Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Хубавите спомени от детството ми са малко. Един от малкото такива е за онези бонбони, продавани насипно. Виолетки. Държат ги в дъното на гардероба. Веднъж на ден, в определен следобеден час, ми се развързва възелът върху гърлото на пликчето, за да бръкна с ръчичка и да си взема. Едно единствено бонбонче. Ако искам второ, ме карат да се наведа и да помириша вътрешността на опаковката. Ароматът минава като вихрушка през ноздрите ми и се слива с усещането на ненапълно разтопеният бонбон върху езика ми, правейки преживяването по-интензивно. Почти еротично. Но, аз съм на седем, и думата еротично няма да съществува в речника ми още една година. За да удължа сладката тръпка, сдъвквам бонбона, наполовина вече разтопил се, и го оставям върху зъбите си цял следобед, без да ги мия, за да потръпвам, отново и отново, когато докосвам зъбите си с език. Веднъж се закъснява с прибирането у дома навреме, аз проявявам инициатива и си вземам сама. Спазвам ритуала до помирисването, след като първата и единствена виолетка за деня вече е полусхрускана и залепнала върху небцето ми. Оттам губя контрол над възприятията си и изяждам всички виолетки, останали в плика. 200 грама. 100 бройки. После повръщам лилава лепкава киша в радиус един метър, върху скъпия, софийски, наследствен килим, какъвто в моя град няма възможност да се купи, правейки го неизползваем. Наказват ме. Чистя килима с часове, застанала на колене, и прегърбила се болезнено, с разкървавени нокти на ръцете от телената четка, която използвам. Чистя килима, за да се прибере после в килера. В следващите десетилетия, при питане от приятели дошли на гости, се казва, че тъкмо са хванали времето за пране на килима, веднъж месечно, и е закаран на специалист, понеже е ценна рядкост (не, не е грешка на езика, така го наричаха, вместо рядка ценност). Наказват ме да върша цялата домакинска работа сама. Никакво излизане след училище. И никакви виолетки. За неопределено време. Спазих условията. Натяква ми се още десетилетия за случката. Това няма краен срок. Водена съм тайно на психолог години след това. Защото съм имала проблем с контрола на поривите си отвътре навън. Затова е нужно да бъда контролирана отвън навътре, докато не се науча сама как се прави “правилно”.
“Желязна дисциплина му е майката на всичко!”.
Научавам ли си урока наистина обаче?
Събота сутрин, през лятото, с Виолета е мързелива. Това е единственият ден в който ѝ угаждам и оставям обсесивната си, контролираща невротичност да се повлияе от нейната мързелива леност, биволско спокойствие и хаотичност. Спим до късно, излежаваме се, ядем вредна храна, гледаме тъпотии, които тя мисли за смешни на нейния телефон. Ядем виолетки. Следобед се разхождаме под сенките на дърветата, в часовете, когато е толкова горещо, че жегата сякаш се настанява в белите ти дробове, директно излязла от бетонните тротоари и улици. Обикновено сме сами по улицата по това време. Най-много да срещнем някой аматьор-музикант по тротоара.
Понякога е барабанист, удрящ изкусно с пръсти по обърнат наопаки леген.
Това ли е точното описание на звука на големия град, според мен?
Събуждам се в събота сутрин. Все още технически е сутрин. Птичките чуруликат. Слънцето дразни очите ми, надничайки насмешливо през клоните, които обикновено стържат по стъклото на прозореца на спалнята. Все забравям да ги изрежа, но не ме дразнят достатъчно, за да се насиля да го сторя. Завъртам се и оглеждам голата кожа на гърба на спящата Виолета. Сенките преповтарят картата от лунички по кожата ѝ. Гънките по врата ѝ свидно крият сребърното колие с кръст, което носи. Кръстът, по стар обичай на Виолета, е сложен на гърба ѝ. “За да ме пази! Където не ми виждат очите, Господ вижда вместо мен!” – тя казва, че баба ѝ я е научила на това. В моето семейство битката между атеисти и вярващи е, като всяка друга битка, въпрос на семейна чест. Ако случайно няма повод за скандал, религията и политиката са добро начало, за да се мине после към личните нападки. И въпреки че бил взел едно емигрантско селянче за жена, дядо ми, страстен атеист, комунист, купуващ ѝ с този брак гражданството, все пак е отстъпил пред нея за едно: минали са под венчило с поп у дома. Баба била непреклонна за тази част от спазарената помежду им сделка. На всичкото отгоре се венчали в ден, в който умрял обичан вожд, и ако ги били хванели, меденият месец би бил в пандиза с включен побой, като гвоздей на програмата. За радост човешка, при всеки политически строй една разменна валута остава непроменена – златото. Три златни медала. Толкова струва моминската, емигрантска чест на баба ми. Толкова струва и венчавката от попа, спасен от гибел от дядо ми, за да му стане агент.
