Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 15: Да намерим гадже за Андрей
На следващата сутрин Андрей се изниза рано под предлог, че е на тренировка. Естествено, видяха се с Марина. Размениха няколко реплики – кой какво ще прави днес и как да поделят единия ключ. Бързо, просто, делово, без излишни погледи. Когато брат ѝ излезе, Марина седна на масата и си наля чаша сок. Не искаше да досажда на Оля, но знаеше че ако и тя се изниже сега може да остави у домакинята си грешно впечатление. Беше, като замаяна. Имаше подобно чувство, когато получи за пръв път двойка в живота си. На следващия ден, след като каза на родителите си, седеше пак така обзета от мрачни мисли и хладно преценяваше какво да предприеме. Сега обаче усещането беше много по-угнетяващо.
Оля неуспешно се опита да подхване разговор на няколко пъти. След като за пореден път не успя и тя се умълча. Просто стояха и пиеха портокалов сок. Оля сведе очи и тихо каза:
- Аз съм виновна. Идеята беше тъпа. Съжалявам…
- Кое? – Марина я гледаше неразбиращо.
- Това с преобличането беше тъпо!
- Чакай, каква връзка има? – Марина до момента беше таила мислите само за себе си.
Не предполагаше, че Оля е на същата вълна. Да, вчера тя почти я извлече от дневната, но не очакваше че е отдала на този кратък момент толкова голямо значение.
- Мила, наясно съм, че стана нещо и стана, защото, като пия две чаши вино, все ми идват някакви тъпи идеи.
- Чакай, Оля! Какво е станало? Какви тъпи идеи? – Марина все още отказваше да приеме, че говорят за вчера.
Чувстваше случката твърде лична. Всъщност, дори не беше наясно какво чувстваше. Оля я гледаше. Не беше много сложно да се разбере, че явно бе забелязала повече отколкото ѝ се искаше.
- Какво ще правиш? – попита Оля.
Марина почти отговори “С кое?”, но просто се спря, нямаше смисъл. Наистина не знаеше какво ще прави.
- Нищо, какво да правя. Това си е само мой проблем.
- Не мисля. – внимателно каза Оля.
- В смисъл?
Оля мълчеше. Не знаеше как да го подхване. Не я биваше особено в момичешките разговори. Бавно разказа, как снощи е дошла при Андрей да гледат телевизия. Марина я слушаше, без да казва нищо. Всъщност, нямаше нищо за казване – случка просто нямаше и Оля постепенно разбра, че не разказва нищо и просто млъкна.
- Не те разбирам? – Марина наистина не я разбираше.
- Мила, той…
- Какво той? – започваше да губи търпение тя.
- Той е влюбен…
- Какво? Той ли ти каза? В кого?
Оля усети, че пак нещо обърка – изобщо не я биваше да говори с хората. Да изслушва – да, но когато тя трябваше да разкаже нещо важно буквално се оплиташе в думите си. Навремето изкарваше баща си от кожата, когато започнеше да разказва нещо. След първите няколко реплики той започваше да губи търпение и да повишава тон: “И? Нищо не разбирам! Ще кажеш ли нещо най-после!”. Оля губеше увереност и още повече се объркваше. Обикновено разговорите им завършваха с крясъци и семеен скандал – баща ѝ излизаше от стаята и крещеше на майка му: “Иди разбери какво иска, защото не знам какво ще го направя! Обяснява, като идиот! Никаква информация – само празни глупости!”. След всеки такъв разговор, Оля изпитваше дълбоко чувство за вина. Слушаше разправията между родителите си и не можеше да изтръгне усещането, че причината за скандала е пак у нея. Сега усещаше, че предизвиква същото чувство у Марина, сякаш тя не я разбираше. То какво ли има за разбиране – вече десет минути говореше как вчера с Андрей са седели, правели са нищо, говорели са за нищо и незнайно защо това…
- Каза ли ти? Ама нали за нищо не говорихте? А аз патката… – Марина сякаш се самонавиваше все повече и повече.
Вече не слушаше опитите на Оля да обясни какво има предвид. Вече просто говореше и не можеше да си намери място. Беше станала и жестовете ѝ подсказваха вътрешното объркване и напрежение. Оля просто не можеше да я овладее – тя просто не я слушаше.
