Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 20: С красиви момичета до басейна
Откакто почти насилствено събра Силвена и брат си, Марина се вглъби в себе си. Мразеше онова гнусно усещане, което я беше обхванало в дните след киното. Мразеше се толкова много тогава. Мразеше се заради това, че третираше приятелката си като парче месо, подхвърлено да привлече интереса на кучето. Мразеше се, че така хлъзна брат си към позата на пудел за показване. Най-вече обаче мразеше оная – Кучката, която откри в себе си. Сякаш тя не се беше възправяла отново след онзи ден и Марина почти беше свикнала с мисълта, че е било някаква моментна слабост (или суперсила) на собственото ѝ съзнание. Усещането беше гадно и противоречеше на цялото ѝ същество. В опит да не мисли за Кучката или за брат си и Силвена, тя натовари и без това сгъстената си програма. Беше се включила в групата по организация на абитуриентския бал и постоянно хвърчеше къде на балет, къде на рисуване, къде на нещо свързано с бала. Мислеше да се запише и на китара – беше ѝ мечта още от детските години. Въпреки цялата си ангажираност изпитваше болезнено чувство за неудовлетвореност. Изпитваше почти физическа потребност да бъде полезна на хората. Всъщност изпитваше потребност да изкупи вината, която я глождеше отвътре. Вината за скритата си любов към Андрей, за начина по който ги подхлъзна и двамата със Силвена, и може би най-вече заради начина по който се отнесе с Оля. След онзи ден, момичето беше изчезнало. Просто я нямаше вече трета седмица. Марина се тревожеше много, мислеше да звънне в полицията, но една от съседките ѝ каза, че Оля е предупредила, че ще отсъства дълго и я помолила да ѝ полива цветята. Защо не беше помолила нея? Изпитваше жестока болка, когато си задаваше този въпрос.
- А през пролетта дърветата отново образуват листорасти…
Бурният кикот, който предизвика последното изречение на госпожата по Биология я откъсна от мислите ѝ. Явно беше пропуснала нещо изключително интересно, защото вече целият клас се заливаше от смях. Госпожата едва успя да въдвори ред.
След часа Марина делово се понесе към книжарницата – беше обещала да провери, дали могат да отпечатат покани и на каква цена. Откри, че успява да не мисли за друго, когато изгради деня си като поредица от малки задачи. Свършваш едното, идва ред на второто, после третото и така нататък. Страшното идваше вечер, когато вече нямаше какво да прави. Ако не беше търчала цял ден до пълно изтощение, вечер просто не можеше да заспи. Първите дни плачеше с часове. След това посвикна с мрачните мисли и вече почти не плачеше, но все още не можеше да ги накара да я оставят на мира до среднощ. Някой я блъсна в гърба, докато се отдалечаваше по коридора. Беше онзи дребният – Неделчев. Дори не се извини. Марина не обръщаше особено внимание на грубостите в училище – в края на краищата да се движиш като добитък по коридорите беше нещо като в реда на традицията.
Причината Неделчев да сбута неволно едно от най-красивите момичета в училището, без изобщо да го забележи, беше фактът, че беше твърде зает да се перчи пред Галинка. Галя беше симпатично, скромно момиче, което, когато нямаше какво да каже, просто се усмихваше свенливо. За съжаление навлеци като Неделчев тълкуваха тази усмивка като окуражаващ знак да продължат с ухажването. Точно в момента той бурно жестикулираше и оживено разказваше някаква невероятно героична история. Марина вяло се заслуша, тъй като Галя и Неделчев се движеха точно пред нея. Младежът с патос разказваше, как на него никой не може да му държи сметка, как си планира времето, най-малкото пък оня листораст Цапрев! – патетичният тон на Неделчев огласяваше коридора и вероятно щеше да разказва още дълго, ако ходейки назад не беше се блъснал именно в учителя по физическо Цапрев.
Цапрев беше дребен. Не повече от метър и шестдесет. За сметка на това обаче беше почти толкова широк. Бивш и многообещаващ щангист, на когото не знам кой във Федерацията толкова му завидял, че съсипал успешната му кариера. Всички ученици бяха чували части от тази история и изпитваха тиха омраза към Федерацията по вдигане на тежести и почти всички членове на висшето ѝ ръководство, главно защото навремето не бяха дали път на Цапрев към професионалната кариера и не ги бяха лишили от неговото присъствие в училище. Физкултурникът беше известен с подчертано селяшкия си манталитет и грубо отношение към учениците, които дръзваха да споделят, че математиката, българският или не дай Боже някой по-второстепенен предмет са от по-голямо значение за тях от физическото. Цапрев си имаше няколко “любимци” в училището, чието присъствие в часовете си органически ненавиждаше. Челно място в списъка на любимците му заемаше Неделчев. Сега Цапрев го гледаше с кръвнишкия поглед на бик на корида.
