Поли (част 5)

05.09.2024 | Labris

Бяхме прекарали уикенда основно в правенето на секс и като че ли за друго не се сещахме. Още с ранните часове на първия ден от работната седмица, бях отправил предложение към Поли да си закупи дрехи за моя сметка. Някак не можеше да е само с онази бяла рокля и всъщност то тя нямаше друго, а през останалото време голичка. Нямах против и все пак не беше редно според възприятията ми. Предложението ми се бе зародило, заради сутрешното кафе което си бяхме направили преди да потеглим. Беше неустоима, а аз просто бях оставил звярът в мен да надделее. Бях заголил дупето ѝ озовал се зад нея и бях си я изчукал, ей така набързо, по животински.

За дрехите склони преди да се качим в колата, като измърмори нещо изпод носа си от типа “Щом ти се харчат пари, защо да се противя?” – поне аз така го разбрах. Свих рамене и тънка самодоволна усмивка се изписа на лицето ми.

Дадох ѝ една от картите си и след петнадесетина минути път я оставих в централната част на града, а аз продължих към офиса си, където ме очакваха куп неотложни задачи. Седмицата щеше да бъде много трудна, тежка и важна, а аз трябваше да уредя нещата до сряда, за да съм свободен през остатъка.

Денят ми се беше сторил направо кошмарен, момичето ме беше изтощило, концентрацията ми не беше ниво, мислите ми се лутаха ту в лична, ту в професионална посока. Въпреки всичко можеше да се каже, че бях отметнал доста задачи и макар да не се движех по план, то бях доста близко до поставените цели. През целия този ден не се бяхме чували с Поли, но то нямаше и как, дори не помнех половината от нещата как ги бях свършил. Денят чисто времево си беше отминал като щракване с пръсти. Имаше още толкова много за вършене, но обаждане от Поли ме беше накарало да се осъзная, че вечерта бе настъпила предателски, без предупреждение.
- Ало, Иво! – изчурулика през говорителя на телефона. - Смяташ ли да приключваш, че стана късно, а аз на практика съм пак на улицата?
- Направо не разбрах как е минало времето! – започнах с оправдание, макар да си беше самата истина. - Приключвам до минута и тръгвам! Само кажи откъде да те взема?
- Е откъде? – изсмя се. - Сега е модерно дрехите да се купуват от МОЛ-а!
- Добре, идвам! – отвърнах аз. - Само кажи от кой, че то не е един?
Поли ми каза в кой МОЛ е и аз се отправих към него. Трябваше просто да спра и тя да скокне в колата, та противно на моите разбирания паркирах буквално на пътя, но очевидно бях сгрешил. Поли явно знаеше да пазари, та да позадръстиш движението в час пик си е откровена смелост. Отнесох всичко което ми се полагаше от останалите участници, но сякаш за първи път не ми пукаше. Натоварих чантите и потеглихме.

По пътя Поли ми разказа как решила да си купи обувки и в един от магазините, където продавач-консултант ѝ асистирал в изпробването. Заливаше от смях, припомняйки си физиономията на човека, докато ѝ помагал. Съвсем била забравила за липсата на бельо под роклята и спокойно размятала крака пред него не разбирайки смущението му. Едва като напуснала обекта и отишла да пробва дрехи в друг магазин, в пробната се усетила какво е предоставила на онзи.

Това ѝ признание, което очевидно я забавляваше, направо ме превърна в камък отдолу и панталона ми беше на път да поддаде по шевовете под напора на парчето ми. Представях си как онзи е преглъщал на сухо от безплатното представление и как розовото ѝ пиче му се е навирало в лицето, а той просто е можел само да гледа. Не бях чул повечето от нещата за които ми разказваше Поли, мислех само за онази случка и бях готов на мига да отбия, без да се съобразявам къде и да я обладая. Избих с мъка тези си мисли и след минути бяхме у дома.

