Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Автор: Светла
Част 4: Реката
В убежището се беше вмъкнало нещо ужасно. Пролази през прага, подмина ме, тропайки с хининовите си крачета, и се пъхна под леглото в стаята ми. Изскочих навън и ударих бутона, затварящ вратата-шлюз. Трябваше да извикам Колдуел. Затичах се по коридора, но не можех да дишам.
- Колдуел! – извиках, щом го забелях.
От устата ми излязоха само хрипове.
Роботът се скри зад ъгъла, а вратата на стаята ми се разтресе.
Събудих се внезапно. Наоколо беше пълен мрак, от едната си страна усетих пръст, а от другата – нечии гърди. Заопипвах трескаво.
- Ей, Джени, какво става? – измърмори сънено Грийвс.
- Трябва да се махна оттук! Веднага!
- Да не те ухапа нещо?
Плъзнах мисълта си надолу по тялото. Бях леко изтръпнала и краката ме боляха, но сякаш ми нямаше нищо.
- Добре съм! – отвърнах накрая. - Просто кошмар.
Грийвс ме погали по косата.
- Заспивай!
Така и направих, но по някое време се събудих от неговите паникьосани движения. Проведохме почти същия разговор, после отново заспахме.
На разсъмване се събудихме схванати и гладни, но живи. Отправихме се към реката, която, по негови сметки, продължаваше и насам.
- Жалко, че нямаме гайгер… – казах, щом я забелязах.
- А къде ти е онова нещо, което се слага на китката? Не те видях да го носиш вчера?
- Взеха ми го. – отговорих с половин уста.
- За какво те изхвърлиха от убежището?
Въздъхнах.
- Толкова ли е очевидно?
- Както каза, никой не излиза оттам. Предполагам, не и по собствено желание.
- Надзирателят ме обвини, че съм повредила водния филтър, който сдаде багажа от годините липса на поддръжка. Сблъсквал ли си се с феномена, когато нещата в селището вървят на зле, всички мълчат и само един се обажда? Този човек обикновено е мразен от всички началници, нищо че заради неговата намеса все пак условията на живот се подобряват. Накрая нещо се прецаква заради немарливостта на шефчетата и познай кой е виновен?
- Ти?
- Точно така! Спретнаха ми бързо процесче и вечерта вратата на убежището вече се затваряше зад мен. Не очаквам да изкарат още дълго там, ако нищо не се промени.
- Не ти ли е жал за другите?
Свих рамене.
- А на тях не им ли е жал за мен? Седят си на топличко и чакат да падне таванът, който нищо чудно скоро наистина да се срути, докато мен ме хапят, бият и насилват навън. Така че не, не ми е жал! Писна ми да съм единственият човек, който бута убежището напред! Да се оправят! Както и да е, повече не допуснах тази грешка. Ако видя, че някое селище се управлява по този начин, си тръгвам. Не съм им длъжна!
Грийвс въздъхна, но не отговори.
- Ако пием от малко от водата, ще хванем лъчева болест, но чак утре! – отбеляза малко по-късно. - Дотогава може да стигнем до селище, където продават радауей.
- Знаеш ли някое?
- Аха.
Наведохме се и пихме. През цялото време в ушите ми пукаше гайгерът на пип-боя, който беше останал в убежището, но знаех, че това е илюзия. Човешкото тяло няма датчици за радиация.
- Искам да се изкъпя. – казах. - И да си зашия гащеризона. В корпуса на Колдуел има игли и конци, защото обикновено той ми поправя дрехите.
- Давай, аз ще те охранявам! Можем да похарчим два часа. Само не се бави, че и аз лепна.
Съблякох якето и гащеризона и ги метнах на близкия камък. Бяха покрити с мозък, кръв и сперма, но нямаше как да ги изпера. Взех рибарската мрежа, с която беше омотан роботът и се опитах да уловя нещо. Късметът ми се усмихна и малко по-късно две риби, големи колкото дланта ми, вече се мятаха на брега.
- Ще ги изпека, след като се изкъпеш! – обеща Грийвс.
Избълбуках в отговор и се захванах да се поизчистя. Измих си косата, доколкото можах, после пъхнах пръсти във влагалището си и го изтърках. Беше лепкаво и мазно и ме болеше, сигурно ми трябваше доктор и спимпак, но щях да изкарам още няколко дни. Поне студената вода притъпи болката, така че го оставих на мира и поплувах.
