Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Поли не поде нова тема, а и до летището оставаше малко. Разменихме си няколко думи, относно къде ще спрем, къде ще изчакаме Вели, и след като пристигнахме направихме всичко планирано. Полетът не закъсня и първите хора пристигащи от самолета започнаха да се появяват.
Велислава се появи, след като може би половината от пасажерите вече се качваха по такситата или колите си. Презрамките които преминаваха през раменете ѝ подсказваха, че носеше дамска раничка, а с едната си ръка побутваше средно голям куфар. Поли се обърна към мен показвайки учудването си, което в първия момент не разбрах, но след като се загледах в наближаващото ни момиче разбрах. Явно наистина беше изненадала Полина с цвета на косата си. Беше червенокоса с ален оттенък. Този цвят отлично се съчетаваше с белите маратонки, светло сините къси дънкови панталонки и бялата тениска.
- Каквато е заблудена сигурно може да ни подмине и изобщо няма да ни види! – гласът на Поли ме измъкна от захласа в който бях изпаднал. - Ще я пресрещна… – не довърши и се затича към Велислава, която бе спряла на място и вече се оглеждаше за нас.
Двете момичета изпаднаха в екстаз, когато се срещнаха – то бяха викове, крясъци, прегръдки, като не един и двама се обърнаха да видят лудетините. Когато най-накрая се успокоиха, се насочиха към мен, като Поли нещо обясняваше на Вели, а тя от своя страна се подсмихваше от чутото. Представихме се доста официално един на друг и аз като кавалер поех куфара, след което се отправихме към колата, където двете дами се настаниха на задните седалки, за да си бъбрят по време на пътя.
Да си кажа честно, имах чувството, че не возех големи момичета, а дечица от детската градина. През целия път се кикотеха, закачаха, прегръщаха и какво ли не! Разликата беше, че не оставиха една камара хранителни отпадъци след себе си. Най-накрая пътуването приключи и пристигнахме. Настанихме Велислава в стаята ѝ и след като еуфорията намаля, решихме да си направим кафе и да излезем на двора и там разговорите да продължат.
- Така ме изненада! – поде Поли отпивайки първата глътка от кафето си. - В първия момент се зачудих ти ли си!
- Какво имаш предвид? – леко сбръчка вежди Вели заради недоумението и прокара небрежно ръка през косата си.
- Ами никога не си била червенокоса, направо ме изуми! – обясни Поли.
- То не е кой знае какво, просто по време на сесията реших да разпусна и попаднах на Малката русалка.
- И? – нетърпеливо поклати глава Поли.
- Ами тази, сещаш се… версията на Дисни, Ариел. Оказа се, че има същите очи като моите и си казах, че приключа ли сесията ще съм червенокоса, а и ще идвам на море. Все пак… – посочи себе си. - … трябва да съм като една русалка! – едва довърши, защото прихна да се смее.
Настъпи момент в който почти не слушах момичетата, просто ги наблюдавах и се чудех как може да се е събрала толкова красота в тях и тази красота сега да гравитираше около моята орбита. Полина откъдето и да я погледнех не можех да намеря нищо което да не ми се харесаше, а и това, че тя се бе превърнала в красавицата в която предполагах и след приключенията, които си бяхме спретнали през последните дни, просто я гледах и мислите ми сочеха само към едно – секс, секс и пак секс във всичките му вариации! Трябваше да устискам все пак до вечерта или докато момичетата се наситят една на друга и решат да си починат или каквото и да е, просто трябваше да наложа волята си над първичното в мен. Това което ми оставаше бе да прехвърля погледа си върху Вели. Бях я огледал вече, но сега имах възможност да я оценя по-отблизо и за по-дълго, а така щях и да потуша поне за малко мислите си към Поли.
Велислава беше по-висока от Полина, някак по-едра, беше слаба, със спортна фигура. Всичко си и беше на мястото и можеше да се каже, че бе близо до перфектното. Направо се чудех как това момиче допреди известно време е било дебело, неоформено и пъпчиво. Велислава имаше по-големи гърди от Полина, които се разтрисаха в синхрон в момент в който се засмееше. Сутиен отсъстваше, но това не пречеше на гърдите ѝ, които по всичко си личеше, че бяха добре оформени и стегнати. Момичето имаше пълни устни, като ужилени от пчела, изписани вежди и страхотни трапчинки, които нямаха търпение да се покажат при всяка нейна усмивка. Нослето ѝ беше фино, леко извито нагоре, което придаваше още по-силна чувственост, елегантност и женственост в нея. Ако трябваше да сравнявам двете, без да ги познавам, спокойно можех да заложа, че са сестри. Чертите им бяха близки, като само синьо-зелените очи на Велислава и някак по-розовото лице я различаваха от Поли. Сравнението на Поли относно бившата ми и това момиче някак не ми пасваха.
- Хей, замечтания, къде се отнесе? – гласът на Поли направо ме сепна и реакцията ми беше рязко да дръпна преполовената чаша кафе с което едва не се залях.
Двете се закикотиха, но се успокоиха бързо.
- Да не би да ти доскуча и да задряма? – продължи с въпросите Поли. - Старичък е и явно рефлексите вече не са му силна страна! – обясни непохватността ми.
- Според мен първото ти предложение беше вярно! – Вели се обърна към Поли. - Все пак присъствието на две красавици като нас определено го е накарало да мечтае! – определено не липсваше самочувствие на бъдещата лекарка. - А и за какво да ни слуша? Нали знаеш, че мъжете обичат да гледат, а не да слушат?
- Глупости! Няма такова нещо! – успях да се вмъкна и да направя опит да се защитя, макар Велислава да беше права. - Вие не сте се виждали и искате да се наприказвате, защо да ви преча и предпочитам да слушам.
- И за какво си говорихме досега? – продължи с търсенето на истината Велислава, питайки ме все едно се познавахме от години.
- Ами… – бях прекъснат от Поли.
- Слушал ни той! Беше задрямал, убедена съм! Нормално на тази преклонна възраст!
- Както и да е! – обърнах плочата. - Какво ви се прави? Плаж?
- О, не! Не и днес! – отвърна Велислава. - Сесията ми свърши преди няколко дни и направо бях луднала! Не знам как ще завърша, а това е само началото! Предпочитам днес да си изкараме тук, ако нямате нищо против?
- Ами защо не? Има шезлонги, ще се печем и ще си бъбрим! – съгласи се Поли.
- Тъкмо ще съм готова за плажа, че с тази сесия почти не бях виждала слънце! – добави Вели и изпи последната капка от кафето си, след което скокна и хукна. - Отивам да си сложа банския! Няма да е лошо и вие да го направите! – завърши отдалечавайки се в посока стаята си.
Полина ме погледна и се засмя. Явно имаше нещо което пропусках, а поклащането на главата ѝ, разтварянето на ръцете ѝ и други невербални намеци, не ми помагаха с нищо. Тя се изправи, дойде до мен и ме целуна страстно.
- Нямам бански, глупчо! – доложи ми, когато устните ни се разделиха. - Не съм си у нас и…
- Ами аз не знаех! – прекъснах я. - Нали беше на пазар, защо не си купи? – завърших с въпросителен укор.
Поли не ми отговори, а само сви рамене.
- Хей, костенурките, аз съм готова! А вие още не сте мръднали!
Вели се появи в розов бански и нещо като несесер в едната си ръка. Банският беше достатъчно изрязан и не оставаше много на въображението. Погледът ми я обходи от горе до долу и не откри ни най-малък дефект или нещо за което човек да се хване и да каже “Тц, тук можеше и да е по-добре!”. За триъгълниците, които покриваха гърдите ѝ, явно производителят беше спестил доста откъм плат и на практика те прикриваха по-скоро зърната на Велислава, които от своя страна като че ли не искаха да останат скрити. Плочките на корема ѝ бяха едва доловими, но достатъчни да подчертаят работата ѝ във фитнеса и в същото време да не я отдалечават от женствеността ѝ. За интимната зона платът стигаше колкото да покрие триъгълника ѝ, а останалото беше под формата на тънки въженца, които се сключваха и скриваха в перфектното ѝ дупе, което тя предостави на вниманието и на двама ни. Като основната цел беше да оценим новия ѝ бански, като уточни, че той е само за по-ограничен брой хора и с него не би отишла на плаж.
- Еха, Вели, направо ми скри шапката! И аз ходя на фитнес, но ти направо… не знам, нямам думи! Явно в последните месеци доста си надградила! – подчерта възхищението си Поли. - Иво, ти какво мислиш? Перфектна е, нали?
- Аз такова… – направо бях онемял и от вида на Велислава, която с предишното си облекло подсказваше за съдържанието под текстила, и от въпроса на Поли. - … също нямам думи! Перфектна си, Вели!
- Благодаря, благодаря! – върна Вели покланяйки се и ухилена се отправи към един от шезлонгите. - Вие няма ли да се присъедините? – подметна тя за да ни напомни.
С Полина се съгласихме и се качихме в спалнята. Имах няколко вида плувни шорти и това не бе проблем за мен, но за нея беше пълна драма. Бельото, което си бе взела, беше основно от дантела и от онзи тип който не скриваше почти нищо.
