Копеленцата (част 2)

15.08.2019 | sexkupon

- Любо, нещо не ми става, като те гледам...
Той лениво погледна члена ми.
- Ще измислим нещо. Хайде сега да пийнем по кафе.
Кафето се проточи доста. Започнахме с невинни разговори, а достигнахме до доста интимни. Заедно достигнахме до идеята, че е по-добре да се чукаме с жени, но дотогава можем да се праскаме и един друг, по приятелски. Категорично отказвахме да се считаме за гейове, разбира се, твърдо решили, че това ще е временно. С последната крачка – аналния секс, излязоха известни разногласия. Аз откровено се страхувах от това и ми се искаше да го поотложим. Любо, обаче, ме убеждаваше, че сега точно му е времето, когато си имаме доверие един на друг. Наистина ми беше доста любопитно. Спираше ме единствено това, че после можехме да се запишем в сексуалното малцинство. В крайна сметка решихме, че то е също толкова сериозно, колкото и да си правим свирки, та в крайна сметка се престраших. Върнахме се в стаята. На телевизора отново някой с някого се чукаше. Голият Любо застана на колене на пода и подпря ръце на фотьойла. Между краката му се поклащаше главичката на отново станалия му хуй.
- Ех, Любчо, жалко че не си жена все пак...
- Почакай, имам една идея! – той скочи.
Той изскочи от стаята. Забави се доста дълго, но пък когато се върна, аз загубих дар слово. Беше обул една от полите на майка си, а като я повдигна, отдолу беше с чорапи и дантелени бикини. Наистина, от тях стърчеше главичката на хуя му, но това не разваляше общата картина.
- Е, как е?
Аз мълчах. Любо се върна до фотьойла и застана в предишната поза. Аз повдигнах полата му и още веднъж облещих очи. Даже машинално прокарах ръка по бедрата му. Той се изхили леко.
- К'во, харесва ли ти?
Вместо отговор, аз смъкнах гащичките му точно толкова, колкото да се покаже анусът му и да останат прикрити половите му органи, намазах пръстите си с крем и вкарах единия в ануса му. Като се убедих, че отверстието е готово за мен, аз преминах към главното. Намазах не само главичката, но и целия член до корема, наместих си го на правилното място и натиснах. Главичката доста трудно влезе в тесния анус. Любо само дишаше тежко и мълчеше. Усетих невероятна възбуда! Бях сигурен, че дори и той да размисли, аз все пак ще доведа нещата до края! Членът ми бавно, но сигурно, влезе до края. Приятелят ми протегна ръцете си назад и разтвори бузите си, облекчавайки проникването. Когато корема ми опря в него, аз спрях.
- Това ли беше? – попита той.
- Това беше! – започнах да се движа в задника му.
С всеки тласък, ставаше все по-лесно. Опитвах се да се сдържа. Той изчака да напълня дебелото му черво и се дръпна от члена ми, след което седна до мен.
- Пф-у-у...
- Какво има?
- В началото мислех, че няма да влезе… – погледна към хуя ми, а после към своя, който беше в пълна готовност.
- А после даже беше приятно. Ама и ти сам скоро ще разбереш...
Ами да, сега беше мой ред. Той съблече женските си дрехи и ми ги подаде.
- Обличай.
Не се и опитах да споря. Облякох женските дрехи, надупих се и зачаках. Любо, както и аз, повдигна поличката, и започна да разработва ануса ми с пръсти. После ръката му изчезна и в дупето ми се допря нещо твърдо и дебело. Опитах се максимално да се отпусна, но все пак членът влезе в мен с доста усилие. Сфинктерът ми понякога се свиваше непроизволно, а после пак се отпускаше, като тогава Любо навлизаше по още малко. Когато вече си помислих, че главичката му ще се покаже през устата ми усетих, как коремът му, гладък от бръсненето, се опря в мен отзад. От тези доста хубави усещания, членът ми започна да се увеличава и скоро се показа изпод бельото ми. Протегнах ръка надолу, и започнах да го мачкам. Любо малко увеличи темпото. И малкото останало неприятно усещане премина, като отстъпи място на удоволствието.
- Мишо, давай да опитаме и по друг начин?
- Как?
- Легни на дивана по гръб.
Беше ми все едно. Легнах, а Любо повдигна краката ми, сложи си ги на раменете и отново внимателно ми го вкара. Бухналия ми ствол той обхвана с ръка, и започна да ми го лъска в такт с движението. Смъкнах малко бикините си към коленете, за да не му пречат и се отдадох на удоволствието. В тази поза членът му масажираше простатата ми и това ми доставяше неописуемо удоволствие. А и ръката му...
