Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Шибаният шофьор натисна умишлено спирачки в последния метър преди спирката. Бях обвила ръце около металната дръжка до вратата, като около пилон за стриптийз. Кожата ми неприятно изскърца при триенето с метала. Погледнах към шофьора, а той ми се ухили в огледалото за обратно виждане. Имаше два предни липсващи зъба и сметна за много секси да покаже езика си през тях, като смачкания гущер, какъвто несъмнено имаше в гащите. С лице като на жаба, какво друго да има…
Взех си от кафемашината от спирката така жадуваното кафе и се запътих към подлеза, който ме делеше от работното ми място на средата на нищото в Индустриалната зона. Сивота. Преди да се шмугна в подлеза, едно цветче от околните натежали дървета успя да кацне в кафето ми. Махмурлийските ми мисли за среднощните ми момичешки пакости насред пулсиращото ми главоболие бяха забравени.
Някъде измежду постоянния пролетен дъжд, дърветата натежаха от цветове, тревата се обагри с обичайните градски цветя в червено, лилаво, жълто, синьо. Пролетта бе тук! Бавно. Неумолимо. Сутрешният пейзаж се беше променил. Дърветата се отрупаха и натежаха от цветове в бяло, розово и жълто. Тревата покрай автобусни спирки и тротоари се обагри с макове и лилави цветове на туфи. Бръкнах с кутре в гъстата черна течност и извадих намокреното като врабче от летен дъжд цветче. Духнах срещу листенцата и тичинките и те се поизправиха, олекнали от тежестта на течността. Изсипах останалата част от кафето в чашата в тревата и сложих като в капсула цветчето вътре. На бюрото ми щеше да ми напомня за преходността на декорите и непреходността на някои сезони в интериора на съзнанието ни. Телефонът в джоба ми извибрира от съобщение. Извадих го да погледна преди да стигна до другата кафе-машина. Две съобщения. От него. От нея. Чух, че я доведе в четири часа сутринта, просната на рамото му, като дисага. Сложи я да спи и си тръгна. Тя изпълзя с пъшкане до вратата ми и опита да отвори. Неуспешно. После продължи да почуква поне още петнадесет минути. Отказа се и си легна вбесена. Чудя как е издържала да не ми пише още тогава.
Тя: “Защо стаята ти бе заключена снощи?! Не помня и да носиш златни кецове с пчелички!!! Обади ми се!”
Той: “Липсваш”
Кафе-машината издаде звук за готово кафе.
Знак. Работният ден започваше.
***
Колко да е трудно, когато си бисексуална в еднополова връзка с “изследователка” и се появи мъж на хоризонта, когото тя харесва, той харесва теб, а ти харесваш и двамата?
И не, тройката не е избор на никой от вас тримата в тоя странен триъгълник!
Бих отговорила с “Просто ежедневието на едно Сафо”.
Изборът ти ще развали подреденият ти досега хомо живот.
Ще обърне всичко с главата надолу!
Но да се върнем от началото на историята…
***
С влизането ни в бара диджеят сменя песента. По-еротична. Барманката потропа с дъното на чаша върху бара. Невербален знак, че поръчката е готова.
Пролетната вечер напредва. С нея и надеждите. Извела съм Дора Изследователката на бар. Нормален бар. Тя се ужасява от идеята кракът ѝ да стъпи в гей бар. Аз се ужасявам от идеята, колко бивши бройки ще срещна в който и да е гей бар из града. Затова избираме нещо непретенциозно. Прилича на мазе, мирише на мазе, хладно и ветровито е като в мазе. Нарича се с някакъв подземен прякор. Минава за нехетеробар. Сядаме на бара. Дора веднага започва да танцува обърната към посетителите на бара. Всичко, което прави е за да привлече внимание. Отношенията ни с нея, макар и не точно прикрити, но не и отричани, също са заради вниманието. Мъжете кълват силно на лесбийки, независимо дали са временни или постоянни Сафо резиденти. Обръщам гръб на Дора. Не ми е до шоупрограмата ѝ. Но все пак ще я виждам в огледалото зад бара. В бара има пилон, а си познавам стоката. Рано или късно Дора ще обвие бедра около вертилния метал. Въпросът е след коя чашка. Поръчвам и две от нейните цветни питиета с чадърче и захар по ръба, които обича да ближе, докато гледа събеседника си в очите и мига невинно на парцали. Поръчвам за себе си нещо стандартно. Силно спиртно. Нещо, което съм сигурна, че има разредител на гърлото на бутилката, което гарантира някаква чистота на спиртната напитка. Нещо с лед. Обичам да създавам мелодия между кубчетата лед и стъклото. Музиката е толкова силна, че никой, освен мен, долепила ухо до чашата, няма да чуе мелодията. Свалям си коженото яке и го слагам върху облегалката. Навивам ръкави, за да се виждат предмишниците ми. Явен, невербален знак за нехетеро хората. Бях облечена в обичайната си броня от черно: кожа, кадифе и лен. Приятни за очите. Приятни на допир. Жените харесваха да събличат дрехите ми. Исках да е приятно за сетивата им. Подпряла лакти на бара, удрях кубчетата лед в стъклото на чашата ми и създавах приятен звук за ушите. Съзнанието ми се рееше далеч от света на драмите на Дора, които тя сама създаваше, за да се валидира. Всичко това не ме засягаше вече. Всичко бе досадна привичка, която се задържаше на тънки конци поради съвместно съжителстване. А наема и местоположението на апартамента ни ме устройваше и не исках да си усложнявам излишно живота като се местя. Не исках и да се разделям с нея, защото щеше да превърне живота ми в безкрайна турска сапунка, а това не се търпи всекидневно. Не че тя ме искаше в живота си. Но нямаше и да приеме без драма да ме пусне. Аз бях нужна за нейната валидация, че е желана. От мен и от другите, защото заради мен минава за бисексуална и екстравагантна, макар че бе по-скучна и ванила от боза без баничка. Аз бях значка на ревера ѝ за статус. Нищо повече, нищо по-малко.