- Не мога така да изляза! – затюхка се Поли прехвърляйки прашките. - С Велислава сме се виждали чисто голи не веднъж, но сега не мога да изляза така! Или ще сложа ето тези… – Поли ми показа модел черни прашки и сутиен, които прозираха, когато платът се отдалечеше от кожата. - Мисля, че ще спасят положението за днес!
- Права си! Изглеждат чудесно за тази цел! – одобрих аз.
Поли свали дрехите си и остана гола пред мен, което ме надърви мигновено. Докато тя се суетеше в слагането на едни нищо и никакви прашки, аз се бях отървал от дрехите си и бях коленичил зад нея. Хванах я за бузките и ги разтворих, като тя първоначално се стресна и подскочи. Не можа да се отскубне, тъй като спалнята ѝ пречеше, а и времето за по-адекватна реакция беше малко. Така че успях да забия език в леко мократа ѝ цепка и тя само успя да изохка. Поли обаче не ми даде шанс да продължа дълго и ме прекъсна, когато усетих първата по-сериозна влага.
- Стига! Ще имаме време и за това! – опита се да ме бутне, но падна на леглото и краката ѝ се разтвориха, което ми даде време да се навра между тях и отново да забия език в разлигавената ѝ вече катеричка. - Ох, ох… стига! Стига! А и ме е гъдел, като не съм подготвена за това! – опита отново да се отърве от мен Поли, но силите ѝ не стигаха да преодолее удоволствието, което започна да изпитва.
Остави ме за малко да я поближа, но разумът ѝ надделя и тя успя да се измъкне.
- Казах стига! – опита се да го каже сериозно, но не ѝ се получи. - Вели ни чака долу, а ние още се бавим! На това отгоре сега трябва да се мия заради теб!
- Просто приятелката ти е много сладка и ми действа като наркотик! – имах предвид сливката ѝ, но Поли се направи, че не ме разбра.
- Аха, Вели е в страхотна форма и понеже не можеш да я хванеш от вратата за краката и да изразходиш малко енергия върху мен, така ли?
- Имах предвид малката ти приятелка тук долу! – посочих путката ѝ. - А не онази там долу! – посочих двора.
- Шегувкам се! – отвърна Поли и изписа една от чаровните си усмивки на лицето. - И на мен ми се иска да не спираш да ме лижеш, но имаме гостенка и не искам да ни чака!
- Добре де! – разочаровано отвърнах. - Права си! Но просто не мога да устоя и почвам да мисля с главата на този малкия… – изправих се и посочих надървения ми до пръсване кур.
- Ох, милото то! Надървило се и му се иска путешко! – Поли се доближи на сантиметър от хуя ми, все едно щеше да го изследва. - Кака ще ти се реваншира! Но сега трябва да обърне внимание на гостенката ни! – след като му обясни и на него причината го целуна с такава страст, че ако бе и засмукала сигурно спермата ми щеше да запълни устната ѝ кухина.
Обух си шортите, но проблемът с ерекцията си оставаше. Трябваше да се довърша, но не ми беше удобно пред Полина. Не исках да изглежда, че си е чист нагон, а че всичко е в нейна чест. Наместих си парчето, така че да не личи. Поли от своя страна се изми и облече бельото, като началото на цепката ѝ и зърната ѝ се забелязваха едва доловимо.
- Как съм? – попита ме тя, като се завъртя за да я огледам отвсякъде.
- Ами забелязват се някои работи, но не чак толкова!
- Наши хора сме все пак! – прие положението Поли и ми смигна палаво.
- Само дето не знам как ще издържа! Сигурно ще трябва през половин час да се източвам, при наличието на две красавици! – тази мисъл ми мина и не можах да я скрия от Поли най-вече за да видя реакцията ѝ.
- Ааа не! Ще държиш! Не искам семето ти да отива на вятъра, пода или в тоалетната. Искам го само за мен! Е, мога да споделя и с Вели, но ще видим!
- Сериозно? – учудих се, докато я следвах плътно в посока двора.
- Е, нали го говорихме! – отвърна ми най-невъзмутимо.
- Мислех, че е просто еротична шега и нищо повече? – отвърнах аз, но парчето ми съвсем изду шортите променяйки позицията си, дали тя го усети или просто спря за миг, но я ръгнах в кръста.
Тя извъртя глава, погледна в тази посока, присви очи и ми заяви:
- На този там долу хич не му личи да се шегува! – доволно и някак гордо прекрачи прага за да излезе на двора.
Остави ме безмълвен и надут до пръсване. Отново поприкрих ерекцията и също излязох на двора. Велислава вече се препичаше, но когато усети присъствието ни се понадигна поставяйки длан над очите си.
- Направо имах чувството, че изобщо няма да се появите! – подметна тя. - И Полино, какво е това дето си го облякла? Няма да спим или да правим други неща в момента! – завърши с широка и сладка усмивка, която подчерта отново красивите ѝ трапчинки.
- Нали ти разказах защо сме тук… – заоправда се Поли. - Нямам бански и това пасна най-добре!
- Е аз не знаех, че нямаш! Но като се замисля, щом не можеш да си влезеш в къщи, май е логично? Тогава откъде е това бельо? Не ползваш само едно, надявам се?
- Ами… офф бе, Вели! Винаги с това любопитство и все да разследваш! Що ти беше тази медицина, да беше се записала криминалистика или нещо такова! – поде Поли. - Иво ми даде пари, нашите като се приберат ще му ги върна. Просто изключих, че ще имам нужда и от бански.
- Добре, добре! – върна Вели и метна една пластмасова тубичка към Поли. - Плажно масло за бърз тен, че като те гледам и ти май не си виждала слънцето по този начин!
- Ами нали знаеш… с тези кандидатствания и глупости!
- Намажи се отпред! – заповяда ѝ Велислава. - Аз имам още едно! – и разклати същата тубичка. - И ако домакинът няма нищо против, бих желала да ме намаже отзад, защото би ми било трудно! – метна тубичката към мен и легна по корем на шезлонга.
Обърнах се към Поли за одобрение, но тя само ми направи знак с ръце да действам. Свих рамене и се доближих до Велислава, която развързваше въженцата на горнището.
- Намажи ме по-обилно, все пак ми е първа слънчева баня! – заповяда ми Вели, усещайки допира на маслото върху себе си. - Не искам да стане някой фал!
Нищо не отговорих, а започнах да втривам продукта в кожата ѝ, като се стараех нещата да се получат перфектно и Велислава го оцени.
- Имам чувството, че получавам масаж като бонус! Много е приятно! – измърка тя.
Приключих с шията, раменете, гърба и се насочих към краката ѝ. Бяха отлични не само на визия, но и на допир – стегнати и много добре епилирани. Оставих за накрая дупето. Беше оформено така, че идеално се съчетаваше с останалата част от тялото на Велислава. Излишно е да се казва колко беше стегнато. Преди да втрия полезното масло метнах един поглед към Поли, която се беше заела със себе си и нехаеше за моите действия. Започнах леко плахо, но Велислава ме подкани да действам смело, защото денят колкото и дълъг да е все щеше да свърши. Докато обработвах тази зона на няколко пъти докоснах катеричката ѝ през оскъдния плат, но тя се правеше, че не забелязва нищо. Остана ми само да мина под въженцата, но Вели ме изпревари и ги смъкна леко надолу.
- Така ще ти е по-удобно! – ми прошепна, докато отдалечаваше ръцете от дупето си.
- Ами то като ще е така, що изобщо са ви тези бански? – може би възбудата ми беше дошла в повече и тези думи се измъкнаха от мен най-безцеремонно.
Поли този път се обърна, спря със заниманието си и наостри уши, като доберман относно отговора на Вели.
- Знаеш ли… – без да се обръща към мен Велислава. - Прав си! Тука няма кой да ни види! А и ще получим равномерен тен, така че ще сме идеални после за плажа!
Изрязаният бански уж беше за тесен кръг хора, което си значеше, че за плажа щеше да е с доста по-консервативен. Логиката ми някак не намираше решение. Погледнах към Полина, но в нея нямаше реакция. В това време Велислава изви гръбнака си, така че дупето ѝ се вирна нагоре. Бузките ѝ се разтвориха леко, но напълно достатъчно да се види въженцето, което едва скриваше двете ѝ дупки, ако изобщо можеше да се каже, че скриваше нещо.
- Ти си! – гласът на Вели ме прониза и ме върна в действителността. - Сваляй ги!
- Какво? – само това ми се измъкна.
- Ами свали ми долнището, както виждаш дори ти помагам! – разклати дупето леко.
- Сериозна ли си? – несигурно попитах аз.
- Абе действай бе, човек! – заповяда ми сладураната, която вече бе измъкнала горнището изпод себе си.
Оставих тубичката встрани и смъкнах малкото плат. Тя обаче не се върна в лежаща позиция веднага, а остана така с вирнато дупе нагоре. Сякаш искаше да я огледам и да се насладя на това което ми предоставяше. Като всеки нормален мъж нямаше как да откажа на тази покана, а и тази ерекция вече съвсем ме подлудяваше и ако не беше Поли, сигурно щях да забия езика си в задницата на Вели. Бъдещата лекарка имаше по-големи срамни устни, които скриваха малките и едва се забелязваше отворчето ѝ. За разлика от на Поли, анусчето ѝ беше с кафеникав ореол.
