Сафо (част 5)

27.06.2024 | Charlie

Преди да прочетеш, нека ти кажа: След големия интерес и многобройни питания, имам удоволствието да представя поредната част от САФО-сериите. Историята с палачинките за закуска. Понеже ме питаха, вдъхновението за тези разкази става чрез различни източници. Понякога е биографична случка, разказана от приятелка от (Сафо) сектата (аз съм само писател-външен наблюдател), понякога е безумно смешен клип, който гледам от YouTube. Прилагам въпросния клип, който ме разсмя вчера за желаещите да му се насладят.

https://www.youtube.com/watch?v=u5BtLfn9-dM&t=1s

За съжаление, въпросната книга, която се коментира е само на английски език. Но пък разказът се постарах да е дефрагментирано наполовина фикция, наполовина биографична случка/случки, и развинтено въображение с размисли върху ролята ни на жени, и очакванията към нас (от мъже и жени), как да се държим като такива. Затова и това е най-дългият САФО разказ до момента. Забавно ми беше да го пиша. Експериментирах и с различен изказ и конструкция на самия текст, с цел постигане на илюзия за по-голяма, почти воайорска интимност между читателя и персонажа, който разказва. Все едно са сами на една маса, в нечий хол, и няма никой друг наоколо, за да ги подслушва. А разказът е само прелюдия. Надявам се да съм успяла. И да се забавлявате докато четете, колкото мен. Кое е истина и кое лъжа от разказа, оставям вие да си ровите :) Както винаги, благодаря, че все още ме четете, гласувате и коментирате. Страхотни сте! Обичам ви!

И преди повествованието, два НЕ “вдъхновяващи” цитата:

“If God was a city planner He would not put a playground next to a sewage system!”

“Feminism is the theory; lesbianism is the practice.”

*** ПРОЛОГ ***

- Сата-нааа? – повдигнах вежди заинтригувано и чукнах в нейната своята бутилка крафт-веган-бира (знам, ужасно клише съм, лесбийка-веган).

Допреди малко си мислех, че религиозните фанатички, “ненадейно” минали на другия бряг за да “огледат” врага, са или градски мит, или пълна измислица, съчинена от прекалилите с гледането на лесбийски филми/сериали. И ето че пред мен, в собствения ми бар, моето ловно място, идваше един такъв екземпляр. Имах усещането, че гледам в очите еднорог. И, разбира се, приех предизвикателството. Тя трябваше да бъде свалена именно от мен.

*** Част I: Срещата в бара ***

Но как се озовахме тук? Нека превъртим назад. Аз съм Шуши. Галено от Шушумига, понеже така наричам близките си. Не се определям като гей. Всъщност, никак не се определям. Звучи клиширано, но не обичам да слагам етикети. Ако си достатъчно време в queer* обществото забелязваш безумно дразнещата тенденция, тези които обявяват война срещу стереотипизирането си, да са първите, лепящи ти етикет: колко процента гей, би, хетеро си. Кой мъж/жена ти е разбил сърцето, че да посегнеш към жени/мъже? Това специално ми е любим похват, използван и от хомо и от хетеро-хора. Непременно трябва да има някакъв случай, за да пресечеш и да преминеш брега. Няма начин иначе. Познавам един психопат, дето отчаяно иска да ме отдръпне от себе си, само за да ме види под формата на воайор с друга жена. Мда… точно така работи системата! Ще попитате защо не се категоризирам? Няма ли живота ми да бъде по-лесен така? Не. Защото аз съм “лила”. Имам предвид казвам се точно така. Не, Лили, Лия, Лилия, Лилияна. Написана по лична карта така. Ли. Ла. Защо ли? Майка ми има странно чувство за хумор. И е фенка на Ирина Флорин заради флоралното. И не са ѝ разрешили да ме кръсти Люляк. Та, веднъж се казвам Лила, с прякор в queer средите Шуши. И веднъж във флагът на queer обществото съм лилаво. Лилавото символизира бисексуалните. Да, ония дето нито от своите са приети (ти само се правиш на би, преди да минеш съвсем към гей, толкова хомосексуални са минали по тоя път, не се прави), нито от чуждите (правиш го, за да привлечеш внимание, нали, като ония отчаяни мацета в Студентски град, дето след няколко водки, платени от собствения им джоб, се награбват, белким някой чичко прояви интерес за bundle-офертата им). Като набедят, че сестра ти е курва, иди после доказвай, че нямаш сестра!