- Така и не ти благодарих, задето ме спаси вчера! – обади се Грийвс, докато оглеждаше дърветата с гръб към мен.
- Няма защо!
- Напротив, има! – той се извъртя да ме погледне. - Без теб сигурно още щях да съм там и да ме содомизират мръсни рейдъри.
- Без мен сигурно нямаше да те хванат.
- Не бъди сигурна.
- Аз съм виновна, че се предоверих на Колдуел. Сигурно са го забелязали отдалеч.
Излязох от водата и се насочих към робота.
- Така или иначе сигурно щяха да влязат в бараката.
- Но ако Колдуел беше вътре, ако бяхме нащрек, вместо да се натискаме… Предполагам, че трябваше да минираме наоколо или да сложим капани.
Грийвс поклати глава.
- Не си го причинявай! Човек все някога трябва да спи. А тези мини, половин час ги слагаш, после два часа ги махаш и пак те е страх да не настъпиш някоя. Същата работа с капаните. Нека просто се поучим и да не допускаме отново такива грешки.
Отидох до гащеризона, за да си взема отвертката.
- Как са го обезвредили, между другото? – попита спътникът ми.
- Взели са му батерията. Издебнали са го, когато не гледа към тях и са го хлопнали с нещо. Роботите от серията “Мистър Хенди” са вечни, но имат някой и друг недостатък. Фокусът на очите им е предимно напред, например, но пък и не мисля, че са ги подготвяли за бойни условия.
Тикнах отвертката в процепа и напънах. Капачето се отвори.
- Значи ще трябва да му потърсим и нова батерия? Това няма да е евтино!
- Мда… – отвърнах, но вниманието ми беше приковано другаде.
На мястото на батерията се мъдреше цилиндрична кутийка.
Обърнах робота към светлината, за да се уверя, че не е експлозив, после внимателно я извадих. Вътре имаше микрофилм.
Развих го и го разгледах. Снимките бяха на някаква сграда, доколкото можех да преценя.
- Трябва да ти покажа нещо!
Занесох го на Грийвс и той му хвърли поглед.
- Какво да го правя?
- Прибери го обратно. После ще се занимаваме с него.
Звучеше разумно. Върнах кутийката на мястото на батерията и извадих игла и конец. Взех си гащеризона и седнах върху якето, за да шия с пушката до крака си.
Грийвс отново ми хвърли поглед.
- Знаеш ли, започвам да разбирам защо носиш синия гащеризон.
- Защо?
- Защото искаш другите да те подценяват. Невинното момиченце, току-що излязло от убежището, което си мисли, че храната расте в консервите.
- Може и да така да е.
- Определено е! – Грийвс ми хвърли още един поглед. - А и мен са взели за наивник покрай теб. Ако беше облечена с друго, сигурно щяха да те пребъркат по-внимателно и да ни насилват без оръжие по себе си. Никога повече няма да подценявам хора със сини гащеризони.
- Е, предполагам, че не е добре да подценяваш никого, така или иначе. – отвърнах философски, докато се мъчех да събера разкъсаните парчета. - Гледай си гората, ако обичаш!
- Извинявай, просто си много сексапилна така, с иглата и пушката. Изглеждаш едновременно невинна и опасна.
- Мога ли да попитам как се връзва това?
Той вдигна рамене.
- Както се връзва гигантски човекояден гущер-хамелеон, предполагам. Или онези, дето живеят край кратерите от бомбите. А мога ли да попитам аз с какво ти привлякох вниманието? Освен с това, че бях там?
Вдигнах очи от гащеризона.
- Предполагам, че ми напомни за невинните детски години. Смяташ че са подценили мен, но аз мисля, че са подценили и двама ни!
- Е, аз не направих кой знае какво.
Изгледах го.
- Ако не се беше намесил, щяха да ни гръмнат. Така че аз също трябва да ти благодаря, задето се изложи на опасност заради мен, въпреки че беше вързан и беззащитен.
Грийвс замълча.
- Значи искаш да те чука някой, който ти напомня за невинните детски години? – попита накрая.
- Да. Ако ти звучи странно, можеш да го включиш в списъка след гущера-хамелеон и отшелниците от радиоактивната пустош.
- Мисля, че трябва да си легнем пак възможно най-скоро. Да отмием спомена за случилото се и да започнем на чисто.
