Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
По повод с изгорено ЛГБТ знаме в Бургас, ще опитам един Анти-Сафо разказ, написан от името на един хейтър на различните. Надявам се да успея да пресъздам достоверно вътрешния свят на човек, изпитваш наслада от горенето на символите на различните и пишещ във ФБ статус, че се “чувства луд”. Следващият път какво ще е? Може би кожата на някой различен, за да се увеличи тръпката, а?!
***
(1)
- Брат, в ареста съм.
- Не, с повдигнато обвинение за причинен побой.
- Да, знам, че съм на купон с Калина.
- Нека ти обясня…
***
(2)
Знаеш ли какъв е проблемът в отношенията между мъжа и жената? Гейовете. Жените гей. Объркват всичко. Аз затова не мога да си намеря гадже. Жените гейове ми я вземат под носа, защото си я познават по-добре. Много харесвам Калина. Технически почти ходим. В смисъл направи ми една свирка в асансьор, защото ненадейно токът спря и докато дойдат техниците… Всичко е супер! Докато не отиваме на купон. Там има много алкохол, наркотици, музика. По едно време домакинята, която е приятелка на Калина, вдига над главата си празна бутилка и чуква с вилица по нея. Като по зададен сигнал, всички се нареждат в кръг и сядат на пода. Музиката се сменя с някаква на която наркотиците хващат яко. Домакинята сяда в кръга и слага бутилката в средата. Завърта я с чевръсти пръсти. Бутилката се върти в кръг шеметно няколко пъти. И спира между Калина и домакинята. Всички започват да викат радостно, което първоначално приемам като резултат от топлата вечер, музиката, яденето, алкохола и наркотиците. Докато някакъв висок субект не казва превъзбудено:
- Като в доброто, старо време!
Едва тогава наистина се вглеждам в лицето на Калина. Загадъчно усмихнато е, очите ѝ искрят, а бузите ѝ са румени, което я прави още по-апетитна. Тя гледа домакинята и зениците ѝ са разширени и фиксирани в нея. Домакинята се усмихва арогантно, свойски, сякаш това, което става е навик помежду им. Кимва ѝ и Калина се изправя на ръце и се надупва кучешки, за да я срещне по средата.
Времето се забавя.
Устните им се докосват. Езиците им се сплитат. Халките по тях издрънчават познато, синхронно. Червилото с цвят и вкус на череши на Калина, оставя по устните на домакинята. След миг, сторил ми се като час, те отделят първо езици, после устни една от друга, и Калина посяга към шишето, за да го завърти на свой ред. През цялото време не свалят очи една от друга. Пълнят главата ми с въпроси, какво стои зад това споделено мълчание помежду им.
Още преди шишето да е спряло след двете си завъртания, аз вече съм станал от мястото си до нея, прекрачил съм Калина и съм хванал за косата домакинята в юмрук, принуждавайки я да стане на крака. Междувременно я зашлевявам. Едва тогава тя отделя поглед от Калина. Самата Калина вече ме е хванала за ръката и се опитва да я освободи от хватката ми, която тъкмо е докопала гърлото на домакинята и безумно стиска. Калина ми говори някакви умилостивителни думи, но те нямат ефект върху мен. Пред погледа ми, макар и полузадушена, домакинята се усмихва нагло, победоносно, сякаш тя ме души, а не аз нея. Което не е лъжа. По юмрука ми, стискащ косата ѝ, вече са полепнали няколко откъснати кичура коса. Вече са ме накачулили няколко човека, за да ме озаптят, но аз съм доста як, а и поетият алкохол и дрога ме назлобат още повече. Редувам душене с шамари през лицето и здраво скубане. Пускам я и тя се свлича на земята, а докато изпълзява далеч от ботуша ми, като змията, която е, успявам да я ритна здраво в корема, кръста, гърба, бъбреците. Тръгвам като бик след нея и след три крачки я стигам отново, и я завлачвам за крака към мен. Калина се просва върху ѝ, за да я предпази, но след два шамара от моя страна изскимтява и се скрива от погледа ми. Подозирам, че тя именно се обажда на полицията. Взорът и умът ми са пълни само с образа на домакинята. Светкавично бързо изваждам бокс от джоба си, фиксирам я на едно място с длан на гърлото и започвам да я налагам по лицето, бедрата, ръцете, тялото, където сваря, защото тя се гърчи на пода и се опитва да избегне ударите ми.
