Жената като притурка към мъжа (част 2)

13.01.2025 | IzkuKurigal

Излезе от кома няколко дни след злощастните събития. Още на следващия ден дойде разследващ полицай, за да го разпита, въпреки протестите на лекуващия лекар, че пациентът е още слаб и има нужда от спокойствие. Владимир разказа каквото помнеше. Разследващият не беше доволен. Разчиташе на единствения си свидетел, а не научи нищо повече. През цялото време Владимир го глождеше един въпрос и накрая го зададе:
- Приятелите ми... мъртви ли са?
- Да. – без никаква емоция отвърна разследващият.
- И... Надежда ли?
Разследващият се забави с отговора:
- Надежда ли? – въздъхна още по-разочарован той. - Та тя е убиецът!

***

Нощта на убийствата. Тримата бяха голи.
- Чакай, Наско! Не искам! – дърпаше се Надя. - Размислих!
- Ааааа, писна ми от тебе! Искам, не искам… искам, не искам...
- Наско! – намеси се и Камелия. - Почакай малко! Сигурна съм, че Надя не дойде, за да те разиграва. Ще се отпусне малко и...
- Нищо не чакам! Ела тука, ма! – задърпа той Надежда. - Дошла си, ще те чукам! Не подлежи на обсъждане!
Надежда се сви и се опита да прикрие тялото си. Атанас задърпа ръцете ѝ, но не успя да я накара да се открие. Удари ѝ силен шамар и тя падна на земята. Скочи върху нея и се опита насила да разтвори краката ѝ.
- Остави ме! – съпротивляваше се Надя. - Не те искам! Искам да съм с Влади.
- Ха-ха-ха! – грубо се изсмя Атанас. - Владо така те мрази, че по-скоро би те заклал и да чука изстиващото ти тяло, отколкото да те погледне в очите!
- Не е вярно! – бореше се физически и словесно Надежда, но явно думите му я нараниха.
- Не е ли? – смееше се Наско. - Да беше го чула какво ми говори за теб. Каза ми: “С тая мръсна курва само да остана насаме, ще я бия и ще я чукам грубо в гъза, а накрая ще я оставя да се гърчи и умира от кръвоизливите, които съм ѝ причинил!”.
- Нееее... – Надежда видимо отслабваше самоотбраната си, повярвайки в лъжите на Атанас. - Той беше мил с мен...
- За да те убеди да останете насаме. И тогава...
- Сигурно е вярно! – намеси се отново Камелия. - Предният път Влади ме чука много грубо, като ме наричаше с твоето име. Той те мрази! Трябваше да го видиш как те гледаше, като си отивахме предния път. И като идвахме днес...
- Нееее!
Надя спря да се съпротивлява, закри лицето си в шепи и заплака. Атанас се възползва, разтвори краката ѝ и легна върху нея. Опитваше се да влезе в нея, без да се интересува от състоянието ѝ. Надя бе все още суха и на Атанас не му се получаваше. Тогава тя отново започна да се съпротивлява. Той се ядоса:
- Щом се дърпаш, ще ти разпоря гъза!
Обърна я, но Надежда използва момента и се отскубна. Грабна панталона на Атанас и извади пистолета от кобура. Наско тръгна към нея, но тя бързо свали предпазителя и зареди патрон. Миг преди младежът да я достигне, момичето натисна спусъка. Атанас се сви от болка:
- Ахххххх, курво мръсна! Майка ти ще...
Надежда стреля отново и Атанас падна на пода. Камелия гледаше с ококорени очи.
- Ти ме насади на това! – каза Надежда, обръщайки се към приятелката си.
Камелия изпищя и Надежда стреля в нея.
- Наде... – изхриптя Камелия.
Надя стреля още веднъж и приятелката ѝ се свлече. “Влади ще дойде…” – досети се Надежда, “… но не за да ми помогне! Той ме мрази и ще ме убие!”. Излезе навън и зачака в засада. С първия изстрел не улучи, но вторият попадна сякаш в сърцето. Владимир не мърдаше и тя отиде до него. Видя локвата кръв, която видимо растеше. Не личеше Влади да диша и тя реши, че е мъртъв. Отправи се към селото все още с пистолета в ръка. Минута по-късно покрай нея профучаха три джипа и влязоха там, откъдето бе излязла тя. Извади си мобифона, включи го и позвъни:
- Тате, убих трима. Какво да правя сега?
В гласа ѝ нямаше вина. Дори когато видя да фучат линейки, тя бе чиста пред съвестта си.

