няма да получа хубаво чукане днес... Тогава... Тогава... ще ме лижеш!
Легна на дивана и награбвайки косата на Владимир, натика главата му в незадоволената си пичка.
- Лижи, мамка ти! Поне това ми дължиш!
Владимир не разбра откъде накъде да е длъжен, но като кавалер си замълча. По-големият проблем за него беше, че се оказа как путката всъщност няма нищо толкова романтично и красиво в нея, както си е мислел. На всичкото отгоре миришеше ужасно – на нещо мухлясало, развалено, застояло... Сбърчи нос и започна колебливо да лиже насам-натам по обръснатото ѝ коте. Камелия знаеше, че Владо е неопитен и разтваряше срамните си устни и насочваше главата му с ръце. По едно време разкри клитора си и му го посочи:
- Лижи тук!
Владо изпълни молбата ѝ и приятно се изненада от реакцията ѝ. Стоновете ѝ бяха породени от неговите действия и това погъделичка гордостта му. Започна да се старае все повече.
- По-бързо! Ооохх дааа... Давай! Давай! Мммм...
Със стоновете си тя все повече надъхваше Владо.
Изведнъж отвън долетяха виковете на Надежда, но заради силния вятър и шумоленето на клони не беше ясно дали бяха от болка или от удоволствие. “Мръсна курва!” помисли си Владимир, но противно на очакванията му, внезапно получи много силна ерекция. Надигна се и от раз влезе до дъно в Камелия.
- ААААА, ДААААААА! Давай! Чукай ме като звяр!
Владимир започна диво, животинско да я ебе. “Мръсна, шибана курва! Ще ти пръсна скапаната миризлива шунда!” и още много подобни мисли се въртяха в главата на Владо. Той изкарваше цялата си злоба на Камелия, но в мислите си наказваше Надежда. Мразеше я от вдън душа, за радост на Камелия, която получаваше точно чукането, което искаше. Владимир с резки тласъци се набиваше до дъно, грубо и безмилостно. И за негов срам, това му харесваше. Ебането не беше точно това, което очакваше, но все пак беше готино. От силните тласъци топките му се блъскаха до лека болка и дискомфорт за него в ануса на младата жена.
- Презерватив! Забрави презерватив! – сети се Камелия.
Владимир с нищо не показа, че я беше чул. Силните му тласъци предизвикваха големи вълни по задните ѝ части, по бедрата, по корема, но най-много се отразяваха на гърдите ѝ, които бясно се люлееха вълнообразно. Далеч от представата си за нежен и романтичен секс, Владимир диво нахлуваше дълбоко в женската анатомия. Ставаше му все повече кеф. Награби и замачка грубо тресящите се гърди. Камелия не беше на себе си от неочаквано добрия развой на събитията и стенеше на много висок глас. Говореше мръсни думи за чукане и пръскане на путката ѝ. Насърчаваше Владимир да не я жали, не че той имаше намерение да го прави.
- Тъпа курва! – нареждаше той като в някакъв транс. - Въобще не ме заслужаваш!
- Да! Да! – съгласяваше се Камелия, без да осъзнава адресата на думите на Владо.
И все пак Владимир призна пред себе си, че сексът е далеч по-готин от това да лъскаш чекии. Не само заради чувството да е в женското тяло и по-интензивните усещания. Имаше нещо красиво във вида на възбудената жена. Още по-якото беше, че реакциите ѝ бяха породени от него – той рисуваше красота по тялото ѝ, така се почувства. За добро или лошо си помисли: “Ех, ако тя беше Надежда...”. Това го жегна. Продължаваше настървено да обладава Камелия, но мисълта за другото момиче не му даваше мира.
Усетил, че му става все по-хубаво и че скоро ще свърши, Владимир пусна гърдите на Камелия, награби бедрата ѝ и така зверски и бързо я заблъска, че дивана жално започна да протестира.
- Мамка ти и курвааа! Ще те пръснааа! – чу се да вика Владимир.