- Стига с презентацията! – Велислава се извъртя и прекрати вълнуващата гледка, но за сметка на това ми предложи гърдите си.
Бяха по-големи от тези на Поли. Добре оформени, почти като хандбални топки. Зърната ѝ бяха обгърнати с малки ареоли, като цяло създаваха великолепна картина.
- Да не си глътна граматиката? – попита ме Велислава. - Изглеждаш на човек, който току що е видял за пръв път гола жена на живо? Дори си мисля, че ще трябва да ти затворя аз устата, че слюнката ти може скоро да потече!
Чувах я, но бях като вцепенен. Сам бях подметнал за голотата, с Полина се бъзикахме за секс с Велислава и такива неща, но просто не бях готов за такива действия от страна на студентката по медицина.
- Споко бе, пич! – продължи Вели. - Я го виж как се е вдървил и надървил! – доуточни тя. - Полино, я махай това бельо! И без това изглеждаш нелепо с него! – заповяда ѝ и Поли чинно се подчини. - Знаете ли как преодолях този момент с голотата? – никой не отговори от нас и Вели продължи. - Когато започнах да ходя на фитнес, в началото бях много притеснена и понеже не беше далеч от нас направо излизах потна и газ в къщи за душ. После, когато вече се пооформих, а и фитнеса стана част от мен, започнах да използвам дамската съблекалня. В началото на тази година обаче стана някаква авария и нашата съблекалня влезе в ремонт за месец. Обявиха ни, че ако нямаме притеснения можем да ползваме мъжката, като мъжете също бяха предупредени, но те определено нямаха нищо против. Първоначално се върнах към стария си начин, от фитнеса директно у дома, но веднъж закъснявах за упражнения и нямаше да ми стигне времето. Престраших се и влязох в мъжката съблекалня доста плахо. Вътре имаше двама пичове, които бяха чисто голи и си показваха постигнатото във фитнеса. Видяха ме и ме поканиха, като ми казаха да не се притеснявам и продължиха с демонстрациите си. Абсолютни непукисти! – Велислава изрази емоцията си от онзи момент и с езика на тялото поклащайки глава, махайки с ръце и продължи. - Накрая, след дълъг размисъл, поне на мен ми се стори такъв, свалих дрехите, метнах хавлията и под душовете. Бях много бърза, след това се върнах и на две на три се облякох и дим да ме няма. Онези още си се разправяха там по пишки и дори и не ме забелязаха кога излязох. От него ден просто спря да ми пука и дори когато отвориха нашата съблекалня ми стана кофти. – направи кратка пауза. - Да ви кажа честно жените повече ме заглеждаха от мъжете! И докато мъжете го правеха от чисто мъжко любопитство, но доста деликатно, то жените го правеха с нескрита завист. Така че хич не се притеснявам от голотата си вече, а и за какво бъхтя в тоя фитнес, а? Пък и лекар ще ставам!
С Поли бяхме зяпнали и двамата – просто никой от нас не знаеше какво да отговори. Всичко, което се бе оформило като плод на непринудена фантазия сега се случваше в действителност! Познавах Поли такава каквато е, а не като съседското момиченце, което растеше и се превръщаше през годините в страхотна мацка, но я познавах едва от няколко дни и не знаех как да се държа. Отделно си бях традиционалист и като изключим няколко купона на които момичетата оставаха без задръжки и в оскъдно облекло, то никога не бях попадал в такава ситуация сам с две голи момичета.
- Поли, този няма ли да си свали шортите или само ние ще му правим кефа? – Велислава не спря да изумява и определено не си я представях такава.
- Ами… идея нямам, той да си реши! – отвърна Поли и ме погледна подканващо.
- В чата ми каза, че имал готино парче искам и аз да го видя! – продължи Вели.
Полина и аз се ококорихме, но поне ми стана ясно, че Поли не ми бе подхвърлила току така идеята за Велислава. Явно се беше похвалила на приятелката си за случилото се между нас и сега трябваше нещата да продължат така както го бяха планирали.
Телефонът ми позвъня и наруши идилията в която се бяхме поставили. Влязох в къщата за да не се налага момичетата да мълчат. Наложи се да изляза и да отида до офиса. Бързайки в предните дни бях объркал някои дребни нещица, но реших проблема бързо. След час и половина си бях отново вкъщи. Не ме усетиха. Бяха оставили плъзгащата врата към двора леко открехната и дочух:
- И как се реши все пак на този ход? – питаше Вели.
- Ами действах първосигнално и честно идея нямам, просто се случи.
- Ами онзи?
Бутнах една чаша и тя изтрака. Не знам дали ме чуха, но аз не дочух останалото. Реших, че е рисково да подслушвам и че е по-добре да изпълня желанието на Велислава. Отървах се от дрехите и надървен до пръсване излязох на двора. Явно наистина не ме бяха усетили. Получих ръкопляскане, когато ме видяха. Поклоних се, но не се наместих на шезлонга веднага.
- Полино, вярно не си ме излъгала! – поде Вели. - Е не е “monster”, както си го представях, но е много хубав, направо е за изложба!
- Момичета, не искам да прекъсвам възхитата ви! – прекъснах я аз. - Но този приятел само веднъж съм го изкарвал на слънце и след това топките ми се лющеха отвратително, така че удовлетворих желанието ви, а сега ще си сложа нещо.
- Няма такива работи! – отвърна Вели. - Имаме масло за тая работа, ще те намажем и нищо няма да му се случи! Хайде бе, Поли! – обърна се към нея Велислава. - Какво чакаш? Слагай в шепата и да оправим този приятел тук!
Настаниха ме на шезлонга и започнаха да втриват маслото в топките и члена ми. В началото не бяха координирани, но бързо влязоха в ритъм. Ерекциите, които получавах от сутринта до този момент и които оставаха незадоволени, си казаха своето и не можах да издържа. Топлата сперма започна да извира, като от исландски гейзер и сякаш не искаше да свърши. Обля корема и гърдите ми. Не малко се стече и по ръката на Вели, която определено не втриваше маслото в пениса ми, а направо си ми правеше чекия.
- Еха! Не си бил от най-издръжливите! Но пък това количество което изкара… – не можа да довърши.
- Ами ние уж щяхме да го намажем само с масло, пък то какво стана! – прекъсна я Поли и беше права… едната ми правеше чекия, а другата под същия претекст ми мачкаше топките и не пропускаше да бутне пръстче в ануса ми.
- Права си! Ние го мажем с масло, а той изкара свое собствено! Но това неговото не бива да се похабява! – отбеляза Вели, пусна хуя ми и облиза всичката сперма, която бе попаднала върху ръката ѝ, а след това зае такава поза и облиза всички пръски по корема и гърдите ми, като на моменти засмукваше като вендуза кожата ми.
- Хей! Ами за мен? – извика Поли. - Всичката сперма ли ще излапаш?
- Ами за тебе тази, която е по хуя му! – отвърна ѝ Вели, като гледаше към мен с едно такова перверзно излъчване.
Поли се изправи и надвеси. Облиза устните ми, след което вмъкна езичето си в устата ми и зашета настървено. В този момент бях като хипнотизиран и не виждах и не усещах какви ги вършеше Велислава. Разбрах едва когато Поли се отдръпна, извъртя глава и извика сърдито:
- Ама нали спермата по хуя му щеше да бъде за мен?
Велислава изсмукваше и последното количество, което бе останало в уретера и само изломоти нещо. Полина отиде до нея, избута я и се намести на нейното място. Засмука ме с все сила, но беше закъсняла. Видя се по тъгата, която се изписа на лицето ѝ. Разклати парчето ми, погледна ме тъжно и проплака.
- Изсмукала е всичко гадината и нищичко не ми е оставила!
Велислава в този момент направо се прививаше от смях. Не можах да се сдържа и аз също прихнах да се смея. Поли ме пусна и не остана назад. Двете момичета се смяха и бутаха сякаш цяла вечност. Когато се успокоиха, продължихме с разговори на всякакви теми и все едно нищо не се бе случило малко преди това.
