Бласт (част 6)

06.06.2024 | Анонимен

Автор: Светла


Част 6: Бягството


На следващата вечер се сетихме за микрофилма. Дръпнахме завесите и се наведохме над лампата, за да го огледаме.
- Прилича ли ти на нещо познато? – попитах Грийвс.
Той поклати глава.
- Мислиш ли, че е безопасно да го покажем на Ричардсън? Може би трябва да изпратим вест на жителите на онова селище, че са набелязани. Ако изобщо е обитаемо, разбира се!
- Може би е добра идея.
Извикахме търговеца и му показахме филма.
- О, това е Дълбоката долина! – веднага каза той.
- Не ми се вижда много дълбока. – изкоментирах.
Сякаш нищо на повърхността не се казваше така, както изглеждаше.

Търговецът сви рамене.
- Така се нарича. Къде го намерихте?
- На една полянка.
Той ме изгледа, но не каза нищо.
- Може би някой би искал да ги нападне? – предположих. - И трябва да ги уведомим.
- Е, вдругиден ще дойде доставчик оттам. С ваше позволение ще му покажа филма.
Съгласихме се, но при положение че дотогава остане при нас.

Когато доставчикът се появи, Ричардсън се затвори с него и филма в склада, а скоро след това повика и нас.
- Отивам да работя, но вие можете да останете да поговорите тук.
Явно не искаше да става свидетел на онова, което имахме да кажем.

Наложи се да си признаем къде точно сме намерили филма, както и в каква компания.
- Така си и мислех! – отбеляза доставчикът. - Онази банда обикаля отдавна и търси начин да проникне в селището. Вероятно имат и други сведения, така че не искаме да ги пускаме да припарят. Пращали сме отряд, който да ги ликвидира, но никой не се върна. Искаме да се избавим от тях, но трябва да ги примамим на познато място. Селището ви укрепено ли е?
- Да. – отвърна Грийвс и ми направи знак да си трая. - Но какво ще спечелим от това?
- Ето какво! Ще използвате филма, за да ги примамите, а аз лично ще пусна слуха, че е у вас. Ще отидете там и ще подготвите отбраната, а ние ще ви изпратим бойци. След битката ще разделите плячката по равно между всички, участвали в отбраната. Плюс един дял за селището.
- Имаме още десетина дни тук. – отбеляза Грийвс.
- Е, няма да ви крада от Ричардсън, той има нужда от помощ. Ще поддържаме връзка и ще подготвим работата, преди да тръгнете. Ще изпратим някой с вас за охрана, както и за да обсъди подробностите в селището.
Стиснахме си ръцете и доставчикът обеща да намине пак следващата седмица.

На другия ден Ричардсън ни уведоми, че вечерта е на градски съвет и ни остави капачки, за да ядем навън. Препоръча ни бистрото на ъгъла.

Отидохме там, след като хлопнахме кепенците на магазина. Поръчахме си по едно ястие, за да не се охарчваме, и по една халба от местната бира. Послушахме радио, а после, опиянени от бирата, тръгнахме да се прибираме на зиг-заг.

На две къщи разстояние от магазина чухме шум, който ни накара да спрем. В задънената уличка между постройките някакъв мъж извършваше откровено сексуални движения… с някакъв представител на местната фауна.
- Товааа… радиоактивен скорпион ли е? – понечих да наместя очилата по-близо до очите си, но тях, разбира се, отдавна ги нямаше.
- Аха! – прошепна в отговор спътникът ми и се усмихна.
- Обаче… как?
Напрегнах очи. Сякаш беше намерил отверстие, в което да напъха члена си, докато гигантското членестоного се мъчеше всячески да го хване в щипките си. А мъжът блажено тласкаше и тласкаше, избягвайки на косъм опасното му жило.

Протегнах се към кобура, но Грийвс ме спря.
- Да не им разваляме кефа!
- Да, бе, кеф! Горкият скорпион! Ами ако се измъкне и тръгне да жили минувачите?
- Ами ако подпука нас? Сигурна ли си, че ще го убиеш, преди да ни докопа?
- По принцип да, стига да не съм пила. – а сега не беше много вероятно.
- Аз също! – кимна ми той. - Нека кажем на господин Ричардсън. Той ще знае какво да прави.
За щастие, търговецът се беше прибрал, когато му цъфнахме клатушкащи се и миришещи на бира.
- Мисля, че трябва да ви кажем нещо… – започнах.
- Какво? – попита той.
- Видяхме един гражданин да се сношава с гигантски скорпион на две къщи разстояние оттук.
- В коя посока?
Посочихме му и той излезе. Чу се хлопане по вратата на съседа, после някой излезе. Последваха викове и стрелба. Опитахме се да гледаме през прозореца, но виждахме само сенки.