Въздъхнах. Не бях сигурна, че скоро ще ми се появи такова желание, но от друга страна разбирах защо го иска. На него вероятно му е било по-тежко, отколкото на мен. И по-болезнено. А и аз бях тази, която освободи и двамата. Може би просто искаше да се почувства отново мъж, да си докаже, че случката не го е направила импотентен.
Заля ме чувство за безнадеждност, както когато ме изхвърлиха от убежището по гащеризон и с две бутилки вода в ръцете. Но изпитах и някаква странна надежда за бъдещето като при вида на първия ми изгрев.
- Добре! – отвърнах. - Веднага щом стигнем на безопасно място.
Грийвс си изми ръцете в реката, после набързо изпече рибата.
Облякох си гащеризона.
- Е, как ти се струва? – попитах го и се завъртях.
Щом се обърнах пак към него, открих, че ме гледа с усмивка, но не така, както се гледа боен другар или като че ли иска да ме съблече, а все едно вижда мен. Сърцето ми потрепна, сякаш доловило рядък радиосигнал, и му се усмихнах в отговор. После обаче си спомних за цялата каша и извърнах поглед.
- Добре си се справила! – отвърна кратко той.
Усмивката беше изчезнала от гласа му.
После се съблече, а аз останах на пост до огъня с гръб към него, но не можах да не си открадна няколко погледа. Наистина беше привлекателен. Тялото му беше като изваяно – имаше умерени мускули на ръцете и краката, а членът му беше отпуснат, обаче си спомних как изглеждаше, преди да влезе в мен. Представих си голото му тяло върху моето, но се сетих за измъчената му физиономия на поляната и за ръката, облечена в кожено яке, обърнала главата ми към тревата.
Сковах се. В ума ми сякаш се издигаше висока тухлена стена, от едната страна на която се намирах аз, а от другата – усещанията ми. Поне предполагах, че са още там. Чудех се дали и Грийвс се чувства така.
Чух го да се хвърля във водата и въздъхнах. После се съсредоточих в оглеждането на периметъра. Беше започнало да се захлажда, така че той бързо се измъкна от реката и отиде да се сгрее около догарящия огън.
Рибата беше страхотна и вече нямах съмнения, че това се дължи на готварските умения на спътника ми. Вярно, бях гладна, но никой глад не може да те накара да си оближеш пръстите така.
Заровихме костите и въглените и се приготвихме да вървим. Оставаше ни още малко дневна светлина.
- Дръж се! След два часа би трябвало да сме в Крепостта. Там ще преспим и ще купим батерия за робота ти.
- С какво?
Последния път, когато проверих, разполагахме с десетина капачки и някоя и друга кутия цигари.
- Ще го измислим! Нали казваш, че тук хората правят всичко с всичко? Ако имат батерия, обещавам, че ще я купим!
Слагай поне малко секс в епизодите...
ако пием малко вода ще хванем лъчева болест.но чак утре....та затова ще се и изкъпем и рибка ще ловим и хапнем...ужас чак утре...смях
Секса се надушва, иде, иде, Онзи. Светле, а с това "видя мен" :))), мисля, че удари тавана на романтиката :)). Не знам дали ще го разберат, уважаемите потребители. Ние сме свикнали да виждат в нас образи на очакванията си. Почти винаги се правя на идиот и им ги покривам. Тъй че това "видя мен" ми стига повече от секс. Та, дали разказа става за чекия или не? :)))) Я, мирно и вадете двоен лист! :))
Вдъхновен от тази поредица, мисля сложа изкуствен интелект и крила дронски на моята Маруся... 15см
Вследствие на тази поредица, виждам, че постоянно очаквам момъка да я хлъзне, а Светлето е чиста душа и описва чисти душѝ в истинска постапокалиптична любовна история. Отивам да си потъмня косата в унисон с тъмните си предположения.
По принцип не съм фен на компютърните игри при все че почти цялото ми време минава пред монитор. Обаче... Светла в случая е майстор. Харесва ми баланса между секс и екшън, поддържа напрегнатост. Както посочи Fairy - понякога една фраза на точното място върши работа като 2 абзаца описание.