- ВЛЮБЕН Е В ТЕБ!
Ако я беше зашлевила едва ли щеше да предизвика толкова мигновена реакция. Марина млъкна и затисна устата си с длан. Очите ѝ се разшириха. Другата ѝ ръка притисна първата в опит да заглуши надигащия се писък. Тя го знаеше. Просто не искаше да го повярва. Снощи бе разбрала. В погледа му бе видяла отражение на това, което вече седмици наред потискаше у себе си. Не искаше да го повярва. Щеше просто да погребе чувствата дълбоко, дълбоко в себе си. Та той ѝ беше брат!
- Мила… съжалявам! Не исках да кажа това. Той не ми е казал, аз просто така реших, сигурно бъркам…
Нямаше нужда. То просто беше истина. Марина го виждаше, Оля просто го бе изрекла. Седна бавно на стола. Погледна Оля – защо трябваше да причини толкова тревоги на това момиче. Това си беше неин проблем, не на Оля. Тя имаше достатъчно свои собствени проблеми. Не беше права, не трябваше да я замесва. Надигна се от стола. Целуна я по бузата и излезе. Оля не опита да я спре. Просто отново остана на масата. Сама. Както винаги.
Марина видя самотата в очите на Оля, но точно сега трябваше да направи друго. Щеше да ѝ се реваншира. Дължеше ѝ много. Наистина много, но сега трябваше да спаси семейството си. Излезе от блока и с уверени крачки пое по улицата. Хвана автобуса и обмисли отново плана си. Беше съвсем наясно къде отива. Вдигна телефона и набра. След малко се в слушалката зазвуча “P!nk – So What”. Типично за Силвена – за нея всичко беше “So What”.
- Вени, к‘во си правиш? Хайде да се видим в Гранда? Ами… не знам! Ако искаш на Макдоналдс? Добре, добре… нека да е в Ноа! Ами… след половин час. Добре, нека бъде един!
Слезе няколко спирки по-рано. Искаше да походи, а и имаше достатъчно време. Движеше се по улиците делово. Беше мръсна, малка кучка. Просто години наред се беше заблуждавала, че е нещо по-различно от разглезените, себични момичета, които я отвращаваха. Те поне бяха повърхностни, докато тя беше малка пресметлива кучка. Мразеше се. Мразеше се задето изостави Оля, но най-вече се мразеше за това, което щеше да направи сега. Кучка.
В първите седмици, след онази тройка в леглото ѝ, Силвена изобщо не говореше за случката. Явно бе очаквала брат ѝ да доприпка като малко кученце, случайно добрало се по неведоми пътища на съдбата до порция Бьоф Строганов, и сега невярващо на късмета си ще тичка след новата си господарка до последния си дъх. Такава си беше Вени. След това започна да подпитва това онова за Андрей. Явно егото ѝ просто не можеше да понесе мисълта, че момчето, което я е видяло гола и е лизало вагината ѝ, просто не се интересува от нея. Постепенно Марина усещаше, че интересът на Силвена към брат ѝ се засилва, но до днес просто парираше всякакви опити да ѝ посредничи – като иска да излиза с брат ѝ, да му се обади и толкова. Андрей се котираше сред момичетата заради спортната си фигура, сериозния си вид и безгрижния си смях. Явно Силвена беше решила, че този трофей може да виси само на нейната стена и определено му беше вдигнала мерника.
“А Андрей какво ще каже?” – прокрадна се плахото гласче на сестрата Марина в главата ѝ. “Като ѝ види циците на поднос бързо ще забрави всички други момичета, включително и сестра си!” – новородената кучка в нея бързо парира опита на гласчето да се превърне в гузна съвест. Усещаше, как кучката се извисява над цялото ѝ същество. Гола, себична, студена, перверзна и властна.
