Неустоимо изкушение (част 3)

16.11.2019 | IzkuKurigal

Минаха седмици... някой месец. Маринела, без да покаже с нещо дали знае за моята нощна инвазия предимно беше при мен и по-рядко при майка си. Когато беше при мен носеше повечето пъти рокли или блуза с широка пола. Често намираше повод да се завърти, да се навежда и други подобни, за да й мерна гащичките или бюста. За голямо мое съжаление обаче, когато Маринела спеше у дома, ползваше другата стая.
Но дойде рожденият ми ден, а тя беше ми обещала изненада. Маринела вместо до мен седна в скута ми и то не както по принцип момичетата си подгъват полата под тях и сядат на нея, а дръпна полата назад така че да усетя голите й крака през тънкия ми панталон. Преметна едната си ръка през врата ми полупрегръщайки ме. Майка й опита да протестира:
- Марче, остави бати ти Радо!
- Няма! Искам тук!
Маринела взе ръката ми и я постави от вътрешната страна на бедрото си под полата и се обърна към мен:
- Нали нямаш нищо против?
- Нне – заекнах аз – не, разбира се.
Бяхме достатъчно незабележими, заради ниското ни седене и дългата странична част на покривката. „Какво я прихвана!?“ – избухна в главата ми, но „перископа“ без да се чуди вече беше се опрял през панталона в дупето й. Маринела го усети и се обърна към мен и ми се усмихна, после започна много лекичко да се върти и помества като внимаваше да не я усетят. Причерня ми от желание. Спрях да дишам за няколко секунди. Започнах леко да плъзгам ръката си по бедрото й. Бавно приближавах катеричката й. Не виждах и не чувах никой и нищо друго.
- Марче – стресна ни гласът на майка й – какво ти е?
- Пикае ми се, ама ще потърпя.
- Че иди, де!
- Не, не – после.
Прошепнах й:
- Моля те – иди!
Имах чувството, че всичката ми кръв е долу, чак ме болеше. Маринела уж отиде до тоалетна. Като се върна пак седна в скута ми, отпусна ръцете си между своите крака и взе да дразни с пръст моя инструмент на удоволствието през панталона. Представих си как ми разкопчава панталона, дръпва гащичките си настрани и сяда върху малкия ми приятел. Зави ми се свят.
По-късно, когато гостите си тръгнаха се приготвяхме за къпане и аз подхвърлих шеговито:
- Ще е хубав подарък за рождения ми ден да се къпем заедно.
- Мммм не! – отвърна Маринела. – Не искам да ме виждаш гола!
- А да те погаля на спокойствие? – простенах изненадан. – Това преди малко само ме мъчеше.
- Мммм не - отряза ме пак тя – но може да ме масажираш като легнем. Нали едната ти бивша била масажистка и ти си понаучил нещо.
Кимнах примирително. Когато излязох от банята (Маринела се къпа преди мен), „принцесата“ вече лежеше по корем.
- Хайде, почвай ме – подкани тя. „Ах, как искам да те почна“ – се стрелна веднага в главата ми и нова болезнена ерекция ме връхлетя.
А тя си лежеше почти гола – само по бикини, ръцете й бяха плътно до тялото. Почнах я... само с масажа, за съжаление. Масажът беше поредната сладка мъка за вечерта. Ръцете ми с оттренирани движения се движеха по гърба на Маринела. Отделих подобаващо внимание на врата и ръцете. Масажираната простенваше доволно. После започнах краката детайлно – стъпалата, прасците, сгъвката на колената... Въпреки бледата светлина от нощната лампа леко пълничките за ръста й бедра и дупе омагьосваха очите ми. Продължих по бедрата и тя не протестира. Преструваше се че спи или това е продължение на подаръка? Доколкото имах достъп до бедрата й бяха обгрижени, дори почнах да попритискам срамните устни – никаква реакция от нейна страна. Само дето като се задържах там ставаше все по-горещо... и влажно. Тогава тя се размърда, леко се понадигна и каза (уж) сънено:
- А, унесла съм се. Толкова ми беше хубаво! Хайде сега отпред!
- Какво отпред? Къде?
- Краката, как къде? Ай, обърни се да си облека блузата!
Обърнах се с нежелание. Тя като се облече легна по гръб и каза:
- Давай!