Диджеят смени песента. По-ритмична. Потропване с чаши върху бара. Готова поръчка.
Усетих движение и говор в моя посока. Не се ориентирах веднага откъде идва. После вдигнах поглед. Барманката ми говореше. Усмихваше се мило. Посочих ухото си. Знак, че не съм чула. Тя се облегна и гърдите ѝ заплашиха да докоснат оголените ми предмишници. Явен невербален знак за всеки нехетеро. Тя облиза устни и пак заговори:
- Бара черпи! Същото?
Гледах в очите, после плъзнах поглед по врата и деколтето. Задържах за секунда там и се върнах обратно на очите ѝ. Кимнах и подадох чашата си. Имаше две останали самотни кубчета на сухо на дъното. Тя разтърси с ръка бутилката и без да прекъсва да ме гледа в очите ми наля до горе. Без да разлее и капчица. Плъзна и тя поглед по мен. Гърдите ми бяха покрити в черна риза с мъжко закопчаване. Но се втвърдиха под котешкия ѝ поглед. Беше със зелени очи и червена дяволски секси коса, хваната на опашка. Исках да увия длан около тая опашка, като около юзди… Усетих полъх до ухото си. Барманката първа наруши очния контакт и погледна смръщена към натрапника. Обърнах се и аз към мое ляво. Там стоеше Дора и нещо говореше. От силната музика не чувах. Издадох нечленоразделен звук с въпросителна нотка. Тя обви ръка около талията ми и допря устни до ухото ми. Знаеше, че там ми е ерогенна зона. Типично за Дора. Не че ме искаше, но не искаше и да ме дели. И в неин стил щеше да направи сцена. Стана забавно. Дора кимна към дъното на бара, където беше входа.
Ще заформим компания.
Диджеят смени песента. По-еротична. Потропване с чаши върху бара. Готова поръчка.
Погледнах към входа и нововлизащите. Не! Не! Не! Само той не! От всички барове в шибания едномилионен град, защо тук?! Погледах подозрително Дора. Беше ме домъкнала тук нарочно. На неговия рожден ден. Иисусе! Той представляваше такова камъче в обувката, откакто Дора ни беше запознала. Но далеч не по причините по които тя си мислеше. Самото му съществуване. Начина по който се смееше и ме гледаше с шоколадово-карамелени очи, присвити в ъгълчетата, в чийто светлинки плуваха всички демони и ангели беше въпросителна. Огромна въпросителна. Гиганска въпросителна за избрания от мен начин на живот, като нехетеро жена. Защо не се държи настрана и не ме остави да си живея както досега?! Защо трябва да ми разваля подредения живот? Защо ме гледа така, все едно съм гола легнала над него с разпилени коси, докато се приближава с наведена глава, защото таванът му е малко нисък? Какъв му е проблема, че не ме остави? Какво иска от мен?! Докато той идва, Дора ме притиска за ханша към нея и шепне злобно в ухото ми:
- Дръж се прилично! Днес е рожденик!
- И ще празнува сам сред лесбийки?! – погледнах я с вдигнати вежди аз
- Шът, бе! Аверите му идват! – изсъска тя и ме пусна, за да го прегърне през врата.
Завъртях очи към тавана. Мъжка компания. Любители да гледат лесбийки в естествен хабитат. Чудно! Той отвърна на прегръдката ѝ, но гледаше мен. Плъзна поглед по тялото ми обвито в мрак. Надолу до глезените и обичайните ми черни кецове, и нагоре до лицето ми, като спря нагло на гърдите и ги огледа свойски, все едно иска да зарови глава между тях и да остане там да ги лигави с език и устни и да суче като бебе. Усетих предоргазмена тръпка. Не като преди малко, когато бях на лов, захванала на мушка погледа на барманката. Не! Различно бе! Тръснах глава! Той ми кимна и каза:
- Здрасти.
Аз изсумтях и казах:
- Честит рожден ден!
Той леко се поклони театрално. Аз завъртях очи и му обърнах гръб. Щях да се преструвам, че го игнорирам, докато не се откажеше и не намереше нещо друго. Вниманието му лесно се разсейваше от новите, неизследвани неща и рядко оставаше задълго върху едно нещо или човек. Чувах как Дора лоботи някакви глупости за изненада за рожденика. Знаех каква е. Същата като за моя рожден ден. Танц на пилон. Това ѝ беше запазения спиращ дъха номер. Изтъркано. Знам! Съвсем не очаквах, след като му обърнах гръб и фиксирах с очи барманката, която беше в другия край, наливаща напитки, но веднага ми намигна в знак, че идва, че той ще простре ръце по ханша и бедрата ми и ще се снижи да целуне косата ми и да срещне погледа ми в огледалото зад бара. Пак тоя поглед, все едно вече се чукаме. Пак това присвиване на очи и дяволи в очите му…
Диджеят смени песента. По-ритмична. Потропване с чаша върху бара. Готова поръчка.
