В Дивия Запад (част 3)

25.06.2023 | IzkuKurigal

- Човече, решил съм да се женя! – споделих с най-добрия си приятел Джей Пи Еса.
- За кого?
- Ще ти подскажа: руса, умна…
- Ще се жениш за голдън ретривър?!?
- Не, бе! Нали се сещаш в коя ми е сърцето?
- Аааа… моите съболезнования, приятел. Щом трябва…
- Ама трябва да флиртувам с нея, иначе няма да се навие.
- Гадост!
- Нали?
Помълчахме малко и той заговори:
- Абе да ти кажа честно… замислям се дали да предложа на Фея.
- Че ти нали си женен? Как ще си вземеш втора жена?
- Ами мисля да стана мамут.
- Какъв?
- Мрамор. Мурат. Мюмюн. Мармот. Абе как се казваха ония брадатите келеши?
- Мормон?
- Точно.
Потупах го по рамото с разбиране, довърших си халбата с чист спирт и салатата от мухоморки и тръгнах към мястото на срещата със Звезделина. Реших, че вече имам достатъчно кураж и фантазия, за да се справя с такава отговорна задача като флиртуването.

Звезда дойде на срещата почти навреме. Закъсня само с три часа и четиридесет и пет минути, но тъкмо имах време да си упражнявам комплиментите и флирта. Тя дойде и… О, Боже и всички ангели небесни! Трябва да спре да ходи при сегашната си фризьорка и гримьорка – изглеждаше като Дий Снайдър в клиповете на Twisted Sisters – в същия парцалив вид, само че с рокля. Чак си забравих репликите. На всичкото отгоре тя ме погледна строго като учителка по български език и литература и ми каза:
- Почвай да рецитираш!
Впрегнах свободните си мозъчни клетки, незаети с алкохолна жажда, вечния глад и напрежението в пикочния ми мехур:
- Ъъъ, ами… такова… – облизах устни - … очите ти… такова… са красиво зелени, като… ъъъ, като… ъъъ… жабурняк…
- Моля!?
- Абе хубави са, нали знаеш? Пък кожата ти е… такава една… ъъъ знаеш го, бе!
- Не. Каква е?
- Като такова, бе… как се казваше онова… гладка като таковата на батут.
- Става все по-интересно. Продължавай!
- Пък онова… косата ти…
- Кажи че е като слама и…
- Не, не! Тя е като… нали… онуй.
- Кое по-точно?
- Амиии… Сещаш се! Красиво жълта като… като… конска пик…
- На скан… – подсказа тя.
- На “Скания”?
- На скандинавка, бе!
- Тъй, де! Пък лицето ти е такова едно… все едно си красавица.
- Я пак?
- Като ония, бе… дето се кълчат на сцена…
- Манекенка?
- Точно така!
Бях вир-вода от притеснение, а тя още повече влошаваше положението като ме гледаше като палач. Имах неприятното усещане, че може би следващите ми думи ще са ми последния шанс. Впрегнах и останалите няколко мозъчни клетки:
- Ти… ъъъ такова… си облечена…
- Не думай!
- … искам да кажа… роклята ти… е някак си една такава… като нощница…
Звезда повдигна вежди, а аз продължих да мънкам:
- … в смисъл… нали… дървена, ъъъ удървяща… мисля.
Звезда въздъхна тежко.
- Уф… – почесах се гузно по тила. - Защо ме мъчиш? Какво искаш от мен?
- Какво искам от теб ли? – тя си повдигна полата, под която нямаше бельо. - Чети по устните!
- Баааси готината путка, дето имаш! Мале ако я награбя тази розичка ще ти надъвча венчелистчетата сладки, ще ти изпия всички сокове от там…
В това време тя закри “розичката” си, а аз продължих да нареждам:
- Ах, тия крачета като мантинели на магистралата за Рая. Белички и здрави, като на римски пехотинец… Силни и красиви…
Тя се обърна с гръб към мен.
- Ах, тая яка дупара как ще я нашляпам, как ще я мачкам, как ще я хапя. Това дупе, красиво като багажник на немско комби, ще го напълня с бели човечета.
Тя пак се обърна към мен и след като пусна полата разкри гърдите си.
- Ох, ох, ох… Тия рипащи като две бели зайчета хубавици как искам да им нахапя сладките муцунки!
Тя закри гърдите си и каза:
- Значи можеш. Добре, съгласна съм! По-следващата седмица се женим.
Врътна се и замина, а аз останах да се почесвам където не ме сърби и да се чудя какво се случи преди малко.