„Дай ми ти, не ме мъчи“ за малко да кажа на глас. Този път обърнах внимание на пръстите на краката. На стъпалата също немалко. Докато масажирах бедрата гледах като омагьосан венериния й хълм и косъмчетата подаващи се извън бикините. Започнах ту с единия, ту с другия палец да го потърквам. Позадържах се там. Спуснах се надолу. Погалих зоната на клитора – Маринела трепна й дишането и пресекна за момент. Погледнах към нея, но лицето й беше в сянка от нощната лампа. Бях сигурен, че е будна, но предполагах че всеки момент ще се престори, че се събужда, за да ме прекъсне преди да съм прекалил. Затова плъзнах ръце по корема й, заиграх се около пъпа. За съжаление нейните ръце бяха малко над него, а така ми се искаше да надигна блузката да видя гърдите й голи, но нямаше как да я надигна достатъчно. Тихо прошепнах:
- Ех, че не беше с ризка.
След това я целунах по пъпа. Тя подскочи, все едно че ток я удари, обърна се настрани и продължи да се преструва, че спи. Легнах си. Лежах дълго без да мога да заспя. По едно време Маринела стана и отиде в банята. Позабави се, така че предположих защо. Като се върна прошепна:
- Спиш ли?
„Защо питаш?“ – мислено реагирах аз.
- Бати Радо, спиш ли? – попита отново и ме побутна леко.
Реших да не се издавам, че съм буден и да видя защо я интересува това. Ако искаше да ме събуди щеше да го направи. Тогава изненадващо тя плъзна ръка по корема ми и спря до ластика на слиповете ми. Постоя, сигурно за да провери дали ще се събудя, но в слиповете нещо вече беше почнало да шава. Тогава тя бръкна в слипа ми и напипа „малкия Радо“, а той съответно реши да покаже, че не е толкова малък и взе да расте. Леко простенах и тя спря.. Аз „спях“ възможно най-убедително. Тя отново се заигра с палавника ми. Като видя, че освен малко по-бързото ми дишане друго не се променя, Маринела се приплъзна на нивото на таза ми и смъкна доколкото е възможно слипа ми. Ако има възклицание, което да изразява едновременно възхищение и разочарование, то това беше нейното:
- Ооу – и след кратка пауза добави – не, не, не. Няма начин!
„Какво значи това“ – се запитах аз. Каквото и да значеха думите й, тя го обхвана с ръце и взе да ми прави чекия, бавно и нежно. Усещах дъха й върху него. Молех се мислено да го поеме с уста, но тя продължаваше само с ръце. От време на време ту стискаше малко по-силно, ту отпускаше повечко, но движенията нагоре-надолу не спираха. Постепенно забързваше темпото.
„Не ти е за пръв път, дяволче“ – наслаждавайки се ми мина през ума. Личеше си голямата неопитност, но не й беше за пръв път определено. Въпреки, че явно и според нея не спях, продължих да се преструвам, за да не я притесня. Тогава тя леко го пое в устата. Изпъшках тежко. Тя задвижи главата си нагоре-надолу. Правеше го само с устни, езика не го използваше, но знаеше, че трябва и забързваше темпото. Вече щях да свърша в следващата секунда и се изпънах, Маринела бързо ми го прибра в слипа и го притисна няколко пъти докато спре да бълва „бяла лава“, след това се надигна, целуна ме по едната буза и прошепна:
- Вече си ми длъжник, палавнико!
Тя пак притича в банята. Използвах момента „да се събудя“. Когато Маринела се върна от банята ме видя буден и с усмивка ме попита:
- Какво сънува, бе, мръсник?
- Защо? – правех се на разсеях аз.
- Пъшкаше, стенеше...
- И?
- Откъде да те знам. Отидох по нужда – няма да ти гледам мръснишките изпълнения.
- Както и да е, отивам да пикая.
- Аха, сигурно. – усмихна се лукаво и ми смигна. - И да си смениш гащите!
Легнахме. Пробудих се рано по светло. Маринела беше обърната към мен. Едната гърда напираше да излезе през деколтето на широката блуза. Виждаше се голяма част от ареолата. Ръката ми изпревари мисълта - дръпнах деколтето леко надолу и зърното беше навън. Ооооо! Широка (но не прекалено) ареола, малко (но изкушаващо) зърно... Затаих дъх. Изгарях от желание да засмуча това зърно... Спрях се навреме. Със сигурност щеше да се събуди и не се знае как щеше да реагира. Тъй като вече се бях разсънил, станах да си направя кафе.

Следва продължение... / Изку Куригал /