Секс роман (част 17)

26.11.2024 | sexkupon

Част 17: Дискретна доставка

Как изобщо можеше да им хрумне да го доставят в найлон! Беше просто бясна. И го оставили при охраната, моля ви се!

Шишкавият охранител се появи на вратата на кабинета ѝ с пратка за нея, която куриерът бил оставил при него, защото не можел да чака тя да свърши с клиента си. Пратката беше увита в стандартния сив найлонов плик на Интерлогистика и едва ли щеше да привлече вниманието на някого, ако дебеланкото не беше хванал плика през средата и той някак си подозрително тежко висеше от двете страни на дланта му. Явно си умираше да разбере какво има вътре и се беше постарал да го опипа преди да ѝ го донесе. Плътната, дебела материя по никакъв начин не можеше да мине за пакет брошури. Нито за навит на руло плакат.

Тя буквално потъна в земята от срам, сякаш пликът беше от прозрачен, а не от сив найлон. Пресегна се и издърпа плика от ръката му. Не пропусна да забележи, че шишкото мазно хвърли поглед към деколтето ѝ. Зинаида Моралийска беше вече прехвърлила четиридесетте, но все още беше твърде високо за категорията на този мазньо.
- Зина, к‘во е т‘ва бе? – провикна се Калчева през две бюра и естествено привлече вниманието на околните колежки.
Къде бяха клиентите в такъв момент? Моралийска се сконфузи за миг и изръси първата глупост, която ѝ хрумна.
- На племенника. Нали има рожден ден скоро (“Да, да… след четири месеца!” – изхили се перверзното ѝ подсъзнание) и му поръчах… – и се озърна за чантата си, за да натъпче странната играчка привличаща все повече любопитни погледи, опипващи пакета през стъклените стени на офиса ѝ.

В интерес на истината гафът стана случайно. Тя все още минаваше за млада, най-малко поради факта, че още не беше омъжена и от време на време спретваха с момичетата купони, като едно време в гимназията. Тъй като беше все още млада, или поне се чувстваше такава, за нея беше въпрос на чест да е едни гърди пред по-възрастните си колеги във всичко, което я отличава като по-млада от тях. Да, включително и в новите технологии. Точно поради това тя не работеше с Интернет Експлорър. Не пропускаше да изкаже презрението си към нещастният браузър, с който бяха принудени да работят в банката. Ако някой я попиташе, какво толкова му има на Експлоръра, тя с престорено отегчение отговаряше, че е бавен, тежък, нефлексабилен (страшна думичка) и какво ли не още и небрежно заявяваше, че на домашния си компютър използва само Хроум. И естествено нещастното творение на Гугъл беше накачулено с всевъзможни приложения. Едно от тях запаметяваше данните за различни форми и услужливо ги попълваше, когато имаше нужда. Точно то беше виновникът поръчката да се озове на служебния, вместо на личния ѝ адрес. Тя обичаше да поръчва разни неща, които смяташе за престижни на служебния си адрес, за да я видят всички естествено. Всичко друго поръчваше на личния. Точно това определено трябваше да дойде на личния адрес.

Зинаида Моралийска с мъка втъпка еластичната гума в чантата си и успя да я закопчее преди Калчева да се додруса до нейната кабинка.
- Кво му взе? – с вечните две години до пенсия Калчева се интересуваше от всичко друго освен от работата.
- Някакъв строител…
- Че къв тоз висящия строител? То висеше кат на магарето оная работа, къв строител? – с типичния си просташко откровен тон настоя Калчева.
Май трудно щеше да ѝ се размине. Моралийска се наведе под бюрото, взе пакетче кърпички, мушна го в ръка, нарами чантата си с тайното съкровище в нея и с извинително кимване, подсказващо че отива до тоалетната, се изниза покрай Калчева.

