Секс роман (част 18)

27.11.2024 | sexkupon

Част 18: Секс под напрежение

Спеше като пън. Откакто отношенията с Марина преминаха онази отвратителна фаза на замръзване, и откакто със Силвена движеха, Андрей просто нямаше за какво да се тревожи. А и Силвена просто го изцеждаше и физически и емоционално. Не, не от секс. Просто Силвена постоянно го мъкнеше със себе си. Сякаш беше спечелила награда на конкурс и искаше да се похвали на всички с нея. Водеше го в мола, на кафе с приятелките си, запозна го с майка си, помъкна го във фирмата на баща си и постоянно го влачеше със себе си в училище. Какъв секс, та те не оставаха за минутка сами!
След първата им срещата, Андрей отдаде онази свирка в киното на моментен порив на възбудата, която беше обхванала и двама им. В това да усеща устните ѝ да изгарят пениса му и да вижда хората на седалките пред тях наистина имаше нещо възбуждащо. Риска да те разкрият действително носи някакъв допълнителен заряд в преживяването. Силвена беше нещо като склад с боеприпаси, а Андрей беше в ролята на самотния сапьор. Просто още не го знаеше.

След баскета се изкъпа и пое към Силвена. Въпреки, че психическата му нагласа беше за кафе с приятелките ѝ, той все пак хранеше някаква надежда, че може би ще са сами в апартамента и ще има малко джиджи-биджи. Хвана автобуса до Виница и след няколко минути беше у тях. Дрънна един телефон за да не звъни на домофона. Силвена надникна през прозореца си и като го видя отключи.
- Що не носиш някакви тетрадки? – припряно го попита тя.
- Ъ?
- Нашите са тука…
И действително отвътре се чуваше глъч от голяма компания. Явно секс няма да има, но дано поне не го кара да обядва със семейството ѝ. Чувстваше се невероятно неудобно. Бащата на приятелката му явно имаше успешен бизнес. Доста успешен. Въпреки че времената на безпаричие бяха останали назад в Дулово, Андрей все не можеше да се отърси от мисълта, че до лишенията и нищетата го дели само една крачка. Силвена явно се опитваше да пази тишина – добра новина, поне не планираше голям семеен обяд. Е, можеше да мръднат някъде навън. Може да се разходят из Морската или да идат на кино. “Само ще гледаме филм…” – обади се възпитаният кавалер у него. “Да, бе да! Точно като предния път!” – ехидно се изхили мръсното му подсъзнание. Вместо да се приготви за излизане обаче, Силвена го дръпна вътре и го помъкна към стълбите. Стаята ѝ беше на мансардния етаж и до нея се стигаше по кокетна вита стълба насред просторното антре. Тъкмо го сръчка да се качва нагоре и в антрето долетя майка ѝ.
- А, Силви, ти момчето ли си поканила? – не беше запомнила името му.
Не беше се и опитвала.
- Ами айде елате на масата…
“Язък! За малко да ми се размине!” – с досада си помисли Андрей, но Силвена упорито го ръчкаше да се качва по стълбата.
- Не мамче, имам класно в петък и Андрей ще ми обясни косинусите. Той изкара отличен на тяхното, а знаеш че ми трябва за дипломата.
Майка ѝ объркано гледаше как Силвена ръчка Андрей по стълбите, но наистина държеше на образованието на дъщеря си. Мислеха да я пратят да учи в Австрия и всичко, което можеше да помогне за това беше винаги приветствано. Като единствено дете Силвена винаги получаваше това, което беше най-доброто за нея. Винаги.
- Да ви донеса ли нещо за хапване горе?
- Не мамо! Андрей е тук за да учим, а не за да го угоявам!
- Добре, добре… – после се присети: - Поне слез да кажеш на баща си…
Силвена обаче вече затваряше вратата зад гърба си и не я чу. Или се направи, че не я чу. Андрей се огледа. За пръв път влизаше в нейната стая. Беше идвал да я вземе и знаеше, че стаята ѝ е на втория етаж, но всъщност никога не беше влизал в апартамента. През прозореца се синееше морето. Готино стайче. Имаше усещането, че са в някаква хралупа изолирани от глъчта долу. Огледа се и видя полицата с книги. Не беше предполагал, че тя чете толкова много. Мярна няколко томчета на Хайне, Хандке и дори позна “Старата камера” на Гюнтер Грас. Наталия я четеше, една седмица книгата се подмяташе навсякъде из къщи. Андрей беше зачел няколко страници, но сюжетът не му допадна особено. Силвена обаче я четеше. В оригинал, на немски. Това момиче продължаваше да го изненадва. И не само така обаче…
- Хайде! – съзаклятнически го сръчка в гърба тя.
Андрей се обърна и видя как тя вече събличаше прилепналото по тялото ѝ бюстие. Погледът ѝ го гледаше похотливо за миг, когато гърдите ѝ се показаха.
- Вени! – прошептя напрегнато той. - Вашите са тука! Обличай се и да излизаме!
Беше започнал да се обръща към нея така, както и сестра му. Да ѝ казва “Силвена” му се виждаше твърде студено, като за гаджета или каквото там точно бяха. “Силви” му звучеше лигаво, така че се задоволи с “Вени”, така както ѝ викаше сестра му.

