Поли (част 1)

16.08.2024 | Labris

Цялата тази история започна, когато те се нанесоха в жилищния комплекс, където живеех. Бях предпоследна година студент в университета, втория семестър и по-скоро по време на изпитната сесия. Беше горещо лято, хормоните бушуваха и като всеки млад човек исках да бъда навън с приятели, а не заровен в учебници и записки до шия. Поради тази причина хвърлях по някой и друг поглед навън за да се разсея, да помечтая по свободата и отново се връщах към попиването на знания така да се каже.

Родителите ми бяха инвестирали в жилището още преди първата копка и след като комплексът бе завършен се бяхме нанесли. Комплексът се състоеше от четиринадесет вили слепени една за друга в редица, басейн с полу-олимпийски размери, детски кът, фитнес, зала за събирания с капацитет 60 души и разбира се охрана. Нашите развиваха успешен бизнес и по нищо не отстъпваха на останалите съседи, като повечето от вилите бяха собственост на руснаци от чиито дейности едва ли някой искаше да се интересува.

Въпросното семейство, което се установи да живее в комплекса и закупи вилата слепена за нашата, бе младо, с две малки деца. Двойката Елица и Емо бяха женени от малко повече от осем години, което пък означаваше, че те бяха по-близо до моята възраст, отколкото до тази на родителите ми. Двете им деца бяха съответно момиче на осем години и момченце на две.

Поли – така се казваше момиченцето. От мига в който я бях зърнал, тя се бе превърнала в мой блян! Като ще направя уточнение, че това не е някоя педофилска история. Просто знаех и бях убеден, че тя ще се превърне във фина и изящна дама един ден, а момчетата ще губят ума си в присъствието ѝ.

В първите години младото семейство изпитваха трудности с бизнеса, в който бяха инвестирали, и в комбинация с малките деца доста често имаха поводи за скандали. И колкото и да бяха добре изолирани стените между къщите, чуваше се. Но това бяха само няколко години в които те издържаха на напрежението, а след това нещата им се подредиха.

Ето така неусетно бяха изминали десет години от онзи ден, в който съседите ни бяха заживели в комплекса, и за това време се бяха случили немалко неща. Родителите ми бяха решили да се установят в едно село със стотина души и да се радват на старините си. Бяха направили голяма къща, с красиви каменни дувари, голям басейн и всичко нужно за спокойствието което желаеха. Успешният бизнес беше станал моя отговорност, като баща ми понякога ми се месеше по-скоро за да изпита отново тръпката на динамичния живот, отколкото да налага някакви идеи, но майка ми бързо го връщаше към новото му амплоа. Сестра ми, която бе със седем години по-голяма от мен, още със завършването на гимназията се бе преместила в Кишинев да учи медицина, твърдейки че университетът там е сред най-добрите. Явно беше права, защото след това бе продължила в Германия и накрая се бе установила в Канада, където бе изградила сериозна кариера в медицината. Съвсем скоро бе създала и семейство, а за всичките години в които бе напуснала страната се бе връщала само два пъти. Така аз бях останал да се боря с родната действителност и всичките неприятни изненади които обичаше да поднася.

Последните дни на юли се бяха оказали едни от най-горещите за лятото. Всички се оплакваха от жегата и се чудеха кога ще се поразхлади, било то дори за ден. Беше петък и в края на работния ден се бе случило така очакваното чудо. Горещината все така я имаше, но се бе изсипал пороен дъжд, който сякаш бе чакал и последната молитва за да напои жадната земя.

