Поли (част 2)

28.08.2024 | Labris

Бях спал непробудно, нещо което отдавна не ми се бе случвало. Утрото бе настъпило и птичките чуруликаха игриво отвън. Слънчевите лъчи, които се прокрадваха през прорезите на спуснатите щори, галеха лицето ми, но аз не бързах със ставането. Исках да опресня първо съзнанието си, да помисля върху снощната случка и чак тогава да покажа, че съм буден. Не исках да шавам за да не я събудя. Желанието ми обаче да я видя спяща до мен надделя и раздалечих клепачите си достатъчно за да установя, че я нямаше. Мястото на което бе заспала изглеждаше така сякаш никога не е имало човек там. Бях все още сънен и с неработещ с пълния си потенциал мозък. Надигнах се леко и със замъглен поглед потърсих хавлията, която бях метнал на пода, но и тя отсъстваше. Веднага въпросите започнаха да прииждат в съзнанието ми и да се блъскат, като вълни в стар вълнолом, отчупвайки парчета на непълни отговори. Вярно бях претоварен през последните дни, но беше ли възможно случилото се да е било просто плод на моята фантазия имплементирано в твърде реален сън, отприщена в следствие кратката среща с момичето?
- Я виж ти, кой се е събудил! – изчурулика гласчето на Поли и ме изкара от сложния ребус, давайки пълен и ясен и кратък отговор на онези въпроси. - Хайде, поспаланко, няма ли да ставаш?
- Колко е часът? – попитах със сухо гърло и изръмжах за да го прочистя.
Облизах устни и установих, че отговорите, които търсех преди малко, просто са били там. Под формата на засъхналия сок, който бях изцедил от най-сладкия плод, който някога бях опитвал.
- Почти девет! – ухили се тя. - Мислех, че ще спиш цяла вечност, а всъщност това трябваше да съм аз! Все пак снощи ме изцеди буквално! – залюля главичката и тялото си като онези играчки, които се слагаха на задните стъкла на автомобилите, а след това сложи ръце на кръста си и ме погледна изразително. - Ама хайде бе, ставай! Няма да те чакам цяла вечност!
Виждах, знаех, усещах и въпреки това имах някакви вътрешни съмнения. Просто фактите говореха, а за мен не можеше това да е истина. Поли говореше, но аз като че ли не я чувах. Гледах я невярващо и страхът, че всеки момент ще се изпари и аз ще се събудя, ама вече наистина, ме обземаше.
- Абе ти да не си препил снощи, след като съм заспала? – гласът ѝ отново бе допуснат от ушите ми.
- Определено! Но с един специален сок, изцеден от най-прекрасното създание, което съм срещал!
- Мхм… – измънка Поли с особена интонация. - Това на всички момичета ли го казвате?
- Е не на всички, но на повечето! – усмихнах се на закачката и се разтърках зад врата.
- Поне си искрен! – присви очи и направи от онези сладки муцунки в стил сърдита съм заради отговора, но по-добре ела и прави с мен каквото искаш.
Не се забавих и вече окопитен, скокнах и се засилих да я прегърна и целуна. Нежните ѝ длани обаче се опряха в гърдите, като бариера на платен паркинг и не ми позволиха да продължа.
- Ааа не, господинчо, да си ги нямаме такива! Без да си се измил и така нататък, никакви целувки! – направи още по-сърдита физиономия, която по-скоро беше смешна.
Захилих се и я прегърнах, въпреки съпротивата. В прегръдката ми беше като малко момиченце, а и то си беше така, тъй като имахме едни тридесет сантиметра разлика в ръста. Погледът ѝ се насочи към мен.
- Мале, колко си бил висок!
- Е чак пък толкова! – отвърнах ѝ скромно.
- Да бе да, направо се изгубих в теб, а и в тази фланелка…
Изобщо не бях обърнал внимание с какво се бе облякла госпожицата. Отдръпнах се и се засмях. Беше навлякла една фланелка на Балтимор Рейвънс, подарък от мой приятел, който още от студентските години и чрез студентските бригади, бе останал в Балтимор, САЩ. Не бях чувал за този отбор, нито разбирах американския футбол, но жестът му беше страхотен и тази фланелка беше много ценна за мен. Беше голяма за мен самия, но на нея буквално ѝ стигаше до коленете и това предизвика усмивка в мен.
- Какво толкова смешно има? – измърмори тя. - Нали ми каза да се чувствам като у дома си? Ето, че в нас се разхождам с подобна!
- Ако сега ми кажеш, че си обула и мои боксерки и направо… – не можах да довърша, тъй като малката надигна нагоре фланелката и отдолу се показа онази прасковка, която веднага предизвика твърда реакция в мен.
- Хайде, ти все едно не си ме виждал гола, докато ти я покажа и веднага се одърви! – изкиска се Поли. - Първо обаче кафе и закуска, а после ще се радваш на това съкровище колкото поискаш! – погали вече видимо влажната цепка, обърна се и изчезна, кикотейки се по пътя към кухнята.
Усмихнах се на енергията с която разполагаше това момиче. Само за една нощ тя ме бе накарала да се почувствам истински желан и харесван, та чак се бях усъмнил в истинността на случилото се. Бе запълнила онази празнота, която обземаше по-голямата част от мен и така трайно се бе настанила през последните две години.

