Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Малко предистория: Прашен път пустее. Вятър свисти по покривите и търкаля сухи трънаци по земята. Седя в бара и се следя изпод вежди с други пиячи, пръснати из тъмните ъгли на задименото помещение. Прокънтява конски тропот и спира пред врата. Влиза Фея. Познавам я, понеже съм я виждал в тукашния вестник “Местни, свестни и загорели” (става въпрос от слънцето, вие какво си помислихте, мръсници?). Каубойска мелодия напряга въздуха. Мъжете свеждат глави и потъват в столовете невидими. Само аз удържам страха, щото вече съм виждал събраните ѝ вежди, кривия ѝ нос и кокошите ѝ крака. Кимвам и ритам отсрещния стол, за да ѝ сторя място да седне. Тя сяда. Стара дъска на пода изпуква. Барът се опразва за две секунди. Барманът ми подава визитна картичка на местната погребална агенция и ми казва да звънна още сега. Тя ме гледа предизвикателно и вади револвера си. Барманът остава бутилка уиски и изчезва, за да не става свидетел. Пием по едно... няколко пъти. Обяснява ми правилата:
- На всеки мой оргазъм махам един патрон от револвера. Ако не успееш… с останалите ще те гръмна!
Устата ми пресъхва... шест пъти?
Под любезното подканване на револвера на Фея се качваме горе в стаята. Отваряме вратата. Вътре Вес (жена ми) ни посреща с извадени револвери. Под ритъма на изстрели в пода до краката ни двамата с Фея друсваме една кратка ръченица. Вес презарежда и идва до нас. Фея я поканва навън да си поприказват с револверите. Жена ми ѝ отказва, като ѝ определя дуел на другия ден по обед, понеже сега е заета. Издърпва ме навътре и трясва вратата под носа ѝ. От далечен град Звездeлина, по-известна като Звезда (любимата ми любовница) надушила забавата препуска с бясна скорост, въоръжена с наострени маникюри и много ревност в очите. Чак на половината път забелязва, че си е забравила коня, но е късно да се връща...
По обед, на 30 метра една от друга, на местния площад, Фея и Вес се гледат изпод вежди. Чакат часовника да отбележи 12 часа, за да решат чия жертва… ъъъ мъж ще бъда. Облак прах на хоризонта подсказва, че Звезда идва под пълна пара. Дзън 12 часа! Залп от изстрели. В следващия миг Звезда вече е на кълбо с Фея, Вес също се хвърля в боя. Изстреляните от Вес куршуми профучават покрай тях. Няколко души от публиката стават неволни кръводарители. Местният доктор подлага под тях кофи да събира кръвта, че да не става зян. После подскача върху труповете, за да ги изцеди докрай. Но да се върнем на мелето: шерифът се намесва крещейки на биещите се, че всички са арестувани, но никой от тях не го чува. Бесен започва да стреля по тях, но куршумите рикошират и пращат на оня свят още трима от публиката, два коня и един лешояд. Погребалният агент подскача от радост – вече е по-богат от кмета. Местният свещеник решава, че е негова отговорност да прекрати това сатанинско дело и с добри думи и евентуално екзорсизъм да вразуми трите дами, но нещо се обърква с ритуала и с идиотска усмивка започва да си лъска жезъла. Изведнъж трите прекратяват боя и се оказва, че са адски натокани и по бельо. И трите ме гледат предизвикателно. Трябва да избирам? Решавам, че е най-подходящият момент да получа инфаркт – ще боли по-малко. Тялото ми се гътва в праха, а душата ми полита. Но нещо я спира – Вес и Звезда са ме е хванали за краката и ме уведомяват, че не са ми разрешили да умра, след което натъпкват душата ми в тялото. Трите ме награбват и ме отнасят. Поглеждам отчаяно към публиката и моля за помощ. Всички плачат и се кръстят.
***
Няколко месеца по-късно: Оцелях! Ей, Богу, в този каубой имало още живот! Оцелях дори и след развода. А той беше тежък. Моите адвокатки Звезделина и Фея не казаха нито дума, но ме подкрепяха през цялото дело… с по една ръка между двата ми крака. Не случайно през цялото време бях развълнуван. Адвокатът на Вес – известният Бахуров, се беше разпенил да обяснява как не я заслужавам. Никой не го слушаше. Почитаемият съдия Торбалан Дедов беше станал разноглед от толкова секси женско присъствие в залата, а съдебните заседатели – предимно анонимни, в панталоните си вече бяха решили в полза на Вес. Та не е изненада, че в нейна полза бяха отсъдени моите ранчо, кон, ботуши и дори колана. Почитаемият съдия ми услужи с чифт налъми, за да не ходя бос. Излязох от залата с ръце в джобовете, за да си придържам панталоните да не паднат.
Забих се в първия бар. Поръчах си голям коктейл “1, 2, максимум 3”* и отпих голяма глътка. Явно новината за развода бързо се беше разнесла, защото някой се провикна:
- Голям кеф е да те наебат, а?
- Не знам. – отвърнах, след като се бях обърнал и видял кой го беше казал. - Питай жена си! Снощи доволно пъшкаше под мене!
Той се опита да стане, но рогата му се заплетоха в нещо. Най-после се изправи и извади револвера си. Аз вдигнах ръце и панталоните ми паднаха. Масово “Ехаааа” се чу от салона. Нямаше как да се защитя, понеже нямах навик да нося оръжие – пречеше ми, като бягам от чуждите спални. А последното обясняваше стотиците дупки по задника ми от сачми.
Внезапно жената на ядосания каубой влетя в бара. Няколко шамара за освестяване на съпруга си, грабна револвера му и рязко го заби отзад през панталона му, чиито шевове не издържаха и цевта влезе цялата на топло. Жената започна бързо да движи цевта навътре-навън.
