Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 16: Фелацио в киното
Марина нервно се озърташе. Всичко беше наред, естествено. Планът се движеше, като швейцарски часовник, и въпреки всичко беше нервна. Андрей се зададе безгрижно, носейки две кутии с пуканки. Изгледа я странно като му каза, че чакат Силвена, но нямаше намерение да прави някакъв скандал от това. Не я беше виждал от онзи път в леглото на сестра си и в общи линии не му липсваше особено. Не можеше да отрече, че е секси, естествено, при условие, че не се държеше като кучка. За съжаление последното рядко ѝ се случваше. В изминалата седмица Андрей се беше постарал максимално да се държи на дистанция от сестра си. Не допускаше никакви еротични мисли за нея дори да припарят през съзнанието му. В интерес на истината и Марина не даваше абсолютно никакви сигнали, че между тях може да съществува нещо друго, освен обикновена връзка между брат и сестра. От онзи ден в апартамента на Оля си беше забранил да мисли за сестра си като за жена.
- Айде бе, Вени! Филмът почти започна! – най-после Силвена се появи.
“Супер се беше издокарала!” – не без задоволство констатира Марина, оглеждайки приятелката си. Беше с неприлично къса поличка и падаща блузка, която при всяко движение разкриваше различни части от тялото ѝ. “Дано носи сутиен, защото докато влязат в киното половината мъже ще са видели циците ѝ!”. Силвена не бързаше за никъде. Приседна на ръба на един от масажните фотьойли и кокетно оправи каишката на превръзката си. Определено се постара Андрей да види бельото ѝ. “Браво, при тия техники няма мъж, който да издържи!” – вътрешно се усмихна Марина.
Тръгнаха към салона. Естествено, бяха закъснели. Силвена ги забута към последния ред, въпреки протестите на Андрей, че оттук нищо няма да видят и по-надолу има достатъчно места. Марина смотолеви нещо, че предпочита да ѝ е по-спокойно назад и Андрей остана малцинство. Настаниха се тримата в края на последния ред, на няколко седалки от пътеката, и Андрей подаде пуканки на момичетата. Марина се беше постарала да е от външната страна, най-близо до изхода. Брат ѝ беше по средата, малко объркан от неочаквания момичешки сандвич, в който беше попаднал – беше тръгнал на кино със сестра си, без изобщо да подозира какво му готвят. Усещаше лекия аромат на Силвена. На отблясъците на киното гладката кожа на момичето проблясваше. Андрей още ясно помнеше гърдите ѝ. Стегнати и все пак достатъчно големи за да изпълнят шепата му. Силвена не беше красавица, но тялото ѝ определено хващаше окото, а начинът ѝ на обличане беше повече от предизвикателен. Сякаш да подчертае това, тя вяло се заигра с блузката си. Много скоро Андрей установи, че все пак има сутиен.
- Твоите с какво са? – без да пита се наведе през него Силвена и бръкна в пуканките на сестра му.
Той с удоволствие вдиша свежия аромат на тялото ѝ. В последно време се стараеше да изразходва всичката си енергия. Дали умишлено, дали за да се самонакаже, беше спрял да се самозадоволява. Искаше пак да постигне онова усещане на нирвана, което се получаваше след третата седмица въздържание. Проблемът беше, че в момента му беше едва първата. И на практика мислеше само за секс. Единствено за секс. И понеже се стараеше да не мисли за сестра си, всяка мисъл за голото ѝ тяло, облечено в онова еротично бельо, веднага биваше заместена с визията на друго момиче. Незабавно, насилствено съзнанието му потискаше желанието към Марина и изваждаше на показ произволно момиче. Точно сега това момиче беше Силвена.
- Вени… – просъска сестра му. - Вени! Бутни я! – нареди тя на брат си и той докосна Силвена в опит да привлече вниманието ѝ.
- М?
- Марина иска да ти каже нещо! – прошепна той и се облегна назад, за да не пречи на момичетата да си говорят.