Сутрешният душ кара тялото да се почувства живо, ободрява съзнанието и си готов за подвизи във всяко едно отношение. Никога не го пропусках. Освежен от водата и със свирка на уста се отправих към кухнята. Поли оставяше втората чаша с кафе на плота, видя ме и реагира веднага.
- Тъкмо щях да кажа, че ако се беше забавил още и всичко щеше да започне да изстива и ти се появи! Но като те гледам, хич не си дошъл за закуската или по-скоро за друг вид закуска…
- В какъв смисъл? – озадачих се.
- Ами онзи там, като го гледам, май няма да изтрая да закусим? – погледът ѝ се бе насочил към издутината в боксерките ми.
- Е ти какво очакваш? При нас мъжете е нормално след ставане сутринта, след снощното преживяване и сега душа, който си взех… трябва ли да обяснявам? – поднесох ѝ информацията с усмивка.
- Ами не можа ли да го усмириш под душа? – попита Поли.
- Да бе, как пък не! Аз си мисля, че тази работа трябва да я свърши някой друг! Няма да казвам кой е, само ще го погледна изразително! – очите ми автоматично се стрелнаха към нея.
Поли се огледа зад себе си и след като очевидно там нямаше никого, сложи ръка на леко притворената си уста и направи онази гримаса, с която искаше да каже: “Извинете, това аз ли трябва да съм?”. След това заобиколи плота със скоростта на светлината и се озова на колене пред мен. Докато се усетя, свали боксерките до коленете ми и парчето ми гордо се разлюля пред лицето ѝ. Хвана го с малката си ръчичка и заключи, гледайки ме с влажен поглед.
- Еха, дори не мога да си срещна палеца и показалеца!
Не ме остави да кажа нищо, езикът ѝ запърха по ствола и след като го обходи старателно стигна до главичката. Обгърна я с топли устни и така я засмука, сякаш искаше да измъкне топките ми през уретера. След това се отдръпна и ми върна боксерките на мястото, като ме погали през плата, докато се изправяше. Усмихна се и ме информира:
- Засега толкова, след закуската повече!
- Ама…
- Няма ама! Приеми го за презентация на това което предстои! – отново ми се усмихна и се върна на мястото си.
Трябва да призная, че имаше талант и за крехката си възраст знаеше как да подходи, за да ме накара да се почувствам като настървен звяр, желаещ да залови и тръшне плячката си миг по-скоро, да я оближе цялата, да впие зъби във вратлето ѝ и да разкъса крехкото ѝ телце.
- Замечта се нещо? – гласчето ѝ ме върна обратно.
- Ааа… какво?
- Ами направо се изгуби след презентацията ми? – усмихна се дяволито, та чак ми идеше да направя точно онова за което си мислех.
- Не, не… просто действаш бързо! Изненада ме, така да се каже. Не го очаквах.
- Хайде, хайде, само оправдания! – отвърна ми с онзи тип сладко заяждане.
- Така си е и не е оправдание! Даже заслужаваш похвала, но няма да я получиш, заради казаното! – гордо ѝ върнах аз.
- Добре, както ѝ да е! Закуската ще изстине съвсем!
- Тогава да видим какво имаме тук… – настаних се удобно.
Поли бе приготвила препечени филийки, яйца на очи и черно кафе. Никога не бях закусвал по този начин. Аз дори не закусвах и сигурно бях изписал неволно мислите си на лицето.
- Е какво? Не ти ли харесва? – попита ме Поли и ме накара да я погледна.
Беше сложила ръце на кръста и ме гледаше изпитателно. Не ме остави да отговоря.
- Закуска за шампиони! Има всичко… протеини, въглехидрати и мазнини! Е, хляба не е този, който трябва да бъде, но с това разполагах!
- Всъщност още не мога да повярвам на случващото се, това е! – отвърнах ѝ съвсем искрено.
- Тогава повярвай и да приключваме със закуската, тъй като не искам да ми се разминеш с едното лизане!
- Ти си била опасна!
- Опасна или не ще видим после, а сега закуска! – настоя за пореден път.
Поли се нахвърли върху своята порция и я приключи за отрицателно време. Не можех да сваля очи от нея и на практика не се хранех, а само я наблюдавах.
- Май наистина не ти харесва? – предположи. - Нищичко не си опитал, а аз толкова се постарах!
- О, не… просто не мога да сваля очи от теб! – беше толкова красива и начинът по който се хранеше, в никакъв случай не можех да отместя погледа си. - Това е!
- Чак толкова ли?
- Ами толкова бързо се храниш, че аз не мога да успея дори да си помисля за хапване.
- Това ли било? Ами то няма смисъл да се заседяваме на масата… – направи лека пауза и присви бадемовите си очи, гарнирайки ги с тънка усмивка, подсказвайки за мислите, които ѝ минаваха в този момент. - … като има толкова други неща за правене. Като това например…
Тялото ѝ се отпусна на високия стол. Бедрата ѝ се разтвориха, но това бе по-скоро мое предположение, тъй като от позицията си нямах видимост. Ръцете ѝ се насочиха надолу и също се изгубиха от полезрението ми. Очите ѝ се притвориха, а устните ѝ изписаха блаженство. Тотално забравих за кафето и закуската. Членът ми леко се бе успокоил, но само от мисълта какво можеше да се случва в невидимата за мен зона, отново се бе надървил до болка. Това момиче успяваше да ме държи в една такава безтегловност и от здраво стъпил на земята мъж се превръщах в неопитен хлапак, който дори не знаеше как да намали течащите си лиги в нейна чест.