Защо се отплеснах по обяснения ли? Имам тука една приятелка, писателка, амбициозна, пише някакви серии за ежедневието на жени, дето не са точно хетеро, а някои са си направо хомо. И понеже, идеите ѝ идват само понякога, както при секса, трябва стимулация. И тя поиска от мен биографичен разказ, за да го пусне преди Нова Година. Май серията се казваше Сафо (много оригинално, няма що). Твърди, че имало много фенове и читатели на тия серии разкази, ама аз съм скептична. Но понеже по празниците е най-гадното време да си не точно хетеро, може и да прочета някои от разказите ѝ, за които с този допринасям за коледно палаво настроение (получихме подаръците, вече може да сме си обичайните извратеняци). Може и да клъвна някоя нова бройка така. Кой знае, по празниците стават чудеса (разбирай, хората са със занижено самочувствие и стандарти, и тогава иде моето време).

Да се върнем на историята, че ако няма интерес към разказа, после драскачката ще ме убие на периодичните ни срещи в бара, всяка сряда (когато, разбира се, падне карантината, сега се срещаме онлайн, с по бира в ръка, след като се върна от работа, уточнихме вече, че сме лесбо-клише). А какво точно работя, че не съм хоум-офис, ще разберете в разказа. И за да уточня един въпрос на интересуващи се мъже: няма да кажа, в кой бар се събираме в София (намерете си го сами) и да, има групи жени, които имат друг живот, освен семейния си, за който никой извън САФО кръга не разбира (за него в други разкази, ако умеехте да задавате въпроси и да слушате внимателно, щяхте да го знаете, мъже, пожелавам ви да сте добри слушатели през новата 2021 година, айде наслука, гарантирам ви я, с добри уши). Последно вметвам, че драскачката ме моли да уточня, че я мързи да редактира и разказа (ще се задоволи само с козметични промени) ще бъде публикуван с моя начин на писане. Така че, първо, хейтът е за мен, не за нея. И второ, ще има доста пояснения, понеже за гей/би живота на жените трябва да се влиза в подробности. Читателите се били интересували. И не спирайте да четете Сафо-разказите. Догодина ще излязат от печат и много жени ще бъдат разконспирирани (надявам се авторката да си е подсигурила охрана, защото би и гей жените са много зли, когато отмъщават). И така, обратно към историята...

Седя си аз в бара и говоря с една новодошла (на която викали Лоти, но по паспорт била Николет), която не съм виждала преди. Облечена е като тоталната смотанячка, но има красиви устни и очи, а и не бях виждала толкова големи естествени гърди скоро, макар че ги е опаковала в най-грозните карирана риза и лайнянокафява жилетка на света. Хубавото си е хубаво и под брезентов чувал! А и не бях чукала отдавна (случката, която разказвам, се случи в началото на 2020 г., преди първият локдаун и беше последната ми свалка за тази година, един вид фройдистки си изживявам тръпката отново разказвайки сега, нали).

След чукването на гърлата на бутилките ни, тя навежда свенливо поглед към краката си. Проследих го. Грозното ѝ облекло включваше полата на баба ѝ от 60-те с ластик и до коляното, чорапите на Пипи Дългото чорапче, скриващи кожата ѝ от коляното надолу, където свършваше полата, и мръсни, прашни обувки, издаващи дълбоко провинциален селяндурски произход. Една идея над галоши. Идеално!

- Какво търсиш тук, Лоти? – атакувах аз, с идеята да ударя в центъра на нейния морал, с които се беше обградила като с щит.

Моралът ѝ беше толкова плътно осезаем, че беше полепнал по дрехите ѝ като софийска млечна мъгла.

Тя се пооживи. Вдигна поглед. Облиза устни и се съсредоточи в бенката, която имах на носа си, точно по средата между очите. Завършила съм богословие. Бих казала, че работя в момента в същата сфера, донякъде. Агент съм в погребално бюро, заради което и бях в гадния си черен матов работен костюм. Преди да се появи селянчето, бях дошла с идеята да пийна една биричка преди да се прибера в празния си апартамент, при шарената си скопена котка. Все пак учих такъв предмет като психология в Семинарията. Знам, защо хората правят това с втренчването в носа. Хем създават илюзия, че те гледат, хем не се втренчват, хем избягват дискомфорта от интимността с гледането в очите. Накрая, след няколко излишно прахосани в приготовления минути, тя най-сетне отвърна (забавянето ѝ леко ме изнерви, вероятно когато я чукам за първи път ще бъда вендетно груба).