- Ох, ох, ох… – подскачаше рогоносеца.
- Какво, бе? – попита жена му. - Боли ли те?
- Ами малко… мушката ме драска.
Пиех втори коктейл от същото, когато на рамото ми кацна гълъб и се изцвъка, за да ми привлече вниманието. На едното краче имаше бележка: “Мисисипи извира от мен. Имам нужда от голяма запушалка!”, имаше и целувка от червило с нарисувана звезда в нея. Платих на бармана и тръгнах към изхода. Чух въздишката му – той беше единствения мъж, на когото му беше жал за мене, защото не беше женен.
Навън пред бара лежеше по очи местният пощальон – очевидно мъртъв. От гърба му стърчаха десетина стрели. “Какво странно самоубийство” – помислих си и тогава видях писмото в ръцете му: “До мистър Куригал. Спешно!”. Отворих го, а оттам излетя малко облаче блестящ прашец. Явно беше известната магия-куродръвец, защото малкият Изку беше станал като картечница Гатлинг. Няколко писъка и припадъци на жени ми напомниха, че съм си забравил панталоните в бара. Върнах се, а барманът, като ми видя “настроението”, широко се усмихна.
- Сори, пич! – охладих му ентусиазма. - Не си ти причината.
Обух си панталона, прикрепих го с няколко безопасни игли и пак тръгнах навън. Барманът отново въздъхна. Тръгнах към къщата на Звезда, но някак си се оказах зад къщата на Фея. Посрещна ме странна менажерия: жаба с едно око, гарван с оскубана опашка, прилеп без нокти, обръснат плъх, както и няколко хлебарки без глави. Брей, попаднал съм на хуманна вещица – взема само каквото ѝ трябва, без да убива гадинките. Е, с изключение на хлебарките, но не вярвам някой да плаче за тях. И все пак бях тръгнал към къщата на Звезделина, затова решително обърнах гръб на къщата на Фея и закрачих. Тропането на налъмите ми по дървения под ме сепна. Бях в къщата на Фея, а вратата зад мен се тресна и ключалката изщрака. Порасналият Изку между краката ми неспокойно рипаше надушил влажна пичка. Спомних си един лаф прочетен в обществена тоалетна: “Много тук се посраха”, защото едва удържах клапата отзад. Страх си ме беше, какво да се лъжем. И тогава Фея се появи. Странен беше избора ѝ да облече завеса. О, извинявайте – това било дантелено боди (бях си забравил слуховия апарат и не виждах добре). Тя не стъпваше, а се носеше на една педя от пода. Някак си краката ми тръгнаха към нея, все едно хуят ми ме дърпаше натам. Баси, вече бях самоходен хуй, а не мъж!
- Здравей, жребецо! – измърка секси тя.
От гласа ѝ чудовището между краката ми още повече се навири, като кон на задните си крака. Добре поне, че не изцвили. В това време входната врата избухна на трески и някой започна да хъхри. Оказа се, че Звезда бе влетяла и душеше Фея. Започна да нарежда:
- Той е мой! Чуваш ли? Мой е! След като се отървах от зеленокосата с лопатата сега вече АЗ съм първата! Ясно?
Едва когато лицето на Фея доби патладжанен цвят Звезда се усети, че без въздух магьосницата не би могла да ѝ отговори и великодушно я пусна да се свлече на пода. След дълга поредица кашляния, хълцания и пръцкания Фея се освести и се изправи. Погледна смело в очите на Звезда, постави ръце на кръста си и попита:
- Че от къде на къде ти ще си първата? С какво си по-добра от мен? А? С какво ме превъзхождаш?
Затаих дъх. Последната, която беше задала подобни въпроси на Звезда от няколко месеца лежеше в кома. И то само от погледа ѝ. Местният лекар отдавна си точеше сатъра да разфасова жената в кома, за да продаде органите ѝ, но беше дъщеря на кмета, а той щеше да го скопи публично, ако докторът беше се осмелил.
Звезделина започна бавно да си поема дълбоко въздух. Лицето ѝ доби цвят на презрял домат. Всичко дървено в къщата започна да пуши готово да се запали във всеки момент. Косата ми започна да пука и да се сгърчва от нажежения въздух. Замириса на пърлено. Реших да се намеся преди да е пламнала главата ми:
- Момичета! Ей, вие двете! Хайде да се успокоим малко!
Започнах да им говоря да не се държат като деца и т.н. Докато двете ме гледаха и слушаха уж внимателно, Фея леко изви главата си към Звезда и подухна към нея, след което отново се извъртя към мен. На главата на Звезда вече мърдаха магарешки уши, носа ѝ беше свинска зурла и имаше дълга козя брада. Очите ми се напълниха със сълзи и се закашлях от зор да не се изсмея. Звезда видя отражението си, мълниеносно грабна един свещник и заедно със запалената свещ го навря дълбоко отзад на Фея. Последната се облещи и пребледня като ЗиЛ-самосвал на дълги светлини, а магията по главата на любимата ми любовница изчезна. В крайна сметка се съгласихме, че враждите се изглаждат най-добре в спалнята и тримата отидохме в Светая Светих на феята. В най-важният момент, предвид размера на омагьосаната ми базука, Звезда се отказа временно от правото да е първа. Кака Яка, т.е. Фея, реши да демонстрира женска лакомия, като легна по гръб и навири краката:
- Я каубойчето да покаже на кака си може ли да си ползва револверчето, като я почеше по диафрагмата!
“Револверчето” с дължина метър и 25 санта и дебелина една мъжка педя вече не само диафрагмата чешеше, но го усетих вече между двата ѝ бели дроба. Май ѝ дойде малко в повече, защото почнаха да ѝ сълзят очите. Или се кефеше, защото думите ѝ ме изненадаха:
- А така, какиното! Намести на кака си чарковете! Или бяха чакрите? А така! Набий малко, де! Няма да ти го изям! Ох на кака масажора на карантии! Ох!