Бях приключил в офиса и се прибирах, когато пороят ме застигна. Чистачките едва смогваха да чистят безмилостно прииждащата вода, за да ми осигурят мъничко видимост. Хубавото бе, че почти бях стигнал до дома. Комплексът се намираше на около половин километър от най-близката спирка и може би, след като бях изминал около стотина метра по нашата улица, различих дамски силует, който ми се стори познат. Изравних колата с упорито крачещото момиче, въпреки тежките капки които се изсипваха върху ѝ. Беше Поли. Направих ѝ знак да се качи, но тя поклати глава и точно когато беше готова да продължи, отворих прозореца и извиках отвътре:
- Качвай се бе, момиче!
Тя ме погледна и направи една особена гримаса с очите си, чиито клепачи едва се удържаха отворени от стичащата се вода по тях. Гримасата остана загадка за мен, а момата дори се забави, все едно навън не валеше и имаше цяла вечност на разположение, та се наложи да ѝ отворя вратата отвътре и чак тогава тя се шмугна.
- Иво, извинявай! Не те познах в този дъжд! – промълви Поли.
Беше прогизнала цялата. Нямаше място което да бе останало сухо по нея. Опита се да се избърше, но безуспешно. Ръцете ѝ бяха мокри, а косата ѝ бе напоена достатъчно за да не спира да образува струйки по челото ѝ. Зъбите ѝ изтракаха и се наложи да изключа климатика и да ѝ включа отоплението на седалката.
- След малко ще сме си вкъщи, и като се прибереш ще се изсушиш! - успокоих я аз.
- Леле, човек, как ме позна в този порой?
- Ами в нашия район не вървят много хора пеша, а и фигурата не може да бъде сбъркана! – отвърнах ѝ с усмивка.
- Да, да… и аз съм една! Реших да ползвам автобуса и тъкмо като се отдалечих от спирката, заплющя! Мислех, че ще мина между капките ама… имах чувството, че всичките мен целеха!
- Приеми го, че си минала все пак, нали те качих? – забавих се с изказа си, но той беше по-скоро за да изчисти притеснение, каквото не бях изпитвал отдавна, все едно отивах на първа среща.
- Да! И аз за благодарност ти оклепах седалката на колата!
- Туй да е проблема! – казах го с усмивка и натиснах педала на газта, колата се подчини и потегли.
Не мина много време, и след още няколко разменени приказки бяхме пред портала на комплекса. Вратата бавно и мазно започна да премества металното си туловище осигурявайки ни желания достъп. Къщите ни бяха в края на редицата. Нашите искаха да сме последна къща заради шума от улицата, а родителите на Поли бяха взели последната свободна.

Преминахме нужното разстояние и се озовахме пред къщата ми. Вратата на гаража се отвори и вмъкнах возилото вътре. Щях да го изиграя джентълмен докрай и да отворя вратата, да извадя чадър и да я преведа мократа ми спътничка до вратата на къщата ѝ, но тя скокна преди мен. Едва смогнах да изляза и на изхода тя само ми смотолеви нещо благодарствено и побягна покрай делящия ни жив плет. Свих рамене, какво ли можех и да очаквам, затворих гаража и се прибрах. Изпитах огромно удоволствие от хладината която ме обгърна. Дъждът навън беше студен, но контактът му с парещата земя правеше въздухът труден за дишане. Краткото време в което гаражната врата бе отворена ме накара да се почувствам като пребит. Климатиците в къщата обаче работеха безотказно и температурата навсякъде беше 22 градуса. Понякога дори се усещаше твърде хладно.

