Секс роман (част 8)

17.11.2024 | sexkupon

Част 8: Ново приятелство

Марина просто се тресеше от бяс. Защо допусна тази глупост? Да правят тройка в леглото ѝ! Гледа ги известно време. Гледа ги как употребяват брат ѝ. Мразеше го! Мразеше го, заради липсата на твърдост да ги спре. Каква глупачка беше – та нали тя се съгласи? Е, не точно – Росица предложи да го съблекат за наказание и Силвена с радост прие. Марина просто премълча. Обади се онзи вътрешен трепет, като тъничко гласче, което повтаряше “И аз искам да видя!”.

Изхвърча от входа на блока, когато остра болка в петата я спря. Господи каква глупачка беше – дори не се беше обула! И естествено се поряза! Тъпачка! Огледа се отчаяно. Дори да пукнеше тук пред входа нямаше да се прибере обратно за да се превърже. Направи няколко стъпки и приклекна. Болеше я и кървеше. Седна и притисна раната с ръка. Постоя така няколко минути в чудене какво точно да прави. Погледна няколкото кървави следи, които беше оставила и сълзите напряха в очите ѝ. Защо? Защо беше толкова глупава?
- Ей, ти добре ли си? – Марина се озърна, но не видя никого.
Погледна нагоре – пак не видя никой по етажите. Знаеше, че от кръвозагуба може да загуби съзнание или да започне да халюцинира. Глупости – раната беше дълбока, но не кървеше толкова много, в тялото ѝ имаше поне 4 литра кръв, а тя едва ли беше изгубила повече от стотина грама. Абсурд!
- Добре ли си? – с бързи крачки към нея се приближаваше момичето от третия. Познаваха се бегло, но достатъчно добре да ѝ се зарадва.
- Да ти помогна ли да се прибереш?
- У нас няма никого, а нямам ключ… – излъга Марина.
Почти без да я слуша, момичето от третия я подхвана. “Оля, точно така!” – сети се за името ѝ Марина. Оля подозрително се огледа – момиче без обувки, с някаква лека рокличка и очевадно нищо под нея, няма ключ за вкъщи. А къде е била досега?
- Добре, ако не възразяваш ще дойдеш у нас. – Марина понечи да протестира, но Оля дори не опита да я послуша.
Час по-късно Марина седеше превързана с чаша айран в ръце и изливаше душата си пред Оля. Говореше, говореше, говореше. Стресът я беше отворил към чужди хора. Често се случва така – стресовата ситуация рязко ни сближава с нови хора. Оля беше добър слушател и приятен събеседник, а и у тях климатикът работеше. Към седем Марина се обади на майка си за да я попита може ли да спи у приятелка. Естествено, защо не?

Апартаментът на Оля беше малък – практически спалня с дневна и кухненски тракт. Марина никога не беше имала нещо против да спи с друго момиче в едно легло, но Оля упорито предложи да ѝ разстели сгъваемото канапе в дневната. Беше странно категорична.
- Искаш ли да облечеш нещо за през нощта? – въпросът беше съвсем удачен, Марина беше изхвърчала от апартамента дори без обувки.

След сцената в стаята ѝ не издържа, излезе в коридора и просто намъкна лятната си рокличка, без да облича нищо отдолу. Просто искаше да скрие голотата си. Цяла вечер беше с нея и честно казано ѝ се щеше да вземе топъл душ. Оля ровеше в гардероба си сред куп шарени кутии. Основно в червено и розово. Много кутии.
- Защо държиш всичко в кутии? – най-накрая не издържа Марина.
- Това са артикули, а не вещите ми, които продавам онлайн. Я виж дали това ще ти хареса… – и някаква бяла тениска се приземи на дивана пред коленете ѝ.
Любопитството на Марина обаче далеч не беше задоволено. Тя вече надигаше глава и се опитваше да надникне зад гърба на новата си приятелка. Срещна погледа на Оля и се сконфузи. Оля ѝ подаде хавлия – явно за нея вечерният душ беше нещо като миенето на зъби. Марина се понесе към банята куцукайки. Пред вратата се озърна към стаята, просто нормален момичешки свян и свали рокличката от себе си. Отражението на голото ѝ тяло в огледалото в коридора задържа погледа ѝ за миг. Защо допусна това? Отново мислите нахлуха в главата ѝ и тя влезе в банята с наведена глава.

