В Дивия Запад (част 5)

20.08.2023 | IzkuKurigal

Събудих се… Всъщност се свестих. Отново. Лабрадудел си беше наврял двете ръце и единия крак в корема ми дърпайки на тласъци. Около него няколко души от местната кланица, размахваха сатъри - очевидно помагаха в операцията. Наоколо приличаше повече на транжорна, отколкото на операционна.
- Кхм… – прокашлях се. - Извинете, че ви прекъсвам…
- Спрете аутопсията! – подскочи Лабрадудел.
- Аутопсия ли!? – учудих се. - Мислех, че ме лекувате?
- Амиии…
Тъстът ми не знаеше накъде да гледа. Обърна се към касапите:
- Хора, дайте да го сглобим отново…
- Ама шефе…
- … с каквото е останало в кланицата и при ловната дружина.
Донесоха се някакви тави с органи… Предпочетох да не знам от какво са. И все пак попитах след операцията:
- Има ли нещо, което трябва да знам за присадените ми органи?
- Не. – отвърна неособено убедително тъстът ми. - Просто… постарай се да не изядеш дъщеря ни! Или да я ритнеш… или разкъсаш…
Не бях сигурен, че го разбрах. Външно си изглеждах същия, само дето имах толкова много шевове по мен, че изглеждах като рабицова мрежа.

Разходих се из ранчото и… усетих промяната. Много секси ми изглеждаха бедрата на козите, задниците на овцете, устните на кобилите… но най-силно ми се разтуптяваше сърцето от влажния поглед на кравите… и от виметата им. Ммм… Пък и ако някое коте ме задраскаше по гърба, щеше да е върхът.

Бих си два шамара да се осъзная и потърсих останалите от оргията в плевнята. Предния ден Фея се била прибрала с усмивка от ухо до ухо и като се търкаляла на циганско колело, защото не можела да си събере краката. Джей Пи Еса утешаваше Звезделина като ѝ разказваше истории от пубертетските си години, когато бил юнга и плавал по целия свят. Толкова чекии бил блъскал тогава, че бая рибета по света му викали “тате”. Но на жена ми не ѝ беше смешно. Оказала се бе бременна. Тъстът ми беше казал на дъщеря си, че в нея имало толкова зародиши, че не със скалпел, а с мачете трябвало да се сече цял месец, за да останат по-малко от петдесет.

След едномесечен денонощен труд на десетки хирурзи, Звезда остана бременна само с момче и момиче, които за тяхно добро неслучайно бяха избрани да приличат възможно най-малко на мен и възможно най-много на майка си. Не знам как го разбраха от зародишите, не ме питайте.

Минаха две седмици, а Звезда ревеше та се късаше, че ѝ било рано да става майка. Добре че беше едва в третия месец и не ѝ личеше още. Обикалях наоколо като мислех как да я разсея и жулех от еротичната ракия на Хикс Игреков Зетски. Защо еротична ли? Защото беше точно 69 градуса, а и в нея имаше хормони и феромони, така че като жулнеш две ракии и… чупиш легла.

Изведнъж ме тресна гениална идея! Всъщност ме блъсна автобус, но важното бе, че от това ми хрумна идеята да си направим в града конкурс “Мис/Мисис Бастун Вхралупа”. Седнах на една пейка да осмисля идеята и малко след това до мен се тръсна някакъв човек. Въпреки жегата беше с дълъг шлифер с вдигната яка и с нахлупена шапка.
- Камилата куца, когато лети на запад. – каза той.
Изгледах го като луд.
- Пич, смени си дилъра! – посъветвах го.
- Аборт! Аборт мишън! – каза той.
- К‘ъв аборт, бе? Не съм бременен!
- Аборт мишън, бе, олигофрен!
Чак тогава зацепих. “Олигофрен” беше тайното ми име от свръх секретното ми минало. Замислих се: “Имал съм мисия?”. Ха сега, де! Не помня коя беше Миша, но важното е, че е абортирала. Трябваше да отговоря на паролата на колегата:
- ‘Бал съм я камилата! Кънките ми са на дизел.
Той кимна и си тръгна. В това време минаха съдията Торбалан Дедов и жена му и им споделих идеята си. Бабаяга така се намръщи, че се насъбраха градоносни облаци и започнаха да трещят мълнии. Преди някоя да е поразила гръмоотвода ми, предложих съдията да е председател. Тогава нещо ми мина през главата. Оказаха се шест куршума изстреляни от Бабаяга. Добре, че в главата си нямам жизненоважни органи. Чак след това ми каза, че нямало да позволи мъжът ѝ да гледа полуголи девойки, но я успокоих, че предварително ще се погрижим да не са девойки и да са напълно голи. Тогава се съгласи.