*** Част II: Изследването на брега ***

- Изследвам врагът на вярата си! Сатаната! – каза го толкова уверено, че в този момент се задавих.

Секунда по-рано надигнах бутилката с цел да спечеля време, тя да се отпусне и да не се налага да гледа бенката ми с форма на капка, и аз да се успокоя, и да не се разтълкува раздразнението ми като нетърпение или, не дай Боже, като отчаяние. Не че жените са взаимнозаменяеми за мен, но и не ми отнема твърде много време да достигна до сърцевината им, и да открия какво точно желаят. Тайната главно е, че те не желаят непременно мъж. Всичките им съкровени мечти (в леглото и извън) могат да бъдат осъществени и от жена съвсем успешно. Мигът в който го осъзнаят ми е любим, защото създава такъв трус в системата им на вярвания и поглед към света, че е непреодолимо. Точно в този момент те едновременно са пристрастени към лесбийския секс, като към много интензивен и сензитивен (достигаш места в мен, които съпругът ми / гаджето ми никога не може, дори с вибратор), и заедно с това осъзнават фалшивостта на вярването си, че само и единствено мъж би ги задоволил на 100% емоционално, сексуално, ментално и меркантилно. Осъзнават лъжовността на възприятията ни като жени, една към друга, и като хора, едни към други. И искат да избягат надалеч. И колкото и да ни е хубаво, те започват да саботират всичко, за сметка на илюзорността на хипотезата, че хетеровръзките могат да ти дадат нещо, което хомовръзките не могат. С една дума, започват да се държат така, както биха се държали във връзка с мъж: лигаво, истерично, разглезено и т.н. Не се отказват от мъжа си, но не се и отказват от мен. Но и държат да го наврат този факт в носа ми, по един подчертано инфантилен начин. За да ме накарат да ревнувам. А това, бих казала, при липса на по-добра дума, е анти-секси. Чукам те, хубаво ни е, и не ме интересува външния свят, нито къде ме подреждаш сред вътрешноморалния и социалния си компас (само едноклетъчните нямат такъв). Би трябвало и теб да не те интересува. Ако започне твърде много да те касае всичко това, както и става, аз съм дотук! Донякъде е досадно да знаеш как ще протече всичко преди да е започнало. Няма никаква изненада и тръпка, освен чукането. Но това е истината за живота на queer жените.

Чувствам ли се виновна? Не. Вина. Правилно. Праведно. Грешно. Греховно. Това са все термини от човешката дисциплина “етика” създадени през Ренесанса. Ако съм вярна и автентична на себе си и честна за това пред другите, това автоматично елиминира етическите етикети.

Знаех какво вижда в мен, през призмата на моралните си представи, католичката отсреща. Тя вижда едновременно заплаха за своята женствена уязвимост и обект на плътско сензитивно желание. Същите неща, които би чувствала ако срещу нея стоеше мъж, с фалос, които да я запълни. Като малки всички жени сме си гледали и опипвали гърдите или сме гледали вътрешностите на вагината си с огледалце. Именно с втория ритуал откриваме и опитваме да осмислим и придадем смисъл на женската дълбочина, която съществува вътре в нас, и която не е непременно и празна, освен 12 сантиметра дълбока, че да имаме маниакалното фройдистко желание до живот да я държим запълнена. Запълнена на всяка цена. Мотото на преобладаващия брой жени в обществото. Понякога е хубаво празното да остане празно, за да се осмисли в пълнотата си като липса. Прочетете последното изречение няколко пъти и помислете върху него, и извън контекста на половите органи. Гей и хетеро интимността не се върти само около дразненето на половите органи. Лесбийските са наясно с този факт.

*** Част III: Кой е врагът? ***

-Сата-нааа? – повдигнах вежди заинтригувано и чукнах в нейната своята бутилка крафт-веган-бира (знам, ужасно клише съм, лесбийка-веган).