:))Аманс, винаги се изразяваш толкова добре. Сега ме е срам да си го кажа :), но все пак ще се изложа. Светле :))), онова с подлозите. Не ми дава мира. " Проблема" е съществително, но не подлог, щот не извършва действието виждам, а може би някво обстоятелство. :)) Пусто, не мога да живея с грахово зърно под разказите. Не е за пълен член "проблема". :))) Е, сега ви става ясно как се кастрира съпруг. :)))
За разочарованите, че няма секс, сори. Не намерих как да набутам и тук, без да си дерайлирам историята тотално. Обещавам да се реванширам. Феъри ме разбира, исках малко романтика да сложа и време героите да си починат и да се освестят. За това, че се къпят в радиоактивната вода, пият я и ядат риба – да, лъчевата болест не им мърда, но за щастие в тази игра са измисили радауей, така че няма страшно. Всеки, който е играл Фолаут знае, че в началото героят започва чист и без радиационен демидж, подминава разните локви, реки и езерца с високомерно вдигната глава, обаче като го погнат си се крие в тях като стой та гледай, че и пие, щото този демидж няма да се излекува сам, а стиймпакове няма. Светла
Толкова лицемери на едно място събрани ми идват в повече. Прав е Директора като ви нарича лизачи на задници. Весела
Снощи ви го написах, щом съм казал за нещо, че е така, значи на 100% е така!!! [Луи Пастьор]
Довечера ще се произнеса детайлно за лизането на задници. Кой и защо го прави. [Луи Пастьор]
Не съм най-добрият учител по този въпрос, но да кажа за подлозите. Подлогът е този, който извършва действието (или върху когото се извършва действието) в изречението и обикновено е съществително. Простото изречение има един подлог. Сложното има повече от един. В изречението „Какъв е пролемът?“ проблемът е подлог, той върши действието. Действието е, че подлогът съществува – глаголът „съм“, в случая „е“. Така по-ясно ли става? Светла
Светле, изречението (по памет) беше "Не виждам къде е проблемът". Понеже е често употребявано, ще го въртим още доста :))), та ще си остане вече кудош да го пишем сбъркано. В случая ми се обажда няква справедлива педантичност да го изясним тоя казус и разчитам на теб, като по- близка до редактори/ коректори, щото инак казваме едно и също, а го тълкуваме различно. :))
Аз съм по- горе. Светле, прочетох те с една лична вметка под друг разказ. Мога само да се предложа за лигоч и хилеж, ако ти се пие кафе/ бира/жин по софийските паркове/ капанчета. :)
За „Не виждам какъв е проблемът“ би станало по-ясно, ако го разделим на две прости изречения: „Не виждам“ и „Какъв е приблемът“. „Не виждам“ не ни интересува, а за „Какъв е проблемът“ вече обясних по-горе. Мисля, че объркването идва от това, че пълният член почти никога не се произнася и човек е свикнал да казва и да чува „проблема“. За виждането ще се радвам, но не знам как да се свържем, за да се уговорим. Светла
Ма как бре :))) laughingfairy2023@gmаil.com ми е фалшивия мейл :))).
Имаш поща. :) Светла
Имаш отговор. :))
Айде бабите, отивайте да си спрягате и изпразвате пълните членове в пощенските КУТИИ!!! [Луи Пастьор]
Дядо, ходи да спамиш другаде, а не под моя разказ, ммм? Светла
Търса мъж за тройка с жена ми 0878156886 вайбър
Бабе, слагай лупите и чети. Първо, правиш си сайт по правопис за баби! А дано, поне на тая възраст станете грамотни. Второ, слагаш си съответните филтри против спам и тогава ще имаш претенции за МОЙ - ТВОЙ. От няколко дена(от появата ти) не ти спря словесното разстройството. Пий лекарства, не сме длъжни да ти слушаме и твоите брътвежи- МОНОЛОЗИ НА ВАГИНАТА!!! [ЛУИ ПАСТЬОР]
Ей, франсе
