Грях... с часовников механизъм (част 6)

26.02.2020 | IzkuKurigal

Минаха два дни, в които Тихомир не получи достъп до телата нито на леля си Пепа, нито на дъщеря ѝ. Желанието му се усилваше, а нямаше как да го удовлетвори. Не знаеше, че и двете имаха проблем със съвестта си. Проблем, който похотта все още не можеше да потисне. Имаше и друг проблем, неподозиран от Тихомир. Два дни двамата братовчеди говореха само по общи теми, Радосвета не допускаше по-интимни, но на третия ден изплю камъчето:
- Ти... бил ли си с жена? В смисъл... правил ли си секс?
- Да. – отговори честно той. - Беше скоро. Защо питаш?
- Ами... личи, че имаш някакъв опит. Коя беше?
- Не мога да ти кажа! Обещал съм да не казвам на никого, също както ще пазя и нашата тайна!
- Аха. – Радосвета се изчерви от споменаването на случая. - А мама? Какво мислиш за нея? Харесваш ли я? В смисъл повече от мен ли я харесваш?
- Да я харесвам? Повече от теб!? За какво говориш!? – момчето наистина не разбираше накъде биеше тя.
Да не би да знае нещо? Да не би да подозира нещо?
- Отговори ми! – настоя тя.
- Майка ти я харесвам, като моя леля. Хубава жена е, но... нямам нищо към нея. Ти си ми не само братовчедка. Бих искал да сме нещо доста повече. Например това в гората да е едно ново начало...
- Забрави! – сряза го тя. - Благодарна съм ти, че оправда доверието ми, но това си остава голяма грешка, която не бива да допускаме!
- Защото ме ревнуваш от майка ти?
- Не е само това. Просто не е редно!
- А защо ме ревнуваш от нея?
- Защото... – почти извика тя разплаквайки се. - Защото на два пъти намерих нейни бикини с много сперма по тях в коша за пране. Ти... ти се опитваш да ме съблазниш, а си мечтаеш за нея!
- Како Ради... – Тишо не знаеше какво да каже.
Беше абсурд да ѝ признае истината. Искаше да е честен с нея, а за да не я загуби трябваше да я лъже.
- Аз... мислех, че са твоите!
- Наистина ли? – с надежда попита тя.
- Разбира се! – Тишо се мразеше, че я лъжеше. - Ти за мен винаги си била нещо повече от братовчедка. Всъщност по Анито бях просто увлечен, а после осъзнах колко искам да съм с теб! Може би съм го изтървал пред някого, та както знаеш няколко години не допускаха да се виждаме.
- Да, нали ти казах, че аз признах на мама тогава, че съм влюбена в теб. Може би е заради това.
Радосвета повярва в красивата полулъжа, защото искаше това да е истината и го прегърна горещо плачейки на рамото му. После избърса сълзите си, огледа се старателно (защото бяха в къщата) и го целуна притискайки тялото си в него. Галеха лицата си и се целуваха, като истински гаджета, но не му позволи да гали тялото ѝ.
- Искаш ли довечера… – предложи момичето. - Като влизам да се къпя... да ти дам гащичките си?
- Добре! – очертаваше се чекиджийска нощ и поне щеше да има нещо женско при него. - Много бих ги искал!
- Ще ти ги дам, палавнико! – прошепна му тя и побягна от него.
По-късно вечерта Пепа ги повика и им каза:
- Деца, утре сутринта отивам с камиона на майсторите да купуваме материали, а и по други задачи. Ще се забавя четири дни. Работниците няма да ги има през това време и няма кой да ви притеснява. Ще се оправите ли сами?
- Ще се оправим! – казаха и двамата без да осъзнаят, че звучи двузначно.
