Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Сафо (част 6)

28.06.2024 | Charlie
Категория: Художествена литература

Реалната статия, която предизвика отчасти този разказ, макар че темата ми е близка до ума и сърцето от доста време насам и знаех, че това ще бъде следващият САФО-разказ. Не искам да обиждам никого от хетеро-хомо спектъра. Просто посочвам, че нещата не са само черни и бели, и всички са виновни заради нетолерантността си към различните от себе си. Крайно време е всички да го приемат и да не се правят на по-свети от Папата! Именно това бе една от причините да започна тази серия разкази.

И последно две предупреждения:

Първо, в този текст има доста вулгарен език, нарочно е! Второ, както винаги, не забравяйте, че това е фикция. Може и да е основано на реални събития и персонажи, а може и да е събирателен образ на българската женска и мъжка сексуалност. Или дисфукционалната ѝ липса, правеща думата “сексуалност” лишена от смисъл. Като времето. Всички говорят за него, никой не прави нищо по въпроса. Само авторката знае със сигурност кое е реално и кое измислица, а никак не ѝ се иска да ѝ заведат дело с доказателства: разказите ѝ! Така че приятно четене!

https://webcafe.bg/vryava/shte-se-sreshtam-samo-s-zheni-rodeni-kato-zheni-super-heteroseksualnite-otvrashtat-na-udara.html

- Кофти ли е да си гей еврейка? – пита Иванчо.

- Почти колкото да си само еврейка. – отговаря му Марийка.

***

Сцена I: Една спалня в хетеро-хомо спектъра

Получавам известие за съобщение.

Чукваме се с гърлата на бутилките си, без да се гледаме, всеки потънал в неговия телефонен екран. В едно легло, под един чаршаф сме, по бельо, но вероятността да правим секс е нулева. Съквартиранти. Той е мюсюлманин с българско име, за да не е дискриминиран. Аз съм еврейка с универсално име и твърде много семейна наследствена вина. Той е гей, а аз съм лесбийка. Поне от известно време имиджът ми е такъв. За по-лесно. Странични хора винаги се учудват на факта, че не хетеро хората са по-войнствено настроени към бисексуалните, отколкото хетеро хората към различните. А това ме връща на темата, заради която нарушавам няколкочасовото комфортно мълчание помежду ни с известно нежелание. С него ми е уютно да мълча и не се старая да запълня тишината със секс. Той ми изпраща статия по Месинджър. За суперхетеро хората.

Ох, Иисусе, когото моите хора са предали, и всички ни го натякват от векове! Забелязвали ли сте как винаги вашата сексуалност, вашата полова идентичност, вашата религия, вашият начин на живот са главно тема за възмущение спрямо политическата коректност на някой друг?

Да, и аз не съм го забелязвала!

“Като отговор на нападащата и агресивно налаганата политика на приемане на хората с различна сексуалност и полова идентичност, група хора решават оттук нататък да се наричат с термина суперхетеросексуални. Това означава, че не само няма да правят секс с би и хомосексуални, а и с транссексуални хора” – зачитам аз на глас статията.

- Наистина ми се иска да не ми го бе изпращал! – подхвърлям му.

Той ме поглежда и ми се ухилва. След това отново се връща към играта, която цъка от няколко часа. Но аз знам, че ме слуша.

- Добре, нека поразсъждаваме… – казвам аз и сплитам крака в поза лотос. - Да кажем, че приемаме доводите им чистосърдечно. Няма да правят секс с нищо друго, освен с хетеросексуални представители на противоположният пол, родени и израснали в този пол, и без желание да го сменят. Първо, не е ли адски дълго описание на преференциите си към отверстието, което желаеш да чукаш?

- Мхм. – измучава той и отваря уста, а аз я уцелвам с една пуканка.

Той ми благодари, с ръгане с лакът.

- Идва обаче… – продължавам аз, скролвайки по статията за трети път, за да подкрепя доводите си с цитати, макар че вече я знам наизуст. - Освен ако човекът не ти каже, как ще разбереш, че някой е бисексуален или транссексуален? Ако на някой не му личи, че е сменял пола си, и не ти сподели какво е имал в гащите, или какво обича да му се навира в лицето, путка или кур, как ще знаеш? Никоя от жените, които ми се кълнат в обич след феноменален секс, не знае, че съм спала с мъже (понякога техните в същата седмица, за да разбера наистина ли са толкова неадекватни с женската физиология), и никой мъж не бива да знае, че съм спала и с мъже, и с жени (те им), защото на теория им е фантазия да чукат такова двупосочно маце, ама на практика съм нашарена като афиш с епитети, вариращи от нимфоманка (ако други хуйове са ме тъпкали), до фригидна крава (ако женски езици са ме яли), дето “не може да се възбуди от кучешки хуй, че кравешки език търси”!

