Грях... с часовников механизъм (част 8)

29.02.2020 | IzkuKurigal

След закуската решиха пак да се разхождат наоколо, но времето беше облачно и духаше вятър и те се облякоха в анцужни екипи и по едно леко яке. Отново намериха как да се забавляват, дори без кучето. Всъщност, Тихомир искаше да го вземат, защото не си вярваше, но братовчедка му му каза, че вярва че няма да я нарани. Забавляваха се без да усетят, че обед беше минал отдавна, но по-лошото беше, че бяха се струпали тежки дъждовни облаци над тях. Забелязаха ги едва когато първите капки покапаха по тях. Хукнаха да бягат към вкъщи, но до там имаше близо 5 км. и дъжда ги завари насред нищото. Успяха да се скрият под някакъв изоставен навес миг преди да се излее жесток порой. Стояха прегърнати, за да не им е студено и слушаха ромоленето на дъжда. Гледаха се в очите около половин минута, Радосвета повдигна глава и подаде устните си. Тихомир затаи дъх и в следващият момент я целуна, като вложи истинските си горещи чувства към нея. Тя загали гърба му, приканвайки го да стори същото и той не се забави. След около минута и нещо се отдели от нея:
- Ох, како Ради! Луд съм по теб! Ще откача пак!
- Да ти помогна ли? Да те облекча? – погали тя предницата на анцуга му.
- Ох, недей! Аз ще се оправя сам!
- Ами ако настоявам? – вкара ръка в гащите му тя, хвана му го и задвижи кожата му надолу-нагоре. - Ако това е начина да пропъдя Римохит...
- Ох, како... – изстена момчето. - Кого... да пропъдиш?
- “Римохит” е обратното на “Тихомир”. Щом добрият се казва Тихомир, значи неговата лоша страна е Римохит.
- Ох, златна си! Не знам... колко радваш света... (Радосвета = радва света), но мен ме радваш... изключително много!
- О, Тишенце! – тя го целуна. - За мен е удоволствие да те радвам!
Тя клекна, смъкна му гащите и пое в уста твърде напрегнатия му инструмент. Задвижи устата си до около половината му дължина, а от време на време се заиграваше малко с език по главичката му, както беше виждала в някои порно филми. Никога не смяташе да го прави и въобще не се бе учила (братовчед ѝ беше първия, на когото правеше свирка), но когато усети благодарността на Тишо, чак ѝ стана приятно. Правеше го много неумело, но Тишо наистина беше благодарен и на това. Той стенеше и я молеше да не спира. Едва се удържаше да не я хване за главата и да не почне да набива, затова я молеше да забърза. Тя се стараеше и не след дълго братовчед ѝ изстена:
- Ох-х, како-о... свършвам-м-м...
Момичето едва успя да го извади от устата си и той започна да се празни. Държеше го така, че да не я изцапа. Когато спря да стреля му го почисти и му вдигна гащите.
- Ох, моя сладка како Ради... – Тихомир за малко да ѝ каже “благодаря ти”, но се сети за шамара на леля си. - Беше страхотна!
- Е, чак пък! – скромно отбеляза тя. - Радвам се, че бях полезна!
- Повече от полезна! Не знам как ще ти се отблагодаря за грижите ти за мен.
- Като ме обичаш. Нищо повече не искам от теб!
Той отново я зацелува без “излишния товар” на възбудата. Братовчедка му също беше повъзбудена, както от целувките, така и от задоволяването му, но предпочете да го стаи в себе си. Дъждът почти беше спрял и те на прибягвания се отправиха към вкъщи. Половин километър преди да стигнат дъжда се усили отново и те се измокриха “до кости”. Влязоха вкъщи ужасно прогизнали, но весели – от приключението, от случката под навеса, от това, че са заедно. Тихомир, като кавалер, отстъпи на кака си първа да се изкъпе. Тя нарочно се съблече пред него в коридора и само гащичките си събу с гръб към него, после го погледна през рамо, шляпна се сама по дупето и се шмугна в банята. Тихомир отиде до вратата и ѝ каза:
- Ах, ще ти изпапакам дупето!
Тя отвори вратата, изплези му се и пак затвори. Той, останал сам, съблече мокрите дрехи и зачака. Потреперваше, но по-добре гол, отколкото облечен в мокри дрехи. Изкушаваше се да влезе, все пак не чу заключването на вратата, но се въздържа. След около пет минути вратата се открехна, Радосвета го видя, че е близо и че е гол и го дръпна вътре. Притегли го под горещия душ, увеси се на врата му и го зацелува притискайки се в него.