Допреди малко си мислех, че религиозните фанатички, “ненадейно” минали на другия бряг, за да “огледат” врага са или градски мит, или пълна измислица, съчинена от прекалилите с гледането на лесбийски филми/сериали. И ето че пред мен, в собствения ми бар, моето ловно място, идваше един такъв екземпляр. Имах усещането, че гледам в очите еднорог. И, разбира се, приех предизвикателството. Тя трябваше да бъде свалена именно от мен.

- Сата-наа?! – повторих, удължавайки сричките между езика си. - Врагът? Кой е тук е врагът?

Тя ококори очи, като малко дете пред евтин фокус и посочи с показалец към мен. Е, тука вече се разсмях.

- Наричали са ме всякак. Но точно Сатана и враг… не! И какво очакваш да намериш, вражеска изследователке?

- Да намеря? – явно не очакваше точно този отговор.

Очакваше вероятно, подобно на нея, да тръгна в атака и да защитавам своите гей ценности, както тя щеше да защитава своите. На огнен меч от ярост към собствения си и противоположния пол. Един съвет от мен, хората са предвидими. Винаги халюцинират, че говорят с издължена версия на себе си, и в мига в който покажеш разлики от предначертаното от тях, те са хванати неподготвени. Това ми е друг любим момент. Понеже се чукам и с мъже и с жени, искам да кажа, че разлика в поведението им почти няма. При зададени едни обстоятелства и мъжете и жените реагират сходно на нрава си. В този смисъл има два вида хора: реакционни и активни. Едните винаги са хванати от обстоятелствата неподготвени и със свалени гащи, готови да ги онождаш, другите са подготвени за ситуациите превантивно. Очакват неочакваното, яхват момента като вълна и му се наслаждават, без да изпадат в паника от непознатото. Вторият тип са моя тип хора. Търся тръпка точно с такива. Но за съжаление, се налага да се примиря с екземпляри от масовката, като тая католичка тук (наистина е такава, от католическо село, на една туба бензин от Пловдив, разбрах в друг отрязък на разговорът ни, докато я събличах, и опитвах с големите си длани едвам да обхвана огромните ѝ гърди, за да ги олигавя стабилно, а нея я беше хванала словесна логорея, за да омаловажи ставащото в главата си от морална гледна точка, и да намали нервността си, причинена от собствената ѝ смелост тази вечер).

- Да, какво очакваш да намериш тук щом си дошла да изследваш?

Тя пак сведе поглед засрамена и съблазнителна руменина плъзна по бузите ѝ. Заля ме вълна на възбуда. Обичах да докарвам с ръцете си този тип руменина на женски бузи. Продължих с атаката.

- Не съм сигурна. Не и това…

- Това?

- Човешко отношение и разговор…

Каза го толкова невинно, че нямаше как да не е абсолютната истина. Изсмях се.

- Нека отгатна! Представяше си, че от вратата ви събличаме и започваме да ви шибаме… като в лагер?

Тя се отпусна на грубата ми шега и се позасмя, но раменете ѝ продължаваха да бъдат вдигнати, като предпазител.

- Нещо такова…

- Ако това ви учат… нищо чудно! И как се отразява на вярата ти истинността?

Тя сякаш се стресна и раменете и се свлякоха до нормалното си ниво. Щеше да опита атака. Това щеше да е забавно за гледане.

- Не съм казала, че съм намерила тук (сбърчи нос, когато каза думата) истинност.

- НО и лъжа не си намерила, чадо! – намигнах ѝ, а тя се облегна на стола си, за да създаде разстояние между нас.

Явно библейската лексика я караше да се чувства некомфортно на място като това. И все пак го използваше, като морален щит още в намерението си да дойде тук, съдейки по начина по който беше решила да се облече. Или наистина е нямала други дрехи, които да облече за идване в гей бар.

- Не съм решила още какво съм или не съм намерила.

- А с какво намерение дойде изобщо?