***

Сцена II: Кой какво иска да има в панталона?

Той се разсмива.

- Да, Тошко Ветеринарски, тоя кретен бе доста забавен! Особено женските му истерични пристъпи, докато дере гърло под балкона ти. Никога не съм виждал гей да вие така, като нашите мохамедански оплаквачки на погребение, докато ти бе с… името ми бяга?

- Мина. – казвам. - По това време бе ред на Мина. А седмица след това идва сестра ѝ близначката, докато Мина бе на някакъв спортен тренировъчен лагер, и ми изпраща секси снимки от съблекалнята. После тя разбра и бе неин ред под балкона ми да крещи, как всички жени сме мърши. След това не се омъжи щастливо и доходоносно. И пак продължава да ми пише палави съобщения във Вайбър, когато мъжът ѝ го няма, което е често, с надежда, че след като се подсигури с коч, дето да ѝ продъни кофата от раждания, както очаква родата ѝ, ще може да има и мен отново. Ама карай, никой не го гледа това! А сестра ѝ, Нина, още ми звъни тайно, от време на време, за презокеански секс, по среднощ. Между секс сетовете, дори ми разказва как е успяла да сбъдне американската си мечта. Като транс мъж в Америка, спекулант с криптовалута. Наистина страна на чудесата. Идентифицира се като мъж, обича се като метросексуален мъж, дори носи още среднодългата си тъмна коса на опашка, но без топки за късмет. Слага си там сгънати чорапи, изпращани с колет от българската ѝ баба за студените зими в Ню Йорк. Нина използва чорапите само за дюкяна си. Никога за късмет. Дори е придобила навик, разказва ми, да ги чеше за късмет, докато прави важна сделка по телефона. Твърди, че колегите ѝ са толкова уплашени да не ги сметнат за политически некоректни, че веднага я приели с отворени обятия. Мисли да се изгаври с тях като им заяви, че смята да използва за последно яйчниците си и преди премахването да забременее от спермобанка и да роди близнаци. Тя приема пола и сексуалността си като всичко друго в живота: валута. Ето ти цинизъм, който на мен ми липсва в ДНК-то! Напоследък след нощна сесия, преди да ми затвори, със смях ми казва, че все пак би искала да го прави с мен и след като хирурзите ѝ изработят член от собствената ѝ кожа, за да може да усети, какво е да го надърви, докато правим секс по Вайбър, за да знаела какво изпитват мъжете с мен, това ѝ било фикс-идея отдавна.

- Почти като в “Мълчанието на агнетата”! Само на теб ти се случват такива неща! – киска се той.

-Уви, да! Само на мен! – промърморвам. - Най-анти суперхетеросексуалният човек на света!

Той освобождава едната си ръка и ме прегръща, докато с другата продължава да цъка на телефона. Хваща кичур коса и я навива на показалеца си.

- Не се коси! Постижение си е, че си изкарваш прехраната с подобни сценарии на еротични продукции, почерпени от ежедневието ти.

- Да бе, как стои само в автобиографията ми: еротичен сценарист!

Споглеждаме се и избухваме в смях.

- Забавно е, че на тия… – кимнах към статията. - Знамето им е баш с цветовете на работодателя ми, Pornhub! Пък, и каквото и да е, според майка ми, точно заради тази си работа, която ми плаща сметките и ми осигурява охолен живот, аз порядъчен мъж или жена няма да си намеря.