- Не си падам по тройки, да знаеш! – казах наежено.
Дора не ни чуваше. Беше с гръб. Говореше с приятелите му, които бяха влезли и я бяха наобиколили. Всички я превъзхождаха по ръст и тя се губеше сред тях. А той им беше обърнал гръб. Аз се мръщех на отражението му, а той се забавляваше с широка усмивка.
- Аз също! Егоист съм. Искам те само за мен. И ще те взема!
Ококорих очи. Но докато отговоря с нещо хапливо, че няма да му се дам лесно или от сорта, той ме пуска, драскайки по бедрата ми с нокти. Под тънкото кадифе настръхнах и зърната ми се втвърдиха. Всичко отне секунди и никой не видя нищо. Флиртът ни винаги минаваше под радара, дори заобиколени от много хора. Дори и покрай Дора, която беше много чувствителна спрямо това дали всички очи са вперени в нея, и изпадаше в криза ако не бяха. Голяма примадона! Тя го харесваше. Или по-скоро мислеше за него, като за трофей. Държеше ме наблизо, за да поддържа интереса му, защото си мислеше, че ще го спечели като показва, че женската любов не ѝ е чужда. Идеята ѝ започнала, след като той ѝ показал някакъв комикс за любовния и сексуален живот между две жени. Веднъж я попитах, какво най-много харесва в него, като качество? Отговори ми, че е красив. Помня, че изгрухтях в отговор. Колко повърхностно! Колко типично за Дора! В мига в който го спечелеше, аз нямаше да съм нужда повече на Дора. Аз бях за между периодите ѝ без гадже. Заместващата хуя в безчеповите промеждутъци. Спечелеше ли го, отпадах! Устройваше ме. Така щях да си спестя драмата аз да я зарязвам. Късогледството ѝ относно флирта между мен и него също ме устройваше. Тя си беше заслепена от идеята, че аз и той се боричкаме за правото да сме с нея, и че заяждането ни не е всъщност прикрита предлюбовна игра. Той също не разбулваше нейните илюзии, докато търсеше моето внимание. Всички си беше шибан синхрон. Но! Желанието ми към него и неговото към мен раздробяваше досегашния ми сафо-живот. Разпадаше се, като пясъчна кула. Не бях решила дали ще го оставя на Дора или ще го взема за себе си. Да избера него значеше да начертая Х на всичко досега. Всичките ми Сафо приятелки щяха да се откажат от мен ако изберях да съм с мъж. Цялата ми приятелска компания щеше да ми обърне гръб. Щях да стана враг. Дора не се броеше. Тя само “изследваше” и беше за малко в света на Сафо. Аз си мислех, че съм постоянен пребиваващ… докато не дойде той! Сега не съм сигурна в нищо! Той се облегна на бара от дясната ми страна. Дора още бърбореше с приятелите му. Виждах ги, че хвърляха погледи с усмивка към мен, която им беше обърнала гръб. Някак много наговорено беше всичко – да обградят така Дора в кръг, за да няма видимост към мен, докато говоря с него. Дора, разбира се, не се усещаше. Той се доближи отново към ухото ми:
- Какво пием?
Вдигнах празната си втора чаша, този път дори без лед.
- Бърбън.
Той кимна.
- Бира? – попита той с вдигната вежда.
Хвана косата ми и я завъртя около пръста си и после зад ухото.
На свой ред кимнах.
Барманката изтрополя до нас с чаши по-силно от нужното. Лесбийките са ревниви създания.
Той се усмихна и кимна към нея. Показа два пръста и произнесе бира. Тя го изгледа кръвнишки от горе до долу, но кимна на свой ред. Красноречива невербална комуникация. За хетеро и нехетеро хора. Той остана невъзмутим пред ядосаната Сафо пред него. След минута бирите бяха пред нас. Барманката ни следеше с поглед. Дора се увеси на врата ми, но гледаше любовно него.
- Готов ли си за подаръка си? – изпърха с мигли тя.
Беше вече в онази фаза, в която беше пила достатъчно за да започне да се излага с цел да се хареса и да привлече погледи. Мразех тази ѝ фаза. Обикновено я подкарвах да се прибираме преди да ни изложи и да трябва да се бия, за да я махна от лапите на превъзбуден пиян мъж, готов да я оножди насред дансинга със свалени гащи пред всички. Но вече нямаше да го правя. Още отсега, още оттук. Той повдигна вежди. Тя целуна устните си с два пръста и ги лепна на неговите.
Диджеят смени песента. По-еротична. Потропване с чаша върху бара. Готова поръчка.
NINE INCH NAILS – “CLOSER”
https://www.youtube.com/watch?v=ccY25Cb3im0
Дора се завъртя и олюляваща се запъти към пилона. Всички от компанията я зяпаха и се хилеха. Всички в заведението я запяха и се хилеха. Той обви ръка около ханша ми и попита:
- Пияна?
- На кирка! – кимнах аз.
- Колко изпи?
- Достатъчно на екс преди да дойдеш. Значи си закъснял!