- АААААААА... ДААААА! – беше близо и Камелия, но в следващия момент се усети. - Не свършвай в мен! Не в мен! Извади го!
Владимир сякаш нямаше такова намерение, но все пак в последния момент го извади. Първият изстрел сперма уцели едната ѝ гърда, следващите бяха по корема ѝ, а остатъка младежът размаза по срамните ѝ устни. Камелия започна бясно да движи пръсти по клитора си и след малко се загърчи в екстаз. Владимир с интерес наблюдаваше бурната реакция на тялото ѝ. Имаше нещо феноменално красиво в женския оргазъм и целият му яд се изпари. Дори съвестта му го загриза. Виновно положи глава между гърдите на Камелия. Тя не разбра мислите му и с благодарност започна да гали младежа по главата:
- Супер беше, Влади! Страхотен! Такова чукане не помня да съм имала скоро.
Скоро след това се забърсаха със салфетки и се облякоха. Не след дълго Надежда и Атанас се зададоха, като младежът пристъпваше едва-едва с широка усмивка и ръце в джобовете, а момичето крачеше много бързо, беше с наведена глава и видимо плачеше. Това я спаси да срещне презрителния поглед на Владо. Надежда профуча покрай порталната стаичка и излезе навън в посока селото. Камелия скочи и побягна след нея.
- Пич, какво стана? – попита Владимир.
- А, нищо! Курвенски номера! Размислила, не била искала вече да я отварям. Страх я било и още хиляда дъра-бъра! Ако не бях я понатиснал, сигурно щеше да се откаже.
- Ти... си я изнасилил?
- Ааа, не. Не съвсем. Тя дойде доброволно, нали? Е, подърпа се малко, за да се направи на интересна, ама после викаше от кеф... май.
- Май?
- Абе те женските не знаят какво искат. Хем им правиш кефа, хем те карат да се чувстваш виновен.
Владимир стоеше със зяпнала уста. Искаше му се да го грабне за врата и да го удуши. Приятелят му беше омърсил може би бъдещата му любов.
- А при теб как мина? – смени темата Атанас. - Миришеш на мръсен секс!
Смееше се на глас на фона на вцепенения си колега и приятел.
Между двамата настъпи сериозен разрив и приятелството им беше вече под въпрос.
Няколко дни по-късно братът на Надежда с негови приятели причакали Атанас и го пребили жестоко. Едва не го убили. Заплашил го, че ако още веднъж пипнел сестра му, щял да го убие. Това, някак си, се оказа причината да се възстанови приятелството между двамата колеги.
Владимир се постара да забрави случилото се в онази нощ и се престраши да се опита да флиртува с Надежда. Тя всеки път се гипсираше от страх, когато той я доближеше, но въпреки това упорито се опитваше да спечели симпатиите ѝ.
Не много след тези събития, при една от обиколките им в обекта, Атанас и Владимир забелязаха хора около един от складовете. Двама седяха полу прикрити на пост с калашници, а други се подготвяха да товарят голям бус. Тъкмо бяха отворили вратата на склада. Нито Наско, нито Владо знаеха какво имаше в складовете, но се съмняваха да беше нещо законно. Едва ли щеше да им стигне цял живот да си продават задниците в някой бардак, за да възстановят загубите на шефа си и решиха да действат. За такива случаи шефът им беше казал:
- Видите ли някой от вътрешната страна на оградата, стреляте на месо! Без предупреждение! Ясно? Аз ще се оправям с полицията.
Така колегите им бяха убили няколко циганина, влезли да търсят желязо, мед, алуминий и други ценни за тях неща за кражба. Никой от охраната не бе подведен под отговорност и повече не посмяха да влизат външни хора. До днес.
Владимир извади пистолета си, зареди патрон и се изправи насочил оръжието към единия с автоматите:
- Стой на място! Никой да не мърда! Атанас го събори навреме малко преди автоматният откос да мине през колегата му.
