Секс роман (част 12)

21.11.2024 | sexkupon

Част 12: Неделчев и неговите еротични фантазии

Четири пъти от началото на деня до момента! От него щеше да излезе истинска порно звезда! Само да не бяха тия пъпки по лицето. И да беше малко по-висок. Еееех, ако беше по-висок щеше да тренира редовно. Генът му беше виновен! Коремчето не беше ясно откъде го е наследил, но за ръста спор нямаше – и баща му и майка му бяха дребни.
- Ма гледай къде вървиш бе, мумче! – беше баба Станка от намкойси етаж над него.
Неделчев я беше бутнал леко на излизане, а тя орева орталъка сякаш ѝ беше строшил костите. Отстъпвайки от мърморещото бабе, Неделчев налетя на гърдите на Моралийска от деветия, която допреди миг кротко обсъждаше с баба Станка кой краде крушките в мазата. Моралийска тихо изписка и Неделчев тотално се сконфузи. Смотолеви нещо несвързано и се завъртя на пета оставяйки на двете жени нова тема за разговор – едно време децата уважаваха по-възрастните.

Помъкна се към игрището. Не си падаше по спорта, но понякога отскачаше да похвърля малко топка. Рядко го викаха, но като беше там го включваха в играта, обикновено поради липса на четен брой играчи. Сви зад ъгъла и почти се набучи на физкултурника. Учителят им по физическо живееше два етажа над техния. За жалост. Неделчев го мразеше и в червата. Ако някой бе способен да разсипе деня му то това беше Цапрев в час по физическо. “Хайде бе Неделчев, днес да не е неделя!” – и шушукане и кискане изпълваха салона. Мразеше го! Мразеше шестстотинте му метра. Мразеше скока му от място. Мразеше го, като си носеше киселото зеле от мазата. Мразеше го дори заради това, че му се налага да го мрази.
- Леко бе, момче! – Цапрев, позна ученика си. - Е… да беше толкоз напорист и при мене с радост щях чет‘ри да ти пиша!
Неделчев смотолеви нещо като поздрав, но определено му се щеше да беше казал друго и продължи. Обърна се за да изпрати поглед пълен с ненавист към широкият, мускулест гръб на бившия щангист. Скоро наближи игрището и започна да подскача, като боксьор преди мач. Странната му танцова стъпка не остана незабелязана от няколкото момчета мотаещи се около коша.
- Аре ве, Неделчев! Да не идваш с асансьора? – бурен смях премина, като вълна през момчетата.
“Баси тъпия майтап! Няма ли да им омръзне най-после!”. Мина почти половин година, откакто се започна. Едвам се беше добрал до училище и оцъклените му очи и блуждаещият му поглед предизвикаха не едно и две подмятания от връстниците му. Къде от шока, къде от желание да се самоизтъкне, той им разказа какво му се е случило. Естествено, никой не му повярва и оттогава постоянно го подкачаха за момичето, дето било мастурбирало в асансьора. Той я виждаше почти всеки ден. Даже веднъж я беше показал на двама от съучениците си. Мислеше, че като им я покаже ще добави нужната достоверност на невероятната история, но за съжаление предизвика още по-бурна вълна подигравки. Никой не вярваше, че такова маце е мастурбирало зад гърба на Неделчев. Дори да не го беше виждала в лице.

Топката се бухна в гърдите му и както обикновено просто падна на земята, понеже пак закъсня.
- Кой избира? – никой не му обърна внимание.
Всички зяпаха едно очарователно момиче, което се приближаваше към игрището. Тя пристъпваше бавно, за да не се спъне, докато ровеше нещо из телефона си, но определено се носеше към тях. Беше със сиво потниче и къси дънкови панталонки. Дългите ѝ крака ритмично се поклащаха, а чантата ѝ небрежно се люлееше на дългата презрамка и току се удряше в дупето ѝ.
- Андро, сестра ти е тука…
Андрей се обърна и видя Марина до игрището. Зарадва се да я види и докато успее да се въздържи един похотлив вътрешен глас отбеляза, че днес сестра му е по-секси от всякога. Бързо отпъди тази мисъл и даде път на радостта да види Марина.

Не бяха скарани. Вече не. В събота тя се беше прибрала сутринта истински щастлива. Усети го още по отключването на вратата и веселото шляпане на босите ѝ крака из коридора. Минута по-късно тя почука на вратата му. Тихо, но все пак уверено. Не беше се случвало вече от седмици, така че той се сепна в първия момент. Марина обаче настоятелно чакаше пред вратата. Усещаше я. В мига, в който отвори ѝ беше простил пренебрежението от последните седмици. И двамата искаха това да свърши. И все пак тя беше по-смела. Започна първа. Говориха много. В началото беше трудно, но после говориха може би час, може би два. Спомниха си първото им сбиване. Не между тях. Първото им сбиване, като брат и сестра срещу другите.