Определено имаше страхотни гърди. Стегнати. Млади. И все пак достатъчно големи за да изпълнят хубаво шепата му. Зърната ѝ бяха малки и вече набъбваха открити на въздуха. Потисканото през последната седмица желание за секс отново се пробуди, но здравият му разум крещеше осъдително и отчаяно предупреждаваше за надвисналата опасност – та на долният етаж бяха родителите ѝ и незнаен куп роднини. Андрей понечи да я облече, но тя го погледна хитро в очите и каза:
- Ако не го направим ще викам!
Гледаше го хитро, нахално, с наперчените си голи гърди. Имаше нещо възбуждащо в начина по който го предизвикваше. Нямаше да вика. Трябваше да е луда за да вика. А може би беше? Здравият разум в главата му продължаваше отчаяно да крещи, че това е тъпа идея, много тъпа идея, но похотливото му подсъзнание го срита в зъбите и се възправи гордо, доволно от своя миг. Пенисът му щеше да се пръсне от обилния поток кръв предизвикан от силната ерекция.
- Ти си луда!
Силвена изхлузи бюстието през главата си, смъкна панталонките и бикините си и остана абсолютно гола. Клекна пред него и свали панталоните му. Без да го чака просто налапа члена му и мощно го засмука. Андрей започваше да губи равновесие и посегна да се опре в нещо. Завъртя стола и облегалката му изтрещя при удара си с бюрото. Силвена извади пениса му от устата си, изшътка и го засмука отново. Лапаше го бързо, енергично и дълбоко. По-грубо отколкото в киното и много по-интензивно. Сигурно щеше да еякулира за минута, но тя просто не му позволи. Изправи се и го бутна към леглото. Бързо му помогна да се съблече и когато и той беше съвсем гол просто го прекрачи. Намести члена му и бавно се наниза на него. Чукаше се бясно, ненаситно, егоистично. Застанала с гръб към него масажираше клитора си и топките му. Андрей отново усети напиращата еякулация, когато осъзна, че периферното му съзнание отчаяно се опитва да привлече вниманието на централния мозък изпращайки интензивни сигнали за настъпваща опасност. Мозъкът му най-после раздразнено реагира, като отчете равномерни тропкащи звуци. След като ядно ги изпрати за анализ много скоро получи резултата – някой се качваше по стълбите. Мамка му! Някой се качваше по стълбите. Силвена просто се чукаше. Той се опита да избута дупето ѝ от члена си, но тя вместо да се отдръпне повдигна краката си и вече с пълна сила набиваше члена му до дъното на вагината си.
- Силви, да ви донеса ли нещо за хапване? – провикна се няколко стъпала по-надолу майка ѝ.
Андрей вече беше превключил в режим на оцеляване. Опита се да избута момичето от пениса си, но Силвена просто го стисна за топките и го подчини. Той потисна стона си. Тя още се задъхваше, но за няколко секунди успя да овладее дъха си в някаква степен.
- Не мамче, в момента учим по математика, а яденето само ще ни разсейва.
Стъпките се спряха. Майка ѝ се колебаеше. Рано или късно щеше да се запита, дали дъщеря ѝ и гаджето ѝ наистина упорито учат, че чак отказват обяд.
- Само по един сандвич, а? Силви?
“Упорита жена, не се отказва!” – отчаяно си помисли Андрей, все повече вслушвайки се в гласа на здравия си разум.
- Мамо, казах ти, че имам класно! Точно в момента се опитвам да изчисля обем на сфери, а после трябва да въведа едночлен в уравнението, докато стигна до експоненциално разпределение. Точно сега съм в неправилна фракция на равнобедрения триъгълник и наистина съм много заета!
Андрей не вярваше на ушите си. Гледаше голото тяло на разкраченото върху него момиче – “неправилна фракция на равнобедрения триъгълник”. Опитва се да “изчисли обем на сфери” – да не би да говореше за топките му, които беше стиснала в шепа? Андрей усети “едночлена” си отново да се въвежда в уравнението и вече едва удържаше ерекцията си. Наплюнчи палеца си и го насочи към ануса на Силвена.
- Добре, Силви, като огладнеете се обади…
- Да, мамо! Тъкмо получавам пермутация. – тя явно усети проникващия в задника ѝ палец.
Това момиче наистина си го биваше! Майка ѝ изтропа надолу по стълбите и Андрей пъхна целият си пръст в ануса на момичето. Силвена леко се приведе напред и без да пуска тестисите му започна отново да нанизва пениса му в нея. Дълбоко, безжалостно. Той усещаше контракциите на вагиналните ѝ мускули. Чукаха се сякаш цяла вечност, а може би само две минути, когато периферното му съзнание отново изпрати сигнал за тропане по стълбите. Този път ритъмът беше по-бавен. По-тежък.
- Татко се качва… трябва да се изпразниш сега! – прошепна тя и притисна вагината си надолу, поемайки целия му чеп в себе си.
Движеше се интензивно в жадно очакване на оргазма му или може би нейния.
Пръстът му беше вклещен в сфинктера ѝ, когато спермата му изригна вътре в нея. Тя се тресеше в екстаз. Масажираше тестисите му, сякаш да изцеди всичкото семе от тях, преди стъпките да се изкачат до последното стъпало. Равномерното тупкане спря някъде по средата на стълбището. След порядъчно количество ракия, бира и обилен обяд, баща ѝ изобщо нямаше нужния ентусиазъм да изкатери витата стълба на един дъх.
- Силвена, къде си мойто момиче? – с весел завалян глас се провикна той.
Тя се изниза от пениса на Андрей, с движения на пантера метна дрехите му и направи знак да се облича. Нахлузи панталонките си.
- Уча, тате! Ще се качиш ли да ме видиш? – Андрей я изгледа в паника.
Едва успяваше да се облича. Беше като в някакъв филм на ужасите. Пенисът му още отделяше остатъчна сперма, сърцето му биеше в ритъм, като след четири часа баскет, мозъкът му беше тотално абдикирал, а той трескаво се обличаше. Стъпките отвън придобиха малко увереност и започнаха да се изкачват по-бързо. Колко стъпала имаше там? Десет? Петнадесет? Едва ли повече. Силвена вече беше навлякла ламбадката и обличаше някаква размъкната тениска. Ръцете ѝ вършеха няколко неща едновременно. Разтвори учебници върху масата. Дръпна завивката на леглото и почти отхвърли Андрей от него в посока стола. Той разбра намека и все още обличайки тениската си седна на стола. Тя бутна мишката и на екрана на лаптопа се появи някаква графика. “Значи тя определено го беше замислила. Искала е да стане по този начин.” – мисълта го изненада и възбуди едновременно.

