Бласт (част 3)

25.05.2024 | Анонимен

Автор: Светла


Част 3: Рейдърите


Прожекторът остана насочен срещу нас, а някой заобиколи дюшека и хвърли гащеризона ми и панталоните и пуловера на Грийвс отгоре ни.
- Обличайте се по-бързо! Нямам цяла нощ! – нареди същият глас.
Грийвс се отдели внимателно от мен, после се изправи и ми помогна да стана. Нахлузих гащеризона на голо, докато наблюдавах как спътникът ми облича дрехите си. Щом се обухме, двама души ни обърнаха към светлината, завързаха ръцете ни и ни пребъркаха.
- Изкарайте ги навън и ги натоварете на колата!
Излязохме, побутвани от прикладите им. Навън вече се развиделяваше и пред бараката чакаха две каруци. В едната лежеше неподвижно Колдуел, а другата беше празна. Двамата мъже ни качиха на втората, после вързаха краката ни и ни оставиха. Чувах как примъкват предмети и ги товарят, но не можех да мръдна. Не успявах да стигна нито собствените си въжета, нито тези на Грийвс.
- Какво ще правим? – прошепнах унило.
- Ще чакаме! – въздъхна той. - Може да ни се усмихне късметът като се стъмни.
- По-тихо, вие там, или ще дойда да ви запуша устите!
Млъкнахме и аз се отпуснах до гърдите на Грийвс. Нямаше смисъл да си блъскам главата сега, когато бях недоспала и замаяна.

Не усетих кога съм се унесла. По някое време се събудих заради люлеенето на каруцата. Видях, че Грийвс също е заспал и отново откъртих. Може би няколко часа по-късно превозното средство внезапно спря, главите ни се удариха в напречната дъска и отворихме едновременно очи.
- Вие двамата, запалете огън! А вие двамата отидете да потърсите нещо за ядене! Вие тримата ще останете на пост, а останалите идвате с мен! – разпореждаше се предводителят.
Това правеше минимум осем души, вероятно добре въоръжени и с доста боен опит. Беше за предпочитане да си кротуваме.
- Шефче, може ли тия да ги ебнем преди обяда? – попита един мазен глас.
- Не повреждайте стоката! – скара им се главатарят. - Ебете брамини! Или скорпиони!
- Да бе, скорпиони! – измърмори онзи, но бързо притихна.
После рейдърите се раздвижиха и аз отново потънах в сън. Събудих се може би половин час по-късно – някой ме измъкваше от каруцата и се съмнявах, че е за да ме нахрани или напои. Някакъв мъж в мръсна псевдовоенна униформа влачеше Грийвс пред мен.

Огледах се, но нямаше и следа от лагер или огън. Наблизо ромолеше река и ми се прииска да се изкъпя в нея или поне да пия вода. Денят беше горещ и бяхме пропътували доста часове, ако съдех по положението на слънцето.

Мъжът с мръсната униформа отведе нанякъде брамина с каруцата, после се върна сам. Хвана грубо Грийвс, настани се зад него и му свали панталоните. Някой подръпна моя гащеризон.
- Как се сваля т‘ва чудо? – попита мазният глас.
- Що не го скъсаш?
Усетих опъване, после “Храс!” и гащеризонът ми се разпра от кръста надолу.

Вцепених се.
- Оставете ни на мира! – извика Грийвс.
После се замята неистово, а мъжът го удари с приклада на пистолета си.
- Млъквай или ще ти пръсна черепа!
Грийвс притихна и ме изгледа съчувствено. Отвърнах на погледа му. Предстоеше ни да преживеем нещо ужасно, а ако нямахме късмет, или може би ако имахме, можеше и да ни застрелят.

