Секс роман (част 11)

20.11.2024 | sexkupon

Част 11: Момиче или травестит

Марина все още стоеше гола на пода. Потна и задъхана след бурния, разтърсващ оргазъм. Само очите ѝ гледаха объркано приятелката ѝ. Искаше да я доведе до оргазъм, така както тя беше го направила за нея, но Оля гледаше сепнато.
- Оля, моля те! Искам и аз да ти направя така!
- Не можеш… – с хладен шепот отвърна Оля.
- Защо? Защото ще ми е за пръв път ли? – увереността започна да се завръща в съзнанието на Марина и на устните ѝ дори пробягна усмивка.
Оля си нямаше идея, че не ѝ е за пръв път.

***

Бяха още в Дулово. Марина беше в най-бурния си пубертет. Още се тревожеше за менструацията, за това дали гърдите ѝ няма да си останат просто подутина върху ребрата, дали не може да разкъса химена си, докато играе гимнастика и още куп глупави момичешки въпроси се въртяха из обърканото ѝ съзнание. Любопитството изгаряше тялото ѝ. И не само нейното. Един следобед, докато учеха с Аниса, неусетно се случи – заговориха за тревогите си. Заразпитваха се за странностите на телата си. Тогава за пръв път целуна гърдите на друго момиче. Тогава за пръв път усети пръстите на друго момиче върху клитора си. Беше кратко, нелепо, твърде незряло за да бъде секс и все пак твърде интимно за да бъде просто “покажи ми твоето за да ти покажа и аз моето”.

***

- Може пък да те изненадам с нещо? – палаво продължи Марина и постави ръката си на бедрото на Оля.
Реакцията на приятелката ѝ я уплаши – Оля потръпна и отблъсна ръката ѝ. Изведнъж Марина се почувства странно гола. Прикри гърдите си с ръце и сведе глава. Сви краката си в опит да защити употребената си вагина. Погледна Оля и се опита да прикрие изненадата и болката, която почувства в този миг. Не успя. Очите ѝ се наляха със сълзи. Чувстваше се разголена, унизена, използвана и захвърлена. Чувствата я заляха, като бурен порой.
- Не, не… чакай! – изплашено промълви Оля. - Не е заради теб…
Марина не отговори. Нищо не разбираше. Защо? Защо я доведе до този страхотен оргазъм и сега я отблъсна така грубо? Една сълза се отрони и капна върху лявата ѝ гръд. Втора я последва и уцели зърното ѝ. Все по-трудно удържаше чувствата си. Гърдите ѝ се надигаха в опит на дробовете ѝ да поемат още повече кислород. Задъхваше се. След оргазма и прилива на чувствата просто не ѝ достигаше въздух. В този миг нещо в очите на Оля се пречупи. Някаква болка изплува на повърхността. Тя хвана ръката на Марина и я постави в скута си. Гледаше я право в очите. Марина видя страх. Не, по-скоро истински ужас. Нещо се случваше. Нещо се случваше с тях. Всичко свършваше. Защо? Сега?

Оля водеше ръката ѝ навътре, към най-съкровеното за всяко момиче място и тогава Марина го почувства. Очите ѝ се разшириха неразбиращо. Неразбирането постепенно премина в разтърсващо осъзнаване. Миг-два съзнанието ѝ просто отказваше да приеме информацията, която предаваше осезанието ѝ. След това Марина просто отскочи назад. Тялото ѝ толкова рязко реагира, че се отдели от пода и дупето ѝ се натърти в земята при приземяването на повече от половин метър назад. Ръката ѝ се стрелна към устата за да заглуши писъкът напиращ отвътре.
- Ама ти си момче? – в сопрано почти изпищя Марина.
Всичко в очите на Оля беше вече изстинало. Виждаше се само всепоглъщащата самота. После дойде болката. Очите на Оля се наляха със сълзи. Тя бавно стана и отиде в стаята си. Тихо притвори вратата. Марина стоеше като гръмната. Почти не дишаше. Усещаше тялото си като чуждо – хладният полъх на климатика върху кожата си, голите си зърна, влажната си вулва, успокояващият ѝ се сфинктер след бурното анално проникване. Сякаш наблюдаваше тялото си някак си отгоре. Отдалеч. Погледна ръката си. Пенис? Току що беше държала пенис? Ама това беше Оля? И какво като беше държала пенис? Това си беше Оля!