Тъкмо бях готов да се насоча към банята за релаксиращ душ и блажено след това да се отпусна на дивана с халба бира, все пак беше петък и седмицата не бе никак лека, когато на вратата се позвъни. Прокарах длан през лицето си и тихичко изпсувах, чудейки се на акъла на този който бе дошъл до дома ми в това време. Все пак предположих, че може да е охраната. Имаха лошия навик да притесняват хората точно след като се върнат от работа, и то за неща които нямаха кой знае какво значение. Озовах се бързичко до входа с идеята да видя какво иска и бързо да отпратя натрапника, а след това релакс. Отворих вратата и мандибулата ми удари земята и след отскока се върна на мястото си. Натрапникът се оказа Поли, която все още беше с мокрите дрехи. Беше видимо притеснена и погледът ѝ сочеше земята, все едно бе сторила някоя пакост.
- Поли, какво се е случило? – друго в този момент не ми дойде на ум да попитам.
- Иво, голяма съм тъпачка! – отвърна ми и ме погледна в очите.
Очната ѝ линия съвсем се бе разтекла и бих казал, че доста приличаше на гарвана от едноимения филм.
- Забравила съм си ключовете явно у дома или още по-лошо… изгубила съм ги! – сигурно, ако лицето ѝ не беше мокро и изцапано от грима, щяха да се видят и сълзи.
- Ами… – направих пауза по-дълга от очакваното, но не знаех как да реагирам в първия момент след предоставената ми информация.
Накрая все пак се окопитих:
- Ами влез! Няма да те държа отвън я!
Поли пристъпи някак плахо, дори извърна глава като че ли се надяваше, докато стоим на вратата, дъждът да е спрял и да намери друго решение, но не беше така и в този момент нямаше избор. Затворих и се опитах да я успокоя.
- Няма от какво да се притесняваш! Вашите скоро ще се приберат и всичко ще се оправи!
- Това няма как да стане! – отвърна ми тихо, но и рязко.
- Как така? – озадачих се аз, след като те обикновено се прибираха след мен.
- Ами… отидоха на почивка, поредната им обиколка на страната, и ще се върнат в неделя. Дотогава трябва да съм оправила тая каша!
Обикновено ми споделяха, когато заминаваха някъде, но може би откакто Поли не ходеше с тях и не го считаха за нужно. В комбинация с моята натовареност, всичко си беше в рамките на нормалното.

Стояхме все още до вратата и аз се чудех как най-добре да постъпя.
- Варианта е да извикаме ключар за да отключи, аз ще поема сметката и вашите няма да разберат нищо! – не бях сигурен дали това е вариант, тъй като не бях много наясно, ама след като можеха да отключват коли.
- Ами ако съм ги изгубила? Ще трябва да сменяме всички брави, а знаеш не са никак евтини!
Охраната на комплекса имаше ключ за всяка вила, но за нашата и тази на Поли нямаше. Нашите в по-ранни години бяха обирани по този начин и не искаха никой да има достъп, а родителите на Поли нямах идея защо, може би поради същата причина. Целта беше, ако се случи нещо и собствениците ги няма, охраната да уведоми домоуправителя да предостави достъп и проблема да бъде решен. То си беше и нормално, тъй като руснаците идваха за няколко седмици и след това ги нямаше през останалата част на годината.

Поколебах се известно време, но това че момичето бе настръхнало от дългото време в което бе мокро, както и ниската температура в къщата, ме накара да действам. Преодолях колебанието си и ѝ предложих да остане вечерта в нас, а щяхме да оставим мисленето на утрото следвайки крилатата фраза. В началото не искаше и да чуе, обясняваше как може да остане в някоя приятелка, но аз настоявах, тъй като имаше риск да се разболее ако продължеше да стои мокра още. След дълги увещания накрая склони.

До този момент не бях забелязал как бялата ѝ рокля, която бе плътно прилепнала, отразяваше случващото се под нея. Поли не носеше сутиен. Това че тялото ѝ изстиваше с всяка минута най-добре го отразяваха гърдите ѝ. Зърната ѝ буквално искаха да разкъсат плата и да се покажат навън търсейки топлина. Отърсих се бързо от видяното, иначе мисълта ми щеше да предизвика други реакции в тялото ми и те да се проявят по начин с който можех да я стресна.
- Сега отиваш директно в банята и си вземаш горещ душ! И без никакви оправдания! – започнах. - Ще ти донеса хавлии, иначе ще ми се разболееш тука и ще се чудя какво да те правя! – тонът ми звучеше повече заповеднически, отколкото приятелски, затова смигнах и допълних с усмивка.
Поли знаеше отлично къде се намира общата баня и се насочи към нея, без да ме пита. Все пак жилищата ни бяха еднакви. Сградата имаше три тоалетни и две бани. Една обща за двете по-малки спални и една за основната спалня, която ползвах аз откакто нашите се бяха изнесли. Общата баня се ползваше рядко, и то когато ми идваха гости с преспиване, но напоследък това не се случваше често. Поради тази причина там държах само препарати и един душ гел от типа 3 в 1. Всичко останало беше в моята баня.

