Неустоимо изкушение (част 10)

26.11.2019 | IzkuKurigal

Мина месец или малко отгоре. Тялото ми копнееше за секс, но сякаш не беше само това. След един сън, който забравих веднага след събуждането, разбрах какво ми липсва – Василена. Въпреки всички плътски наслади след нея, мисълта за нея ме е глождела дълбоко отвътре и е оставала едно неразбираемо до сега усещане за недозадоволеност. Постоянно се изкушавах да звънна на Маринела и да я поразпитам как я карат и т.н. и всеки път се разубеждавах.
Една вечер се клатушках на задните крака на един стол на верандата качил краката си на перилата. Пийвах си биричка, гледах пълнолунието и слушах песента на щурците. „Свири, свири, щурче! Ах, подлудявай ме не спирай! ...“ Естествено мислите ми бързо отидоха към нея. Не към Лили Иванова, разбира се, а към Василена. Грабнах GSM-a си и набрах Маринела преди да съм се отказал. Сигнал „свободно“... втори... „Трак“ - затвори ми. Изчаках 2-3 минути и пак я набрах: още на първия сигнал ми отказа. Плъзнах телефона по масичката, за да не го метна към двора от яд. Отпивах от бирата, когато нещо ме докосна по врата. Чашата се изплъзна от ръката ми и инстинктивно се отласнах с крака, като така се изтърколих на пода. Като станах видя Маринела да се залива от смях:
- Нямаше нужда да ми падаш в краката ха-ха-ха-ха!
След това разтвори ръце и каза:
- Едно „гуш“?
Прегърнахме се. Усещах гърдите й и втвърдяващите й се зърна през тънката рокля. Беше поотслабнала още малко почти до нормално телосложение. После ми притисна лицето към гърдите си и попита:
- Липсваха ли ти?
- Да – бях искрен – и не само те.
- Ахаа – каза тя отстъпвайки от мен, повдигна полата си и каза – и това, нали?
Гледах очертанията на срамните й устни през тънките бикини и усетих тръпките на възбудата. Подсмихвах се, но тя видя че очите ми са странно отнесени.
- Какво ти има?
- Не ми върви бирата сам. – пошегувах се аз. – Иди си вземи чаша и стол, опа – и на мен друга чаша и ела да ми правиш компания.
Като се върна я заразпитвах за Василена. Попивах всяка дума. Заминала за една седмица на специализация ли, какво било в София (не била запомнила) и като се върнела, Маринела пак щяла да иде при нея. Като се отклонеше да разказва за друго я връщах на темата за братовчедка й. По едно време разказваше:
- ... и после Жулиета, тъй де – Василена...
Избухна в смях, протегна ръце към мен като за прегръдка:
- „О, Ромео!“... Ха-ха-ха-ха-ха... Ако можеше да се видиш отстрани...
Усмихнах се горчиво. Маринела ме гледаше насмешливо от другата страна на масичката и каза:
- Дано не ти стане навик да се търкаляш по земята...
Ръка на рамото ми! Изправих се рязко и се обърнах. Василена! „Сън ли си или те има? Огън ли си или дим? Защо си тъй неповторима щом този свят е повторим?“ (Нещо ми е лилиивановско тази вечер.) В следващият момент я бях грабнал през кръста и я завъртях около мен. Тя се смееше по детски, макар че имаше сълзи в очите. Пуснах я на земята и я зацелувах с цялата си страст на която съм способен. Целувахме се като бесни. Като от много далеч достигна до нас гласът на Маринела:
- Уф, толкова сте... лигави!
Стисках Василена в обятията си и не смеех да я пусна, за да не изчезне.
- Глупчо, пусни я, няма да избяга!
Седнахме на масата. С Василена се държахме за ръце и се гледахме в очите. Маринела говореше нещо. По едно време тупна с ръка по масата и повиши глас:
- Абе аз сама си ли си приказвам? – загледа се в нас. - Лелеее, само за снимка сте. Със заглавие: „щастливи идиоти“.
По-късно с Василена бяхме легнали на моето легло, а Маринела – в стаята, където спяха преди. Емоциите ни бяха в повече. Лежахме и не можехме да се нагледаме един на друг. Неусетно сме заспали с дрехите. На сутринта ни събуди гласът на Маринела:
- Гълъбчетаа? Гу-гуу... Хи-хи-хи...