- Полудя ли? – озъби му се Наско. - Да не ти е омръзнал животът? Шефът нали беше казал да стреляме на месо?
- Ама не мога така! – заоправдава се Владимир.
- Обаче те могат! – посочи с пистолета си Атанас.
Разделиха се. Имаха предимството, че познаваха отлично малкия район и използваха това в престрелката. Успяха да се обадят по служебния мобифон на шефа си. В служебната каса в порталната имаха ловна пушка с рязана цев за подобни случай, но никога не бяха я вадили, а сега разстоянието до нея изглеждаше огромно. За съжаление имаха само по два пълнителя и скоро останаха само с по два патрона. За техен късмет убиха трима, а другите избягаха с буса. Имаше и един, който беше тежко ранен, но групата въоръжени мъже, с които дойде шефът на двамата охранители, го доубиха. Оказа се, че един от убитите е син на друга мутра от конкурентна групировка. Шефът на двамата приятели ги предупреди:
- Момчета, тоя има един наемник, когото със сигурност ще прати да ви очисти. Бъдете внимателни!
Даде им повече патрони, задължи ги да носят пушката из обекта и им даде и един калашник. И още един мобифон, за всеки случай.
Момчетата станаха като две кълба от нерви. На третата им смяна след престрелката, стационарният телефон в порталната иззвъня и ги стресна и двамата. Атанас вдигна:
- Да? Да, аз съм. Какво? Ама вие луди ли сте, бе? Сигурна ли си? Не искам проблеми с брат ѝ. Твърде много ми се насъбра... Гарантираш ли? Окей!
Затвори и се замисли.
- Е? – попита Владимир.
- Какво “Е?” – не разбра Атанас.
- Кой беше?
- А? – Атанас видимо витаеше някъде и бе много нервен. - Ааа… Камелия беше. Искат да дойдат с приятелката си. Надя искала пак да я чукам...
- КАКВООО??? – изправи се Владимир.
В главата му нахлу цял тон кръв. Стисна юмруци.
- Малка, мръсна, долна, шибана...
- За това пък Камелия иска теб. Явно доста добре си се справил.
Атанас опита да се усмихне, но се получи доста изкуствено.
- Не, не, не! Ще я убия тая! – не беше на себе си Владимир. - Аз толкова се старах да я ухажвам, а тя...
- Какво си правил? – гледаше невярващо Атанас. - Абе само луди около мене!
Късно през нощта двете момичета дойдоха. Камелия бе ухилена до уши, а Надежда виновно гледаше в земята, страхувайки се да срещне погледа на Владимир. Нещо иззвъня. Надежда бръкна в чантичката си, погледна екрана на мобифона си и го изключи.
- Брат ти? – попита Камелия и Надя кимна.
Наско и Надя тръгнаха към любовното гнездо, а Камелия се заумилква около Владимир. Той всячески я отблъскваше, но тя не се отказваше, докато Владимир не извади пистолета и не го насочи към нея:
- Ако не се махнеш веднага, ще те гръмна!
Камелия малко се стресна.
- Заради Надя ли си такъв? Тя не харесва Наско, а прави напук на брат си. А и за да те откаже, да не я търсиш повече.
Камелия видя как Владимир присви очи и стисна устни, затова тръгна към кабинета, за да се присъедини към другите. Можеше пък да си спретнат тройка, кой знае?
Владимир, прибра пистолета в кобура, взе калашника и тръгна да обикаля из района. Много бавно и предпазливо. Дали бяха минали десет-петнайсет минути и Владимир чу изстрел. Инстинктивно се сниши. Втори изстрел. Женски писък. Трети изстрел. Четвърти. “Надя! Ще убие Надя!” – помисли Владо и хукна към кабинета, като внимаваше да не излиза на открито. Въпреки, че мразеше Надя... я обичаше. “Мръсна гад! Ще ти го върна тъпкано!” – заканваше се Владимир. Сети се да звънне по мобифона:
- Шефе, нападнаха ни!