Налагам я заради всичките откази на жени, които съм получил досега, и заради които съм девствен на срамната възраст от 24 години. Налагам я заради всички подигравки от приятелите ми, че “щом не съм топнал чушката в жена досега”, значи съм педал. Налагам я заради всички пъти, когато съм бил пренебрегван от жена в живота си, включително от майка ми, която иска да бе родила момиче, и прекарва, по женски, повече време с първата ми братовчедка, а не с мен, откакто се помня. Налагам я, докато лицето ѝ не става на неразпознаваема пихтия. Скоро след това усещам електрошок по тялото си и се свличам на земята. Едва тогава преставам да я бия. Усещам колко тихо е около мен. Преди да ме изведат, дърпайки ме като чувал, поглеждам за последно домакинята. Лицето и тялото ѝ са червено-кафяв мазаляк, неразличим от десена на соц-килима на пода.
***
(3)
Приятелят ми стои със слушалка в едната ръка и с другата, заровена в косите си.
- Нямал си никакъв шанс за отърване, Георги! Домакинята, Анна, още не е ясно дали няма да остане инвалид. Ако ченгетата се бяха забавили с няколко минути, щеше да лежиш за убийство от омраза!
Вдигам рамене.
- Знам. Калина не дойде нито веднъж да ме види. На бас, че при домакинята е ходила неколкократно, дори и е спала до леглото ѝ. Майка ми също не дойде да ме види. Нито един роднина не дойде. Все едно съм прокажен! Все едно ако ме бяха обичали и приемали, щях да сторя нещо такова.
Той ме поглежда изумен:
- Нима тях обвиняваш?
Кимам.
- Да! И ако бях изживял същия живот до снощи, пак щях да направя същото! Калина бе първото хубаво нещо в живота ми. И последното.
Той доближава глава към плексигласа, който ни дели:
- Нима ти не самосаботира всичко сам-самичък?
Доближавам и аз глава, и зашепвам, макар че се чуваме идеално по телефона в приемната. Дъхът ми запотява прозрачната преграда.
- Вероятно, да! Сигурно жените в живота ми са ме убедили, че аз, каквото и да правя, какъвто и да съм, или да не съм, не заслужавам тяхната любов. Така че накрая сигурно съм се примирил, че няма смисъл да се старая изобщо.
Той се отдръпва и за секунда, преди да успее да го замаскира, по лицето му прочитам отвращение. Няма да се върне тук никога повече. Знам обаче, че ще ходи редовно на посещение на Калина и домакинята.
- Времето почти изтича. – излъгва той, има още време. - Пожелавам ти късмет!
Късмет... зад решетките, това е много субективно понятие. Тук изнасилвачи и биячи на жени и деца не харесват. Ако една нощ са ти оставили задника спокоен до съмване, си късметлия. Тук съм вече месец. Не съм извадил нито една нощ късмет.
Докато се прибирам към килията си си мисля, че ми се иска да съм извадил късмет да не съм се запознавал с Калина. Или още по-голям късмет, да съм се родил като по желанието на майка ми, момиче. Имам и готово име. Гергана.
Сафо-Куко, колко още ще ни тормозиш с психичното си разстройство вместо да отидеш на лекар и да потърсиш адекватна помощ???!
Само не е виновна. Модератора е за ебане че пуска такива простотии
Модератора се гаври с читателите и лансира некадърните драскачи. Сайта вече е провал......
Чарли, не му обръщай внимание, това е дежурния плювач. Това е човек, който живее без обич. Заради чепатия си характер не може да си намери жена и всички жени са му виновни. Виж, че под разкази, писани от мъже, не се подвизава. Такива като него пребиват жените с камъни, не им дават да учат, да не лъсне простотията им.