Търся сексуална жена или двойка Скайп live:.cid.66aa4fe7e9667984
А сексуален кур, дето да ти го наврът в гъза не търсиш ли? ;)
А! Тази серийка беше много приятничка. Усеща се сериозна промяна в мисленето и поведението на героя спрямо епизод 1, изцяло изпуска контрола и става твърде пасивен като за млад мъж, свикнал да ръководи бизнес, тъй че първите две кифли да му глътват граматиката. Квинтесенция на странността ми бе обхождането с поглед на почти голо женско тяло с цел да му бъдат открити дефекти. Това определено е женски тип мислене. Може разказа да не е порно. Но е написан увлекателно и оставя усещането за приближаваща развръзка, което държи интереса. Само ще вметна, че начина на изразяване на Поли е един от най- омразните ми и адски ме напрягат двойки, в който това е наложения стандарт "на въпреки". Все едно момчето е до стената и нон стоп се оправдава за нещо, без това да му прави лошо впечатление. Такива ич не са ми мъжественички, ама карай. А, да. Колко нахално от негова страна, че тя даже трябвало да се подмие?! И той - пас? Е? :))) Ней добре тая работа, ней. :)) Чакам следващото епизодче. :))
Хареса ми автор, как описва сексуалната и ситуация и емоционалните състояния и на двамата.Но мисълта ми е не да правя литературен разбор ,което не ми е никак силната страна ,а описанието на онази очакваната Велислава. Вярно при нас всичко започна също така спонтанно само ,че беше двама напълно непознати ,от различни националности на една огромна поляна на последният завой преди село Бакьово. Бригадата беше международна ,студентска доста голяма, някъде към двеста момичета и момчета. Някак още при първото строяване ,още със саковете,попаднахме до една доста голяма група момичета от Латвия.Всичките руси и като ,че ли по -едрички от нашите момичета.Не знам как ,но в един момент погледът ми се срещна с погледа на момиче от този група и направо бях изумен ,нейните очи имаха някакъв странен цвят като светло теменужен.Толкова красиви и омайващи ми се видях ,че я гледах като невидял момиче. Бяхме в чисто нови палатки ,строени в две редици ,вход срещу вход ,а тяхната три палатки от нашата.Започнахме допълнително оборудване на палатката ,укрепване ,опъване на обтежките ,заздравяване , окопаване ,отводнителни канавки ,всичко каквото сме правили в казармата, но очите и това момиче не ми излизаха от главата.Имаше още момичета от Полша, Московският технически университет, от Унгария имаше момичета ,но това не е интересно.Унгарките бяха само момичета.Нашите имах чувство ,че се превърнаха на вълци ,като не видели момичета,егати излагацията.С цел опознаване и сплотяване, вечерно време на поляната имаше нещо като дискотека / е това е силно казано/ ,но имаше музика.Седнали сме на тревата, а пред мен хамлетовският въпрос как да поканя момичето на блус -ситуация хем сърби ,хем боли, а на всичкото отгоре споделих тези мои колебания с някои момчета та станах за смях.От време на време срещах погледа на момичето, но не се ласкаех ,че е заради мен ,а просто поглед общ план.След като станах ,нерешително ,след вътрешна драма я поканих, заговорехме се ,но гласът ми звучеше някак необичайно.И тогава говорех сравнително добре руски.След блуса като някак случайно седнах до тяхната група до нея и така ,втори ,трети блус .По едно време ми се стори ,че момичето потрепери и като всяко средно възпитано момче свалих бригадирското си яке и го наметнах на раменете и забравих да си сваля ръката от рамото И. Копаехме тераски за засаждане на борчета ,нормата за момчетата тридесет метра ,а за момичета двадесет метра .Копех като малко багерче ,за да се разсейвам в мислите си ,че и изпълнявах и нормата на една колежка. Тя беше толкова слабичка и след два -три удара с кирката спираше да почива,стана ми жал за нея и да не се мъчи, и казах да си избере някакво място където седне ,само да се огледа за дупки в земята и ако има да ме извика. Аз копая ,а тя с ехиден глас коментира ,нещо от сорта ,"ей, любовта дава неподозирани сили" .Излишно е да казвам ,че условията нямат нищо общо с битовите условия на главният герой от разказчето, тук условията бяха първични ,ние с две години по възрастни от главната героиня.Но когато двама млади ,здрави и силни ,то тези условия се явяват страничен фактор.Нямахме търпение да привършим към два часа ,а след това на поляната край реката да се печем ,да се разхлаждаме в ледени води на планинската рекичка и да гледаме телата на момичетата-какво повече му трябва на момчето.Не можех да се нагледам на очите на Инга ,този теменужен цвят, очите И, които променят цветът си в различни гами в зависимост от ъгъла на падана на светлината-красота -незабравима.Най-интересното е,че при тези мизернички условия ,как момичетата ,без никакви средства ,успяха тези торбести свободни бригадирски дрехи да ги преправят, че да им стоят идеално ,леко спортно ,но работни дрехи-браво на тях.Вечерно време пак , купони ,докато една вечер някак случайно отидохме с едно одеяло на купите сено над лагера.Дъхаво сено ,харесваното момиче притиснато до теб ,усещаш зашеметяващата топлина на младото И гъвкаво и силно тяло, през тъните дрехи ,защо с мрака в планината рязко застудява,Гледате звездното небе и не можете да се наситите на целувките,ама как не сме се сетили дали няма някоя змия под купите ,изобщо не сме го мислили.То мислите в този момент имаха съвсем друга насока,как повече да гушкаш другия.Така докато една вечер когато в опита да я завия с одеялото докоснах доста силно гърдата И, започнаха извинения, а тя се засмя и я пъхна под блузката си.Лошото ,че кожата по дланите е като цървул. Бяха опияняващи нощи ,добре ,че е одеялото е с нас, защото кожата на останалите места на телата ни е доста нежна. Първият секс ,както се полага беше си заешки ,то от желание, от притеснение ,от нетърпение, всичко свърши ,преди да е започнал. Презареждането е почти моментално ,но все пак трябваше и някои предпазни мерки да се вземат при тези условия ,а вече на второто, повече наслада ,повече чувства ,повече емоция. Така ,че вече вечерно време, почти не си губехме времето с блусове,защото купите не бяха чак толкова много ,не ,че в гората по-нагоре нямаше място, ама друго си е на сеното.Ама хич не ми се искаше бригадата да свършва, всичко идваше от сърцето и никой за друго не мислеше. Като ,че ли се състезвахме времето, колко може повече да сме заедно и двамата знаехме ,че всичко ще свърши със свършването на бригадата.Фантазиите за догодина за среща на морето си бяха фантазии и никога не се състояха, но спомените въпреки годините оставят своят отпечатък, но тези прекрасни леко северни ,но топли очи не се забравят. Е, минали работи.Харесват ми разказчета ,има моменти ,които в някакви граници и моменти се препокриват с някои чужди изживявания. Само където авторът е доста по-възрастен от момичето , все пак разликата е четиринадесет години,не ,че и при нас нямаше такива случаи и то в обратен полов ред
Алекс, сигурна съм, че и Инга, щом чуе новини за България, я жегва горещичко под лъжичката. И е късметлийка, знае го. Да се срещне още в началото на любовния си живот с екзотика, напрежение и драма накуп, ехеее. Тоскана, че и отгоре! Срещнах се с приятелка, която живее в Бургас и се смяхме, че последните години дори рускините се оплаквали от нашенци, че не са като преди, липсвал им бил ищаха. Стресът си казва думата. Много пъти напоследък попадам на материали как у младото поколение има полов разрив и изчезваща допирна точка. Момчетата се чустват притиснати да се надскачат в умения и знания, момичетата проимаха топки и новия мъж трябва да е странна амалгама от първичност и социална толерантност. Което виждам са или варианти на шугардеди, с елементи на насилие, неравностойни неуравновесени младежи, събрали се от нужда някой да им даде стойност или девствени младежи до късните 20, което беше рядък феномен преди време, но сега се затвърждава като новия модел. Интересни времена са.
Е-е-е-е,не съм чак толкова първичен.Просто бях млад след казармата и първи курс с връзка само с една 10-12 по-възрастна жена ,бивша млада колежка на майка ми.Аз просто не бях от нейната лига ,тя дъщеря на дипломати,била в чужбина ,знае езици, а аз момче ,което може да преодолява препятствия ,тактика ,ръкопашен ,бой ,стрелба , облазване с танкове,хвърляне на РГ-42 от открита позиция, е няма що големи постижения ,много ми помагаха в социализацията ,няма що. А преди казармата ,стеснителен смотаняк, чак лятото една жена ,майка на едно момче ,ми поотвори очите ,за нещата от живота ,най -вече да не се свивам в ъглите. ,за разлика от родната ми майка ,която ми намираше като малък всякакви недостатъци.Ама и другите момчета бяха като не видели момичета. Даже години по -късно с един ,който сме били там ,ама сигурно от годините не се познахме ,ами бяхме се изменили и някак разговора как се завъртя и аз не зная и споменахме тази бригада, и той се оказа ,че е бил ,та то бяха спомени ,радостно потупване по рамената , и междуметия нещо от сорта ,"а спомняш ми си", а помних ли " и т.н.Един ден минах с дъщеря ми оттам и И казах да спре .Тя и без това непрекъснато мърмореше ,"къде съм я забутал" ,"какво правим там", "каква е тази дивотия" и т.н. Изглежда ,че лицето нещо ме е издало ,защото ме попита ,"ама да не ти е нещо не добре". Ама много ги бива жените да наблюдават.А то беше точно обратното ,но просто спомените като холограма изплуваха ,вече не бях дъртак ,а момче в сини бригадирски дрехи ,застанало пред палатката. Спомних си как още с отиването ,ние по всички правила ,опънахме обтежките на палатката си ,окопахме я ,направихме отводнителни вадички.и някъде след 2-4 дни заваля проливен летен дъжд.По склона започна да тече по -обилно,та ние в дъжда ,ама какви едри капки бяха , опъвахме обтежките на палатките на латвийските момичета ,те бяха почти срещу нас ,окапахме ги ,защото саковете им са под леглата.Няма да ги оставим момичетата да се мокрят ,а ние като лалугери да си седим в нашата палатка на сухичко .Как ни виждаш. Сутринтта дъщеря ни тръгна за Гърция на почивка ,но по на юг.Доста впечетляваща снимка ми изпрати от ГКПП-Кулата. ,разбира се със съответните коментари:"decata zapochnaha da pikaiat pokrai patia"" ,"skoro i nie","za prav i posleden pat na praznik patuvam".Латиницата са нейни излияния.Ама ти как позна , че бригадирските спомени са мои,не си сложих никчето. Ясно по обема и правописните грешки. Нали?? //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Душо златна, разпознаването ти ич не е рокетсайънс :)). Освен по съдържанието, имаш навик да оставяш пауза преди запетайката, което си е почерк, характерни думи и изказ, начин на мислене...:))). Знаеш ли ама колко ми е смешно в момента за друго. Чух се току що с поляк. Бивш барабанист. Децата ни ще живеят заедно. По случайност, с тях прекарах деня на изпита. А сега излезе, че ще прекарам и октомврийската седмица там. :))) Не мога да проузнеса името му, съжалявам. Ще трябва да измисля някаква умалителна форма. Та след твоята Инга , иде моя дръмър :))).