Вземи да си свиеш перките и да се държиш прилично, а? Светла
О, на теб ли е говорел? Мислех, че това са репликите му за мен. :)) Карай, има още няколко и ги върти отначало. Стана ли време за жинче :)) ? Лястовиците кръжат.... полъх ме гъделичка с косата, развята...мушкатата танцуват ...лежа и гледам право нагоре, към плуващите облаци ...ОМммм
Ей тез музейните експонати пощи си размениха, килотите си трампиха, ама пак тука на публична показ! [Луи Пастьор]
А къде бе, акъл? Как да стигнеш до някой, когото познаваш само от този сайт, ако единият не си даде имейла, а? А? Светла
Светла , тя Феята има каталог с мейли на всички потребители ха-ха О-75
Явно и не можеш да асимилираш прочетеното бабче, та ще пробвам пак да ти обясня! Разменихте си там гащите, та какъв го дирите пак тук? Разменяйте си знанията там и си правете диалог на двете отхвърлени вагини! [Луи Пастьор]
Светле, то по мейл е много напредничаво общуването, и аз имам мейл коги преди 100 години карах курс по компютърна грамотноссс:)15см
И не се заяждам, просто се базикам, лаф да става... 15см
Явно и ти не ме разбираш, Луиджи, така че що не идеш да си удариш една чекия, та да се успокоиш? Светла
Ама с Чили сос ли да бъде или с червен пипер, а за фон твоя сбабичосания задник ли да си представям или на Грийвс радиоактивния задник? [ЛУИ ПАСТЬОР]
Търкалям се из телефона :)). 2018година кака ви е пишела така, зеро органи и сокове: ************Градът жужеше в прах и горещина. Хаос от децибели на клаксони и човешки брътвежи. Утеха се носеше от разцъфтелите акации със сладостен аромат, а сенките на широките тротоари предлагаха и изобилие от свеж липов полъх. Блясналите кубета на величествени сгради контрастираха рязко с тъмните коридори на галерията, в която кипеше труд в пълна тишина. Зноят стоеше навън и надничаше любопитно през високите прозорци. В залата все още цареше утринната хладина, което улесняваше работата на студентите. Боите сега не засъхваха така бързо, а и горещината би направила ръцете лениви. След като утихна встъпителното трополене от разместване на триножници , разпръсване на художниците из залата и приглушеното обявяване на задачата , най - после и моделът застана мирно, а доцентът се вглъби в световните новини за свободни длъжности. Всички се страхуват от рисуване на тяло. Виж, графиките и натюрморта дават свобода на линиите, светлините и формите. Но тялото , то е дадено по Божи образ. Има точни пропорции. Има вътрешен живот. Тяло се рисува най- трудно. Някои така и си завършват, без да си го могат. Заскърцаха моливи. Някой си отвори кенче с напитка. Друг чуваше звън на камбани - дали от снощната водка или от катедралата не беше ясно. Кльощава мъжемразка топеше бясно пръстите си в палитрата и ги обтриваше с наслада в платното. Не искаше да изпусне и миг от прекрасния модел, излегнат в небрежна поза. На подиума беше центрирано бюрото , върху чиято твърда повърхност бе изложила плътта си жена. Тя идваше тук редовно и така си почиваше от домакинския труд. Никой не може да предположи как се чувстват ръце , пипнали и преместили хиляди разхвърляни предмети. Колко опънати и болезнени могат да са жилите на гърба , след като пренесат торбите от пазара. Никой, загледан в танцувалната походка , не би отгатнал в каква крайна нужда от отмора са тези крака. Крака, стояли прави с часове, не са като крака, седяли с часове. Затова моделът искрено се наслаждаваше на часовете спокойствие , в които получаваше пари срещу нищо. Бърз душ, лека дамска чанта и в пълна наслада тя идваше тук, изпълняваше позата, каквато я изисква заданието и се отдаваше на пърхащи мечти и забавни