Силвена се наведе през тялото му и зашепна нещо със сестра му. Много скоро кръстът ѝ се умори и облегна едната си ръка на бедрото му. Беше топло и Андрей беше с тънки панталони до коленете. Усещаше топлината на ръката ѝ. Нямаше как да овладее спомена за онзи път, когато гърдите ѝ бяха в ръцете му, а езикът му я лижеше по вагината. Възбуди се. “Мамка му, дано не забележи!”.
Момичетата говориха цяла вечност. Той се беше изпънал назад, Силвена беше надвесена над тялото му. В позата имаше някаква асоциация за перверзност. Загледа се във филма в опит да овладее ерекцията си. Донякъде се получи.
- Аз трябва да тръгвам. После ще ми разкажеш филма. Забавлявайте се! – прошепна Марина.
Натисна го по рамото, за да спре порива му да стане и да я попита каквото и да било, и просто се изниза по редицата.
- Ти защо не взе различни пуканки? – ни в клин, ни в ръкав изръси Силвена.
Беше доста поомекнала от последната им среща. “Искам да го видя как се празни! Искам да го видя как се празни!” – крясъците ѝ дълго отекваха в съзнанието му след онази злополучна вечер. Картината сега отново изплува пред очите му.
- Искаш ли от моите? С чили са… – Андрей подаде пакетчето си към момичето до него.
Тя хвана една пуканка с две пръстчета и кокетно я лапна.
- Боже! Имаш ли вода?
- Какво има?
- Ми люто е!
- Ами, нямам! Да отида ли да ти взема? – Андрей понечи да се надигне, но тя го хвана за ръката.
- А дъвка? – той бръкна в джоба си и извади малък прозрачен бонбон. - ресто от магазина вчера.
Силвена го пое от ръката му и го лапна с облекчение. Усмихна му се благодарно. В интерес на истината, когато Силвена не се държеше като кучка беше симпатяга. Грубото ѝ държание вероятно беше някаква форма на защитна реакция. Ако се отърсеше от този начин на комуникация, Силвена можеше да бъде доста приятна компания.
- Тая дръжка ми убива! Не се ли вдигат някак си? – няколко реда пред тях някой изшътка.
Силвена се фръцна и замълча. Загледаха се във филма. Андрей малко трудно възприемаше Джони Деп в Мордекай. След небрежнярския стил на Карибски пирати малко трудно превключваше на Деп в стил Еркюл Поаро.
- Малко ми е студено, знаеш ли… – тихо прошепна Силвена.
Едва ли за да не смущава зрителите няколко реда пред тях, по-скоро не искаше да ги безпокоят. Действително след жегата навън климатизираната зала можеше да бъде и хладна за голите ѝ рамене. Въображението на Андрей работеше в режим Мордекай – със замах би свалил черния си редингот и би наметнал раменете на момичето. Проблемът беше, че нямаше редингот. Всъщност, освен тениската друго нямаше. Е, благородниците сигурно биха се задоволили и с тениска. Той се изпъна и изхлузи тениската през главата си. Разпъна я за ръкавите и наметна раменете на момичето до него. Силвена го гледаше така сякаш току що я беше измъкнал от лапите на цяла рота есесовци. Хвана ръката му над лакътя и го придърпа към себе си. После се залепи за него. “Не беше зле, пич! Никак не беше зле!” – похотливото му съзнание с нескрита гордост го потупваше мислено по рамото.
Привличаше го чисто физически. Абсурдно беше да не го привлича физически – та той все пак беше хетеро, а едва ли има мъж на този свят, който да подмине равнодушно Силвена. Особено ако се беше залепила за него и небрежно си играеше със зърното на гърдата му. Щеше му се да подхване разговор за онзи път, но не беше много сигурен дали няма да развали момента и просто замълча. Ръката му почти естествено се плъзна върху бедрото ѝ. Тя не възрази. Тялото на Андрей вече превключваше в режим на размножаване. Той в някаква степен се опитваше да поддържа съзнанието си с мисълта, че не става нещо кой знае какво – просто киното със сестра му се превърна в непринудена среща с приятелката ѝ. Щеше да бъде просто ако от минута не виждаше гърдите на Силвена. Всъщност беше сбъркал – това не е точно сутиен, а някаква препаска. Като тия по филмите за Хаити или поне така си ги представяше. Препаската се беше смъкнала и разкриваше доста добре профила на гърдите ѝ. “Ами тя не спря да шава, откакто сме влезли в киното!”. Гледката изобщо не беше лоша. Лошото беше, че Силвена беше забелязала къде гледа той вместо да гледа филма.
