Селска идилия (част 2)

27.04.2025 | Анонимен

Гледах как Георги изпращаше жена си с влюбен поглед и го попитах:
- Герге, ти с Васка как се събрахте? Като куче и котка бяхте, пък сега? От малки все се биехте и дърлихте един друг. Ако ти я бутнеш, тя те плюе! Ако ти я ощипеш, тя те дере!
Георги ме погледна и се захили...

***

Вальо, нали си ме знаеш колко съм смотан по тънката част! Аз Васка си я харесвам от 3-ти клас, ама като съм прост и немоа ѝ го кажа! Пък знаеш после в механото само 6 путки имаше в цялото даскало. Хвани едната, удари другата! За нищо не ставаха! И оная, забравих как се казваше – “Мъжката” ѝ викаха, дето на всички даваше, ама тая брат биеше половината даскало на канадска! Страшна гиндермя! Пък мустакът ѝ в 12 клас беше по-голям от моя! Как се ебе такъв дзвер бе, брат! После, като завършихме и се върнахме в село, Васка почна в завода при касиерките, па аз след месец в механичния. Влачих се, като кудук подире ѝ. Сутрин я чаках до тях и после ходихме двамата на спирката за служебния рейс. Ма тя все в последния момент на бегом до спирката – това хамен цяла година! Един ден излиза Васка от тях, а аз дремя на тротоара и псувам, че ще изтървем рейса. Тая иде намазана и с едни копринажи и лъскави обувки на токчета – бягаме към рейса. Ама му хванахме кадежа! Много се ядосах и ѝ викам:
- Путко заспала, утре ша дойда сабалян и как си по гол гъз ща измъкна от кревата!
Па тя ми се хили и вика:
- Какво чакаш още? Някой друг да дойде вместо теб ли?
И като ми завре кръвта и ми стана едно горещо на душата, па като я грабнах под мишниците... Виждал ли си на въртолет перката? Така я завъртех! Отхвръкнаха ѝ обувките по центъра, а аз като я награбих на рамо и у нас на кревата у мойта стая. От 6:30 сутринта до 5 следобед не станахме от кревата! За малко дъртите да ни изхващат, като се върнаха от работа! Брат, вервай – изкъртих я! Три дена после не можеше да си седне на дъното, па я една седмица потник не можех да сложа – така ме беше надрала по гърба! Майка ѝ, кога се връщала от работа, ѝ намерила обувките на спирката и с баща ѝ направо в нас. Сълзи, резили, па радост и черпене – напиха се дъртите! Ха-ха!

***

- Иди ся ти в къщи да се умиеш, па аз да видя хайванчетата и после да идем до магазина.
Оплакнах си ръцете в кухнята на Георги и излизам на двора, а той бърза срещу мен от свинарника.
- Брат, ще става доктор от тебе, еййййййй! Гадинките всички шивик! Бягат, бутат се и се прескачат! Едно няма омърлушено! Айде на магазина да почерпя и да уредим сметката! Ешааааа бе, докторе!
Георги извади една пластмасова масичка и два стола и ги нареди току до вратата на магазина. Донесе две бири и наряза на една амбалажна хартия ловджийски суджук.
- Кажи сега, брат, колко ми е масрафът за гадинките?
- Бе Герге, откъде да знам? Това ми е за пръв път!
Георги се ухили, бръкна в джоба и взе да брои едни пари.
- Значи, Дон Мориконе взима толкова! А от мене още толкова, щото ти е сефте и да ти тръгне на пара бе, брат! Ич нема да ми възразяваш, щот ща мачкам! Много съм доволен!
Приказвахме известно време общи приказки и в един момент Георги ми вика:
- Утре, като идеш при малката да ѝ гледаш кравите, нема да даваш лабаво! Там пари бол, ще искаш по две!
- Бе то не може така! – измрънках.
- Може-може! Хич няма да ти мига окото да знаеш! – запени се Георги срещу мен .
- А къде е стопанството на това момиче? – попитах.
Георги се почеса по главата и ми вика:
- Нали знаеш помощното стопанство на завода? Горе на Меден баир? То завод вече няма, ама стопанството седи. Завода го батърдисаха, папер не остана! Желязото на вторични, а бетона го натрошиха за пълнеж на магистралата отиде. Ама помощното стопанство остана. Навремето 2500 работника хранеше в стола това стопанство. Нали го помниш ония, дето ни гонеше с тоягата, кога бяхме малки и ходихме на сеновала да скачаме по балите със слама?
- Да и? – отвърнах.
- Вичо Папката бе! Управителят! Той ни гони навремето! Ама после как се извъртяха нещата! Купи ли го? Приватизира ли го? Ама стопанството негово! Много пара там, брат! Тирове хвъркаха с агнета и шилета дали за Турция, дали за арабските държави. Много пара! Мандра почна да прави, 500 крави имаше, ама на! Голяма трагедия!
- Бе тате каза, че продал кравите на Кольо Папката. Той какъв му е?
- Кольо му е син, па тая малката му е снаха. Пууууу, да еба и дивотията! Трагедия, брат!
- Защо? Какво е станало бе, Герге?
- Кольо се ожени за тая малката преди 3 години. Ама дали я е сайдисвал, не знам! Той е с 13-14 години по-голям от нея. Как я примами, пък болнав… па и дебел! Трябва да имаше 160 кила! Пък захар му намериха и нещо с обмяната на червата.
- Диабет и обмяна на веществата. – поправих го.
- Бе, еба ли го! Де да знам! По две кила вино пиеше и 10 кебапчета в кръчмата, а после заспи, както седи на стола. Сънна болест някаква.
- Сънна апнея. Хъркаше ли?
Георги се захили.
- Като гатер, кога цепи талпи и се души, въздух трудно взима.

