В Дивия Запад (част 6)

16.12.2023 | IzkuKurigal

Благ глас нареждаше:
- Изку Куригал, взимаш ли за свой законен съпруг…
Събудих се с крясък… и със зверско главоболие. Какво съм пил снощи, бе, мамка му! Главата и тялото нечовешки ме боляха. Може би имаше нещо общо и с това, че лежах в някаква локва и през мен току-що беше преминало стадо бизони. Явно не бях далеч от града, защото две жени наблизо любезно си бъбреха:
- На путката ти зъби да поникнат! – крещеше едната.
- Тебе само в гъза да те ебат, че да ти умре путката от яд! – отвърна на пожеланията другата.
Тръгнах да се прибирам и започна да ми се прояснява. След семейния скандал вчера отидох в лабораторията, че тъстът ми ме беше повикал за някакви експерименти. Накара Скорпион да стреля по мен с РПГ 7, за да тестват най-новата разработка – брониран дъждобран. Ще попита някой: “Лабрадудел нямаше ли изкуствени манекени за тази работа?”. Имаше, ама му беше жал за тях, че ако нещо с експеримента се обърка... После ме поставиха в някаква малка ракета за тест на ново гориво от джибри, костилки и други остатъци от варене на ракия. Компютърът отброяваше старта и тогава се сетих:
- Абе аз хубаво ще хвръкна, ама как ще се върна?
- Ейиии… – казаха едновременно двамата и се спогледаха.
Лабрадудел взе телефона и започна да обяснява на дъщеря си, че вече е вдовица, а Скорпион грабна един парашут и ми го метна. Протегнах се, но компютърът отброи нула… и аз хванах дедовия.

Хвръкнах. По едно време горивото свърши и за миг увиснах във въздуха. Почнах да падам вече извън ракетата и тогава ми звънна телефона. Моето зверче:
- Още не съм си довършила скандала с тебе! Ако посмееш да умреш преди това, ще те спукам от бой! Ясна ли съм?
Така или иначе скандалът нямаше да ми се размине, та поне да го направим по-интересен. Отвърнах ѝ:
- Да знаеш, че майка ти е по-добра в леглото от тебе!
Затворих и изключих телефона. По пътя надолу си поприказвахме с едно ангелче, което се извини, че нямало право да се намесва и… се изсипах на земята зверски. Явно затова всичко ме болеше. Чак тогава се сетих, докато се прибирам, да се загледам в себе си – всичките ми кости бяха натрошени и като вървях изглеждах като танцуващия Майкъл Джексън. Може би затова трудно поддържах нужната посока.

По пътя се отбих в една каруцокъща и си взех спортен модел каруца с четири коня! Четири конски сили, хора! Малиии… Е, конете ги нямаше, но дъските на каруцата бяха нови и боядисани в цвят сребрист металик. Наложи се да продам две Ламборгини, три Ферари, четири БМВ, шест Мерцедес… и още няколко други картинки от дъвки Турбо. Друг търговец ми спазари изгодно джанти:
- Халюмин, бате! Плащаш шест джанти и пол‘чаваш бонус… две по-малко!
Прибрах се с тези и други покупки. Звезда била излязла да пазарува тигани, ножове, вилици, чинии, чаши и други подобни, за да се приготви за семейния скандал по-късно.

Използвах затишието пред буря и дадох на моите коне специални ГМО храни – когато не са гладни да си говорят с тях. Монтирах на каруцата си газовите амортисьори, нископрофилните гуми, плажен чадър за покрив (но с шибедах), а накрая сковах и един спойлер от шперплат. Въйиии… Бегачка, майна!

