Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Автор: Светла
Част 5: Магазинът
Имаха батерия. Но, както се сещах, нямаше да ни я дадат току-така.
Грийвс се върна от Крепостта и ми подхвърли черна купчина плат.
- Какво е това? – оставих пушката и я разгънах. - Гащеризон?
- Твоят е скъсан, а и не е добре да привличаме внимание. Може да ни търсят.
- Благодаря.
Съблякох се и го нахлузих. Грийвс ми метна един поглед, но изглеждаше по-загрижен да ни прибере в града по светло, отколкото да оглежда извивките ми.
- Колко искат за батерията? – попитах.
- Две седмици. – отвърна той.
- Две седмици?
- Аха, и карта на фабриката, откъдето могат да се сдобият със собствен.
- Картата ясно, а какви са тези две седмици?
- Е, трудът на Колдуел е ценен. Търговецът, който разполага с батерията, би я заменил срещу две седмици, в които роботът да му помага. А ако ние също работим в магазина му, ще ни осигури храна и подслон.
- Ами рейдърите?
- Крепостта е стабилно селище. Дори да ги пуснат вътре, ще трябва да се държат прилично. През това време ще имаме шанс да избягаме. Освен това, да имаш друга идея?
Можехме да потърсим батерия от другаде. Или капачки, за да я платим. Само че пътят до Високите скали и обратно беше пет дни, а трябваше да мъкнем и робот на гърба си.
- Сигурен съм, че там няма да имат батерия. – обади се Грийвс, разгадал за какво си мисля. - Във Високите скали рядко се отбиват търговци.
- Добре. – съгласих се. - Ще си седим при търговеца и ще кротуваме.
По залез вече влизахме в града. Разбирах защо го наричат Крепостта. Беше ограден от висок каменен зид и на портата ни посрещнаха постови. Грийвс им обясни къде отиваме и с каква цел, някой изтича до магазина на търговеца да го пита, после ни пуснаха.
Запознах се с него, той се представи като Ричардсън и ни показа стаята, където щяхме да спим. Извадих кутийката с микрофилма и я скрих, после отидохме да пробваме батерията.
Колдуел веднага оживя и каза:
- Извършвам диагностика. – а малко по-късно: - Диагностиката завършена! Няма лоши сектори. Батерия… стабилна. Забелязвам леки повреди по корпуса.
- Здрасти, Колдуел! – усмихнах му се. - Помниш ли ме?
- О, госпожице Джени, така се радвам да ви видя! И господин Грийвс също е тук. Добре ли сте, сър, мадам? Чух ви да викате, но после функциите ми прекъснаха.
- Всичко е наред, Колдуел. – успокоих го. - Батерията ти се повреди.
- Но моята батерия никога не се поврежда, мадам!
- Иди и се оплачи на “Дженерал Атомикс”. Както и да е, запознай се с господин Ричардсън. Той ти намери нова. В следващите две седмици ще работим за него.
- Много ми е приятно, сър!
Ричардсън изглеждаше впечатлен, но едва ли вярваше в мита за повредената батерия. Ако беше така, щяхме да му я покажем, вместо Грийвс да му обяснява на пръсти какво търсим. Така или иначе не коментира, а каза само:
- Елате да ви разясня работата…
В склада имаше доста кашони и празни лавици, на които трябваше да се подреждат стоките.
- Ти ще работиш тук, Колдуел. На кашоните пише какво има вътре, а на лавиците какво да редиш върху тях. Вие двамата ще ми помагате в магазина. Утре ще ви го покажа. Ако някой попита, сте ми роднини от Слънчевото крайбрежие, дошли да помагат за сезона.
Оставихме Колдуел да си проверява веригите на спокойствие и отидохме да вечеряме. Господин Ричардсън ни поразпита, колкото да не е без хич, и му разказахме предварително скалъпената история как ни се е развалил роботът по пътя между Големия водопад и Тихата река и паднал от някаква скала.
Господин Ричардсън връчи на Грийвс чисти панталони и пуловер и му каза да си остави дрехите, заедно с якетата ни, за да ги изпере Колдуел.
Всички се държахме сравнително учтиво, но си представях съвсем друг разговор, ако му се бяхме появили оплескани и смрадливи. Не че беше лош човек, но на повърхността хората са мнителни.
Най-накрая се извинихме, че сме изморени и отидохме да си легнем.