Марина сви и излезе на Варненчик. Ходенето я успокояваше, а и молът беше вече близо. Преди се питаше какво общо имат те със Силвена. На пръв поглед бяха напълно различни. “На пръв поглед!” – горчиво отбеляза тя. Всъщност, сближиха се случайно. Още първият ден във Варна, Марина очакваше новите ѝ съученици да проявят необходимото любопитство и презрение, което се полага на всеки нов ученик, особено такъв домъкнал се от някакво забутано градче. Изобщо нямаше намерение да им обяснява, че тя не е родом от Дулово. И през ум не ѝ минаваше да обяснява как майка ѝ и Никола са се събрали и как брат ѝ всъщност не ѝ е кръвен роднина. Съвсем нормално, още в голямото междучасие, попадна във фокуса на вниманието и привлече острия език на Калина. Опитваше се да не влиза в конфликти още първия ден. Явно Калина изтълкува това, като стеснителност или боязливост, защото в края на междучасието вече открито я питаше, дали знае къде е мегдана на Варна и услужливо предлагаше да я заведе на седянка. Естествено че можеше да се справи със ситуацията, но Силвена просто не ѝ даде шанс. Нахвърли се безжалостно върху Калина. Обидите и присмехите се сипеха от устата ѝ като картечница. Калина бързо се ориентира в новата обстановка и се изнесе. С времето Марина все се питаше, дали Силвена не беше реагирала така просто защото някой си беше позволил първи да захапе новата плячка. Нейната плячка. Така или иначе, тази случка прескочи всички евентуални бъдещи конфликти между тях и те някак си се сприятелиха. Силвена в началото се държеше леко покровителствено, като вълчица спасила случайна жертва от глутницата, но с времето започна да цени мнението и компанията на Марина.
Две глътки, след като сервираха сока, и Марина забеляза приятелката си ефирно да се носи сред минувачите в мола. “Дааа, това момиче определено знае как да покаже какво има!” – с хладно задоволство констатира Марина. Силвена буквално плуваше сред тълпата, предизвиквайки хищни мъжки погледи. Беше изцяло в бяло. С потниче, което показваше повече отколкото скриваше. Долният край на потничето беше почти на педя от началото на бялата пола, която уж покриваше краката на момичето. На пъпа на Силвена леко искреше малка висулка. Тя беше много горда с ефекта, който голият ѝ корем предизвиква у околните и не пропускаше случай да го показва. Бялата пола беше от лек материал, който по-скоро подчертаваше формата на дупето и краката, отколкото да прикрива нещо. “Боже, дори прашките ѝ се виждат!”.
- Здрасти, Вени! Лигите им изтекоха, докато дойдеш до масата.
- Бе да зяпат бе, толкоз за без пари! – в типичния си стил отвърна Силвена.
След обичайната размяна на клюки, Марина мина по същество.
- Хайде на кино? – Силвена отегчено вдигна лявата си вежда. - С брат ми. – Силвена вдигна и другата си вежда.
- Верно? И що така?
- Щото така! Ходи ми се на кино.
- Кей бе, Рина. Обади се за кога и там съм.
- Ти избираш. – кучката в съзнанието на Марина нямаше абсолютно никакво намерение да отстъпва.
Не стига че им сводничеше, остава и тя да вземаше билетите. Нямаше никакво намерение да им плаща кефа.
- Вземи три билета и се обади за кога. Тръгвам. – и просто стана.
Кучката в съзнанието на Марина съвсем съзнателно остави Силвена замислена. А, да – и със сметката за сокчето!
Следва продължение…
Даааа,да,да! Подозирах гооо! Нямаше знака за инцест в онази първа серия, това знак едно. После, такова умно писане, със смешките му, с всичкото му, хич не е за подценяване и хлъзгане по кората. Браво! Много ме кефи поредичката!
Сряда бях на кино в ГРАНДА... и пълно с МАЛКИ смешни пикли. Правят си селфита на ПОКРИВА между КОЛИТЕ и драскат графити, надявайки се някой БАТКА с лъскава ламарина да ги забърше.......