***

За късмет Владимир оздравя бързо, а и щетите за шефа му не бяха големи. Наложи се, между смените му на работа, да придружава много месеци среднощни курсове с камион, бус или джип, въпреки борбата със съвестта си. Знаеше, че прави нещо незаконно, но нямаше избор. Не искаше майка му и сестра му да бъдат принудени да проституират, за да възстановят загубите на шефа му. На всичкото отгоре Владимир помоли шефа си да помогне да оправдаят Надежда, което допълнително уголеми дълга му. Другата добра новина беше, че наемният убиец на конкурента на шефа му, бе приел офертата да убие стария си шеф и да работи за този на Владо.

През цялото време Владимир се опитваше да говори с Надежда и тя много трудно поддаде да се съгласи. Срещаха се на многолюдни места, но при всяко докосване Надежда реагираше като попарена. Минаха почти година, докато Надежда се отпусне и се престраши да приема докосванията на Владимир, а и да остава за кратко насаме с него. Упорито младежът се стараеше да спечели сърцето на момичето, което бе покорило неговото. Не го отказаха нито опита ѝ да го убие в онази нощ, нито страха ѝ от него, нито заплахите на брат ѝ, нито подигравките на колегите. Месец след месец той печелеше по грам от нейното доверие.

Отмина сякаш цяла вечност преди Надежда да позволи на Владимир да я целуне. Но това ускори сближаването им. Надежда започна все по-често да допуска да остава сама с Владимир и дори нямаше против ръцете му да я галят навсякъде. Но за събличане не можеше и да става дума, а Владо я желаеше до полуда.

Един ден той реши, че тя е готова.
- Наде. – прошепна в ухото ѝ, докато ръцете му се плъзгаха под дрехите ѝ. - Искаш ли да го направим?
Очите ѝ станаха огромни от ужас.
- Не! – потрепери тя.
- Не бих те наранил, мила! Вярваш ми, нали?
- Да, но... страх ме е, Влади!
- Няма от какво, мила! Ще съм много внимателен.
- Влади... – умолително го гледаше тя и трепереше.
- Отпусни се! Довери ми се!
- Няма да ме нараниш, нали?
- Никога! Ето, за да си спокойна...
Той ѝ даде пистолета си и започна да я съблича.
- Влади, страх ме е!
- Можеш да ме спреш във всеки момент, мила.
Събличаше я и обсипваше тялото ѝ с целувки. Ръката на Надежда, държаща пистолета, трепереше.
- Влади, не мога...
- Довери ми се!
- Не мога...
Той бръкна в бикините ѝ.
- НЕ МОГААА!
Пистолетът гръмна и пронизваща болка разкъса белите дробове на Владимир.

Събуди се облян в пот. Сърцето му щеше да се пръсне. “Дори и в сънищата си съм непоправим глупак!” – упрекна се той. Сънят му го наплаши и той поне временно се отказа да я притиска.

Скоро след това в един летен ден двамата се смееха и се търкаляха на една полянка. Бяха по тениски и къси панталони, нейните – по-скоро шорти. Целуваха се и се опипваха. По едно време Надежда полюбопитства за твърдината на Владимир, която я притискаше.
- Може ли да го видя?
Погледът ѝ не даваше повод за съмнение за какво става дума. Владимир развърза и събу панталона си, докато членът му гордо щръкна навън. Тя го погали много внимателно и Владимир леко изстена:
- Продължавай, моля те!
Надя продължи да го гали внимателно и следеше реакцията на гаджето си. Той бе набарал дупето ѝ през крачолите на шортите ѝ и все по-настървено го мачкаше. Девойката забеляза, че колкото по-продължително време гали пениса на Владо, толкова по-твърд става и приятелят ѝ все по-силно стиска дупето ѝ. Това я уплаши и тя спря. Владо я разбра и не посмя да я притиска, но я придърпа върху себе си. Награбил я за дупето, триеше предницата на шортите ѝ по голия си кур. Надя се притесни от това, но не се чувстваше заплашена и се остави в ръцете му.