Поли изписа някаква гримаса на лицето, клепачите ѝ се притиснаха един в друг и от нослето ѝ се измъкна едно леко изпъшкване. Не, не можех да стоя безучастно! Преминах бързо от другата страна и внимателно извъртях стола, без да ме усети. Върху кожената тапицерията се бе образувала малка локвичка от прозрачния сок, който произвеждаха слабините ѝ. Пръстите ѝ умело танцуваха върху розовия ѝ клавиш, като тези на опитен пианист. Един от тях влезе навътре, задържа се и предизвика изтласкването на малка струя, която увеличи двойно размера на локвичката. Гърдите на Поли се издуха и от устата ѝ излезе още по-силно изпъшкване. Все още не беше приключила и езикът ми се стрелна, за да получи и той порция, борейки се с пръстите ѝ. Борбата беше кратка. Езикът ми принуди ръцете ѝ да се отделят от съкровената зона и да стиснат здраво седалката на стола, след което се гмурна жадно в дълбините ѝ. Този език познаваше вече влагалището ѝ и отлично знаеше какво да прави! Тазът на Поли се поклащаше, като целеше максимално да се притиска в лицето ми. Гръбнакът ѝ се извиваше, доколкото ѝ позволяваше облегалката на високия стол. Тази закуска ми беше достатъчна и никоя друга не можеше да се сравни с нея. Можех всяка сутрин да закусвам обилно по този начин и със сигурност нямаше да ми омръзне!