Майка ми отскоро е горда родителка на не хетеро дете, защото научи, че е много, ама много тренди. И сега се скъсва да слага на Facebook корица знамето на общността и да поства позитивни мисли за родителите на такива деца. Както с всичко останало, и това уж сплотяващо приемане между родител и дете, тя прави свой личен въпрос, касаещ само и единствено егото и имиджът ѝ. Ако не друго, увеличи двойно клиентелата си оттогава, поемайки мастити не хетеро клиенти за кетъринг услугите си. С други думи, добре осребри факта, че е родила не хетеро дете, макар че заслугата ѝ за сексуалността ми е нулева. Но, не се оплаквам, по-добре е от липсата на отношения, както през последните пет години. Тя ме бе разчеркнала от живота си, след като разбра, че съм бисексуална, и се наложи да ѝ обясня какво значи, и защо всички съквартирантки, които тя познава от студентските ми години насам, не са само мои съквартирантки, и не делим една стая и легло от романтично увлечение по бохемското изживяване, както тя мисли, и казва на приятелките си, докато пият следобеден чай (повечето дъщери на тези побългарени англичанки съм ги чукала, да). Тогава моментално ме изгони от дома си. Проговори ми едва преди три месеца. Този добре осребрен мир с женския Юда ме устройва.

- Пука ти! – казва той. - Уф, мамка му! Мъртъв съм! – изръмжава, хвърля вбесен телефона си на мекия килим, удря с разперени длани в типично женски стил три пъти завивката, с която сме обвити в този дъждовен ден, и се разсейва на мига, както винаги прави.

- Мисълта ми е… – продължавам аз. - Че и хетеро, и хомосексуалните хора не те приемат, какъвто си. А от друга страна, ревностно искат да им принадлежиш изцяло, без да те познават, без да те приемат. Без да искат да те познават и приемат. Макар че тялото ти го познават по-добре от твоя гинеколог и уролог. Ти си като вещ, като медал за храброст, като трофей за тях, отбелязващ колко са нестандартни, правят секс с екзотично фламинго. Чужда сред свои, своя сред чужди. Сексуалността става политически термин, с който да се мерим кой е по-по-най толерантен. Отверстията с които правя секс, и позите в които го правя не са политическата ми позиция.

- За да сме политически коректни, ти си пансексуална. Правиш секс с мъже, жени, транс хора…

- Майната и на политическата коректност, и на гей хората, и на хетеро хората, и на транс хората! За всички тях, моята сексуалност е фетиш, нищо повече! Всички са виновни за практикуване на нетолерантност, особено подложените на нетолерантност!

- Може ли да те цитирам на следващата ни гей сбирка за взаимопомощ? – усмихна се съчувствено той.

- Знам, тъжно е, защото е клише. А е клише, защото е истина. – нацупвам се аз на мъдростта си.

***

Сцена III: Икономия на бетон и консуматорство на кадифе.

Той ме разроши, за да ме ободри.

- И какво? Близначките толкова ли си приличат в леглото, че са взаимнозаменяеми? – шеговито казва той.

- Тц, телата и най-вече вагините им реагират различно на секса, нищо че са произлезли от една.

- Сериозно? – учудва се той и грабва пуканка от купата в скута ми.

- Да. – свивам рамене. - Сексът с едната е като да си слагаш ръката в бетонова отливка, а с другата, като в кадифе. Едното поддава, другото има вероятност да ти счупи пръстите, а да усети нещо под кръста, никакъв шанс, освен ако не си играеш със зърната ѝ усилено. Всичко е мисловна нагласа. Едната обича секса и не го крие. Приема, че е try-sexual, осведоми ме, че така ги наричали в Щатите, би пробвала всичко по веднъж, за да прецени дали ще ѝ харесва да повтори. Другата е латентно хомосексуална, но го потиска агресивно в себе си, под родителския натиск, и приема секса за средство, което се примирява да прави, с цел да върже някого с дете и брак. А сексът с мен е форма на забавление. Като например, когато ми оставя гласова поща, четейки “50 нюанса сиво”, и на паузите между абзаците, диша тежко като астматичка.

Той прави знак с показалец пред отворената си уста, че ще повърне.

- Знам, знам! – усмихвам се. - Проблемът с тази, втората нагласа е, че това което предлага (путка) го има в излишък на пазара, в различни цветове, форми, обеми, плътност на захвата и способност за произвеждане на вакуум, а както знаем от лекциите по икономика…

- Да, търсенето определя предлагането, а пък то цената. – казва наизуст той. - А когато има излишък от дадена стока, започва играта с цената.

- Именно! – намигвам аз. - При секса с Мина, освен че лъха на мраз от вагината ѝ, винаги се страхувам да не изникнат зъби и да ми отхапят ръката, като в някаква порно зоофилска версия на Челюсти.

Докато го казвам, за съжаление, той отпива от колата си и се задавя толкова яко, че течността се излива през носа му и устата му, и намокря нас и всичко на леглото. Това не му пречи да се хили истерично.