***

Денят на сватбата. Тежки облаци закриваха небето. Святкаше се. Фея реши да се намеси, но беше си забравила съставките за магия. Местният магазинер ѝ услужи с кило кренвирши (а както знаем в тях има всичко) и тя направи магия за хубаво време. Литна с метлата и с две ръце пръскаше магията си във въздуха. Въпреки пируетите си не падаше от метлата и когато разпръсна облаците и кацна я попитах:
- Как успяваше да се задържаш на метлата, като не се държеше с ръце?
- Защото не съм си обула гащи. – прошепна ми тя и ми смигна.
Церемонията беше красива. Бракосъчетанието се водеше от отец Извратений Перверзенски. За него се говореше, че се възползвал от недовиждащите и вместо да му целуват ръка си подавал хуя. Как опрощавал грехове да не ви обяснявам. Имаше и странен начин на бракосъчетание. Мен ме пита:
- Обещаваш ли, идиот нещастен, да ѝ пръснеш путараната на тая мръсница, докато си забрави името, да ѝ разпориш гъза, така че каквото яде веднага да се изсипва отзад, а ако ти противоречи за нещо да я пляскаш с кура си през устата? Обещаваш ли да се погрижиш да не може да си седне на задника и да ѝ се плаче като те види надървен? Обещаваш ли да ни отървеш от тази опойца?
- Ъъъ… предполагам, че да.
- Ами ти, ма, банши метлокосо… – обърна се той към бъдещата ми жена. - Обещаваш ли да се погрижиш тоя мозъчен инвалид до теб да се чувства глава на семейство? Мама ти и кикимора, ще стане ли човек от теб или да ти го навра сух отзад…
Лабрадудел се прокашля леко. Отчето продължи:
- Бе, ебал съм ви! Та, ти холеро, ще му увиснеш ли като воденичен камък на шията на тоя или ще го оставиш да си живее живота?
- Дееба перверзника ти дърт… – запали Звезда. - Що не си…
- Млък, ма! Ще му съкратиш ли живота на тоя?
- Да.
- Обявявам ви за пациент и болест. Ай, ебете се!
Отчето отиде да порка на воля, а аз и булката се заехме да си хапем джуките, докато станаха като джапанки. После поканихме всички гости да седнат за празничния обяд. По масите имаше за предястие по едно печено теле, пълнено с печено прасе, пълнено с печено агне, пълнено с печени пилета, пълнени с кюфтета. Порциите бяха от дълбоконадводна макалабалдуда със сос от подводен вятър, печени копита в сос от гъбясала слонска пичка, както и кюфтета от жабешки езичета и тестиси с туршия от череши с червейчета. За мезета имаше за всеки вкус: бланширани водорасли със солети от пържена слама, миши опашки алангле, рибешки черва с лимон, микс от пушени ларви и гъсеници, опикани от бяла мечка гущерови опашки изсушени на мадагаскарско слънце, глисти със сирене и още много други деликатеси. За пиене? Ооо, за пиене! В това градче всичко под 55 градуса се смяташе за патоки. С бирата се къпехме, перяхме дрехите си и пояхме отбитите от кърма бебета. Та бяхме приготвили три цистерни с чист спирт, в които имаше удавени по стотина кила новородени плъхчета, а на вкус всеки можеше да си го смесва със метилов алкохол, терпентин, разредител за боя, дори мастика ползвахме за разреждане на спирта. По-слабите пиячи и жените разреждаха предимно с вино, а децата 6-14 години разреждаха с бира. Не забравихме и десертите: карамелизирани скакалци с канела и люти чушки, хайвер от мряна с мед поръсени със ситен чамов талаш, желирани пържени картофи в гъст захарен сироп от бира и доста други, разбира се.

След първата цистерна изпит алкохол един, явно слаб пияч, каза с дрезгав глас:
- Баааси грозната булка, хора!
Обърнах се да видя кой е и го видях обесен на собствените му черва и докато още риташе Звезда вече си триеше кървавите ръце в крачолите му. Малко по-късно видяхме едно краставо куче да влачи булченския воал и разбрахме грешката на пияния, но вече беше късно за него.