Добро слънчево утро, Фейри. Аз не се ядосвам, в случая визирам коментара ти от предишната част. Да, и на мен ми хареса тази поредица, без частта за онзи онанист. Ученическата любов при мен отсъстваше, просто бях грозен, та затова водех един много скучен живот, нещо като непрекъснато обикаляне в кръг: училище, уроци, тренировки по джудо, малко четене и значително по-рядко на кино със съседското момиче, с което сме израснали от деца, а тя е по-малка от мен. Разказал съм ти за нея, когато ме заведе на вилата им с баща си. Той за риба, а аз имах намерение да ѝ изкопая една дълбока траншейка за водопровод, до едно място, където беше намислила да си направи нещо като декоративно шадраванче. Тя пък от своя страна искаше да си направи кумите с мен, защото от две години тренираше в една вътрешна школа на МВР. Е, нейното не стана, просто я успокоих, но тя се ядоса и се покри за цял следобед. Бяха дългите юнски дни, баща ѝ замина да носи прясна риба за София, а аз останах да я пазя. Ти забеляза ли, че когато ти отсъстваш, коментарите са от едно изречение, в което по няколко пъти се споменават вулви, задници, курове (пардон, пениси) и точка. С твоето появяване и коментари правя аналогия с един филм "Да разлаем кучетата". С интелекта си, с неизчерпаемото си чувство за хумор, с приятно фриволните коментари внасях свежа струйка хумор, като планински въздух в задимена и вмирисана стая. Това за мен са приятни мигове за четене. Алекс
Да, Алекс, забелязах, че бе станало твърде тихичко, изключая нужната лиготийка. Разбира се, има нужда и от това, ей така, за почивка, за контраст. За зареждане. За да ти дам време да стигнеш до "По дяволите, Фейри, нямам време за губене. Идвай си!" :)))) Шегувам се, Алекс, нямам план. А, да, мислех си да ти кажа относно Шамарът, че няма реална база данни, всичко е фантазия. И относно неочакваната промяна в реалността, свързано е с децата. Всичко е наред. ***Иска ми се да не се лутам между огледала, а да имам едно сигурно нещо. Но това се оказвам пак само аз и единия ми здрав разум. А той залита и иска повече. Иска всичко :))). Налага се да го озаптявам. Напълно те разбрах, Алекс. Чуствам се добре дошла и няма да се спра да кажа нещо, когато ми се прииска. Колкото и да пискат ония :))). Имай прекрасна неделя!
Педро, ти и сега си си все така грозен, смотан и глупав, ако не е зажаднялата за внимание пача да ти обръща внимание тук никой не се впечатлява нито от тъпите ти скучни истории когато си бил млад, грозен и глупав, нито от "мъдростите" ти сега, когато си стар, грозен и глупав. Хахаха, струйка фриволен хумор, къде бе, къде е хумора, смотан дрисльо? И двамата с пачата сте като мазна пръдня в асансьор, няма спасение :))
Интересно как ли се нарича девиацията, когато екзибиционист се възбужда не толкова да се показва гол, а конкретно да се показва как се изпражнява на публично място? Със сигурност си има име, но ако си няма можем да я наречем алексация. И двамата, изкуфеята с дрислянтчика лайношутист, страдат от тежка форма на алексация :))
Тая и да ИМАШЕ зрънце УВАЖЕНИЕ което да е било някъде дълбоко в съзнанието ми го ИЗПАРИ!
Необяснимо ПРОСТАШКО е да те хули ЦЯЛ сайт, а ти да продължаваш да демонстрираш ДУШЕВНОТО си ЗАБОЛЯВАНЕ......
Не намерих как конкретно му викат на това: "Чуствам се добре дошла и няма да се спра да кажа нещо, когато ми се прииска. Колкото и да пискат ония", нищо не ни пречи ние да го кръстим: фекалексация. При изкуфеята е в особено тежка форма :))
този разказ, колко части има? чел съм го до секса на Андрей и Силвена, но не съм го чел нататък, Марина и Оля само приятелки ли са или правят и Секс не знам супер е, давайте още!
В онлайн ПРОСТРАНСТВОТО му казват ТРОЛЕНЕ. Когато си ръсиш ПСИХОЛАЙНАТА, спамиш навред и се САМОПОКАНВАШ навсякъде!
Части БОЛ, ама като любовна сапунка. Три-четири части СИКИША е само МИРАЖ!
