Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Наскоро приятелка и читателка* на моите вулгарни разкази ми предложи, така и така темите ми все се въртели около “Сексът и гетото” по нейни думи, следващата Сафо да била от ромски произход.
Аз се сетих за една красива ромка от безсмъртен роман на Юго, и така поредната сафо-сексуална комедийна драма с име Есмералда бе на път да се роди след този разговор.
Текстът се “загнезди” в главата ми, докато пуша на терасата и се наслаждавам на необичайно тиха вечер в нашия квартал. И ето го и него! Enjoy!
Комплиментите на приятелката ми съм постнала под разказа!
***
Името ѝ беше Есмералда, но у дома, в гетото, ѝ викаха Втора. Баба ѝ носеше същото име и беше прочута знахарка и магьосница. При нея беше по-евтино да поръчаш “черна магия”, отколкото лек.
Втора продаваше пресни билки на пазара. Беше на 15 и за нейната култура, самата тя беше застояла стока.
Носеше гъст набор от масивни златни гривни около двете си китки, за да прикрие синините от бащата и братята си.
Никой у дома не обичаше залежалата стока. Втора, винаги носеше дълги до глезена, разлети поли, за да прикрие бедрата си, ошарени със нарязвания, причинени от собствената ѝ ръка, с наследствения бръснач на баба ѝ.
Втора криеше по малко от дневния оборот, за да избяга. Малка сума всеки ден, колкото да не забележат, че липсват.
Тайник ѝ беше единственото място в дома им, където зависимите и от алкохол и залози баща и братя, не тършуваха за пари.
Просто, защото се ужасяваха от мястото, дълбоко в прогнилите си мъжки души: вагината ѝ. У дома ѝ имаше само две: одъртялата ялова на баба ѝ, и застоялата нейна...
Денят в който реши да избяга, баба ѝ помогна. Спретнаха маса с ядене и пиене за мъжете в семейството, а бабата сложи малко билки в домашната люта ракия, които за нула време свършиха работа.
След по-малко от час, всички спяха на земята като заклани. Не усетиха минаващите Есмералди с багаж покрай тях.
Бабата изпрати внучка си до края на гората, за да не ги види никой. Даде ѝ най-хубавия кон, за да се отдалечи бързо. Накрая, пъхна в ръцете ѝ тежък вързоп. Всички златни наследствени накити на бабата бяха там. Имаше и доста пари.
- За из път! – кимна баба ѝ. - Сега върви! Докато се събудят, ще е пладне и ти ще си далече. Следвай пътя, който ти начертах. Прави си почивки на оказаните места, при мои познати. И като стигнеш, ми прати вест, че си добре! Вестта знае как да стигне до мене. Пази се, следвай си сърцето, и постигни това, което нито една жена от нашия род не успя. И никога не раждай! Достатъчно ромски жени раждат.
- Обещавам ти, бабо! Ще те видя ли пак?
- Не! Но имаш достатъчен спомен за мен.
- Какво ще стане с теб? Те ще разберат, че си помогнала. Какво ще ти сторят?
- Нищо няма да ми сторят, дете. Аз също напускам.
- Къде ще отидеш?
- С табора, на небето. Да бдя над тебе. Но след като науча, че си в безопасност.
- Бабо! Тръгни с мен!
- Не! Няма да позволя, една старица да те забави. Толкова успях да направя за теб в тоя живот. Дано е достатъчно, все пак. Другото зависи от тебе.
***
*Приятелката: Някои от разказите ти ми харесат, други ме шокират, от трети ми се повдига!
АЗ: feel motivated AF :)))) Обичам градивната критика от семейство и приятели.
Никой не може да те сравни със земята, както те могат :)))))
Някога много отдавна на една почивка на морето с моите родите прочетох "Парижката света Богородица".Трябва да съм бил 12-13 годишен, не всичко разбирах в емоционално -познавателен смисъл, но ми направи впечатление,че в пролога,Виктор Юго споменава ,че идея за написване на книгата му послужила една дума надраскана на една колона вътре в катедрата.Думата беше "Ананке",ако не греша. Значението и било "Съдба".След това вече имам празното в спомените, защото всичко това беше преди повече от петдесет години.Е, спомням си онзи красивият фукльо капитан Феб, в който беше влюбена Есмералда ,ако не греша ,той я беше спасил от кладата ,защото я бяха обвинили в магьосничество ,че била превърнала златна монета в листо ,а просто един келеш я беше откраднал.Квазимодо ми беше симпатичен защото се отъждествявах с него.Винаги съм ненавиждал религиите ,особено монотеистичните и може би затова онзи абат ,който искаше да изчука Есмералда ми беше дълбоко отвратителен.Е, тогава тези чувства и намерения ми бяха далечни като Мъглявината Андромеда , а познавателно -емоционалното им значение непознато. Разбирах я като приказка, ако не греша действието се развиваше в началото на петнадесети век.Някога по-късно, имах намерения да я купя от руската книжарница ,но така и не я купих ,тогава вече бях на друга вълна,четях други книги-онова беше нещо далечно и детско.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време" Някога много отдавна на една почивка на морето с моите родите прочетох "Парижката света Богородица".Трябва да съм бил 12-13 годишен, не всичко разбирах в емоционално -познавателен смисъл, но ми направи впечатление,че в пролога,Виктор Юго споменава ,че идея за написване на книгата му послужила една дума надраскана на една колона вътре в катедрата.Думата беше "Ананке",ако не греша. Значението и било "Съдба".След това вече имам празното в спомените, защото всичко това беше преди повече от петдесет години.Е, спомням си онзи красивият фукльо капитан Феб, в който беше влюбена Есмералда ,ако не греша ,той я беше спасил от кладата ,защото я бяха обвинили в магьосничество ,че била превърнала златна монета в листо ,а просто един келеш я беше откраднал.Квазимодо ми беше симпатичен защото се отъждествявах с него.Винаги съм ненавиждал религиите ,особено монотеистичните и може би затова онзи абат ,който искаше да изчука Есмералда ми беше дълбоко отвратителен.Е, тогава тези чувства и намерения ми бяха далечни като Мъглявината Андромеда , а познавателно -емоционалното им значение непознато. Разбирах я като приказка, ако не греша действието се развиваше в началото на петнадесети век.Някога по-късно, имах намерения да я купя от руската книжарница ,но така и не я купих ,тогава вече бях на друга вълна,четях други книги-онова беше нещо далечно и детско.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Ебахти и руския грамофон който излезе. Ебаси и кривата плоча дето си. Спрете му тока!