Когато попривършихме втората цистерна със спирт усетих, че почнах да се замайвам и тръгнах да подишам чист въздух извън двора. Минавах покрай порядъчно почерпените гости и неволно ставах свидетел на разговорите им. Напълно естествено две бабки обсъждаха гостите:
- Оная не е ли бившата жена на щуравия младоженец, мари?
- Чакай, че не виждам добре. Без сутиен съм, за да ми се изглаждат бръчките, но и клепачите ми се притварят. А, тя е! Познах я по туфата на главата. Брей, как се е разхубавила след развода!
- Хубаво си е момичето, ама ти гледаш към една колона с папрат върху нея.
- Ааааа, да, мари! – потвърди недовиждащото бабе, след като сложи очила като дъната на буркани със стъкла дебели два пръста. - Ммм, бих ѝ скочила и разкъсала дрехите… ама забравих какво се правеше после.
- А оня там кой е, мари? Не съм го виждала досега.
- Оня високия с криминалната физиономия ли?
- Същият. Като го гледам само заради физиономията му трябва да бъде осъден на обесване.
- Ха! Не го ли виждаш каква върлина е? Как ще го обесят, като краката му ще опрат в земята?
- Тюх! Погледна насам! Олеле, пуснах на гащите!
- А, той ти е виновен! Ти и без това се изпускаш.
- Кой? Аз ли, мари? Чумата да те тръшне!
- Земичката да те изяде пък тебе! Да миришеш цветята откъм корените, пикло!
- Поне нямам кафяви петна по “изпраните” си гащи като теб!
- Ах, ти…
Предпочетох да се отдалеча преди да съм научил всичките им тайни.

Unstandart, пиян като мотика, пък се опитваше да сваля някакво маце, но тя упорито го режеше:
- Абе не ме интересуваш, бе! Аз съм мъж и харесвам жени!
- Как ще си мъж, ма? Имаш цици, тъй като те гледам нямаш грездей… значи си жена!
- Изглеждам като жена, но се самоопределям като мъж, значи съм мъж.
- Аха. – пияният като казак сваляч започна да осмисля информацията. - Щом си мъж… хмм… това значи ли, че ако ти тегля една пишка няма риск да забременееш?
Запуших си ушите, но въпреки това ме заболяха тъпанчетата от последвалия писък и порой от обиди и ругатни адресирани към злополучния ухажор.

Малко по-нататък местният чобанин разказваше как кръщавал козите и овцете с имената на жените, които не са му се отдавали сексуално. Любимка му била козата Дафинка, която най-често се “радвала” на неговата “любов”. На въпроса как успявал да чука коза или овца без да му бягат той обясняваше:
- Като награбя например Дафинка ѝ вкарвам задните крака в ботушите си. Така хем не може да избяга, хем като се опитва всъщност си върти дупето и така е по-сладко.
За миг си представих жена си на четири крака, с рогца на главата и нежно блеейки, а аз хванал я за ушите и… Разтърсих глава и продължих по пътя към портата на двора. На ъгъла на едната маса деца досаждаха на самотен старец:
- Дядо, дядо, ти на колко години си?
- Толкова съм стар, деца, че не ме е донесъл щъркел, а птеродактил.
Нежно ги отпратих с по един шут в гъза и си поприказвах с дядката.

Накрая стигнах до едни храсталаци, които мислех блажено да опикая. Извадих шланга си и пуснах силна струя. Не щеш ли от струята са се блъснали два кремъка и изненадващо се превърнах в огнехвъргачка. Даже направо бях олицетворение на божия гняв в Содом и Гомор. Епичен (почти) апокалипсис. После събрах изпечените из храсталаците пилета и ги сервирах по масите. Звезда пък си говореше с една друга змия встрани от гостите и ги оставих.

***

И най-красивите сватби рано или късно свършват. Гостите бяха принудени да си тръгнат, след като свърши всичко за ядене и пиене. В сметката имах включени дори пет стола и половин маса. Изядени! Имаше даже сдъвкани две лъжици. От едната цистерна липсваше една гума и само теловете, останали от нея, подсказваха каква е била съдбата ѝ. Брей, ненаяли се тия хора!