Тя пак ме погледна с широко отворени очи и видимо запецна. Типично за този тип хора, задаваш им конкретен въпрос, на който не могат да отговорят с цитати и те автоматично блокират. Тя започна да се поти, а аз се наместих по-удобно, защото наистина започнах да се забавлявам. Този лов беше интересен, независимо че плячката беше от лесните за отстрелване. Повечето работа, за да се получи свалката, беше извършена от нея, макар и несъзнателно, още преди да дойде тук. Нямаше много причини да е тук, тази вечер. Всъщност, беше само една. Тя страдаше от криза във вярата си. И искаше емпирични доказателства за да продължи да вярва. Понеже животът ѝ дотук се дефинираше изцяло с вярата. И ако тя се разпаднеше, следваше скоростен личностен разпад, причинен от пълната липса на автентичност, отвъд католическото облекло и начин на живот зад издигнатите стени. Проблемът идваше оттам, че търсенето на тия доказателства, доказваше само достоверността на съмнението ѝ. Вероятно не беше твърде гей, но не беше и абсолютно хетеро. В нея ми прозираше желанието да опита от всичко в магазина за бонбони, преди да реши кое харесва и кое не. Но нямаше начин да си признае всичко това пред мен, като свали картите. Все още моментът не беше назрял в нея. Докато минавах в по-агресивна атака, мозъкът ми го занимаваше мисълта, с каква опашата лъжа се бе измъкнала, за да дойде тук сама.

Подпрях се на здраво разработената си в леглото предмишница и се наведох напред, за да скъся дистанцията ни. Тя пак беше свела поглед в скута си и машинално прокарваше пръсти по сламенорус кичур коса. Отново и отново, гладеше кичура с пръсти. Пръстите ѝ бяха фини. Представих си ги как стискат силно ленените ми чаршафи в екстаз. Фасадата ѝ, която носи от незнайно кога, започваше сериозно да се разпуква пред мен и сърцевината на девойчето да се показва плахо, едвам-едвам. Този неин кичур коса вкарваше доза пиперливост, от тая нейна сърцевина, в иначе задръстения ѝ външен вид. Другата част от косата ѝ беше хваната на стегната рибена кост, която беше толкова опъната, че навярно скалпът я болеше. Докато я чуках с ръце, завързана, на задна, щях да оставя рибената кост непокътната, за да я дърпам.

- Е? – покашлях се. - Диалог ли имаме тук или монолог? Поне изговаряй на глас мислите си, за да участвам някак и аз. Дори само като слушател. Постоянно ми казват, че съм добър слушател.

- Защо изобщо те интересува? – ядно вдигна рамене пак тя. - Няма да ме чукаш, ако на това разчиташ с този непринуден разговор!

“Искаш ли да се обзаложим за последното?” помислих си, но вместо това отиграх топката, която ми подаде. Ако тя не искаше да играе с мен, нямаше да си губи времето в този бар. Пуснах една усмивка, която беше достоверна реакция на факта, че праведно момиче като нея използваше думата чукам. Оформих с устни безгласно думата на срички във въздуха и проследих с кеф, как тя гледаше хипнотизирано всяко окръгляне на устните ми. Почти разчитах мислите ѝ, включващи мен, нея, вериги. По бузите ѝ отново се разпростря руменина. Явно и двете бяхме на вълната на възбудата. Моя работа беше да я държа на гребена, докато стигнем в леглото ми. Обмислях и план, включващ тоалетната на бара, ако нещата се закучат. Нямаше да е първата изчукана от мен в тоалетната. Но… удоволствието ми нямаше да е същото, ако играта с бавното завоюване на тоя “забранен плод” завършеше в тоя миризлив кенеф. Това ме ограничаваше в сексуалната изразност. А и исках само ние двете да сме свидетели на ставащото. Да се разгръща само за мен, бавно и постепенно, като роза, дълбоката ѝ празнина между краката. Да се запозная със специфичните ѝ гънки и опияняващия им аромат. Това беше най-якото в гей секса. Секс на тъгъдък в кенеф не включваше това. А звуците от кенефа се чуваха из целия бар, дори с музиката. Ще подчертая, че лесбийките са отвратително любопитни и кюкарещи същества. Ако я чуках в тоалетната на тоя бар, нямаше да мога да си покажа повече носа тук. Бях развратна, но повече от това бях дискретна. В дискретността има нещо много възбуждащо.

- Окей, едно на нула за теб! Показа, че можеш да хапеш. Хайде, сега да си поговорим човешки, а? Не сме на ничия територия, че да я защитаваме или нападаме. За да се чувстваш комфортно да поговорим за Битието**?