Хайде -е-е, и ти колежката срещу мен ,онази с четирите езика, и живяла в Париж, Виена ,Делхи и други екзотики по време на соца. С албума със снимки на различни секс пози от онзи храм в Индия. Та тя много обичаше като теб да ме прави на нищо и да ме наставлява, и анализира постъпките ми ,да ми обяснява за колежките.Тази ,която ме замери с триъгълника и уцели колегата зад мен ,онзи джудиста втори дан. Та ми казваше, ама душко, толкаво вярваш на жените, че чак ми става жал за теб.Те не са това, за което ги мислиш, ти са като дете попаднало в магазин с играчки и други такива фройдиски "пируети". //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Fairy, Красиви човешки същества са жените и правят живота поносим за живеене, че без тях и тяхната обич ......//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Ф, прочети я https://chitanka.info/text/4284-dobre-ohranjavani-myzhe
Чета я. Сякаш теб чета, Алекс. Ще довърша, когато се прибера. Начинът, по който ни запознават с вида и достойнствата на героите, личните препратки, самоиронията, безумно хладната логика, касаеща живот и чуства, всичко в новелката ми прилича на теб, Алекс. :))) Разбирам на къде отиват работите, интригуваща гледна точка, все пак напълно невярна. Не е напразно, че едното е изпъкнало, а другото вдлъбнато. Винаги ще има нужда от една покровителствена грижа, която да захлупи откритите меки части на женското тяло, при това тя ще предостави и достъп до най- закътаните си и крехки местенца. Доброволно. И над всичко, тя ще очаква да види отражението си в очите му и преди, и след акта, където независимо от туша, победителят неизменно е тя. Без това отражение, Алекс, една жена знае, че има стойност, но някак в друга, треторазрядна валута. Ох, много особенко се чуствам. Лястовици, есенно слънце сред кестените, но някак отмерени и преброени са дните обикновеност. Усещам как невидимо торнадо приближава и ще ме засмуче. Усещам го само интуитивно. И в това, че всичко е замряло в прекалена статичност. Довечера пак ще пиша. Целувки
Fairy, знам ,че не ти е безразлична психоанализата ,но там съм прочел от от там по нещо ,.Вярно чел съм подробно "Половият въпрос",от Август Форел ,ама той набляга по-скоро на секса и неговите извратени форми ,отклонения, любопитни факти характерни за разни народи и племена ,както и някои исторически препратки.Та както ти казах или съм ти загатвал ,майка ,беше по-скоро почитателка на Макаренко ,а не на Песталоци изповядваше ,тезата ,че на момчетата по някой шамар няма да навреди.Е, това не беше само при мен ,нали си говорим с другите момчета от махалата и при тях същото.Така ми наби в главата да не закачам момичетата ,че се получи обратният ефект.Започнах някакъв тих ,манипулативен тормоз от моите съученички,като и от тези ,когато отивах в друг квартал на София да постоя малко при баба ми.Както се казва изпаднах в диалектическо противоречие.Някъде към шести клас, момичетата ми интересни ,но нали съм наплашен от майка да не ги тормозя,ама те нещо много не съобразяват.Е, не всички .Примерно Клара ,добро ,умно момиче,спортен тип, винаги когато идваше у нас да правим нещо по заръка на класната носеше паста или две, гледаше ме как ям паста ,а аз обожавам торти и пасти, а тя след това яде с моята вилица без да я мие.Лошото ,че нещо си беше въобразила ,че трябва да ме бори, по-тежка от мен.Търкаляме се по килима ,тежи ми ,но някак ми е странно приятно ,чувствам ,че нещо силно ме вълнува , приятно ми е ,а същевременно ми се струва ,че не е много редно. Нещо подобно на морето с Мая от близко на родителите ми семейство,а пък със Славка ,заедно на Алианс,по цял ден заедно в клас ,а още 2-3 пъти седмично по още два часа вечерно време. На всичкото отгоре живее и на близо ,няма отърване. Хубаво момиче ,руса коса на плавни къдрици ,сини очи и ,поне 3 години, изпреварила ме физически и емоционално в развитието си..Пътуваме,тя ме набутала до прозореца и не ми оставила място за оперативен простор ,аз гледам колите ,марките ,а тя се върти и гледа двойките, батковци и какички и прави анализ на постъпките им.А съм изказал съмнение или противоречие ,веднага бивам погледнат с някакъв комплексен поглед на снизхождение и пренебрежение. От девети клас ,та до краят на гимназията ,бях невидим за момичетата ,бях толкова грозен ,че се плашех да се гледам в огледалото.Само джудо ,учене, и понякога на кино със съседското момиче ,нея я чувствах като сестра ,тя по -малка от мен с три години.Хайде по време на следването случващото се беше вече коренно различно.Вече по месторабота в института ,се получи някакъв странен микс като от шести-седми клас и от следването. е, вече не бях оня смотльо ,но винаги съм се държал възпитано.Ама защо някои полагат грижи ,като за някой с леки ментални проблеми ,хайде бе ,при това са ми административно подчинени в рамките на програмният колектив.Fairy, знам ,че не ти е безразлична психоанализата ,но там съм прочел от от там по нещо ,.Вярно чел съм подробно "Половият въпрос",от Август Форел ,ама той набляга по-скоро на секса и неговите извратени форми ,отклонения, любопитни факти характерни за разни народи и племена ,както и някои исторически препратки.Та както ти казах или съм ти загатвал ,майка ,беше по-скоро почитателка на Макаренко ,а не на Песталоци изповядваше ,тезата ,че на момчетата по някой шамар няма да навреди.Е, това не беше само при мен ,нали си говорим с другите момчета от махалата и при тях същото.Така ми наби в главата да не закачам момичетата ,че се получи обратният ефект.Започнах някакъв тих ,манипулативен тормоз от моите съученички,като и от тези ,когато отивах в друг квартал на София да постоя малко при баба ми.Както се казва изпаднах в диалектическо противоречие.Някъде към шести клас, момичетата ми интересни ,но нали съм наплашен от майка да не ги тормозя,ама те нещо много не съобразяват.Е, не всички .Примерно Клара ,добро ,умно момиче,спортен тип, винаги когато идваше у нас да правим нещо по заръка на класната носеше паста или две, гледаше ме как ям паста ,а аз обожавам торти и пасти, а тя след това яде с моята вилица без да я мие.Лошото ,че нещо си беше въобразила ,че трябва да ме бори, по-тежка от мен.Търкаляме се по килима ,тежи ми ,но някак ми е странно приятно ,чувствам ,че нещо силно ме вълнува , приятно ми е ,а същевременно ми се струва ,че не е много редно. Нещо подобно на морето с Мая от близко на родителите ми семейство,а пък със Славка ,заедно на Алианс,по цял ден заедно в клас ,а още 2-3 пъти седмично по още два часа вечерно време. На всичкото отгоре живее и на близо ,няма отърване. Хубаво момиче ,руса коса на плавни къдрици ,сини очи и ,поне 3 години, изпреварила ме физически и емоционално в развитието си..Пътуваме,тя ме набутала до прозореца и не ми оставила място за оперативен простор ,аз гледам колите ,марките ,а тя се върти и гледа двойките, батковци и какички и прави анализ на постъпките им.А съм изказал съмнение или противоречие ,веднага бивам погледнат с някакъв комплексен поглед на снизхождение и пренебрежение. От девети клас ,та до краят на гимназията ,бях невидим за момичетата ,бях толкова грозен ,че се плашех да се гледам в огледалото.Само джудо ,учене, и понякога на кино със съседското момиче ,нея я чувствах като сестра ,тя по -малка от мен с три години.Хайде по време на следването случващото се беше вече коренно различно.Вече по месторабота в института ,се получи някакъв странен микс като от шести-седми клас и от следването. е, вече не бях оня смотльо ,но винаги съм се държал възпитано.Ама защо някои полагат грижи ,като за някой с леки ментални проблеми ,хайде бе ,при това са ми административно подчинени в рамките на програмният колектив.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Сладичък ми Алекс! Имах необичайна гостенка. Май се казва Емилия/Анна. Дали познаваш такава близка до теб жена? :)) Майка ти е мечтаела за дъщеря, на която да даде цялата си любов и неполучена от баща си нежност и внимание. Вероятно с месеци е планирала прическите, които ще заплита. Но уви. Наложило се е предвид непредвидените ти атрибути и ръчното справяне с хигиената при малки момченца, още от най- ранна възраст да те отдели от грижите си. Поверен на стоическото мъжко съсловие е трябвало да оцеляваш и да бъдеш превърнат в идеалния мъж. Този, в чийто идеал са рефлектирали възможното и невъзможното. Любовта ѝ се е преобразила във волята ѝ да те кали, да ти липсват всякаквите нейни слабости, тъй че , точно както мечтаех и аз, синът ми да бъде моя усъвършенстван вариант. Самодостатъчен дори. Далеч от жените, не заради внушението, че им пречиш или досаждаш. А заради пагубното влияние, което могат да причинят над коравостта ти. Киборг. Бъди сигурен, че никога с никого не е споделила колко е горда от теб! Самата мисъл би те зацапала! Ти трябва да си недосегаем от оценки. От хора. Бъди благодарен, Алекс, отпуснати са ти чудесни гени. *** Чета новелката. Четох. Мнооого ми прилича на теб този автор. Но един стар другар , дървения кол, пак ми се заби в лявата очна орбита и трябва да се спра. Ибаго и илачите, слаби са. Но съм къпана, подмладена от апаратче с кислород, а хавлийката се открехва над вирнатия хълбок. И много , много, много ми се иска да ме галят. Докато цялата хавлия се изсули, а кожата ми пак стане мокра. Айди, миличък мой, ще помечтая, докато тия вагабонти цвърчат и се събират на ято преди да се разделят по двойки по гнездата.*** Емилия/Анна ме информира, че прекършваните хора не биха понесли дори нюанс на снизхождение. А най- добре да бъдат третирани с чиста и безкористна любов или нищо. Ако нямам това, да си вървя по пътя. Преди години, Алекс, не носех любов. Нито като съпруга и майка. Не я усещах. Било е защитна реакция. От страх да не преживея загуба. Сега имам любов колкото ечемичено зрънце. И ти казвам. Отгледан си с комат типов хляб, кисел, хранителен и полезен!