мисли. Не щеш ли един слънчев лъч се откъсна от тавана и тупна върху корема ѝ. Жената бе престанала да оглежда рисуващите през замрежен поглед. Играта да си представя как живеят я отегчи и сега премяташе наум следващите си задачи. Слънчевото зайче не избяга. Скоро тя усети топлината му да се плисва приятно по заобленото възвишение , издигащо се в ритмично дишане. Друг лъч пробяга по тавана и се стрелна през гърдите ѝ. Спря. Ярка светлина огря зърната и те придобиха нов цвят. Гърдите ѝ сякаш се уголемиха и в сянката под тежестта им се усети обемност. Зърната ѝ бяха разположени в големи тъмни релефни кръгове, но скоро студентите видяха с очите си как те се издигнаха и щракнаха весело . Моделът задиша по- бавно и по- дълбоко. Притисна очи. Лека усмивка разкраси лицето ѝ. В залата се понесе енергия. Закръжи наоколо. Усетиха я в скоростта на четките. Почустваха я върху кожата на ръцете си. Анализираха я по фокуса в ума си. Енергията засия по извивките на голата плът. Раменете зашепнаха прелъстителни покани. Шията се извиваше любовно. Гърдите тежаха омайващо . Четките съскаха, разбеснели се. Доцентът хипнотизирано измерваше пропорциите. Още слънчеви лъчи заслизаха към божественото творение. Огряха разпилените коси. Клепачите , усмихнати в сласт. Сега моделът дишаше бързо и учестено. Тъмната вдлъбнатина на пъпа крещеше предизвикателно. Приканваше. Молеше. Бедрата лъщяха като пресно сервирано блюдо. Сочни. Вкусни. Меки. Доцентът искаше да ги разтвори и да засмуче направо от десерта. Да оближе гладкия му марципан. Да захапе хрупкавата ягодка и да я завърти из устните си. Искаше да усети на езика си лекотата на маскарпонения крем, а невинната му сладост да го настървява за още и още. Студентите рисуваха бясно. Имаше нещо ново, нещо гениално и вдъхновително тази сутрин. Те виждаха извън очертанията. Виждаха радост. Усещаха божествена наслада. Повярваха в живот извън греха. Повярваха в добрия Бог. Този, който е създал светлината. Лъчът, който да огрее тялото, което е Той е създал, е един Единствен и е Master. The best! Доцентът наруши тишината. Обяви с прегракнал глас, че му е ебал майката , но на моделът е нужна лека корекция. Приближи се , положи благовеещи длани на бедрата ѝ. Разтвори ги и впи устни. Някои студенти скицираха сцената. Други бясно оцветяваха слабините си. Трети се споглеждаха невярващо. Как се рисуват любовни звуци?
Онзи75, между каталога с мейли и паюжината ми няма кУрелация. Ще трябва да се стиковате за повече достоверност. :))))
Светле, ако ни потръгне лафа и ме изтърпиш, ще идем и на изложба на мой близък, с жива китарка от 21:30ч :))) и тва го пиша нарочно на всеослушание, само, за да се апи най- заядливия тук. :)))
Fairy, пак търсиш призраци между редовете и то в КуРелация ха-ха Аз съм единак :)) О-75
К'во да се хапя, имам венерическо заболяване(демек-боли ме РЯЗАНИЯ и топките.... ъъъ...., тя само една ама карай)де щели две баби да си веят шундите за минутка изпросено внимание. Само да знаете, че може да заспите преди края на изложбата, щото пенсийките са свикнали рано, рано да си лягат. [Луи Пастьор]
Светле,аз съм си спокоен. Ти ми се струваш не спокойна нещо. Защо? Какво те мъчи? Сподели, ако искаш... 15см
Онзи, под стиковане :) имах предвид версиите, не ритъма :)).
Giv, сега прочетох "СЕКС" случката и последвалите лизачески коментари на едната баба към дирника на другата баба + някой и друг привърженик от "твърдия" електорат на ВЪРТИ ОПАШКАТА. Верно голямо лизане е паднало, още е лигаво и хлъзгава от старческите лиги. [Луи Пастьор] Ще продължа след малко, че ме търсят от БълХария.