Да се надяваме, че N7 e последния :)
Не го разбирам фукльо,от чието име се води повествованието.Приятелката му не е виновна ,както и другото момиче.Имат двете такива наклонности.Много по -поносимо отколкото педерастите.Никога не го прави на публично място и никога в помещение с много хора и много ръбове ,белята става за един миг.Някога като млад ,преди и първите години след казармата , когато се връщах от тренировки понякога минавах през Докторската градина.Израснал съм този квартал ,там на близо е и апартамента на баба ми.В краят на градинката към "Кракра", тогава "Димитър полянов" има тоалетна и край нея винаги "висяха" педерасти.Като правило не се правят на интересни ,но понякога някой решава да е инициативен.Винаги предварително предупреждавам ,че не ме интересуват неговите предложения ,а те са относно дънки ,"тави", някаква мъжка козметика,неща ,които са корекомски.Следват предупреждения,че не ме интересуват тези неща ,а си знам ,че нямам пари.Ако продължава да се гъне около мен ,някоя бърза техника ,или хвърляне през долна част на крака ,,я о-сото -гари ,или пък учи -мата,аши -гурума или някакви техни вариации, не до там чисти,техники бързи и запазващи правото положение на атакуващият.Все пак нося си сакче.След това бързо през дворове и огради ,и по-малко по улиците пресичане река и вземане на трамвайчето на Светослав Тертер,за да се прибера в къщи.По-късно ,ако съм с момиче ,те кротко си седят и не се правят на търговци.По принцип не съм агресивен ,а кротък. Освен това момиче никога не се удря ,егати сопола е този мизерник,който го е ритал.Един познат ,при една такова сбиване ,на друго място и не с такива същества ,непредумишлено уби човек и отиде в затвора..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Е, нека съм аз човекът, първи в живота ви дотук, който ще даде макар и задочно малко обич на необичаните и необичащите, да осветля малко тъмния им ден, прекрасни сте, мили мои <3
Десанчик обича педалите да тупа , а всъщност си мечтае , да го наебът в аналната хралупа .
Fairy = Charlie двете под ръка решили след следобедното кафе да отидат на изложение на отровни змии..... Обрали всички награди, медали и сертификати!!! Върнали се доволни и отново в sexkupon.com да се похвалят и плюят отрова по потребителите
Има велики жени ,пред които мъже изглеждат като малки деца, нещо от Ориана Фалачи:""""Каква Европа? Европа я няма вече. Има Еврабия. Какво разбирате под Европа? Този така наречен Европейски съюз с неговата смешна, непочтена конституция, която оставя настрана, тоест отрича нашите християнски корени, нашата същност? Както вече казах, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, пожелан от вечните господари на този континент, тоест от Франция и Германия. Това е лъжа, с нея трябва да се задържи на крака проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада. Извинение, за да се плащат огромни заплати, освободени от данъци, на евродепутати, които заедно с чиновниците на Европейската комисия си живуркат в Брюксел. Това е номер да си навират носа в нашите джобове и да тъпчат организмите ни с генномодифицирани храни. Месо, което вече не е месо, риба, която вече не е риба, зеленчуци, които вече не са зеленчуци, пармезан, който вече не е пармезан, мляко, което вече не е мляко, вино, което вече не е вино. Така новите поколения, освен че израстват, без да знаят вкуса на истината, не научават и какъв е вкусът на добрата храна. И заедно с рака на душата телата им също се разболяват. Но най-вече това е инструмент да се пропускат все повече завоеватели на нашата територия, да им се позволи да обикалят из нашия дом без никакви пречки..Вярвах, когато все още беше Европа, когато не беше станала Еврабия. Боже мой, още от дете вярвах в нея. Не напразно съм възпитавана в принципите на европейски федерализъм. Толкова много вярвах, че когато в Америка някой таксиметров шофьор ме питаше от каква националност съм, отговарях: "европейка". Не казвах "италианка". Казвах "европейка". Сега казвам "италианка" и толкова. Не искам дори словесна връзка с Лъжата. Още повече че това е лъжа, която няма да трае дълго. Защото (казвам го още в "Ярост и гордост", но го повтарям отново, за да видя дали ще влезе в тиквите на тия, дето се правят на глухи) нациите не могат да премахнат своя език, своето минало, своята гордост, своите закони, своите навици, своето Отечество, за да станат песъчинки в едно суперотечество. Още повече - невъзможната супердържава, невъзможната супернация, невъзможното суперотечество би трябвало да служи за нещо: да няма повече войни, да не се убиваме помежду си... Ох, други ще мислят за ликвидирането на това единствено предимство. Какво суперотечество е отечеството, което дори няма войска, за да се защити? Бих искала да знам този път кой ще отблъсне Сюлейман Великолепни или Кара Мустафа. Е, сега вече става непосилно да прехвърлим разговора върху ООН. ООН? Какво ООН! ООН е сбор от всички лицемерия, концентрат на фалша. Това е банда лапачи, гратисчии - те си позволяват всякакви законови нарушения в Ню Йорк, тъй като имат дипломатически имунитет. Това е мафия от бавноразвиващи се и от мошеници, които ни водят за носа. Достатъчно е да си припомним, че ООН разреши на децата на Аллах да не подписват Хартата за правата на човека и тя да бъде заменена с "Харта за правата на човека в исляма".""""".//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик БЕЗУМНИЙЙ, обърка сайта!!! Пиши си тролските мнения за които ти плаща путлер в политическите сайтове!!!