Вмъкна се в едната от двете кабинки на женската тоалетна в клона и заключи вратата. Още не можеше да се съвземе от шока. Само да се прибере такъв гневен мейл щеше да им напише на тия от магазина, идея си нямат с кого си имат работа тия. Как изобщо може да им хрумне да го пратят в найлонов плик. И това наричат дискретна доставка! Тя седеше на тоалетната чиния, стиснала чантата си в ръце и мислеше как ще ги нареди. Лека, полека се поуспокои.
Само ще погледне. Все пак може да е повредено при доставката. “Глупости, какво може да ѝ стане на една гума!”. Трезвата мисъл беше бързо изтласкана от ума ѝ от наместващото се на нейно място любопитство. Зинаида разкопча ципа на чантата си и опипа найлона. Приятно дебело, въпреки че можеше и да е малко повече от четири сантиметра, и много дълго. Беше щура идея – на предния купон с момичетата се бяха поразгорещили във фантазиите и тя дълго не можа да се отърве от похотливите си мисли. Стоя до два посред нощ пред компютъра. Чете статии за стягане на корема, за повдигане на гърдите. Гледа куп снимки “преди и след” операция на гърдите. После премина на преглед на десетки снимки на увиснали женски гърди убеждавайки се, че нейните изобщо не са толкова зле. И накрая съвсем естествено премина на снимките на млади, стегнати мъжки тела. Подтиквана от изпитото вино, дългото въздържание (вече четвърта година) и определено от подканящите снимки на екрана, постепенно беше обзета от щурата идея най-после да си поръча дилдо. След двадесет минути в онлайн еротичните магазини вече беше твърдо убедена, че това могат да бъдат най-разумно похарчените ѝ петдесетина лева от години насам.

Опита се да разкъса с нокти найлона. Жилавата повърхност не се даваше лесно и се наложи да използва връзката ключове. Усещаше как вече я заболява задника от седене на чинията. Любопитството обаче не спираше да я гложди. Беше черно. Точно както го поръча. Доста добра изработка. Главичката беше добре оформена, дори имаше загатната трапчинка за уретрата. Надолу по ствола имаше много успешни имитации на набраната кожа на препуциума и мрежа от вени. Зинаида прокара пръст по гладката повърхност на дилдото. Поднесе го към устата си и го помириса. “Е, не е като истински…” – заговорнически пошушна вътрешният ѝ глас. Срам я обля. Та тя беше уважаван кредитен инспектор. Професионалист. А души имитация на мъжки член в тоалетната на банката! Напъха обратно дилдото в чантата си и го затрупа със салфетки. Пусна водата и се понесе към стъкления си офис.

Днес имаше много клиенти и почти нямаше възможност да мисли за новата си играчка. Имаше един миг, в който насред разговора със симпатично семейство на нейната възраст в главата ѝ просто се стрелна “Ами ако си го бях пъхнала, тия хора изобщо нямаше да подозират!”. Похотта я обля, като кофа студена вода и тя леко потръпна. Опакова мисълта за тройка с две жени и я блъсна навътре в тъмните ъгълчета на съзнанието си. Първичната похот у нея грижливо прибра капсулованата мисъл и зачака. Вечерта, когато те двете щяха да се усамотят, щеше да я извади отново и да я разгледат по-подробно.

След края на работния ден Моралийска се понесе към малката си гарсониера. Може би щеше да насочи мислите си към дилдото, ако съседката баба Станка не я беше срещнала с тревожна новина – някой пак е откраднал крушката в мазата.
- Ма гледай къде вървиш бе, мумче! – сгълча баба Станка момчето на Неделчеви от шестия, което просто налетя отгоре ѝ.
Хлапето отскочи като попарено и се блъсна отгоре ѝ. Удари гърдите ѝ и Зинаида тихо изписка. Още го гледаше сепнато как се отдалечава, когато усети натъртването на лявото си зърно. Откога никой не беше докосвал зърната ѝ. При тази мисъл усети слабост ниско долу.