- Кой е листораст бе?
Целият ентусиазъм и патос на Неделчев тотално се беше изпарил. За негово огромно съжаление беше твърде близо до физкултурника за да си помисли да избяга, а и вече стената се беше опряла в гърба му, след като плахо отстъпи назад под напористия поглед на учителя.
- К‘во е т‘ва листораст бе?
Мускулите на бившия щангист сякаш видимо изпъкнаха и той ужасно много заприлича на прототип на Минотавъра. Як, озверял и вероятно почти толкова умен. Марина се сепна. Другите ученици с удоволствие се наслаждаваха на безплатното забавление от безопасно разстояние.
- Господин Цапрев… – Марина се опита да привлече вниманието на учителя. - Господин Цапрев… – доста по-настоятелно повтори тя.
Най-после привлече вниманието му – той вече я гледаше ядно, въпреки че погледът му малко поомекна.
- Господин Цапрев, току що учихме за листорастите по биология. Сигурна съм, че Неделчев е имал предвид нещо свързано с урока…
Неделчев се хвана като удавник за спасителна сламка и започна да плещи извинения и откровени глупости. Цапрев изгледа Марина продължително и вече овладял първоначалния пристъп на гняв бавно се отдалечи. Марина хукна към автобуса, за да не изтърве поне балета.
Тъкмо слезе пред школата и телефонът ѝ упорито зазвъня. Силвена. Беше забравила, че днес щяха да ходят трите с Никол за резервацията на хотела. Явно поканите оставаха за друг ден.
- Да, Вени… както се разбрахме. В пет ме взимаш от школата и отиваме. Айде, че закъснявам!
Балетът винаги ѝ действаше успокояващо. Момичетата бяха от различни училища и за Марина беше наистина отпускащо да се откъсне от обичайната си среда. С групата бяха достатъчно близки за да прекарват страхотно и дори да излизат заедно, и все пак не толкова близки, че да си споделят лични неща.
Точно в пет, пред школата я чакаше бялото Мини на Силвена… и брат ѝ. Андрей стоеше до отворената врата и я чакаше да се вмъкне на задната седалка при Никол.
- Здрасти, сис! – ведро я поздрави той.
“Боже, какъв щастлив глупак!” – Кучката открехна вратата на килерчето, където се беше свряла и надникна от тъмния си ъгъл, но този път истинската Марина (сестрата) блъсна вратата пред носа ѝ и я затвори някъде дълбоко в съзнанието си. Андрей. От седмици правеше всичко възможно да го извади от ума си, а сега щяха да ходят заедно до Албена. Всъщност трябваше да се досети – Силвена не би пропуснала да покаже плячката си пред управителката на хотела.
Смъкна раницата си и се пъхна в Минито. Дупето ѝ залепна за кожената седалка – беше с оная бяла рокличка, която при бухването на седалката беше се вдигнала нагоре. След няколко неуспешни опита да подпъхне плата под тялото си, тя се примири и притихна. Брат ѝ спусна седалката, седна отпред и потеглиха. Силвена както обикновено дънеше “P!nk” и Минито се тресеше в ритъма на “Stupid Girls”. Марина винаги беше имала подозренията, че Силвена кара доста отпреди да има книжка. Начина, по който провираше Минито през варненския трафик не можеше да бъде резултат от четирите месеца опит, натрупан след като навърши осемнадесет. Двете с Никол отзад се подмятаха, докато Минито бясно изкачваше пътя към Каменар. “Хем бързо, хем по-спокойно!” беше обяснила избора си на маршрут Силвена.
Когато най-после се добраха до пропуска на Албена, двете момичета отзад с усилие потискаха позивите си за гадене. Добре, че “Ралица” беше в първата отбивка. Минути по-късно бяха в горичката пред хотела. Силвена беше в стихията си – почти иззе функциите на управителката на хотела и успя в рамките на половин час да получи офертата, да я обсъди сама със себе си, да я разнищи, и когато вече всички бяха убедени, че бал ако изобщо има то със сигурност няма да е тук, тя прегърна идеята и заяви, че ако някой не е съгласен с това предложение ще се разправя лично с нея.
Минути по-късно Минито с напористо ръмжене се изкачваше в горна зона на курорта, защото Силвена беше обещала да им покаже къде е прекарвала почивката си като дете. Днешният хотел “Лазур” вече не приемаше гости, поради голямата си отдалеченост от плажа. Навремето бил някаква почивна станция. Дядо ѝ бил някаква голяма клечка и водел семейството си всяко лято там, въпреки че нямали нищо общо с предприятието чиято собственост била станцията. Баща ѝ беше продължил традицията във времената, когато все още не можеха да си позволят да почиват в чужбина. След като бизнесът му беше потръгнал, Албенският “Лазур” беше останал само хубав спомен от ранните детски години на момичето. Преди обаче да стигнат хотела, Силвена се шмугна към малко паркингче, изгаси Минито и дръпна ръчната.