Беше проявил особена щедрост като ни пусна да спим в стаята, а не в някоя плевня или склад и дори ни беше оставил нощница и пижама на леглото.
Преоблякохме се и се поцелувахме, но изглежда и двамата не бяхме в настроение за друго. Не ни се и спеше, така че легнахме в прегръдките си и поговорихме.
- Утре ще разпитам къде има доктор. – обеща Грийвс. - Би било добре и двамата да ни прегледат.
- Какво ще му кажем?
- Истината. – той сви рамене. - Поне що се отнася до медицинските подробности. Но няма да му обясняваме какви рейдъри са ни нападнали и къде.
- Както и какво им се случи после.
- Което ми напомня да те питам нещо. Страхуваш ли се, че можеш да забременееш? От мен или от… случката?
Това, от което се страхувах, беше, че никога няма да спрем да я наричаме така.
- Не особено. Радиацията не се отразява добре на репродуктивните способности на хора, които са прекарали дълго време на защитено място и изведнъж са се оказали на повърхността. Вероятно никога няма да имам деца. Което е причината да нямам и мъж, повечето искат семейство, а аз не мога да им го дам.
- Не можеш ли да прибереш някое сираче или нещо такова?
- Аз… да, ако реша да се установя на едно място. Но мъжете искат ходеща хидропонна ферма.
- Разбирам.
- В убежището толкова искаха да ме превърнат в разплодна крава, или по тукашному, брамин, че се опъвах докрая. А после се оказа, че не мога. Вероятно ако имах деца, нямаше да ме изхвърлят да мра на повърхността.
При нормални обстоятелства щях да се разрева, но сега просто не можех.
- Така че, не… – продължих. - Не се тревожа за нещо, което няма как да стане. Ако си бил толкова загрижен, можеше да кажеш нещо онзи ден.
- Планирах да си поговорим след това, но ни прекъснаха.
- А защо не каза нищо преди това?
- А ти? Аз следвах теб и някак ми се стори, че искаш да свърша в теб.
- Исках. – признах си.
- Аз също. Страхувах се, че не знам как да постъпя, както и че после ще съжаляваш, но честно казано, явно съм се страхувал от неправилните неща. Трябвало е да се страхувам, че ще ни хванат, ще ни оберат и ще ни изнасилят.
Прегърнах го. Не му се сърдех, че се изхвърли в мен, без да пита може ли. Доколкото разбирах, на повърхността нещата бяха доста по-различни, отколкото долу. Всеки вардеше собствената си кожа и планираше само три дни напред, а ако стане нещо – е, така бил рекъл Атомът! С толкова болести, радиация и безредици, раждането на дете беше рядко събитие горе.
На следващия ден посетихме доктора, той ни прегледа, каза, че ще се оправим, после се засуети около нас със спринцовки и мехлеми. Остави ни да полежим около половин час в кабинета му, докато ни вливаше радауей, после ни пусна да си ходим. Платихме му с капачки, взети назаем от господин Ричардсън, което увеличи работните ни дни с още два.
Работихме до вечерта, после си легнахме както предния ден.
Този път Грийвс ме целува дълго, после прошепна:
- Искаш ли да опитаме?
- Да.
Извъртя ме под себе си, както първия път онзи ден, за който мислех като за преди пет години. Докторът ни беше разрешил, но ни беше предупредил да внимаваме. Не възразих срещу позата, така ми беше привично, както и на Грийвс. Радвах се, че твърдият дюшек се намира зад гърба ми, не бих понесла мъж там точно сега.
Грийвс се протегна към нощницата ми и я набра. Нямах бельо отдолу, беше останало в бараката или пък ми го бяха задигнали. Нямах никакво желание да разбирам. Подарявах им го, стига да не ми се налагаше да ги виждам никога повече.
Ръцете на Грийвс се плъзнаха по бедрата ми и потреперих. Не ми беше съвсем приятно да ме пипат скоро след онова, но и не беше чак такъв проблем, че да се откажа. Просто трябваше да свикна отново с близостта до друго човешко същество. Въпреки че бях спала до Грийвс през последните две вечери, понякога подскачах от допира му.