- Добре ли си? – смея се и аз, докато го тупам по гърба.

- Да! В секса ми се случва непрекъснато, като ми свършват на лицето.

Сега и аз се разсмях. Галя го по лицето на шега.

- Затова и кожата ти е толкова мекичка! – щипвам му бузката, а той детински издува бузи.


После със полусериозен глас му вметвам.

- Ние с теб не сме по-добри от тях, нали знаеш? – казвам. - Това, че забелязваме токсичните тенденции при другите, и в себе си, не значи, че сме повече.

- Просто сме наясно колко ментално и емоционално преебани сме, знам! – отвръща ми той с усмивка, довръшвайки любима фраза на нашия групов психолог. - Високофункциониращи социопати! – кимва той към моите почернелите от колата сутиен и бикини.

Неговите не са в по-добро състояние. И аз кимвам в отговор.

Сваляме бельото си, което се напоява набързо с гадната кола и ставаме да оправяме леглото, наквасено стабилно. После така и не се връщаме на темата. Него го извикват на кино, а аз отказвам поканата и си оставам у дома да пиша порно сценарий, вдъхновен от една путка, с която правя секс неангажиращо, и която не може да свърши, без да съм крайно зла с нея и да я малтретирам преди това. Плюенето в устата ѝ, стъпването върху ѝ с токчета и шамарите за нея са само загрявка. А златният дъжд ѝ е любим преди финално да се изпразни върху килима си. Отказва да го пере, понеже ѝ напомнял за нашите секс моменти. Жените са луди, човече! За секс-сценарий, реален или въображаем е идеално! Ама само там и тогава. Новата заявка за сценарий съм я получила по имейл от режисьор, с когото работя често, защото плаща солидно в аванс и винаги е доволен от моите истории. Дори слага надпис в началото на филмите си “По истински случай”. Тези, които не знаят, го приемат за ексцентрична шега. Заявката за сценарий този път е за приятел на режисьора, който прави комикси за сайта DeviantArt. Някои от вас знаят за коя секция на този сайт говоря с намигване. Тези, които не знаят, потърсете във фетиши. You are welcome!

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 2 месеца

До Charlie ,отъждествявана от мен/Е/, че е Fairy, с която размяната на мнения беше истинско удоволствие.Относно "Между предпочитанията ти за Лъвкрафт и Едгар Алън По къде стои Ницше, Кафка или до тях теглиш чертата?" Освен Едгар Алън По ,на който имам два тома ,само където не знам ,в кой от апартаментите съм ги занесъл ,другите автори не са ми от любимите.,В къщи в библиотеката на родителите ми имаше няколко книги и от двата автора.Прелиствал съм "Тъй рече Заратустра" на Ницше , както и "Процесът" на Кафка , но определено не се влюбих в тях.Много по ми допадат Хашек и неговият Швейк ,както и "Параграф 22" на Джоузеф Хелър.Много ми допада една мисъл на последният -"Сега вече знам какъв искам да стана, когато порасна – искам да стана малко момче". Както казваше преди години една моя колежка ,която много обичаше да ми прави анализ на постъпките ми и държанието ми ,някога ми казваше "В теб има някаква очарователна момчешка инфантилност ,но моля те не прекалявай с нея".Няма що голям специалист. Та Вие ли ме питахте за Мопасан.Да моите родители имаха едно разкошно осем-томно издание с красиви обложки.Под въздействието на съседското момиче,дъщеря на генерал от службите ги прочетох няколко пъти на различна възраст.В началото ми бяха досадни, една или две години по късно любопитни.Въпреки ,че това момиче беше по-малко от мен ,но емоционално беше по-зряла та се обръщах към нея с някои въпроси.Беше истинско прителче. По късните произведения на Мопасан имат и мистика като "Ръката","Ръката на одрания","Малката Соваж",все пак той умира в лудница и мозъкът му е бил доста увреден от сифилиса.Ако не греша тогава научих значението на думата "нимфоманка". Иначе "Бел Ами","Силна като смъртта","Един живот", тях по ги помня .Има и занимателни разкази : "Оплаквачки", "Мадмоазел Фифи,"Лоената топка" на много съм забравил заглавието но темите разисквани в тях ги помня, е все пак минаха много ,ама много години, още преди да отида за две години в казармата ,-онази -тежката ,социалистическата ,от която много лигльовци плачат още -егати сополите.Лично аз се гордея ,че съм бил ПКВ и старшина-школник в един непълно формиран парашутно-десантен батальон..Всички тези изброени книги като събраните съчинения на Хайне ,Вики Баум, Кристиян Ваншафе, Съмърсет Моам, Досоевски ,съчиненията на Сталин, Ленин,Достоевски,Тугенев, Пушкин, Толстой ,Лермонтов, Вазов, философски речници ,трудове по неорганична химия и физикохимия ,разни книги на френски и немски -майска ми говореше и двата езика ,всичко това замина за претопяване ,някъде над 2000 тома.Апартамента голям ,нашите бяха починали ,имаше хлебарки и предстоеше генерален ремонт.Трябваше простор за майсторите и от тавана също много книги се изхвърли ,по-точно всички,както ските, хокейните кънки,шейните на дъщеря ни ,обувките за ски ,а бе до дупка.Почти всички мебели ,голямата спалня на родителите ми ,с която са свързани мили спомени докато аз бях студент ,а те на почивка.Така пожела дъщеря ни.Тя е също инженер в областта на електрониката ,но е софтуерен инженер с докторат от "бялата" Европа.Има някакви неолиберални залитания ,но ги държа под контрол.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Анонимен | преди 2 месеца