Не след дълго той се изпразни, като оклепа и двама им, след което ѝ се извини.
- Няма нищо! – успокои го Надежда.
По-късно, по покана на момичето, двамата бяха у тях. Изкъпаха се и чакаха по халати пералнята да изпере дрехите им. Направиха си сандвичи и хапнаха, като начесто Надежда се почесваше по ребрата. По едно време отиде отново до банята и се върна с лице червено като презрял домат.
- Влади... имам нещо под едната цица. Сърби ме, но не е пъпка!
- Дай да видя!
- Луд ли си? – подскочи Надежда и се прикри с ръце, въпреки че бе все още с халата.
Владимир настоя да види проблема и ѝ предложи да си ги прикрие. С доста уговаряне тя се съгласи да свали халата от кръста нагоре и да прикрие с длани гърдите си и чак тогава Владимир да погледне. За беда дланите на Надя бяха твърде малки, за да прикрият достатъчно от гърдите ѝ и Владо за известно време се бе загледал.
- Влади! – засрамено и укорително му викна гаджето му. - Не ме зяпай така!
- Виновен ли съм, че си смайващо красива?
След това се приближи и огледа “нещото” под едната ѝ гърда. Оказа се кърлеж и Надежда започна да се паникьосва, но момчето я успокояваше. Помоли я за пинсета и внимателно го премахна. Изгори го със запалка, докато беше на пинсетата и го хвърли в кошчето за боклук. Попита за аптечка и използва малко спирт за дезинфекция на ухапаното място. Цялата процедура не мина без докосване на голата ѝ кожа и младежът се напрегна. Започна да целува цялото оголено пространство.
- Влади! – с уплах реагира Надежда. - Влади, какво правиш? Недей, моля те!
Владимир осъзнаваше, че целият ѝ сексуален опит бе свързан с насилие и че тя е уплашена, но той бе решен да ѝ покаже другата страна на секса. Доколкото може.
- Довери ми се! – помоли Владимир. - Ще съм внимателен.
Надежда не можеше да забрави лъжите на Атанас и Камелия, но призна пред себе си, че галенето и целувките на гаджето ѝ бяха нежни и много приятни. Дори не се възпротиви, когато Владимир отмести едната ѝ ръка и зацелува освободената ѝ гърда. Момичето дишаше с отворена уста. Когато Владо пое едното зърно в устата си, Надежда изстена. Гаджето ѝ я погледна, а тя закри лицето си с длани:
- Не ме гледай!
Владимир се усмихна и продължи да гали и целува вече двете ѝ гърди. Целуваше напрегнатите зърна и леко ги засмукваше. Сладките стонове на гаджето му го вдъхновяваше да се старае все повече и повече. Зърната ѝ бяха малки и му беше трудно да ги смуче, затова използва езика си и се заигра с тях. Надя като че ли се отпускаше и стенеше свободно, дори изпъчваше гърди. Ръцете на Владо все по-смело ги галеха, а целувките и засмукванията на зърната ставаха все по-страстни и смели. Надежда вече не криеше лицето си, но не смееше и да погледне Владо, затова гледаше към тавана. Белите ѝ “гълъбици” ставаха все по-румени около ареолите, почти колкото скулите ѝ.

След като Владимир се насити на изкусителните гърди на приятелката си, започна да целува все по-надолу и по-надолу. Достигна до пъпа ѝ, развърза халата и опита да го разтвори, но Надежда го спря:
- Влади! Влади, недей!
- Довери ми се! Ще съм възможно най-нежен.
- Страх ме е!
- Няма от какво! Ножът е до теб. Ако те нараня, можеш да ме намушкаш!
Владимир се сети за съня си и започна да си мисли: “Идиот! Идиот! Идиот!”. Бяха легнали на дивана във всекидневната, до тях беше масичката с остатъците от хапването им по-рано и ножът, все още с краве масло и сирене по него.