Награбих моята Звезделина, метнах я на семейната ни каруца, с впрегнат любимия кон на жена ми и си рекох на ум: “Ей сега ще ти го върна тъпкано, четирикрак педераст нещастен!”. Погалих му задницата и незабележимо поставих конска муха под опашката… Турбото изсвистя! Копитата бясно зачегъртаха земята… Каруцата се изстреля като Азис по погрешка попаднал на рок концерт. След секунда и половина километража показваше 108 км/ч. Обиколихме целия град два пъти на дрифт, като минахме на поне два червени светофара, надлежно документирано от всички камери в района, включително за превишената скорост. Камерите поименно бяха: баба Гичка CNN-ката, баба Пенка Небяхтамносъмсигурначетакастана, баба Куна Присъдата и баба Параскева Всичкибезменсакурви, без да броя тия които ме мразеха. Конят се насочи към местния язовир според мен с ясното намерение да ни удави. Преди да измисля план за оцеляване вече препускахме по водната повърхност. “Бах та в хвърковатата кранта!” си помислих. С правилните подритвания на ляво или дясно мъдо успях да управлявам пощръклялата мърша и го насочих към най-романтичното място на планетата, където щяхме да прекараме медения си месец – лудницата в Раднево. Тъй като с тази скорост спирачния път щеше да е 5-6 км., а гумите вече горяха, взех твърдо решение – хвърлих триста килограмовата котва извън борда на каруцата…

Спряхме точно пред портала, слязох, махнах конската муха, отидох до муцуната на коня и му прошепнах:
- Ще искаш ли пак да ме прецакаш?
Конят поклати отрицателно глава пръхтейки, след което припадна от умора.

Влязохме в любимата ми стая, където често идвам да разпускам (най-често принудително). Тъкмо щяхме да започвахме консумацията на брака си в първата брачна нощ, когато вратата на стаята се отвори и влязоха чифт женски гърди. Минута по-късно и само миг преди стаята да се запълни с тях, в помещението влезе и тяхната притежателка – д-р Мелиса Дарксайд:
- Ооо, любимият ми паци… приятел! Как си Изку?
- Здрасти, Мел! Липсваха ми. – погледнах към гърдите ѝ. - Кхм… исках да кажа: “Липсваше ми!”.
Усмивката ѝ можеше да надърви дори полуразложен труп.
- Разбрах, че си дошъл доброволно. Този път нито са те свалили от кубето на някоя църква докато крещиш: “Баси яката цицааа!”, нито да пикаеш по коледната елха и да викаш: “Аз ще угася пожара!”, нито покатерен на кметството да викаш: “Аз съм ветропоказател и вятърът идва от на майка ви пут…”.
- Да, да, Мел. – прекъснах я. - Доброволно дойдох с жена си…
- Да! Аз съм жена му, Мел! Така че ако обичаш…
Усмивката изчезна от лицето на Мелиса, докато се обръщаше към Звезделина:
- За теб съм д-р Дарксайд!
- Тъй ли? И коя ти е тъмната страна?
- Искаш ли следващия път, като съм по голяма нужда, да те викна да я видиш?
Зазвънтяха маникюри, мълнии блестяха от очите на двете.
- Момичета! – опитах се да се намеся преди да е пострадал някой.
Гръм! Електрически разряд във въздуха. От две посоки мълнии се стовариха върху мен. На мястото на косата ми имаше останали няколко пушещи сгърчени косъма, целия бях почернял като автомобилна гума, а задникът ми се пържеше и мехури излизаха един връз друг. Крясъците ми не бяха чути, защото устата ми беше някъде дълбоко между цицовищата на Мел и даже моите уши бяха запушени от тях. Доктор Льо Гранде Цицоне реши да се оттегли и да ме остави на новата ми присъд… т‘ва жена, де.

Звезделина вече се събличаше с гръб към мен и ровеше нещо из багажа си. Започнах да се събличам и аз докато останах по чеп. Когато не бях под влиянието на магията на Фея, размерите ми там долу бяха едва-едва колкото ръчичката на първолаче стиснало юмруче.