- Како Ради, не ме изкушавай!
- Аз излизам! – каза му тя след целувките и тръгна към вратата.
Тихомир погледна пак голото ѝ дупе и го шляпна. Братовчедка му си грабна халата от закачалката, извъртя глава, изплези му се и изскочи навън. Тихомир приключи бързо и той и излезе с другия халат. По-късно пиеха горещ билков чай пред телевизора, докато вечерята се претопляше. Хапнаха и погледаха заедно телевизия докато уморени започнаха да дремят. Навън бушуваше силна буря, вятъра свистеше, мълнии озаряваха небето и оглушително трещяха. Двамата се насочиха към леглата. Тогава Радосвета изненадващо предложи да спят заедно в голямото легло.
- Мама утре трябва да се върне и няма да имаме друга възможност.
- Како Ради, не мисля, че е добра идея! Освен ако не те е страх от бурята.
- Не, глупчо! – прегърна го тя. - С теб направих някои неща за първи път. Интересно ми е какво е да спя с момче на едно легло.
- Ах, како... Куджо го няма да те пази и... аз си нямам доверие.
- Куджо ще е с нас. Ето тук. – посочи тя главата му. - Хайде ела! Обещавам ако пощурееш да те облекча като днес! ОК?
- Добре. – съгласи се той и при мисълта за още една свирка му се завъртя главата.
Легнаха облечени в пижами под общо голямо одеяло и се сгушиха странично, като Тихомир се беше прилепил към гърба на братовчедка си. Да усеща тялото ѝ бързо го напрегна и малкия му приятел се опря в дупето на кака му.
- Како… – прошепна момчето. - По-добре да се обърнем обратно.
- Добре. – съгласи се тя, обърнаха се и тя притисна гърди в гърба му.
Тишо леко изстена. Надяваше се да запази контрол. Тогава братовчедка му го целуна по врата... и пак... и пак...
- Како, спри! Ще ти налетя!
- А ако искам да ми налетиш?
- Како? – обърна се и потърси очите ѝ в тъмното.
Тя се надигна на лакът и разкопча най-горното копче. Разкопча второто и го попита:
- Не искаш ли ти да продължиш?
Тихомир изстена и започна с треперещи ръце да разкопчава горнището ѝ. Бързо ѝ го съблече и се опитваше да види гърдите ѝ, но в тъмното не беше възможно.
- Искам да те гледам! – с едва въздържано желание ѝ каза той.
- Ами гледай ме! – отвърна спокойно тя и светна едната нощна лампа.
Тихомир светна другата и на тяхна светлина се загледа първо в лицето на кака си. После погледна двете ѝ хубавици. Пак погледна лицето ѝ и я попита:
- Сигурна ли си, че го искаш?
- Сигурна съм, че първият ми път искам да е с теб!
Тихомир я зацелува, едната му ръка обхвана едната ѝ гърда и леко нетърпеливо я загали. Зацелува и врата ѝ, но си личеше, че е припрян. Нямаше търпение да стигне до същината – до нейната прасковка! Целуваше и галеше циците ѝ, на които не можеше да се нарадва по принцип. Спусна ръка между краката ѝ, но Радосвета го спря. Бутна го по гръб и без да му пречи да гали гърдите ѝ, го целуваше по врата. Галеше го и го целуваше по гърдите, по корема. После се качи върху него като ездачка. Беше притиснала котето си в болезнено твърдия инструмент на братовчед си. Наведе се леко, подпря се с ръце върху гърдите му и започна да си я търка по коравото парче месо опряно в нея. Той виждаше прекрасно полюшващите ѝ се цици и малка част от пътечка косъмчета скриващи се под нея между краката ѝ. И двамата притваряха очи от удоволствието. Тихомир я галеше по бедрата. Радосвета не беше сигурна какво да прави, но продължаваше да се движи, защото ѝ беше много приятно. По едно време го попита:
- Трябва ли... да го... вкарвам... вече?
- Ах... како Ради... нямам търпение... но още не. Легни да... ти изям... прасковката!
- Тишенце... искам... да съм... отгоре.
- Добре... ела насам!