- Това е супер! – измърморих аз.
- И ти трябва обезателно да опиташ в тази поза.
Любо мълчаливо сумтеше. От телевизора се дочуваха стоновете на поредната курва, но не ни беше интересно да гледаме там. Неочаквано, до мен достигна някакъв страничен звук. Несъмнено беше женски възглас, но не изразяваше удоволствие, а по-скоро удивление. Отворих очи. В коридора стоеше майката на Любо и с отворена уста ни гледаше. В краката ѝ се търкаляше изпуснатата чанта, ръцете ѝ бяха пред устата. Приятелят ми също я забеляза. Замря, хванал краката ми и с притиснат към мен корем, сякаш се опитваше да скрие члена си в мен.
- Момчета, какво правите? – и се разрева.
- Мамка му! Единствения ми син е педал!
- Мамо... – Любо се опита да ѝ каже нещо, но тя го прекъсна.
- Какво "мамо"?!
- Ние просто... не на сериозно... ние... – и повече думи не намери.
- Аха, ама как? Какво му е несериозното. Ама ти го чукаш! – майка му беше обхваната от гняв.
- Само искахме да пробваме... за пръв път ни е. – Любо най-накрая извади спадналото си оръдие, и започна да си обува гащите.
- Откъде да знам, за кой път ви е! – тук тя ме погледна.
- А ти бе? Че и в моето бельо! Събличай го бързо! – и добави злобно:
- Любо, какво не ти е стигало? Живеехме нормално, като всички.
- Мамо, недей! Наистина ни е за пръв път! Пръв и последен!
- Да-да! Само веднъж! – добавих аз.
- Стига бе! Пръв и последен... Нали видях, че ви харесва! Даже не чухте, като се прибрах! Какво, малко ли са ви момичетата?
- Мамо... какви момичета? Ако имаше гаджета, нямаше да правим това! Не сме гейове, затова ползвахме дрехите ти! Без тях даже не ми става. – излъга той.
- Значи, ако имаше момичета, това нямаше да се случи?
- Разбира се! – отговорихме едновременно.
- Ясно... – тя постоя малко гледайки ни, а после се обърна и излезе.
Двамата с Любо се спогледахме, задавайки си в себе си въпроса "Какво ще стане сега"? Аз, разбира се, щях да се облека и да се прибера. Макар че леля Людмила беше позната с родителите ми, едва ли щеше да им каже нещо. Но Любо щеше да си остане тук, и щеше да го отнесе!
- Любо! Мишо! Елате тука!
- Вика ни! Хайде да отидем... – провлачихме се към вратата.
Може би трябваше първо да се облечем, но това сега не ни беше толкова важно. В спалнята, леля Людмила седеше на края на леглото и ни гледаше. Ех, все пак трябваше да се облечем.
- Значи така… – започна тя.
- Ако имахте гаджета, нямаше да се занимавате с такива глупости, така ли? – началото на разговора малко ме озадачи.
- Навярно е така...
- А ако ви намеря такава жена?
- Мммм... Тогава разбира се... – не разбирах вече нищо.
- А коя ще е тя?
Леля Люси мълчеше и хапеше устните си.
- Ами допуснем, че съм аз.
- Вие?
Реших, че ми се е счуло. Любо, вероятно, също.
- Що не? Или аз не съм жена?
Всъщност, Людмила представляваше миниатюрна, пухкава брюнетка с красиви крака, широки бедра и големички гърди. Понякога дори се случваше да онанирам на нея, но тя сама да се предложи така...
- Всичко, което ви е нужно, го имам и аз. – тя повдигна полата си и разтвори крака.
- По-добре да чукате мен, вместо един друг.
Тя нямаше бельо. Погледите ни се впиха в прелестите ѝ, където между късо подстриганите косъмчета се виждаха две пухкави срамни устни. Внимателно наблюдавайки нашата реакция, тя бавно прокара пръсти между тях. Членовете ни моментално заеха бойно положение.
- Кой е първи? – глухо попита тя, прехвърляйки поглед от единия на другия.
- Иди ти! – побутнах Любо.
- Тя е твоя майка, трябва ти да си първи.
- Именно! Моя е. Не мога така изведнъж… иди ти!