До Десанчик: На стената закичен елитен диплом. За пред хората " ОБРАЗЦОВ ДОМ " , а тайната на дълбоко е скрита , в гъзовата му дупка намита . Редуват го на циганския кол , от Строителни войски Суходол .
За пръв път да се съглася с Десантчика. Ориана Фалачи е велика жена, тя дръзна на покаже заплахата от ислямизма и толкова години след нейната смърт прозренията й се потвърждават. Друг е въпросът, че този сайт не е за тези размишления. Да не задълбаваме, че не е трол, просто е непоправим русофил, по-скоро съветофил.
Всичко светна :)))
Всичко светна :)))
Сега за по-сигурно да не загасне отново, бръкни с вилицата в контакта ;))
Прекрасен си :)))
За мен Fairy-то е възпитана ,умна ,образована ,културна ,високо образована жена ,с чувство за хумор. Никога не съм забелязал да да е злобна и просташки настроена в държането и коментарите си ,като значителна част от пишещите.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Прекрасен, прекрасен човеко :)))
Ай взимате се, че олигавихте всичко в сайта, докато си лижите насраните задници.
Благодаря, но не! Тук съм само за настървено, паталогично, отчаяно нуждаещите се от общуване онлайн (поради липса на такова IRL) прелюбезни анонимни редовни читатели. Все пак търсенето определя предлагането е освен закон в икономиката и демокрацията :))) ... Те търсят с кого да общуват в ежедневието си, а аз съм с хронична нужда да давам на хората това от което имат нужда :))) от мен лоша дума няма да излезе за редовните ми анонимни читатели и коментатори, чувствам се почти гузна ако не им отговаря веднага на милия коментар под мой разказ, да им върна дадената енергия... Все пак обичам да се смея всеки ден, а те ми дават нужната доза здравословен смях всеки ден без да ме разочароват. Най-малкото, което мога да направя като отплата за здравето, което ми даряват всеки ден със смях е да отговоря сравнително бързо на милите им коментари... Не са ли кажете прекрасни, а??? Каква отдаденост към което добруване! Аплодисменти!!!
Чудя се защо същества с когнитивни възможности на чехълче ,трябва да говорят освен просташки вулгаризми и тъй като това не им е достатъчно , минават на гнусотии.Ами да почнем да споменаваме като висша форма на "изящна" проза ,казармени открити клозети лятно време.Дали това ще обогати ,лиричната чувственост на фекаломаните-нямам представа. Някога една колежка ,с която се разбирахме повече от добре идва ядосана една сутрин в института ,зачервена от яд и гнява.На любопитният ми въпрос ,какво е станало тя ми казва ,че е влезнала в пререкание с някакъв лумпен-дегенерат и той я напсувал.Та както тя каза ,аз мога да го напсувам на четири езика ,но той няма да ме разбере на нито един.Та тя беше живяла във Виена, Париж, Сана и ако не греша в Джакарта ,но не съм сигурен за последното. Та и тук така.Да аз съм съветскофил ,ненавиждама американогейския ,юдомасонски ,неолиберализъм и глобализъм и за разните говорещи зелени сополи ,това е повод за хейт ,но пък фейчето какви ви е направила.???//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"