Марина стана и отиде до вратата на спалнята. Почука. Не получи отговор. Натисна бравата – беше отключено. Отвори плахо и видя приятелката си на леглото. С гръб. Просто стоеше. Приближи се отстрани. Оля не реагира. Профилът ѝ беше абсолютно безчувствен. Просто гледаше някъде в пространството.
- Не съм момче! – гласът ѝ стресна Марина. - Просто съм родена с това… нещо. – мълчаха дълго. - Моля, те остави ме!
Марина още беше ужасно объркана. Искаше да направи нещо. Искаше да не беше правила нещо преди десет минути. Искаше ѝ се да върне всичко назад и това да не се беше случвало. Да, дори и оргазмът! ИСКАШЕ СИ СВОЯТА ОЛЯ!

- Няма! – Марина се изненада от собствения си глас.
За пръв път, откакто бе влязла, Оля вдигна очи към нея. Гледаха се няколко мига. Плахост, объркване, болка, надежда. Всичко се смеси в очите им.
- Няма! – повтори Марина с пълна увереност в гласа, че каквото и да става няма да излезе от стаята.
Беше ред на Оля да я погледне невярващо.

***

Какво мислеше това момиче? Та тя почти я познаваше. Току що беше открила, че така наречената ѝ приятелка е някакъв сбъркан травестит. “Сигурно кръвта от оргазма още не се е качила обратно до мозъка ѝ?” – злорадо се обади самобичуващото ѝ АЗ. Да, същото гадно АЗ, което злобно се хилеше всеки път щом някой я унизеше за това което беше. Същото АЗ, което ѝ повтаряше: “Аз нали ти казах!”, когато майка ѝ и баща ѝ просто я изхвърлиха от къщи, след като им заяви, че те вече имат дъщеря, а не син. Същото АЗ, което всеки път се кикотеше, когато новата Оля се опитваше да си намери работа и показваше личната си карта, в която пишеше Михаил Стоянов Константинов. Същото гадно АЗ, което я накара да разреже ръката си преди години в опит да спре завинаги тази борба на Оля срещу целия свят.

***

- Няма да те оставя! – думите на Марина я изтръгнаха от жалкото нищожество, което беше и я върнаха към действителността.
Гола, красива и смела, Марина беше приседнала до нея на леглото и я гледаше твърдо в очите. Наистина ли? Никой не беше искал да остане с нея. Не и след секса. След като удовлетвореше нагона на другия, той или тя просто я зарязваше, като използван презерватив. Без чувства. Винаги! Понякога с някой шамар на раздяла. Но винаги без чувства!

Марина се пресегна и докосна крака на приятелката си. Бавно и уверено движеше ръката си нагоре. Оля посегна да я спре, но тя не ѝ позволи. Очите на Оля се напълниха със сълзи. Отново. Но този път сълзите не бяха на болка. Двете момичета плачеха, когато ръката на Марина нежно обхвана малкия пенис под тениската.
- Искам да видя! – прошепна тя. - Моля те!
Оля се изправи и бавно се освободи от тениската си. Пенисът ѝ се полюшваше. Марина се изправи, приближи се и хвана Оля за ръцете. Целуна я по устните. Искаше да я обича. Обичаше я, защото бе прекрасен човек. Наведе се и целуна гърдата ѝ. Обхвана зърното ѝ с устни и леко всмукна. Плътно, стегнато и втвърдяващо се, зърното приветства влажните устни на момичето. Ръцете на Марина се освободиха и нежно обхванаха гърдите на приятелката си. Продължаваше да ги целува. Първо едната, после другата.
- Нека легнем… – замаяно прошепна Оля и приседна на леглото, после бавно се отпусна по гръб.
Имаше хубава, дълга, черна коса – същата, като на Марина. Човек би помислил, че са сестри. Токова еднакви. И толкова различни. Плъзна ръце по корема на Оля и опипа профила на гърдите ѝ. “Значи така изглеждат изкуствените гърди? Явно не е толкова страшно…” – тръсна глава за да отпъди тази мисъл и се наслади на кадифената кожа на приятелката си. Оля беше притворила очи в трепетно очакване. Пенисът ѝ беше набъбнал. “На Андрей определено е по-голям!” – мисълта я изненада. Ноктите ѝ нежно се плъзнаха надолу по корема на момичето под нея. Пролазиха по бедрата ѝ. Обиколиха скротума. Марина се приведе и целуна Оля по корема. Косата ѝ се беше спуснала, като шатра около лицето ѝ, сякаш да прикрие интимността на това, което вършеше. Марина извади езиче и го плъзна по корема на приятелката си. Надолу. Още по-надолу.

