Грях... с часовников механизъм (част 1)

22.02.2020 | IzkuKurigal

Тихомир беше един средностатистически 13 годишен тийнейджър, поразглезен и изкушаван от безкрайните възможности на големия град. Донякъде и за това, а и за да помогне, го изпратиха през лятната ваканция при леля му Пепа в Балкана, за да ѝ помогне в ремонта на къщата, а и за каквото още се налага. Тя имаше немалка лична овцеферма, наследена от покойния ѝ от две години и половина съпруг. Самата тя представляваше хубава, почти 35 годишна жена и ако не беше сянката на скръбта ѝ, изглеждаше зашеметяващо. Имаше много ухажори, които разкарваше, от една страна заради непреживяната все още трагедия, а и немалко значение за нея имаше “какво ще си кажат хората”. Отглеждаше сама 15 годишната си дъщеря Радосвета, с която си приличаха много като външност – тяло, ръст, коса, жестове, глас... дори гръдната им обиколка нямаше голяма разлика. Ако не ги познаваш отдавна, само когато ги погледнеш в лице ще ги разпознаеш и то само заради разликата в годините. Когато Тихомир пристигна в планинското селце, огледа китната къща на роднините си. Цветя и доста красиви пълзящи растения имаше из двора и по самата къща. Не беше идвал 3 години. Имаше хубави спомени от игрите с кака си Ради и другите селски деца. Замисли се и се запита, какво му беше хубавото на живота в големия град, но лаят на кучето на портата го откъсна от мислите му. Едва тогава забеляза няколко души, които бяха на покрива, очевидно ремонтирайки го. Къщата не беше голяма – 3 или 4 стаи и някаква лятна пристройка. В далечния край на двора се виждаха кошари и Тишо благодари на ум, че вятъра не духаше оттам насам (откъде да знае градското момче, че мястото на кошарите беше много добре съобразено и то не само с вятъра). Леля му се появи на портата и се усмихна широко:
- Я виж ти, какво симпатично мъжле си станал!
Тишо леко се засрами и поздрави:
- Здравей, лельо Пепи!
- Здравей, Тишо! Дай една прегръдка на леля си!
Тихомир прегърна леля си и усети притискащите ѝ се в него гърди в сутиен. Импулса на кръв към слабините му не закъсня. Благодари на ум, че там не се опираше в леля си. Тя тръгна пред него към къщата и го подкани натам. Той прикри с чантата си подутината на тънките си къси панталони, която растеше неконтролируемо. Тихомир не можеше да откъсне поглед от късата леко прозираща лятна рокля на леля си. От красивите ѝ стъпала, обути в сандали, през здравите ѝ прасци, през малкото, което се виждаше от бедрата ѝ, та чак до стегнатото ѝ дупе. През роклята се виждаше ръба на бикините ѝ. Тихомир си представи ръцете му по бедрата на леля си и после мачкащи дупето ѝ, след което изпъшка тежко.
- Тежи ли ти чантата? – попита го леля му, не разбрала какво породи въздишката му. - Дай я на мен!
- Не, не, не, не! – панически отказа Тишо, мислейки си: “Само това остава… да ме види надървен!”.
Пресякоха градината и влязоха в къщата. Попаднаха във всекидневна обзаведена във възрожденски стил – от чергите по дъсчения под, през масивните дървени мебели, до дърворезбите по тавана. Единият ъгъл беше направен за готвене. Тихомир все повече се чудеше, колко добре си живееха хората на село. От “цивилизацията” биха му липсвали само интернета и климатика. Чу стъпки зад себе си и като се обърна зяпна от изненада – кака му Радосвета беше станала много яка мацка. Забиваше в земята всяка, която познаваше, с изключение може би на ония кифли, които влагаха маса пари за външността си. Естествената ѝ красота отново започна да издува предницата на панталоните му. Братовчедка му беше по къси дънкови панталонки, не скриващи нищо от перфектните ѝ крака и с прилепнала еластична блузка, от която напираха две зърна. Тя се затича към него и го прегърна силно. Тишо пусна чантата и отвърна на прегръдката. Допира и топлината на тялото ѝ, както и усещането от леко щръкналите ѝ зърна предизвика силен прилив на кръв в не позналия му женска ласка пенис. Когато Радосвета се отдели от братовчед си го огледа от глава до пети с широка усмивка.