Няма по- добро възпитание от казарменото, Алекс. Разказвам на децата всеки ден това, което срещам навън, на кучешките разходки. Баща, подлагащ на емоц изнудване сина си , 8-9 годишен, да му е длъжен, че е изведен в парк и да се чуства нищожество, че не може да рита сам топката, а му трябва вратар, майка, чиято крехка възраст не отговаря на дрезгавия ѝ от препиване и цигари глас, крещящ на децата ѝ без почивка, майка, чието слабоумие не предвижда траекторията на люлка, окачена на дърво... Всичко е това е нищо, сравнено с щетите от родител, повтарящ, че детето само си преценява най- добре. Или нямало начин как да го спрат да ти рита седалката в самолета. Мойте са живяли в казарма. Била съм ги била на улицата. Тва нямало как да стане, щото щели да припкат най- отпред, при тва зачервени. И в тоя род все физически смешки. Когато имаш да предадеш много на децата, е абсурдна загуба да ги оставиш да експеримент. В книжките пише, че всеки родителски отговор трябвало да се обоснове. Как ли па не?! "Защото аз казвам" предхожда зъл величествен смях и точка. :))) В момента мойте са направили тиндър профили и превъзпитават шараните. Голям смях пада като им подам реплики. :))) КаЗарМа. Здрава ръка. Нямах търпение да порастнат и да сме си равни. Дано никога не пропадна в по- ниско ниво, че имат бая да си връщат. :)))
Уф, пържен шаран ми се при яде сега със студена бира Болярка.... 15см
Съгласен с теб ,смятам да се ориентирам към сън.Утре ще ти пиша по -пространно,ако ти се чете.Инфо , За колегата, пийнах две глътки "Monkey Shoulder", а съпругата ми тихо похърква.Вече е към 23,20. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Ей, урод с цици увиснали до хваналата паяжини минджа! Казарма и си прищяло, цирей набрал, неизтискан! Ти знаеш ли, какво е казарма, ма?! Знаеш ли, какво е да ядеш медузи? Не знеш! Много ти е лесно да искаш казарма, като не е на твоя гъз, дебел и ненаебан! Казармата е, когато си спално, което е било конюшна и полвината прозорци ги няма. 50 човека сте, 50!!! Има едно кюмбе, недоклатен тюлен! И около кюмбето спят старите! А ти си се сгушил под едно одеяло, тънко като бръснарско ножче, а снегът от счупения джам е навял отгоре ти!!! Да еба гнусната ти твар, казарма му се прищяла, както си лежи на топлия диван! Ходи ти, свиня! На чужд гръб и 100 тояги са малко! И оня угоения комунистически шопар, дето е служил по връзкарските поделения! 2 месеца нямаше да изкара в Елхово или Веслец!
Очевидно казармата е оставила тежки психически травми и дълбок отпечатък у някои! Още по- лошо, ако причината е от извращения, причинени му от войничета. Въпреки, че не си схванал кореспонденцията ми с Алекс, ти пожелавам ощетений, все някога да еволюираш до човек. Хубаво е. Няма страшно.
За Fairy,"""Имах необичайна гостенка. Май се казва Емилия/Анна. Дали познаваш такава близка до теб жена? :)) Майка ти е мечтаела за дъщеря, на която да даде цялата си любов и неполучена от баща си нежност и внимание."" Хайде стига ,това е невероятно.Нямам позната с такова име , но наистина майка ми ,много е искала да съм момиче. Даже била накупила някакви роклички.Тогава не е имало видеозони ,така ,че по индиректни методи се гадаело какво ще е бебето. Аз бях някакво разочарование за майка ми ,така никога не покрих критериите за "образцовото" момченце.Не свирех на пиано като синът на някаква колежка ,не свирех на цигулка като синчето на друга колежка, а бе разочарование.Просто обикновено ,средностатистическо момче.Слабо ,жилаво ,както се казва "само ,кожа ,кости и жили". Даже сутрин, с цел поне малко да надебеля ми даваха в една чашка жълтък от прясно яйце ,разбъркан с лъжичка захар и лъжичка какао ,ама не става Ама тази твоя позната да няма някакви свръх сетива или е изстрел в тъмното.Между другото не съм корав ,душевно ,по скоро съзерцателно -сантиментален .Съпругата ми е по -корава духом ,особено когато се мобилизира,казвам твърдост , а не инат.Балдъзката ми е инат, а не си и признава като греши.Харесвах като дете съученичките си ,но ме беше срам ,какво ще кажат другите момчета.Бяха ми привлекателни и загадъчни и се стараех да бъда предумишлено груб. Ако ме срещнеш на улицата даже няма да ме забележиш, сливам се с ланшафта или да кажа ,безличен като паве.Някога ,когато говорех с колежката ,която ме замери с триъгълника , И споделях някои случки от детските години ,твърди ,че умишлено съм кокетничел. И друго ми правило впечатление ,момичетата в тази възраст когато ни бяха страшно интересни,а ние в униформи ,те като ,че ли изпитваха нещо като силно пренебрежение ,та да не кажа отвращение-Вярно ,че не бяхме при марш на скок кой знае какви красавци в торбестите камуфлажни комбинезони, потни миришещи,абе направо вонящи на пот, оръжейна смазка ,кожа ,вакса ,а който му е текла кръв от носа колкото да опитва да отмие кръвта ,винаги на края на ноздрите оставаше нещо като черно пръстенче,а по теб автомат ,нож ,сумка с пълнители, манерка ,топла блудкава вода.Там къде обръщахме посоката, имаше кът за почивка ,вода дървета ,пейки ,та там най-често ги срещахме момичетата в колите от онова време тръгнали към морето ,разбира се с родителите си. А странно ,веднъж когато се бяхме разхвърляли,тоест горната част на комбинезона се смъква като ръкавица до кръста ,където се държи от колана с сумката,спира автобус с чешки момичета тръгнали към ММЦ в Приморско, те не се гнусяха от нас,заговорихме се на руски ,и някои от нас бяха от немски езикови гимназии.Fairy, не му обръщай внимание ,ако е служил то това е било в КЕЧ-та ,това е най-ниското ниво и по-надолу няма на къде .Необразовани ,мръсни.В нашият казармен район строяха нов корпус ,е вършеха работа, получаваха някаква квалификация за разлика от днес ,като кофражисти,арматуристи, зидари, мазачи, мозайкаджии,а елита бяха водопроводчиците и ,а върхът ел.техниците.Гледам съм занимателни картинки.Старшината ги стоил ,показва как се слага паста, върху четка за зъби и как се мият зъбите .Те нямаха елементарни хигиенни навици. При това ,ако е служил то това са били девет месеца по време на демокрацията ,там беше пълен разпад на глезотия и мизерия..Знаеш ,душа ,че ми е приятно да те чета.За мен ти си едно възпитано ,културно, високоинтелигентно ,привликателно, мило човешко същество, с което е повече от удоволствие да комуникира човек. ./Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Алекс, чак сега си пия кафето. Адски е вкусно инароматно. Арабика в кубинка. Така процедирам, когато децата спят и не пускам шумната автомат- машина. Снощи си минах мигрената по устав. С всички екстри. Крайно време е да не се изоставям без минималния литър вода на ден, а все още се случва. Но преди това, докато лежах под апаратната процедура, изпаднах в лек полусън и така ми се яви жена, чието име опитах да разбера, но стигах само до горните две, която имаше за цел да ходатайства за теб. Сякаш като пълна невежа бих могла да стъпя на криво и да те отвлека от мисията ти. А би било грешка. Странно е, но не необичайно за мен. Случват ми се такива бягства от реалността. Относно другото, семейството ти, което улових е вплетено в твоето излъчване. Начинът, по който говориш плюс енергията, съпътстваща думите ти, докарват цяла холограмна амалгама от хора, събития и оплетени времена. За мен беше чудно да открия, че дори през телефона прекия енергиен обмен не се губи. Най- много се забавлявах, когато познах, че един от потребителите тука изговаря френско "р" само по снимката му. Сега, да обобщим :). Не само преди, но и сега си закрилян от жена. И имаш работа за вършене! :)))
Уф, все още недовиждам добре. Пиша с грешки, а за тукА ще ме зацъфарят. Нямам търпение да си допрочета антиутопийката. Малко ще отложа обаче.