***

Бяха шести клас. Точно когато интересът на момчетата към момичетата на тяхната възраст започваше да се възбужда. Точно когато повечето момчета изразяваха интереса си към момичетата с груби закачки и просташки шеги. Андрей се прибираше, когато видя Марина и някакво момиче с ускорена крачка да вървят пред групичка момчетии. Обичайните подмятания и закачки. Но погледът на Марина беше премрежен в обида. И тогава някой подхвърли онова за малкото кученце. Кученцето, което прибираш в дома си и то лиже ръката ти, а може би и нещо друго. Последното предизвика бурен смях сред момчетата. Марина не издържа и се обърна. “Грешка, сестричке!”. Беше в истерия, говореха за майка ѝ, говореха за нея като за бездомни кученца прибрани на милостта на новия си стопанин. Момчетата бяха в екстаз от неочакваното забавление – едно от най-красивите момичета в училището се беше поддало на закачките.
- Остави я на мира! – сам не повярва какво излезе от устата му.
Петима срещу един – нямаше много шансове. Днес може би да, но тогава практически никакви. Беше се нахвърлил срещу Сунай, без изобщо да се замисли за броя на противниците. Миг по-късно вече се отбраняваше отчаяно. Риташе, блъскаше, усещаше ударите, когато видя сестра си. Доведената му сестра. Тя беше зарязала любимата си лилава раница на улицата и с бяс се беше нахвърлила върху момчето, който го беше притиснало към оградата. Тогава разбра, че тя му е сестра. Тогава почувства, че ѝ е истински брат. Прибраха се бавно. От различните страни на улицата. Като котка и куче съюзили се в битка срещу общ противник, все още невярващи, че за миг са били заедно от едната страна на барикадата.

***

- Кво става сис? – ведро попита Андрей.
- Нямам ключ, като се прибереш ако ме няма значи съм у Оля… – грабна ключа Марина и весело заподскача към блока им.
- Супер гадже е сестра ти, Андрейски! Ще ми се и моята да беше такова пиче… – изломоти Манол, жадно попивайки дупето на Марина с очите си.
- Затваряй си плювалника!
- Аве, Андро… аз дали не мога да се класирам? – изръси Неделчев, предизвиквайки бурен смях и подигравки от другите момчета.
След баскета Неделчев се помъкна към вкъщи. Това маце, сестрата на Андрей, определено заслужаваше малко внимание тази вечер. Тези дни щеше най-после да го поръча. От много време си мечтаеше да има шпионска камера. След дълго избиране беше решил, че камера в запалка ще буди най-малко подозрение. След още по-дълго избиране се спря на семпъл модел за 90 лв. с доставката. След още известно време събра необходимата сума и най-после беше готов да поръчва. Щеше да сложи камерата на най-невероятните места и като събере някакви страхотни записи щеше да ги качва в нета и да изпраща SMS с линк към клипа на жертвата. Още не беше решил точно как ще изпраща анонимен SMS, но все щеше да измисли начин. Можеше да вземе картата на някое от момчетата в съблекалнята по физическо и да я регистрира на негово име.

Физическо… пак образът на Цапрев изплува пред очите му. Мразеше го откакто го беше видял да наднича в съблекалнята на момичетата през ключалката и му беше опънал ухото, така че то стоя червено до вечерта. Излъга майка си – дори не можа да си представи как тя отива да се разправя с Цапрев и той с просташкия си тон ѝ заявява: “А той каза ли Ви, че го хванах да шпионира момичетата от класа, докато се преобличат?”. Майка му беше силна жена и щеше да преживее дори такава позорна ситуация, но после щеше да го накара да съжалява жестоко.

Влезе във входа и натисна копчето на асансьора. Пак не работеше. Завъртя се и се упъти към големия асансьор. Същия, в който момичето от шестнадесетия беше стенала зад гърба му. Още чуваше мляскането на пръстите ѝ във вагината. Усети, че се надървя. “За пети път днес!” – отбеляза мислено седмичния си рекорд и с нетърпение зачака да се добере до стаята си. Там щеше да им разкаже на тия кучки – на тая от шестнадесетия, на сестрата на Андрей, на всичките които си мислеха, че са голяма работа. И после щеше да си пусне Хари Потър. Може би шестият път щеше да е за оная мъгълка – Хърмаяни. Имаше цяла папка с голи снимки на Ема Уотсън, но всяко нещо по реда си – първо сестрата на Андрей!

Следва продължение…