В деня на конкурса Мел бе дисквалифицирана, защото… ами защото така (да се разбира, че председателката на женското движение беше в цикъл и така реши). На нейно място ни натресоха мустакато “нещо”, за което се твърдеше, че е жена. От оценяващата комисия пък бе изгонен Купидон-40 (син на Би-58 и Раундъп), защото предлагал на кандидатките да ги уреди на финала, ако дадат да ги бодне със стрелата си. Така в комисията останахме: председател – Торбалан Дедов, заместници – аз и Джей Пи Еса, Чичо Бен, Чичо Манчо, Големият Бигджи, Фалкон Соколов, Уно Италиано и… един червен папур. Опа, исках да кажа Един Червен Папур. Другите, които присъстваха, предпочетоха да лъскат бастуните си в публиката.

Конкурсът започна и кандидатките започнаха да мамят още в началото – много от тях шаваха под огромната маса на журито и орално обгрижваха членовете му. Но ние бяхме твърди и непоколебими – чак като им напълнихме устите ги дисквалифицирахме. По едно време забелязах, че колкото повече дефилират кандидатките за престижната титла и за короната “Златен кактус”, толкова повече ми се замайва главата. Замислих се да не е проблем с кръвното, но се усъмних да е това заради кухия звук, който се чуваше: “Дуууум… Дуууум…” и тогава забелязах зад мен Звезда да стоварва начесто една шестметрова греда 30х30 см. върху главата ми.
- Факелче неугасимо! – обърнах се към нея. - Не ревнувай… това е само работа! И не се напрягай, да не се случи нещо с гадинките в теб.
- Какви гадинки, бе? – намръщи се тя. - Нямам глисти!
- Имах предвид бебетата.
Тя се умири и отиде при другите. В крайна сметка до финал достигнаха: Бабаяга Дедова – магьосницата, Звезделина Лабрадуделова Облакодерова (моето З.Л.О.), Весела Ухилена Засмяна (по-известна със съкращението Вес), Фенриета Омайница Чешимеоще – феята и отскоро живеещите сред нас – Шери и Джолийн. Младата скъпоценна надежда Шери излезе гола по малка интимна прическа, с малки декоративни рогца на главата си и малка агнешка опашчица отзад, стърчаща от анален плъг. Моментално цялата комисия (и не само) навирихме геги и започнахме да им белим кората. После излезе Фея абсолютно натюрлих, като започна да прави някакви гимнастики разчеквайки се насам-натам и подробно в рими да ни обяснява какво би направила с нас, ако я обявим за победител. Масивната маса, зад която бяхме седнали, не издържа натиска на натопорчените членове на журито и се отдели от пода. След нея Вес демонстрира как може да побере цял ТИР в задника си, като само регистрационния номер на ремаркето остана отвън. Впечатли ни! Наложи се да застреляме припадналите в публиката, за да не се мъчат. След това Джолийн излезе гола, яхнала главата на носорог. Направи няколко обиколки като от време на време се надигаше да видим двата рога и като седнеше отново, те изчезваха. Получи бурни овации във вид на “изстрели” сперма в нейна посока. Шляпащите звуци от публиката не бяха от ръце или поне не само, дори и при жените. Звезда реши да отвее конкуренцията и също излезе гола. Вкара си едно дилдо отпред, с вагинален натиск го изстреля и то се заби в стена. После “схруска” един дървен крак от маса с вагината си, чупи орехи между гърдите си, а една гладка метална пръчка от задника ѝ излезе с резба… Останахме безмълвни. Бабаяга Дедова, също гола, излезе, нарамила базука. Прицели се в журито и натисна спусъка. Чу се „цък“… и под масата ни потече жълта река. След това претендентката посочи, че си носи боеприпас, просто не го е поставила. Журито ПРЕКРАСНО ѝ разбра намека.