След като приключих, реших да тествам спортната си каруца. Впрегнах четири коня от нашата конюшня, седнах на суперспортните кожени фотьойли и изплющях с камшика. Конете не ми обърнаха внимание, а си говореха помежду си. Преден десен кон каза:
- Какво иска тоя педал пък сега, бе? Тъкмо бях навил една кобилка да ѝ обера паяжината!
- Оф, момчета… – заоплаква се заден ляв кон. - … от ГМО-то или от радиацията в храната ли, но мисля че ми расте пети крак.
Той гледаше объркано между задните си крака. Конят пред него се обади:
- Ей! Ако това нещо достигне до задника ми, ще ти обеззъбя фасадата!
Изплющях с камшика отново, а за по-убедително и стрелях във въздуха… с прашка. Заден десен кон се обади:
- Тоя зад нас е по-тъп и от гъза ми, ако си мисли, че може да ни подкара.
Четирите добичета се засмяха, а аз търпеливо извадих от жабката трилитров буркан с конски мухи. Конете внимателно се загледаха в стъкления съд. Очите им ставаха все по-големи и по-големи. Когато посегнах да отвъртя капачката, зъркелите им бяха станали като футболни топки. Изведнъж четиримата така рязко потеглиха, че подковите им останаха на място, а дрехите ми станаха на ресни от въздушното съпротивление. С едната си ръка едва държах поводите на юздите, а с другата се държах за стърчишката на каруцата. Толкова бързо се движехме, че даже изпреварвахме светлината от фаровете на каруцата. След като обиколихме планетата няколко стотин пъти, отбих конете до местното гробище хем да похапнат свежа тревица и цветя, хем да видят отсреща местната кланица и да се досетят какво ги чака, ако не ме слушат.

Слязох да се поразтъпча загърнат с някакъв брезент намерен в канавката и видях гробаря Циклон, който беше доста уморен. Попитах го:
- Уазааааа? (https://www.youtube.com/watch?v=A3oL7v7PLac)
- Уазааааа… – отвърна по същия начин той.
- Какво става, братовчеде на къртиците? Защо си така каталясал?
- Оф, не питай, приличащ на умен! Копах нов гроб и намерих странно изглеждащ женски череп. Дойдоха едни археолози…
- Как разбра, че е женски? – прекъснах го.
- Ченето не спираше да се движи, човеко! Не спираше!
- А после?
- После докараха един в ковчег. Тъкмо го положихме в гроба, той надигна капака и каза: “Хей, аз не съм умрял!”.
- И?
- Докторът беше тук и показа смъртния му акт. На учен човек ли да вярвам или на някакъв дрипльо, дето и задника си не знае къде е, ако не провери в Гугъл? За да сме сигурни присъстващите малко постреляхме в него, докато спря да спори…. и за всеки случай му отрязахме главата.
- Аха. И само това ли те умори?
- Не. Тъкмо почнахме да хвърляме пръст върху ковчега, мина Мелиса…
- И? – попитах, усещайки нахлуването на кръв под кръста ми.
- Тоя същия се надърви и капакът на ковчега се надигна. Голяма борба беше да го заровим. На всичкото отгоре Мелиса мина по цялото гробище и… от всички гробове с погребани мъже, порасна по една “гъба”. Та допреди малко косихме “гъбите”.
- Разбирам те… – почесах се по брадата замислен. - Я докато си почиваш да ми издялаш един надгробен камък, че довечера имам семеен скандал!
- Със Звез… – прехапа си езика той, прекръсти се и си плю в пазвата.
Потрепери и се огледа. Кимна и тръгна да търси подходяща тротоарна плочка.
Продължих кротко с каруцата, внимавайки да не превиша ограничението от 150 км/ч в града ни, но усетих, че ми пада количеството алкохол в кръвта. Преди да съм паднал под задължителния минимум от 1,2 промила (но трябва да се внимава да не се премине границата от 6,9) се отбих при местния казанджия, който произвеждаше от нискоалкохолни добавки за бебета до гориво за ракети.

