Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Автор: Светла
Тази история се развива във вселената на Фолаут. Не е нужно да сте играли игрите или да сте гледали сериала, за да я четете, но предполагам, че ще помогне.
Част 1: Бараката
Бараката в далечината изглеждаше паянтова. Прогнили дъски и ламарина, които едва се държаха изправени, обрасла с бурени околност… Но пък беше идеална за целта ми. Изпратих Колдуел да я провери, а когато наближих, си сложих очилата и огледах внимателно отвън. Не се виждаха мини и капани, нито следи от скорошни посетители.
- Колдуел, охранявай периметъра! – наредих му.
- Да, мадам! – отвърна роботът и започна да облита постройката.
Надникнах предпазливо вътре. Светлината нахлуваше през процепите между дъските и огряваше цялата ѝ вътрешност. По пода се търкаляха празни бутилки, посуда и счупена техника. Можеше да ги пооберем, преди да тръгнем, и после да ги изтъргуваме в някое близко селище.
Свалих ръчния гранатомет на земята, после пушката и винкела. Съблякох си бронята. Проверих пистолета и го оставих до другите оръжия, заедно с кобура. После извадих от раницата шише вода и сапун. Отмих радиоактивния прах от ръцете си, доколкото можах, и ги оставих да изсъхнат на въздуха.
За момент се зачудих дали да не извикам Колдуел да помага, но се отказах. Първо, щях да оставя терена без надзор, и второ, не си падах по роботи.
Застанах до междинната стена, която ми се видя най-здрава, и разкопчах синия гащеризон. Трябваше да го сваля почти до коленете си заедно с бельото, но нямаше как. Облегнах се възможно най-внимателно, за да не си вкарам някоя треска в гърба и плъзнах ръце надолу към венериния си хълм.
Обикалянето на радиоактивната пустош беше самотно занимание. Вярно, наоколо кръстосваха и други хора, но беше така пълно с рейдъри, гънъри и прочие откачалки, че беше най-разумно да не привличаш внимание. Да не говорим за мутиралата радиоактивна фауна, която и сама не знаеше къде точно стои в хранителната верига.
Стресът от тези срещи ме смазваше всеки ден и понякога избиваше на повърхността, най-често под формата на неконтролируема възбуда.
Погалих окосмяването си с лявата ръка и плъзнах няколко пръста във влагалището си. Влагата беше осезаема. Цял ден бях на зор. Всъщност изкарах много шантава седмица, а беше едва четвъртък. В понеделник ме гониха гигантски комари, които се опитаха да ми изпият кръвчицата. Във вторник ме обградиха радиоактивни гулове и трябваше да се скрия от тях в шахтата на канализацията. В сряда бягах от супермутант с ядрена мина, която казваше пиу, пиу, пиу, и така пет километра.
А днес най-накрая намерих двайсет свободни минути, за да се позабавлявам. Пъхнах пръсти дълбоко в себе си и започнах да ги въртя в кръг. Присвих очи. Поставих дясната си ръка на клитора и приклекнах. Сигурно представлявах жалка гледка – ниска жена със смъкнати дрехи се самозадоволява в порутена барака. Но не ми пукаше! Нямаше кой да ме види, а и нищо не се опитваше да захапе голия ми задник, така че бях доволна.
Забързах темпото и откъм влагалището ми се разнесоха джвакащи звуци. Така ми се искаше да има още някой с мен. Представих си тъмнокос непознат, който ме притиска към стената и ме чука, докато дъските от тавана не започнат да падат отгоре ни. През тениската ми се провря тресчица и инстинктивно забих нокти в лигавицата си. Едва не извиках, но роботът веднага щеше да долети, затова потиснах стона. За щастие, болката бързо изчезна, заменена от удоволствие.
Извадих пръстите от влагалището си, после ги плъзнах обратно вътре. Леко ме заболя заради одраскването, но болката беше приятна. Започнах да въртя показалеца и средния пръст на дясната си ръка върху клитора. Отново приклекнах, за да се разтворя повече и да стигна по-навътре. В краката ми се надигна прахоляк. Във въображението ми членът на непознатия ме обладаваше страстно и дълбоко, а устата му се притискаше към моята. Забързах темпото, а с него се засили и възбудата ми. Дъските зад гърба ми заскърцаха.