Затвори и забави крачка. Вдигна автомата и притичвайки по сенките, се прилепи към стената, когато доближи. Проехтя изстрел и Владимир бе сигурен, че усети профучаването на куршума до ухото му. При следващия изстрел нещо го удари тежко в гърдите, Владимир преплете крака, тупна на земята и се претърколи. Лежеше почти по очи. Тялото не го слушаше. Чувстваше се толкова лек, като в безтегловност, а в същото време толкова тежък, че не бе способен да помръдне. Кръвта му бързо изтичаше и правеше локвичка пред него. Чу тихи стъпки в тревата. Някой стоеше на крачка пред него, но Владимир не можеше не само да помръдне, но дори да повдигне поглед. “Ето, сега ще натисне спусъка и всичко ще приключи!” – помисли си. Изпитваше огромна жажда и за миг му хрумна глупавата идея да помоли убиеца за чаша вода.
Стъпките се отдалечиха, а Владимир усещаше как все повече и повече му се доспива. “Значи това било смъртта? Просто заспиваш.” – помисли си Владимир и потъна в бездната на мрака.
Следва продължение...
/Изку Куригал/
Да му се не види! Какво стана? Кой беше до него?Наемникът ли? Кукце, изчетох те с огромен интерес. Точно бях гледала филм с герой като Владимир, само дето Зи поколение. Пък ти си егатиму и режисьора, "лошата " кака трябваше да е миризлива, че да забодеш образа ѝ към графата с грозна нечистоплътност. Във филма, срамежливият герой свърши по бедрата на жената, преди да успее да влезе. Тук спортна злоба спаси ситуацията. Чакам развоя с огромен интерес. И защо Надя има да връща на брат си, че я е защитил? Тя изпитваше панически страх, а се върна? Ахассааа,ааааа, искала е отмъщението да си е нейно лииииии? Кук, 04:21 е., ще мъча да спя и утре те почвам. С въпроси. А и още, детайл. Асоциация с имената- Атанас звучи по- меко от твърдите съгласни във Владимир. Това ме подсеща за един балкански образ, когото срещам из старите римски пътища, както си юрка мотора с гумени ботуши и избеляла работна униформа. Размяната на реплики се състои в неговото "- Кой е крррралят на света?" Аз още мигам на липсата на "Здрасти". За отговор се чува "Владимиррррр" и мотора отпрашва с мръсна газ. :))))
Чакаме продължението много готино
Занимателен разказ, бяха ми любопитни двата диаметрално противоположни типажа, като социум и като светоусещане. Владимир не беше толкова рядко явление преди години. Повечето момчета от така нареченото поколение бумъри имаха подобно държане и отношение към жените, или поне тези, които аз познавам. Момче, върнало се от казармата след две години ритмичен живот, където всичко е строго регламентирано и се подчинява на съвсем други взаимоотношения, след уволнението изпада за някакъв период от време в емоционална безтегловност. Един познат, добро приятелче, граничар на южната граница, в момент на откровеност сподели, че първият, че даже и вторият месец му било трудно да се движи по осветените улици, инстинктивно се движел в сенките на сградите или дърветата, това му е насадено от двете години служба на границата. Случва се момче, което за пръв път е с жена, при това повече от десет години по-възрастна от него, но тя не е като бръмкалката от разказа, а жена от друг слой на обществото, като социум и култура. Има една малка загадка: с два "макарова" трудно се противостои срещу два калашника. Та те сумарно, заедно с резервните пълнители, имат общо 32 патрона, а калашникът има в пълнителя 30 патрона, а ако стрелците имат и по един резервен, или както се прави във филмите, един с лейкопласт обърнат, то това прави сумарно 120 изстрела срещу мижавите 32 с "Макаров". Вярно, по филмите дават как ахмаците с калашника стрелят все едно поливат с маркуч, как пък не. Минималното теоретично време, за което се изпразва един пълнител, е три секунди. Не разбирам това отношение към жените и вътрешната борба на по-симпатичния ми Владимир. Много добро описание на образа на селска, ниско образована курва, с цялата показна грубост и елементарно държане.Не съм сигурен ,че много мъже ще лижат там, където само преди няколко минути приятелят му си е завирал кура-гнусно е.