Мислите, че Звезда просто ни е гледала и си е гъделичкала “костилката”? Да, ама друг път! Явно ѝ беше писнало от вещерските лакърдии и ѝ запуши устата със сочната си прасковка. Фея не само не се оплака, но дори започна да мляска:
- Ммм, че си сладка! Амнямнямням… ммм… мляс, мляс, мляс… ммм… Сега разбирам защо си любимата кучка на щуравия!
- Любимата какво? – наежи се Звезделина.
Завесата… оп, дантеленото боди се превърна в история от ръцете на Звезда. Гърдите на чародейката вече бяха на свобода. Ух, кръвното ми удари тавана. От завист за размера ли, що ли… Сияещата денонощно, каквото е индианското ѝ име на фаворитката ми, започна зверски да мачка и дере щедрата гръд на Вълшебната флейта (името ѝ било дадено от местен индиански вожд, но историята мълчи как го е получила, макар че имам едно предположение, защото всеки път като я види същия този се дърви като кон). Прасковката на Звезда доволно течеше в устата на Фея, която продължаваше да мляска:
- Амнямнямнямммм… (сръбване) ммм… мляс… мммнямняммм… (сръбване) Ах, Звезда!... (сръбване) Ще си направя кур и ще ти пръсна розичката… (сръбване)… мнмнмнм…
Звезделина отлиташе в небесата. Фея вече не можеше да говори, а гъргореше нещо. Или си правеше гаргара с пичите сокове на слънчевата, не съм сигурен. Зърната на Звезда, твърди и наперени, заплашваха да разрежат роклята ѝ и затова услужливо ги изкарах на въздух. За малко да ме порежат – толкова твърди бяха. Като награбих гърдите ѝ базуката ми започна да ме боли от кеф. Мъдите ми бяха станали като куфари на пътуващ амбулантен търговец. Натиснах повече с тласъците си. Сливиците… последният страж… И хоп, главата на огромния Изку от рода Куригал се показа от устата на Фенриета Омайница Чешимеоще, както се оказа че било истинското ѝ име на вещата в доста неща жена. Гледах как от бурните ми напъни цялата глава на оръдието излизаше навън. Ето на това му се вика истински дълбоко гърло. А като излизаше къде мислите че се блъскаше? Помните ли, че река Мисисипи се нуждаеше от голяма запушалка? Е, намери си я. Но се оказа, че пъпеш в ключалка не влиза. И все пак дебел клон брулеше прасковата на Звезда, а това не беше нещо, което да можеше да се игнорира. Тя вече крещеше, късаше и хвърляше големи късове от гърдите на Фея из цялата стая. Тресеше се, като болна от тропическа треска, и еякулираше в лицето ми, като чешма усилена до края. Не издържах на гледката, запуших устата на магьосницата и започнах да се празня сякаш цяла вечност. Див рев се лееше от мен, все едно някой беше захапал топките на Кинг Конг. Феята беше забелила очи, и като че ли не беше в същата вселена. Всъщност, очите ѝ се въртяха като числата на бензиноколонка, докато още се празнех. И тогава разбрах – тя отчиташе литрите!
Лежах и се опитвах да се освестя. Явно любимката ми Звезда първа се опомни, защото се заигра с чувствително намалялото ми кукуригу – вече беше “едва” 56,7 см. дълго и 12,3 см. широко (ако някой се пита откъде съм сигурен за размерите – ползвах лазерния прицел от револвера на Фея), а топките ми бяха колкото мъжки портфейл. Погледнах към бездънната вълшебница, но видях само зейнала пещера. Набутах ѝ една възглавница преди някое животинче да си направи хралупа в нея. Придърпах диференциала на Звезда и ѝ зацелувах кексчето. Тя одобрително заръмжа. Мляс-мляс ммм… Казах ви, че беше сладка, нали? Кексчето стана торта и то богато сиропирана – направо да хванеш диабет! Заровил език между двата блата исках за пореден път да се порадвам на фаворитката си сред харема ми. А тя също не си губеше времето, макар далеч по-плахо предвид страховитите ми размери там. Все пак не беше лесно да лижеш такава бухалка. Но тя се опитваше, като дори почесваше “макарите” ми, които, ако не сте забравили, бяха колкото портфейли. Най-после обърна внимание и на главата с размер на юмрука ѝ. Използвах момента и я захапах за дупето. Тя извика и аз най-подло се възползвах от отворената ѝ уста и влязох за второто ми дълбоко гърло за вечерта. Малко ми пареше стомашната ѝ киселина по главата на нашественика, но то пък не може всичко да е идеално. Клиторът ѝ се беше прицелил в мен и започнах да дриблирам по него, за да го заблудя преди да е решил да ме гръмне. Когато живееш в Дивия Запад свикваш, че всичко насочено към теб може да ти желае смъртта, а пък мислех да поживея още, поне докато може да ми се вдига… настроението. За мое облекчение Звезда реши да опита да поеме цялата ми щедрост в себе си и прекрачвайки ме с лице към мене започна да потърква бухалката в горещото си преливащо от течности слънчице. Зад гърба ѝ Фея започна да се надига. Възглавницата още ѝ стоеше като тампон. Докато Звезда се чудеше как може ябълка да влезе във водопроводна тръба цяла, домакинята на купона беше вече зад нея и рязко я натисна надолу. Очите на Звезда излетяха от орбитите си, рикошираха в отсрещната стена и се върнаха на местата си, но вече двете очи се гледаха едно друго. Небесната едва отронваше някакъв астматичен стон. Магичната разположи задницата си над главата ми и махна възглавницата, но противно на очакванията ми карантиите ѝ не се изсипаха върху мен. Безмилостно награби Космичната и използвайки я за черна дупка започна да я вдига и спуска по перпендикуляра ми.