Хикс Игреков Зетски се тюхкаше, явно днес беше ден на кахърните хора.
- Какво става, Властелине на спирта? Кофти партида?
- Напротив, Властелине на креватите… – въздъхна той. - Толкова е добра, че няма съд, който да я задържи! Разяжда стъкло, метал, мрамор, пластмаса, порцелан, дърво, кожа, глина, че даже и шопска кратуна!
- А с пичка опита ли? Четох, че в Хирошима и Нагасаки само путки имало по улиците след атомните бомби. Това е неразрушим материал!
- Ей, как не се сетих, бе? – грейна Хикс. - На, опитай!
Наведох се и отпих от чучура, от който ракията изтичаше някъде дълбоко до земното ядро. От очите ми рукнаха сълзи. Чух как гласните ми струни се изпържиха. Опитах се да кажа нещо, но звучах като прегракнал Висоцки. Черния ми дроб запищя като парна свирка на чайник. Когато спрях да кашлям и бърша сълзи, Хикс Игреков Зетски вече беше докарал няколко чувала путки и шиеше кожени мяхове от тях.

Продължих си по пътя и видях, че пътят е блокиран от фирмата за еротични и охранителни услуги “Снежанка и седемте джуджета” на Лейзи Мързеланов. Снежанка я предлагаше срещу заплащане на загорели мъже, а “джуджетата” – бабаити на по над два метра – охраняваха важни събития. Оказа се, че самият президент Секс Купонов ни беше навестил! Беше се изправил в президентския си кабриолет и поздравяваше възторжено всички махайки с ръка:
- Майната ви! Майната ви на всички! Да ви еба в тесните дупета! Да ми дъвчете дъртия, докато ви излезе сперма през носа! Да ви го натътрузя сиренясал в пресъхналите ви пички!
Всички се радваха на благите пожелания, но аз нямах време за такива неща – бързах за семейния скандал. Щеше да е жалко да съм се прибрал и на Звезда да ѝ е минал яда.

Още с влизането у дома към мен полетяха саби, мечове, боздугани, тоалетни чинии, топки за боулинг, ракети земя-земя… Скукааа. Прозявах се и се почесвах тук-там. Звезда ми звучеше като аналогово радио, по което търсиш станции:
- Уииуууиии… бжжжжж… ду-ду-ду-ду-ду… Иуииу… брррррр… шшшшшш… уиууиии… брржжжуии… тсссст… шчръкшшчък… пиип-пиип-пиип… ду-ду-ду-ду-ду… пиуиииии… жжзззззсссзззз… пффффф… тррръъъъъъ… бъръ-бъръ-бъръ… ля-ля-ля-ля-ляааа…
Накрая завърши с:
- Ясно ли ти е?
- Да. Само един въпрос?
- Питай!
- Майка ти гълта ли?

***

Досещате се че бях наказан: “Без секс за неопределен период!”. Но тоя чеп ако не го натиквах някъде по няколко пъти на ден, мъдурите ми ставаха като баскетболни топки и ми пречеха да ходя, така че тръгнах за нови бройки. Все пак може да съм монолюб, но съм полиеб.

Срещнах Гориво Вкръвта, на която имах мерак отдавна. Явно и тя беше в настроение, защото стори ми се, че с нея си разменихме погледи, еротични по форма и порнографски по съдържание. Смело я заговорих:
- Мадам, ще го духате ако не съм прав, но ми се струва, че искате да Ви изчукам.
- Не е тъп да си лесно! – въздъхна тя. - По-скоро бих се изчукала с колянов вал от камион, докато по мен лазят змии, след което да скоча в месомелачка, отколкото каквото и да е с теб!
Не ѝ разбрах комплимента, затова махнах с ръка:
- Остави! Много се обясняваш.
По-нататък в един парк Тренера учеше Мама Бъни на белот, докато надничаше в пазвата ѝ. Дано с нея успее, че аз така и не разбрах каква е разликата между “терца” и “всичко коз”.