Поредната порция сок, този път може би в най-голямото си количество, започна да се излива в гърлото ми, галейки рецепторите на езика ми преди това. Беше вкусна! Поглъщах жадно всичко и нямах никакво намерение да изгубя нищичко. Поли се държеше здраво за стола, аз я държах здраво за бедрата, а оргазмът ѝ беше толкова силен, че в противен случай сигурно щеше да падне.

Тялото ѝ накрая се успокои. Изправих се и се опитах да я целуна по челото, но тя ме изпревари, като хвана главата ми, облиза устните ми и насочи езичето си в устата ми. Не можех да откажа на тази покана! Доста изненадан бях от себе си, не помнех да съм бил толкова сръчен, та и страстен в тази област, но явно момичето ме караше да дам най-доброто от себе си или пък вадеше непознатите дори за мен качества, които притежавах. Докато устните ни не спираха да се търсят след всяко разделяне, то с едната си ръка не спирах да галя, да мачкам и да пощипвам гърдата и зърното ѝ под надигнатия край на огромната фланелка, а другата ми ръка работеше над розовата цепка, като пръстите ми буквално я чукаха целейки поредния оргазъм. Нейните ръце също не бяха безучастни. Макар позицията ѝ да бе в подчинение, то с едната си ръка държеше тила ми, сякаш я беше страх да не се отделя от нея, а с другата ме галеше през боксерките. Направо си се бяхме оплели, но това засилваше възбудата и на двама ни многократно.

Пръстите, които я чукаха, усетиха стягане на зоната. Шепата ми започна да се пълни със сладката лепкава течност. Ръката ѝ притисна главата ми силно към нейната, а с другата стисна пениса ми причинявайки ми сладка болка. Челюстта ѝ се вдърви и бях готов да се обзаложа, че можеше да ми отхапе езика без никакъв проблем. Тазът ѝ се разтресе. Бедрата ѝ се разтрепераха и когато най-накрая ме отпусна от захвата си изпъшка толкова силно, все едно това бе последният ѝ дъх. Отпусна се и само бързата ми реакция и това, че ръцете ми бяха около нея, не ѝ позволиха да се свлече.

Докато дишането ѝ се нормализира и тялото ѝ поеме пълен контрол над себе си измина известно време. Очите ѝ се отвориха наполовина и тя ме попита уморено:
- Какво ми направи?
Това си беше “дежа вю” отвсякъде! Макар и да го бях виждал и чувал вече, не бях готов с правилния отговор. Затова този път реших да не отговарям, а и нямаше смисъл, тъй като Поли по-скоро не искаше такъв. Наведох се към нея и този път нежно я целунах, като побързах да се отдръпна, за да не предизвикам поредната вълна страст и да прекараме целия ден около стола.