За миг погледнах през прозореца. Когато върнах погледа си към Звезда, тя беше с пенис-колан с огромен боздуган отпред. Тя скочи срещу мен и извика:
- Ангард!
Преди да се усетя какво става, вече се дуелирахме – пенис-колан срещу истински пенис. По време на дуела разбрах играта – победителят щеше да наебе победения. “Малко” се уплаших и пениса ми взе да заприличва на локумена пръчка. Това ме постави в неудобна позиция и започнах да отстъпвам, отбранявайки се. От енергичните движения на Звезда гърдите ѝ се люлееха, като камбаните на “Александър Невски”. Това върна “религиозния” дух в жезъла ми. В краткото ми разсейване Звезделина атакува и ми плесна една цица в лицето. Изпаднах в нокдаун и отстъпвах търсейки опора. Опрях гръб на стената и се опитвах да фокусирам. Някакъв носорог (!?) скочи срещу мен с рог насочен в лицето ми. Досетих се кой е “носорога”, когато Звезда ме хвана за ушите с явното намерение да навре бухалката в устата ми. На цената на едно ухо успях да мръдна достатъчно главата си и пенис колана мина през стената. Когато го измъкна оттам вече беше с изкуствено чене захапало главичката (по-късно го върнахме на бабката, чието беше). Младоженката махна ченето и ме видя безпомощно легнал по очи на пода с навирен незащитен задник и се провикна:
- Дупенцеееееееее!
Скочи върху мен, но аз го очаквах и се извъртях. Плеснах ѝ един кур през устата и тя се разфокусира. Използвах момента и сплетох косата ѝ с интимната ѝ прическа. Минах спокойно отзад и със злоба се набих до макарите в нея. Крясъците ѝ бяха подобни на тези от футболна агитка при отбелязване на гол. Чак дупето ми пръцна от кеф, че се беше спасило. Домъкнах я до прозореца:
- Сега ще те секся на поза “бобър”. – информирах я. - Почвай да гризеш перваза!
Така си врътках задницата, че цялата матка беше масажирана от “детската ръчичка със стиснато юмруче”. Но това е за аматьори. Аз, като професионалист (често сънувам как Казанова и Дон Жуан ми правят поклони на уважение), използвах едни специални движения и стигах чак до масажиране на яйчниците. Ту единия, ту другия се мятаха като пискюлчета, като камбанки. Докато тя ръсеше талаш по пода гризейки перваза на прозореца, а аз раздрусвах яйчниците ѝ, се сетих какъв пъклен план имаше новата ми съпруга за моя невинен задник. Че като кипнах! Спасих една муха от паяжината на прозореца и ѝ казах да иде при Фея и да ѝ каже: “цар-пушка”. Паякът, когото лиших от вечеря, взе да ме псува на майка, но му набих отзад една кибритена клечка и той онемя. Внимателно разкопчах пенис колана, прицелих се и рязко ѝ го набих на Звезда в… другия вход, по-познат като изход. Че като награбих “бухалката” от пенис колана, като топка на волан на мотокар, и като почнаха едни “маневри”… ха наляво, ха надясно… Звезда така ревеше от кеф, че в цялата лудница почнаха да си лъскат бастуните и да си брулят сливите. Подтикнат от скромния ми интимен размер и от желанието за отмъщение, реших да атакувам брутално. Извадих пенис колана от изхода на храносмилателната система на Звезделина и наврях цялата си дясна ръка на същото място. Добрата новина беше, че сливиците ѝ не бяха подути, а лошата – успях да изсвиря на гласните ѝ струни само началото на “Smoke on the water”, че не го знаех нататък. Докато се грижех за изхода на храносмилателната система на новата си жена в стаята влетя една оса със странно сияние около себе си, която без да губи време ме ужили по инструмента. Обещах си наум да ѝ го върна тъпкано на Фея за болезнената магия, а междувременно базуката растеше до чудовищни размери и затова с рязко движение набих омагьосания си инструмент в анала на Звезделина. Йерихонска тръба ряпа да яде. За щастие се срути само близката зърнобаза. (Признавам си, че в същата година хлябът поскъпна заради нас.) Плющя аз булката си, а базуката не спира да расте. Уплаших се, че Фея ме е разбрала буквално, че искам размер като цар-пушка, но за щастие растежа се спря само на две педи ширина и три лакътя дължина. Жулих аз, като за последно, одобрително подтикван от възгласите на Звезделина:
- Oh, mon Dieu! Ç'est tre jouli!
“Да ти се източа на франкофонското езиче” – ѝ отвърнах наум. Блъсках аз, като бутало на парен локомотив, а от перваза вече нищо не беше останало – беше на талаш на пода. Изведнъж я хванах за косата и рязко я дръпнах назад. Понеже цялото ѝ интимно окосмяване беше вплетено в косата ѝ, мигом интимната ѝ зона се оказа епилирана. Булката ми изрева като жигосана. Точно преди да си изрецитира целия репертоар от псувни и ругатни ѝ запуших устата отвътре навън. Това, което излизаше от устата ѝ беше поне колкото главата ѝ. От силните напъни вратът ѝ стана поне половин метър. За да не я направя като жираф легнах по гръб и казах на новата госпожа Куригал:
- Почвай да се кълчиш на пилона!
Както беше изправена приличаше на морска звезда. Постави ръце на кръста и намръщена каза:
- Ти за какъв се взимаш, бе, че ще ме командваш?
- Аз съм главата на семейството и…
Звезда легна по гръб на пода и започна да рита във въздуха от смях. След малко едва поела си въздух:
- Кажи го пак, моля те! ХА-ХА-ХА-ХА-ХА… Ох, майчице, не мога… Ха-ха-ха … Глава-ааха-ха-ха… на сем… ааа-ха-ха-ха…
Бааам плеснах ѝ един кур през устата… при което ми се пукнаха две ребра и четири предни зъба ми се разклатиха. Тя можела да удря? Като не може със сила, тогава с акъл:
- Колко е 6+2 на десета степен делено на четвърти корен от 256 минус 107,5 минус 2 по 75 + числото “пи”?
- Това е лесно! Остава само “пи”, което е 3,142857142857143…
Докато беше разсеяна с отговора – един суплекс и тя беше по гръб. Огромното ми оръдие запуши неспиращата да изрежда цифри уста. Гърлени задавени звуци изпълниха болничната стая. Погледнах към полу-изгризания прозорец, а там омагьосаната оса ни гледаше с очи станали като монети от 5 ст. и си играеше с малката си пизда. Все още имаше магичен прашец по нея, затова я взех и използвах жилото, за да ужиля по веднъж циците на Звезделина. Не че са малки, но все пак защо не? Като станаха като баскетболни топки започнах да ги мачкам зверски. Но те не спряха да растат и станаха като плажни топки, а зърната – като гърла на бутилки. Че като ги награбих като джойстици… момчето в мен се събуди и започнах виртуална въздушна битка с изтребители. Звезда неволно озвучаваше бутален звездообразен самолетен двигател, а аз “стрелях” ли “стрелях”. След като виртуално оставих няколко държави без военна авиация, изкарах “подводницата” от Звезделинения океан, легнах по гръб и с властен поглед посочих “пилона”, на който жена ми трябваше да разкърши снага. Тя “покорно” ме срита в топките, при което очите ми почнаха да подскачат, като топчета за пинг-понг из стаята. За мой късмет те попаднаха на мястото си, от което бяха изскочили. Леглото така беше подгизнало от вагиналните ѝ течности, че се все едно бяхме легнали върху воден матрак.