Е как нямам една вълшебна пръчица и да ви махам досадното мрънкане на вас двамата. Баси колко сте жалки. Аз съм лесбийка мрън, мрън, мрън... колко съм важна с паяжинясалата ми шунда. Пък аз съм тъп фазан дори старшина не можах да стана, но а съседското момиче баща му беше генерал, и моя дядо с бай Добри Джуров се мляскаха на шкембе чорба..... с чесън!

Charlie | преди 2 месеца

Склонността и на двама ви да бъркате реалност, фикция, автор и персонажи в едно е трогателна и очарователна наистина :))

Анонимен | преди 2 месеца

И аз съжалявам ,че нямам вълшебна пръчка да изпратя по родните им места разни вмирисани на пот, бира и чесън селяндури ,но такъв е живота ,не е идеален.Това се отнася до анонимния ,а не до мимикриращата Charlie. Реалност с фикция не бъркам, защото ако, бърках и си въобразявах, че мога да летя и скоча без парашут от 1000м,долу при сблъсъкът ще ме събират в чувал. Все пак не съм персонаж от "Нощем с белите коне",като онази девойка .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Анонимен | преди 2 месеца

Не знам какво си мислиш, че ще постигнеш с това настояване отново и отново, но ще останеш разочарован и още по-фустриран отсега накрая при цялото инвестирано от теб време и емоции, че време-пространство континиуумът няма да се изкриви и някак да се превърна в човек на когото си мислиш, че ти напомням въпреки цялата ти мисловна воля да стане чудо... Но както онази котка на Шрьодингер, докато не се отвори кутията се приема, че котката е едновременно и жива и целеничка и мъртва и вмирисана на мърша... Или сме между котката на Шрьодингер и кучето на Павлов... Не съм решила още накъде клониш като психопатология.. Още имперични доказателства ще ми трябват за твоя случай....

Анонимен | преди 2 месеца

Вие двамата(аФторката&фазана) що не си пиете лекарствата и не стойте на слънце, обостря ви се шизофренията?!

Charlie | преди 2 месеца

Уви, общува ви се, хора и аватари... И аз съм една добра душа и давам на хората и аватарите каквото желаят - общуване през Интернет, за предпочитане (тяхно / ваше) анонимно, не дай си боже хората разберат кои сме, ау, ау, ужасът да не плюем анонимно... Какво да се прави човешка нужда имат/е да си говорят/е с някой, да ги / ви слушат... Словесна логорея имат/е хората и аватарите... Ако в ежедневието им / ви имаше обич, нямаше истерично и отдадено да се пише под всеки разказ коментар всеки ден, по много пъти на ден... Чути са, мили мои, вашите вопли за общуване... И ето... Общуваме си...

Анонимен | преди 2 месеца

Оле боже, коя ми пише за словесна логорея и липса на обич. Майко мила! Та ти не излизаш от тук и ако излезеш е за да напишеш пак някой бълвоч за следващият ден, да нямаш пропуснат миг. Просиш внимание по цял ден! Жалка картина си, дано и аз не се докарам до твоето самотно състояние на старини - да диря внимание в интернет.