Изтръгнах от нея точно емоцията, която исках. Тя се разтресе видимо на стола. За секунда помислих, че блъфът ми е бил прекален, тя ще прекатури стола и ще изчезне в нощта. Но това ми притеснение трая само секунда. Тя се наведе към мен и почти докосна чело с моето. Очите ѝ бяха присвити и приличаше на едно много гневно малко коте.

- Какво каза?

Не знам защо религиозните фанатици (и маниаците на дадена тема изобщо) считат, че тези, които не са като тях, нямат право да ползват техните цитати и лексика, като контрааргумент. Все едно става дума за авторско право, дейба! Забавно е да ги дразниш. Пък и дразненето, означаван възбуда. Бях започнала да я изкарвам от ступора, които ѝ носеше този бар, прекалено далеч от зоната ѝ на комфорт. Влизах в теми за които тя имаше мнение, и то беше свързано с нейните емоции. Това, че тя имаше криза във вярата си, не означаваше, че няма да я защитава от всеки осмелил се да я предизвика. Ще ме запитате тук вероятно, какво печелех аз от цялото това нещо със свалки с подобни, неориентирани в себе си мацки? Те бяха най-навити към BDSM, когато се стигнеше до секс. Не питайте защо, това е доста дълга тема, за друг разказ (ще го разкажа, обещавам).

Вдигнах невинно рамене и показах длани, в знак на примирие и добри намерения…

- Интересувам се от твоето ежедневие и най-вече, каква интересна последователност от събития са те довели тази вечер тук?

Тя също се подпря на лакът, мимикрирайки позата ми. Ето, отивахме нанякъде! Към моето кръгло водно легло, където да я накарам да крещи “О, Боже мой!” в друг контекст.

- Казах ти, изследвам…

- Врагът?

- Да, врагът… Сатаната… в нас самите…

Вдигнах вежди. По лицето ѝ плъзна усмивка, която, ако не беше толкова захаросана, можеше да мине за съблазнителна. Или това, което тя си мислеше, че минава за съблазнителна. За мен нямаше значение вече. Бях възбудена и си представях как лигавя другите ѝ устни с часове, докато не ме моли отчаяно да спра. Погледнах си часовника – 22:30 часа. За половин час можех да я прекарам с такси през половин София. С подгряването ѝ до полунощ, тая Пепеляшка щеше да пъшка под мен. Забравяме за тикви и мишки. Мой ред беше да се синхронизирам с нея и да се усмихна по подобен начин. Може би в главата си тя се мислеше за велика манипулаторка на загорели лесбийки, които ще лапнат по католическата ѝ униформа и тя ще ги върти на малкия си пръст, като Лолита. И донякъде беше права. Логиката ѝ беше достоверна, ако беше попаднала на всяка друга лесбийка в бара тая вечер. Ама попадна на мен…

*** ЕПИЛОГ ***

- Ох! Ох!

- Мирувай!

Навих още малко ръкава си, стиснах и дръпнах по-силно плитката между пръстите си. Петте ми пръста, на другата ръка, формирани като W, паузираха достигналата връх отверстна стимулация и се свиха за повторно нападение в юмрук. Духнах, за да охладя мястото. Тя продължи да се гърчи, което и беше целта ми. Да не спира да се гърчи от екстазна болка. Влажните, набъбнали, гладки и хлъзгави мускули се раздвижиха и приеха гостоприемно юмрука ми, треперейки около него. Приканваха го да продължи пътя си навътре. Кулминацията настъпваше. Започнах да разпервам пръст по пръст в празнината.

- Боже милостиви! Не спирай!

Свих отново юмрук и оставих само показалеца, извит като кука нагоре, да прониква надълбоко, търсейки простатната ѝ тъкан. Моята малка мръсна тайна стая за изповед си изповяда с едносричкови крясъци всичко, още преди да съмне. Едва с първите слънчеви лъчи я развързах, за да ѝ поднеса кафе. После тя изпълни нейното обещание към мен. Направи ми палачинки за закуска.

***

* Queer: всеки, които се идентифицира като нещо различно от хетеросексуален.

** В библейското Битие има много цитати, които се използват срещу хомосексуализма. На който му е интересно повече:

https://www.catholichawaii.org/media/224239/bible_verses_about_homosexuality.pdf