Не се бавих много, спалните и баните бяха на един етаж. Грабнах една голяма хавлия за тяло и една малка за главата и се отправих към общата баня. Поли бе влязла и работещият душ се чуваше отлично. Не бе заключила, защото все пак трябваше да ѝ оставя хавлиите. Открехнах леко и парата от температурните различия веднага понечи да излезе. Това ми подсказа, че нямаше как да я притесня. Влязох и отправих поглед към мястото където се къпеше момичето. Парата отлично замъгляваше стъклото на душкабината и силуета ѝ едва се забелязваше. Пред входа Поли бе свалила мократа си рокля, която взех след като оставих хавлиите върху мивката. Роклята можеше спокойно да се изцеди няколко пъти и пак щеше да има нужда от дълго сушене, но това не беше всичко – към нея нямаше нищо друго, като например бельо. Зачудих се. Може би беше при нея в кабината или пък дрехата не позволяваше носенето на такова и чисто естетически момичето да следваше този стил?

Излязох и занесох роклята в пералното, след което се пренесох във всекидневната. Отпуснах се на дивана и зачаках с идеята, че тя щеше да се забави наслаждавайки се на горещия душ достатъчно дълго. Изненада ме. Бяха минали не повече от десетина минутки и Поли цъфна пред мен загърната в бялата хавлия, която ѝ бях оставил. Лицето ѝ беше зачервено, косата ѝ бе уловена от малката хавлия като в чалма, а усмивката ѝ стигаше чак до ушите. Бих казал, че това момиче притежаваше най-чаровната усмивка, която съм срещал!
- Направо се сварих! – започна. - Но си струваше! Иде ми да полетя направо! – усмивката ѝ още повече се разшири показвайки белотата на добре подредените ѝ зъби.
Поли направи няколко крачки, извъртя се като газела и се пльосна напълно противоположно на показаното от тялото ѝ движение върху дивана до мен. Погледна ме и отново се ухили. Точно на това му се казваше да загубиш ума и дума.
- Спаси ми живота! – поде тя като видя смута, който ме обзе. - Сигурно щях да развия някоя пневмония и край… само това ми липсваше!
- Затова са съседите, приятелите, да помагат! – пофилософствах аз. - Как можех да те оставя? Дори насила щях да те вкарам под душа, ако се налагаше! – тук започнах да идвам на себе си. - Вие момичетата изобщо не мислите за здравето си и после що така станало! Започват женските проблеми, да не изброявам! – всъщност щях да го направя, но добре че не говоря преди да съм помислил.
- Прозвуча като майка ми! – изкикоти се толкова заразяващо, че забравих веднага идеята на разговора и аз също се захилих.
Посмяхме се, без да си кажем и дума. А когато тази емоция намаля, реших да обсъдим вечерята.
- Пица? – предложих аз.
- Обожавам! – отвърна Поли и аха да попитам откъде ще поръчаме и тя продължи: - Но диетата си е диета!
- Диета ли? – гримасата ми явно ѝ се стори смешна и отново се закикоти. - Сериозно? Та ти си кожа и кости! Каква диета?
- Ами ако хапвах всичко което обожавам сега щях да съм свинче, само че без звънче! И с моя ръст от метър, най-вероятно гъзът ми щеше да изглежда като цял декар! Мхм! – Поли имаше чувство за самоирония.
- Ако е за каузата щяхме да намерим звънче, даже две! – изцепих аз и подех поредната порция хилене. - Добре де, дай да направим компромис! – прочистих гърлото си с леко изръмжаване от смеха. - Отдавна искам пица, а и в компанията на красива млада дама… – тук май аз се изчервих повече от нея. - …ще е най-вкусната, която съм ял някога! Убеден съм!
Поли подпря длан под брадичката си, направи някаква кисела гримаса и въздъхна.