ПРЕДСТАВЯЙ СИ ТВОЯ СЪСУХРЕН ДЯДОВСКИ ЗАДНИК, ПАЯЖИНЯСАЛИЯ СИ ХУЙ И НЕЩАСТНАТА СИ ТОПКА, ОТВРАТИТЕЛЕН ГЪЗ ТАКЪВ!!! АЗ ПРИКЛЮЧИХ. АКО СЕ ЧУДИТЕ ЩО НЯМАТЕ АВТОРИ, ТОВА Е ЩОТО ГИ ГОНИТЕ С ОТВРАТИТЕЛНО СИ ГНУСНО ОТНОШЕНИЕ! МАЙНАТА ВИ, КОПЕЛДАЦИ СКАПАНИ! ЗАВРЕТЕ СИ ТЪПАТА ПАСИВНО-АТРЕСИВЩИНА В СМРАДЛИВИТЕ ЗАДНИЦИ! ЕБЕТЕ СИ МАЙКИТЕ! ЕБЕТЕ СЕ И ЕДИН ДРУГ ЩОТ ВАС НОРМАЛНИЯ ХОРА НЯМА ДА ВИ ЕБАТ! Светла
Та така, до къде бях стигнал, даа до взаемните аналинтуси ва двете баби. Виждате и истеричните излияния на "великата" авторка на сикиша с радиоактивни отпадъци в облъчени реки и секси обяд с мутирали рибки. [Луи Пастьор]
Спри да се излагаш, Бахуре! Натвори достатъчно
Бабе, чЕкай да изпия един беналгин, че почна да ме боли главата, явно се напрегнах, като ти прочетох речника колко е цвтущ. Само за протокола: Никой, никога в нито един ЕРО сайт не е писал такива думи. Ти ли се оказа най-голямата и засегната от ИСТИНАТА интелектуалка? Питам и отговор не чакам!!! Пий си успокоителните или там каквито са ти изписани, че да не разказваш линейки на празно докато други хора наистина имат нужда от тях!!! [Луи Пастьор]
Върти опашката, стига софлира и ти, че като се сетя как обменяш лично инфо зад гърба на потребителите+..... [ЛуиПастьор]
Директоре, не търси Весела. Тя си тръгна, благодарение на лицемерието в коментарите. Тръгнаха си и разказите ѝ. Дядо Торбалан
Четете повече и пишете също, но знаете по-малко, не виждате по-ясно бъдещето. Светът и хората се променят толкова бързо и за да ги догоните остават без дъх в море от информация, в море от ПОЛУистини в море от лъжи. Изгабрикуван свят, логоритми! ОСТАВАМ ТУК! ВЕРЕН на фактите в живота, аз съм ВАШ! [Луи Пастьор ]
Д.Т.,то това бе ясно, аз ѝ казах на върти куйрука, като ми звънна да ми сподели първият път за разминаването с Весела! И тя от няколко дена пише в коментарите към мен, че втори път няма да допусне да бъде заслепена от звезден прах, ама върти опашката не се усети. Вчера им писах, че станаха три змии и си настъпват клиторите и се хапят, ама новопристигналата баба ПЛЮ по мен напълно НЕЗАДЛУЖЕНО! Харизматични душички, които не носят на критика. [Луи Пастьор ]
Бахури, не ми се искаше да влизам в диалог. Усещаш ли се колко е долно да сееш подобни твърдения? На който ти вярва, майната му! И сега какво следва? Да се шириш с чужда пита помен да правиш? Да преписваш и осакатяваш чужд труд? Най- после и ти писател сред писателите? Спаси сайта? След като изгони сумай хора с мизерното си държане? При тва не влизаш тук за чекии, нали така? Така ми каза. Да не те помисля за някъв извратеняк. Ти влизаш тук, за да се забавляваш, ядосвайки някого. Перефразирам изказването ти. Трол? Енергиен вампиризъм? Лишено от любов детство? Кой ти е идеалния вариант? Висиш на пусия и чакаш нова авторка, за да отвориш шлифера? Не си забавен. Не си оригинален. Проста елементарна дебилщина, това изтропа. Някога поне правеше анализ и звучеше възпитано. Е, бая изпростя. Адски съм разочарована от теб.
Хора на 50- годишна възраст не може да търсят тепърва приятели и то по интернет за да има с кого да изпият по едно кафе. Несериозно звучи и изглежда. Нима толкова начетен човек(за каквито се лансират) нямат приятелства от училище, университети, колеги от работа......???? Все обикновени и дребни въпросчета, с лесни отговори. [Луи Пастьор ]
ДТ, ти ни нарече лицемери, защото харесваме разказа. Вес ме нарече жалка за същото. Защото виждам романтика и хубаво творческо писане. Твърдите, че тук е порно сайт за секс, органи и сокове. Твърдите, че има добри пропорции за секса към сюжета, твърдите, че има оптимален брой думи. Но сайтът е свободен, доброволен и основно чужда собственост, чийто притежател пуска разкази, както прецени. Кой решава дали някой е за тук? Кой решава дали нещо е хубаво? Дали да го харесам? Утре кого ще публикуват? Баху? Ти ще се постараеш за в събота, с продуктово позициониране? Кво ви става, бе?