- Вени, ама това е Магнолия, а не Лазур? – малко объркано установи Марина.
- Ей, колко си наблюдателна! Магнолия е, ама няма никой… а има басейн!
- Бе малко е студено за басейн? – колебливо се обади Никол. - А и едва ли е пълен?
- Уф, че сте ама! Искам само Андрей да ни направи няколко снимки край басейна, какво толкова?
Силвена изскочи от Минито и махна на Андрей. Никол поседя тъпо в колата и след малко се усмихна конфузно, бутна седалката напред и се затича след другите. Марина остана сама. Няколко снимки. Какво толкова? Андрей. Това са просто няколко снимки, нищо особено! Бутна седалката и се измъкна от колата. Въздухът беше още доста свеж, като за края на април, и Марина потръпна. Усещаше се аромат на море. Във Варна ароматът на море се примесваше с миризмите на града. Тук, в Албена, морето ухаеше с плътния си солен мирис. Марина хвърли поглед към хотела и тръгна нататък.
Край басейна Силвена и Никол позираха на Андрей. “Колко ли време ще изкарат?” – ехидно промърмори Кучката. Сестрата тръшна вратата под носа ѝ и се приближи към другите.
- Сис, ела да те снимам! – и като видя колебанието в очите на сестра си, Андрей добави: - Хайде, това ще са ти първите морски снимки за годината!
Без да чака покана завъртя смартфона и щракна една снимка. Марина не беше подготвена и реагира с леко завъртане към малката оградка.
- Аааа, моля ти се… имаш два модела вече!
- Айде бе, Рина! Няколко снимки, какво толкова? Лятото тук не можеш да останеш сама и за минута.
Андрей се беше завъртял и щракаше Никол с нейните пози “муцунка”. Нямаше снимка, на която да изглежда естествено – вечно нацупени устнички и леко разсърден, леко закачлив поглед.
- Чакай, ще им вземем акъла сега! – писна Силвена, обзета от някаква гениална идея. - Все едно цял ден сме били на море!
И без да даде време за реакция на останалите, хвърли ризата си на оградата, като остана по сутиен и къси дънкови панталонки.
- Аре де! Андрей!
Застана в поза “припичаща се на слънце” и зачака.
- Е, какво е това море с панталони, бе Вени? – през смях я попита приятелят ѝ.
Силвена го изгледа хитро.
- Гледа ти се дупенце, а? – изхлузи панталонките и застана пред басейна.
Ако беше с бански щеше да е още по-реалистично, но и така вършеше работа за майтапа пред момичетата. Силвена беше обсебила фотосесията – първо, защото си беше Силвена, и второ, защото Никол не възнамеряваше да се съблича пред приятеля ѝ. Зърната ѝ щръкнаха от студа.
“Гледа му се дупенце, а!” – Кучката пак беше се показала, но този път беше провряла крак от килерчето си и хищно надничаше. Добрата Сестра този път не успя да затръшне вратата. “Гледа му се дупенце, а!” – Кучката вече беше излязла от скривалището си и беше започнала да набира мощ. Гледаше през очите на Марина, как брат ѝ щрака поза след поза на полуголото момиче пред него. “Какво толкова, това са просто няколко снимки на красиви момичета до басейна?” – опита се да го защити Сестрата. Кучката не ѝ обърна никакво внимание. “Ами да му покажем дупенце тогава!” – захили се Кучката и заповяда на Марина да свали рокличката. Сестрата едва успя да облече подмятащата се риза на Силвена. “Та аз нямам сутиен!” – в паника се съпротивляваше тя. “Той не може да види гърдите ми! Той не трябва да види гърдите ми!”. Кучката и Сестрата се бореха за надмощие. Марина облече ризата на Силвена, върза я под гърдите си за да ги прикрие. Свали роклята си и се подпря на стълбичката на басейна.
- Андрей! Снимай Рина! – Силвена все още беше въодушевена от идеята за фотосесията и с радост приветства новия участник.
Андрей се завъртя и щракна сестра си. Сякаш някой заби кирка в стомаха му, завъртя я докато навие вътрешностите му и после рязко дръпна надолу. Сякаш всичко друго за миг изчезна. Тя беше поразителна. Дългата ѝ черна коса се спускаше по раменете. Линията на шията ѝ плавно преливаше в оформеното от вързаната ризка деколте. Надолу тялото ѝ беше само с малки, бели бикини. Разумът в него изкрещя и Андрей просто щракна още една поза и се завъртя към Силвена. Сякаш нищо не се бе случило. Сякаш всичко се бе случило в тази част от секундата, в която очите му срещнаха погледа на Марина. Сестрата все пак надделя. Изрита Кучката в ъгъла ѝ и накара Марина да се махне оттам и да се облече. Силвена веднага я последва – пролетният въздух вече беше накарал кожата ѝ да настръхне.
