Еднорогът Айлийн от Алба (част 3)

13.02.2020 | IzkuKurigal

Нещо като епилог

Събуди ме алармата на телефона. Беше време за работа. Айлийн спеше по корем. Въпреки това голото ѝ тяло беше доста секси. Целунах я по рамото и погалих гърба ѝ.
- Поспаланке, време е за ставане!
- Мммм, още 5 минути!
- Няма време! – ѝ казах и зацелувах стъпалата на краката ѝ.
Всъщност алармата ми беше настроена за малко по-рано, защото обикновено вечер си ходех на село и от там тръгвах на работа, но сега имах планове за спестеното време. Това голо женско тяло не можеше просто така да бъде оставено да се облече и да отиде на работа. Тази красота трябваше да бъде оценявана при всеки удобен случай. Затова продължих да целувам стъпалата и прасците ѝ. Скоро целувах задколянната ѝ ямка:
- Ммм, приятно е! – измърка тя.
Продължих нагоре – галих и целувах бедрата ѝ доколкото ги достигах, след това дупето ѝ пое всичките ми ласки. Стегнатото ѝ и прекрасно заоблено дупе беше мачкано и целувано нежно.
- Ммхх – леко изстена тя. – Възбуждаш ме!
- Това е целта, гълъбче! – отвърнах и продължих по гърба ѝ нагоре.
- Нали нямаме време? – опита да протестира със сънен глас тя.
- За това ще се намери малко.
Зацелувах рамената и врата ѝ и по стоновете ѝ разбрах, че вече не е сънена, а само се преструва. След това целувките и ръцете ми се върнаха надолу бавно галейки и целувайки без да пропуснат нищичко. Стигнах отново до зад колената ѝ и нежното местенце отново се порадва на целувките ми. После още по-бавно целувах и галех бедрата ѝ нагоре. Раздалечих ѝ ги и едната ми ръка погали приятно мекичките ѝ срамни устни. Айлийн дишаше все по-възбудено и раздвижи леко таза си. Пак ѝ ги галих с три пръста като средния се плъзгаше по цепката ѝ. Тя започна да надига таза си, за да достигна клитора ѝ.
- Ох, Радко! Какво ще правя с теб такъв ненаситен? С предишни позволявах до 2 пъти в седмица, с теб няма 24 часа, а искаш 3-ти път!
- Да спра ли? – подразних я аз.
- Само си посмял! – каза сериозно тя и надигна още таза си.
Усмихнах се широко, понадигнах я още, подложих една възглавница под корема ѝ и залегнах между бедрата ѝ. Сега горещите ѝ пухкавички срамни устни бяха лесно достъпни и езикът ми ги заоблизва. Айлийн беше заровила глава във възглавницата опитвайки се да не издава звук. Когато езикът ми се заби и задвижи в тръпнещата ѝ дупчица все пак се чу стон от младата шотландка. След като я подразних достатъчно езикът ми затанцува по клитора и около него. Тя започна нетърпеливо да движи таза си, за да ме накара да побързам. Стенанията ѝ не че бяха шумни, за да ги заглушава с възглавницата си, по-скоро струва ми се, че се притесняваше, че издава такива звуци. А мен ме радваха стоновете ѝ. Когато я почувствах готова повдигнах още малко таза ѝ навлязох във влажния тунел на страстта. Айлийн изпъна шия и стонът ѝ се чу ясно. Сладкият ѝ тунел с удоволствие приемаше гостенина обещаващ ѝ скорошен екстаз. Наведох се напред и се подпрях на едната си ръка, а с другата поех една ѝ цица. Удоволствието ми се усили. Галех една прекрасна гръд и се движих в едно перфектно пасващо ми влагалище. Ооо, толкова е хубаво! Това чувство на удовлетворение, на пълно задоволство, на абсолютното изпълване с щастие... усещането за безсмъртие!
- Оох, Радко... – изстена Айлийн наближавайки края.
Хванах я с две ръце за таза и подивях. Нахлувах дълбоко и все по-бързо. Не след дълго двамата достигнахме до онзи сладък край, който ни изстреля в центъра на рая... Две-три минути по-късно Айлийн проговори:
- Мислила съм: секс е задължение, а то е толкова приятен!
След един бърз душ тръгнахме на работа – аз с мотора (както винаги, когато е топло), а тя пожела пеш (най-много 15 минути нормално ходене). Дойде половин минута преди началото на работния ден, поздрави ни тримата (шефа, колегата и мен), които бяхме навън и влезе в офиса. Беше видимо в добро настроение и шефа с колегата пак почнаха да разказват подвизите си с нея. Спориха кой от тях е причината за тази сутрешното ѝ настроение. Макар да опитваха да са тихи си мисля, че Айлийн подочу нещо, защото имаше отворен прозорец. След като не се разбраха кой ощастливил колежката ни снощи, се приготвихме да потегляме със служебната кола по работа, когато Айлийн изскочи на бегом от офиса и извика:
- Радко, почакай!
Помислих, че някой клиент се е обадил и ще ми даде бележка с адрес, име и телефон. Вместо това ме прегърна през врата и ме целуна като че ли сме сами. Десетина секунди не се отдели от мен, а и аз се включих дейно. Когато отлепи устните си от моите с широка усмивка и весели искрици в синьо-зелените си очи ми каза:
- Забравих да ти пожелая приятна работа!
- Приятна работа и на теб, гълъбице! – ѝ отвърнах.
След още една, но бърза целувка, притича обратно в офиса. Колегата и шефа така бяха зяпнали, че щяха да им се откачат ченетата. Влязох в колата на шофьорското място, за да не се изсмея на комичните им физиономии и зачаках колегата да се свести и да влезе и той.
Скоро след това слуховете за Айлийн рязко намаляха, а на малкото, които още ѝ се обявяваха за тъпкачи, никой не им вярваше. Традицията на фирмата отново беше спазена и Айлийн забременя преди 6-я си месец на работа. Заговорихме за сватба... (Аз женен!? До тогава не си го представях). Този път обаче се намесиха нейните родители и... не се получи, но не е интересно за разказване...

„Да, така е във малкия град ,
този град старомоден и скучен ,
в който друго, освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи.“ – Тангра – „Нашият град“


П.П.: Може би се питате защо еднорог и защо от Алба. Еднорогът е националното животно на Шотландия (нищо, че е митично), а Алба наричат шотландците страната си на шотландски келтски. Айлийн беше моята приказка, моето митично изживяване, моят еднорог от Алба!