Пискунчовци, спряхте ли се? :)))))
Що, ти да не би да се спря? Патицо загубена, не те гоня, съвет ти давам. Ти си коментирай разказите, никой не те е спрял да споделяш откровенията си, но общуването с рядкото щастие Алекс го правете на друго, по-подходящо място, където на спокойствие да се радвате на тази вашта малко позакъсняла, но пък толкова нежна и възвишена любов. Казваш не мога да те накарам, щом Купоний те търпи, значи и ние така да правим. Ами ок, той Купоний и мен очевидно и по технически причини ме търпи, така че и на теб ще ти се наложи да търпиш и да ядеш от кафявата попара, като не се разбираш от дума. Да ти е сладко :))
Колега, а ти чу ли го дриснянчика? Оплака се на бабишкера, че тука само за курове, путки, ебане и минети се било говорело, щяло му се на тъпчото нещо по-възвишено и културно, нещо по-интелектуално, струйката свеж... хумор... му била липсвала... Смех, смех... Абе муньо, в сайт за еротични разкази ти какво очакваш? Да обсъдим с учил по социалистическо време от съвеЦки учебници функционален неграмотник като теб красотата на теорията на струните или какво? Или да поспорим, че теорията на Дарвин, че хората са еволюирали от древни примати май не е съвсем вярна, защото ето примерно ти уж си човек, ама пък изобщо никак не си еволюирал, къвто си си бил червеногъз чугуноглав номеклатуропитек, такъв си си останал - див, злобен и глупав. Или вместо за минет да си говорим с теб за балет... нищо, че ти не си съвсем наясно каква точно е разликата? :))
Ма пиленце златничко, що ми пейш такива уклони като как да си общувам на обществено място? Ти май си развил собственическо чуство? Шси го цункам и шси го натискам, когат' къдет' мъ свари сварата. Обаче, по мой съвет, ще сте къде по- забавни, ако излезете от ректума и смените малко темата с нещо по- оригинално от маниакалната ви мисъл за отходната тръба. Забележѝ, никой друг не се завира там. Малко сте като обсебенки- единия от преумора, другия от гнус. :)))) Оххх, много е смешничко. Ай, сядай, починѝ, слагам пражени кифтета! После пак.
А, за балет ти се говорело? Ами кажи какво мислиш за Либидово езеро? Не заслужаваше ли да спечели?
Ама пуйко, на кого и какво си мислиш, че доказваш? Доказваш, че ти харесва да си обществено осрана, нещо, което вече го споделих като откровение. Харесва ти да се осереш до ушите и да слушаш как хората се възмущават. Ако просто коментираше разказите никой нямаше да ти обръща внимание, защото първо говориш някви откачени отнесени от вихъра мегапростотии и второ на никой всъщност не му пука какви ги плещиш, чела-недоразбрала, колкото ще да се напъваш да си оригинална. А на теб така не ти е интересно, трябва да има драма и напрежение... не знам, не знам, а не ти ли хрумва, че току-виж на Купоний му писне, но познай кой ще си го отнесе? Ще си го отнесеш ти, защото си регистрирана, да не замине резко Fairy в небитието за назидание на останалите :))
Напуякашийкатависяща :))), много се уплаши нещо, чак къде подскочи, дебрееее :))). Лоша тема ли засегнах? Знам, че ми имаш мейла, знам, че си ме проверил още навремето, лош автогол, братле. Ма тъй става с любопитните котки. Купоний както и да отсъди, аз съм съгласна и му приемам безрезервно решенията. Даже имам чуството, че знам как мисли по тези въпроси. Понеже обичаш да играеш на благородство- гледай го и се учѝ!
Ох, че ме досмеша с тва назидание :)))! Да вземе Купоний да ми шибне 2-3 колана :)).Шси разсипя кафето, значи :))))
Файри, нали знаеш, че си на неизмерима висота над тези дребни душици, които се заяждат по най-селски начини с теб. Нали като видиш улицата, едно дребно, овъркаляно във фекалии и цяло в струпеи мелезче да те лае, ти няма да застанеш срещу него, както и няма да го галиш. Остави ги тези дребни душици. В моите очи ти най-пълно покриваш понятието дама. Всички дами са жени, но не всички жени са дами. Прегръщам те от сърце. Алекс---//Fallschirmspringer//
Благодаря ти, Алекс, за високата оценка! И аз си имам миговете падение, лигоч и низки страсти. Ето, опитах картофената салата с лук, а ще ходя на кино! Бива ли?:)) И ти ще дойдеш с мен :)), мушнат като пачка в чашките на бодито под коледно- зелена рокля. Ще си сложа червената пелеринка с огромна качулка, същинска червена шапчица и ще зачаткам из мрамора на метрото. Харесва ми да се оглеждам в реакциите на непознати. Тийновете. Жените. Харесва ми да се чудят, когато сядам в салона, дали чакам някого. Хайде, да си почвам спортчето, че не остана време. Прегръд!