Четвърт час по-късно Минито се носеше по обратния път към Варна. Уредбата пак дънеше “P!nk”. Този път обаче Силвена не припяваше. За пръв път се замисли какво иска от връзката си с Андрей. Дали го обичаше? Едва ли! Тя не смяташе, че все още е готова за чувства. А и не беше сигурна, че искаше нещо конкретно от тази връзка. Чувства. Всъщност точно това е думата, която пасваше най-точно на усещането от онзи миг, в който нещо се случи. Беше кратко, като мълния, неопределено, неясно, почти недоловимо. Не можеше да определи какво, просто знаеше, че тя не беше вътре в него.
Доброе ютро! :))) Мноого мий кеф да си пия кафенце с тая готиния. И да, финалът тук ми е мнооого познат. Имах едно гадже, което ме караше да се надскачам. Непрекъснато. Толкова хубаво усещане, че те предизвикват и усвояваш нови поведения и умения, та чак не се разпознаваш вече. Адреналин до тавана. Но дойде счетоводителка във фирмата, в която работех и заразправя нещо за децата си и Коледата, от което аз съпоставих мойта връзка с нейния домашен уют и разбрах, че поддържам абсолютния фалшив балон. Ей така, от бюрото, слушайки с половин ухо, без да има някакво събитие, целия чар на "извън комфорт зоната" се стопи. Защото само екшън, не е цял филм :))). Иска се някакъв интензитет в кадъра, например напрегната светлина, соло чело, когато героите мързелуват и си подават чашка с кафе в неделя сутрин.
Мда-а-а, спомени от Албена. Е, не точно на тези години и не точно по това време на годината, но все пак спомени. Вярно, и хотелът беше "Добруджа", онзи високият със сладкарница на последния етаж. И пътуването беше забавно, заедно с КПП-тата, все пак беше краят на соца и имаше напрежение в продължение на няколко години. Алекс.
Тази част на поредицата е като басейна от снимките в разказа. Има я, ама не върши работа! Апропо, сряда вечер бях с ПОРЕДНОТО попълнение от ергенския ми ТЕФТЕР на крайбрежната алея. Доста добре се усеща КОКТЕЙЛА от мириса на МОРЕ, миди и водорасли. Много стимулиращо МИ действа на ЛИБИДОТО, ама и компанията ми бе с чара на РУСАЛКА. И не, не се чукахме! ЛЮБИХМЕ се, на два метра от ВЪЛНИТЕ преди да влезем в РЕСТОРАНТА на вечеря!
Ахахахаха, ооооохохохохохо дОоообре :))))))
Хахахаха, наборите на ТУТАНКАМОН се върнали няколко ВЕКА назад със спомените си за сладкарници, пасти+швепс. ЦЕЛИЯ ви жалък и САМОТЕН животец е един голям БАЛОН на вас двамката!
Полека с личните откровения, Конспиративний, мож някой да завиди, да урочаса, не дай Боже! Виж кви Демо- нични модератори и фалшиви профили на Алекс са се навъдили.:))))))) Охххх, осмукаха те, казваш, като бебенце :)))))
Та аз съм участвал в битката при Кадеш, толкова съм стар. Не беше швепс, а кола, коняк и торта за съпругата ми, само торта и кола за дъщеря ни, а аз кафе и торта, но не от съвременните, неолибералните с аспартам, "палма", а възможно с някакъв дериват на нефта, а обикновена социалистическа добуш с истински маслен крем от българско масло. Фейче, душицо, а разправял ли съм ти за проверките около Кранево и магическата притурка към паспорта на съпругата ми. Алекс---//Fallschirmspringer//
Нееее, казват ми, че мириша на бебе пък ми го поемат като ЗАХАРНО петле. Не НАПРАЗНО и не една и две му казват СЛАДКИЯ ;)
Тоя комунистически хербарий продължава да трепне рибата с лафове илагации "Фейче, душицо" Хахахахахаха, неее не могааа вече, търкалям сеееее
Ако тая КУКУМЯВКА не си ги пише сама де. Ама като прочета пък за случката с тая ПРОСЛОВУТА "паспортна проверка" си викам чак пък толкова не беше ѝ изпила ЧАВКА мозъка ГА се видяхме.
Тоя комунистически хербарий. А, да, скрил съм се между две страници на комунистическия манифест или по-добре в "Капиталът", че е по-обемен. Май някъде го имаше в една от библиотеките на родителското тяло. Алекс---//Fallschirmspringer//
" Хахахахахаха, неее не могааа вече, търкалям сеееее ".Да не се насереш
Май си между страниците на вестник "Работническо дело", оня с червените ГОЛЕМИ букви. Бабе, не се ТРЕВОЖИ , и да се наакам то помиярчето ти, любимо ЛАЙНОЯДЧЕ е тук, ще се справи с УДОВОЛСТВИЕ да погълне+да ИЗЛИЖЕ всичко.