Кукце! И музика чух, и оператор ползвах, и режисьор, и цял филм стана, пиле мойе! Алекс, душо, добро утро! Заела съм се да търся лица актьорски за тоя ми ти филм. Дали Баташов и Чочката да са, естествено Мая Бежанска с бели маратонки и изтъркани джински, може би Милица Гладнишка да го хапне героят му. Много ми беше занимателно. И ровя и търся, къде тук има лични впечатления. Или изобщо няма? Браво, Петле! Чудесна сцена с изпадането в безсъзнание. Чак ми охладня на гърба. Нямам търпение да разбера по натам.
Откъс от филма "ПЛАТОНИЧЕСКАТА ЛИБОФФ на ФИЧКА и тъпото саше" https://youtu.be/izG43-xQVHM?si=PahE-bbQmOyUHBI_
Херций, първо, тая Мая е Новоселска и второ, много неадекватен пореден еднакъв спам. Пак не си по темата на автора!
Fairy, но защо първичните коментари на "юнака" с главните букви така спонтанно ме веселят и забавляват? Оставам с впечатление, че страда от някакво ОКР към теб и мен. Смешен ми е. Радетел е за коментиране на съответния разказ, но той и дума не казва за тях, а се е съсредоточил само върху нас двамата. На мен ми е приятно да ме свързват с теб - креативната и артистична жена, в обратна посока - нямам представа. В неговите очи, ние да не сме някакви плеймейкъри? За теб е разбираемо, ти си креативна коментираща, а аз съм сух и безинтересен, което си го знам. Алекс
Миличък ми Алекс! Ти не знаеш, но моята "изневяра" под разказа с хижаря бай Петър, доведе до шумни задкулисни брожения и чуденки. Може би ще си ми сърдит. Може би се сдобих с враг +1, прелъстен и изоставен. Никой не чете, никой не помни, както си знаеш :))). Разбира се, че искам и ми е приятно да ме свързват с теб, даже като го пиша, усетих топлата ти риза :))). Capslock Херций много държи да не го имат за подкупен или нещо пристрастен коментатор, затуй така, веднага след някоя мила дума, побързва да се поправи. Разбирам го. Даже има напредък в това, че когато пропуска тематичен коментар е защото се старае да не се изпусне с някоя критика. Аз си го закачам, де. Тия дни съм почти постоянно тук и забелязвам, че това се повтаря винаги, когато има някакъв външен стрес. Много хубавичко се разтушавам. Имай уютна и спокойна неделя, Алекс! Сюда всё под контролем.
Тая шизофрения пак е влязла във фаза и пише ту като себе си, ту като тъпото саше. Ама давай го малко по-неграмотно и без толкова епитети, че се разбира коя пише. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ааа, да, пий си и ИЛАЧИТЕ, чак тогава ще е под контрол СЮДА!!! /ХАЙНРЕХ ХЕРЦ/
В грешка съм. Трябвало "здесь", другото касае движение. Вуйна ми на времето, само щом пуснеше плътния си бас : *А****, приди сюда!* значеше, че ще ремонтира братовчед ни в банята. Оттам се чуваха руска реч и зверско тропане и блъскане. А по- красива жена не бях виждала от вуйна си, когато вуйчо я доведе. И досега е така. Отплеснах се.