Легнаха си. Тихомир държеше на братовчедка си бикините, които е носила целия ден, вдъхваше аромата на младото ѝ путе и си мечтаеше как я лиже. Тя пък лежеше и хиляди мисли объркваха главата ѝ: мечти, подозрения, похот, морал... и всичко това в минало, настояще и бъдеще. Не усети кога заспа. Майка ѝ обаче не можеше да заспи. Други, макар и не много различни мисли, я безпокояха. Опитваше се да не се поддава на похотта, но тялото ѝ копнееше за секс. Още повече, че три нощи нямаше да я има, т.е. и възможността за задоволяване на страстите ѝ. Да се поддаде ли отново? Може би за последно? Дъщеря ѝ явно беше заспала и Пепа излезе в коридора. Тихомир все още подушваше гащичките на кака си и много бавно си го галеше. Мислеше си: “Кака трудно ще я убедя да ми се отдаде, но леля почти не се налага да я убеждавам. Дали да не ида при нея? Тя едва ли ще откаже да дойде тук и... ох, това ще е гадно спрямо кака! Тоест доста по-гадно, отколкото преди случката ни с нея в гората. Тя ми довери тялото си, а след това аз да преспя с майка ѝ?”. Мислите бяха много, решение – нямаше. Постави гащичките на Радосвета под възглавницата си, стана и отиде до вратата на своята стая, но не я отвори. Нямаше представа, че леля му беше от другата страна на същата врата в същата дилема. Тихомир трябваше да избере между почти сигурния секс с леля му или да се бори да постигне мечтата си за кака му Радосвета. Лятната ваканция не е безкрайна. Пепа пък трябваше да направи избор между задоволяване на похотта си и себеуважението си. Тихомир се върна в леглото си. Щеше да му е гузно пред братовчедка му ако пак преспи с майка ѝ. Пепа тръгна към банята да освободи сама сексуалното си напрежение. Пет минути по-късно се отвори вратата на спалнята и момичето излезе в коридора. Ослуша се, но не се чуваше нищо. Отиде до стаята, която по принцип беше нейна, но понастоящем използвана от братовчед ѝ. Допря ухо на вратата – дочуваха се стонове. “Ах, знаех си!” – рече си момичето и нахълта вътре. Тихомир се самозадоволяваше, докато душеше гащичките ѝ.
- Аз... Аз... – запелтечи момичето. – Помислих си... извинявай много, че те стреснах... и прекъснах...
- Како, ела!
Тя отиде като хипнотизирана и клекна до леглото му. Той я придърпа и я зацелува. Тя му отвърна. Тихомир разкопча горнището ѝ и обхвана смело гърдите ѝ. “Ах, како, защо дойде точно сега?”.
- Тишо, мама като се върне в стаята и не ме намери... ще дойде... и ако ни види така...
- Ш-ш-шт! – прекъсна я той, извъртя се към нея, повдигна я и засука едното ѝ зърно.
- Ах-х, Тишо, какво правиш? М-м-м... Трябва... да спреш!
- Не трябваше да идваш! – каза ѝ той и вкара ръка в долнището на пижамата ѝ.
Ръката му, случайно или не, попадна под бикините на кака му и той напипа вече овлажняващото ѝ се коте.
- Ох, Тишо!?
За пръв път момче я пипаше там на голо. Но и с Тишо ѝ беше най-хубавия момент и то без секс. А сега ще успее ли да го спре?
- Тишо, не бива... А-ах-х...
“Той го напипа! Той ми гали сладкото топченце!” – в ужас и страст си мислеше тя. “Не го гали! Толкова е хубаво! Ах-х-х... хубаво е, но трябва да спреш!” – мислеше си тя, но от устата ѝ излезе само:
- Не...
Всичко останало бяха стонове от нейна страна. Тя беше на колене до леглото, а той легнал настрани смучеше едното ѝ зърно, докато въртеше другото, а ръката му по котето ѝ бързо галеше “сладкото топченце”. В главата ѝ гореше: “Трябва да го спра! Иначе ще го направи с мен... а ние сме братовчеди! Не бива!”. Удоволствието ѝ се увеличаваше, но все се появяваше мисъл, че трябва да го спре. Но как?