- Ти си моят спасител днес, така че нека бъде пица! – махна в знак на съгласие с другата си ръка.
- Нека бъде светлина! – изтананиках си аз, подел от завършека на изречението ѝ.
- Какво, какво? Не те разбрах?
- Не, не… нищо! Сетих се за една песен от твоето “нека бъде пица”. Както и да е! Ти поръчай каквато ти харесва и откъдето са най-хубавите, според теб. Аз нямам претенции. През това време ще отида за един заслужен душ и… – недовърших, защото тя кимна одобрително.
Отидох си в спалнята и след това в банята, като едва тогава се замислих, че момичето, освен хавлията, нямаше друго облекло. Трябваше да измислим нещо, но това щеше да се случи след душа. Обичах да стоя под водната струя, но сега имах гостенка и не исках да я карам да чака. Приключих сравнително бързо за моите стандарти, подсуших се и по навик си излязох гол с еректирал пенис до пръсване в следствие на видяното по-рано.
- Трябваше да си приготвя дрехите, преди да вляза! – измърморих си аз.
Приготвих си нещата и оставаше само едно единствено нещо – да се намърдам в текстилните обвивки и да се запътя отново към всекидневната. Приготвях боксерките си, когато периферното ми зрение улови силует на входа на спалнята. Доверих му се и отправих погледа си в тази посока. Поли стоеше подпряна на касата на вратата и ме наблюдаваше. Колко време беше там можех само да гадая, но вече бе видяла всичко що се отнасяше до моята анатомия. Това, че бях гол, не ме притесни ни най-малко, но малкият ми приятел не бе никак малък в този момент, а малката воайорка с ококорените очи напълно разбираше, че в никакъв случай не му е безразлична.
- Аз такова, не исках… – заоправда се Поли. - Забави се и реших да се кача, а и да ти кажа, че пицата ще е скоро тук. – определено не си вярваше, но трябваше да го приема, като чиста монета. - Много, много се извинявам!
Беше хубаво, че се извиняваше в този момент, но по никакъв начин не показваше, че иска да се откаже от гледката.
- Забавих се викаш? – усмихнах се аз, като продължавах да си седя гол и да не предприемам действия към обличане. - И че пицата идва и се уплаши да не ми стане нещо, може би?
- Ами да, да нещо такова… – смотолеви тя.
- Е ето, стана ми! – разлюлях парчето си карайки я да се фокусира изцяло върху му, като се почувствах леко гузно от действието си, но тя си го заслужваше.
- Аз, аз не исках… – явно вече бе осъзнала грешката си. - Ама и ти защо се разхождаш гол? – премина в нападение.
- Ами в спалнята съм си, излизам от банята, мисля че е нормално? – вече си бях обул боксерките и се насочвах към фланелката.
- Прав си! Ама и аз съм една!
- Няма проблем! Не се притеснявам и ти не се притеснявай! – успокоих я аз, като така успокоих и себе си.
- Ами щом си казал без притеснения… – Поли махна кърпата от главата си и със същата скорост се отърва от хавлията си.
Очите ми се ококориха така все едно виждаха летящ куршум, чиято цел бе да се забие точно между тях, а сърцето ми забумтя сякаш искаше да ми счупи ребрата.
- Нямах това… ъъъ, предвид… – запелтечих аз, като не можех да откъсна очи от твърдите зърна на стегнатите ѝ гърди, които още от по-рано ме бяха привлекли, та и надървили.
- Трябваше да се уточниш! – сигурно щеше да направи крачка към мен, но звънецът се разпя.
- Пицата! – и двамата изрекохме думата в един глас.
Поли се уви в хавлията хуквайки надолу преди мен. Настигнах я чак на входната врата. Да се чуди човек и на разносвача ли искаше да покаже съдържанието под хавлията, защото пари не носеше със себе си.