Анонимен | преди 2 месеца

До Десантчика, дето щял да праща селяндури откъдето са... Ти бе, келеш, ти лично от коя паланка си изпълзял? Най-големите селяндури като теб се правят на кореняци софиянци. А си нямал и вътрешен кенеф на село. Срал си в гириз

Анонимен | преди 2 месеца

Чарли дай съвет къде мога да побликувам стихове...благодаря ти предварително....моля.

Анонимен | преди 2 месеца

и както винаги не чета когато пиша а публикувам първо....и после виждам правописни грешки...моля

Анонимен | преди 2 месеца

Виждам, че сте натикали старшинката обратно в дупката от която е изпълзял благодарение на афинитета му към екстременти.

Charlie | преди 2 месеца

Милият ми той, още си вярва, че има силата да предизвика друга емоция от мен освен погнуса... Нямаш силата да ме раздразниш, ядосаш или разгневиш, само да ме разсмееш здравата, така че намери си по-добро занимание, с мен няма да ти се получи жадуваното общуване, уви...

Charlie | преди 2 месеца

Моля, Writecraft.io е подходящ, миролюбив и приемащ сайт за поезия и проза, където да намериш свои четящи и пишещи приятели... Ur welcome :)

Анонимен | преди 2 месеца

Десантчик, ти пък що се месиш в чужди разговори?! :D Джони Браво

Анонимен | преди 2 месеца

"""До Десантчика, дето щял да праща селяндури откъдето са... Ти бе, келеш, ти лично от коя паланка си изпълзял? Най-големите селяндури като теб се правят на кореняци софиянци. А си нямал и вътрешен кенеф на село. Срал си в гириз"""Има един израз ,селянина от селото може да извадиш ,но селото от селянина никога.Има мизерни същества ,които мислят ,че други не може да се дошли и живели в София преди банановата, демократична революция.За тях звучи почти фантастично ,че някои семейства са в София от преди социалистическата революция , а пък ,че на някои дядовците са били на кръстовището на "Мария Луиза" и "Симеон" и направа пред очите им са хвръкнали кубетата на "Света неделя", преминава извън границите на въображението им.А това ,че тези хора са живели в София още преди този исторически атентат,те го възприемат като директен сблъсък на улицата с извънземни посетители.Забавни са ,толкова комплекси на едно място.Лично аз няма нищо против тях,защото ,ако ги няма ,то тогава няма на кога да даваме под наем апартаменти,а те ни гарантират един не лош доход. Освен това когато се обръщате към мен използвайте обръщението Вие ,все пак не съм ритал с Вас мачле в прахуляка на родното Ви село ,а още по -малка е вероятността да сте пили с мен брудершафт. Имате интересна лексика на завършен лумпен-дегенерат с ментални проблеми.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Charlie | преди 2 месеца

* Прозяв *

Анонимен | преди 2 месеца

благодаря за съвета, ще го прегледам и ще видя какво ще направя...моля

Анонимен | преди 2 месеца

Столичанин в повече бил Въшкарника.

Анонимен | преди 2 месеца

""Столичанин в повече бил Въшкарника."" Щяхте да се по клоунски забавен и смешен,но сте само жалък.Е, има нужда и от обслужващ персонал.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Анонимен | преди 2 месеца

Десантчик успешно доказва , че под фуражка акъл не вирее.

Анонимен | преди 2 месеца

До Десанчик : Гражданино с колело личи си , че си селяндур по потекло .

Анонимен | преди 2 месеца

Ох ,""Боже ,боже ,колко мъка има по този свят, боже"". Някакви същества от крайните квартали,при това допълзели от дълбоката провинция,продължават да демонстрират мизерното и просташко държане.Ей, не мирясват.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Анонимен | преди 2 месеца

Десанчик , докато чете класици , на жена му го турат мърлявите войници .

Анонимен | преди 2 месеца

Четейки аграрните Ви коментари ,направо се заливам от смях.Не съдете по вашите съпруги,дъщери , майки ,сестри ,баби,лели, вуйни ,братовчедки за другите.Не се опитвайте да мислите ,нямате съответно оборудване.Приемете реалността ,вие сте консуматив..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Анонимен | преди 2 месеца

Софийско гражданство настоява веднага да се въведе .  Ще вземе  дъщеря му на някой селяндур да роди дете .