Но и те имат цена, като всички, нали?
Такива хора ли ме отглеждат?
Докато плъзвам поглед лениво по голия ѝ гръб, Виолета изпъшква насън и се обръща с лице към мен. Мръщи се на нещо. Мрънка под нос. Не съм толкова заинтригувана какво сънува. Вероятно е един от нейните психеделични сънища. Така или иначе, ще ми го разкаже на закуска, докато дъвче шумно, дори най-малко хрупкавата храна на света. Това ѝ е талант. Надигам се на лакти, целувам я по челото, на което ми отговаря с ново сумтене, и ставам. Слагам кафеварката с прясно кафе да се вари, а в тостера две филийки, и се запътвам към банята за своето собствено време. Сама с мислите си. Сама в мислите си. Обикновено ги избягвам. Твърде мастиленочерни са, дори и умишлено изпразнени и плоски. Разсейвам се с всичко, само за да не остана насаме със себе си. Докато съм на тоалетната, ровичкам из Интернет от телефона. Пиша си с младежи и девойки неангажиращи глупости, които никой здравомислещ и неотчаян човек няма да приеме за истина. Аз със здравомислещи и неотчаяни хора не общувам. Виолета няма нужда да знае какво правя, щом не съм с нея. Заставам пред мивката, за да си измия лицето и зъбите, и се разсмивам. Върху огледалото, със скъпото си червило, цвят виолетка, което я кара да изглежда като труп, с прекалено амбициозен траурен агент, работил върху него, но няма сила, която да я накара да го махне, тя е нарисувала сърце със стрела, която го пробожда. За разкош е сложила и инициалите ни.
Тръпчива сантименталност.
Като от виолетки.
Чак да ти се доповръща, а?
- Петя? – чувам камбанките в гласа ѝ.
- Идвам, идвам! – отговарям с пълна с паста за зъби уста.
Същевременно чувам и сутрешните звуци от малката кухня, които съпровождат Виолета по секси босите пети. Любимата ѝ радиостанция на която припява прашни шлагери. Кипенето на кафето, което тя вероятно сваля от котлона с нож, защото дръжката на кафеварката е счупена. Тя все забравя да я смени, а аз просто ѝ гледам сеира, докога ще кара така. Чувам и звук от стържене на прегорели филийки. Аз ги обичам прегорели. Тя ги ненавижда прегорели. След секунда до носа ми достига и мириса на препечени филийки с намазано отгоре масло и сладко от ягоди.
Усмихвам се на сърцето върху огледалото. Плюя върху повърхността чиста вода, за да се изтърка. Червилото не е достатъчно мазно, за да се задържи след струята ми. Бърша си устата. Усмихвам се пак. Малко навита тоалетна хартия и от сърцето на Виолета няма и следа. Прокарвам длан през мократа си коса, за да я залижа назад. Не че има значение, след миг Виолета ще я разроши, докато слага чинията и кафето пред мен на масата на балкона и сяда неканена в скута ми, като у дома си. Пускам вода в тоалетната, защото котката вече си е свършила работата там и също бърза да си изпроси масълце от показалеца на Виолета преди мен. Загасям лампата и тръгвам след котешкото звънче на вратлето ѝ.
Просто поредната лятна сутрин с Виолета.