Мръсният рейдър си разкопча дюкяна, наведе Грийвс и му го наби от раз. Приятелят ми изкрещя и отново получи удар по главата. В същия миг течение облъхна задника и голите ми бедра и между краката ме проряза болка. Стиснах очи, но от това не ми стана по-леко. Добре че бях цялата подгизнала от спермата на Грийвс, иначе щеше да е нетърпимо. Насилникът ме сграбчи за кръста и напъха чепа си още по-навътре, после изпъшка от кеф.
- Гледай напред! – нареди ми и тежка ръка, облечена в кожен ръкав, грубо извъртя главата ми.
Пред погледа ми се появи тъмна трева, а онзи забиваше мазния си чеп все по-бързо.
- Леле, к‘во парче! – възкликна. - К‘ва прасковка, направо от убежището! Чакай да се дръпна да разчета номера… сто трийсет и седем. Още не съм ебал нищо оттам!
- Това е защото никой не излиза оттам, кретен такъв! – не се стърпях.
Отекна звучна плесница и със закъснение усетих парене в бузата.
- Дръж се прилично, боклук!
Хвана ме за хълбоците и продължи да ми го набива болезнено.
- Не знам к‘во им харесваш на тия мъжаги, брато? Мръсни, миризливи, космати… – подхвърли Мазният на другарчето си, което, ако се съдеше по звуците, се трудеше неуморно над Грийвс.
- Що не си ебеш майката? – отвърна онзи.
- Еби си ти твойта! Или баща си, щото знам, че т‘ва предпочиташ!
Някакъв камък ме халоса по рамото. Кретенът се наведе да го вземе и за кратко се измъкна от мен, после приятелчето му изохка – той явно имаше по-добър мерник, и отново ме сграбчи.
- Сега ще те наеба, скъпа! – каза и отново мушна противния си чеп, после ме заклати.
Гадните му ръчички започнаха да опипват тялото ми, а дългият му нос душеше косата ми, забит в нея. Надявах се, че всеки момент някой ще ни открие и ще прекрати това безобразие, но никой не идваше, какъвто и шум да вдигаха тези двамата.

Колкото приятно ми беше вчера, толкова бях отвратена сега. Допреди две години живеех в убежище, където имах права и хора, на които да се оплача, ако ме тормозят. И профуках всичко това, за да се превърна в ходещ самосвал, а в този случай – в секс-робиня на някакъв мазник.

Той тласна силно и аз се намръщих от болка. Трябваше да издържа. Може би довечера щях да успея да развържа въжетата и да му прережа гърлото, докато спи, а после да избягаме в гората. Можеше също така да го овъгля, да му пъхна граната в задника, да му пусна гигантска мравка в гащите…

Гадникът ускори темпото и пушката му започна ме удря в хълбока. Зловонният му дъх облъхваше тила ми и стигаше чак до носа и устата ми, а мръсните му ръчички се впиваха в бедрата ми. Отвратителният му чеп се забиваше все по-рязко. Чувах приглушените стонове на Грийвс.

В един момент сякаш се издигнах над всичко това и вече не ми пукаше за нищо. Нека злоупотребяват с тялото ми, да ме стискат за гърдите, да търкат болезнено клитора ми през плата и да ми го набиват със сила. Аз вече не съм там, долу е само празната ми обвивка.

След може би половин час ръгане, щипане и стискаше болката започна да ме прорязва, а този сякаш нямаше умора. Дори започна да блъска по-силно и да вие. И когато се ръгна в мен за пореден път, усетих ръката си премачкана между лекетата на панталона му и нещо цилиндрично и ръбесто. На следващия тласък се помъчих да я плъзна надолу, за да разбера какво е. Приличаше на шило. В главата ми светкавично изникна споменът как поправям преносимото си радио, после прибирам отвертката в страничния джоб на гащеризона. Значи вчера, докато се самозадоволявах, и после, докато се търкалях върху и под Грийвс, това нещо е било в джоба ми и изобщо не съм усетила? На третия тласък се протегнах и го извадих. Стиснах го в ръцете си, за да не ме усети насилникът, нищо че ги нараняваше при всеки тласък.

Сега какво? Можех да го наръгам, но той веднага щеше да ме застреля. Не можех да се защитя с вързани ръце. Ами ако успеех да се развържа? Опитах се да наръгам отвертката във възела и на третия път успях. Използвах силните тласъци на рейдъра, за да разхлабя въжето с отвертката-лост и най-накрая, когато започна да се празни, въжето падна от ръцете ми. Продължих да стискам отвертката, изчаках поредния тласък и насочих острието право към корема му.
- Ъъъоооааа! – извика той, колкото му глас държи.
- Дай малко по-тихо, бе! Ще вземат да ни чуят! – скара му се приятелчето, явно решило, че звукът е от празненето.
Насилникът се отпусна върху мен, спермата му се изливаше на талази дълбоко във влагалището ми, а кръвта му течеше върху гащеризона и голия ми задник. Усетих как протяга ръка, докато стискаше с другата отвертката, напънах се и го отхвърлих назад. Той пльосна със силно “Бам!” и аз се търколих зад него. Откопчих ръката му от пушката и го праснах по главата с приклада. Тялото му мигом се отпусна, а аз насочих вниманието си към оръжието. Лазерна пушка, без модификации. Имах такава в продължение на около месец, преди да ми я свият в един хан. Дръпнах предпазителя, надигнах глава над неподвижното тяло и погледнах през оптиката… право в дулото, насочено към главата ми. То веднага залитна, заедно с ръката, която го стискаше, и започна да пада. Прицелих се в мръсната глава, затаих дъх и натиснах спусъка.