Той сподави едно изхилване. Пристисна ръката си на ханша ми. Ръката беше под бара и не се виждаше от никого. Дора се пънеше да се изкачи по пилона, като по пожарникарска тръба, но не ѝ се получаваше и постоянно се плъзгаше непохватно надолу. После реши да се увие около пилона като змия. С едно по-рязко движение, за да направи дъга с гърба си, щеше да се сецне сериозно. Накрая почна да се увива като плевел в основата на пилона, който стоеше като гигантски фалос над нея. Уви, неизползван!
В гърба ме удари нещо твърдо и аз се извъртях. Под шишето с бира имаше салфетка, изписана с червило. Малиненочервено. Като това на барманката. Вкарах два пръста около гърлото на бутилката и я изместих за да прочета. Барманката беше вече в другия край на бара, но ме гледаше.
“Свършвам в два. Ива. 088ХХХХХХХХХХХ” ХО.
Погледнах си часовника. Беше два без десет.
Сложих салфетката в джоба си. Чу се звънене на камбана иззад бара. Невербален знак. Последни поръчки. И изпих половината бира на екс. Той гледаше към пилона, но ханша му бе извит към мен. Наклоних глава към рамото му и казах:
- Разказвала ли съм ти за последния ми сън с теб?
Той повдигна вежди.
- Сънувала си ме?
- Разбира се. Пътувахме с балон трима. И аз прегръщах едно момиче. А ти ме прегърна през раменете и ме дръпна към себе си. Разпери криле и ме открадна.
Той се обърна към мен. Очите му пак заблестяха, като стопен карамелен шоколад. Пак се свиха в краищата. Пак си ме представи гола и как лигави гърдите ми до припадък. Стисках бедра едно в друго.
Часът бе два без пет.
Нямах решение за този сърбеж между краката ми, който той предизвикваше с поглед. А секундите изтичаха.
Дора се покатери непохватно по пилона, но се плъзна надолу, заради лигавата материя на панталона. Пияният ѝ мозък реши, че е добра идея да го съблече и остане по бельо. Той повдигна вежди при гледката и ме изгледа за следи от ревност. Вдигнах безразлично рамене и посочих с бутилка към пилона.
- Наслади се! Излага се в твоя чест.
Очите му се присвиха силно.
- За теб правила ли го е? По този начин, като сега?
- Да. – казах на един дъх, докато пресушавах бутилката.
Ръчният ми часовник показваше две минути преди два.
Някой беше дал на Дора микрофон и тя фалцетно извика, че танцът ѝ е за рожденика днес. Изкрещя инфантилно името му и го извика да танцуват. Както си беше по гащи… всички погледи се впиха в него. Приятелите му го гледаха и се хилеха, с викове за окуражение да се приближи до катастрофата на дансинга. Приближих ухото му.
- Не можеш да ѝ откажеш! Всички те гледат!
- Ти ще гледаш ли? – погледна ме той
- Първо ще отида да пикая.
Вдигнах празната бутилка към него и я допих.
Той ме гледаше, но тръгна към дансинга, извъртян с лице към мен. “Забавлявай се! Честит рожден ден!” казах с устни, но той ме разбра и кимна. Щом стигна до нея на дансинга, тя коленичи и започна да имитира танц и фелацио на фона на някакви психиделични вуду ритми, пуснати от диджея.
Два без една минута.
Вратата на тоалетната беше до тази на входа. Бях ниска и лесно свърнах невидимо между хората и излязох от заведението. Преди да изляза видях, че на дансинга Дора беше легнала по гръб на пода и отваряше и затваряше свити в коленете крака пред него, като танц за предизвикване на онождане там и на момента пред всички. Да избере нея показно пред всички. Той гледаше сконфузено и се оглеждаше за отговори и мен в тълпата. Тази вечер той ще реши дали да си държи хуя в гащите или да ощастливи Дора. Пред другите или насаме. Изборът беше негов. А моят не беше взет все още. Имах нужда да се отдалеча от двамата, за да помисля и взема решение. А тази вечер имах нужда от наслаждение в самота. Пред входа не пушеше никой. Смяната им не беше приключила. Вдигнах яката на якето си и поех по облятата в пурпурно от градските светлини и лекия дъждец улица. Апартаментът ни бе на не повече от 15 минути път пеша. Тъкмо да се насладя на чистия въздух, мислите и усещанията си от днешната вечер. Меките ми кецове потъваха в локвите и омекотяваха твърдия асфалт. Миришеше на пролет. Зеленина. Ново начало. Малки бели цветчета се носеха по вадичките вода из улиците. Прекрасно време да си сам и да размишляваш.
Часът беше два и една минута.
Извадих салфетката от джоба си и започнах да натискам бързо клавишите за съобщение, преди дъжда да измие следите от червило.
Ибах туй Сафо няма край
Милият ми номер 1 фен пак е тук, сън на спал да остави коменарче :)))
Разказът е от сутринта, коментар 1 е от поне 3 часа по-късно. Коментар 2 е веднага след коментар 1. Показателно е кой, кого сталква и кой рефрешва отчаяно всяка минута.
:D браво, браво, можеш да казваш времето по часовника, научил си се, какво голямо, голямо, голямо момче си вече!!! Браво!!!
Ако никой не ти го е казал днес, нека съм първа (отново): гордея се с теб!