Не искаше да бърза и трябваше да заеме по-удобна поза. Озърна се и взе възглавницата. Докато се пресягаше гърдата ѝ докосна стърчащия малък пенис. Оля потръпна. “Ей сега! Ей сега, мила…”. Постави възглавницата до леглото и клекна слагайки я под коленете си. Сега беше съвсем различно. Разтвори бедрата на приятелката си и нежно започна да ги целува. Бавно. Движейки се постепенно нагоре. Вече беше ужасно близо. Виждаше как тестисите помръдват в очакване. Виждаше как скротума се свива в предчувствие на предстоящия екстаз.

Пъхна ръце под бедрата на Оля и сключи длани върху корема ѝ. Милваше я нежно, докато бавно, много бавно целуна скротума ѝ. Тялото на Оля се изви в дъга. Марина плавно пое левия тестис в устата си. После десния, после и двата. Точно така, както Росица правеше с тестисите на брат ѝ. Тя обаче нямаше да ги смуче толкова дълго.

Никога не беше опитвала наистина. Да, естествено бе смукала банан и краставица, опитвайки се да си представи какво толкова има в усещането да държиш пенис в устата си. Нито сладкият вкус на банана, нито свежестта на краставицата обаче можеха да се сравнят с усещането за изгарящия, пулсиращ пенис на Оля. В началото Марина само облиза ствола. После целуна кожичката обвиваща главичката. Опита се да я съблече с устни. Не се получаваше. Измъкна едната си ръка изпод дупето на приятелката си и обхвана пениса ѝ. Беше топъл, жив и искащ. Съблече главичката и леко я близна. Беше гладко, лъскаво усещане. Проследи с език контура на главичката, там където се съединяваше с пещеристите тела на члена. Ближеше бавно, неопитно и изучаващо. Плавно пое с устни пениса, докато юздичката не застана на върха на езика ѝ. Започна леко да движи главата си. “Дали е достатъчно дълбоко?”. Движенията на Оля ѝ подсказваха, че явно се справя – ако не много добре, то поне достатъчно добре, като за пръв път. Увереността постепенно започна да я завладява и тя засмука члена по-навътре в устата си.

Спомни си как видя майка си да смуче члена на Никола. Пенисът в устата ѝ беше значително по-малък от внушителния чеп на Никола, но дори сега Марина не можеше да си представи как ще успее да оближе тестисите налапвайки пениса. Те изглеждаха толкова недостижимо далеч. Разтвори леко уста и опита да изплези език към тях. Почти се задави. “Това беше тъпо!”. След малко успя да влезе в такт с ритъма на движение на Оля. Пенисът се движеше равномерно в устата ѝ. Усещаше тръпненето, възбудата и полека усети трепет в клитора си. Изпита определен копнеж по вибраторите в другата стая. Точно сега искаше да усети единият от тях. Или по-добре и двата едновременно. Или още по-добре вместо на меката възглавничка дупето ѝ да беше седнало върху корема на Андрей. С неговия пенис проникващ в нея. Дълбоко. Навътре. Да усеща твърдостта му в себе си.

Усети усилващите се тръпки на приятелката си. Пенисът ѝ пулсираше в напрегнати спазми. Не беше готова. Още не беше готова за това. Не знаеше как. Марина извади пениса от устата си, предизвиквайки въздишка на разочарование от гърдите на Оля, и преди да е прекъснала вълшебния миг налапа тестисите ѝ. Обхвана пениса ѝ с ръка и започна да се движи ритмично надолу-нагоре. Оля разбра причината и с благодарност се подчини на промяната. Свърши бързо след това. Бурен, разтърсващ екстаз.

Марина се отпусна на възглавницата и нежно галеше краката на Оля. Тази нощ за пръв път спаха в едно легло. Дълбоко и спокойно, въпреки горещата нощ.

Следва продължение…