Поли се изстреля като торпедо на бойно поле в посока банята и остави всичкия багажа на моя милост. Изсипах торбите върху спалнята и се тръшнах до тях. Нямах сили да вляза при нея и затова я зачаках. Денят наистина се бе оказал уморителен и хладината, с която ме обгърна въздухът в къщата, ме накара да затворя очи и просто да релаксирам.
- Хайде! – гласът ѝ ме измъкна от нирваната в която бях изпаднал. - Тръшнал се нашия на леглото и спи, а аз ще му дефилирам който ме знае!
Беше гола, добре подсушена и заела някаква леко разкрачена форма от която идеално виждах плахо подаващите ѝ се малки срамни устни. Вярно бях много изморен, но при вида на втвърдените розови зърна и прекрасното ухание, което се носеше от красавицата пред мен, вкусните желания взеха превес над умората. Изправих се и понечих да я хвана и придърпам към мен, но тя ме отблъсна и върна в леглото.
- Както казах, сега ще ти дефилирам тези всичките дрехи! – посочи чантите. - Ще трябва да бъдат демонстрирани преди да се отправят към пералнята, така че се настани удобно и наблюдавай шоуто!
В представите на Поли сигурно въпросното шоу трябваше да е “УАУ” в моите очи, но аз бях привлечен от перфектните ѝ форми, и то когато те се появяваха натурално пред мен. Момичето се стараеше да ме впечатли правейки всичко с особен маниер, но чисто мъжкото в мен единствено очакваше поредната порция гола плът при смяна на текстила. Разбира се, всичко ѝ стоеше идеално и определено имаше вкус за облекло и обувки, както и за бельо, а нашата история бе започнала с отсъствието на такова. Сигурно два часа тя дефилираше пред мен и обясняваше кое, какво и как, но аз просто попивах видяното за да не проявявам безразличие, като мислите ми ме водеха в съвсем друга посока. С течение на това време явно се бях отнесъл и може би ми беше проличало.
- Ами това беше! – Поли щракна няколко пъти с пръсти и ме върна в реалността. - Май ти доскуча, та чак се отнесе? Не ти ли беше забавно?
- Не, не! – отвърнах леко разсеяно.
- Не ти е било или ти е било?
- Да. – отвърнах бързо.
- Да, като не ми беше? Така ли да го разбирам? – отново ме попита, като ми стана ясно, че по-скоро се закача.
- Ами не! – този път бях още по-бърз. - Направо ме обърка! Беше ми забавно и готино да те гледам. Имаш страхотен вкус към облеклото и всичко ти стои перфектно! Просто съм направо разбит и…
- Горкичкото! – направи муцунка. - Изморили са го онези лоши хора и сега няма сили за това което е пред него!
Ръцете на Поли тръгнаха от нивото на челото ѝ и слязоха докъдето можеха да стигнат, показвайки ми цялата гола прелест, която стоеше пред мен, след което едната ѝ ръка се уви около противоположната ѝ гърда и започна да я гали и от време на време стиска. Другата не остана безучастна и започна да се търка в сливката ѝ, като пръстите не пропускаха да проникват в мокрото и тясно отворче. Поли започна като на шега, но се заигра повече отколкото бе предвидила. Очите ѝ се притвориха, зъбите ѝ прехапаха сочните устни, а дишането ѝ стана дълбоко и тежко. Ето това за мен беше в пъти по-стойностно от видяното в последните два часа и в никакъв случай не исках да омаловажавам направеното от Поли, но това което наблюдавах в последната минута ме изстреля направо в космоса! Дори не знаех кога и как бях изкарал парчето си и мастурбирах в унисон с мацката пред мен. Колко продължи тази наша сцена нямах представа. Но накрая Поли издиша толкова тежко, сякаш изкара целия въздух от себе си, а краката ѝ потрепераха и се сгънаха в коленете свличайки я на пода. Аз както бях започнал така и свърших, неусетно. При вида на свършващото момиче, курът ми не искаше да изостава и мощни струи сперма обляха дрехите ми, като няколко капки попаднаха върху лицето ми. Когато и двамата се съвзехме, Поли се доближи до мен, облиза въпросните капки доволно, метна голямата фланелка, естествено на голо, награби новите дрешки и изчезна, като преди това ми отправи поредната сияйна усмивка.

Наближаваше полунощ и трябваше да си взема душ, да хапнем набързо и по всяка вероятност щяхме да свършим с поредния секс в леглото, който от своя страна щеше да ограничи времето ни за сън. Направо ме беше яд, то направо си мразех трите последни дни от месеца заради обичайните неща които се случват по това време, било то в счетоводен, оперативен и финансов план, а те си бяха точно в тази седмица. Крепеше ме това, че останалите дни някак щях да си ги освободя ако успея в тези трите, а един вече беше останал в историята.

Всичко се случи точно по този план по който си представях последващите събития преди да вляза в банята. Вземането на душ, бързата вечеря и сексът към когото явно се пристрастявах и направо не можех да повярвам как успявах да произвеждам толкова много от живителната течност, а Поли, тя просто заслужаваше да бъде чукана, обладавана и изобщо всичко онова което бе свързано със секса.

Двата дни преминаха по същия начин, като първия от седмицата. Срещи, купища бумащина и за края на месеца и т.н. за мен, а за Поли знаех, че подготвя документи за следването си в чужбина, или очакваше документи, нямах идея точно какво, как, а и това по-скоро бе някаква формалност, която не бе без значение, но точно в този етап някак не се интересувах. Разделяхме се сутрин и се виждахме чак вечерта.