Здравейте Сафо №8, ЦИТАТ:""""Така, да видим разбрала ли съм правилно тезата ти: две жени е окей според теб да живеят заедно като интимни партньори, но за двама мъже не е... А ако е мъж с две жени, или двама мъже с една жена съжителство интимно, стана ми интересно мнението ти по темата, ако желаеш да споделиш, ще съм благодарна, онази ден със семейни приятели водихме дискусия на вечеря.."".Това за мен ли се отнася.Наричайте ме Алекс ,вместо да пиша в какви части съм служил по време на "тъмният" социализъм. От двата варианта ,които сте посочили ,приемлив е само един мъж с две жени , останалият не е за мен.Къде съм аз там няма място за друг ,пък ,ако ще да е и най-близък приятел.По принцип съм ревнив , а като млад още повече.Ако момичето е с мен ,то е само с мен ,ако не И харесва ,колкото и да ме боли ,колкото и да ми е мъчно ,вси по пътя си.Смятам за крайно неприемливо да деля момичето ,в случая момичетата с някой друг .Те да не са чифт обувки да та ги преотстъпва ,нещо от сорта "Я, ги поноси малко и ти" .Как пък не. Твърде много харесвам жените ,че да ги подлагам на унижение ,та това са мили човешки същества.Ива такива ,които участват в посочените от Вас комбинации ,но аз не съм от тях.Не бих го и допуснал ,даже момичетата да го желаят.Няма да навлизам в подробности ,но и две момиче с един мъж,не ми е комфортно ,нещо не се получи.Искам двамата да сме си само-достатъчни ,ако мога така да се изразя ,няма място за трети.Старомоден съм,не съм прегърнал американогейските ,неолиберални и феминистични и джентърски ценности..За мен има само два пола жена и мъж ,като свръх компромисен вариант и допустимо е две жени.Ще се радвам ,ако съм правилно разбран.Нямам представа как е при другите, ако е някой да се прави на "велик" ще заяви ,че му е още по-добре с три жени. Някога в института,в който работих ,за да се правя на интересен и да дразня колежките им казах ,че аз съм мъж не за една жена ,а за десет.Това разбира се предизвикваше бурен смях ,подигравки за моя сметка и закачки.На въпроса защо точно десет им казвах ,че все ден две жени трябва да има в къщи ,едната да готви за останалите , а другата да е на мое разположение ,като разбирам да се разхождаме по улиците ,да хапнем някъде нещо сладко, да ходим на кино, да сме само двамата и т.н.Така всеки ден на ротационен принцип.Разбира се колежките започваха с различни въпроси ,но основно опираше до секса,на което отговарях ,че тук всяка трябва да се оправя както си знае. Отново още по-бурен смях,пак за моя сметка.Харесвам жените,като правило се разбирам с тях ,а като млад с момичетата ,но просто бях много срамежлив и комплексиран.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Леле, Алекс :))) бая храна за размисъл ми даде с тоя дълъг отговор.... :))) И аз бих казала, че съм старомодна и вярвам в ценностите, търся да се обграждам с хора, които имат такива и знаят как да се държат добре с друго човешко същество, и да приемат с тях да се държат нормално и здравословно, а не да търсят токсични отношения, за чесане на болно его, което според мен си е качество, не недостатък, и няма нужда да се защитава от нападки или подигравки на хора, които не схващат живота по този начин. Хората са си това, което са си и е хубаво да си бъдат оставени да са си това, което са си.... Всеки да си търси неговите си хора и да остави на мира тези с които не са на една вълна :)))) та, кратко отговорено, така виждам аз света.. На този етап от живота си съм окей с хората, които не виждат света по този начин, окей съм и с тези, които го виждат по сходен с мен начин... А за подигравките от жените... Прави като мен, не се връзвай... Животът е толкова по-лесен и забавен така...за ревността и притежанието на човек и сравнението с обувка не знам какво да кажа, тук пак ще размисля, особено за сравнението между притежанието на жена и притежанието на обувка, която да отстъпиш, едното е човешко същество, другото вещ, дреха, предмет... Малко тука равното между двете ми убягна, но ще прочета пак коментара, може да съм пропуснала нещо важно на първото четене... За себе си мога да кажа, че съм оперирана от ревност... Някак от дете тази жилка я нямам, защото не съм имала нищо кой знае какво свое като пространство, дрехи, играчки и родителска грижа, че да изпитвам ревност като ми бъде отнето нещо, което съм нямала никога... Ревнували са ме доста разни партньори, но собственическото чувство не ми е съвсем изяснено защо се случва и при какви партньорства се отключва (когато са съзависими, единият е твърде независим и свободолюбив, някой има неизлекувани детски травми... вариантите са доста за изброяване и обмислене).... Ти как мислиш на какво се дължи една жена да е постоянно ревнувана, а да не е ревнива на свой ред изобщо...