След това срещнах групичка от хора, които спореха. Личатра попита:
- Ако лисиците летяха, а рибите ядяха чесън, щеше ли цената на доматите в Асеновград да повлияе на подводните течения край бреговете на Антарктида?
- А въпиещата репродукция на екзистенциалната сескипедалофобия на прокурист ли е сакралната алитерация, която комуникира с имагинерната проекция? – контрира Владислав.
- Ооо! – възмути се Хелиос Слънчевски. - С калибриран синхрофазотрон се изчелопечва инджипектипляктор на таратаризиращият чукундуризатор. Нима ме убеждавате, че адронния колайдер без фонограф би изкристализирал кварки в нуклонен квадротермален пироколиматор на дезелогрухтер?
- С Дихлордифенилтрихлоретан не може да крекирате натриев додецилбензенсулфонат, но с калиев палмитат можете да ми дръгнете двемъдиеднокочан! – посъвества ги Аманс.
- Разбрах ви! – каза Ценител. - Но мигар скраклюзен прошляк шъ съ пули кат‘ уригуринясала мастарафацуца, докат‘ ми гътяти смарангясания котор?
Aliah ги заби:
- Бандуита на абнормал терминешъна е важна за аксесибилитото на анотейшъна за апликейшъна. Значи асцендик ордъра на атачмънда аутентикейтва бенчмарка чрез бинарния букмарк на буутващия кеш в чейнлога. Конзолата конвертира клипборда в дейтабазата, дебъгвайки дефолтния дивайс. Сега се дискънектвам от вас като се драфтвам едитвайки и ще се екстрактна като екстеншън в друг ивент като фърмуер. Format C:\ Ентер.
Aliah тръгна. Тръгнах си и аз преди да ми е гръмнала главата. Телефонът ми звънна. Някакъв глас ми каза, че по повод петото висше на дъщеря, ми преди да е навършила годинка, ми присъждат титлата “доктор хронометър с кауза” или нещо подобно. Отказах. Представих си се с часовник до операционна маса да пришпорвам лекарите. Ами не е моето.

Отчаян за секс си купих надуваема кукла. Страхотна! Като истинска жена! Толкова бе реалистична… че поиска да сме само приятели. Каква е тази орисия, бе, дявол да го вземе! Тъкмо щях да я застрелям с нож и ѝ настройвах таймера на бомбата, около която я овързах, когато вниманието ми бе привлечено от двама мъже и две жени, които преговаряха за групов секс. Семейство Лудетинови заедно с Ники и Клара търсеха начин да правят тройка четиримата, така че всички да участват, но без да е четворка. Накрая се съгласиха да е петорка, но нямаха пети човек за това. Приближих се:
- Аз съм петия! – обявих тържествено.
- Глупости! – погледна ме сърдито Ники. - Виждам, че си сам.
- Нее… – почнах да пояснявам. - Вие сте четирима и аз съм петия. Точно една петорка.
- Ти нас на математика не ни учи! – намесиха се Лудетинови. - Ние сме едно семейство и те са едно семейство, с теб ставаме трима.
Вярно, бе! Ами сега? Накрая всички се съгласиха на тройка с мен, но само ако не участвам в секса. Съгласих се. Можеше пък по някое време да успея да навия надуваемата ми любовница.