Юго ми е много скъп на сърцето още от юношеска възраст. Заедно с Дюма. ❤️
Кой ли не ти е скъп и на сърце?! То твоето сърце е голямо, винаги има място за още един мъж.
:D
Напоследък чета почти само Лъвкрафт и Едгар Алън По, но Виктор Юго също ми е сред фаворитите. Добре е, Чарли! Джони Браво
До Charlie, заподозирана от мен ,че е Fairy. Може би с Вас имаме в някои области ,еднакви вкусове по литература..Посочените от Вас автори и на мен са ми едни от любимите,особено Дюма.Между другото извън темата ,знаете ли ,че той е бил шампион на Франция по савате.Имам дванадесет тома на Дюма на руски .Там са четирилогията "Тримата мускетари", трилогията "Кралица марго", "Граф Монте Кристо", "Сан Феличе", Няколко повести свързани с Френската революция ,но в тази поредица не са включени "Двете Диани".Желанието на дъщеря ни ,подкрепяна от майка И ,за промяна на библиотеката ни нанесоха големи щети на библиотеката.Стара огромна библиотека събираше с лекота над 1200 тома книги ,но беше обявена от дъщеря ни за "социалистическа", беше с обща дължина над осем метра ,имаше и въртящо се барче и място за телефон /стационарен/, витрини за кристални чаши и т.н.Беше поръчка по еталон и беше подарена на съседи,от които не чух една дума "благодаря".Новата модулна "демократична" комбинация събира с много зор не повече от шестстотин тома ,като има обосновани съмнения ,че томовете на трето издание на БСЭ,ако ги поставим ще я смачкат.Красиви ,но нежни.Подарих цели поредици зарубежная фантастика, научная фантастика ,современна фантастика, советская фантастика.Отделно приключенията.Във входа ние нямаме пощенски кутии , добре оформен плот където ги наредих и хората си вземаха ,та така се отървах от тях. //А за спуканите капути да го духат// .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Между предпочитанията ти за Лъвкрафт и Едгар Алън По къде стои Ницше, Кафка или до тях теглиш чертата?
Абе да ти кажа, че Ницше и Кафка не са моето просто... Джони Браво
И мен биха депресирали ако бях способна на чувства...
Всеки изпитва чувства, дори само към семейството и домашните си любимци, например. Не ми се прави на безчувствената Чарли, хохохо. :D Джони Браво
Не се правя на нещо, което не съм, Джони, нито на живо, нито онлайн :))) но и не давам негативни или позитивни емоции незаслужено... Кой както си започне, това ще получи насреща, като огледало, като карма... Ако не му харесва отражението, нека се замисли, ако има силите и капацитета защо не му харесва какво показва огледалото... Ако счупи огледалото пак не става, ще си нарани ръката и пак лошо...
Добре, че и ние не сме като теб с огледален характер. Всички трябваше да сме луди и нагли!
Хубавецо, хубавецо :)))
Хааа, привлекателен съм нали? Даже кьораво бабе като теб го вижда!
Ехх, Чарли, Чарлии, успокой се малко! Кармата е нещо, което застига наистина лошите хора, рано или късно. Не е нещото, когато групичка от хора просто не могат да намерят общ език. Джони Браво
Остави бабето сега да хърка, че ще я събудиш, а когато е недоспала е почти толкова сърдита когато се сети, че не е онождана в последното десетилетие!!!
Миличък, Миличък...
Нещастнице, Нещастнице... Жалка
Прекрасен си, миличък, имаше ли днес в живота ти някой да ти го каже? Не? Е, нека съм аз тогава. Прекрасен си! :)))
Не ми го казаха, направо ми го показаха, "нам думи ни не трябват, а дела". Пак си на опашката, така е то, след една определена възраст никаде не те искат.
Колко си красив отвътре и отвън... Симетричен...
Колко си красив отвътре и отвън... Симетричен... Каквото си отвътре си, това си и отвън :))) обичан, обичан, обичан човек; обичан човек няма как да бъде злобен, агресивен и жалък в думи и дела след като получава само любов, нали така, слънчице прекрасно :)))
Божеее, слез и ди прибери вересиите...
Не го викай, няма да ти помогне, щом досега не е, примири се, все по-хубави думички ще получаваш от мен, слънчице, прекрасно, златно, незалязващо, ненагледен, мамин сладък сладкиш :))))
Какви хубави думички от душевно болен човек? Целият ти коментар се състои от три думи и едно изречение и ги повтаряш бетер десантчик автобиография. Все едни образи сте тук просещи трохички внимание, защото много обич получавате в семействата си. Дребни жалки душици търсещи внимание в интернет.
По себе си ли съдиш какви са хората в интернет, рожбе, златна, ненагледна :)))