Пуйката мина, патицата мина... такааааа... то не останаха глупави птици... Или не, ето още една ся се сетих: ей, заблуден женски щраус с глава завряна дълбоко в яйцеполагалото, кви мейли, кви котки, кви благородни автоголове, пак с някой ме бъркаш, нали? Не знам с кого още си се боричкала като свинье в кална локва, но не е било с мен, щеше да го помниш и никога никога да не ме бъркаш с други свини. И пак да обясня, че от първия път май ти е трудно да схванеш: ти си тази, която толкова е закъсала някой да ти обърне внимание, че си готова да се изтъпаниш насред сайта осрана до ушите, обяснявайки, че имаш право да правиш каквото си искаш на обществено място. А аз всъщност не те спирам, сеш'се? Продължавай, осирай се още, това което никак не можеш да стоплиш, че за мен няма лош вариант - или се завирате с дрисльото в кучи гъз и тук настава приятна тишина и спокойствие или продължавате тъпо и упорито да досаждате, а аз от своя страна продължавам да ви обръщам внимание както аз си знам, и в двата случая всички много се забавляваме, нъл тъй? :))
Додо! Птицата додо. И глупава, щот изчезнала и древна. Удряш кьоравото
Алекс, ама тя баба Фъ очевидно обича да гушка и да цунка опикани, оръфани и целите в струпеи помияри, иначе щеше ли да ти обръща такова внимание? Алекс... какво хубаво име за куче порода улична превъзходна! Алекс, глас! :))
Наздраве,гайз! Влизам в кинцето с уиски сауър, любимото ми от лятото. :))) Zh, ще разказвам после за коминочистачите. :)))
Мдааа, ще разказвам :)), видяло се е. А относно потребител ":))", явно добре ме познава, щом знае,че паленце в неволя, на пътя ми, ми става карма. Знае, че съм тъпа, грозна и дебела, очевидно сме общували. Пък аз пусто, все да не мога да го позная, кой ли е.. . Както и да е. За филма. Говореше се, че всички търсим Фер. От супер яката поредичка тук. Всички, мъже, жени, няма значение, търсим погледа, който ни вижда (както каза авторката в Бласт). Търсим този, които ни кара да се усетим свободни, силни и желани. Търсим Алекс. :)))И независимо дали сме в брак или не, това търсене е духовно. И независимо дали ще го превърнем в секс или не, това не е изневяра, а освобождаване. И ако мъжът ми спи с мъж и ми разкаже, аз лично само ще съм доволна. Това ще ми даде права на същото. Ще ни свърже в обща тайна, пътуване, преживяване, близост. Интимност. И още повече- ще разнообрази разговорите следобед , с кафето. :)))*** Рапорт даден! Фъррррр
С 22 см дълъг и доста дебел съм, ако има желаещи жени, или семейства от София да го пробват да пишат на,.,. [email protected] skype:, BG 333
Фъ, успокой се, не се познаваме, точно за това не ме ловят твоите вуду магии (но заради мен някой някъде вероятно страда от нажежени шишове в задника, хаха). Казваш ще приемеш спокойно любимият ти мъж да се окаже би или дори хомо? Много благородно, току-виж Алекс, който винаги е крил от жена си, че е пас, може на теб да ти направи каминг аут като акт на доверие, знам ли? Или вече го е направил? И това е или ще стане едно от нещата, които ви свързват вас двамата болни мозъци :))
... колко жалко, че жената на Алекс не е толкова извисена като Фърчито, тежко и горко му се пише на Алекс, ако жена му заподозре, че мъжът й мърсува с няква дърта, грозна и дебела пача от интернет :))
Двойна назолабиална, сега излиза, че си приказваш 5за4,прилагаш бодишейминг, само защото нямаш друг довод. Нямаш добър ход в тая ситуация. А относно каминг аут- във филма се говореше не за педераслък, а за адското привличане, когато срещнеш човек, който те възприема цялостно, без каквито и да е очаквания или насложени социални образи. На тия години нашите, моите, ние сме повече роли, отколкото хора. И някъде сега се освобождаваме от самовъзприятието като родител, съпруга или нещо си там. Най- накрая теглим чертата и един вид кризата на средната възраст ни събужда за втория живот. Този извън задължителностите. ***Та...един обикновен мъж се поддава на момента, на отсрещния и го наебват. Той, за да не крие тайна, за да не е изневяра спрямо доверието, разказва всичко на жена си. В крайна сметка, разбирам го много добре. Как можем да го съдим, че е бил прикован от мощен открито лъстителен поглед? Че аз в киното добре, че не седях до мъж! Толкова ми беше възбудено, че щях да му пусна ръка...