- Станал си готин пич! – похвали го тя.
- А ти си станала фантастична мацка! – изтърва иначе притесненото момче.
- Ела! – с весели пламъчета в очите го подкани Радосвета. - Ще ти покажа къде ще спиш.
Минаха покрай голяма спалня, където момичето обясни, че тя с майка си ще спят там, а той ще спи в нейната стая, съседна на тази. Стаята ѝ беше хем типично момичешка, хем не. Не повече от 2-3 кукли (стари, но запазени), няколко малки плюшени играчки, малка секция с библиотека и малък гардероб, шкаф, бюро и разбира се легло. Всички мебели бяха от масивно дърво, а не от плоскости ПДЧ (пресовани дървени частици) и то без да изглеждат старомодно. Естествено не липсваха и няколко плаката на модерните тийн идоли. Двамата братовчеди бяха свободни до следващия ден и те използваха времето да се разходят по старите места за игра. Припомняха си хора и събития.
- Знаеш ли… – каза по едно време Радосвета. - Последния път, когато беше тук, се бях влюбила в теб?
- Наистина ли? – погледна учудено към нея момчето.
- Мхм… само че ти харесваше Анито, моята приятелка. Мама веднъж ме видя да плача, попита ме и аз ѝ обясних, че те обичам. Тя ми обясни, че не е редно, защото сме братовчеди. Тогава много силно съжалявах, че сме роднини. По-късно Анито ми разказа, че брат ѝ ѝ разказал, че момчетата сте си мерили пишките и твоята била най-голяма!
Момичето погледна смутения си братовчед и леко го сръчка с лакът.
- Тогава се гордях, че си ми братовчед! Анито каза и че не можеш да се целуваш и аз тогава се заех “да те уча”, макар че и аз не знаех, но изгарях по теб и това беше единствения начин да получа нещо утешително от теб.
Тихомир помнеше тия неща. На никого не беше признал, че “уроците” на братовчедка му му харесаха, и че беше почнал да хлътва по нея. Помнеше как се съблякоха голи и се оглеждаха един друг. Кака му тогава вече имаше тъмна пътечка от косми по пеперудката си, цицките ѝ напъпваха, помнеше и неговия навирен пишок при тази гледка. Помнеше, че и така не се осмелиха да се докоснат. Помнеше, но на никого не бе разказал. Или беше изтървал нещо някъде? Или тя? Факт е, че оттогава майките им не позволяваха той да идва тук на село. Късно през нощта Тихомир се въртеше и не можеше да заспи. В главата му се въртяха думите на кака му Радосвета, как на времето съжалила, че са братовчеди, както и визията ѝ на супер мацка и накрая, но не по важност – усещането на тялото ѝ опряно в неговото и особено на леко твърдите ѝ зърна. Пишока му напираше да разкъса слиповете му и той си го извади. Заигра се с него. Фантазираше си как братовчедка му му позволява да я гали навсякъде и той я мачка за дупето, гали ѝ бедрата плъзгайки ръка към путенцето ѝ. Представяше си как тя разтваря крака и стене в ръцете му, докато той я гали там. В мислите му тя му даваше да гали циците ѝ и да целува зърната ѝ и в същото време го молеше да не спира. После се виждаше как я целува и лиже по котето, както в порно филмите, а тя повтаря: “Ах, Тишо, ако не ми беше братовчед... щях да ти се отдам! Знаеш ли колко много те желая! Само да не бяхме роднини... и щях да пусна големия ти пишок в сладката си путаранка!”. Такива мисли се въртяха в главата на Тишо, докато задоволяваше надървеното си парче. След малко с облекчение се изпразни в шепата си. После отиде в банята да се измие. На връщане си мислеше, дали да не събуди братовчедка си и да я помоли само да я погали малко. Никой няма да разбере през нощта, а и тя едва ли ще е против. Нищо повече няма да правят, само ще се галят. Защо да не се съгласи? Влезе тихо в стаята, в която спяха леля му и дъщеря ѝ, остави открехната вратата за всеки случай и клекна до леглото от страната на вратата. Опита да различи коя коя е, но не успя в тъмното. Започна да се разколебава: “Ами ако събудя леля? Как ще ѝ обясня какво правя при тях посред нощ? А дори да е кака от тази страна, но не се съгласи на предложението ми? Какво ще си помисли за мен?”