- Ох, не! Ох, не! Ох, не! – едва простенваше горката Блестяща, но бързо си смени мнението. - О, да! О, да! О, да!
Дори когато Фенриета пусна Звезделина, последната продължи да подскача върху мен. За да не скучае омайната домакиня разположи разлигавената си пещера на лицето ми, но май прекали с натиска. Изведнъж около мен стана тъмно и звуците бяха силно приглушени. А и не ми достигаше въздух. Осъзнах, че главата ми е във влагалището на магичната претендентка за тялото ми. Тъй като очевидно щях да прекарам известно време така се заех с език да потърся бутона “Ох, майчице!”… и го намерих. Магия и реалност в едно се сляха, като започнах да ѝ лижа г-точката. И тя започна да нарежда, като на погребение, как умирала и да призовава майка си да ѝ помогнела. Главата ми обилно биваше обливана с вагинални сокове. Ако бях знаел, че ще попадна в подобна ситуация, щях да си взема едно сапунче, че да си измия косата. Нищо. Другият път. Изведнъж Звезда пощуря:
- Ииииихаааааа! Дааааааа. Дииииииий, кончееее! Даваааай!
А? Какво? Абе тя на чия страна беше?
- Юууухуууу… – продължаваше да крещи тя, подскачайки все по-бързо върху мен.
Явно напипала револвера на Фея започна да стреля. Чувах как от тавана валяха трески. Презареди и продължи да стреля.
- Давай, кончееее! Дааааа, давааай! По-бързооо!
- По-полека, ма, ооууу! – намеси се Фея. - Тия патрони да не са безплатни!
- Я, трай, че и тебе ще те гръмна! Ползваш моя любовник, така че нямаш думата! Диииий!
Фея нещо взе да мърмори, но Звезда я предупреди, че ако опита магия ще ѝ отреже ръцете и ще ѝ ги навре отзад. Свръхсветещата по едно време обърка филмите:
- Иииияабадаабадууууу!
Тъй като главата ми беше дълбоко във вълшебните недра нямаше как да извикам, че свършвам. Опитах се да кажа нещо, но от мен се чуваше само мучене. Което беше добре дошло за Фея, защото вибрацията от това я изстреля на Луната. Е, не буквално, за съжаление, защото около главата ми имаше толкова много течност, че не можех да дишам съвсем. Чак когато спрях да се празня някъде между белите дробове на Звезда и вътрешността на Фея спря да масажира ушите ми тресейки се, осъзнах колко ми е сериозно положението. Направо си виждах смъртният акт, в който за причина за смъртта щеше да е написано: “удавен в утробата на жена”. Може би някой чекиджия щеше да ми завиди, но аз не си завиждах. След като пред очите ми премина животът ми на бърз кадър (после си го пуснах още един-два пъти, че да не пропусна нещо) вече се бях предал, когато се чу звук от изваждане на коркова тапа от бутилка и главата ми се оказа навън. Фея беше припаднала зад мен, а Звезда беше изпаднала в ступор. От устата, носа и ушите ѝ изтичаше сперма. Примигнах няколко пъти… и заспах.
***
Мина почти седмица, в която двете вървяха разчекнати като пергели, а аз с преплитащи се от безсилие крака. Хубавото беше, че се завърнах към нормалния си размер на малкия Изку Куригал между краката ми и няколко дни по-късно започнах да си правя планове за любовния ми живот. Естествено първо телеграфирах на Звезделина, но тя се оказа заета в близкото градче. Огледах се наоколо, видях непозната госпожица и включих чара си на макс:
- Чшш, алооууу! Я скивай тука, ма! – почесах се по чатала, когато тя се обърна към мен. - Искаш ли да се повозиш?
Тя се изкикоти и си продължи по пътя. Ясно беше, че бях я впечатлил, но сигурно е имала по-спешна работа. Огледах се за друга и зад мен видях… Звезда. Леко запъхтяна. Подскочих като ужилен. Мислех, че телепортацията е невъзможна.
- Флиртуваш с друга?
- Ъъъ, аз само така… Нали знаеш, че ти си моята светлина? Сърцето ми е изцяло твое!
- О! – тя се усмихна широко. - Много се радвам.
С резки движения тя ми бръкна под ребрата и ми изтръгна сърцето. Загледа се в него как туптеше още горкото. Погледна ме с грейнало лице:
- Благодаря!
Фръцна се и тръгна нанякъде. Нещо ми прилоша и краката ми почнаха да се подгъват. Облегнах се на нещо и я чух да си говори:
- Аз, Звезделина, дъщерята на известният Лабрадудел** Облакодер***, винаги получавам това което искам!
Едва сега научавах цялото ѝ име – Звезделина Лабрадуделова Облакодерова. Въпреки някой анатомични проблеми с тялото ми лицето ми се разтегна в широка усмивка, която мигом замръзна осъзнавайки инициалите ѝ – З.Л.О. Съдбата ме е предупреждавала…
Седнах на земята. Пред очите ми взе да става тъмно. Чух отдалечаващите ѝ се стъпки и как казва на някого:
- Оня там ми го препарирайте и ми го донесете у дома!
Знаех си, че ме е обичала.
Следва продължение…
Изку Куригал
____________________
* Взимаш една тенджерка. Сипваш вътре чаша водка, две, максимум три. После взимаш една чаша коняк, две, максимум три и ги сипваш в тенджерата. После взимаш чаша уиски, две, максимум три и в тенджерката. После взимаш халба бира, две, е… максимум три – в тенджерката и разбъркваш хубаво. Сипваш си една чаша, две, максимум три. След това веднага ставаш и правиш крачка, две... максимум три!
