Секс роман (част 1)

10.11.2024 | sexkupon

Част 1: Циците на Анелия

Мразеше я. И огромните ѝ цици мразеше. Какво ги беше навряла в лицето му? Знаеше, че ги вижда! Знаеше, че изглеждат сочни като праскови. Откакто се преместиха във Варна, изобщо не се чувстваше на мястото си и някак си изобщо не можеше да се впише в класа. Особено момичетата, които сякаш постоянно го зяпаха и току се кикотеха. От време на време му изпращаха парламентьор. Някоя, която се усукваше около него, заговаряше го за някакви глупости и не пропускаше да навре циците си в лицето му или да завърти стегнатото си дупе. Днес късата клечка явно се бе паднала на Анелия. Точно преди последния час, тя седна на чина до него и бутвайки баскетболната му топка с върха на обувката си попита, дали, според него, тя ще може да се научи да играе баскетбол. Откъде можеше да знае, по дяволите! Не е висока, не беше я виждал да тича, и ако скочи с тия цици на никой няма изобщо да му пука дали е вкарала топката в коша, просто защото никой няма да гледа коша. Господи, какви цици има това момиче! Циците на Анелия бяха истинска природна забележителност. Беше се навела към него така, че виждаше порите по кожата ѝ. Толкова беше близо, че виждаше дори лекия мъх по кожата ѝ. Усещаше аромата ѝ на сладко, сякаш на мляко с канела. И това медальонче, което се спускаше в цепката между двете гърди, сякаш нямаше мира и постоянно се приплъзваше нагоре-надолу. Верижката се въртеше встрани при всяко вдишване и издишване. Очите му крещяха в желание да залепнат в гърдите на Анелия. Той стоически се опитваше да я гледа в очите, в носа, в перчема. Дори се опитваше да ѝ намира недостатъци – дали носът ѝ няма твърде много пудра, дали устните ѝ не бяха прекалено перверзни за ученичка. Нищо обаче не можеше да спре надигащата се ерекция. А тя продължаваше да се кокори насреща му и да мига с големите си дълги мигли, като че ли постоянно го канеше погледне надолу – хайде, знам че ти се иска! После просто се фръцна и изприпка при другите момичета. Едва сега осъзна, че нямаше идея какво е говорил. Усещаше само топките си. Мислеше само как може да ги навре между гърдите на Анелия… и в устата ѝ. А те пак се кикотеха! Мамка им! Усети, че се изчервява. Някой го блъсна с раницата си в гърба. Баскетболната му топка се търкаляше лениво в другия край на стаята. Нарами раницата, дотътри се до топката, след което с един крак я подритна нагоре и я улови във въздуха, като отново предизвика вълна кикот от момичетата излизащи от стаята. Кокошки! Същите като в двора на къщата им в Дулово! Кудкудякат около петела, бягат вкупом от него, но иначе нямат нищо против, когато той се качи отгоре им и ги закълве по главата и там където трябва! Знаеше, че го смятат за селянче. Оная фръцла Калина дори го пита удобно ли му е да играе с маратонки. Сякаш в Дулово играеше баскет с цървули! Мърла! Момчетата само страняха от него. Няколкото сблъсъка на игрището бяха оставили ясно послание, че не са много отворковците, които могат да му излязат насреща. Поне не и в това училище. Училището се беше опразнило. След последния час сякаш имаше пожар и всички излизаха с такава бързина, че коридорите опустяваха. Помъкна се към спирката. Не му се вървеше чак до Чайка. Не и с натежалите топки в боксерките му.

Следва продължение…