Твоят разказ "Гроздобер" ме върна като машина на времето към есенните студенки бригади. Нас, тогавашните момчета, рядко ни изпращаха на грозде. Ние бяхме на по-тежката и по-мръсната работа, както и трябва да бъде. И аз в един коментар ти описах един малък момент от нашата дейност. Но веднъж минахме край кантара, където мерят камионите, и встрани беше спряла "Шкода" с ремарке и двете пълни с щайги "булгар", онзи с кехлибарения цвят. От всяка щайга взехме по една голяма чепка и ги раздадохме на момичетата, с които бяхме. На такова вкусно и сладко грозде рядко съм попадал. Алекс
Дай ми заглавието на разказа за бай Петър.
Пък за разказа какво да пиша - Партизански истории от партизански романи- осъвремени. През комунизма ги поднасяха като подвизите на Митко Палаузов и овчарчето Калитко с трепетите му по другарката партизанка Горица сега КАМЕЛИЯ+Надежда. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ /
Радвам се, че писаното ми е било повод за приятни минути и връщане на спомени. За съжаление, нямаше вече бригади по моето време. А впоследствие като студентка, софиянка, винаги оставах встрани от купоните по общежитията. Имах си моята компания и толкоз. Даже точно разказа на Ку ме върна към сцената как скъсах с първата си либов, която и изпратих, и посрещнах след казармата. Та, вече бях студентка втори курс, той - охранител на склад в стара София, някъде около площад Македония ли беше, по ул Симеон ли, както и да е. Та, се случва да сме в стаичката и да го натискам. Той си беше мълчалив. Ама като дойде изненадващо баща му и съвсем се спече. Добре, че бащата предложи да пием по кафе и момчето ни свари. Ако не беше евентуалният свекър, все бяхме потънали в адска неудобна тишина. Тогава ме огря. Че аз на такъв мъж не мога да разчитам. И край. Вечерта бе уведомен. Една неловка ситуация и вече бях извадила генерални изводи за липсата на инициатива, смелост и посока. Мдааа, по разказа пописах, все пак. :)))
саше ако беше се бе срещнал с твоята покровителка щеше да си на друго мнение относно сладостта на гроздето в сравнение с нейните зърна дет ни ги навира нон стоп тук в коментарите. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ади МА, като те знам к'ва си геронтофилка 100 на 100 сигур се разчепи върху свекър ти. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Разказът е "Една незабравима вечер в планината". Херций, винаги съм повтаряла, че искам един. И той да не ме дели. Останалото е каламбури.
Добре разказана история с ебане и екшън, но не ми вдигна кура. Причината е, че аз харесвам и се възбуждам от красиви жени и на яве и на видео и на разкази. Така че разказа е топ, но за мен кел файда. Ще чакам ебането на Надежда, там вече ще го надървя одма :))))
Добре разказана история с ебане и екшън, но не ми вдигна кура. Причината е, че аз харесвам и се възбуждам от красиви жени и на яве и на видео и на разкази. Така че разказа е топ, но за мен кел файда. Ще чакам ебането на Надежда, там вече ще го надървя одма :)))) Коментара е мой, ся видях, че не съм бил логнат
До ХАЙНРИХ ХЕРЦ, Като правило винаги в сериозните си отношения съм бил в обществото на умни и високо образовани и културни жени. Не, че не съм попадал в среда на онези "кухите" същества, които в компания се чудят каква поза да заемат, да им се очертаят гърдите и краката най-добре, как да се застанат, че профилът им да е най-красив и привлекателен. В главата им има само една мозъчна клетка, която бръмчи като в стая след летен обяд. Тези, които познавам, са от другия - умните. Така че за мен Fairy принадлежи към втората група, на умните, културни, образовани, възпитани, начетени и с чувство за хумор. За високо образовани и с твърд характер не е нужно да ходя далеч. Иначе сте прав, кухи "момета" шефстват по улиците в търсене на плячка. Във всяка фирма ги има, правят в началото нещо като кариера, а след това се чудят как да се отърват от тях. Иначе онези момичета, които теглят тежката кола, тях не ги забелязват. Нещо от реалния живот. Случка преди години. Нищо особено, но показателно. Преди време, няколко години след банановата революция, имахме