Не помня почти нищо от деня. Емоциите се понормализираха. Вечерта като потърсих двете фурии и намерих Василена на верандата. Беше права облегната на перилата. Прегърнах я откъм гърба и зарових лице в светлокестенявата й чуплива коса, вдишах аромата й.
- Щастлива съм! – каза тя.
- Не и колкото мен, моя Василиса Прекрасна! – опозиционирах аз.
Зацелувах я по врата, по мекичката част на ушенцата като лекичко ги засмуквах и одрасквах със зъбите... След това изненадващо я захапах отстрани в основата на врата, но колкото да й причиня лека болка.
- Ауу... – изненада се тя – на Кумчо Вълчо му се хапва крехко зайче?
- Кумчо Вълчо вече си хапва от зайчето – й отвърнах между целувките и захапванията.
Смъкнах ципа на роклята й и я пуснах да падне на земата. Тя се обърна, повдигна се на пръсти и ме целуна. Преплетохме езици докато ръцете ми галеха бузките на дупето й. След това устните ми бавно заслизаха надолу, погалих с ръце гърдите й докато целувах между тях (определено бяха по-красиви и по-приятни на пипане от на Маринела), зърната леко ги захапвах и одрасквах със зъбите си докато изохка, ръцете ми продължиха по ханша й, а устните ми – по пъпа. Тя беше заровила пръсти в косата ми и дишаше тежко. Стигнах до невероятно секси бикините й и понечих да ги смъкна, но тя ме спря:
- Не тук! Да влезем вътре!
Отидохме в моята спалня. Тя ме съблече, седна на леглото и хвана в ръце вече готовия за екшън палавник.
- Недей – спрях я аз – искам да ти се порадвам по-дълго!
- Колко дълго? – попита закачливо тя.
- Колкото... една вечност.
Усмихна се и както беше седнала на леглото се обърна с гръб към мен и тръгна на четири крака по леглото, но я грабнах за кръста и я притеглих обратно на ръба на леглото, коленичих на земята и зарових устни и език в срамните й устни. За разлика от преди този път действах бавно. Дори клиторът й беше стимулиран така.
- Люби ме! - простена тя и хапеше юмрука си.
Изправих се и си го раздвижих по цепката.
- Люби ме!
Потърках с него по клитора й.
- Люби ме, моля те!
Проникнах до около половината и спрях за секунда, изкарах го и пак го вкарах до половината.
- Моля те... – шепнеше тя – моля те...
Започнах бавно да го вкарвам и изкарвам. Тя се опита да задава темпото като се задвижи напред-назад, но аз я удържах. Вкарвах го в продължение на 2-3 секунди и толкова време го изкарвах. Тя дишаше тежко. Започнах малко по-бързо за известно време и после пак забавях. Така си играх сякаш цяла вечност, но в един момент усетих, че ми наближава края и засилих темпото. Бях я хванал за ханша и набивах като за последно. Тя като в някакъв транс шепнеше:
- По-силно... по-силно... по-силно...
После почна на глас:
- О, да! О, да! О, да, да, да, ДААААААААА!...
Тръшна се на леглото по корем, а аз без да го вадя се тръшнах върху нея и се тресяхме в оргазъм докато вагиналните й тръпки „дояха“ нашественика. Търколих се до нея по гръб запъхтян и напълно, напълно удовлетворен. Василена още лежеше по корем и на пресекулки заговори:
- Аз... съм била... садистка!? А? Аз?
Надигна се и застана облегната на лакът до мен. Вкопчи ръце във врата ми все едно ще ме души и каза:
- Ах, заслужаваш да те убия! Да ме мъчиш така!
След това легна почти цялата върху мен и ме зацелува.
- Хей, искам и аз! – Маринела беше се появила отнякъде и вече се събличаше. Скочи гола до нас и заби гърдите си в лицето ми. Хвана току що издоения ми „Радко“ и попита:
- Остана ли тук нещо и за мен?
Погледнах към Василена. Тя каза:
- Тебе питат, не мене. Аз нямам нищо напротив.