Ха пишела си с грешки ,аз целият съм една биологическа грешка ,ама такъв е живота.А аз с цялата си наивност си мислех ,че някаква твоя позната с екстра-сензорни възприятия ,ме е "усетила", че с теб си допадаме по комуникация ,та затова ме е описала ,но най -интересното беше ,че е познала.Ама вярно ,че е права онази моя колежка ,която казваше ,че над мен бдят жени, тогава помислих ,че говори за някакви светици ,но аз съм твърд атеист.Я, да те питам нещо, ще е малко по-пространно.Някога когато се пътуваше по "Дойран", точно преди 20 П-ка има една уличка ,която минаваше почти до гаражите на поликлиниката.Там на знам от какъв зор в началото на улицата имаше безполезен железобетонен стълб.Нищо няма окачено по него ,но пречеше.След това уличката май беше някаква царица , и отиваше към 6-то РПУ.Имаше едни високи блокове ,около които имаше ,поне тогава, хубави тревни площи с цветя и със страхотна панорама към Витоша. То нагоре високи сгради няма,освен сградата на военното разузнаване и донякъде училището за глухонеми деца. А на края на тази "царица" има някаква малка църквичка ,където преди години беше починал от задушаване /с дим/ човек. Още малко ще кажеш като съпругата ми ,ама как все на теб се случват нези неща. Визирам случая от "Фантастико" в Скай сити от преди месец-два./Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Тази уличка и блоковете около нея не са свързани с друго, освен че там прекарах първата си бременост, докато обзаведем нашето си ново жилище. От тази църква ме изгони попът, че да не цапам пода с колелетата на детската количка, с първото дЕте. В тази църква на 6 ден, мисля, от смъртта на свекър ми, сме се събрали три жени и попът пее. Аз викам духа му и искам наставления, каквото нареди, да го изпълним. Той ми се яви, щастлив, спокоен, с любимия фотоапарат в ръце, говори равно, но аз чувах накъсано. Чух "До Коледа ще си отиде..., грижете се..., все пак и тя е майка". От този ден се лепнах за свекърва ми, макар да е труден характер и оставих децата ѝ да изживеят мъката си. Всички други пренебрегнах. В седмицата преди Коледа бях заета с деца, концерти и продукции, в четв боядисвах жената, в петък я разхождах, това включва да ѝ готвя у тях, забавлявам. В събота репетиции с децата, па ги пазя на един винен фест, че е тъмно, градски център и съм зад храстите :))). В неделя сутринта концерт, филм за Леонардо следобед и през нощта майка умря. Измамих се! Обгрижвах грешната майка. Тя още живее там, където описваш. Такива ми ти работи, Алекс.
А в понеделник бе Коледа!
Fairy, душко ,не обръщай внимание на злобите,ако не ти преча с удоволствие си пиша с теб. Дъщеря ни от Гърция ни праща разни снимки ,топло море ,тишина и разбира се да ми се накара ,ама и тя не знае защо , сигурно ,за да не губи форма.Като ме хвана за канарче ,та полови час разговор ,тя ходи по мокрият пясък ,вълнички я плискат, а аз в къщи. /Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
На разходка сме, Алекс. Обратно броене броим ...:))))
"""Мъж се опитва да се сдобри с гаджето си: - Хайде бе, скъпа, дори Щатите и Куба си проговориха след 50 години мълчание... - Да, ама Кенеди не опъна сестрата на Фидел Кастро, нали?!"""" Алекс ,но не съм аз авторът
:))) Това повдига темата за балдъзата. Понякога човек, абсолютно несъзнателно докосва събеседника си, увлечен да слуша, без да разсейва говорещия. Може да се е случило жената да е жестикулирала, може даже да е отметнала глава назад в пристъп на смях, а през цялото време слушателя да изпитва побъркваща нужда да намести изпадналата ѝ презрамка на сутиена. Тънката отблясваща материя се е хлъзнала по обличкото рамо и се спряла като юздичка върху ръката ѝ, тъй че без да ще, тя придобива венецианско- куртизански вид. Мили ми Алекс, да не би душо, да завря пръстче под презрамчицата и да я върна намясто, тъй че ключицата да я поеме, а тежкото деколте да се разлюлее благодарно? Ма пиленце, това би обяснило онази мълчалива сръдня, която преживя. Балдъзката е велик колорит и гаранция, че би изиграла цяло шоу покрай невинния жест. Тъй ли ми те натопиха, душооооу? :))) Или си фантазирам небивалици? :))
Алекс, новелката е страхотийска! Тук се спрях и ще пейстна "Това е върхът на лицемерието, защото докато правя всичко възможно да се превърна в безполово същество, поемам с трептящи ноздри неописуемо приятния й мирис. Когато си отива, изправям се и съм готов да зацвиля." И продължавам да мисля, че гледам теб в главната роля :))).
Fairy, """"Балдъзката е велик колорит и гаранция, че би изиграла цяло шоу покрай невинния жест. Тъй ли ми те натопиха, душооооу? :))) Или си фантазирам небивалици? :))""" .Е, малко преекспонираш нещата.Да носил съм балдъзата на ръце от колата ,за да я поставя грижливо на едно одеяло на една поляна над Симеоново,по бански ,но и бяха оперирали ,едни кокалчета на пръстите на краката, и не можеше да ходи.Никога не съм я поглеждал по някакъв по различен начин от това ,че е сестра на съпругата ми.Един лигльо И провали живота.Казвах ,че не е за нея ,ама ли ме слуша,че даже и съпругата ми беше на моето мнение или ако съм коректен ,аз бях на нейното мнение.Когато има някаква среща ме гушка ,много обичам да ме гушкат жени.Онази колежка каза ,че съм приличал на голям котарак, само където не съм пухкав.Говоря за онази ,която като спрем пред тях ,ако с кола или ме докара ,до към нас при лошо време ,обичаше да "разчепква /анализира/" какво съм казал ,как съм погледал ,с коя съм говорил ,,каква ми била интонацията.Една друга пък колежка твърдеше ,че когато съм говорил с жена ,която ми харесва ,гласът ми ставал по -дълбок- фантазии.Жените са майсторки с едно изречение ,при това кратко, да те поставят в неловко положение и да ти се иска потънеш в пода от притеснение.Бяхме командировани в завода производител, барабар с институтската апаратура ,голяма поръчка ,къси срокове ,валута второ направление, обещани значителни възнаграждения.На смени два екипа -сутрин и от два след обяд до 22 часа.Към нас прикрепени бригада монтажнички ,млади на нашите години ,устати .Отивам при бригадирката да им обясня нещо ,всички слушат внимателно.Тръгвам си и чувам ,"тази високомерна и надута перка ще е моя".Ходя като глътнал бастун и имам чувство ,че в гърбът ми са прицелени всички погледи.След това две седмици ,не смеех да отида до тях да им обясня или да им кажа ,че са сгрешили ..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Ох, грешна съм. Като каза Витоша...Качваме се на разходка в един летен ден, с младеж от странично на мойто обкръжение, с когото бяхме се запознали на общо море. Там ми бе направило впечатление на мълчаливо момче, иначе разбрано. Оказа се, че се бил влюбил и затуй мълчал. Изобщо не си спомням кога и как се е разкрил пред мен. Пухкав, бая пухкав, пъргав и вечно смеещ се. Дали на тая точно полянка около Алеко да ми е споделил, незнам. Отдалечихме се от нормалната пътека. Може би даже навлязохме в забранената вододайна зона. От изтощение и жега, каквото за него бяха напълно нови, сме останали и без вода. Устните му се залепили. Като говори се очертава бяла лента събрана кожа. Гледаме над града как цветовете вървят към пастелна вечер. И аз...съгреших. Винаги на младини, съм имала секса за пипера към красивата ситуация. Без чуства, без мисъл, просто едни високи треви, щурчета, повей и екзалтиран влюбен, който не знае на кой свят се намира. Съгреших с него. И го изоставих. Искаше там да сме нощували. Искаше мига да трае завинаги. Без одеало, без провизии...А аз на глад никак, ама никак не удържам. И си тръгнах. Той остана. Е, оказах се лошата и виновната. Той на Витоша никога не бил се качвал сам, някакви хора се смилили и го взели на стоп, в крайна сметка. Година по- късно мислеше, че умира и ме повика в болницата. Лежи за кардио и нам кви проблеми. От добавките за фитнес много ясно. Бая беше се напомпил. Той именно беше и последния, който твърдеше че нарочно си въртя гъзинката, като ходя. Особено когато съм с рокля си личи как сменям центъра на тежестта, разменяйки краката. Не бе, така си ходя. Ама защо всяко полукълбо прави полукръг? Е? Така ми е удобно, така го нося.