Нямаше нужда да ми казва втори път. Зрелището на женското лоно, каквото до преди това бях виждал само на снимки, ме опияняваше. Като се наместих на колене с малко нейна помощ, успях да ѝ вкарам каменния си член. Тя въздъхна и се излегна по гръб, оставяйки ме да действам сам. Женското влагалище беше по-просторно от дупето на приятеля ми, затова пък беше горещо и обхващаше члена ми по цялата му дължина. Докато я чуках, галех меките ѝ бедра, корема, и се опитвах да достигна гърдите. Като забеляза това, Людмила разкопча блузката си и надигна сутиена, освобождавайки двете си закръглени хълма. Внимателно прокарах пръсти по тях, опипах зърната, и когато те станаха твърди, ги покрих целите с ръцете си. Влагалището ѝ така се овлажни, че чак топките ми се намокриха. Любо седеше до мен, шареше с очи по тялото ѝ и понякога задържаше поглед върху онова място, където членът ми влизаше в майка му. Като не можа да се удовлетвори от наблюдение, той се докосна до корема ѝ, после до гърдите, и накрая се съсредоточи върху клитора. Тежкото ѝ дишане се смени от едва сдържани стонове. Това, обаче, се превърна в последната капка за мен. Набих ѝ го възможно най-навътре и спермата ми избухна в нея.
- Мишо, свърши ли? – леля Людмила се повдигна на лакти.
- Любчо, давай сега ти!
Момчето застана на моето място и погледна към майка си...
- Не, не мога. Мамо, когато те виждам, че си ти, не ми се получава!
Майка му мълчаливо се обърна с дупето към него и коленичи.
- Да, така е по-добре.
Като застана зад нея, той обхвана широкото ѝ, закръглено дупе и с едно движение ѝ го вкара. Стаята отново се напълни със стонове, сумтене, жвакане на членът във влагалището, което течеше ужасно силно. Аз седях до тях и мачках увисналите ѝ гърди. Леля Люси стенеше, движеше дупето си насрещу сина си и не ми обръщаше никакво внимание. Оргазмът ѝ, който настъпи почти неочаквано, почти съвпадна с този на Любо. Двете тела с допряха едно до друго.
- Мишо, разбираш ли нещо? – с шепот ме попита Любо, когато майка му отиде в банята.
- Не, ако ни беше увикала, щеше да е ясно... но пък се получи отлично! Все пак жената си е жена!
- А забеляза ли, че и тя свърши? – заразсъждава той.
- Е и? Ние я чукаме, а тя свършва. Нормално е!
- Не, Мишо, това е друго. Я помисли, какви ебачи сме ние всъщност! Всеки от нас издържа по минута! И опита, и размерите ни са далеч от тия на възрастен мъж!
Той замълча.
- Получава се следното. Просто отдавна никой не я е чукал. Това е, защото хем бързо потече, хем бързо свърши...
- О! – зарадвах се аз.
- Значи се получава така, че не само те са ни нужни, ами и ние на тях?
- Абе не точно! Просто беше щастливо стечение на обстоятелствата! Ако си намери нормален мъж, може и да не се случи вече нищо такова! Може да ни е било за пръв и последен път!
Аз потънах в размисъл, а в това време леля Люси се върна от банята, вече облечена в халат. Настроението ѝ видимо се беше подобрило.
- Момчета, хайде обличайте се. Стига ви за днес. Всъщност, хареса ли ви? Забравихте ли педалските глупости?
- Мамо, ами като питаш... – приятелят ми се усмихна.
- Ако ще продължаваме така и за напред, ще забравим напълно, но ако спрем, тогава не гарантирам... Мамо я кажи, отдавна ли не си била с мъж?
- Откъде такъв интерес?
- Ами просто така...
Леля Людмила се замисли...
- Такива въпроси не се задават на жена, но хайде ще ви кажа. Мина навярно почти половин година... За теб не съм си мислила, защото е неправилно, а си мислех, че имаш гадже.
- Не, нямам гадже. Или имам сега, ти! А, мамо, ще имаме ли шанс отново с теб? Или ще трябва пак Мишо?
- Хубаво, шантажисти! Когато почувствате, че го искате, кажете ми! – разсмя се тя.
- Лельо Люси, а минети можете ли да правите? – реших аз да изясня всичко до край.
- Какво, иска ли ти се? Не, Мишо, днес вече не умея! Утре ще видим. Разбрахме ли се?
- А може ли днес? – подкрепи ме Любо.
- Не!
- А в дупето ще може ли? – не спираше той.
- Не съм пробвала, а и не мисля да опитвам! Болезнено е, и е нехигиенично!
- Не е чак толкова болезнено, че даже и е приятно. – измърморих аз.
Леля Людмила чу измърмореното от мен.
- Е, разбира се, в това вие сте много по-опитни от мен! – ехидно каза тя.
- Но това си е ваша работа. Аз не давам! И въобще, ти Мишо можеш да си ходиш, ние тука имаме да си говорим нещо!

Следва продължение...