Това не можах да го дочета. Някакъв водопад от думи и никаква еротика. Пълна тъпотия Отвратен съм че тази глупост се проточва в осми разказ.
Лудите пак атакуват сайта с шизофренични алегории и безсмислени монолози на бабешките шунди!
Има стил и откровеност в разказа разбирам го! А колкото до сайта мисля да не влизам повече. Пожелавам успех на организаторите му. Сбогом!
Най-верните ми фенове пак са тук, милите, сън не спят да коментират по нов разказ, душички златни .... :))))
Бабе, НЕ аз съм ти фен, а ти си ми фен! Аз га съм бил тука и съм чел еро разкази с истински сикиш истории ти търкаше корекомския килим с оповръщаното! А после ходеше на психолог, но както виждам файда ЙОК!
Дали? Не спамя аз фанатично с коментари под всеки твой разказ всеки ден по няколко пъти... Я пак си помисли как изглежда отстрани твоето нон-стоп коментиране отново и отново и отново... Аз само ти отвоговарям в тоналността в която пишеш....Да не си обсебен вече от мен? Благодаря ти, трогната съм от вниманието ти, но съм щастливо женена и ще пропусна :))))
Намери си друг обект за обсебване, тук няма да сработи упоритостта ти, уви....
+поредната, която ми се предлага интимно! Без дори полъх за намек от моя милост! Писах ти преди два дни - "няма как бабе да ме овлажнява" и прочие.
мхм, добре, продължавай да си го повтаряш и вероятно ще се самоубедиш накрая в правотата си, че теб те преследват, не ти другите, have fun kiddo :)))
Лично на мен разказчето ми хареса, има нещо идилично от отдавна отминалото детство ,от тайнственият скрин в хола на баба ,от загадъчният полумрак когато са спуснати завесите, от ежедневният забързан битовизъм.Не знам защо ,но двойка от две жени, не ми е неприятна ,визирам от страна на съвместно съжителство ,но двама педерасти ,м-м-м ,тогава почват юмруците да ме сърбят.Нещо не възприемам пълно-форматно амероканогейският ,дженделизъм ,феминизъм и глобален неолиберализъм.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Благодаря за милите думи в началото за разказа :))) да, идеята е да е леко носталгично, като вкуса на виолетките от детството през 80-те и 90-те... Така, да видим разбрала ли съм правилно тезата ти: две жени е окей според теб да живеят заедно като интимни партньори, но за двама мъже не е... А ако е мъж с две жени, или двама мъже с една жена съжителство интимно, стана ми интересно мнението ти по темата, ако желаеш да споделиш, ще съм благодарна, онази ден със семейни приятели водихме дискусия на вечеря... :)))
А и хомосъжителството не е измислено на Запад, а в Древна Елада и Древен Рим, нека сме точни откъм фактология :)))
Според мен еднополовите влюбвания са много естествени.Но жените ревнуват другата многократно отколкото мъж.Да! харесваш жени.Но едната винаги е като мъж.Къса коса и кисела смотла.Ниска и трътлеста.При педалите също.Аха, нали си се харесвате.Защо едното нещо прилича на счупен гущер.Тесни дънки сладко личице и говори като жена.Момичетата са нежни ,но другата половинка е половин мъж и налита на бой.Айде Чарли дай ми малко инфо.Офас
..Ти къде се определяш?Бряг или остров?Осаф
Офас, не схванах за кое да дам инфо, но ако питаш за мнението ми, ще ти го дам :)) това, което споменаваш аз го разчитам като презентиране на енергия: мъж с изявена по-силно женска енергия, и жена с изявена по-силно мъжка енергия; обличането идва после, всичко започва с енергията, което се излъчва отвътре: някои са алфа (мъжкари или жени), други бета (пасивни), трети сигма (по-скоро интровертни) и прочее... специално аз гледам на човека по-скоро като енергия, защото има мъже дето са str8, но се държат като пискливи женки, или str8 жени с толкова изявена мъжка енергия, че мъжете я приемат автоматично като човек, искащ да се състезава с тях в това кой да носи панталони (Фройд го нарича в трудовете си латентна хомосексуалност, която може да си остане покрита и неизследвана сексуално (в смисъла на секс с човек от същия пол под каквато и да е форма) от човека с такива наглонности цял живот, апропо както е и с Фройд, който също е бил латентно хомосексуален, което се подразбира като се задълбочиш в работата, теориите и отношенията му с майка му, която си е била като гиганска богомолка, дето ще ти отхапе главата след секс и заплождане, нищо чудно, че Фройд става такъв и теориите му за секса са такива)... и така нататък по темата....