С удоволствие заключи вратата зад себе си. Плещенето на баба Станка винаги я изморяваше. Зинаида се огледа. Вече повече от двадесет години това беше нейната “временна” обител. Когато влезе във ВИНС-а родителите ѝ го купиха за да не плащат квартира – “Като се омъжиш ще продадем тоя и ще вземем по-голям.” – убеждаваше сам себе си баща ѝ тогава. Така и не стигнаха до по-голям. Не беше грозна или задръстена – просто така се случи. През студентските години не намери сродната душа, а после започна в банката, където всичките ѝ колеги бяха поне десетилетие над нейните години. Беше млада, искаща, вреше и кипеше, ходеше по дискотеките с момичетата и търсеше подходящата партия. Винаги имаше нещо по-добро. И лека полека влезе в ритъма от работа в къщи, от вкъщи на работа. Сега в общи линии ѝ бяха останали партитата с момичетата.

Взе си душ за да се отпусне. Излезе от банята и разпусна косата си. Изсуши се и застана пред огледалото. Не беше за изхвърляне. Хич даже! Гърдите ѝ вече не бяха ония щръкнали лисичи муцунки, които караха мъжете да се обръщат, но още хващаха окото, особено ако имаха подкрепата на добър сутиен. Зинаида хвана гърдите си и направи цепка. Погледът ѝ се спусна по тялото. Въпреки упражненията вече имаше малко коремче. Не вярваше на статиите в Космополитан, че било еротично. Тя определено искаше да се отърве от него и се подлагаше на драконовски диети и упражнения. “Само секс ти трябва, моето момиче!” – прошепна в главата ѝ пробудената похот и търпеливо зачака.

Моралийска отпусна ръце за да прегледа интимната си прическа и гърдите ѝ отново се отпуснаха. Кожата на гърдите ѝ отдавна имаше гънка и се опираше в гръдния кош. Даже когато се наведеше те сочеха пода като отвес и се люлееха. Какви гърди имаше, като млада! Хвана зърното си и повдигна гърдата си за него. Кожата се изпъна и се появиха гънки, като в полупразна торбичка мляко. Завъртя се странично към огледалото и погледна профила на гърдите си. Въпреки, че гърдите ѝ бяха загубили своята еластичност все още имаха хубава форма. Вярно, бяха се смъкнали надолу, но зърната ѝ все още стърчаха напред. Може би ако повдигнеше малко кожата нагоре? Плъзна длан и подръпна нагоре поувисналата плът. Да, така изглеждаха някак си по-млади! Макар и вече поузряло, тялото ѝ никога не беше подлагано на екстремни натоварвания, като бременност или напълняване, така че беше запазила кожата си без стрии и белезите на майчинството.

Да, биваше си я още! Вече я нямаше дивата Зина от дансинга, но тази зряла улегнала жена в огледалото още можеше да се забавлява. “Точно така, вземи го!” – похотта ѝ се надигна с трепетно очакване. Зинаида излезе в коридора и извади прясно доставеното си двойно дилдо от чантата. Извади го от найлона и прокара ръка по грапавата повърхност на вените. Пръстът ѝ потърка върха на главичката, където на истинския пенис беше краят на уретрата. Хвана дилдото и го изви. Беше еластично дотолкова, че да се запита дали ще може да го използва едновременно и в ануса и във вагината си. Мисълта за това накара тръпка на очакване да пробяга по голото ѝ тяло. Насочи двата края към зърната на гърдите си. Притисна и повдигна нагоре. Гърдите ѝ се подчиниха и поеха натиска. Върховете на дилдото, изобразяващи главички на пенис, сега навлизаха навътре в плътта на бюста ѝ. Зърната и ареолата бяха абсолютно скрити под черния силикон на дилдото. Моралийска изпита добре познатия копнеж за секс. Секс с жив, здрав мъж. Без ангажименти. Просто удовлетворяване на една животинска потребност. Секс във всички възможни отвърстия. Плъзна дилдото надолу. Гърдите ѝ поеха в новата посока, докато еластичността на кожата ѝ не ги върна нагоре. Зърната ѝ бяха набъбнали очакващи устни, които да ги засмучат, и пенис, който да ги удря, докато тялото ѝ се гърчи в екстаз.