Как е, насочихме светлината на прожектора върху истината и се видя задкулисието ли? Гадна работа! Писал съм го и пак ще го напиша, от как се появи ТИ февруари месец 2023г. и сътвори всичките тези неща за които подмятам от тук от там ОТНЕ харизмата на сайта. Нима преди твоята поява не съм писал язвителни и критикуващи коментари??? Ама никой не фамилиарничеше като теб!!! Никой не се е имал за голям автор, от как се появи, то голямо оспорване за пръв автор, за подлози, за пълни членове....., за бъдещи редактори, за административни права, кой като какъв се явявал за да ме защитава от мъжка солидарност, а видиш ли не се е съгласил да оближе гъза на ГОЛЯМАТА писателка. [Луи Пастьор ] []
И стига си бляла, като овца! "БЕ" Аз ти го написах не веднъж, Весела ти го намекна! Ти продължаваш, сега остана да ни напсуваш и нас и майките ни, като твоята наборка, новата пишман авторка, която бе решила, че трее ѝ се кланяме и да си покажеш истинското лице. Хайде, тръпнем в очакване. [Луи Пастьор ]
Фери, не лъжи, грозно е почти толкова, колкото лицемерието. Нарекох ви лицемери, защото твърдите, че една фраза била повече от няколко абзаца детайли. Къде е тая фраза тук? Къде в този разказ има секс? Наясно съм, че това е свързващ епизод, но не е коректно да се поднася така в страница за секс разкази. И е изключително грозно да слагаш това по-горе от който и да е от разказите на Весела в контекста на sexkupon. Бях го казал на Звезда, не се пробутвайте прозата, маскирана като секс разказ, само защото знаете, че иначе никой няма да я прочете иначе. И това иди-дойди, човещина, ама хвалбите са си чиста проба лицемерие. Заради този страшно накефил те епизод от sexkupon изчезнаха 130 000 думи секс разкази. Браво! Сериозно постижение! Смяташ ли, че страницата спечели? Много ви бърка в очите Патреона ми, но той показва, дали пиша добри секс разкази или не. Лаф пара не чини. Дядо Торбалан
ДТ, напоследък с лека ръка триеш разкази. Имаме история и за това с теб. Тогава излагахте доводи колко това не е етично спрямо сайта, създал условията и средата за писането им. Защо обвиняваш мен, не разбрах, че ти си изтрил разказите на Вес? И защо като знаете, че разказите са кът, не се радвате, че има нов автор? Защо Вес не седна да пише, за да покаже как трябва? Усещате ли се, че се получава няква токсична узурпация, спрямо когото не харесвате? Много се ядосах. Чик метален вкус придобих. Чеки да пийна жинче.
Чак ми се отвори глътка за четвърто облаче със содичка... 15санта
:))))) Ма молим ти се!
Д.Т., аз предлагам да спрем, защото аз като пиша истините е друго, но дошли от твоето перо удрят смъртоносно!!! Какво още не разбра, земляк? Написах ти, че не ми се нравиш, като човек, като характер, НО за сметка на това разказите ти са ЕБАСИ работата! Писал съм, за толкова години никой друг автор не ме е кефил така с творбите си! Ти и "дъртия пръч", това сте авторите които предизвиквате фурор. Знаеш ли колко пъти съм стоял загледан с ЧАСОВЕ в изчетената история и съм се чудил как аджеба ги измисляте тези истории. Споделял съм ги с батко ми да чуя и той какво мисли, а той е човек аристократ! Кой друг още очакваш да ти оцени възможностите, аз СЪМ човека с порциите, ФАКТОРЪТ. Изчел съм стотици разкази, написал съм хиляди коментари и ако този не ти стига да си направиш изводите къде си като автор на Еро разкази......., здраве да Е! [Луи Пастьор]
Ама тая наглата продължава да търси внимание, е нямам думи вече..... До преди малко ни се подиграва като бате Бойко, к'ъв обран бостан сме били без нея и някои други, сега пак цъфнала за наздравици...... [Луи Пастьор ] [Луи Пастьор ]
Прието, Директоре! Спирам, благодаря за оценката. Жалко че Пръча изчезна... Дядо Торбалан
ден трети ....и тя си тръгна ядосана...моля п.п. а уж я предупредих за лафовете тук
Д.Т., благодаря за съображенията! Относно "дъртия пръч", представях си го като Вежди Рашидов - почерпен седнал и вместо да ги разказва масалите гласно ги пише. И тебе си те представях другояче, но затова натъртвам, че отнеха харизмата на сайта като разменях, инфо и контакти между потребителите в сайта. Имам опит още от в-к "Лична драма"..... при среща между читатели и автори на драми. [Луи Пастьор]
"разменях" да се чете РАЗМЕНЯХА. [ЛУИ ПАСТЬОР ]