Търговецът се прибра малко след това.
- Благодаря, че ми казахте! Имахме проблеми със скорпионите преди няколко месеца. Не очаквахме, че ще се върнат, нито че някой ще се опита да ги оножда.
Двамата прихнахме да се смеем и търговецът също се присъедини.
- Всички са добре, надявам се? – казах, след като си поех дъх. - Освен скорпиона, разбира се!
- О, да! Съветът ще наложи глоба на онзи младеж, след като се върне от лекарския кабинет. Получил е изгаряния по инструмента, но ще му мине.
Пожелахме си лека нощ и се отправихме към стаите си.
- Много си възпитан за жител на повърхността. – отбелязах, докато се настанявах на леглото. - Повечето, които познавам, не биха се изразили така меко.
- Баба ми беше учителка в селището, преди да се пенсионира. Биеше с дървената линия всички, които се изразяват просташки. И най-вече мен, защото ѝ бях под ръка! А ти си доста брутална за обитателка на убежище. Не знаех, че толкова лесно вадите оръжие.
- Е, наложи ми се да стана, след като излязох на повърхността.
- Аз мисля, че това е било само повод да се прояви, а си си брутална по рождение.
- Бих могла да кажа същото за начина ти на изразяване.
Грийвс ми се усмихна, седна до мен и ме прегърна.
- Да кажем, че направих опит да псувам като другите хлапета, но не ми хареса не само заради линията в гърба.
- Колко хубаво, че и аз не одобрявам простащината, значи.
Чувствах се доста подобно на първия път в бараката, може би защото отново бяхме подпийнали. Грийвс се пресегна към ципа ми и разкопча гащеризона, после ми помогна да го съблека и го хвърли на пода.
- Тук е чисто! – обяви.
Чак чисто не беше, но не беше и толкова радиоактивно, колкото в мръсната барака.

Свалих пуловера му и колебливо го пуснах на пода, после започнах да разкопчавам колана на панталона му, докато той ме целуваше. След като и тази дреха се озова на пода, Грийвс ме бутна да легна и отиде да изгаси лампата.
- Насам! – прошепнах му, въпреки че се виждаше доста добре заради уличното осветление.
Приближи се до леглото и легна по гръб, после ме издърпа да се настаня върху него.
- Време е да заемеш ръководна позиция! – пошегува се.
- А ако не искам?
- Няма не искам!
Въздъхнах и го яхнах. Нямах много против да съм отгоре. Наведох се да го целуна, плъзнах ръце надолу по тялото му и го прегърнах с крака. Той хвана гърдите ми и се надигна, за да засмуче зърната. Извих се върху него. Ръката ми намери члена му и внимателно го насочих навътре в мен си, а той потъна меко и погъделичка лигавицата ми.

Започнах да се движа в кръг върху Грийвс, опряла ръце на гърдите му, а той ме притискаше към себе си. Движех се така, че да излиза и пак да влиза в мен и изглежда това много му хареса, защото стенеше и ме стискаше за задника. Затворих очи и се отдадох на тръпката. Нещо се надигаше със страшна сила в мен. Продължих да яздя Грийвс, съсредоточена в усещането. То ставаше все по-наситено и вече не издържах. Грийвс започна да се надига под мен, да пъшка и да ме притиска по-силно. Спермата му отново се разля във влагалището ми с потрепването на члена му. В съзнанието ми се надигна черна магма, заля всичко и за малко да изгубя съзнание. Стената вече я нямаше, а от другата страна се разхождаха чудовища. Осъзнах, че крещя колкото ми глас държи, едва когато Грийвс опита да се измъкне изпод мен.

Потиснах писъците си и се отпуснах върху него. Цялата треперех.
- Добре ли си? – попита ме.
- Не.
Откъм коридора се чу щракване на ключ на лампа, последвано от приближаващи се стъпки. На вратата се почука.
- Всичко наред ли е? – попита Ричардсън.
- Да, просто Джени сънува кошмар. – побърза да отговори Грийвс.
- Добре ли си, Джени?
- Добре съм! – изхриптях.
- Заспивайте тогава! – каза Ричардсън и стъпките се отдалечиха.
Ключът на лампата отново щракна и вратата на стаята му се затръшна.