След няколко минути и двамата се бяхме окопитили, като не отделяхме погледите си един от друг. В очите ѝ се четеше желанието за нещо повече, но определено стратегически чакаше моя ход. Вероятно не искаше да предизвиква негативни асоциации в мен относно нейната особа, но това си бяха мои предположения. Така или иначе бяхме стигнали до това ниво на интимност и сега оставаше да го надградим.
- Мисля, че много се застояхме тук! – наруших тишината. - Дали да не отидем и да оправим леглото в спалнята, а?
- Е, щом си казал! – Поли се втурна покрай мен, но имах бързи рефлекси и я шляпнах по дупето, карайки я само да извърти глава и да ми се усмихне.
Избяга нагоре по стъпалата. Трябваше да се втурна след нея, но предпочетох да измина разстоянието бавно и тромаво, надявайки се това да повиши желанието ѝ. Изминах заветния път до спалнята и установих, че теорията ми за асоциациите, които бих си направил относно нея е напълно грешна. Поли беше захвърлила фланелката някъде и лежеше на спалнята с разтворени крака, като ръката ѝ нежно галеше онова сладко, влажно и горещо розово местенце.
- Май годинките ти са в повече, а? – попита ме, след като ме видя на прага без да прекъсва заниманието си.
Учуденият ми поглед я накара да ми разясни извода си.
- Забави се!
- Ами за къде да бързам, като знам къде ще те намеря? – ухилих се аз и направих няколко крачки, така че да се озова на сантиметри от леглото.
- Прав си, но все пак не трябва да се губи време, затова разкарвай тези парцали от себе си и идвай тук! – заповяда ми Поли и дори ми посочи къде по-точно. - Тази приятелка иска да опита парчето ти, защото ѝ омръзна да я баламосваш само с пръсти и език!
Как да се откаже на такава покана? Захвърлих дрехите и се засилих към нея, като отново насочих лицето си по инерция към сладката ѝ путчица. Толкова ми харесваше, че нямах насита. Поли обаче ми охлади този мерак.
- Ааа, така няма да стане! – личеше, че ѝ е забавно и ѝ се играе. - Искам онзи там! Да, да… същият! – потвърди ми, след като видя движението на погледа ми. - Точно в този момент искам него и нищо друго! Искам го в мен целия и толкова!
Трябваше да ѝ се подчиня. Това прекрасно създание желаеше надървения ми до пръсване кур. Нещо обаче все ме спираше да я пронижа от раз. Просто с нея може би исках повече нежност, романтика и всички онези глупости за които се създаваха филми, пишеха поеми, разкази, книги и т.н. Така го усещах, но прелюдията си бе отишла и трябваше да се отдам на животинското в мен. Хванах парчето си и го насочих към путката ѝ, като с другата ръка бутах единия ѝ крак, като че ли ме беше страх да не се затвори и да ми попречи на действието. Пръстите на Поли бяха замръзнали върху клитора ѝ и заедно с нея затаил дъх очаквах да премина през розовия портал и да навляза в нейната територия. Щеше да ми е за пръв път с нея и колебанието ми нарастваше с увереността, колкото повече доближавах входа ѝ. Шизофреничното ми настроение направо ме побъркваше, но не го показвах по никакъв начин. Хуят ми се движеше по зададената траектория и нямаше намерение да спира. Борбата ми беше по-скоро душевна. Изчистих всички колебания, когато главичката вече бе опряла набъбналия клитор, който от своя страна бе освободен вече от службата на пръстите. Двата символа на женствеността и мъжествеността се потъркаха, като поздрав между ескимоси и след запознанството им, пенисът ми бавно и гордо започна своя поход. Колкото ѝ мокра да беше Поли, гемчето се опъна до краен предел и ми причини лека болка. Не исках да бъда груб, но трябваше да натисна и го направих. Съпротивата падна и целият се озовах в тясната ѝ пещера, която ме обгърна с все сила. Тялото на Поли потрепери и от нея се измъкна едно:
- О-о-ох…
Това беше вече реалност, а не някакви хлапашки фантазии отпреди години за порасналото момиче. И аз исках да усетя всичко това чрез всеки квадратен милиметър кожа на моя другар! Бях застинал в Поли и не помръдвах. Исках този момент да се запечата, като най-силен в съзнанието ми и да остане, като символ на нашето сливане. Тя отвори очи и погледът ѝ питаше: “Какво не е наред?” – явно не беше свикнала на такова отношение, а по-скоро на това да я ръгват и задоволили нагона си да я захвърлят до следващото повикване. Сигурно се бях забавил повече от нужното и трябваше да се задейства. Ръцете ѝ се опряха в гърдите ми, а очите ѝ се притвориха и тя започна да изпитва удоволствието от бавните ми, но достатъчно силни и плътни тласъци в нея. Върхът на пениса ми докосваше матката ѝ с всяко проникване, като естествената ѝ реакция бе освен да се натиска по-силно към мен и да движи таза си в синхрон с мен. Ръцете ми галеха нейните, галеха гърдите ѝ, коремчето ѝ сякаш бяха подчинени на външна сила търсеща максимална наслада от този акт, който, като времетраене, не продължи много. Исках да е вечно. Прекалената ми възбуда обаче надделя и едва изкарах парчето си, което започна да изстрелва сперма с огромна мощ и количество, като стигаше чак до лицето на Поли. Плодородната течност сякаш нямаше край и намаля едва след като тялото на момичето бе буквално окъпано.