Той подпря ръце от двете ми страни и се отпусна върху мен. Плъзнах ръце по гърба му и ги задържах върху задника му, от което той на свой ред потрепери, но не ме отблъсна. Повдигнах горнището му, той ми съдейства да го сваля и го хвърли зад себе си. После освободих внимателно члена му и събух долнището, а той го изрита на пода. Повдигна ме, за да съблече нощницата, после ме положи обратно на дюшека. Обгърна раменете ми, прилепи се към тялото ми и лека тръпка полази по гърдите ми. Помогнах му да насочи члена си към влагалището ми. Тласна леко и аз стиснах очи.
- Много си суха.
- Съжалявам.
През последните два дни през главата ми не беше минала и една възбуждаща мисъл. Когато изобщо усещах нещо, бях ужасена. И ето че сега между краката ми се намираше мъжът, когото харесвах, но не можеше да проникне в мен.
- Спокойно, няма да те нараня! Ще опитам да те смажа с моите сокове.
И наистина, от члена му изтичаше лека мъзга и той я размазваше като леко влизаше и излизаше от мен. Скоро стана достатъчно хлъзгаво, за да потъне на сантиметър навътре, но когато натисна още, продължи да среща съпротива. Понечи да се дръпне, но аз го прегърнах силно през гърба и го притиснах към себе си. Направих усилие да се отпусна и да го придърпам бавно навътре. Членът му започна да потъва милиметър по милиметър, докато не влезе наполовината. Грийвс се отпусна върху мен. Хванах го за задника и понечих да го притисна още, но той потрепери под докосването ми. Отдръпнах бързо ръце, обаче той се пресегна и ги върна обратно.
- Трябва да свиквам да ме пипат.
Погалих го леко и се задвижих под него, за да го подканя да продължи. Той отново се напрегна и продължи да влиза, докато не потъна целият. Усетих лека възбуда от плъзгането му в мен, но после в главата ми проблесна ръката на рейдъра и отново се оттеглих в безчувственото си състояние.
Грийвс се задвижи леко нагоре и надолу, а аз разтворих още крака, за да го улесня. Извършвах движенията механично, чувствах се, сякаш се намирам на тавана и оттам подавам дистанционни команди към тялото си. Дори ми беше интересно да наблюдавам. Ето, мъжът се потеше над жената, а тя го прегръщаше и го поемаше в себе си. Той я чукаше все по-бързо, а тя издаваше по някой и друг стон. А аз обикалях край високата тухлена стена, подритвах камъчета и чаках. Чаках да свършат да се шибат и да лягам да спя.
Върнах се обратно в тялото си, което сега поемаше по няколко десетки оборота в минута. Членът му се плъзгаше в мен и щеше да е хубаво, ако изобщо усещах нещо. По някое време той забърза темпото и аз се задвижих в такт с него. Заля ме лека приятна тръпка. Той пъшкаше все по-силно и вадеше и вкарваше члена си все по-бързо и силно. Накрая ме сграбчи, започна да се забива в мен с все сила и да ръмжи. Поех тласъците му, като се прилепях всеки път, щом се притиснеше към мен, а той продължи да се забива все по-силно и по-силно. Накрая се залепи за мен и членът му запулсира дълбоко вътре и заизстрелва спермата си като фонтан в тялото ми.
Мислех, че ще се умири, но той продължи да се тресе неконтролируемо, така че реших, че не му е стигнало и иска още. После обаче върху лицето ми закапаха сълзи и до ухото ми се разнесоха вопли.
- Съжалявам… просто… не мога! – разхълца се. - Не мога… да спра!
Погалих го по гърба.
- Плачи. – казах му. - Плачи още. Колкото можеш. Имаш нужда от това, за да се почувстваш по-добре.
Той зарови лице във възглавницата и продължи да хлипа безмълвно. Целувах го и галех тялото му, докато продължаваше да се тресе до мен и в мен. Скоро членът му се измъкна, протегнах се и хванах първата дреха, която ми попадна, за да я сложа под задника си и да не цапам леглото. Грийвс ми помогна да се надигна и ме целуна по бузата, после по устата. Целувката му беше солена.
- По-добре ли си? – попитах го.
- Малко. Съжалявам, че те подложих на това. Ако знаех, че ще завърши така, изобщо нямаше да започвам.
- Недей! Имаше нужда, аз също, така че няма за какво да съжаляваш.
Той ми предложи възглавницата си, но аз поклатих глава.
- А ти как си?
Свих рамене.