Заседавахме в отделен от общия бар. Барманка (само за конкурса) ни беше самата Мелиса. Тя записваше поръчките ни върху гърдите си, където имаше място поне колкото 15 тетрадки по 100 листа. Спорехме коя да е победителката.
- Боли ме папура! – кипна Един Червен Папур. - Аз ще гласувам по съвест!
- Хора… – притеснен, тропайки с пръсти по бара, каза Чичо Манчо. - Ако не гласуваме за НЕЯ, сме мъртви!
- Аз ако гласувам за НЕЯ, довечера ще съм скопен! – въздъхна Чичо Бен.
- На мен ми се живее и напускам! – въздъхна Фалкон Соколов и отлетя.
- Абе ние мъже ли сме или какво? – ядоса се Големият Бигджи. - Един мъж трябва да тупне по масата и да… се съгласи с жена си. Ей сега ще се обадя на моята.
- Стига, бе, пръчове! – намеси се и Джей Пи Еса. - Тя просто блъфира.
- Тц, тц, тц, тц, тц… – поклати отрицателно глава Торбалан Дедов. - За съжаление не блъфира.
- Che cazzo! – избухна Уно Италиано. - Ще повикам мафията…
- … ако не ти е жал за горките мафиоти! – довърши вместо него Торбалан.
- Ебахме се в гъза! – философски заключих аз.
В крайна сметка решихме (т.е. другите решиха, а аз бях принуден да се съглася), че тъй като конкурсът е моя идея и аз съм най-дърт в комисията (т.е. наживял съм се вече), лично да обявя решението… докато другите са на безопасна дистанция. Те излязоха да строят бункери, в които да се скрият, а аз останах за още едно питие. Съдията Дедов ме прекръсти, забърса сълза и излезе последен.
- Един голям цианкалий с “лимонка”! – поръчах на Мелиса.
Тя ми донесе поръчката, махнах предпазителя на осколочната граната, чух характерното “Пляк!” и я глътнах, след което излях в гърлото си цианкалия. Ако оцелеех до утре сутринта, със сигурност щях да имам киселини. Взривът в стомаха ми и гъделът от осколките временно ми подобриха настроението. Но Мел ми напомни:
- Мъртви сте каквото и да решите! Ще зарадвате една, а ще вбесите пет жени…
- Мдааа… а мислех да поживея още малко.
- … освен ако… – продължи Мел, след което ми подшушна нещо на ухото. - … а после бягай надалеч!
Грейнах. Разцелувах я по двете… таковата… бузи и заподскачах като Червената шапчица в гората, само че в посока трибуната на конкурса. Сред публиката Смийгъл Ам-гълски и Атактос Ф. Фантазьорски събираха залозите коя ще е победителката в доста изгодна комбинация – на всеки заложени 10 лв. имахте шанс да спечелите 1 лв. На сцената един забавляваше публиката. Попитах някого:
- Кой е този?
- Този е Онзи.
- Кой, оня ли?
- Не “Оня”, а “Онзи”, бе! Набор ’75.
- Чакай! Онзи се казва Онзи?
- Анджак.
Така и не разбрах онзи Онзи ли се казваше или Анджак. Хванах микрофона и обявих:
- Интимно начесани и недоначесани, настъпи кулминацията!
- Ай, стига, бе! – възмути се някой. - Вече три пъти се изпразних!
- Време е да обявим победителката! – продължих.
Усещах като лазери по гърба си погледите на финалистките.
- И победителката е…
Отворих плика. Баси, оферта за по 100 лв. на кон за зимни подкови! А още е лято. Прокашлях се и прибрах плика в джоба.
- На първо място… са всички финалистки…
- Глупости! – избухна Бабаяга. - Няма да деля първото място с никого!
- … с изключение на Бабаяга Дедова. – отклоних се от съвета на Мел.
- Защото тя е на най-първо място! – подсказа някой.
- Защото тя остава на второ място! – обявих почти съгласявайки се със съвета.
В следващата секунда града се опразни и останахме само аз и Бабаяга. В по-следващата секунда…

Казват, че ядрената гъба се е виждала от доста далеч. Но на мен не ми пукаше въобще. Летях си кротко и си свирех на арфа. Отминах облаците и… Опа! Заоглеждах се. Белобрад старец ми метна да се приближа:
- За тук си, момче.
Старецът заразгръща огромна книга, намери каквото му трябваше и се зачете мърморейки си:
- Мда… Мда… Мда…
От време на време поглеждаше към мен. Затвори рязко книгата и каза с тъжен глас:
- Съжалявам, момче, но…
В това време телефонът до него звънна.
- Да? Свети Петър съм, да…
На няколко пъти се опита да каже нещо, но в най-добрия случай успяваше само: “Ама… Ама…”. След като затвори телефона, започна нервно да гризе брадата си:
- Жена ти се обади. – съобщи ми той. - Каза, че ако не те върна обратно, ще ми направи живота ад!