ГАДОСТ - как можа да му го извадиш от устичката и да си го хапнеш, ма феичке? Не ти ли досмърдя на "умрели катерички в серен двуокис - все хубавини от нашата мила родина...
Абе и аз се присетих за тази паспортна проверка и се замислих, че Алекс май доста неща не е знаел за съпругата си, не само това, че тя е имала специален достъп до разни специални места. Като добавим и случката с колегите й, които без да се притесняват идват да я видят на плажа... не знам, не знам. Алекс на едно място описва жена си така: "стройна, атлетична, работохоличка, почти асексуална...". Но да не се окаже, че само към Алекс е била "почти асексуална", а иначе да си е била много даже сексуална и да си е хойкала на воля с нейни колеги, също като Алекс с неговите колежки. Ако е така, а аз не виждам защо да не е, то моето силно изострено чувство за кармична справедливост ще е задоволено напълно :))
Един от най-големите пътнически самолети - Airbus 380 лети през Атлантика. Скоростта му е постоянна - 850 км/ч на 10 000 метра височина, когато внезапно се появява Eurofighter летящ с Mach 2 (2х скоростта на звука). Пилотът на изтребителя намалява скоростта, лети до Еърбъса и поздравява пилота на пътническия самолет по радиото: „Еърбъс, скучен полет, нали? Сега виж това!“ Той обръща изтребителя по гръб, ускорява, пробива звуковата бариера, издига се бързо до шеметна височина и след това се спуска почти до морското равнище в спиращо дъха гмуркане. Приближава се обратно до еърбъса и пита: "Е, как беше това?" Пилотът на Airbus отговаря: "Много впечатляващо, но сега вижте това!" Пилотът на изтребителя наблюдава Airbus, но нищо не се случва. Продължава да лети със същата скорост. След 15 минути пилотът на Airbus пита по радиото: „Е, това как беше?" Объркан, пилотът на военния самолет пита: "Какво направи?" Пилотът на AirBus се смее и казва: „Станах, протегнах краката си, отидох до задната част на самолета за да ползвам тоалетната, след което си взех чаша кафе със сладкиш с шоколадов крем, наебах старшата стюардеса " Поуката на историята е: когато си млад, скоростта и адреналинът изглеждат страхотни. Но когато остарееш и помъдреш, научаваш, че комфортът и спокойствието са по-важни. Това се нарича S.O.S. (Slower-Older-Smarter): По-бавен, по-стар и по-мъдър. Посвещавам го на всичките ми набори и по-възрастни приятели ~ време е да намалим темпото и да се насладим на оставащата част от пътуването.
това ли е финала на историята Андрей няма ли примерно да чука сестра си, или Никол?
Сядайте си на СТОЛЧЕТА на масата за табла в ПЕНСИОНЕРСКИЯ клуб и не ПИСКАЙТЕ, никой, ама НИКОЙ не е виновен, че самолетите ви са УМРЕЛИ и не РИПАТ от бабата до вас!
Алекс, рожбе, помня го тоя ваш случай със специалния достъп. Имали сме и други любопитни разговори, локации, все случици, които ми развихрят фантазията. Вчера си мислех за теб, как се появи, какъв имидж имаш и цъках с език колко пък работи тая работа с манифеста. Понеже имам слабост към силни мъже зад покер фейс, униформени или поне свързани със Закона и Надзаконието, по- зрелички, ако може и дааааа, високи и с плосък корем, тааа :))))), казвах си ""Бошкееей, какъв късмет, точно такъв мъж да ми обръща внимание! Че даже и да харесва компанията ми!" А вицът е много як, чела съм го и преди и пак страшно ме кефи. Охххх, заглавичках се тук с тия дюли, дето нямат свършване. Повика ме печката. Иска ми се да бях хванала другия крачол и аз, оня дето си мечтаех като малка, да нямам деца и семейство, да съм с високо рискова професия, а вместо това нА- палците ми оцветени от готварски напъни. И все ми повтарят "Айде още малко потрай, още малко да ги избутаме...." :)))) Прегръщам те! Тук ръми много приятно и само чакам как довечера ще се шмугна в кинцето. И в неделя пак. И после пак. :))). Но не се безпокой! Всичко ще ти доложа.