Отворих. Поли остана скрита зад вратата и едва сдържаше смеха си, като се получаваше едно сумтене. Не знаех какво толкова ѝ е смешно, но това беше заразяващо. Разплатих се с човека възможно най-бързо, тъй като аз също едва се сдържах да се разсмея. Дори на няколко пъти бях готов да го направя. Забелязах че дъждът бе намалял, но все още си валеше прилично. Всъщност, точно в този момент като че ли това нямаше никакво значение. Вратата хлопна зад мен, а погледът ми се насочи към Поли, която се бе свлякла на пода и вече не издържала се превиваше от смях. Нямаше как да я вдигна заради товара в ръцете си, но овладял смеха си, успях да я накарам да охлади страстта си и да стане от земята.

Хиленето ѝ вече се бе укротило и спокойно можехме да седнем и да опитаме от пиците, които беше поръчала.
- Нека да позная! – започнах аз преди да сме отворили капаците. - Четири сирена?
- Правилно! – отвърна Поли и ми се усмихна дяволито.
- Какво ще пиеш? – попитах я, но това вече беше без значение, тъй като се беше нахвърлила върху парчетата от своята пица.
Беше забавно да я гледам. Поглъщаше хапките с някакво настървение и се оглеждаше все едно всеки момент някой щеше да влезе да ѝ отнеме вкуснотията, която стоеше пред нея. Поднесох ѝ Розе с доста лед – любимо питие за момичетата, особено през летните месеци или поне с такова впечатление ме оставяха. Аз не пиех друго освен бира, но винаги имах от всичко, за всякакви моменти така да се каже. Отворих си едно ледено пиво и също се включих в хапването.

Пиците ни бяха на привършване и видимо доволна Поли се отпусна блажено на стола.
- Най-вкусната пица, която съм яла! – закима одобрително с глава. - И виното беше на ниво! Сега направо ме е яд, че всеки път когато си канел нашите на гости, включително и мен, съм отказвала!
- Това откъде ти дойде пък?
- Ми идея нямам, но трябваше да го кажа! Не ми обръщай внимание! – махна с фината си ръка. - Емоция… не знам? Взема ме с колата, изкъпа ме, нахрани ме… сигурно заради това? – опита се да разсъждава с идеята да ми даде смислен отговор.
- Да, а сега остава да те изчукам и кръгът ще е затворен! – тук не подбрах правилно думите и шегата не се получи.
- Ауу, че грубо! – намръщи се Поли. - Досега всичко беше страхотно и ти така да се изразиш! Хич не ми хареса, аз да не съм парцал!
Нямах представа, че това изказване ще отприщи такива негативни емоции. Просто не бях намерил подходяща дума и сега това можеше да срине всичко хубаво до този момент.
- Добре де, извинявай! – подех плахо. - Просто понякога се шегувам по-грубо и пропуснах факта, че не се познаваме чак толкова добре.
- Ама то това не беше шега! Разбрах че искаш да правиш секс с мен, то се видя от реакцията на онзи малкия. Ама толкова грубо изказано! Гадно е!
- Е то май и за теб се отнася същото? И ти не остана облечена? – контраатакувах аз.
- Ами… – очите ѝ се завъртяха около орбитите. - Беше глупава постъпка и затова ми стана смешно после. Смях се на глупостта си!
- Да бе, да! Според мен това е глупавото, което казваш сега!
Разговорът направо отиваше към скарване и бях на път да изпусна напълно юздите. Поли май се готвеше да ми каже нещо, в отговор на репликата ми, но не ѝ дадох шанс. Дори аз самият не знаех как точно го направих. Преминах за части от секундата покрай масата и се озовах пред нея, поставих показалеца си върху устата ѝ за да замълчи. След това хванах главата ѝ не много скопосано заради бързината с която действах и впих устните си в нейните. Поканата ми беше приета с охота и негативна реакция нямаше. Имаше вкус на пица, на вино, но страстта, която се запалваше точно в този времеви отрязък, караше мозъкът ми да иска още, и още, и още! Езиците ни се вплетоха в страстен вихър търсейки надмощие един над друг, сякаш времето щеше да спре всеки момент и те трябваше да го изпреварят. Сигурно отстрани изглеждахме глупаво, но това нямаше никакво значение! Сърцето ми бе готово да изскочи и да развее белия флаг, но устните ми нямаха желание да изпускат това пиршество ни най-малко! Езиците ни се бореха, но и изследваха всяко непознато кътче и като че ли това нямаше да има край, а аз бях готов на такава жертва. Исках този момент на сливане да остане вечен, да разрешим на времето да спре и да останем запечатани в този израз на сладострастие.