Надежда погледна към ножа и се увери, че е на по-малко от ръка разстояние. Колебливо се остави на момчешките ръце да разтворят халата ѝ. Владимир целуваше корема ѝ и достигна венериния ѝ хълм. Лъхна го приятен аромат. На море, може би? Не можеше да определи, но зацелува красивото хълмче. Надя все още трепереше. Когато гаджето ѝ вече бе между краката ѝ и я целуна по срамните устни, тя трепна силно и хвана ножа. Очакваше болката, но такава нямаше. Владимир я целуваше там по-страстно, отколкото по принцип я целуваше по устата. Минута след минута, без да бърза, Владо целуваше цялото ѝ путе. Надежда започна да се отпуска, но все още беше нащрек. Владимир зализа малките срамни устни, срамежливо показали се като венчелистчета на разцъфнало цвете, натисна с език между тях забивайки го навътре. Надежда отново се напрегна и стисна ножа, но болка и този път нямаше. Дори напротив – беше повече от приятно. Владимир облизваше с желание сочната ѝ сливка. Сети се за онова място, което му бе показала Камелия да лиже и той го потърси с език. Когато го уцели, Надежда се изви със силен стон. Младежът се концентрира върху клитора ѝ и го лижеше с желание, защото виждаше резултата по момичешкото тяло, породен от удоволствието, което той му причиняваше. Надежда все по-смело се отпускаше и се отдаваше на усещанията.
- Наде, бъди спокойна! Няма да те нараня.
Владимир погали с пръст примамливия ѝ отвор и навлезе леко навътре. Надежда се напрегна и стегна краката си, но гаджето ѝ беше между тях и тя не можа да ги събере. С едната си ръка стисна ножа, а с другата се опита да прикрие интимната си зона.
- Влади, спри! Спри, умолявам те!
- Няма да ти причиня болка, Наде! Отпусни се!
Няколко сълзи потекоха от очите ѝ, но плахо се отпусна. Все пак, ако той искаше да ѝ причини болка, нямаше да я предупреждава, нали? Владимир бавно задвижи пръста си навътре в топлата влажна вътрешност. Възможно най-нежно и плавно вкарваше и изкарваше пръста си. Колкото и да не ѝ се вярваше на Надя, това не ѝ носеше болка, а даже ѝ ставаше все по-гот. Отпусна и разтвори крака. Младежът постепенно се задвижваше все по-бързо, а гаджето му все по-волно стенеше.
- Наде, може да заболи малко, но стой отпусната!
Надежда не стискаше ножа, но при думите за евентуална болка бе в готовност. В това време гаджето ѝ вече с два пръста полека-лека навлизаше в обилно мокрото ѝ путе. Надя се стегна, защото усети лека болка, но реши да се довери на успокоителните шепнения на приятеля си и се постара да стои отпусната. И доверието ѝ се оправда. Болката изчезна и започна да ѝ става още по-хубаво. Не можеше да повярва, че някой от мъжки пол използва тялото ѝ и това да е толкова яко. Владимир все по-уверено движеше пръстите си в нея и се наслаждаваше на искрените ѝ пъшкания. Младежът харесваше да усеща нежната и чувствителна плът на влагалището.

“Влагалище”? О, колко академично, сухо, студено и безчувствено звучи, особено на фона на удоволствието, което получаваше от два уверени в действията си пръста. Владимир любеше Надежда с пръсти, а другата му длан галеше ниско корема на момичето, като леко закачаше и венериния ѝ хълм. Спусна палец и погали клитора. Надежда се изви с тежък стон. Без страх и свян, тя се бе отпуснала в чужди ръце. В ръце, които я обичаха, които я защитаваха, които я владееха... които я възраждаха.
- О, Влади! Прекрасно е!
Бързо, но внимателно, младежът свиреше на момичешкото тяло като на музикален инструмент. Пръстите на двете му ръце вадеха прекрасни звуци от вдън душата на нежното създание. От най-прелестното същество в целия свят, за един влюбен младеж. О, колко бяха различни Камелия и Надежда! И колко различно бе усещането за женско тяло!
- Влади! Влади, нещо става!
- Отпусни се, моя сладка!
- Влади...
Той старателно продължи действията си и Надежда, колкото и да не ѝ се искаше, губеше контрол над себе си. Владимир се приближи и зализа набъбналия клитор. Най-прекрасното същество заслужаваше най-прекрасните усещания. Без да вади пръсти от гаджето си, Владо пъргаво препускаше с език по нежната пъпка.
- Ааах, Влади! Владииии...
Надежда избухна и се загърчи по дивана. Неволно скубеше косата на гаджето си, вагината ѝ нежно “масажираше” чуждите пръсти в нея. В това време Владимир се наслаждаваше на страхотната гледка: красивото интимно цвете, грациозните бедра, гладкият и плосък корем, предизвикателните гърди и красиво лице, всички те допълнително украсени от екстаза и неволните тръпки от него.
- Господи, колко си хубава! – искрено въздъхна той.
Надежда се усмихна. Владимир я пожела до такава степен, че би отдал живота си без да се замисли. Покри тялото ѝ със своето и зацелува лицето ѝ:
- Наде, желая те, любов моя!
Корав до отчаяние, курът му търсеше пътя навътре.
- ВЛАДО, НЕ!
Владимир усети студената стомана на гърба си. Заслужаваше ли си да умре?
- Наде, ако те нараня, намушквай ме докато спра да дишам, но те желая с цялата си същност!
- Влади... – бе готова да заплачи тя. - ... страх ме е!
- Не бих те наранил, дори животът ми да зависи от това! Владимир целуваше Надежда по лицето, шията и гърдите с огромен ентусиазъм. Когато гаджето му се отпусна достатъчно, младежът проникна с болезнено твърдия си кур в неустоимата, нежна и беззащитна путка. О, колко грубо звучи тази дума за нещо толкова красиво и желано в женското тяло!