***

Няколко месеца по-късно обикалях нервно пред родилното по зимни джапанки и дъждобран облечен на голо. Чаках всеки момент да се родят бебетата ни. Заради околната температура от минус 15 градуса бях посинял. Едно дете ме посочи:
- Мамо, мамо, виж Гаргамел се е боядисал син като смърф. Обади се на тате да го набие!
- Остави го, миличка! – въздъхна майката. - Като го знам за коя е женен, достатъчно е наказан.
Млада жена близо до мен бе седнала на пейка и подрусваше детска количка. Надникнах – оказа се, че вътре има портативен газов котлон, върху който вреше някаква супа. Отдалечих се и веднага до нея отиде мъж и я заговори:
- Здравейте! Бихте ли желали да се запознаем?
- О! Аз съм Неопитна.
- Не се притеснявайте, ще се погрижа за това!
- Всъщност името ми е Неопитна. А Вие кой сте?
- Казвам се None.
- Интересно. А защо?
- Ще Ви кажа след като премахна “не” от името Ви!
В това време се чу зверски рев от един прозорец:
- Ааааа! Майка ви ще еба, педали нещастни! Върнете ме обратно! Ей, ти, грозната! Натикай ме обратно преди да съм те удавил със сперма…
Тирадата бе прекъсната от силен плясък и се чу строгият глас на Звезда:
- Изку Куригал младши, извини се веднага на хората или ще ги накарам да ти отрежат пишката!
- Ама, мамо… Добре, де! Извинете ме! Няма да ви еба в гъза… Но тая младичката сестра бих я опънал. Бас хващам, че след първите 10 см. навътре си е чисто нова.
- Младши!
Явно синът ми се бе родил с гръм и трясък. По-късно разбрах, че смигал на медицинските сестри и им се изплезвал, дишайки запъхтяно като куче. Същият простак като баща си. Пръкна се и щерката:
- Мамо, има ли места в Оксфорд? Намери ми учебници, искам другата седмица да кандидатствам!
- Ама… с какво?
- Остави! Ти само ми пусни високоскоростен неограничен интернет, пък аз ще се оправям.
Туй па! Трябва да го науча да пие, преди да е станало късно.

***

Децата спяха. Звезделина се умилкваше около мен, мъркайки:
- Мръвчице недозакърпена, съблечи ме с думи!
- Един паяк те полази под роклята.
В следващия момент вече си беше съблякла и изгорила роклята. (Жалко. Беше от луксозната серия на Pavlio & Zh – местния вариант на Долчев и Габанов. Макар че нашите продаваха предимно револвери и цветя, правеха и рокли за избрани клиенти). Личеше си, че веднага я сгорещих. Нямах равен по съблазняване.

Тъй като вече бях споделил на феята новите си сексуални предпочитания, тя ми беше предоставила една магийка за еднократно ползване с времетраене около час, при която аз щях да виждам жена си както най-много ми харесва и тя ще се вижда както се харесва. Задействах магията и о, чудо! Звезда стана най-сексапилното същество на света: гърдите ѝ бяха две кравешки вимета с по четири цицки, косата ѝ беше конска… опа – кобилешка грива (все пак не съм някакъв извратеняк), големи влажни очи на сърна, заешки уши, агнешки рогца, камилски устни, тигрови лапи с остри нокти, вълнисто дупе и козя опашка. Между краката ми онова порасна като комин на ТЕЦ. Започнахме да се мляскаме, но ми пречеше носът ѝ, който беше като човка на тукан. Добре че езикът ѝ беше като на жираф – половин метър, та беше достатъчен даже да ми масажира сливиците. Награбих двете вимета и ги замачках като неопитен дояч. Звезда доволно измуча. Загледах ги – срещу мен нямаше две зърна, а осем цицки, та не раздвоен, а бях разосмен. Засмуках ги и бях най-доволното теленце… детенце… момченце… абе най-щастливото същество на света. Докато мачках едното виме и сучех от четирите цицки на другото спуснах ръка между краката ѝ. Срамните ѝ устни играеха като устните на кон, когото храниш с ръка. Засмука ме до лакътя. Тогава видях клитора ѝ – 4 см. диаметър и 20 см. дължина. Това беше някакъв бъг в магията, честна дума! Не бях си пожелавал такова нещо! Тя се опита да вкара това нещо в устата ми, но аз се дърпах. В крайна сметка останах без уши и коса, но успях да се измъкна от онова нещо. Надигнах се и надупих най-съвършената (макар и временно) жена на света. Тя жалостиво изблея:
- Чу-кай-ме-е-е-е-е-е-е-е-е…
Поставих бучка свинска мас на врата ѝ. От топлината маста започна да се топи и да се плъзга по гръбнака ѝ. Когато застана на малката ѝ кафява звездичка… “шлюп!” и “комина на ТЕЦ-а” потъна в черната ѝ дупка. Звезделина изврещя като яре за майка си, но вече я бях набучил на чевермето и нямаше път назад. Тя палаво мърдаше козята си опашка, докато ползвах вълнистото ѝ дупе за вход, а устата ѝ - за изход на „комина“ ми. Малко ми драскаха зъбките ѝ, но биваше. Седнах облегнат на стената на плевнята, а огромния си хуй го бях подпрял чааак на отсрещния прозорец. Така се беше образувал наклон. Отблъсквах жена си и тя хлъзгайки се достигаше далечната стена, след което благодарение на наклона се плъзваше обратно и пак я отблъсквах... Звезда звучеше като линейка: “Ииии-уууу-ииии-уууу-ииии-уууу-ииии-уууу…”.