Влязохме в местния публичен дом, който се държеше от граф Порно, по-известен сред местните като порно-графа. Срещу 69 лв. ни предостави стая за забавление. Стените в стаята бяха във фототапети. Според тази пред нас бяхме в Сентрал парк в Ню Йорк, според лявата – на Шанз-Елизе в Париж, според дясната – във Венеция (дори се чуваше звук от течаща вода, сякаш някой пикаеше в цукало), според стената зад нас – на тропически остров, според тавана бяхме под открито нощно небе, а според пода, по който имаше трева и начупени клонки, явно е трябвало да се чувстваме в гората. Ехаа, ще правим секс на открито! Двете жени застанаха на четири крака и половинките им включиха “щепселите” си в съответния на половинките им “контакт”. Погледнах с надежда към надуваемата си кукла, но тя поклати отрицателно глава и вдигна пръст пред устните си да не я притеснявам. Въздъхнах и се загледах в героите на вечерта. Лудетинов се беше намацал с вакса и докато ебеше, говореше на жена си:
- Ас ‘ногу харесальо теп.
- Ох, да, Джамал, какъв голям кур имаш! – стенеше Лудетинова.
Явно добрият съпруг изпълняваше мечтата на половинката си да я чука негър. Ники пък ту чукаше Клара на задна прашка, ту в устата, като се сменяше много бързо. Явно пък той изпълняваше мечтата ѝ за тройка с двама мъже. След това Лудетинова почна да свисти, а мъжа ѝ да я пори с удвоена страст. Изглежда той пък е имал мерак на стюардеса. Клара рипна и събори по гръб Ники, възседна го и заподскача лудо, изведнъж се извъртя и седна на лицето му, пак седна на какалашката му и така няколко пъти. Явно Ники е имал мерак за секс с две жени. Лудетинов шепнеше на жена си:
- Венеро моя, искаш ли да те нарисувам, докато ти тананикам Шостакович?
- Дааа… – простена Лудетинова.
- Тогава подай си палитрата насам да си потопя четката и така ще те шостаковам, че акварелчета ще ти потекат!
Притесних се за Ники, че нещо почна да пиука и да се движи вдървено, като от време на време пускаше ток на половинката си от тийзър. Като почна да говори като робот и да осъществява “късо съединение” с Клара, им разбрах играта – секс с робот или извънземен. Тогава се чу бръмчене. Оказа се, че Лудетинови имитираха секс в кола – жената беше седнала на “скоростния лост” и сменяше предавките със задника си, а мъжът беше гепил “бутоните” и настройваше всичко, което можеше да се настройва, като се почне от климатроника, мине се през навигацията и се приключи с радиото. Сега пък фантазия със секс в кола. В това време Клара бе разтворила срамните си устни и викаше към мъжа си:
- Колега, тук в папката липсва нещо!
- Идвам, колежке! Ей сега ще го добавя!
И го добави. “Колежката” му остана доволна. Аз обаче – не. Погледнах пак с надежда към надуваемата си кукла… и тя мастурбираше! Посегнах към нея, но гадината мръсна ме плесна през ръката.

По едно време четиримата решиха да имитират снимане на порно филм, но никой от тях не искаше да стои отстрани и да бъде режисьор и оператор. Тогава се намесих:
- Хей! Аз мога да съм режисьор и оператор, а вие да си продължавате да… ме дразните!
- Шшшшшшшт! – каза надуваемата ми кукла.
- Какво, ма! Не стига, че не ми даваш, че и претенции имаш!
- Шшшшшт! – продължи тя.
- А, бе, я си…
- Шшшт! – не се спираше тя.
- Ей с‘я щ‘и кажа аз на тебе…
Награбих я и… се оказа, че се е спукала, затова е шъткала. Игнорирах я... После я обърнах от другата страна и я игнорирах още веднъж... анално.

Но купона не спираше. От групата с двете семейства се чуваха ту женска, ту мъжка реч:
- Шнеле, шнеле…
- Я! Я! Вундаба…
Аз като чух немски… и пак “на кокал”. Бия му аз шамари, ама той все се вири и дупка дири. Ония двамата, дето са четирима и искаха да са петима, за да са трима, почнаха да мешат езиците:
- Куроцуни и нагъзаки!
- Ах, путияма мизапуши!
- О, пичолина сладолиети!
- Че хуйлияно меразпори!
- Секшън! Секшън! Секшън!
- Ибейжън! Ибейжън! Ибейжън!
- Ке гранде ебачос!
- Ле густа путарана!
- Курос твоес дупес мое ръгас.
- Аналос твоес со спермос се пълнос.
- Льо ма вагинал тре задовольон.
- Ву ле ву манже льо ма гран кур?
Аз, като един виден полиглот, всичко им разбрах и реших да се намеся:
- Ама “кур” на френски означава…
- МЛЪКВАЙ! – викнаха четиримата и продължиха да се гонят из стаята, според това в кое романтично кътче искаха да се плющят.
Почнах да ги обикалям и да имитирам снимане с камера, като от време на време се провиквах да им давам напътствия, но те си правеха каквото си знаят. В крайна сметка Лудетинови бяха залепени един за друг, Ники и Клара – също. Какъв е този групов секс, като всеки е само с половинката си? Реших да им помогна малко и им предложих да се отдалечат един от друг, да затворят очи и да се завъртят около себе си десет пъти. Те взеха, че ме послушаха и в това време угасих осветлението. Ха сега да ви видя кой кого! Чуха се няколко падания, блъскане на глави, но в крайна сметка кой когото докопал, почна се пъшкането. Потрих доволно ръце и тръгнах опипом из стаята. В крайна сметка и аз исках да намажа палката си с пиче масло. Напипвам, ръгам – изтрясква ме 220 волта, напипвам, ръгам – изтрясква ме 220 волта и така 4-5 пъти. Абе колко контакта има в тази стая? Или в трафопост съм попаднал!?