Усетила нахлуването и болката, Надежда се стегна. Ръцете ѝ притиснаха гаджето ѝ и ножът се плъзна подкожно. Владимир извика от болка и замря за момент.
- Наде, отпусни се, мила моя! Ще съм нежен.
Бавно се движеше навътре и навън. Нейните усещания бяха по-важни от неговите. Въпреки това Надежда звучеше уплашена:
- Ох, Влади! Бавно, моля те! Бавно!
Владимир се движеше с най-внимателните си и плавни движения. Колкото и да я желаеше, колкото и животинското в него да го пришпорваше, първа грижа за него бе ТЯ. А беше толкова хубаво в нея! Толкова неустоимо беше да забърза темпото... Но тя заслужаваше само най-прекрасни усещания. Поне според него.

Надежда с учудване забеляза, че болката не бе толкова силна, колкото страха ѝ се опита да ѝ внуши. Дори усети надигащото се удоволствие. Ножът тупна глухо на мокета. Момичето разбра, че Владимир не се опитва да я нарани и че колкото е по-отпусната, толкова ѝ е по-готино. Много скоро кефът ѝ надмина този от предишните ласки на гаджето ѝ и се отпусна съвсем в негова власт. Усетил промяната, Владимир забърза леко. Бе толкова яко да я люби! Подпрял се на лакти действаше с таза си сигурно и мощно. Надя галеше хлъзгавите му (може би от пот) гръб и задник със затворени очи. Той наблюдаваше с интерес емоциите по лицето ѝ и подрусващите ѝ се стегнати гърди. “Толкова е секси!” – помисли той и неволно забърза. Надежда доволно застена по-силно.
- Страхотна си! – въздъхна той.
Вместо отговор, тя стисна задника му и го придърпа към нея. Той я разбра и се задвижи по-бързо. О, какво взаимно отдаване! Пиеха един на друг дъха си. С полузатворени очи се целуваха по целите лица в опит да уцелят устните си. Страстите се нажежаваха до бяло. Владимир бързо и твърдо нахлуваше в горещата женственост. Двамата стенеха без никакви задръжки.
- Още! Още! – повтаряше като в транс Надежда.
Но Владимир бе близо да свърши. Когато той излезе от Надя и се понадигна, тя недоволно замърка. Владо се изсули леко надолу, спусна ръка между краката ѝ и застимулира бързо клитора. Гърдите с предизвикателно навирени върхове бяха на нивото на лицето му и той целуна едното зърно. Надежда одобри и двете му действия, като задвижи таза си насрещно на неговите действия и изпъчи силно гърди. Владимир, без да спира танца по клитора ѝ, засмукваше едно след друго двете зърна. Отъркваше лицето си в чудната мекота на гърдите и отново засукваше. Надежда не смееше да отвори очи, за да не изчезне магията. Само с магия можеше да обясни невероятните усещания. И не можеше да се насити.
- Владиии... Люби ме, Влади!
Тялото ѝ немирно се извиваше. Владимир се подпря с изпънати ръце и отново навлезе във все по-гостоприемното тяло. Рязко и безкомпромисно започна да обладава гаджето си, а тя застена с пълно гърло. Тласък след тласък двамата бързо се изкачваха към върха. Гърдите ѝ рязко реагираха на всяко негово движение с таза.
- А-ах! А-ах! А-ах! А-ах! – сладко стенеше Надежда, като омайваща песен на морска сирена и караше Владо да я желае още повече.
Стенанията ѝ ставаха все по-накъсани:
- Ооо-ооо-оо-оо-оо-о-о-о, Владиии...
Тя бе близо, но и Владимир също:
- Наде, къде да свърша?
- Не знааам...
- Надее, вътре или вън?
- Не знаммм...
Надя все едно не разбираше въпроса. Владимир осъзна, че на него се пада да вземе важното решение. Направи още няколко движения и когато Надежда избухна в оргазъм, той си го извади и го притисна в корема ѝ. Почти покри цялото ѝ тяло, като леко се подпираше на лакти и така усещаше всеки неин трепет. Това беше Раят!