По едно време тя реши да разнообрази и започна със зъби да чертае бразди по членището ми. За да ѝ върна услугата грабнах едно гребло от световноизвестната марка “Търмък” и зачесах гърба ѝ. Това я разпали още повече и започна да позахапва главището на огромния дирек, на който се нанизваше. Сладката болка ми даде нова идея – грабнах едно гребло за лодка от марката “Весло” и го стоварих по гърба ѝ. Чу се: “Шпааат!” и Звезда се изтърси, за да ѝ се разпространи хубавото по цялото ѝ тяло. След като ѝ позагрях гърба с още няколко изплющявания я обърнах с лицето нагоре и започнах да стоварвам веслото по гърдите ѝ, пардон – виметата. Тя ми се отблагодари като сама започна да се отблъсква от мен, като ме изритваше с два крака в главата ми. Къчовете ѝ блъскаха кратуната ми в стената, на която се бях облегнал. Това леко ме разцентроваше и не винаги уцелвах циците ѝ – понякога ударите с веслото попадаха в главата ѝ, а друг път по члена ми. В един момент тя ме заплаши, че ако пак я цапардосам по русата тиква, ще ми набута веслото в задника. Колкото и да съм модерен и разкрепостен в секса, все пак се сетих, че червата ми са алергични към дърво… и се отказах. Докопах една мухобойка и се заех да сурвакам набъбналия като орех клитор на Зверина, опа – Звезделина. Това явно достатъчно я впечатли, защото вече не ме риташе в главата и зъбите ми си останаха на място, макар и доста разклатени. Докато плясках клитора ѝ с мухобойката, с другата ръка скубех де що докопвах козина, вълна, грива и други подобни, с още една пък „пържех“ цицките на дясното виме с дефибрилатор, със следващата пърлех ушите на жена си с бензинова горелка, петата тикаше включен бързовар в палавото ѝ дупе, с поредната играех канадска борба с езика ѝ, със седмата леко контролирах дълбочината на „оран“ от драскането на тигровите ѝ нокти, последната пък ровеше в пъпа ѝ за полезни изкопаеми… Бахти изрода! Откъде извадих всичките тези ръце!? Явно за момент чак съм мутирал от толкова жега – буквална и преносна.

Пак я заблъсках като бутало на парен локомотив. Тя усети, че съм близо до края и се опита да избяга, за да не свърша в нея, но се заклещи на прозореца. Опита бързо да се освободи… Не успя. Започнах да се празня в нея. Беше се закачила за прозореца и въпреки напъна на спермата, не се откопчваше. Почна да придобива страшни размери. Настъпвах си мъдете, за да ги изцедя докрай. Когато жена ми се изду като хипопотам прозореца не издържа и Звезда отлетя заедно с него. От нея като реактивна струя излизаше огромно количество сперма. Чудех се дали да се притеснявам, но само след пет минути през стената зад мен Звезделина влетя с гръм и трясък. Беше прелетяла цялата планета. По пътя беше забърсала още един прозорец и две врати. Ще си ги монтирам после на каруцата, че като ми стане топло да ги отварям.

Минути по-късно лежахме уморени и доволни. Магията започна да отминава. В момент на безразсъдна смелост промълвих:
- Съзвездийце неизброимо, какво ще кажеш мааалко с баща ти да те модифицираме?
Разказах ѝ за това как я харесах най-много… Половин час по-късно тя още скачаше бясна върху мен. Накрая се умори и тръгна сърдита към вратата. Въпреки че бях станал на пихтия, намерих сили да попитам:
- Кометке изкосмосопрепускаща, последно: “да” или “не”, че нищо не разбрах от намека ти?

Изку Куригал