Исках още, и още, и още. Усещах пулса си навсякъде. Скоро щях да избухна, също като мината на супермутанта на петия километър вчера. Представих си как мъжът ме сграбчва за задника и ми го набива бързо и силно. Пред очите ми затанцуваха цветни петна. Изкачвах се все по-нагоре и по-нагоре по гребена на удоволствието.
Изведнъж усещането ме заля като цунами. Застенах тихо и от върха на пръстите по тялото ми започна да се разпространява приятна топлина. Когато цунамито отмина, с последни сили вдигнах гащеризона и бельото си и се свлякох надолу по стената.
В продължение на няколко секунди седях на хладната земя и се мъчех да си поема дъх. От опиянението ме изтръгна викът на Колдуел:
- Тревога! Непознат обект на хоризонта.
Изпсувах.
- Идентификация? – попитах с дрезгав глас, докато се дообличах и нарамвах обратно оръжията.
- Хомо сапиенс, от мъжки пол, двайсет до трийсетгодишен. – рапортува роботът.
- Въоръжение?
- Пушка, нож и пистолет. Допускам, че в чантата, намираща се отстрани на тялото му, биха могли да се помещават още оръжия.
- Благодаря ти, Колдуел. Скрий се и охранявай десния фланг. Не стреляй преди мен, освен ако не ме извади от строя.
- Да, мадам!
Чух как роботът се отдалечава към ъгъла на бараката. Все още задъхана, изтрих ръце в гащеризона си, забелязах до една от стените стълба и се заизкачвах по нея. Покривът изглеждаше като че ли ей сега ще се срути, затова се скрих зад комина и насочих дулото на пушката към непознатия. Огледах го през оптичния мерник – наистина беше млад, тъмнокос и изглеждаше здрав. И сам. Все още можехме да избягаме, но предпочитах сблъсъка пред спането на открито.
- Стой! – извиках му, щом наближи. - Кой е там?
Мъжът вдигна ръце.
- Казвам се Грийвс, от Високите скали съм. Търся място, където да пренощувам, и стари вещи за търгуване. Не искам неприятности!
Огледах го внимателно, после насочих оптиката зад него. Намираше се на голо поле и нямаше къде да се скрие още някой. Вярно, Грийвс изглеждаше въоръжен до зъби, но ако не беше, щях да го сметна за луд.
- Стой там! – наредих му.
Главата ми още беше замаяна, когато се спуснах обратно по стълбата и излязох от бараката с все оръжията. Щом ме видя, той се усмихна, но очите му час по час се стрелкаха тревожно към гранатомета.
- Вътре има някакъв скапан дюшек и доста вехтории. – посочих с палец, игнорирайки тревожния му поглед. - Роботът ми може да ни охранява през нощта, а утре ще натоварим боклуците и ще тръгнем към Високите скали. Ще ги продадем заедно и ще делим поравно. Устройва ли те?
- Да.
Стиснахме си ръцете.
- Между другото, аз съм Дженифър.
Огледах го от горе до долу, без да бързам, и видяното ми хареса. Грийвс също ме гледаше, този път без да отклонява поглед към оръжията ми.
- Приятно ми е! – отвърна и се ухили.
“Надявам се наистина да ти бъде!” – помислих си, докато го въвеждах в паянтовата барака.
Браво! БраВо!
На какво казваш БРАВО Фейри. Весела
На твърдото мъжко писане на Светлето. Прилича на извадка от книжле. Прилича ми и на един автор, забравих му името, с едни две платени рускини в бардак, дет беше на живот и смърт да олаби :))). Начи, залагам ..., че Светлето е с големи топки! :))
К40 съм била имала предвид, горното съм пак аз. Кака
Чакай да проверя. Не са чак толкова големи. ;) Светла
Нищо общо няма между двата разказа Кака . Светла за мен си е авторКА и първия и разказ беше типично по женски написан. Бас, че е носител на XX хромозоми?! И имаш да вееш едни цици от балкона ми Фейри още от миналата година #самоказвам . Весела
Светла защо Фантастика (Sci- Fi, фентази)? Весела
Фолаут се води сайфай. Светла
Защото ѝ е любимия жанр! :))) А в главата ѝ е толкова подредено, смешките по стените мърдат кат хамеолеони в арабска баня, да не говорим, че само тя мисли за секс след 5км тичане, комарите, шахтата и тн и айде първата работа не е моцарела с пресен босилек, ами ръката у гащите! :)))) Светле, сестро, и аз премятам очите, па ги затворя, да не личи, че нещо взех да си представям до мен да седи един умник....