Време беше да се разберем кой командва. Награбих я, повдигнах я и я нанизах на огромния си пън. Не, не става дума за целия мен. Може да изглеждам така и да съм почти толкова умен, но имах предвид навирения кол между краката ми. Звезда заплака като десет професионални оплаквачки на погребение едновременно. За малко да ми дожалее за нея. Но за да те уважават, трябва да ги еб… ъмм… исках да кажа да си жесток. Че като я почнах… Бам едно движение с таза, Звезда отлетя и си блъсна главата в тавана, кацна нанизана на кола ми, бам отново движение с таза, тя отлетя пак до тавана и така цяла нощ. На зазоряване награбих булката си за вентилите… джойстиците… биберонищата… цицодръжките… абе това, в което се бяха превърнали зърната ѝ и започнах да изпразвам целия течен заряд вътре. Вечносветещата се превърна в поливачка въртейки главата си наоколо изливайки стотици литри драгоценен генетичен материал. Под кръста беше като ВиК авария буквално – и в течен, и в миризлив вариант. Хващаше и скубеше вълната ми по цялата ми предница. След като ме епилира напълно, тя награби пенис-колана и със зловеща усмивка го плъзгаше по чаршафа опасно приближавайки го до там де слънце ме не огрява. Хванах клитора ѝ и го опънах като ластик. Като го пуснах шляпна силно и младоженката изпадна в умопомрачителен оргазъм. Припадна. Облекчено въздъхнах от всички дупки и си казах: “Вече може!”, след което припаднах и аз. Остатъка от медения месец сме го прекарали в кома…

Следва продължение...

Изку Куригал