***

Та ожени се Кольо за малката и дали минаха две недели, дъртия Вичо Папката и жена му отишли в Турция на почивка – да оставят младите на спокойствие в къщата. Ма то къща – прогимназия! На два етажа, ама за 5 къщи огради вдигнати – само комините се виждат! Разправят хора голям лукс било. Та отишли дъртите в Турция и кога се връщали, след Свиленград, някакъв турски тираджия заспал на волана и минал през тях. В някаква канавка ли, напоителен канал ли, затиснал колата. В запечатани ковчези ги заровиха. Както е казал народът: “Много хубаво не е на хубаво!”, че и тяхната работа, пази Боже! Дали мина година, ааааа… месец, след нашата сватба с Васка – и Кольо си отиде! На силажната яма лентата нещо заяла и той отишъл да я прави. Нали се беше скарал с бригадира и оня избягал, а след него и половината работници. Та мъчил се да ремонтира, ама нали знаеш – дяволът, като си нямал работа, си ебял децата от скука! Та лентата да тръгне и да му отскубне ръката. Линейки, млинейки – изтекла му кръвта, докато иде линейката! И сега тая малката е чорбаджийка на тая голяма база! Разправят за нея, че много серт била.
Къщата им е на 500 метра извън селото – към баира. Бая пичоолар са ходили да ѝ препикават дуварите вечер. Оная, като пуснела кучетата и ставало страшно! Де що било вънка – пръскало чакъла! На никой не давала да припари до нея, а иначе я гледаш такава ухилена и сладка, като локум на клечка! Един път съм виждал тия кучета – мечки, брат! Московска стражевая! Не ти требе да те срещат!

***

На другия ден сутринта в 6:30 съм до магазина. Васка ми направи кафенце и се захвана да си подрежда нещата. Аз се подпрях на една черница, сърбайки си кафенцето в пластмасова чашка и опъвайки първата за деня цигара. Мощният рев на двигателя и скърцащите спирачки ме стреснаха. Тундрата спря на метър от мен. Белите гумени ботуши изтропаха на асфалта, а от тях грациозно се извисяваха две дълги бедра нацедени в резедав еластичен клин, преминаващ в бяла прилепнала тениска. Две средно големи гърди, без сутиен, изпъваха тениската и най-нахално се очертаваха две настръхнали зърна!
- Добро утро, докторе! Ето ме! Нали не съм закъсняла? Само да си взема едно кафенце от кака Васка и ще тръгваме! Бррррррррррррр… малко е хладничко тази сутрин!
Усмивката на Росица беше най-приятното нещо, което можеше да си пожелая тази сутрин. Тя изтропа с белите гумени ботуши през трите стълби към магазина, а аз не можех да отделя поглед от прекрасното ѝ дупе, нацедено в еластичния клин.

Пътувахме по черния път към стопанството. Джипът се полюшваше, а с него в такт и гърдите на Росица. Дали от прохладата на сутринта или от допира до тениската, зърната ѝ бяха щръкнали, като фигурки от НЕ СЕ СЪРДИ ЧОВЕЧЕ. Трудно ми беше да си владея погледа. Без да искам, очите ми все на бялата тениска и щръкналите под нея зърна.

Опитах да подхвана разговор.
- Росица, колко крави ще проверяваме?
- ААААААА… докторе, имам 6 жерсета! Да ги видите, че ми е притеснено!
- Джерсей. Порода Джерсей. – вметнах.
- Така ли? Аз ги знам жерсета! Ама какво ли и разбирам, май само се блъскам с тях! Докторе, ти ще видиш и ще ми кажеш какво да правя. Аз сега се уча и хабер си нямам! Много си ги обичам кравите, ама ми е трудно! Свекър, лека му пръст, много я разбирал тая работа, ама нямаше време да ми обяснява. Пък Кольо, той само продаваше! Хич не му беше работа с добичетата да се разправя, ако не са на скарата или в тавата!
Клатейки се по черния път пристигнахме до фермата. Стори ми се празно. Според груба преценка има място поне за 500 крави. Един циганин отвори портата. Първото нещо, което ми направи лошо впечатление – бодлива тел по портата. Движейки се по пътя към краварниците се вдигаше прахоляк от слама, найлони и парчета сезал. Не виждах други хора.

Влезнахме в първия краварник – хигиената ме подразни. Първата крава беше вкарана в бокса. Поисках кофа вода и нещо за поливане. Нахлузих силиконовата ръкавица и я дезинфекцирах, а после внимателно я намазах с вазелин. Кравата не беше много чиста, но не и мърлява. Накарах циганина да я измие отзад, а Росица стоеше отстрани и гледаше с любопитство.
- Росица, ще подържиш ли опашката вдигната максимално нагоре? – попитах и видях, че стройното момиче с желание се отзова на молбата ми.
Бавно започнах да плъзвам ръка в кравата. Породата е дребна и се налагаше леко да приклекна.
- Ама докторе, защо отзад? – изписка Росица.
- Отпред ще ме ухапе и няма как да стигна до матката! – пошегувах се.
- Не бе, докторе! Имах предвид другото място! – Росица ме гледаше оцъклена.
Бях си вкарал ръката малко над лакътя и ми оставаше съвсем малко да достигна матката за да я палпирам.

Вдигнах леко поглед и очите ми се спряха между бедрата на девойчето. Беше се появило мокро петънце на еластичния клин.
- Росица, кравите се проверяват за заплоденост чрез проникване в ректума. – не откъсвах очи от мокрото петънце между бедрата на девойчето.
Петънцето май се увеличаваше...