Е, вие може да не сте ревнива ,но аз съм ревнив и то много.Мога да премина всякакви граници , а след това не знам какво ще стане..Далеч съм от мисълта да сравнявам жените с чифт обувки,просто исках да кажа ,че не мога да отстъпя една жена или да я дам на някой /колкото и просташко за звучи/ ,като чифт обувки. Повтарял съм няколко пъти ,ако съм в ситуация да мога да спася само един човек ,а пред мен са двама -момиче и момче , без колебание ще спася момичето. "Сафо"= Fairy, не търсете в мен някакви дълбоки философски проникновения , аз съм твърде директен, нещо иносказателният стил не ми е силната страна.Не съм толкова сложен, мисленето ми е базирано на "1" е "0". Ако нещо съм Ви засегнал като представителка на прекрасният пол , моля за извинение.Колежките просто се шегуваха с мен и като всички жени искаха ,както се казва в тактиката да завоюват превъзходство.Понякога ги дразнеше, по някакъв странен начин, моето леко момчешко лекомислие и непукизъм.Както са ми казвала една колежка, отчаяна от моето лекомислие ,бил съм будил в нея някакво странно желание хем да ми "отвърти" един здрав шамар ,хем да ме прегърне.Егати диалектическото противоречие ,та това е нонсенс.Ама какво ли разбирам аз от женска психология.Годините на вашите детски спомени, за мен са доста зрели години.Просто съм стар. Има една песен на Орлин Горанов и Кристина Димитрова -"Детски спомен" -понякога когато я слушам ,все едно преминавам в друго време-пространствено измерение. Момче съм, току що върнало се от казармата в полагаем отпуск ,вървя по ул."Иван Асен 2" с момиче -моето съседче ,с което сме израснали заедно ,тя ме води на рожден ден на нейна съученичка от езиковата ,а трамваите преминават край нас , и някакво, особено чисто и простичко щастие ме е обхванало-егати фантазиите. Ще се радвам ,ако ми отовориш.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
"навити до предмишниците ръкави били ЯВЕН нехетеро,(демек Би/гей) знак". Два пъти натъртено в разказа. ..Що за глупост ?!
Ръкави какво да ги правиш, повтарят се... :)))))
Fallschirmspringer, ееххх, тъкмо потръгна разговорът и айде пак САФО, Феята :))) Чарли, просто съм Чарли отвъд разказите :))) това с трамвая и съседката ми напомни не знам защо за филма "Вчера" като си говорим за прехвърляне на време-пространство в мислите... Звучи като приятен спомен за изживяване отново и отново :))) хубаво е човек да ги има наистина, онези обикновени, сладки моменти, които остават в паметта завинаги :))) просто се зачудих за обувката... В несъзнаваното ниво на психиката на човека какво репрезентира, това е всичко... Нямам навик да се обиждам на хората за това, което са :))) Просто мозъкът ми обича да "чепка" такива концепции, като мисловна дъвка са за мен и понякога с определен тип хора се получават интересни дискусии на различни теми, зависи от човека, темпераментът му, темата... 101010101010101010101010101 разбрах (опит за шегичка) :)))) добре де за ревността, защото ми е наистина интересна тази толкова далечна от мен концепция. Защо? Защо ревнуваш толкова? По-скоро свързано с твоята партньорка ли е (нейният темперамент, поведение) или по-скоро свързано с теб и някакви твои за отработване неща отвътре откъм темперамент и поведение... Защото жените на работа те възприемали като лекомислен дотолкова, че да не знаят дали да те ударят (жените те приемат като вид заплаха и вдигат гарда да се защитават) или прегърнат (предизвикваш майчиният инстинкт в жените да те защитават от теб самия и поведението ти)... Лекомислен пък крайно ревнив... Нещо между водна зодия и въздушна зодия... Ревността е характерна за водата, лекомислието (по детски) е типична въздушна черта.... Залагам на зодия Близнаци ако трябва да играя хазарт на този въпрос :))) обичаш да дразниш и предизвикваш жените на работа, все пак да си в центъра на женското внимание (независимо дали с добро или лошо поведение) и там се чувстваш добре, приказлив си, с обща култура, мъжкарче, но не твърде крайно тип Андрю Тейт, с богата обща култура... Само ревнив не ми се връзва с Близнак, освен ако нямаш воден знак в наталната карта (луна, ацендент).... Това ще обясни тия дълбоки тъмни емоции в теб... :))) това е доста забавно упражнение преди сън, Алекс, благодаря ти, че раздвижи мозъка ми, сега ще спя като бебенце сладко :)))
Изтрила си си мейла? наистина ли?ще плачем и ще ривем.. ти си знаеш… кой за какво и как колко дг
не съм, уви :)))) донт край фор ми аржентинааааа :)))) тук съм.... :))))
мързи ме да си влизам в профила, а и е модерно да си анонимен в тоя сайт, така че нека се впиша и аз в локвата :)))
to F from MK ти ли си, не си ли, или си?:)
:D
кутията или ти е пълна, и те кефи, или си затрила всичко, което не те кефи и аз ли??? чувствам се алоне и нащастен така дееба