задача за разработване и модернизиране на апаратура по изисквания на военните. Започнахме работа, интересна, но и доста тежка за решаване. Най-накрая стигнахме до изпитание на разработката, приеха я и стигнахме до радостния момент - хонорарите. Фирмата, през която работехме, беше на съпруга на наша колежка. Та един ден отиваме двама колеги и една колежка да си вземем възнагражденията. Бившата колежка беше възпитана жена с чувство за хумор. Ние радостни, че взехме така очакваните възнаграждения, а тя ни попита за една колежка какво е работила по задачата. Оказа се, че ние даже не знаехме да е свършила някаква работа и бяхме изненадани от въпроса. Тогава тя ни каза, че ние може да не знаем, но тя е взела два пъти повече, отколкото ние тримата взети заедно. След това направи коментар: "Абе на тази Ани путката й да не е златна, че вашият шеф й е дал такъв хонорар. Ама като знае жената с кого да се ебе, но той плаща с парите на другите." Бяхме изумени и от двете информации. Това, че тя се чукаше със зам.директора, го знаехме, но другите подробности не. А като допълнителна екстра, бяхме силно изненадани от лексиката на тази наша възпитана колежка. Алекс
Бря, бря, бря, големи топки извади това моме! Кукуригов, влече те драматизма, пък и си добър на сюжетите. Дерзай, нищо , че под разказа ти се изписват купища глупости, които нямат нищо общо с него!
Не разбрах ся сашето се опита да ми обясни писменно, че ФИЧКАТА знае с кого трябва да се ебе ли к'во??? Хич не вдянах, то пак някакви лакардии и нищо съществено! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Бахур, никога не съм се смял толкова, колкото, когато те видях! Зачудих се, дали да направя, това, което исках или да ти купя баничка?! Имам куче, по - тежко от теб.
Това не е преставало да го има - жена да се издига по курвенския начин. Като в икономиката - на принципа на търсенето и предлагането. Няма "златна". Просто някои я ползват на воля и знаят как и с кого.
Търся секс със семейство или жена Скайп davmti
Еее, компасе, не всички сме торби с лайна...., тежа си където и колкото требе, остават ДЪЛБОКИ следи от мен, то и за това доста хора не могат да ме прежалят..... /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Казал съм го достатъчно ясно в преамбюла на моето кратко изложение. Би трябвало да го разберете, а с две думи то е следното и се надявам да го разберете еднозначно. Предпочитам контактите с умни, възпитани, културни жени, с които може да водиш свободен разговор на разнообразни теми, а не с бръмчалки, колкото и да са тунинговани, та ако ще да са си наблъскали силикон за поне хиляда транзистора.
Ти даже и торба не си, просто въздух под налягане!
Даа компасе, за някоя съм глътка или две СВЕЖ жизненоважен ВЪЗДУХ, за друга, въздух за да я ПОМПЯ и така. Но при всички положения е много по-добре отколкото да съм торба за разни биологични ОТПАДЪЦИ.
/ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ти и свеж въздух???!!! Пак яко ме разсмя! Стой си там затворен в тъмното ти жилище и тряскай чекии с паузи, за да поемеш въздух! Сигурно и при тях накъсваш с дишането, както със струята при пикаенето. И не се прави на млад и свеж, защо и за бабите не си интересен! Невероятно жалко същество си...
Кук, присетих се нещо покрай твойта мутра :))). Ние с теб не се падаме баш поколението, което участваше активно в делбите. Точно като твоите герои. Обаче познавам един образ, красавец, облича се в бяло, изпънати рамена и гръб като струна, навремето е бил дясна ръка на мутри, вярно куче, повече изпълнител, отколкото самостоятелен играч. И знаеш ли какъв е днес? Дясна ръка и шофьор на духовен учител. Говори в притчи. Практикува нонстоп. И има твърде любопитно магическо изцеление от коварната болест. Няма филм с по- непредсказуем сюжет от живия живот.
https://trud.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-50-%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/
Не се доказвам на индивиди с доста по-голямо ЕГН от моето, НЯМА нужда. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Zh. Горното го пуснах да се види къде сме по размер.