** Лабрадудел – мелез между лабрадор и пудел на шега и/или жаргон.
*** Облакодер – небостъргач (от “македонски”).
ОСантаСмехория*Сълзи*Пуснах*Оттия, триста дяволи и кудош пиперлийски, адски талант, затуйлилипсваше! Чета и спирам на всяко изречения, щот се хиля и не виждам. Какво облекчение за мойта наебала ме меланхолия! Жив да си момко, ща черпя доволно! Спрях се само, за да драсна , щот докат стигна до края, ще съм в локва, но от що, не зная!
Кукценценцецеце, Цар мой, Кралю на всичката ми несериозност, Обладетелю на мойта недоебаност, обикнах те отведнъж и без време ще свърша в тая ръж ( градските грсдинки с песО). Продължавам....
Сега вече съм наясно, откъде знаеш точния адрес на онази болница в Раднево! Браво Петьо, много се смях!!!
Бисери, перли, диаманти, Думи, иззети или откраднати, Всичко мое ти давам, взе ми, Искам да ме оставиш без име. Голям си талант! Ейййй тц тц, Да му сененадяваш , Как от нищо нещо издокара, Шсъ пръсна от тая чест и слава! Ни мога, неееее, отърви мъ. Стреляй, гад! Бърже! Съсипи ме! Живот не искам вече без тебе! Шси яхна метлата, бижуто отзаде, Или бегай, или поеми ме! Просто не е истина! Не вярвам на очите си! Не мога да попия толко гений! ::)))))))))
Ма тва ли аз съм по- горье, бре....тия описания...цитати....бошкеййййдузиничетвъртини*и*промили!
Jps-есчеееееее, най- верни мой друже, насочвай народа към мойта къща, шъ черпя , шсъ раздавам, баси купоня ше стане! Давай ги, че нъ мога! ;)))
Кукцеееее, господа Офицеръь, мед сестръь и все остальная *****, само да изсъскам лекичко със змийките покрай присвитите ми оченца, че ако се споменава майка ми, ще бъде уважително, НЪЛИИИИИИИИ!!, щот тя хареса да е известна и на почит! :) Инак пожарища ще ви горят, топки няма да останат, болести и бесове, езикът ви ще донесе! Ясно лее?
Псссст, jps, Компасе мой, да не би да оцелях единствено аз някъв повсеместен катаклизъм? Има ли други живи? Или пият за Цветница и вси орхидеи месоядни? :)
Феичке, не се ли разпозна веднага :) Споменах, че пиша и втора част, но имам разказ за довършване за надпреварата и не знам как ще ги довърша до края на месеца.
Кукце, шапка и палто, и жартиери ти свалям даже ! Егасимус и чудесията си сътворил. Попиках се от смях. Адски много оригинални находки , не мога да изброя, нямам толкова пръсти.
Много е странна представата, която имате за мен, огромен комплимент, напълно незаслужен, но ще си му се кефя.
Предвид никнема ти се предполага, че владееш силата... опа - магията. Пък защо ти е да владееш нещо, ако не го ползваш в своя полза :) Ако имаш претенции и предложения за себе във втората част, още имаш време. Jps вече го включих, но тепърва ще е в екшъна
Ооо, нищо не променяй, нека съм така. Аз по скоро бих се самоописала като трътлеста беловласа фея, с драпирана поличка от пердета :))) на рози и същите ръкавчета, които са ми били поличка преди 5 години. Варя си магийки пред телевизора с турския сериал и само се подхлипвам на некоя несгодна любофффф. Кат ми пратят обаче бръмбар с муха за в чая ....:))) става чудесията. Нищо не ме променяй, идеална съм си таквази. Не давам указания, имаш си пълни права. :) Много радваш!
Петле, аз бъш днес тва си мислех. Кат наближи да се видим на живо, голяма ще ми е дилемата как да се представя. Имидж имам за поддържане :). В единия случай ще съм си по образ и подобие от аватара, в другия - страх мъй дан'ви разочаровам. Та тъй, кат нищо , ще слезна от колата, къ си трябва с кожени боти на дупки и нататък :)))
Мчи тъй я! Ако не ми разкажеш миналото и нещо за бъдещето, направо си се връщам
БУХАХАХА Егаси лудницата стана :)))
Страшна забава! Давай още :)))
Ана Мае, Инче , Тинче, Христинче, Радостинче, Ивелинче ....как ,смешний анонимни , да избера коя съм? Да ней лесно, случайно ...Ето тая нощ съм ***коновица , тук мъ знаят кого викам в постелята в тоя час :))))
Ама че си забавен, много ме разсмя. :))) Айде още малко ми кажи, днес направи ли бели? :)
Ааааа, сладурче , закачаш се с аватара, щот сме си писали мейли. Не бой се бе, майка, на животинка зло не сторвам. Не четеш ли Кукуригце, как мъй описал?
Не , охлювче, не са още, трябва да се постараеш, още малко, тарле
ОХОХОХОХО, БУХАХАХАХА, ми го пише туй чикиджия с една ръка, умрел от скука и самота, виси да клепа по стените на хората :)))
150 евро да ми кажеш още един виж
Виц
Мъж , казвашшш....да не си представям нещо в дъжд ...или...? :))))
Миличък ми, фъфлиш нещо, едвам те разбирам...а е толкова смешно. Каква машинка за нос?
Теб те плащам, аз очаквам . Виц. И го получавам :))))
Охохохо, много е смешно, бошкеййй
Жалко, че не Фана промоцията ;)))
Ти да видиш! Уж не работя, а плащам?! Как ли тъй става?