Радосвета се приближи и постави обилно разтеклата си прасковка на устата на братовчед си и се подпря на таблата на леглото. Той успя да я поогледа на светлината на нощните лампи и започна да я лиже. Отдавна искаше устните му и езика му да танцуват по срамните ѝ устни. Тя застена силно:
- О-ох-х... Тишенце! Толкова... е фанта... стично! А-аъ-ъх... Неверо... ятно гот! Ъ-ъм-м...
Едни нови усещания надграждаха представите ѝ за удоволствие. Даже думата “удоволствие” беше толкова бледа в сравнение с това, което усещаше, че все едно да наречеш дървото “храст”. Тишо с удоволствие ѝ докарваше тези усещания с езика си по клитора ѝ.
- Продължавай... Тишенце! Страхотно... е-е-е! Да-а-а! Ох, че... яко-о-о...
Соковете ѝ течаха по лицето му. По едно време ѝ каза:
- Како Ради, искам те неудържимо! Искам най-после да си моя и аз да съм твой!
- И аз те искам неудържимо, Тишенце! – тя бързо се придвижи до чатала му, хвана пениса му и го постави на входа на вагината си. - Аз съм твоя и ти си мой!
Тя пое една част от него, после още малко, поизвади го и пак наново. На третия или четвъртия път се отпусна и влагалището ѝ пое неособено впечатлителния като размер пенис, но за момичето беше едно много добро начало (а и защо само начало?). Задвижи се и главата ѝ се отнесе. Това беше едно ново изживяване, неподозирано и в еротичните ѝ фантазии. Дори забравяше да се движи, та Тихомир го правеше вместо нея. Тъкмо си мислеше, че няма как да ѝ е по-хубаво и ѝ ставаше по-хубаво. Това беше невероятно! Какво ли следваше? Момичето ни най-малко не бе подготвено за това, което я връхлетя. Тя избухваше, тя се гърчеше, тя умираше и възкръсваше всяка секунда, в нея беше цялото удоволствие на света! Сега думата “удоволствие” ѝ се стори още по-бледа в сравнение с това, което изпълваше тялото ѝ, все едно да наречеш тополата “мъх”. Тя не беше усетила кога беше легнала върху братовчед си и почти синхронно се тресяха в оргазъм, но при момичето продължи поне три пъти по-дълго и незнайно колко пъти по-силно. Тихомир някак си беше успял навреме да си го изкара и да не свърши в братовчедка си. Тя още замаяна и с непослушни крайници се опита да стане от братовчед си, но едва се надигна и се строполи на леглото до него. Той се понадигна и я загледа:
- Добре ли си, како Ради?
- Супер съм, Тишко! Ти... ме разби, бе!
Той я гушна и я зацелува, а тя му отвърна. След малко, без да се притесняват един от друг, отидоха голи до банята, измиха се и се върнаха в леглото. Неусетно заспаха прегърнати и голи. На следващия ден следобеда Пепа се завърна и попита децата как са си прекарали. И двамата бяха щастливи. Тя повече не се поддаде на слабостта на тялото си, а прие плахите ухажвания на един съсед почти неин набор, вдовец от близо две години. И тя имаше симпатии към него, но доскоро се притесняваше от хорските приказки. Започнаха да се срещат всеки ден. Нещата ѝ се нареждаха, но я безпокояха уловените тайни погледи, които племенника ѝ хвърляше към дъщеря ѝ. Двамата братовчеди всеки път след работа излизаха и се бавеха поне по 3-4 часа. Това, което Пепа не знаеше е, че те на 2-3 дни се задоволяваха орално, а на 5-6 дни правеха и секс. Момчето я пазеше и винаги се изпразваше навън, макар рядко да успяваше да я докара до оргазъм. Тихомир беше търпелив и изчакваше кака си да се почувства готова. Никога повече не прояви агресия към братовчедка си. Иначе всеки ден се целуваха и щуряха по чукарите и горите. Един ден Пепа случайно видя дъщеря си и племенника си силно прегърнати да се целуват със страст. Тихомир ѝ мачкаше дупето, а Радосвета отъркваше тялото си в момчето. Пепа още на следващия ден изпрати племенника си с автобуса. Двамата братовчеди дълго стояха прегърнати и бършеха сълзи. Пепа още не беше правила секс с комшията, с когото се харесаха, но цикълът ѝ закъсняваше с 3 дни. Направи си тест, който се оказа отрицателен. На следващия ден цикълът ѝ дойде. Дъщеря ѝ обаче нямаше този късмет и се оказа бременна от братовчед си...

К Р А Й /Изку Куригал/