Вулканеса (част 2)

14.12.2019 | IzkuKurigal

След сутрешния развод дежурният по поделение ме извика и заговорнически ми каза:
- Редник Огнищенски, днес цял ден да се навърташ около Айс... ъъъъ... Зефирова! Прави, струвай, но до развода на наряда искам да знам на какво се дължи промяната й. Ясно?
- Слушам! – отвърнах и се отправих към щаба.
В поделението от скука клюкарството се беше превърнало в грозен спорт. И пиенето, макар винаги да е било забранено.
И така имах оправдание цял ден да съм с нея, но до 15:00 трябваше да измисля убедителна версия за рязката й промяна. На 90% всички бяха убедени, че е замесен мъж, но съвсем естествено искаха да разберат кой е. Изненадващо и началника на поделението ми нареди да ида при нея, той вече й дал заповед какво да правим двамата него ден. Естествено трябваше до края на работния ден да му кажа кой е причината за промяната й. Отидох замислен при нея. Тя ми каза, че трябвало да идем в мазето и да подреждаме някакви папки. Сериозно ли? На съдбата доста й е бедна фантазията – за втори пореден път комбинира мен, секси жена и папки.
В мазето имаше един пръст прах по всичко. Хванахме се и бавно от 9 до обяд поизчистихме.
- Какво ще подреждаме сега? – заоглеждах се.
- Нищо. – каза тя. – Тук сме, за да разбереш тайната ми, нали?
- Браво! – похвалих я. – Чудех се как да ти кажа.
- До колко ти е срока?
- До 15:00.
- Имаме цели... – погледна часовника си – ... 3 часа! Това колко оргазма са?
- Достатъчно, че да не си помислиш за секс цял месец. – отвърнах и я взех в обятията си.
- Не бъди толкова сигурен! Имам да наваксвам за години назад!
Засъбличахме се бързо. Останали голи един срещу друг отново се загледахме в голото тяло на отсрещния.
- Желая те! – й казах.
- Личи ти. – подсмихна се тя, поглеждайки ме долу.
Сляхме се в нежна целувка й езиците ни се сбориха. Галих я и я целувах навсякъде. Въпреки сравнително малките й гърди се оказа, че са доста чувствителни и тя доста време задържа главата ми там. Пухкавите й „биберончета“ с удоволствие суках дълго. Спуснах ръката си по котето й и Августина одобрително изстена. Клиторът й беше набъбнал доста и играта ми с него предизвикваше доста стенания в ухото ми.
- Люби ме! – прошепна ми тя. – Искам да ме любиш като за последно! Чу ли?
Вместо това слязох „на долния етаж“ и езикът ми замести пръстите. Августина ръмжеше и тежки стенания на висок глас кънтяха в стаята. В един момент ме задърпа за косата и взе да вика:
- Чукай ме, копеле! Чукай ме веднага!
„Ти ли ще ми кажеш?“ ми мина през ума и езикът ми бързо запрепуска по клитора на Августина. С пръсти прониквах в горещата й вагина, а младши лейтенатката почна бясно да ме дере по гърба. Минаха повече от 5 минути (гърба ми беше станал на кървави райета), когато едва ли не с предсмъртен вик Августина се загърчи в бесни конвулсии:
- АААА-ААА-ААААА... Ще те убияааааа...! Ааъъъъъъррррммммммм...
Погледна ме с много хищен блясък в очите, блъсна ме и аз паднах върху някакви чували. Веднага ме заязди като луда. Ако бяхме кон и ездачка щяхме да изпреварим другите поне с обиколка. Вкопчила нокти в гърдите ми подскачаше обезумяла от страст. Не след дълго се затресе като че ли аз бях електрически стол. След малко пак се задвижи. Аз търках нежно зърната й, галех бедрата й, но Августина сяках духом не беше тук – като в някакъв транс подскачаше и се въртеше върху мен. Усетих, че скоро ще свърша:
- Коте, свършвааам...
- Да не си посмял преди мен! – със зверски поглед изръмжа тя.
Застимулирах клитора й и скоро вече пълнех утробата й, докато Августина ръмжеше и крещеше в оргазма си. Тя легна по гръб запъхтяна до припадък. Когато дишането й се понормализира проникнах пак с пръсти във вагината й и ги задвижих нагоре-надолу вместо навътре-навън. Напипах горе едно мекичко местенце и Августина изстена и изпъна тялото си. Започнах да го галя и видях по реакцията на жената в ръцете ми, че й е доста хубаво. Не знаех какво точно правя, но си поиграх с това местенце и оргазмът на Августина дойде бързо.
- Какво... по дяв... олите... беше... това? – едва продума тя.
- Не знам. – отвърнах искрено.
Тя се обърна на четири крака и попита:
- Имаш ли сили за още?
- Ха! Че и питаш!
Минах зад нея и почнах да си го потърквам по цепката й.
- Спри да ме мъчиш! Вкарай го! – замоли тя и се опитваше сама да се наниже на него, но аз имах други планове и загалих пак гърдите й.
Попритиснах пухкавите й ареоли и зърна между пръстите си и тя заскимтя от комбинацията от удоволствие и слаба болка. Тя издебна момента, насочи изследователя ми в нейната пещеричка и се наниза на него. Задвижи се напред-назад като едновременно с това въртеше и таза си. За да не свърша бързо потърках клитора й, който беше по-хлъзгав от риба в морето. Дяволита мисъл се стрелна в главата ми, когато видях колелцето на ануса й. Средният ми пръст, окъпан в собстената й смазка, потъна в тясната дупчица на дупето й.