Светнах. Еееее, не стига, че двете семейства пак си бяха по двойки, но бяха се намърдали в стаята още 7-8 като тях. Нали имаше будали да платят стая, защо да не се възползват и те в калабалъка.
- Ваш‘та мама авантаджийска! – кипнах аз и ги покарах наред с кожената гега.
Мъжете бързо избягаха, но жените май не бързаха… та изпратих няколко от тях до вратата побутвайки ги вътрешно.

Тъкмо стана интересно, че едната “забрави” да излезе и се чу силно да гърми тревога: “Warning! Warning! Biohazard detected! (Внимание! Внимание! Открита е биологична опасност)”. Таман се чудехме дали ни нападат руските араби от американски произход или някой си е събул обувките и са му се размирисали чорапите и се оказа, че просто нашият съгражданин Biohazard е влязъл в сградата.

За съжаление от стреса “настроенията” на мъжете вече сочеха пода, а “кладенчетата” на жените почнаха да пресъхват, затова решихме да се разотидем.

Прибрах се. Гризликоптер (майката на Звезделина) ме посрещна нервна:
- Виждал ли си мъжа ми? Време е да се масажират циците ми, заради газирания с хелий силикон, пък го няма.
- Нямаш грижи! Аз съм магистър цицомачколог! – успокоих я. - Лягай и пъшкай… ъъъ “и не мърдай”, исках да кажа.
Тя легна… и доверчиво сложи краката си на раменете ми. Като един виден цицо-експерт се запогрижвах за циц… имплантите ѝ, като се постарах ненамачкано място да не остане. Но за беда между краката ми все да расте оръдие, която допря райските ѝ порти.
- Не! – рече тя. - Аз съм вярна на мъжете в града, а ти отскоро си тук!
- Само един метър! – помолих отчаяно.
- Казах: “Не”, значи го извади от мен!
Не знам дали щях да го извадя, ако майката на Звезделина не беше ме съборила по гръб и не започна да подскача и да се набива все повече и повече. Това не ѝ пречеше да повтаря:
- Извади го! Извади го!
- Да, да, ей сега! – успокоявах я аз и се предадох на нейното темпо. - Само една минутка.
- Да, добре. Аз само малко тука… Не ти преча, нали?
- Никак. – потвърдих и продължавах да газирам силикона ѝ.
Тя почна да реди оргазъм след оргазъм. Наближаваше десетия като рече:
- Ох, ти чукаш по-добре от Лабрадудел!
- Знам. – отвърнах. - И майка му така казва.
Усетих, че и аз наближавам края.
- Свършваааам! – кавалерски предупредих.
- Недей в мен!
Огледах се.
- А в кого? Друг няма.
Преди да се изясним, вече я пълнех като коледна пуйка. Чак корема ѝ почна да се издува. Викахме и се деряхме един друг. Дори когато ни свърши оргазма, продължихме да се дерем, ей така по навик. Тя се строполи до мен и притихна.

Няколко минути след това си мислех разни неща и по едно време се засмях. Гризликоптер попита учудено:
- Кое е толкова смешно?
- Замислих се, че… ако забременееш и родиш, например момче, този мой син ще е брат на жена ми Звезделина, следователно освен брат, ще е и вуйчо на другите ми деца.
Мдааа. Страхотно е да си гениален идиот!

Следва продължение...

Изку Куригал