разказа е кадърен, доста добро разделение на героите, на курвите също, само стрелбата с мараков... това нещо е за близък бой 10-15 метра срещу калашник няма шанс. Но много добре реалистично
Кук знаеше, че има нужда от съвет от приятелка относно оръжията. За този разказ ли се отнасяше, Ку? Живот и здраве да е. Обичаме да го четем, това си е.
Zh, аз даже в класацията не попадам вай, вай, вай, ама имам ВЕНЕРИЧЕСКО заболяване! /Хайнрех Херц/
Zh, нас ни възпитава Космополитън с твърдението, че 5 санта стигат, щот навътре нямало чуствителност. Пък то, след строго възпитание, после никога не си същата....:)))
Гомно в черво, знаем! Имаш бяло-кафяво течение от задника. Време е да се махнеш от сайта. Всички те знаят вече, каква въшка си. Послушай съвета ми, иначе злобарските ти коментари , ще си висят тук, както ти висиш скрит в дупката си. Ако ти стане много самотно, потърси дружките си в края на морската градина, там манафите още те споменават с добро!
Коментара е мой!
Ще опитам да отговоря, ако ми стигне батерията. Надя се е почувствала свръхзащитавана, а това дразни и прави напук на брат си. Та може да е "забравила" отношението към нея от Атанас. Той и Владимир са реални образи, но с променени (може би) имена. Относно оръжията: споменах два калашника, от които единия е с повече от половин пълнител изразходван след откоса. Като си тръгнал на бърз рейд не носиш цял арсенал, разчиташ да не те усетят или на психологическия елемент, че охранителите ще се напишкат, ако срещу тях стрелят калашници. Не случайно споменах, че двамата колеги познават отлично малкия район и лесно могат да избират добри позиции и да ги сменят лесно. Та като видиш че около теб умират, гледаш да си спасяваш кожата от дяволите, които стрелят "отвсякъде". Е, Aleksandar, някой друг път повече и по-красиво :) Сюжетът отне много обем. Чародейке, помощта на Вес ми трябва за разказ, който отлагам поне от година и то за третата част, а едва втората е почната. Не ми е зор. Утре вечер повече ще ви обърна внимание, или ако намеря къде да си заредя телефона. /Изку Куригал/
Хахаха, корозиралия компас съвети раздава, та ти като тъпото саше акъл за себе си нямаш! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Докопах контакт, та мога да кажа още две-три думи. Надявам се, да не се разочаровате кой е убиеца, че то няма много вероятности (наемникът, братът на Надя или някой от тримата в кабинета... а може би още някой?). Мотивът е разковничето ;) [][][] Малко се подразних, че заглавието беше с въпросителна, която нейде е изчезнала, а така се променя смисълът... Ще го преживея. [][][] Бил съм казарма, та съм запознат с АК-47. Бил съм и въоръжена охрана, та познавам и Макаров (пистолета, не създателя му). [][][] Бахуре, хвалили са те, че си интелигентен и преди си личеше, а сега с нищо не го показваш - много повърхностно гледаш. От зор да се правиш на лош, даже не гледаш какво четеш. Преди се стараеше повече, виждаше грешките. А относно jps, съвсем ме отчайваш, колко глупав можеш са бъдеш, Бахуре! /Изку Куригал/
Разкази не чета от вече два-три месеца, писах го, няма смисъл. Относно това как се държа, така както се държат и с мен. С умните съм умен, с простите ПРОСТ!!! /ХАЙНРЕХ ХЕРЦ/
Кур 19см на 55мм ако има желаещи женски и мъжки курви да ми пишат на [email protected]
Суперинтересно!
Много добър разказ! Със сигурност авторът доста ми е приковал вниманието от скоро и все му дебна разказите! Ребека