Разнесе се силно “Бжът!” и главата на насилника се пръсна като зряла кратуна. Кръв и мозък полетяха навсякъде, включително върху лицето и косата на приятеля ми. Проследих падането на Грийвс и безглавия труп и чак тогава забелязах, че оръжието вече сочи към приятеля ми, а той е препънал рейдъра с надеждата да ми даде още няколко секунди, преди онзи да ме гръмне.

Двамата се стовариха на земята със силно тупване, което събуди моя насилник. Измъкнах ремъка от рамото му, отскочих крачка назад и разцепих и неговата кратуна. Отпуснах се на земята. Острата трева погъделичка задника ми, напомняйки ми, че още е гол, но не ми пукаше. Извадих отвертката от корема на трупа, избърсах я в пуловера му и се захванах да развързвам краката си. Щом се освободих и от това въже, коленичих до бившия си нападател и го преджобих. Прибрах цигарите, кибрита и резервната батерия, после свалих коженото му яке и избърсах яката в ръкава на пуловера му. Вързах скъсания гащеризон на кръста си с въжетата, облякох якето, което се оказа твърде голямо, и чак тогава се насочих към Грийвс.
- Добре ли си? – попитах го.
Той изплю кръв и мозък на тревата.
- И по-добре съм бил!
Съблякох якето и на този труп, изчистих яката в ръкава на пуловера му, после избърсах лицето и косата на приятеля си със същия ръкав, както си стоеше още върху ръката на притежателя си.

Грийвс потрепери.
- Извинявай! Нямаме много време. Дай си ръцете!
Той ги протегна мълчаливо зад себе си, а аз го заобиколих и ги развързах с помощта на отвертката. После се прехвърлих върху краката му. Той си вдигна панталоните и върза двете въжета на кръста си, следвайки моя пример.
- Преджоби го. Ето ти яке!
- Благодаря!
Грийвс навлече якето и прибра пистолета, патроните и още няколко дреболии по джобовете си.
- Да се махаме оттук! – предложих, щом се изправи. - Дано не са ни чули!
- Предполагам, че са се отдалечили достатъчно. Едва ли са искали да ги хванат в нарушение на пряка заповед.
Грийвс ме поведе към гората, но аз го спрях.
- Искам си робота!
- Не говориш сериозно?
- Колдуел ми е спасявал живота десетки пъти. Не мога да го оставя така!
- Сигурен съм, че ще те разбере.
- Да, и следващия път, когато имам нужда да от него, няма да е с наоколо.
- Хубаво!
Промъкнахме се по следите на каруцата и открихме лагера, където тримата “постови” подремваха край огъня.

Посочих му да се разправи с единия и да вземе Колдуел, а аз щях да отстраня другите двама. Приближихме се тихо и след “Бжът! Бум! Бжът!” постовите останаха да лежат без глави.
- Да изчакаме да очистим и останалите, а? – прошепнах.
- Лоша идея. – Грийвс поклати глава. - Нямаме брони, нито представа колко бандити са останали и с какво за въоръжени. Рискът е твърде голям!
Съгласих се. Взехме още една пушка и един пистолет от труповете, както и патрони. Грийвс омота Колдуел в някаква рибарска мрежа (откъде ли я бяха намерили?) и хукнахме към гората.

Направихме завой за заблуда на противника и се скрихме зад две дървета, докато цялата банда, наброяваща двайсетина души, се отдалечаваше с викове.
Продължихме по-бавно и когато се мръкна, Грийвс ми посочи някаква полегата дупка в земята.
- Тук ще нощуваме.
- Не говориш сериозно?
- Животното, което я е изкопало, отдавна го няма. Виж как са се свлекли стените. Това е най-безопасното място в околността.
- Изглежда клаустрофобично.
- Каза обитателката на убежище.
- Ей, убежището ни беше чисто и просторно, а не някаква мизерна яма!
Той ме прегърна и аз потреперих.
- Не се страхувай от мен! Всичко свърши!
Обаче имах натрапчивото усещане, че тепърва започва.
- Хубаво, ще спя в дупката.
Грийвс ми се усмихна, спусна мрежата с Колдуел в нея, после взе от земята някакъв клон и ми го подаде.
- Сложи го върху отвора, когато се настаниш.
После влезе вътре.

Поех си дълбок дъх и пропълзях в задушната, тясна, миризлива дупка. Покрих я с клона, а Грийвс ми помогна да стъпя на дъното ѝ, после ме притисна към гърдите си.
- Мисли си за мен. Мисли си за вчера.
Вчера. Все едно бяха минали години, а не по-малко от двайсет и четири часа. Понечих да споря, но нямах сили. Унесох се до топлото му тяло, покрита с какви ли не гадости, докато съзнанието ми блуждаеше някъде високо над нас.