В този момент вратата се отвори и на прага се появи баща ѝ. Силвена вече беше с тетрадка и молив в ръка, сбръчила чело в усилен размисъл.
- Здрасти, татенце! – ведро поздрави тя. - Това е Андрей от училище. Изкара отличен на класното по математика и сега ми помага с експоненциалните уравнения.
Подозрителният поглед на баща ѝ бързо се отпусна и замъгли отново от алкохола. Той леко се полюшна и приседна на леглото. Точно там, където преди малко дъщеря му се мяташе в див оргазъм. Силвена го гледаше с невинен поглед и от очите ѝ струеше безкористна детска обич и възхищение. Нямаше баща на този свят, който да не повярва на малкото си момиченце, когато го гледа така. Той се усмихна.
- Е младеж, начи я чуваш математиката? – и без да дочака отговор се надигна и се наведе към монитора. - Експонентни уравнения начи…
- Експоненциални, татенце. – внимателно го поправи Силвена.
Той я погледна с гордост.
- Браво, мойто момиче! Айде като свършите слезте с момчето за по едно наздраве. Браво!
Стовари тежката си ръка на рамото на Андрей и с тромава походка се понесе към изхода. Силвена изчака баща ѝ да слезе по стълбите и с поглед изпълнен с явно задоволство се обърна към приятеля си.
- Още едно бързо или ще ходим долу?

Следва продължение...