- Честно казано, никак. Не усещам нищо. Разработи ми цепката, както казвате горе, обаче това е всичко.
- Наистина съжалявам! Надявам се да има как да ти помогна.
- Просто бъди до мен и ще продължаваме да се опитваме. Мисля, че ми се отрази добре, макар да не мога да кажа защо. Има и още нещо, но сигурно ще ти прозвучи шантаво.
- Какво?
- Спермата ти ме кара да се чувствам в безопасност. Тя беше единственото нещо от теб, което не можаха да ми вземат и което беше с мен по време на цялото изпитание.
Той ме целуна и усетих, че се усмихва.
- Тогава обещавам да те пълня възможно най-често!
Прегърнах го и го целунах на свой ред.
Радвам се, че Светла има своите причини да допубликува поредичката. За мен, четенето ѝ е удоволствие, независимо, че сексуалната тематика не е порно, а е скрита из дебрите на по- дълбоките ни интимните размисли. Питаха ме защо виждам романтика тук? Виждам я, да. Четивото не е от тези, които стават за сутрешната в 7:15. Но може би след това, някъде в промеждутъка от време, когато сме свободни от спешни задачи и искаме да общуваме със света. Знаете ли, уважаеми потребители, понеже вчера беше събота и ми липсваше традиционния подарък от Дядо Торбалан, отидох в патреон и новия му разказ бе четим, дори без абонамент там. Е, сладкодумец е. Майсторче. Не пишем, за да ни ценят, да ни ръкопляскат, да ни четкат егото. Не. Пишем, защото имаме нужда от това. И всеки, който е от това тесто заслужава уважение. Много чаках недовършения разказ на Вес. Тя проучва, изпипва за достоверност и винаги поднася няква нова информация за мен. Липсва ми. И съжалявам, че се е почуствала така, че да иска да бъде изтрита. ***Всеки може да готви :))) , Рататуй. Всеки може да се ебе. Но писането ни разкрива вселени от емоции, обогатяващи ни с чужди усещания. Богатство си е. Всеки е добре дошъл. 04:06 берлин време, чист ефир, ясни мисли. Ваша, кака
За какви ясни мисли пишеш и бълнуваш посред нощите шизофренио, че и чист ефир след като осираш подире си всичко и до което се докаснеш??? Д.Т. това, Вес онова, никой НЕ иска да знае за теб, какво се набиваш непрестанно пред погледите и просиш внимание. Нали искаше да си лижете задниците там с няколко пенсионера, какво пак се натискаш и звъниш??? Тя онази приказка дето попа не го искали в селото пък той за поповата къща питал е валидна 100% за теб!!! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Пропуснах 08:06 Варна,свежо, слънчево с лек морски бриз, шум на морски вълнички тип "мравките пият вода" и аромат на водорасли. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ей го :))) , Биполярчо! Завършен цикъл в рамките на ден.
Тука вече требе специалиста да се произнесе... 15см
За вас като се произнесе и избягахте от ЦПЗ Карлуково да се криете да не ви лекуват. Кой в чужбина, кой на село като мишоци сте жалки твари. Фалшиви мейли, фалшиви имена+псевдоними. Фалшиви герои на деня. Ама нищо де, нали се издигате в очите на слепите. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Светле, тези текстове са много интеликтуални за мен, но е хубаво, че не си оставяш работата недовършена. Ако и да харесвам О'Хенри и Мопасан. Пиши и радвай, твоя фен-клуб. Jake
Браво, Бубо! Дай да те цуна! :)
Къде ще я мляскаш таз Буба, а? 15см
СантаЛюбопитний, :)))) ма, душо, ма 15-ка, нъл мъ знайш колко сам щедра. :)))) На думи :)))
Гайз, Таро казва, че седмицата е малко непредсказуема, с предизвикателни понеделник и неделя, което значи, че ако не си обираме настроенията до логика и възпитание, ще има катаклизми. Я! Колко хубаво ехо има тая дума! Та, да нсъ разсейвам. Айде, напрееееед!
Благодарности към Светла че е решила да допише историята докрай. Малко върви в стил "на час по лъжичка" и бих подсетил главния герой че в подобна ситуация една разходка с езика и малък масаж вършат чудеса при момичета които имат подобни притеснения. Но тъй де - отиваме да повъртим край морето и после да видим кой какъв е и защо такъв е в офиса :)