Очакваше шамар. Като онзи път. Вместо това тя тихо се изкиска и целенасочено започна да си играе със зърното му. Май срещата нямаше да бъде просто среща. Андрей се пресегна и усети голата кожа на корема ѝ. Силвена смъкна презрамките на блузата си и пред очите му се разкри препаската на гърдите ѝ. Действително не беше сутиен. И да, наистина почти беше се смъкнал. Ръката му се плъзна нагоре и леко дръпна плата. Беше напълно достатъчно за да разкрие зърното. Имаше хубаво, младо зърно. Предният път нямаше възможност да го види. Ръката му се плъзна към него и леко обхвана гърдата ѝ в шепата си. Вече на никой от тях двамата не му пукаше за Джони Деп и Гуинет Полтроу. Дръжката между седалките им пречеше. Дните въздържание определено влияеха на ясната мисъл на Андрей – искаше я. Искаше я тук и сега. Искаше да я накара да крещи както преди – “Искам да видя как се празни!”. Този път обаче искаше да се празни в нея. Вече няколко минути се натискаха. Първо той целуваше зърната ѝ. После тя неговите. Тя с радост изследваше мускулите на корема му, той с удоволствие плъзгаше ръка по бедрата ѝ. Трябваше да отидат някъде и да се отдадат на дива, животинска похот. Точно от това имаше нужда от седмица насам – просто едни див и необуздан секс. С истинско момиче, а не пред Hustler. С момиче, като Силвена.
Тя прочете дивото желание в очите му. Усещаше го как не владее ръцете си – те искаха да я опипат, да ѝ бръкнат навсякъде. Да я пипат грубо, да я употребят като секс артикул. Тя наистина го харесваше. Харесваше походката му на расов жребец, респекта, който всяваше у другите момчета, и похотта в очите на момичетата, виждайки го как играе баскетбол. Щеше да бъде неин. Ще го направи неин.
Силвена плавно се смъкна на пътеката. Освободена от тежестта, седалката ѝ тихо тупна прибирайки се нагоре. Тя хвърли бегъл поглед напред. “Ако някой се обърне може и да ни види. Идеално!”. Мисълта, че зрителите отпред могат да я видят как прави фелацио на приятеля си я възбуди. Силвена плъзна ръцете си нагоре по бедрата на Андрей. Хвана ластика на панталоните му и дръпна надолу. Андрей се надигна и освободи тъканта изпод тежестта си. Пенисът му гордо се развя на отблясъците на филма. Тя го огледа за миг. “Изобщо не е зле! Предния път не се опознахме добре…” – и с присъщата ѝ напористост просто се наведе и го лапна. Нямаше предисловия, целувки по тестисите, игра с главичката. Просто една освобождаваща свирка. Андрей се отпусна назад и просто се остави на момичето в краката му да го разтовари от цялото напрежение трупано през изминалите дни. Нирваната щеше да почака.
Следва продължение…
Тази част ОПРЕДЕЛЕНО е от онези след прочитането на които се ПРАВЯТ бебета. ФИЧКЕ, как е, дървиш ли ДЕДОВИЯ???
Поздрав и за САМОТНИТЕ и плачещи ИЗТРИВАЛКИ.... https://youtu.be/6h6SJpsP2YI?si=t7hlJyl3sFMWuQVY
Да НАДЪРВИШ дедовия, ЛЕСНО е. Я, то май се съмна....................