Къв па такъв имидж? На лайнар, който изневерява на жена си? Голем имидж е това, шъ знайш
Да ти кажа, ДНзЛ, предпочитам да ми изневерява, да си вдига егото и да си свирука под душа, отколкото да ми клечи в краката, трапосвайки фустите. :))
За теб разбрахме, че си от тоя тип жени, които колкото повече ги бият и мачкат те толкова повече се чувстват обичани и уважавани, щяхте да сте идеална двойка с абюзващия дрисляр. Ама на, оженил се е за племенничка на Пецулев и дъщеря на генерал с наследствени имоти, явно секса му е бил на по-заден план в списъка с приоритетите, а после и със секса си е наваксал Сашето, като е чукал колежките. Истински мъжкар за пример :))
Изневерява той на жена си, ама с гъза си, а не с Уя! Мама му урежда сефтето, мое си представиш колко е вързан в езика, пък в акъла ич го не търси! Не мисля, че е за предпочитане от БАБА, ама знай ли се? Тъй кЪт се замисля тя май по ГЬОТВЕРЕНИ залита и на такива се кланя.
Ахахахаха, Б&Б бистрят клюките :)))
Дори Хитлер си е имала своята лудо влюбена Ева Браун, защо семплото нарцисче Алекс да си няма своята просто луда баба Фъ :))
Здравейте неуморни, тази хубава поредица някой варналия/ка явно я пише.... Та да ви се оплача какви безсрамници има в нашия хубав град.... Та около полунощ, тъкмо съм задрямал и жената ме бутна, ела да видиш, комшиите се чукат... Въх, излезли на остъклената тераса, той седнал на стола и тя го яхнала.... Разстоянието между блоковете е 20на метра, те са на 8, ние на 9 етаж, като на кино.... Че и на мен отвориха работа посред нощ.... Но жената страшно се беше възбудила, толкова мокра, рядко съм я виждал(близвал).... Айде лека, малко следобедна дрямка , че довечера съм на вахта на прозореца, да не изтърва нещо :) БатДоб
На мен Сашето не знам защо, но винаги ми е звучал като латентен педро, дори да не е минал на другия бряг, но е мъж като лайно на дъжд. То тя Фъки много добре го каза, нищо че друго имаше предвид: алфите не е нужно нищо да доказват, личат си от сто километра и по начина по който говорят, че и по начина, по който си мълчат. Еми да ме прощава бабището, че й се привиждат некви алфа-мъжкари благородни рицари, но един човек, който като се вбеси минава на фалцет и единственото, което се сеща е да обижда на "капут скапан" и "селяндур" е толкова алфа, колкото бабата е фея :))
Моля да не ми крадете асоциацията с Хитлер и Ева Браун :D. И така ми приписват всеки коментар, който не харесват. Аз хубаво им предложих, виртуален край, като фюрера и жена му и рестарт с нови никове. Това е единственият им изход, ама кой да слуша...
Аааа, нови никове, ново "Аз" и приоритети- от Новата година! Мож ли ся, по никое време, да объркваме аудиторията? Да не говорим, че си лича от Космоса, нали така? Но защо не споделяте коментарите си, чудя се аз? Тъй и тъй, споделяте тела, какво тук значат някакви си мисли...:))
Защо бе, чудесна ти е асоциацията, лепва им на бабето Ефея и на(р)циста Сашолф като дъвка Идеал в момичешка плитка, защо да не я ползвам и аз? И няма никакъв проблем с разпознаването, наистина си личи от Космоса кой кой е и кой не е :))
Тя ФИЧКА така и така ДУРМАДАН е с нови никове, ама пак прозира кЪт килотите й от швабско. То ШИЗОФРЕНИЦИТЕ се надушват баце. Пък оня навлек няма отърване от него, това е самата БАБА ФИЧКА. Както ОТРИЧА и за другите никове с които писа разкази.
И аз не разбирам съвсем тая идея със смяната на никовете. Нито новото несаше ще се спре да ни тормози с прашалите си спомени от късния соц, нито новата нефея ще може да си промени стила на училищна чистачка, която тайно мечтае да се е родила мадам Помпадур :))
Помпадур- хехехе, звучи ми като МАДАМ ГАЛИ КУР.
Дека остана оня СПАРУЖЕНИЯ комунистически чукундур. На БАБА душицата той, ДЖЕНТЪЛМЕНА.