Продължих да се треса неконтролируемо. Забих глава във възглавницата и отново изпищях. Виках отново и отново, а Грийвс ме галеше успокоително по гърба. Усетих, че се изплъзва от мен, така че се надигнах, легнах до него и го прегърнах.
- По-добре ли ти е?
Кимнах, после си дадох сметка, че вероятно не вижда движенията на главата ми и преглътнах тежко. Гърлото ми беше свито и го сякаш пълно с камъни.
- Да. – отвърнах прегракнало. - Макар че като цяло ми е отвратително. Бях си много добре преди, когато не чувствах нищо.
По-скоро усетих, че Грийвс клати глава, отколкото да го видя.
- Не беше добре! – отсече. - Просто ти беше гадно по друг начин.
Продължи да ме гали успокоително по гърба, а аз се притиснах към него. Не можех да се отпусна достатъчно, за да заплача, но крещенето ми беше помогнало. Малко по-късно се унесох и Грийвс също заклюма. Харесваше ми да спя до него. Чувствах се в безопасност и се надявах и той да се чувства така с мен.

На следващия ден тъкмо подреждахме магазина, когато двама мъже се приближиха до Ричардсън, който беше на касата. Изглеждаха ми смътно познати, и то не точно те, а облеклото им. Кожените якета, сетих се – бяха същите като моето и на Грийвс.
- Да сте виждали този мъж и тази жена? – попита единият.
Ричардсън погледна към листа, който му подадоха, и аз също надзърнах.

Добре ни бяха докарали.
- Съжалявам, не съм.
Мъжете ни хвърлиха по един поглед, после си излязоха. Двамата с Грийвс се спогледахме, после продължихме да редим кутии. Ричардсън влезе в склада и аз се насочих към касата, защото ни беше казал да не я оставаме празна.

Звънчето на магазина издрънча и влезе нов клиент.
- Извинете, госпожице, да ви се намира смазочно масло?
Погледнах към облеклото му. Изобщо не се изненадах, когато забелязах, че носи същото яке.
- Да, имаме големи, средни и малки туби. – показах му ги. - Каква ви трябва?
- От малките.
Разплатихме се, той огледа гащеризона ми и излезе. Опрях ръце отстрани на касата и изпуснах въздишка.

Грийвс се обърна да ме погледне, но нямаше време да каже нищо, защото Ричардсън отново влезе в магазина и нареди:
- Вие двамата… в склада. Веднага!
Подчинихме се, а той врътна табелката на “Затворено” и тръгна след нас.
- Подреждайте заедно с Колдуел и не се показвайте навън. Ако чуете стъпки, различни от моите, скрийте се в килера.
Килерът беше малко помещение, пълно с метли и счупена техника, замаскирано зад няколко рафта. Винаги съм се чудила защо му е било да си играе да го крие така.

Ричардсън затвори вратата след себе си и останахме сами с робота.
- Мислиш ли, че ще ни предаде? – попитах Грийвс.
Той поклати глава.
- Ако го направи сега, най-много да се ядосат, че не им е казал веднага и да си го изкарат на него.
- Мадам, сър, има ли някакво произшествие, за което не съм осведомен? – намеси се роботът.
Спогледахме се.
- Ще ти обясня по-късно, Колдуел. – казах му накрая.
Ситуацията ни лазеше по нервите, така че наистина започнахме да подреждаме рафтовете, колкото да правим нещо, докато давахме по едно ухо на вратата. Минаха няколко часа, без да се случи нищо, после чухме тежките стъпки на търговеца. За всеки случай се скрихме в килера, но когато видяхме през шпионката, че е сам, излязохме.

Стискаше в едната си ръка кози крак, а в другата две торби.
- В тази са вещите ви, а тази е пълна с храна. – уточни. - Трябва да се спасявате веднага. Съседите ми знаят, че съм наел нови работници и е въпрос на време някой да ви предаде.
- Как ще избягаме? – попитах. - Едва ли ще ни пуснат през портите?
- През портите… не! Навремето баща ми е участвал в строежа на стената и ми обясни къде ѝ е слабото място.
- А как да ви се отплатим за батерията?
- Като се измъкнете от града, без да ви хванат.
- Ще ви се реваншираме! – обещах. - Когато можем.
Ричардсън само кимна.

Взехме по една торба, а Колдуел хвана козия крак с един от израстъците си. Последвахме търговеца предпазливо навън. Той веднага сви по една крива уличка между къщите и скоро се озовахме на стената.
- Ето тук! – посочи ни и започна да вади камъните с козия крак, който взе от робота.
Колдуел измъкна от корпуса си лост и започна да му помага, докато ние ги пазехме. Когато махнаха няколко камъка, Ричардсън ни посочи да излизаме.
- Внимавайте, от другата страна има тръни! – прошепна.
- Не знаем как да ви се отблагодарим? – отвърна Грийвс.
Търговецът махна с ръка.
- Само ми кажете къде отивате? Трябва да насоча доставчика ми, а и бандата ще иска да знае. Ще ги забавя колкото мога.
Спогледахме се, после Грийвс прошепна:
- Високите скали.