. Така той реши без разрешението ѝ да бръкне под одеялото и да я погали малко, а като се насити – ще си легне удовлетворен. Пък... може би на другия ден ще се престраши да я попита. Тази, която беше от неговата страна, беше полегнала настрани с гръб към него. Тишо плъзна ръка под одеялото, докато докосна тяло. Усети плата на пижамата. Продължи с ръка към предната страна на тялото и докосна ръка, бавно започна да я заобикаля и след малко ръката му докосна мека заобленост. “Цица!” – помисли си Тихомир и опита да я погали през пижамата, доколкото може. “Малкият Тишо” долу отново се навири, но момчето искаше повече от това, което беше постигнал. Потърси копчетата и разкопча едно. Ръката му се шмугна бавно и напипа голата мека плът на женска гърда. “О, да! Супер!” – каза си момчето и започна с другата ръка да си бие чекия. Гърдата се оказа малко по-мека отколкото очакваше, а когато напипа и зърното разбра защо (беше по-едро). Това беше леля му! Тихомир намачкваше леко цицата, доколкото имаше достъп до нея и потъркваше от време на време зърното. Беше му толкова хубаво, че се изкушаваше да я стисне силно. По едно време се сети как като го посрещаше леля му, той си мечтаеше да гали бедрата и дупето ѝ. Понаситил се на гърдата започна да премества ръката си надолу. Вкара ръка в долнището на пижамата на леля си и загали учудващо стегнатото ѝ дупе. Продължи надолу и загали бедрата докъдето ги достигна. Беше му толкова хубаво, че намали скоростта на лъскане на бастуна си, за да не свърши преди да се е наситил на женското тяло. Върна ръката си по дупето ѝ и бръкна даже в бикините ѝ, за да го гали съвсем на голо. Галеше го и леко го мачкаше, като ръката му постепенно слизаше все по-надолу. Най-накрая успя да гепи цялата една бузка и я замачка забързвайки лъскането пак. Хрумна му, че при тази поза на леля му може би ще успее да докосне срамните ѝ устни. Чак затаи дъх от тази мисъл. Започна както ръката му е в бикините ѝ да напредва още по-надолу между бузките на дупето ѝ, отмина перинеума и докосна нещо мекичко. “Това е!” – каза си Тишо и започна да гали малкото местенце, което не беше притиснато между краката ѝ. Усети някаква влага, която беше хлъзгава. Беше чувал от приятели, че жената се овлажнявала като е възбудена и си помисли: “Значи ѝ харесва!”. Средният му пръст понатисна и срамните устни леко се раздалечиха. “Тук ѝ е входа” – помисли си Тихомир и леко раздвижи пръста си. Другата му ръка лъскаше бясно. В това време Пепа сънуваше странен сън, че е овчица и стопанинът ѝ неумело се опитваше да я издои, като вместо да ѝ облекчи тежестта от млякото, тя се чувстваше по-напрегната. После кочът се опитваше да я качи, но само се отъркваше в нея и не достигаше изгарящия ѝ за свредела му отвор. Дали ако се мръдне малко, за да му помогне... Пепа се размърда и Тихомир скочи. “Тя се събуди!” – рече си и побягна към банята да си довърши спокойно чекията и да се измие отново. Леля му в това време се поразбуди и сякаш дочу топуркането от избягването на коча и си рече: “Уф, поредният еротичен сън, пък макар и странен. Имам отчайваща нужда от секс, по дяволите!”. И все пак ѝ се стори, че стъпките не бяха от съня. Пропъди тази мисъл и се зае да облекчи тежестта в слабините си. Едната ѝ ръка напираше с два пръста в жадната ѝ за удовлетворение вагина, а с другата търкаше бързо клитора си. “Още малко... още малко... Ах, колко е сладко... Искам го... Искам пак този кеф...”. Наслаждавайки се на оргазма си се отпусна. И все пак не почувства съвсем задоволство. “Не е същото, дявол да го вземе! Може би не трябва да ми пука какво говорят хората. Аз съм млада – имам нужда от мъж!”. Отиде към банята с чифт чисти бикини да се измие и преобуе и се размина с племенника си, който се връщаше оттам. И двамата се смутиха от неочакваната им среща. Тихомир заспа бързо с доволна усмивка, а леля му заспа по-скоро от умора.

Следва продължение... /Изку Куригал/