Като каза джентълмен и не знам защо си представих как баба Фъки пее на Сашето с баритон и колоратура на казармен старшина: "Хей, гледаш ме, ей, гледай как го правя, нежно става, недей. Джентълмен, ей, ти си мек и нежен, леко смешен агент." :))
Комиците :), като за петък вечер постарайте се повече, де! Темата Ф&Ф явно ви увлича :)))
На кого говориш, бабек? Душицата комик вероятно чак в понеделник сутринта ще дойде да ти обърне внимание. Семейна дела уикенда, знаеш как е :))
Алекс, обещах ти да дам впечатления за киното. Беше мноого як финландски филм, който ще излезе масово по кината след някой друг месец. Смяхме се от изненада, от неудобство, от много силната ирония към женската привлекателност. Когато младостта си е отишла, а две сестри варят най- добрата бира в околията, очевидно е, че съжителството лееекичко ги е изменило от типичния благоприличен образ на стари моми, особено ако им тежи вина към третата сестра, която ще се жени. Скоро ще изгледам и друг претендент за Оскар на чуждоезични филми. Определено филмите хубавичко ме разсейват, че книжката ми е тежка антиутопия. *** Купоний, велика ти е поредичката, непредсказуема и супер забавна. Страхотно е, че секса се случва случайно и не във всяка серия, точно както е в живота. Вплетения хумор е от най- висок клас и е истинско удоволствие да се проследи толкова жива интимна мисъл. Понякога даже не е мисъл, а усещане, родено от нищото, някакво внезапно осенение, хладен полъх или пък пробождане под лъжичката, което много ловко ни бива внушено. Благодаря за труда! И за всичко, де! :)))
Аз пък да ви напиша една случка от ЖИТИЕТО-БИТИЕТО на фатмака когато е бил в казарма. Та случил се в някакво село и замръкнал, ни служебна УАЗ-ка, ни някакъв друг транспорт. И отива в първата къща на края на селото и пита стопанката - МЛАДА ВДОВИЦА. - Може ли да пренощувам у вас тази вечер? И да знаеш, че съм ДЖЕНТЪЛМЕН! - Успокоил я той. Тя го приютила, а на сутринта, когато се събудил, забелязал, че в двора се разхождат десет петела и решил да попита: - Аз знам, че по принцип се отглежда един петел и много кокошки! - подхванал разговор ФЕЛДФЕБЕЛА. - То и тука е така, ПЕТЕЛЪТ е един, останалите са ДЖЕНТЪЛМЕН!.....
Кукумявката не може да приеме, че никой не ѝ лиже ГЪЗИЩЕТО и реши тя да излиже гъза на Proton! БЕЛКИМ ѝ върне услугата, ей заради такива тесногръди и тъпи комунистически отрепки БълХария не просперира.
Тема за размисъл: """У нас изминалите 18 години между 1989 и 2007 г. са се оказали в определен смисъл „черна дупка” в историята. Страната не е направила и крачка напред в социално-икономическо отношение и днес БВП едва достига равнището от 1989 г. Производството на селскостопанска продукция не е достигнато и сигурно няма да бъде достигнато скоро. Дори по показател, типичен за пазарните икономики, какъвто е икономическата свобода, през 1985 г. България е на 46-о място, а през 2000 г. рухва на 105-о. Независимо, че по това време голяма част от икономиката е вече приватизирана. Едва през 2006 г. страната се връща на 56-о място, но все още не може да стигне позицията, която е имала преди началото на „прехода”. ) [4] Още по-впечатляващи са данните, ако за сравнение се използват по-модерни и комплексни показатели, като например индексът на човешко развитие, който от 1990 г. насам се прилага от Програмата на ООН за развитие. Той подрежда страните съобразно три основни критерия: 1. продължителност на човешкия живот от момента на раждането; 2. знанията, измервани с притегления показател от грамотността на възрастните и продължителността на училищното образование; 3. реалният доход на човек от населението. През 1987 г., когато ООН за първи път мери този показател, България е поставена на 27-о място между 130 държави в света. На първо място по индекс на човешко развитие тогава е Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че в предходните десетилетия България се е развивала във висока степен успешно, защото по един комплексен показател се е оказала много напред в класацията. От балканските страни само Гърция е била малко по-напред – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави – само ГДР (на 21-во) и Чехословакия (на 25-о). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. След България са държави като Сингапур (35-о място) и Южна Корея (34-о място). ) [5] Класацията през последвалите години се променя радикално и държави, които са били или близко до нас, или доста след нас, сега ни изпреварват значително. В последния доклад за човешкото развитие от 2006 г., в който са представени данни за 2004 г., България е на 54-о място, т.е. за 17 години тя е била изпреварена от 27 държави. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 17 позиции преди България – на 37-о място, Чешката република ни надминава с 24 позиции. Унгария, три места след нас през 1987 г., сега е на 35-о място и ни води с цели 19 позиции. Гърция е увеличила преднината си от 3 на 30 позиции и вече е на 24-о място. Сингапур и Южна Корея, които също са били след нас, днес ни изпреварват съответно с 29 и 28 позиции. Куба, която развива своя версия на социализъм под ръководството на Фидел Кастро, през 1987 г. е била с 12 места след нас, а през 2004 г. е отишла на 50-о място, т.е. изпреварва ни вече с четири позиции. При все че беше изоставена от бившия социалистически лагер и е подложена на икономическа блокада от САЩ [6].""" Само кратък откъс. Ще се радвам, ако съм ви освежил, ей така, сутрешно. Пийвам си кафе, което този път съпругата ми го направи. Знаете, че ме обича. Слушам и Ники Василковски. Старта ли, сте мизерничета? Хайде, хоп.