Надя най-после отвори очи. Усмихваше се толкова широко, че грееше повече от слънцето. Взе лицето на Владо в ръцете си и... лицето ѝ се изкриви от ужас! Очите ѝ щяха да изхвръкнат от орбитите си! Ръцете ѝ бяха в КРЪВ! От тялото на Владимир по нея също течеше КРЪВ! Навсякъде имаше много, много КРЪВ! Надя си пое дълбоко въздух и запищя! С все сила! Панически! Безконтролно! Отчаяно! Започна да рита и да блъска с ръце във всички посоки.
- Наде, Наде, всичко е наред! – говореше Владо.
Но тя не го чуваше. Крещеше и крещеше, и крещеше... Владимир се надигна и се обърна с гръб към нея:
- Ето виж! Кръвта е от мен! Наръга ме, когато почнахме да го правим...
Надежда най-после спря да вика и само гледаше цялата кръв наоколо в ням ужас.
- Всичко е наред! – повтаряше Владо, въпреки че видимо го болеше. - Само ще трябва да почистим наоколо.
Усмивката му беше толкова обезоръжаваща, че Надежда чак се учуди на абсурдността на ситуацията. Скочи, прегърна го и му се извиняваше като в скоропоговорка. Той я милваше успокоително и ѝ шепнеше безброй пъти, че всичко е наред.

В крайна сметка се окопитиха, изчистиха, доколкото е възможно (за техен късмет губерът, който бе постлан върху дивана, бе поел повечето кръв и може би имаше шанс да се изпере, а по пода – имаше кръв предимно по паркета и много малко по мокета) и доволни от резултата, се насочиха към банята.
- Олеле! – скочи Надежда, като погледна стенния часовник. - Нашите ще се върнат всеки момент!
Владимир се облече бързо с все още влажните дрехи и ѝ каза:
- Искам да го правим по-често... особено ако не ме колиш всеки път!
Засмя се на засрамената ѝ физиономия, целуна я и хукна към спирката да чака автобуса за вкъщи.

***

Всичко се развиваше все по-добре за тях, Следващите почти три месеца бяха най-вълшебните в техния живот... докато изведнъж Надежда не се промени. Започна да отклонява срещите с Владо. Няколко дни след това му прати имейл: “Влади, цял живот ще съм ти благодарна за това, което направи за мен! Не исках да разбивам сърцето ти, но те моля да ме разбереш – животът с теб е твърде предвидим, няма тръпка. Искам да опитам нещо ново. Запознах се с един, който скоро е излязъл от затвора. Има нещо в него, което адски ме привлича. Както и да е! Не ме мрази, моля те! Ти заслужаваш някоя по-чиста, по-нежна жена до себе си. Сбогом!”.

Дълго време Владимир отказваше да приеме истината, бореше се с гнева си, обвиняваше ту нея, ту себе си... но се примири. Трудно, но прие действителността. Помисли си: “Ако една жена се е възприела като второ качество човек, като притурка към мъжа или като негова слугиня, това мой проблем ли е?”.

Един ден просто звънна на шефа си и му каза:
- Бос, трябва ми някаква работа, където да печеля много пари! Без значение какво ще правя!
- Ха! Досега ми отказваше, ако е нещо... За какво са ти много пари?
- За курви!
Шефът му се смя с пълен глас. След това му каза:
- Я виж ти! Момчето пораснало и станало мъж! Хе-хе! Хайде утре ще говорим!

***

Минаха години. Владимир не потърси неговото Наде, но никога не я забрави. Прави секс с няколко жени, предимно платен, но любов нямаше. Бе погребал сърцето си много дълбоко в себе си. Той загуби Надежда, но не загуби надежда, че някоя някога може да го превърне пак в човек.

КРАЙ

/Изку Куригал/