Телефонът иззвъня и Моралийска почти изтърва дилдото. Момичетата! Беше Анка. Не пропускаше да попита какво да донесе и дали може да помогне с нещо. Зинаида се беше погрижила за всичко, но все пак позволи на Анка да вземе хумус, сухари и свеж босилек. Изведнъж се сепна – та тя нямаше вино!
Трескаво се заоблича. “Ние сме шест, значи три бутилки ще стигнат… по-добре четири, или направо пет!” – пресмяташе на ум Моралийска. Грабна една текстилна торба за пазаруване (екологична, естествено) и пое към мазата. Чак в асансьора усети, че е с домашните чехли, но нищо – те и без това вече бяха за изхвърляне. Всяка година тя купуваше от избата на Кунчев по няколко касетки с вино. Естествено само от отлежалото и разбира се с отстъпка. Доста голяма отстъпка в интерес на истината. Около осемдесет процента. Кунчев винаги ѝ обясняваше, че това е реална производствена себестойност преди данъци, ДДС, акцизи, печалбите на ония изедници прекупвачите, а и тя му връщаше амбалажа. Всяка година и двамата се убеждаваха един друг, че той ѝ продава виното на една пета от цената му, не защото тя работи кредита му, а просто защото това е реална себестойност и той просто ѝ спестява всички разходи за ония търгаши и кръвопийците от данъчното.

Щракна ключа на общата маза и заслиза по стълбите. През тънката, мека подметка на чехлите усещаше всички камъчета и боклуци. Започна да пристъпва доста по-внимателно и сви към коридорчето към своята маза. Щракна ключа на осветлението… нищо! Опита пак… пак нищо! Спомни си разговора с баба Станка – явно някой е откраднал крушката ѝ!

Кръвта нахлу в главата на Моралийска. Що за простащина! Кой краде крушките в мазата? Хората ще се изпопребият за някакви си петдесет стотинки! Огледа се безпомощно и преди да реши, коя от околните крушки да вземе назаем “Като купя нова ще я върна!” забеляза, че от един друг коридор светеше подозрително червена светлина. Да, точно такава каквато тя беше сложила за да не се краде. Бройката на цветните крушки беше цели лев и деветдесет, а някой нахал явно не се е посвенил да я открадне!

Твърдо решена да провери кой е виновникът, Моралийска тихо запристъпва към осветеното коридорче. Тя не беше глупава жена. Изобщо! И беше в час с новите технологии. Абсолютно! И щеше да запише крадеца на видео. Заедно с раждането на тази мисъл в ръката ѝ се появи новата ѝ Лумиа и Зинаида с жест на професионален журналист насочи 8 мегапикселова камера напред. Към натрапника. “А може би просто някой съсед подрежда мазата си и няма нищо общо с кражбата на крушката?”. Моралийска тръсна глава и пропъди предателската мисъл. Продължи бавно, тихо и твърдо към целта. В интерес на истината първо видя изображението от камерата на телефона си и едва по-късно на заден фон се появи хлапето на Неделчеви. Младежът беше отметнал глава назад, притворил очи и с усърдие мастурбираше. Панталоните му бяха смъкнати до глезените и се беше изтегнал в някакъв стар фотьойл.

Очите на Моралийска се разшириха невярващо. “Също като дилдото… ама живо!” – във възторг подскачаше похотта из съзнанието ѝ. Зинаида снимаше достатъчно дълго за да може да разгледа небръснатите тестиси на младежа и да се зачуди дали при толкова агресивно мастурбиране френулумът му няма да се скъса. При едно по-рязко подръпване тя беше абсолютно убедена, че този път гемчето няма да издържи и ще се разкъса. Просто не удържа дъха си и изписка тихо. Младежът се сепна и отвори очи. Гледаха се само няколко мига. След това Моралийска беше заръфана от гузната си съвест и включи в режим отбрана по всички фронтове:
- Само като го покажа на майка ти… – и с бързи стъпки се отдалечи към изхода, оставяйки сащисания Неделчев с все още възбуден пенис в ръка да осъзнава, какво точно беше казала преди малко съседката.

Следва продължение...