Още от началото си, ми се хареса много този тип четиво. И адски ми напомня писането на Влад,Тони и Банков. Серийката е тротилска. Пих сутрешно второ с компания и понеже на мойо гласа му е станал вълчи, нещо се разболява, та му правеше кеф да ми говори с нисък дрезгав регистър. От водка минахме на алпинизъм, та споделям. Кукушка, един от трите най- големи за века, бил подиграван в базовия лагер за фигурата си, с бирено шкембенце. Но до успешен край на експедицията стига само той. Останалите мускулести зерофет мъжаги не издържали на условията, докато той, с консерви месо и на телесни запаси, стъпвал на поредния връх и се връщал кат фиданка. ***Честит понеделник, сексови момчета! С плочки или с коремче, всеки ще има своя връх, стига да положи воля. Алекс, целувам те и се чудя какъв цвят педикюр да ми сложат днес. Би харесал коледно червено нали? :)))
К'ъвто и цвят да ти сложат на напуканите копита ефекта си е НУЛЕВ при баба 50++ !!!
Добър ден, фейче. На въпроса "Алекс, целувам те и се чудя какъв цвят педикюр да ми сложат днес. Би харесал коледно червено, нали? :)))" Правилно, червено. Някога, когато съпругата ми беше млада, на плажа пред "Метропол" на Златните се печеше по монокини, тип "танга", бяха на "Триумф" в един наситен вишнево червен цвят. Съседката също по монокини, но тъмно сини от същия тип, но по-не ми харесваха. Ами радвах се и ме забавляваха. Дали тази или на следващата година до нас бяха две унгарки,симпатични момичета, може би година-две по-млади от съпругата ми. И те в такова облекло, аз се правя, че чета, по-скоро опитвам се да чета Реймънд Чандлър — The Lady in the Lake, ама нещо тегаво вървеше, но пък съпругата ми дебнеше като ястреб, полска мишка. Въпроси, затова тези двете си играят с детето, а ти гледаш, че са те отменили и ти харесва.Ами харесва ми ,че ме хем отменили ,хем и те. Май тогава наблюдавах и най-скоростното женско обличане. Веднъж на крайбрежната алея виждам две коли, от които слизат хората на съпругата ми и се оглеждат за нас, а тя леко задрямала по монокини, та казвам:" твоите хора те търсят". Ей, не очаквах такава реакция, скочи като невестулка и за по-малко от секунда сложи горнището. Някак е неудобно да зяпат циците на шефката си ,а те тогава заслужаваха внимание Те просто имаха задача в този край на България и се бяха разбрали с нея да й се обадят и да кажат дали има някакви проблеми. Бяха смутните времена към края на 80-те години. Абе, младост.Алекс-//Fallschirmspringer//
Алекс, разказвал си тоя спомен за монокините и тангата, но кой знае защо бях разбрала нещо точно наобратно. Че ти си там случайно, даже в забежка, а тя идва от колите с хората си и слиза от джипарката направо по монокини :)))). Така го бях запаметила, даже образно. И ѝ се възхищавах. :))) В тийнейджърството и студенството ми, аз също се противопоставях на ограниченията в мисленото. Защо може на морето да се ходи без горнище, без сутиен, а в друг град да не може. За съжаление, не можах да наложа безбанелната култура, предвид множеството неудобни ситуации. Най- лошите бяха погледите на другите момичета, които спазваха приличие. Черни презрамки под светла лятна рокля се считаха по- добре, от липсата на презрамки. Хубави времена бяха, да. Не можех да задържа молив под цица, но пък си ги харесвах. Много ме радват тук, в сайта, всички описания как действали гърди на мъжката психика. Аз лично печеля конкурса за най- недокосваните. Не са били пипнати, погалени или целунати никога извън акт. Което като сравня с мисленето тук, си е странно. А точно снощи ги гледах как подскачат, докато слизам към метрото. И си мислех, че макар облечени, мек тестил върху тях, все пак биха били приятни за обследване. В киното. В бара. Както и да е! Хайде да поработим още преди театъра. :)))