Добро полуснежно утро, скъпа, нежна Фейри. И вчера пак имаше повод съпругата ми да се чуди. Пазаруваме във "Фантастико", в онова в "Скай Сити". Вече сме към края на пазаруването и сме при стелажите с минерална вода. Съпругата ми си взема някакви бутилчици и изведнъж една дребничка жена, която не може да достигне последния ред, казва: "Господине, вие сте едър и бихте ми свалили една бутилка от онези." Нормално желание за дребна, почти микроскопична услуга. Свалям бутилката, тя благодари и си заминава да продължи с пазаруването. Съпругата ми леко ехидно се подсмихва и казва нещо от сорта: "Ама как така жените все към теб се обръщат за някаква услуга, та до нея от другата страна стоеше друг мъж, не по-нисък от теб." Както знаеш, аз не съм и много висок, с обувките към 185-186 см. Не беше подходящ момент да ѝ обяснявам какво казваше някога една колежка за мен. Онази, чието бюро беше срещу моето и която ме замери веднъж с един тригълник, но улучи колегата зад мен, защото се отместих. Тя се познаваше със съпругата ми, добре се разбираха, но никога не сподели нещо за мен от института. Беше добро приятелче, руса, пълничка, едра, умна, говореща четири езика, живяла в Париж, Виена и други места. Разбира се, по време на соца. Алекс---//Fallschirmspringer//
Мижитурка, ти освен да копи-пействаш неща, които нямаш акъла да анализираш и да разказваш разни скучни случки от смотания си живот все едно кой знае какво се е случило какво друго можеш? Така и не каза на каква много важна тема ти беше дисертацията, с която стана ст.н.с. и спомогна развитието на Родината...
Каква тема, каква дисертация, нали четеш, че с патъците, налъмите и шушлека, заедно с акъла ВСИЧКО бруто бил 185 см. ходещ ПАРАЗИТ, хвърлящ сянка на полезните същества, консумиращ хранителните им вещества и ОБГАЗЯВАЩ природата ЛАЙНАР. А това, че преход е нямало и бяхме в застой и от КОМУНИСТИТЕ които водеха война чрез силови групировки за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ на благинките на родината удобно го премълчава тъпия ГЬОТВЕРЕН. А това, че ОТРОЧЕТАТА им в днешно време завърнали се от ЧУЖБИНА с купени те си дипломи и доволно подплатени финансово с ОТКРАДНАТИТЕ от родителите им държавни ПАРИ пак не ПОЗВОЛЯВАТ държавата да върви към ПРОСПЕРИТЕТ си мълчи с ЕБАНИЯ педерастки ГЪЗ!
Разбрахме, че жена му е била шефка в звеното за противодействие на вражеските радиостанции, със специална тапия за места и обекти с ограничен достъп, но аз не разбрах мижитурчо - освен да ебе колежки - с каква безполезна дейност пък той се е занимавал през късния соц :)
Дейността му е била- ЛАПНИ МИ КУРО на дедо му ГЕНЕРАЛ!!!
Както и очаквах, никой не е поумнял. Никой не чете, а да мисли е направо невъзможно. Купонът на дъното на блатото продължава и не дава наченки на умора. Стараят се съществата, може да са простаци, ама това им е нивото. Това им е произходът и битността. Аз кротко наблюдавам и се забавлявам от все сърце. Изглежда, съществата не подлежат на някаква по-висока мисловна дейност. Дай им нещо първично, това е тяхното ниво. Фейри, като истински апостол, с години се опитва да им промени мисловната дейност, да им разшири хоризонта и културното ниво, ама къде ти. Мен ме оставете, слушайте Фейри, тя ви осветява пътя, по който да вървите. Полага изключителни усилия да ви промени, ама там на дъното на блатото за тях е топло, смрадливо и уютно. Алекс
Мижитурка, от колко време си при нас и още не си схванал, че на никой не му дреме за твоите очаквания, претенции, нравоучения и проблеми и че на никой не са му интересни твоите спомени на комплексиран и сексуално фрустриран женчо от късния соц. И - което е по-лошото - как пък за толкова време не се научи, че няма как да стане някой теб да те приеме и да те уважава като събеседник като бързаш да се изтропаш с миризливите си лайна? Кога, дебилчо, ти ще се научиш как да общуваш нормално? Не само при нас, навсякъде където си досаждал с тъпотиите си е едно и също... нещо да ти хрумва, че проблемът може би е в теб? Не ти хрумва, нали? И после пак се чуди и се вайкай, че с теб се държат като с досадно миризливо насекомо :))
То мен да ме пита човек защо си губя времето да обяснявам някакви елементарни неща за общуването с други хора, които още в детската градина се усвояват, все едно дебилния малоумник дрислянтчика Алекс някога е показвал признаци, че е поне малко вменяем :))
А продължение ще има ли?