Взе си отпускащ, топъл душ. Когато раната ѝ защипа вече не мислеше, че идеята е толкова добра. Спря душа и се озърна – не искаше да кара Оля пак да я превързва. Какво очакваше да намери в една баня? Оля явно живееше сама, поне по нищо не личеше присъствието на чужд човек. Всъщност, сякаш липсваше нещо. Нещо, което би трябвало да бъде в банята на самотна млада жена. Марина пристъпа и излезе.
- Оля, извинявай, но дали имаш още бинт? Страх ме е да не изцапам пода… – Оля се измъкна от фотьойла и помогна на Марина да седне.
Наложи се да смени превръзката ѝ. Хубави гърди имаше това момиче. Малки, като нейните, но сякаш по-стегнати. Интересно на колко беше – не повече от 20-22. Марина беше говорила цяла вечер и всъщност не знаеше нищо за новата си приятелка.
- Защо ме прие? – въпросителният поглед на Оля издаде объркването ѝ. - Защо ме прие в къщата си без почти да ме познаваш?
- Защото имаше нужда от помощ. – почти отбранително отвърна Оля.
За пръв път усети хлад в отношенията им.
- Можеше просто да ме заведеш в Бърза помощ…
- Гола? И боса? – Марина се изчерви.
Колко беше глупава и неблагодарна.
- Извинявай, аз не исках…
- Свий се. – рече Оля и се намести в тясното легло до Марина.
Телата им се опряха и Марина почувства гърдите на Оля опрени в ръката ѝ. Наистина бяха стегнати, нейните бяха по-меки. След кратка прегръдка за сдобряване, Оля се отдалечи и отново отиде към гардероба. Отвори дясното крило и зарови за нещо.
- Ето ти една от моите рокли, за да има какво да облечеш утре. И бикини. И едни сандали. После ще ми ги върнеш. – продължаваше да изрежда тя, но Марина вече не я слушаше.
Странна стока, в странна кутия. Приличаше на детска играчка. Оля забеляза погледа ѝ.
- Добре, но обещаваш че няма да ми се подиграваш?
- М? – с пълно неразбиране възкликна Марина.
- Продавам артикули, секс артикули… онлайн. – сега ѝ просветна, та това бяха вибратори!
Цял гардероб с вибратори и… Марина вече пристъпваше към гардероба с полуотворена уста… и дилда, и бельо, и какво ли още не!
- Ама ти имаш цяло съкровище! – с невярващ още поглед Марина обхващаше ред след ред кутиите по рафтовете.
Оля се извъртя предизвикателно, сложи ръка на кръста, като неволно повдигна леката си тениска, с която явно смяташе да спи, и откри заобленото си задниче. Дълбокото деколте откриваше профила на гърдата ѝ. “Наистина е много стегната!” – мисълта се стрелна през главата на Марина.
- Искаш ли да ти дам да пробваш нещо?
- Какво? Ама как? – Марина усети, че чак ушите ѝ почервеняха.
- Не бе, не такова! Еротично бельо да ти дам? – и без да чака покана, Оля се завъртя и се наведе към най-долния рафт.
Стегнатото ѝ дупе едва се прикриваше под оскъдното облекло. За разлика от Марина обаче, Оля все пак имаше някакво бельо… май. А май нямаше…
- Ето, пробвай това! – на чаршафите пред голите ѝ крака се приземи черен корсет и чифт високи обувки, черни, само с каишки.
Марина се поколеба за миг. После плавно се освободи от тениската пред погледа на Оля. Започна да обува обувките. Беше абсолютно гола. Усещаше как гърдите ѝ се опират в коленете ѝ. Усещаше как срамните ѝ устни се бяха разтворили и сега чаршафът се опираше в нежната вътрешна част на вулвата ѝ, точно до входа на вагината. Зърната ѝ започнаха да набъбват.

Изправи се и пристъпи напред. Усети хладният полъх на климатика по голото си тяло. Намъкна корсета през главата си и се опита да отгатне как точно трябва да бъде облечен. Практически не покриваше нито дупето ѝ, нито интимната ѝ област, а гърдите ѝ бяха щръкнали над всичко. Закикоти се. Оля я гледаше с око на професионалист.
- Знаеш ли, че имаш тяло на модел? – и без да я пита подхвърли нещо друго.
Марина само събличаше и обличаше. Беше повече от забавно. Не се смяташе за красавица, но знаеше че повечето момчета я намират за привлекателна. Тя лично не харесваше особено тялото си – винаги ѝ изглеждаше твърде слабо (като изключим първите години на пубертета, когато определено смяташе, че е дебела). Сега за пръв път тя се възбуждаше от тялото си. Напълно беше забравила момичешкия си свян. Стоеше гола пред едно момиче, което познаваше едва от няколко часа и чиито гърди постоянно изскачаха от дълбокото деколте, и се чувстваше чудесно. Едва когато наближи два часа след полунощ те решиха, че е крайно време да лягат – все пак Марина утре беше на училище. Чувстваше се приятно възбудена, любопитна, търсеща. Нямаше нищо против да се погушкат с Оля на едно легло. Имаше нужда да чувства друго човешко същество до себе си. Оля обаче дори не позволи да обсъждат темата. Жалко!

Следва продължение…