- Како... задоволи ме, моля те! – изстена братовчед ѝ, който дори се опитваше да ѝ вкарва пръст “там”!
- Ох, Тишо... – изстена и тя.
Може би трябваше просто да остави нещата да се случат? Винаги би желала той да ѝ е първия, освен оня случай с последния идиот... т.е. гадже, де. “И той и аз го искаме. Защо да го спирам?” – мислеше си, когато друга мисъл избухна силно в главата ѝ… “Защото не е редно!!!”. Докато галеше меките косъмчета по срамните ѝ устни и дразнеше клитора ѝ в неговата глава: “Како, задоволи ме! Не мога да ти устоя и ще те изнасиля!”, но изстена само:
- Како...
Вкара пръст в нея и го задвижи. Тя изстена. Нещата се случваха с главоломна бързина. Тя разтвори достатъчно краката си, наведе си и пое парчето му в устата си.
- О-о-о, како, супер си!
Радосвета се стараеше, защото виждаше колко много му харесва, а пък и той доста се стараеше с ръка между нейните крака. Проникваше бързо в нея с пръст, а другата му ръка мачкаше неволно малко по-грубо гърдите ѝ и също неволно притискаше зърната ѝ малко по-силно. Почти едновременно двамата достигнаха върха. Неусетно в оргазма си Радосвета усещаше как нещо се излива в устата ѝ и тя го гълташе, за да не се задави. Когато я отпуснаха сладките тръпки, едва тогава разбра какво е гълтала. Догади ѝ се от мисълта, но вече беше късно.
- Ох, Тишо, какво направихме! – прошепна момичето, целуна го бързо и побягна в другата стая.
За техен късмет Пепа се върна “чак” след 2-3 минути. Двамата тийнейджъри дълго обмисляха случилото се докато заспят. Тихомир помириса ръката си, с която задоволяваше путето на братовчедка си и си каза: “Искам я тази прасковка и то не само с ръка!”. Момчето се събуди малко преди зазоряване, защото му се пикаеше. Влезе в банята (комбинирана с тоалетна) и... вътре беше леля му, която мастурбираше седнала на тоалетната чиния, явно забравила да заключи вратата. Тихомир забрави, че му се пикаеше. Отиде пред леля си, застана на колене, събу пижамата заедно със слиповете, придърпа леко леля си към него и навлезе в нея от раз. Нямаше време за мислене и колебание – нещата се случиха като по инерция. Никой нищо не продума. Момчето се движеше в леля си със страстта на поне едноседмично въздържание. Тя не само, че не го спря, но и го придръпваше към нея. Изгаряха в кладата на похотта. Племенникът набиваше като за последно – едно първично-животинско, умовзривяващо, изпепеляващо-страстно изживяване. Две тела сливащи се в невъздържано бързо темпо, две тела скоростно изкачващи върха на усещанията си, две тела загърбили целия свят, вкопчени едно в друго заради едничката похот. И когато ги разтърси мощен оргазъм, никой и нищо не можеше да спре нито стенанията и ръмженето им, нито да раздели двете тела, нито да им помогне да дойдат скоро на себе си. Тихомир, както беше на колене, седна на краката си. Членът му излезе от лелината катеричка и оттам се проточи неговата сперма.
- Лельо Пепи… – с още позамаяна глава каза той. - Извинявай, не бях на себе си!
- Аз също, миличък, аз също.
- Но аз... свърших в теб! Не исках... не можех да спра! Толкова ми беше хубаво, че...
- Знам, знам, моето момче! Не се обвинявай! Не си виновен само ти.
След малко Тихомир все пак облекчи пикочния си мехур, изми се и се върна в леглото си. Пепа остана да си направи отново кисела вагинална промивка с надеждата да има нужния анти-забременителен ефект. Мислеше си как да прекрати тази опасна връзка. “Единственият начин е да си намеря мъж и майната им на всички клюкари!”.

Следва продължение... /Изку Куригал/