Сещаш ли се за оная гадната дебела и грозна негърка Жаноария, аз теб така си те представям, но по-ниска и на гърба с чифт мънички безполезни крилца. Не знам защо, може би точно защото е диаметрално противоположно на това, което човек обикновено би си представил като се каже "фея". И някак ми става смешно, особено като си представя как ядно махаш с крилцата когато не си на кеф :))
Хахахаха, бабето щяла да си ПУСКА лапата по МЪЖКО за малко МАТРИАЛ да събере кЪт си легне ВЕЧЕРТА да може да се ВЪЗПОЛЗВА . Ама ИЧ биля не се сеща, чи оня ши ѝ отлепи ИЗКУСТВЕНОТО чене.
И к'о кайш бабе, ти като не можеш да си с мъж в леглото поне мъжът ти да е??? Ама той дали си пада по мъже? Това, че не те ОНОЖДА теб не означава, че е зачеркнал жените от интимния си комфорт.
Бабека се НАПЛЮЩЯЛ доволно с ФЕКАЛИИ и сега ХЪРКА. Не идва за среднощна закуска, да се нагости още по-богато.
Тези имитират пиленцата от Софето- https://youtube.com/shorts/qCW6fi8A48Y?si=p2GRJjQu5tnWWNSj
Леонсио, що за мъж си, че да помниш имената на героите от памти века, бре Тобиасе! Женуария е велика, даже май точно нея съм имала предвид в Готвачката. Тогава мислех за бяла жена, но ето, образа си лепва перфе. Автор и героиня в едно. Че то не е ли всеки път така? :))
Баба женуария
Така си я спомням и аз, и не една и две комшийки КРЪСТИХМЕ така на село. Но тя нещо не ти пасва много, много, СРОРЕД МЕН!
А, мани го тоя дон Мигел. Той накъдет отива, аз оттам съм се върнала и то ехееее преди един социализъм време. Не мож да стъпи да малкия пръст на сестра ми и нейната школовка. Лошото е, че ми се приказва днес и то много, а това никога не е довело до нещо добро :))). Зарада тва "пача" да видиш как днес, съвестно към колагеновия си прием, купувам желиран език и саздърма. Един вид, свърши ми полезна работа ДНзЛабиалния. И ти си ми свършил чудна работа- почти всеки ден вадя по дафинов лист за манджата. Имам още много, не съм ги горила за ароматизиране. Трябва да се отчете, че бая забавно и в крайности беше това пътуване. Може да е пълно с грешки, но поне не беше скучно. :)))
ИЗпробвай ги и да ароматизираш, да видим какво ще е действието така ще имам информация от ПЪРВА ръка, а не от онлайн ПИСАНИЦИ. За количеството не се притеснявай, ще БЪДЕ възстановено. Днес една брокерка Selin Sali дойде да ми СНИМА гледката, РЕШИХ да се разделям с моята част! Пък тя една ХУБАВКА, едно СЛАДИЧКО мъниче, разведох я из целия ВИЛАЕТ, даже ПОГАЛИ и котака! Другата седмица ще ПИЕМ амброзия- ПАК насаме..... ХАМБУРГ ме ЗОВЕ от януари!
Разкошен град! Прекрасни докове! Елбфилхармони....Еххх, канали, ех, стъргало с магазини и улични музиканти. Напрееееед! Издувай платната и превземай!