Естествено всеки знае какво става в главата на другия, кога и какво е ял и пил, как му вздейства радиацията, какво му се и иска и т.н. Светла
Светла как си с Физиката? Весела
Защо питаш? Светла
От ЦПЗ Карлуково издирват пациент от женски пол. Избягал преди края на курса за лечение. Представя се с име Фея и баламосва, че може да гадае, носи стъклена топка и има татуировка трето око. Не проявява агресия, ако не се брои сексуална такава към по-възрастни господа. Моля потърпевшите да не й правят анилингус, а да се обадят на тел. 112 Силно активна в социалните мрежи и може да бъде позната по смартфон залепен на длантта. Батко
Светла, неочаквано удоволствие е да срещна професионално написан текст. Не просто грамотен, но и правилно структуриран. Фенфикшънът има един голям проблем, разбираем е само за фенове. Останалите чупят вежди и не могат да схванат много ото детайлити. Баба Яга написа един фенфикшън по Стартрек и повечето читатели така и не успяха да включат кой, кого и защо. Мога ли да ти предложа да изградиш своя вселена? Дядо Торбалан
Светла била с големи топки ли. Ужасъ! Аман от модерни мъже. 15см
Схващам проблема с фенфикшъните, дядо Торбалане. Затова съм написала още в началото, че е такъв. По принцип се старая да пиша грамотно и имам представа как се структурира текст. Изградила съм си собствени вселени и мога да ти кажа, че и там се сблъсквам с подобни проблеми. С две думи, пак трябва да обяснявам кой, какво и защо. Последния път трябваше да отговарям на въпроси защо в епоха на космическа колонизация хората си пращат хартиени писма. А в случая много ми се пишеше фенфикшън. В последните дни приключвах много противен превод на чиклит и щях да се чална, ако нямаше поне нещо приятно, с което да се занимавам. Светла
Светла приличаш ми на автор който спря да пише и не искам да ти развалям прикритието. Но ме човърка пустото ми любопитство. Чудя се как да те попитам нещо без да те издавам:) Но ти вече ми отговори. Добре дошла. Весела
Отричам. :) Светла
Я! Вес, май губя тоя бас! :) Познала си, значи. Поздрави от Базел, гайз. И да ви кажа - гОла вода сте без мени! :)))
Ах... приятно ми е да се запознаем! Преди време бях обещал на тоя-оня, ако направя Патреон за еротични разкази, да им кажа как върви. Ако от тях има заинтересовани автори, можете да питате в е тоя профил - https://www.facebook.com/eroticni.razkazi Дядо Торбалан
Разказа не го усетих по обясними причини. Но пък едно ново присъствие го усетих и ме радва. Онзи75
Ако толкова са недобре дошли фенфикшъните, що не ги забраните? Много ми е странно, че нещо хем се публикува, хем всички се надпреварват да обясняват как не му е тук мястото. Светла
Светла е жена със сигурност! Как само ми извъртя думите от "не го усетих" на "Не му е тук мястото" ....От колко време си омъжена? Не съм казал, че не му е тук мястото. ТУК МУ Е МЯСТОТО, ЧАКАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО! О-75
Е, ако масово не го усещате, може би наистина не му е тук мястото. Има продължение, но доста се чудя има ли смисъл да го пускам. Светла
И ако ще се хващаме за думички, аз също не съм казала, че си казал, че не му е тук мястото. Светла
Винаги има смисъл! Дърти сме и за това не го усещаме. Предполагам, че има и млади, които ще го прочетат след време и ще опръскат екрана... Пиши не се чуди. каквото ти харесва това пиши. На мене и хомо разказите не ми харесват, ама има такива дего ги търсят.... / намигане/ О-75
Светла, тук му е мястото. Имаме си даже прецедент и категория. Все пак е строго профилирано, а и аз бих го причислил за софт. Но пък аз всичко, при което няма анус в диаметър над 5 санта го имам за софт :D. Баш му е тук мястото, така има разкази за всеки вкус. Дядо Торбалан