„Малкият Радко“ обаче имаше нужда от почивка, затова се заиграх с гърдите и зърната на Маринела. Засмуках силно зърната й и с език и небце ги притиснах. Тя се разтрепери от усещанията. Така си поиграх с двете после захапвах и драсках със зъби зърната й както преди малко на братовчедка й. После слязох надолу и зацелувах по пъпа, корема, венериното хълмче... Тогава се сетих, че нейната г-точка не съм я галил и проникнах със средния си пръст. Стимулирах само със средния си пръст тази зона и Маринела в унисон със стенанията си се гърчеше по леглото. Василена загали гърдите й, зацелува зърната й и от време на време ги захапваше леко. Аз засилих темпото долу и Маринела вече стенеше на висок глас. В момента, в който избухна в оргазъм, братовчедка й й защипа по-силно зърната, а путето на Маринела изстрелваше струи срещу мен. След малко се обърна, застана на четири крака и ми каза:
- Искам и аз като на нея (посочи братовчедка си), ама не толкова бавно. (Гледала ни е!?)
Котенцето й, окъпано в собствените си сокове, още тръпнеше леко, когато прониквах бавно в него. Въпреки теснотата беше толкова хлъзгаво, че влязох малко повече от половината от първото вкарване. С всяко следващо движение влизах все по-навътре. Скоро опрях до топките и застинах за малко така, да се насладя на усещането.
- Ела, прекрасна! – повиках Василена.
Започнах да се движа в Маринела, наведох се и засмуквах зърното на Василена, така че да го притискам и приплъзвам между езика и небцето, както преди малко на Маринела. Тя също потрепери от усещанията. Започна да мачка едната гърда на братовчедка си, а аз подхванах другата, свободната ми ръка пък се настани на топло и хлъзгаво между краката на Василена. Когато усещах, че ми наближава, забавях, без да спирам ръцете си, после продължавах в предишното темпо. По едно време изненадващо Василена се разтресе първа, аз – втори, а Маринела – веднага след мен. Тръшнахме се на леглото. Дишахме, сякаш сме пробягали маратон. Първа проговори Маринела:
- Целия ли го вкара, бе, садист! Аз да не съм изложбена зала!
- Не е чак толкова голям! – заоправдавах се аз. – Има къде-къде по-големи. Пък и се събра вътре в теб, нали?
- Ох – потърка си Маринела котето – цъфна ми хубавата розичка!
Засмяхме се. По-късно в банята тримата се сапунисвахме един друг и се смеехме. Ръцете ми бяха предимно по тялото на Василена. Беше доста възбудена, защото и Маринела доста я галеше насам-натам. По едно време“Радко“ пак взе да се надига. Маринела се изплакна и каза:
- Аз изчезвам, пък вие си правете „земетресение“.
Веднага надигнах Василена да ме обкрачи през кръста и започнахме дивото препускане. Усетих я, че свършва и засилих темпото – така свършихме заедно.
- Дръж ме! – помоли тя. – Ааххх, умирамммм... Верно... ахх... било... мммного яко!
Удържах я въпреки болката в кръста ми докато беше готова да стъпи на пода. После се изплакнахме и излязохме.
На сутринта я заговорих:
- Може ли да те попитам нещо сериозно?
Тя се надигна и ме погледна леко намръщено:
- Ако ме попиташ дали ще се омъжа за тебе – ще те сритам в топките! Аз съм волна птица!
- Не – усмихнах се – искаш ли да живеем заедно?
Тя се замисли:
- Това е подобно, но не е същото. Добре – съгласна съм! А може ли и аз да помоля нещо?
- Ако ще ме питаш – започнах шеговито - дали ще се оженя за...
Тя сложи пръст на устните ми:
- Искам да имам бебе от теб!
Това не го очаквах!
- Сигурна ли си?
- Да!
- Съвсем сигурна? Аз съм на близо 41, ти - на едва 21!
Тя ме целуна:
- По-сигурна не мога да бъда!
- ОК, ще се радвам да имам дете от теб.
Тя ме целуна бързо няколко пъти по устата:
- Супер! Още от утре спирам противозачатъчните!
... И така аз се преместих при Василена в големия град (работата ми позволява да работя онлайн). Маринела все по-рядко се появяваше около нас, намери си гадже с две години по-голям и после изчезна... Чувахме се понякога по телефона. Видяхме се чак след няколко години..., но за това може би ще разкажа друг път.


К Р А Й / Изку Куригал /