- Какв... !? Ай – изненада се тя. – Не! Не там!!!
Беше стегнала дупето си, което отхлаби мястото в пещеричката й. Задвижих изследователя на дълбини и тя се поотпусна. Задвижих и пръста си и сякаш почна да й харесва, макар че каза:
- Ако... нещо друго... освен... аах, един пръст... влезе, охх... там – ще ти... ъъъх... го отрежа!... Ъхммм... Не се... мммх... шегувам!
Реших да я послушам, беше ми достатъчно забавно да усещам члена си с пръста от другата дупка. Много скоро тя захапа чувала под нея и с ръмжене свършваше, а вагината й масажираше нашественика в нея. Легна пак по гръб и каза с треперещ глас:
- Не ме изненадвай друг път така, че да не те изненадам и аз със същото! Сега намокри хубаво два пръстта и опитай пак там!
Направих го. Тя придържаше ръката ми и стенеше:
- Бавно! Бавно! Ох! Ммм... Полека... Не! Не! Спри! Моля те, спри!
Бях много нежен, но я болеше. Поиска пак с един пръст и за да й е по-приятно й лизах клитора в същото време. Това бяха нови усещания за нея, а нещо ново и за мен.
И така сменихме няколко пози, а оргазмите следваха един след друг. Аз свърших около 6-7 пъти, а тя безброй. Оказа се, както и очаквах, че трудно свършва първия път, но веднъж стигне ли до там – няма спиране! Последният път свършихме заедно тя като беше върху мен и после се тръшна по гръб разперила ръце като убита.
- Не мога... повече... Не мога... – едва дишаше.
Сгуших се до нея и я целувах по лицето. Поизчистихме се с мокри кърпички и салфетки от нейната чанта. Като видя жестоко надрания ми гръб очите й станаха огромни:
- Майчице! Това аз ли ти го причиних?
Почна да ми се извинява, но й казах, че няма проблем и че ще оживея. Облякохме се и легнали се заприказвахме. По нейна молба й обясних от къде имам, както тя се изрази „добри сексуални умения като за 19 годишен“, а после ми заразказва нейния живот: за бащата на дъщеричката й Невена, за перипетиите около развода, за другите си връзки... Докато се усетим наближаваше 4 следобед. Ако не излезехме от там скоро щяха да ни потърсят, така че се заехме да мислим какво да кажа на началника и другите. Постигнахме съгласие и го подпечатахме с целувка. Хапех нежно месестите й устни и галех гърба й, докато чухме стъпки по стълбите. Едва се бяхме отделили един от друг и изправили, когато влезе началника на поделението. Застанахме мирно и Августина стегнато рече:
- Господин полковник, разрешете да доложа! – той кимна, а тя продължи – Току що приключихме!
Той огледа набързо стаята, погледна двама ни задъхани и зачервени и каза кимвайки:
- Свободно! Добра работа сте свършили! Наближава 4 и половина, така че, младши лейтенант Зефирова, да се подготвяме за края на работния ден! Свободна сте!
- Слушам! - изпъна се тя „мирно“ и напусна стаята.
Полковника погледна към мен и каза:
- Редник Огнищенски?
- Аз! – изпънах се като струна.
- Когато се кача горе искам да си пред кабинета ми! И жална ти майка ако нямаш какво да ми кажеш!
- Слушам! – стоях като статуя.
- Бегом, бе! – кресна той и аз се изстрелях като птицата-бегач гонена от койота Уили.
Той дойде след около 5 минути, влязохме в кабинета му и той каза:
- Почвай да пееш!
- Ами... младши лейтенантката се е видяла със стара любов от училище от родното й място...
- И...? – началника нервно барабанеше по бюрото си.
- Ами... май се заформя романс. Говореше мило за него.
- Хм. – полковникът се почесваше по брадата. – Спали ли са заедно?
- Мисля, че не.
- Мислиш? – нервно повиши глас той. - Ти нямаш право да мислиш, редник Огнищенски, а само задължение да изпълняваш заповеди! Ясно?
- Тъй вярно! – изпънах се аз.
- Хмм... – поуспокоен се втренчи с присвити очи в мен - И защо, драги, „мислиш“ че не са спали заедно?
- За никого, с когото е спала, не е казала нищо хубаво, господин полковник!
- Както и те за нея... – подсмихна се той. – Добре. Влязал си й под кожата, така че като първа дружка ще се лепнеш за нея и изкопчваш каквото и колкото можеш! Изчезвай!
- Слушам! – завъртях се кръгом и изчезнах от кабинета му.
С моето огнено коте, с моята жар-птица доста време ги мотаехме и се забавлявахме при всеки удобен момент. Тя започна да ме навива да остана на служба в поделението като сержант, а малко след това да признаем връзката си и да не се крием повече. Имаше обаче един проблем – хич не ги понасях тия военни глупости и нямах търпение да се уволня. Но и не ми се разделяше с нея. Използвах полагаемата си отпуска, за да си търся работа в района, а нощем спях при нея.
Остана един месец преди уволнението и тя ми каза или да приема нейното предложение, или да й се махам от главата и никога повече да не й се мяркам пред очите, а аз никак, ама никак не харесвам да ми поставят ултиматуми.
Вулканеса постепенно започна отново да изстива към всички... А аз бях единствения тъжен на уволнението.

Следва продължение... /Изку Куригал/