Аааааааа, триста дяволи , дали ще мога, май ще съм у цикъл, целия месец говоря...менопауза, алцхаймер, абе , разбирай, заета съм
Свърши ли вече? :) Да се завъртам...
Ферке... От коментарите на едно друго произведение видях, че ми пишеш за среща... Прочетох, но понеже назадвам с графика вече, та... Намери ми мейла (има го из коментарите, а и има кой да ти го даде) и драсни малко по-така... интимно да се получи ;) MickeyMouse
Изи, Пизи....не става , умря ми хилежа. Не давам да се бъзикаш с младежа. Чао ти
Карма, сестро, ела се тук разплати!!!
Оооо, Бахуре, добутру ;), виждам , държи те от снощи. Желая ти, Pavlio, да пораснеш , изгрева да погледаш, слънчевата пътека, за всичко си има причина, казах ти, съдиш без време. Не се обиждам дет подскачаш, не взимам ябълки гнили, но все още знам, че си страдаш, бая са те ранили. Айди, пия кафето, нека почнем с усмивка! На всички желая да им е леко , да им е светло и топло!
Вълшебна метличке, прегръщам те, тук всичко е точно. Кажи, при теб ясно и чисто ли е небето? Птичи песни? :)) И постът от Мики е от самозванец, мисля. Много е кофти да се ползва чуждо име за измама. Карай, седмицата ще е особенка, винаги е така щом идат затъмнения. Слушаме си вътрешния глас, часовника, дето отмерва, с паузи за либоф и ноти искреност, времето.
Виетнамска им работа, тъкмо почнах да я плющя, почна да издиша от нейде, почна да спада, цялата кукла излизах докато разбера къде прави мехурчета. После бягай до аптеката за лекопласт.... 15см
Този шедьовър ще го прочета пак, този път бавно и на спокойствие, за да оценя детайла. Има едни неща вътре... и не говоря за огромното ти достойнство... които ме избиват на див кикот, понеже знам първообраза и... ахм... :). Какво трябва да кажа сега? "Благодаря"? Благодаря, Кукуриго, че си такъв дивак :). Поласкана съм да съм З.Л.О., но никогаш не бих ти посегнала на сърцето ;). Вес и развод? Звучи жестоко и си го описал да е. На адвоката и съдията измучах, но не трябваше ли да им размениш местата? Феята... Вещерице, що не му откъртиш главата как те е описал, питам аз? :) Имаш невероятно свежо чувство за хумор, Изку Куригал. Факт. По тоя повод ти напомням: Тери Пратчет. Това вещуря разни, чудеса прекрасни... и ууук. Ще разбереш. Почвай ги. А хуморът... твоето е! Цялата категория е твоя.
Охохохо, как се зарадваха очите ми :))) , 15- каааа, Звездааа, най- после ни огря! Тичам до селото за шамия, че не върви да се тъпаня редом до Карминче гересто непокрита. Гений си е. Дере гърло до планина десета. Каканиже вълшебно. Чак утихната вси- от смях си въздух не поемват! Сполай ти, Перце, за труда огромний!
Жена ми ми вика: -Не мисля че това ми е работата да ти търся жени за ебане.
Всичко е шест :). Ако е рекъл господ, може дори да седна и да напиша разказ за фантастичната надпревара. Фери, пази се от голи охлюви, че после и вълшебната метличка трудно изчиства. А пък за вътрешно пречистване отива бая спирт. Д.Т.
Какините ми те! :) Полъх над полето, лъч игрив на лицето, щипка люта по ду**то :) Благодаря, мили ми ДТ, аз някак си не страдам, да ме наторят, мерси ще им кажа. Щот виждам от високо, надалеко и мерките ми са не в левги, ни мили, а по на сърцето и душата браздите, а секой си носи кръст и боли го, няма да грейнем кат Дъгата, както ни искат , докат' не светнем всинца в Светлината. Абе, душата мий широка, ми и не само тя. :))))
ДТ, подгънах краче с второ кафе и понеж ми се лафи, ш'тъ разсейвам, лекинко. Шъ шептя, ти си бачкай квото... Та, по- горе взех, че се обърнах на християнка чиста, пък ней съвсем бъш тъй. Значи, разказвам, лани, летос, се случва едното ми чедо да го захапят двамина пишкодръпа, както са всички у долината казанлъшка. Брей, кво ти торене, брате, с 300-ста подпалих. Не знам тук що си остана секой тих и мирен, не взе отношение. Ма аз докат завоите взимах си въртях само на ум, кое как ще рекна, кво ще сторя. И се молех да са двамцата заедно, че да не си от раз енергията. И не щеш ли, чудо. Знаци. По радиото взеха да четат новините. Карам аз бясно, а те прекъсват и връщат. Бре, юнаци. Не изпускам дума. А почват изречението старо наново. Викам си, я , у timeloop се лупнах наново. Мисля си, ней добре дет така се паля явно. Я, да охладя малко страстите. Е, то се знае. Онез ги разнищих, от сцената ги свалих, извиних се на организаторите добрички, ма разтреперах на онез краката, щот огън и жупел некой път бълвам. По-зле е , отколкот да им строша краката. Тааааа, исках да кажа , че ОМммът ми е за мене само, барнат ли децата , стрелям без да гледам , па сърцето, па душата. А, сега кажи ми ти, Торбалане. Сещаш ли се туй с радиото и новините повтарящи се като как стана ? :))))
Fairy пак ли досаждаш на хората?
:))), тц, търсех си некой за спаринг Готов ле си? :)
Така понякога прескача иглата на грамофона назад по плочата :). Д.Т.