Забравих най- важното! Младежа бил девствен до преди тази витошка полянка. Там съм го оплела в паюжините си и съм го изоставила на вълците....:)))
Сигурно малко хора не са го правили на Витоша. Е веднъж ни зяпаха на калъп, без първоначално да ги видя, а мислехме, че сме скрили.Немстото маскировъчно, плащ наметало вършеше чудна работа. Чак по-късно се замислих, че може човек да убит в него. Дядо го беше разменил за бутилка ракия с някакъв руснак по време на войната. /Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Чета си утопийката. Мноого ме кефи. Ич не съм съгласна с тва дето сексуалното удоволствие у жената идвало само от клиторното дразнение. Разбира се, че черната търговия с дилда ще процъфтява. Истината е, че самата аз бях пълен заплес. Търпях и търпях, и търпях. Преди много години мойо ми подари вибратор, ма първо гладък и тънък и второ нищо не можеше. Ся, марката била най най, той друго не купува. Ама ни вени, ни дебелина, ни главичка, ни къса ръчичка. При първия следващ скандал си замина вибратора. Преди време така ги правех сцените. След кулминацията на словесната война, тегля към кабинета му разни уреди за кабелите им, с цел да демонстрирам, че не са това, което аз исках, а пак ми е купил това, което е решил. Със автомата кафемашина се поозорих. Но! Връщам се към днешни времена. Дългите сухи години са били на ръкоблудие и под душа. И някакви смешни задръжки да се погрижа за долната си уста. Докато не получих указание от италианеца да си купя дилдо. Отидох в сексшоп. И прогледнах! Още с първото намушкване Алилуя , разбрах, колко много съм пропускала в годините аскетизъм. Тва да ти се допре нещо твърдо до срамотиите, да се натисне и да хлътне, па да се намести в тесния канал и да го разтваря по себе си, охохохо, настръхването по цялата кожица и стенанията е невъзможно да ги удържиш. Изобщо, ама изобщо не може да се сравни един чисто клиторен масаж с истинско вагинално проникване. Само чрез второто е възможно да се изпитат поредицата от горещи вълни, спазмите, абсолютната възбуда и тоталното отдаване на извънконтрол. Само чрез проникване, само и единствено чрез проникване, се усеща как една мрежа от натоварени с тревожност клетки се откъсват от повърхността на кожицата и се оттичат към недрата на земята. И настъпва блаженото. Спокойствие. Ся като го пиша, дал да не си припомня :)))
Другата седмица ще ти докарам японеца да му почистиш и обмажеш после кожицата.
С тая утопийка, веднага видях японеца добре почистен от кръвта, забоден да съхне във форма на ромб, силно разтеглен и обмазан в смес от пясък и сол да очаква избора ми: кесийка за мускалче или в дръжка на нож да се превърне?
Салона на колата имах предвид амааа.... , то кой за кото си мисли.....
Доброе утро All the King's Men, наспинкахте ли се ? Егати главоболието, съпругата ми, да вземе снощи да си сложи едно Chloé , да ама точно този аромат нещо не ми допада ,та сега главоболие.А като гледам флакона ,той е доста голям някъде към 100мл, та водя преговори да го използваме да пръскаме асансьорна кабина.Аз ароматите ги усещам като цвят и вкус,тя ме нарече понякога на шега ,че обонянието ми е като на куче.Fairy, защо по някакъв странен начин ,първата жена на срамежливите момчета /някога/ ,като мен ,първата жена в живота им е позната по-възрастна жена.Като правило момчета от моето поколение ,бяхме задръстени -смотаняци, хем много харесвахме момичетата ,хем знаехме ,че не сме познавателно на тяхното ниво ,хем след гимназията влизахме в казармата.Както се казва не едно ,не две ,а няколко фактора и причини да сме смотаняци ,ама то и момичета бяха някак по-затворени и недостъпни.Фактически реалният ,истински живот започваше със следването.Чудно нещо е живота ,питал съм познати и те като правило първият им път е бил с по-възрастна жена ,и пак като правило са я познавали от години .Ами разбираемо ,връщаш се от казармата ,допълнително укрепнал ,случайно,връщайки се от тренировки ,попадаш в къщи на бивша ,значително-по-млада колежка на майка си ,която я познаваш поне от пет години,реално 3-4 ,защото от казармата не се броят.Изпращаш я ,а ти си уморен ,гладен и леко позамръзнал.Тя е разведена ,с добър материален статус ,каните да се стоплиш, прави ти нещо за хапване набързо ,но малкото коняк, който трябва да те до-сгрее ти действа като чук.Едва ли не заспиваш ,прав ,обхващате нещо като тотално отпускане и лежерност ,просто нищо не ти се прави ,даже и не можеш да допуснеш ,какво ще се случи.Просто ти се приспива.И когато тази жена по-възрастна от тебе, те прегръща ,милва ,само където от мизерните си познания и емоции не се разплакваш. Вярно ти за нея си по-малко от нищо ,но ти е за първи път ,а като правило то не продължава дълго,няколко епизодични месеца. Така ,че твоят лучай не е нещо необичайно ,по -точно необичайно са случайните походни условия и както винаги без предварително планиране -сега и на момента.
Ей, жалък гей, до кога ще ни досаждаш с тази дърта история в която няк'ва бабка ти е пуснала путка да ебеш и това ти е за цял живот. От тогава само го поемаш в анала си.
Винаги съм се чудил защо в коментарите на някои има една безпричинна злоба ,просто да си излее злобата.Едва ли това го прави по -стойностен.Някои хора ,като правило по -млади ,искат нещо да пита, искат ,съвет ,искан някаква насока ,а веднага биват заляни със злоба и жлъч ,лично аз не го разбирам Появяват се разни моралисти , както и тяхната коренна противоположност и пак злоба ,кристална и чиста, разни религиозни фанатици и техните клонинги..Дали това ги извисява в собствените им очи, едва ли. Обществото ни е болно ,перверзиите се издигат в култ като новата нормалност, като правило това се насажда отвън.Нормалният мъж харесва обича ,влюбва се в нормална жена,какъв е неговият компас в живота самият той не знае, но знае ,че харесва и уважава жените и ненавижда педерастите ,джендърите и разни други перверзии.като правило ,към лесбийките отношението му е толерантно..А тук пак злоба, да обществото вече даже е класово, а кастово ,както една читателка писа, но да ви служи за утеха ,че има банани,все пак един от "съкрушаващите аргументи" срещу социализма е, че нямаше банани целогодишно така ,че яжте банани.В момента се изгражда и фундаментира неоплатоновата държава с нейните три основни слоя.Роби, стражи ,елит/на върхът/.Е,има и междинни слоеве.Като под стражи не се разбират само силови структури ,а тук са цяла плеада професии и същества ,на които им е удобна съществуването на такава неоплатонова държава-писатели ,художници, актьори, философи ,социолози ,политолози и др- и всички те я крепят и поддържат тази структура.Кота правило така структура ,колкото и да изглежда стабилна винаги се срутва по един или друг начин ,най-често чрез някаква революция и на нейно място се изгражда нова ,но донякъде подобна държава.Всичко това се отиграва на гърбът на редовият гражданин ,онзи от най-долният слой.Междинния слой е по-гъвкав и даже някои могат и в елита да отидат.Във всеки слой има и микрослоеве, но тава вече е издребняване. Та спечените от злоба човечета ,някак ги отъждествявам като мутанчета ,които страдат от констипация.Жалки са ,но са пък забавни ,забелязваш ,колко си по-интелектуално и когнитивно извисен над тях
Пенсионерче самотно и жалко, посочи къде някой ти иска ръждивите съвети на болния ти комунистически мозък с две гънки. Пропусна твоята прослойка- на душевно болните, фанатизирани червени старчета. Отритнати от общество и семейство, просещи трохи внимание в онлайн пространството, като се представят за елит, ама сте такива само във вашите си мечти. Не познали ласка от другия пол, а само от собствения и от ръцете си!
И без Chloe, тук е същото :)). Чакам да се проясни и толкоз.
Айляк, поредният добър расказ , личи си от расказа. че това второто момиче е имала проблеми със самочувствието като малка и определено сега явно е сметнала, че и е време да покаже на приятелката си, че не се чувства застрашена от нея и, че я приема като по-близка смея да твърдя, че я приема като сестра. Благодаря за хубавия расказ В.М.