Ден първи .....всички са усмихнати и любезни....което не е гаранция че ще продължи...даже са ларж...утре ,нов ден ,нов разказ и дивите кучета захапват....усмивка
Така, така! Нашият старшина викаше: Няма страшно! Тука първо 'раним, после ибем! Дядо Торбалан
Светле, мъжката те усетих, мъжки се държиш, нема се огъваш! Искам да знам какво става после, тоя мизерник пичага ли е или я прецаква, за да му отмъщава на друго място, по друго време, също ме вълнува кучето ...ьъъъуу тва бе, дрона как се захранва и изобщо, пускай , чисенетрай! Сигурна съм, че Онзи ши оплиска тавана :))))
Светла, пиши си смело, не е нужна да се обясняваш никому, на мен лично също не ми харесват такъв тип разкази, но това не означава, че не струват. Пиши, така както го чувстваш, имаш талант. 15см
Чеки, дрезгаво да запея в хора. Не чакай одобрение от читателите. Аз чекАх 15 години. Нема файда! От 1 000, буквално, един ще ти каже "браво". Пиши си, среден пръст на който не харесва и толкова! Дядо Торбалан
То аз пиша, но дали ще публикувам е друга работа. Ти пишеш ли, 15 см? Може да намина да ти кажа, че твоите разкази не ми харесват. Светла
На мен един кретен веднъж дойде да ми се заяжда публично за боксерките за главния ми герой, ама според мен си търсеше на кого да си го изкара. Светла
Също и броколи не обичам, смокини, смятам, че са отровни, бира със шкембе също не обичам, както и разни модерни аранжименти на автентични фолк песни. Иначе джолан с картофи обожавам... 15см
Пиша, когато имам муза и то е само и лично за нея. Не е нужно да се харесваш на всички, разни досадници и дразнители винаги ще има. 15см
А, значи затова толкова смело раздаваш коментари, 15 см, щото не публикуваш. Светла
Отивам у Хоремага да жуля облачета.....15см
А как лъже, че мастиката било у герано! СЪрце да те яде! Как съм я мислил тая ледена мастика, не е истина! Дядо Торбалан
Хахаха, тя тая търговишката пущина седи и чака за допиване при нужда... 15см
У поремагу жули на аванта, черпят го, нал е големец. Батко 15,5 см...
15КАААААА, чеки , че мъ клати рейсо към наше село, ма нещо фанах тука интрижка :)))) Коя е таз специална женичка, дет все и само за нея пишеш? А? А? А? Ма мамин златен! Верне ле? Пишиш си ѝ за лична употреба ...Ах, колко романтично! :))
Ох, много е романтично и интимно, чак ни знам как поддавам да го споделя... Пиша на разни парясници и коят вържи мърсуваме. Много е романтичнооооо. 15см
Аааааа, Оооооооо, Ееееееее, щом връзват...ши пишиш :))). Мерси ти за споделянето, 15-ка, в таз ни интимна група отбрани словоблудници. Казвах ти вече, че много желаям да ти видя почерка :))), пък аку съ престрашиш от *инстанцията/ институцията*, само ще ме зарадваш! :) Подлиз- подмаз :)))Кака
Наистина ли хората в месец Май 2024 година се гордеят ако се наебат с възможно повече хора? Гледам че си пишете някакви прякори и нека и аз да си напиша - Православен
Това пък сефте го чувам, не знаех, че има такава модна тенденция. Но пък е нормално, все пак е пролетно.... 15см
# Приятна изненада с fallout. Благодаря!
то страсти
...то чудо! /Извинявам се палави са ми пръсчетата пипат встрани/ 15-ка, давй бърже мастиката - имам маринован сафрид за нея О-75
Най-накрая някой, който да е чувал за Фолаут. Сериала ли си гледал или си играл някоя от игрите? Светла
Мастиката е уникално питие. Забързва жената и забавя мъжа... 15см
Zh. Стана ми интересно, намерих сериала и го свалих. Изключително висок рейтинг има! Светле, разкажи сега какво ще стане в тая паянтова барака.