Първият ден на август, бяхме станали рано, стоенето до късно не ни се бе отразило. Бях постигнал целта си – освободих останалите дни и нямах търпение за предстоящото. За Поли нямах идея какво беше свършила, но приповдигнатото ѝ настроение не ми даваше опции да мисля в друга посока. След задължителния тоалет и душ, горещото кафе и топлата свирка със специалното ѝ съдействие, пътувахме в посока летището, където самолетът пристигащ от София трябваше да кацне. Темата през целия път беше Велислава и що за човек е.
- Виждал си я, както ти казах! – започна с убеждаването Поли, след като отявлено ѝ заявявах, че не си спомням за момичето. - Просто, когато бяхме малки, тя беше доста по-различна и затова не се сещаш, а и бяхме малки… едва ли си ни обръщал внимание.
- Ами може и така да е! Кога за последно сте били заедно тук? – попитах я за да види, че съм заинтересован в опитите ѝ да ме накара да си спомня.
- Преди четири, пет години, мисля. – отвърна ми Поли.
- Което ще рече, че ти си била на четиринадесет, а тя на петнадесет, правилно ли смятам?
- Да нещо такова! – потвърди и опря челото си в прозореца на вратата, като се замисли за нещо гледайки през стъклото. - Само че тя тогава беше различна! – повтори се.
- В какъв смисъл?
- Ами беше доста закръглена и пъпките не слизаха от лицето ѝ, беше смачкана от подигравки и само аз я приемах такава каквато е.
- Чакай малко! Ти каза, че е супер мацка? Поправи ме ако греша? – прекъснах я аз.
- Вярно е! – извърна глава Поли към мен. - Затова през последните години спря да идва на море и през лятото аз ходех в София да се виждаме. След това се взе в ръце и през последните две години се превърна в това което е сега.
Шофирах и не бях забелязал кога е намерила профила на Вели в една от социалните мрежи в телефона си и ми го навираше в лицето, което малко ме затрудни в един момент да гледам пътя и момичето от екрана на телефона.

Поли се засмя, усещайки че не беше уместно това което направи и дръпна устройството. Все пак успях да видя красивото лице, което се усмихваше от екрана. Личеше, че на снимката момичето позираше, така както правеха масово, но поне красотата ѝ бе естествена, без гримове и всякакви други маскировки. Имаше права черна коса и сякаш сини очи. За останалото трябваше да изчакам до срещата.
- Е какво ще кажеш? – попита с интерес Поли.
- Ами аз не видях много… – отвърнах разсеяно заради един който в този момент ми беше отнел предимството, което си беше станало нещо нормално за града в последните години. - Но ми се стори, че е със сини очи.
- О, да! Даже са едни такива синьо зелени! Много са яки! Малко като на бившата ти! – потвърди ми Поли. - Само за косата не съм сигурна какъв цвят е в момента. Тя обича да си сменя цвета и сега ми каза, че щяла да ме изненада, така че и аз не знам как ще изглежда.
- Всъщност, като каза бяхме малки, още помня онова лято в което се нанесохте. Тогава си казах, че ще станеш супер мацка и сега мога да кажа, че съм много доволен от предположението си.
- Сериозно? – извърна глава Поли към мен. - Значи си падаш по малки момиченца? Ама от най-малките? А и гей отгоре на това!
Опитах се да ѝ обясня, но тя не спираше. Личеше си, че ме занася и това я забавляваше.
- Добре де, разбрах какво искаше да кажеш! Ами ако бях станала някоя дебелана, щеше ли да ме качиш в дъжда или щеше да ме подминеш и да кажеш “О, това беше май онова дебелото съседче за което не познах”?
- Глупости! Винаги качвам хора по пътя към града. – отвърнах ѝ сериозно.
- Занасям те, споко! Ама ти всъщност на колко години си?
- Живот и здраве в края на годината ще вляза в клуба на Христовата възраст.
- Изглеждаш ми по-млад! – заключи Поли. - Аз точно след месец ще стана на деветнадесет. Значи имаме почти 14 години разлика!
Телефонът ѝ звънна и тя не продължи. С периферното си зрение видях, че направи кисела физиономия и прекъсна звъненето. Беше ми направило впечатление, че на няколко пъти не бе отговаряла на дадено позвъняване. Не я попитах нищо, но това някак поразвали настроението ми. Сега си давах сметка, че аз бях доста по-възрастен от нея, мъж не момче, успял и готов за семейство, а тя тепърва започваше нов етап от живота си, обучение, реализация, мечти.