Реалността обаче си каза думата и след време се отделихме един от друг. След части от секундата устните ни отново се сляха, предлагайки ни поредната порция страст.

Мястото обаче не беше удобно. Всъщност, когато има желание и страст мястото е без значение, но трябваше да действам. Спалнята не беше толкова далеч. Единственият риск може би бе разколебаване. Трябваше да се качим до втория етаж. Дори обладан от страстта не спирах да мисля и да си задавам въпроси, но за мое щастие тялото ми беше явно по-адаптивно към ситуацията и неусетно, като перце, преди да съм си го помислил, я носех на ръце в желаната посока. Спалнята ни очакваше спокойна и готова да предложи удобствата си.

Поли вече бе на леглото и дишаше тежко в очакване на последващите ми действия. Очите ѝ лъщяха на приглушената светлина. Тялото ѝ показваше желанието ѝ с всеки свой сантиметър плът, дори и все още поприкрита от памучната материя. Разгърнах бялата и мека хавлия и пред очите ми се разкри отново онова младо, красиво и перфектно тяло, което бях зърнал по-рано! Кожата ѝ беше мека и бяла, макар и леко настръхнала. Ухаеше страхотно, а зърната на гърдите ѝ все така искаха да покажат твърдостта си, но не и от студ този път. Не можех да се сдържам повече! Целунах отново розовите ѝ устни, като тя ме захапа за долната устна, когато понечих да се отдръпна за следващата порция целувки. Отпусна ме и аз се заех със своя поход. Всяко местенце от това момиче беше вкусно, а още бях в самото начало. Зърната ѝ бяха видимо прекрасни, но допира до тях беше невероятен, зашеметяващ! Исках на мига да ги отхапя и да станат част от мен завинаги. Ако имаше лесно бих го сторил с цялата настръхнала от възбуда под мен Поли. Отказах се от тази мисъл и след като се наситих, ако можеше изобщо човек да се насити, оставих ръцете си да работят върху твърдите гърди и продължих пътя си надолу. Коремчето ѝ беше стегнато, като всичко останало. Исках да се задържа достатъчно дълго в тази зона, но когато стигнах малката обичка на пъпчето ѝ, осъзнах че не съм далече от съкровището към което се бях насочил. Бавно и с леки целувки започнах да се придвижвам към заветното място. Дишането ѝ се учестяваше повече, успоредно с наближаването на целта ми. Усетих как нежните ѝ ръце се впиха в косата ми и натиснаха главата ми надолу, казвайки ми:
- Моментът на истината настъпи!
Беше мокра, много мокра – направо течеше! И сякаш нямаше нужда от мен точно там в този момент, но не можех да откажа на поканата ѝ. Всъщност, каква покана – то си беше направо заповед, а и желанието ми да заровя езика си в розовата и бликаща цепка също бе непреодолимо. Чувството бе неописуемо! Ако до този момент тялото ѝ ми се беше сторило вкусно, то тази вулва беше достойна да се конкурира със специалитета на тризвезден Мишлен ресторант. Ръцете ми не спираха да мачкат и галят гърдите ѝ, като не оставяха и зърната ѝ на мира. Нямах нужда от тях, справяха се добре там, а езикът ми не спираше да копае все едно искаше да стигне все по-навътре в нея, за да ми достави най-чистия сладострастен сок, който тя можеше да произведе. Клиторът ѝ бе набъбнал сигурно до болка. Устните и понякога зъбите ми го докосваха нежно, защото езикът ми упорито искаше да работи вътре в нея, предизвиквайки тихи стенания между учестеното ѝ дишане.