Осаф, извинявай, спелчек е променило името ти на предишния коментар :))) аз съм взела решение да не се определям :))) твърде ми е задушаващо да ползвам определения за себе си и околните :)))
Това,че не се определяш е почти дотолкова неудачно както другото ти споделяне.Ами ако хипотетично те попитам.Харесваш ли ли ?Море или планина или ти е все тая.Да очаквам ли отговор,за който ще ми трябват години да прочета теориите на всички горепосочени?А може би все ще намериш отговор в себе си!.О'Фас Елементарно е.Иска ли вагината друга такава.Или желае малко мъж?
И преди да се задушиш.Не отговаряй ми.Ако това не е в твоите разбирания. Фасо.
Както казваше една героиня: i am try-sexual, i will try anything once :))) а сега сериозно, привлечена съм към човека, не толкова към половите му / и органи :) била съм с жени, била съм с мъже... не съм търсила толкова член или вагина (да ти отговоря в твоята тоналност), колкото отношение на човека към човек... ако съм намирала хубаво отношение към мен от жена, била съм с жена, ако съм го намирала от мъж, била съм с мъж... това отговаря ли на въпроса ти? иначе обичам и на планина, и на море... но обожавам да съм край вода (море, река, язовир и прочее), така че където има вода, брой ме там :))) и един въпрос от мен: толкова ли е жизненоважно да се сложи на всичко етикет: хетеро, хомо, би, пан и прочее... прави ли това човека различен в общуването, връзките, нравите и лоялността?
Благодаря.Напълно удоволетворен.Колкото до въпроса ти.Жизненоважно е да не се усложнява живота,ежедневието и всичко което касае индивидуалност и своенравие на индивида.Прекаленото преекспониране не ми понася. О.С.Ф.А
сексуалната (ми) ориентация не е политическа (ми) позиция, че да говорим за преекспониране в случая... плюс това, сексуалната ориентация на автора не пречи да се възприема различно дадено произведение (Оскар Уайлд, Лорд Байрон и прочее), нито пък има равенство между сексуалната ориентация на автора и неговите / нейните персонажи, в случая моите... и в конкретика няма усложняване, даже напротив, ако не си напълно хетеро, подвеждащо и обидно ли е за хората с които общуваш да се / да не се наречеш хетеро, ако не си съвсем хомо? ако не си би? ако не си пан? и нужно ли е да общуваш с хора, които държат да носиш постоянно табела ба врата си като добитък (да не давам други исторически скандални примери): аз съм.... (insert sexual prefrence, sexuality); има хора, които не обичат да се определят именно затова, не защото не са наясно със себе си, а именно, защото са наясно със себе си и знаят, че обхватът на това към което имат привличане е голям и етикет трудно ще се сложи, освен ако не се каже "not defining"; за когото е сложно като концепция да общува и обича такъв човек, не си усложнява живота и не допуска такива сложни хора до себе си... ето, случаят е решен пред другарския съд и всички са щастливи и доволни люде :))))
С "мъж била с жена била", хвали се баба! А с психиатър кога ще си, питат потребителите???
Милото детенце :))))
"Офас, не схванах за кое да дам инфо" Еми вземи дай инфо къде сте го взели това средно. Явно някъде където не се използват .?! и.т.н препинателни знаци,а само се разтягат локуми.Имам въпрос:Вие да не сте от новите политици?Много говорите,ама нищо не казвате!
:D Милият!
Хей Чарлис.Как успя да го напудриш.Живяно ли е.Все тая..харесва ми.Y.m