Мой си е! (MickeyMouse) :)
ДТ, ретранслаторите по Балкана тъй си предавали , по- бавно от мене ,явно. :))) Mickey, не щем аз интимност, мислех по- скоро за групова среща :)))
искам да сте добри лунички и да си търкате пиленцата една на друга
Благодаря, отново! Звезда, съдията и адвокатът са си баш както трябва. Единия коли и беси в сайта, баш като съдия, а другият много говори и само той се смята за фактор :) Пък размера си е баш от пуста женска лакомия на загоряла (напомням - от слънцето... може би) магьосница. После се завръща към нормалното, както си му е реда.
Петлеее, ся кат го рече тъй , ми дойдоха едни идеи...Веднъж пратих картичка пролетна :))) със завтъкната в гъза роза :)))
Охххх, абе , запушете ми тая устааа :) дет много плямпа, бреее :). Айде пак лигоч мъй обладал и отиде на Куку ендцефалограмата....
Кукце, милинко, прости ме , ама я сега си представи - кофа, а в кофата букет :))))
Разбрах ти тънкиО намек, остана да избера коя да е "вазата" ;)
Петльо, ти си лирик и ценител, направи на избраницата две вази!
От едната продавам за сватба, от другата за погребение :)))
СиликоооонееееееЙЙйййййй, два сатоса стана! Идвай!
Само разврат ти е в главата, феичкеееей :) (MickeyMouse)
ДТ, сега нещо сериозно! Ти нали виждаш ip адреса. Аз с кого снощи си чатих и смях , а ти днес три? Защо Бахи ми пише, че не е той? Казва, че се е оттеглил, за да се ширя и да си диря моя римувания. Кой тогава ме яде? :))) Виж, ДТ, пускам текстове чат пат, олеква ми на фантазьорската глава. Ма ти предлагам да не ги пускаш в обръщение. Тва, че тук се каламбуря , нека е достатъчно. Да си призная малко ми иде в повече туй внимание, ма то аз съм си виновна, де. Щот плямпам. Я, на мъжо си до тихото рамо да се кротна и да спра да правя пеня. :))) Зарибителни сте , верно е, имам сега времето да се лигавя. Но пак ме викат мойте, стига гоних Михаля.
Mickey, пиленце шарено, радвам се, че вече си весел и се окумуши. Щот беше саде клюмнал преди. Ся с кака си се ебаваш ти. Не мой така, чеде. Не отива. Виж ся, нека тва с 2 часа следобеда да ви остане като смешка. Кой къде го сгледа часовника, да се сеща и да рипва готов. :)))
ДТ, искам да уточня още нещо пред всички , затуй пак аз - тоз анонимник дет ме размята, пък залиби в рими- за него съм всичко написала. След Фантазията ( тя е тосканска). Тва Ездачка, Танцорка, Кочовица, Изабела, Монолог ( най- вече), Сутрешен дъжд е все от новия вдъхновено. Но той си е облак наркотичен, повече ме апи, отколкото да ме гали. Та тъй, палнах метлата. :))) Не ме публикувай. И без туй прекалих . Па ги уплашИх. Не, не съм хакер. И мейлът ми е един. И никога не казвам друго освен истина. И не съм в цикъл. :))))
Това жените требва с хастара да я обърнеш, да я разнищиш психически душевно да я сринеш, че малко да се покаже от нежните женски качества. Това като се замисля сигурно е от това как ги товариме като магарета и те се изменят на нещо друго, нещо като
Нищо не ти разбрах! Кви 2 часа, кви 5лв.... Спомена среща в Севлиево, аз ти саках да ми пишеш на мейл, да са разберем... От там нататък изгубих връзката :) (MickeyMouse)
Така, чак сега го прочетох. Пуснах го на юнашко доверие, защото знам, че Изку Куригал няма да напише някжя глупост, а не исках да си развалям удоволствието да чета по диагонала. Братче, много е свежарско :)) Направо се почувствах, като съдията Ди! Умееш го хумора, мога само да ти завиждам. Това, дето го задрала мушката има ли връзка с една армейска мъдрост? Имах капитан, който на третата водка поверително обясняваше: "Пищова, ако го вадиш - ползваш! Ако няма да го ползваш, му запили мушката.". "Че защо, господин капитан?". "За да не ти задира, като ти го вадят от задника!". Д.Т.
Фери, тая работа с айпитата, не е като оная работа :). Т.е. няма как да знам. Но и на мен не ми заприлича на Бахура, поне не всичкото. Бяха двама сладкодумци. Айде, пак да си помислиш, дали не искаш да пускам разказите ти? Моля, преспи с мисълта и утре ще ми кажеш :). Д.Т.
Прегръщам те, ДТ! Лека нощ!
Ама какво става тук? Читателите нямаме ли право на дума по въпроса? Вещерице, не е красиво да ни караш да ти се молим :). Написала си, изпратила си, публикува се... Какви са тия танци с едно напред и две назад? Дървиш цял сайт само с коментари, какво остава за разказите? Самочувствие ако ти липсва, да знаеш, че можеш да пишеш. Хайде раздавай го по-оперено за радост на всички. Пишеш, жумиш, пращаш, не пискаш и не си гризеш ноктите :).
Добро утро и пълноценен да е денят ви! ДТ , трий. Махни и надпреварата. Стига ми толкоз внимание. Изпуснах парата. Пито платено, както се казва. Звездице, знам се колко струвам. Не търся оценки. Беше литература , но стана игра с повтарящи се модели. Днешното Таро е връзка с Акаша. Отивам да пусна кафеварката. :))
Толкова лесно ли се предаваш? ;) (MickeyMouse)
Само в тъмното, възнак. :)))
А ние които не виждаме в тъмнина... Няма да можем да се възползваме :( (MickeyMouse)
то и тя не вижда ,но пък какви усещания получава и дарява ... pavlio
Спокойно , бре. Държа ви! Тук съм.