Исках и този момент да продължи вечно, но Поли най-накрая се предаде. Издиша по-силно и остави тялото ѝ да я контролира. То се разтресе в страстна агония. Ръцете ѝ не искаха да ме пуснат и ме притискаха все по-силно и по-близо до съкровищницата ѝ. Гърчеше се сигурно в продължение на минути, а оргазмът ѝ ми доставяше сок достоен да се мери с легендите за “Елексира на Боговете”. Накрая конвулсиите намаляха и тя ме освободи от захвата си, давайки ми възможност да целуна спокойно сладкото и влажно местенце за последно, след което да се изправя и да оценя състоянието до което я бях довел с действията си.

Очите ѝ бяха премрежени и дишаше още по-тежко от преди. Определено ѝ трябваше още мъничко за да се съвземе. Докато ѝ давах това време ясно осъзнавах и какво ми беше причинила тя. Нито за миг не се бях сетил за онзи мой приятел там долу. Дори не ми бе дошло на ум да го използвам. Сякаш всичко това ми стигаше, за да изпитам най-прекрасното си сексуално преживяване в съзнателния си живот.
- Какво ми направи? – едва промълви Поли, а гърдите ѝ все още се движеха бавно нагоре и надолу, изкарвайки ме от унеса. - Какво ми направи? – повтори тя сякаш не осъзнаваше, че съм я чул.
- Ами аз, такова… – наистина се чудех какво да кажа.
Толкова мисли се блъскаха в мен, че не успявах да хвана нито една.
- Каквото и ти на мен?
- О, не! Определено не! – протегна ръката си към мен подсказвайки ми да се наведа. - Направи ми нещо, което още осъзнавам… – ръката ѝ ми се опря в бузата и нежно ме погали. - Нещо, което никой не ми е правил! Всички искат само да ръгат, да чукат, но това си беше като подарък от любовник в знак на истинска, безрезервна любов!
Поли прозвуча едновременно грубо и поетично. Не знаех дали е в резултат на отделените хормони или имаше талант, но бях доволен от себе си. Бях доставил удоволствие за което тя явно бе мечтала, в стил принца с коня и т.н. От своя страна блянът ми вече не беше блян, а беше реализация – реализация на дългосрочен проект. Проект желан, но заради трудностите в реализацията му занемарен, замразен и захвърлен в най-затънтените кътчета на съзнанието ми с годините.

Мълчахме, гледахме се един друг и се усмихвахме. Ръцете ѝ опипваха и галеха все така нежно лицето ми. Тя се понадигна, гърдите ѝ се разлюляха, ръцете ѝ ме придърпаха и ме насочиха към жадните за целувка устни. Целунахме се отново страстно, след което тя се отпусна в леглото. Клепачите ѝ натежаха и на мига заспа.

Беше легнала напречно на леглото. Не исках да я местя, затова я обърнах леко за да освободя хавлията, която все още беше под нея и да завия голото ѝ и изтощено от последните събития тяло. Захвърлих кърпата и на свой ред се наместих до нея за да се отдам на заслужен сън. Заспивайки с очакването за утрешния ден.