Може би четири или пет години ходихме на в една почивна станция в к.к. Дружба, а на плаж ходехме на Златните и то винаги след хотел "Родина", в зоната на "Метропол" и "Морско око". Ама какви забежки по сред лято, аз не съм такъв. То за какво са тогава конференциите в МДУ през началото на октомври. Вярно, тогава не е много за плаж, но в Интера, във "Варна", та и МДУ има закрити басейни. Все пак това е времето на късния соц. Важно условие за купона беше да се запишеш в списъците на докладчиците, да обявиш темата и работното заглавие и някъде към май да е готов и да мине през научния съвет на направлението, а след това на института. Това не е самоцел за участие в купона, а носеше и точки за преминаване в по-горна степен на научен сътрудник и като части от дисертацията, разбира се, вече значително разширени. А това, което ти описвам, беше на морето по време на годишен отпуск. Имаше проблем с проходимостта на сигнала на турски радиостанции, та нейните хора мереха нивата на сигнала в определени точки. Та те бяха в командировка и се бяха уговорили предварително къде да ни търсят, когато имат какво да кажат. Тъй като се въртяха в района, разбирай Разградски, Търговешки, Толбухински, Шуменски и донякъде Варненски окръг, та не беше проблем, ако един ден не ни намерят, на другия или по другия. Това не е работа за един ден. Без това една от лабораториите беше в Попово. По-дълго е за описание, това е само схематично. Алекс
Алекс, Алекс, паметта ти е извор, който трябва да бъде прихванат и облечен в бронзови фигурки със сребърни чучурчета, та когато ромоли струйката, да се къдри мелодия за духът и волята над политическата сатира. А белоноги моми да идват вечер да пълнят стомните....
Само пияни-заляни алкохолици могат да повръщат и пикаят в коритото, което Алекс пълни с лайната, наречени спомени.
А СЪДЪРЖАНИЕТО на коритото да е МАННА небесна единствено за бабозавъра!!!
По същото време в нормалните страни инженерите с профил радио-електроника са се занимавали с разбработката на първите мобилни телефони, а тука нашите "специалисти" на плажа са се борели с проходимостта на турските радиостанции на територията на България... еми няма такава простотия. Късен соц, същия като ранния соц: тъпанари се занимават с тъпотии. Много е било важно да уведомят шефката на плажа, че радиостанция Анкара пак е започнала да пробива заглушаването :))
Саше, ако не е тайна на каква тема ти беше дисертацията, с която стана старши научен сътрудник? Със сигурност е било нещо много важно и ценно за развитието на науката в социалистическа България, примерно "Изследване на марки капиталистически радиоапарати произвеждани към декември 1986, които да бъдат забранени за внос, защото с тях се хваща Радио Свободна Европа"?
Ей ся се присетих за роман на един малкото ми любими български писатели - Павел Вежинов - не му помня заглавието, но в него некв такъв като теб иначе тотален смотльо, ама иначе инженер и научен сътрудник се запознава съвсем случайно с привлекателна млада жена с не особено висока социална отговорност (както Путлер им вика на проститутките) и я взема да живее у тях. Тя че си остана курва - остана си, но в случая го споменавам романа, защото научния сътрудник се занимаваше с разработката на лазерно подслушвателно устройство, за да могат агентите на ДС да подслушват от разстояние какво си говорят тайно хората, когато са си вкъщи и си мислят, че никой не ги чува. Горе-долу по същото време, по което се развива действието на романа не кой друг, а баш омразните ти американци, Саше, изстрелват в космоса Вояджър 2, земния посланник към неизвестни извънземни цивилизации, а на борда му има лазерен диск със записани разговори, речи на известни хора, песни и звуци от цялата планета Земя, между които и българската народна песен "Излел е Делю хайдутин", знаеше ли го тва? Ето с такива неща са се занимавали американските инженери, които наистина са инженери, а не като теб - великия социалистически "научен сътрудник" - само да ебеш колеги и колежки тайно от жена си по симпозиуми и конференции... :))