споко съм ,не съм усещал да си ме пускала pavlio
Pavlio, кой си, защо си, отде знаеш полу-френски и прочее въпроси, свързани с фалшиви мейли...виж, предлагам да се разделим. Стъпаме си по палците. Беше, к'вото беше.
попитай и ще ти се отговори, ако смяташ ,че съм си създал мейл специално за сайта-в грешка си, щом си рекла-сбогом pavlio
Тя визира мен, ми се струва ... Живи и здрави! До нови "срещи"...(MickeyMouse)
Няма случайни неща! Сега пък не мога да запаля. Нямам ток. :))) Мили ми , ДТ, наближава 14:00hrs, подай кабелите :))
ОбожеБутилкаром, какъв красавец се завъртя край повдигнатия ми капак!!! Каква шега стана само. Жалко, че не си носи кабелите, а са му у другия крачол(кола). Успокоих го, милия, кат загледа смутено, че чакам спасение, все пак и мъж ми трябва да свърши нещо. :))) Охххх, немой :))))
Съжалявам, Вещерице, че решаваш така импулсивно да си затриеш разказите. На мен ми е непонятно и тъжно. Написаното е редно да бъде споделено, но авторът си ти, разбира се :). Това ми напомня колко много еротични разкази съм писала през годините, чела съм си ги няколко пъти и после са свършвали на ситни парчета коша... или като изтрити файлове. Така че мога да те разбера. Донякъде. Но все още тая малко надежда, че Торбалан ще се направи на разсеян и ще ги пусне "без да иска".
Между другото... четох някъде из коментарите ти отзив за топчетата, че ти се "губят". Нормално е. Но си работят, докато вървиш, дори и ти да не ги усещаш. Ако искаш да ги чувстваш повече, изкарай едното топче да застане леко на входа на вагината ти. Разширява, дразни, усеща се даже като лека болка при ходене и сядане. Приятно е. Не е като за оргазъм, но създава настроение за такъв. Ще течеш ;). Що се отнася до резултата... :) Наскоро разбрах върху пръстите си с каква сила се стягам. Като цяло – неволно ;). Понадух се, признавам. Не е самореклама – Кегелът не е измислен вчера.
Охххх, Звездицееее , сестрооо, :)))))) добре си ти! Ми, за къде съм азе, с тия две кофи?! Чаталат дирим, чаталааат :)))
Не, Дядо Торбалан - случайно съвпадение е това с мушката :) Благодаря за оценката! Вече пиша и втора част и Звезда хареса началото. Финалният резултат надявам се да е готов скоро.
Така, Феичке, предлагам следния компромис. "Замразявам" разказите ти и ще ги пусна когато/ако ти решиш. За разказа за конкурса обаче, няма да се разберем. Хванала ли си се на хорото, играеш до край! И аз по едно време мислех да се откажа, но се стегнах и написах. Аз не съм човек, който можеш да разиграваш с иди ми, дойди ми. Стискаме ли си ръцете? Д.Т.
Торбаланеееееее, миличък , гледам те в очите и слушам! Всичко се съгласявам. Ся, за надпреварата толко назад го писах, че мислим е напълно зле и лишен от еротики. И ше отнесем пълен хейт. Ма карай. Ще те слушам! Аз много обичам да късам и хвърлям. Тва дрехи, книжа, спомени, хора. Па за едно есе ли ще мий жал?! Ма прав си, тук вече не съм само аз, сега сме " ние". :)))) Така, имам въпрос - молба :) Таман сложих точката на коментар 800 думи. Като ме хвана лигоча и ги спиша такива, може ли, може , може ли да ги пускам? Като коментари? Тва дали е в правилата? Щот.... ако мине време....късам и хвърлям....пуст му аскетизъм житейски. А, може ле? :)
Може, бре, що да не може?! Както казваха в стария филм "Хитър Петър": Мозе, цадо! Сицко мозе, само блазно през пости не мозе, стото сто плъцки на голо! Д.Т.
А и аз през цялото време си мислех, че е моят римуваният, който изперква и ме сяжда на лачена чанта, та ми писна от тая крайна дуалност. Пък май била съм в грешка. То вече и аз не зная. Ма може и други да са били двамината вагабонти. Не от думите ми, а от разочарованието , че ме зарязва моя, страдам. Не понасям да съм имала и загубила. През два дни.
jps, имам една молба към теб на мейла. Ще те споменавам с добро във втората част ;))
Куригу, имаш поща :)
Трепери, сайте! Утре Весела се завръща като четирите конника на Апокалипсиса! :D
Олееее!!!!!! Тичам за вазелин !!!
Аз цял ден плета бесило, че ще си дойде момичката ми Златна гладна гладна. За кръв. Да съм й подготвила мегданя. :) Па ако рече и с мен да почне :))) ухуууу какво меле, какво меле :)))))
"... не бойте се, деца, за утрешния ден!" „О, колко е хубав светът!“ ;)
Седя и си мисля. Просто си мисля.ПЪРВО с какво толкова държанието ми предизвиква такава реакция. Аз съм единствения потребител потърсил разрешение от други автори да коментира под разказите им. Което ме подсеща JPS мога ли да коментирам под твоите разкази? Държа се възпитано и спазвам политиката на сайта. Не мрънкам при поставянето на задачите за предизвикателствата. Излязла съм един единствен път от добрия тон и се извиних след като съм осъзнала грешката си. ВТОРО до тук бях с доброто си държание.И ТРЕТО... ами няма трето няма десерт. На незаслужили няма да сервирам.Весела
Ма таз пък, убавица моя, как тъй дали може? Естествено, че ще коментираш. Jps не вярвам, нищо да ти откаже, ма що тий да питаш? Нали сме си свои? :))
Вес, можеш да коментираш и под и над разказите ми!