Добре Чарли ,поне се надявам да си жена ,а не като онзи чичо Чарли от "двама мъже и половина". Някак с жените намирам по-лесно общ език, може би защото съм възрастен/дърт/,чувствам се толкова стар,че все едно съм участвал в битката при Кадеш.Между другото ,обикновен ,банален Водолей съм.Съпругата ми е волева ,високо организирана жена ,технически директор в иновативна фирма,ръководи над триста мъже,интроверт..Веднъж на един отговори нещо от сорта "Аз не съм дама ,нямам маникюр, не мога да се превземам и да бъда очарователно безпомощна.Аз съм инженер, вземам решения ,стоя зад тях ,уважавам хората си и се надявам да е взаимно".И тя е възрастна.Дъщеря ни също е инженер ,също Водолей ,всичките сме в областта на радиоелектрониката. Ама как съпругата ми не можа да си затвори за няколко дни краката ,за да празнуваме с дъщеря ни на един и същ ден ,рождените си дни-.Съпругата ми е Лъв. Между другото доста асексуална/ але ле ,ако го прочете/.Феята е чувствам някак душевно близка ,нито съм я виждал ,нито я познавам ,но някак като ,че ли мислехме по сходен начин.При комуникация с нея ,се чувствах спокоен ,не усещах стаена злоба от към нея ,а точно обратното ,все едно съм се загубил в снежна вихрушка,премръзнал и виждам светлинка ,малка къщичка ,със светли прозорчета ,отварям вратата празно ,но топло и уютно ,а на масата голяма кума с гореща гъста супа, която те сгрява.Сега моля, да не сравнявате Феята с къща ,с купа със супа ,ако я сравнявате ,нека да е със светлината в прозорчетата.Не ми правете фройдисики анализи, сега остава и петната на Роршах да добавите и нещо от Август Форел ,за да излезна нещо като социопат.Харесвам жените, първият ми програмен колектив беше от осем млади жени и момичета ,всичките инженерки ,някои научни сътрудници.Стараех се да бъда еднакво внимателен с тях ,да не показвам предпочитания ,но чудно защо почти всяка искаше да ме променя в някакъв своя представа. Ходехме заедно на кафе в институтското кафе,поклюкарствахме другите.Те знаех в пъти повече от мен ,аз бях кат първокласник сред гимназистки.Не съм агресивен ,а точно обратното. Изглежда съм податлив на женско влияние ,какво да се прави комплекс за малоценност от моя страна,може би донякъде насаден от майка ми ,която искаше да съм идеалното момченце.Даваше ми пример с разни синчета на нейни колежки ,които били едва ли не съвършени ,един свирел на пиано ,друг на цигулка , а аз само съм бил тичал по улиците ,карал летни кънки и съм се биел с другите момчета-с една дума класика в жанра.Иначе силен ученик ,отличник /не пълен/.Като допълнителна екстра на всичкото отгоре към девети клас пъпчасах, не смеех да погледна момиче ,криех се на последният чин средната редица и гледах да не им се набивам в очите.Водех банален и скучноват живот ,тренировки джудо ,учене ,уроци , четене на книги ,с една дума затубеняк .Разбирах се със съседското момиче, дъщеря на генерал от службите.С нея понякога с нея ходех на кино и разменяхме книги ,правехме записи на нейната уредба.Тя ме накара да чета томовете на Ги дьо Мопасан.Родителите ми имаха много голяма библиотека ,събирана още от преди "Девети", имаше и на Съмърсет Моам, от Вики Баум,Кристият Ваншафе ,Арчибал Кронин,Някои книги помня по заглавия като "Домът на куклите" ,"Дита рожба човешка" ,е нищо тях не съм чел,освен "Острието на бръснача" от Съмърсет Моам и то само защото някъде прочетох ,че той е наричан ,"най-добрият писател сред шпионите и най-добрият шпионин сред писателите.Та както казах благодарение на това момиче прочетох и осемте тома на Мопасан, е трябваше някои тя да ми разяснява.Между другото Алекс ми е прякор,и не произлиза от името ми.Стана дълго.Отговорих ли на част от въпросите или ги разводних.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
За Чарли /без чичо-ха-ха-ха/,относно песента около, която се завъртя философският коментар.Не желая да звучи клиширано ,но реших да ти изпратя текста. """Върях един следобед, без цел и посока. Вървях, а беше пролет и бе красив денят. Небето къс коприна. Изведнъж видях отлитащо хвърчило и чух забравен смях. Припев: Ти лети, лети детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят. Ти лети, лети миг отне щастлив, връщаш ни години, минали назад. В късен тих следобед срещнах спомен. Дали, защото пролет отново бе дошла? Това хвърчило пъстро превърна дните детски и аз във чуден полет със него полетях.""" Е, при мен беше ранна есен,тогава даваха полагаемата ,след школата /НШЗО/ и преди отиване по частите. И още нещо харасват ми и то много разсъжденията в стил Сафо-продължавай лично на мен са ми интересни и пзнавателни.Ако е за едното ебане и аз мога да си описвам спомените ,но това не е литература е нещо като порнография. И както казах ,аз не мога да пиша, даже ме оставиха на матура по български, където верен на себе си изкарах четворка на писмен и отличен на устен ,и другарката Иванова направи коментар от отчаяние "ЕХ, не можах да те науча да пишеш,както говориш ,но ти пък кандидатсваш с математика и физика,а там си отличник"..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
"кутията или ти е пълна, и те кефи, или си затрила всичко, което не те кефи и аз ли??? чувствам се алоне и нащастен така дееба" - - - поясни, моля :))) така няма как да се сетя... :)))
Мопасан те е карала да четеш и ти е рязяснявала, а :)))) ясно :)))) по-ясно няма накъде да стане от това какво е било това съседче за теб... :)))) и макар да харесвах като дете много Чарли Шийн, не е от там, просто прякор свързан с доста неща, които харесвам накуп, плюс това винаги съм била с мъжки прякори като дете, макар и момиче :))) какво да се прави... Водолей ми бе следващото предположение.... Типичен Водолей.... По-типичен няма накъде да станеш... :))) Твърде отчетливо даваш сигнали за въздушен знак. Вероятно с вода и огън в картата... И жена Лъвица. Горката. Там с егото (и god complex) не знам как се оправяте кой да кара влака, но от написаното между редовете подозирам, но ще бъда добра за малко и ще спра да те психоанализирам (поне на глас, иначе ми помага да разбера хората това психоанализиране, защото с емоциите ми е сложен процеса с емпатията, но това е друга тема за разговор)... Макар, че доста има какво да се каже от последните ти два коментара за жените в твоя живот и отношението ти и желанията ти към тях... Радвам се, че Сафо размишленията ти допадат и са ти интересни и забавни.... Радвам се, че и с Феята ви се е получила комуникацията с опитай да я намериш, защото е хубаво време в астрологията за свързване отново, карма, прошка и започване наново на някои отношения (алюзията с къщата няма да я психоанализирам, както ме помоли, макар че е интересен подбор на думи и символика, Just sayin' :) не знам какво пропуснах, но имам следния въпрос: ходил ли си на психоаналитик някога, защото мисля че ума ти ще бъде интересен за изучаване на всеки психоаналитик... (казвам го сериозно и приятелски, не се шегувам) :)))
До смеещата се пощенската ти кутия е пълна:) или само за мен? М
Не е пълна, все още :) Има малко място останало :)
Чярли, Психоаналитик, как пък не. Искате човека да пострада. Аз не съм сложен , всяка колежка ме разгадаваше с лекота.С Вас, ако нямате нищо против, ще продължим след три часа. Приятно ми е да разговарям с жени, стига да нямат против. Разбирам се с жените, не се правя на велик. Много ги харесвам смятам ги за по-съвършени и сложни от мъжете. /Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Този часови параметър за мен не работи. До скоро :)
Чарли, със съседското момиче сме израснали заедно.Чуствах я като сестра. По-малка на години, но по-зряла емоционално. Не разбрах за масовия параметър. В движение съм. Fallschirmspringer//-Десантчик--"Навсякъде, по всяко време
Здравей Чарли, прощавай за въпроса ,но ще имали продължение на поредицата "Сафо" ,интересни са ми ,,не съм поглеждал някои взаимоотношения под такъв ъгъл.По принцип съм праволинеен.Както казах базирано на булева алгебра ,на двоично система от типът "1" и "0", Тъмно-светло, мъжко-женско, топло-студено, сладко-горчиво и т.н.Описваш една друга среда, не знам дали си в нея ,но ми е.забавна .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Само да споделя,ама е тайна.Организират се всички пребити от оня по всяко време.Ще го унижават в Института.Колежките са свободни да се прибират да готвят.
Чарли, твоята кутия смееща ли е?. Щото ако не е, не ти я знам. Ако е, ти е пълна. МК
""Организират се всички пребити от оня по всяко време.Ще го унижават в Института.Колежките са свободни да се прибират да готвят.""" Това пък какво е ? За мен ли е отнася?? Ако е да , съдържа много не истина, по -точно изцяло лъжа и непремерена хиперболизация.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Леле, за малко да ме няма да гледам мач и... Така... Отговарям... 1. Не знам на коя поща пишеш, но аз си имам една от 2018, получавам и отговарям на съобщенията там без проблем. 2. Вероятно ще има продължения на САФО като ме хване музата да пиша по темата или нещо вдъхновяващо се случи. 3. Кой ще го бият и защо? Търсете ме като свърши тупан техното при мадамите, знам страхотна рецепта за коктейл :))))
Чарли ,ако мога така де те наричам, не знам защо служа като събирателна точка на някакви негативи.Не знам защо искат да ме бият,смях се от сърце.Бил съм пребивал някакви..Ами като всяко момче съм се бил много пъти , а отделно при тренировките ,ама те и да това са тренировки.Иначе ,малко съм понаплясквал ,някой педераст ,ама това не е бой , а съм ги поотъркалвал с някоя лесна техника от джудото.Това не е самоцел , а е и винаги след съответните предупреждения.Иначе като малък съм отнасял доста шамари от майка ми ,която беше почитател на Макаренко ,а не на Песталоци и Русо.Като малък живеехме на ъгъла на "Шипка" и тогавашният "Клемент Готвалд",играехме много в коритото на Перловската река и се завирахме в старите канали ,които работят само при дъжд , а след това се надлъгвахме какви страшни неща е имало вътре, а то там най-много някой плъх да ни притича през ръцете ,да намерим най-много някоя запалка, писалка ,топчета за игра,зеленясали патрони и най--вече клечки и боклуци.Е, точно за тези подвизи ,отнасях някой бой от майка ми.След това се преместихме вече в тогавашният комплекс "Ленин" ,недалеч от "Феята" и "Ропотамо".Когато бях малък до към 6-7-ми клас, момичетата ме тормозеха и понякога биеха ,а не аз тях.Даже не смеех да ги пипна.Бях жертва на момичешки произвол,ако почна всичко ,което помня да разказва ще бъде нещо като "Война и мир" и цялата четирилогия "Тримата мускетари".
Десантчик се насра от страх
МК, не знам за Чарли, но аз изтрих една смееща се кутия. Кака
МК- това инициалите за МЕГА КРЕЙЗИ ли са? За една прЕателка питам. Иии нищо не изтривам, само архивира, не се знае кога ще ми затрябва. Братчето на Кака.
Ахахаха, евалата, брат!