Копеленцата (част 8)

22.08.2019 | sexkupon

Първите дни след завръщането ни посветих на семейството си. Намериха се много неща вкъщи, които изискваха и моето участие. После започна училище. Както се изясни, съученичките ми през лятото бяха станали доста по-хубави. В часовете по химия шепнешком обсъждахме учителката Наталия Николаева. С Любо се чувствахме експерти по въпроса с женските тела, затова я обсъждахме със знание по материята. Понякога се обсъждаха и други, които заставаха пред очите ни. Един от плюсовете на това, което се беше случило през лятото беше, че вече се чувствахме много спокойни в контактите си с другия пол. Проблемите започнаха, когато един ден намерихме на перваза, на един от прозорците в училище, огледалце. Обикновено, кръгло, пластмасово, с размерите на дланта ми. Навярно беше забравено от някого. Веднага обаче му намерихме приложение и то в сексуален аспект. Любо се приближаваше към някое от момичетата и без дори особено да се крие, поглеждаше с него под полата му. Момичетата реагираха адекватно – плясваха го по ръката и го навикваха, а той тръгваше да си търси друга жертва. Лично аз смятах, че това е малко безотговорно и седях на страна.
- Любо, спри се!
- Не, чакай да погледна и Елена, да видя какъв цвят са ѝ гащите!
Махнах с ръка. Като иска да се прави на глупак. Още повече, че момичетата не се възмущаваха дотолкова, че да се оплачат. Той се забавлява така две междучасия. Следващия час беше по химия. Не ми беше трудно да отгатна намеренията му, като го гледах, как очите му святкат при вида на голите крака на Николаева. Удобен случай му се отдаде в края на часа. Наталия се спря с гръб до него и се наведе към съседния чин. Любо, зарадван от такъв късмет, бързо извади огледалото и внимателно го приближи към учителката. Съдейки по това, как нервно го въртеше, явно не му се отдаваше да види нещо конкретно. Затова пък, без да иска, леко докосна учителката по крака. Тя се обърна незабавно и го погледна с поглед, който не вещаеше нищо добро. Лицето ѝ се беше покрило с руменина.
- Дай го тука! – тя протегна ръка.
Любо безропотно ѝ го даде.
- А сега вън от стаята и утре да дойдеш с родителите си! Извратеняк!
- Любо, ти малоумен ли си? – попитах го по пътя към къщи.
- Къде се набута? Това да не ти е някоя от съученичките ни!
- Ами интересно ми беше...
- Интересно щеше да бъде, ако не те беше хванала!
- Да, как да го кажа на мама? Тя и без това е съгласна на всичко, за да не се занимавам с глупости, а аз...
- Ти за сега не ѝ казвай защо. Един вид, викат я в училище, но не знаеш защо. А вечерта ще дойда до вас и ще кажем нещо. Например, че аз съм измислил всичко и съм те накарал. – честно казано, отдавна ми се искаше да отида до Любо, да се видя с майка му, разбира се, по друга причина.
- Ще се опитам...
- Слушай, Любо... – полюбопитствах аз.
- Поне видя ли нещо? Или всичко беше за нищо.
- Нищо не различих. Тъмно беше, тясно... Стори ми се обаче, че под чорапогащника нямаше нищо. За това въртях огледалото, за да видя по-добре.
Информацията беше интересна. Какво обаче можеше да види, за някакви си там секунди? А и в проблемите с майка му, които се очакваха, не ни пукаше толкова за това.
- Добре, недей тъгува, ще преживеем и това... – потупах го по рамото.
През целия следващ ден, Любо беше в лошо настроение. Беше съобщил на майка си само минимум информация. Сега той напрегнато очакваше, какво ще се случи. Някъде към обяд, забелязах леля Людмила да влиза в училище. Подозирайки, че майка му ще иска да присъства и той на срещата, приятелят ми се беше покрил някъде. За по сигурно, той пропусна следващия час и се появи чак на по-следващия.
- И какво? – попитах аз, когато го видях.
- Не те ли хванаха?
- Не.
- Всъщност никой не те е търсил.
- Знам, майка ми отиде направо при Наталия. Поговориха си половин час и си тръгна.
- Това е братле, готви се! Ядосана ли излезе?
- Разбира се, макар и да не ѝ личеше много. Ама и няма, как да не е. Кой знае Наталия, как ме е насадила...
Любо поразмишлява още малко, плашейки се с всевъзможни беди. После замълча. След уроците се поразходихме още малко, отлагайки прибирането си.
- Хайде да си ходим! – реши се той.
- Все ще трябва да се прибера. Ще дойдеш ли с мен или не?
- Разбира се, че ще дойда!
Не знам дали за съжаление или за щастие, но Людмила си беше у тях. Беше облечена, като че все едно току-що се е прибрала от работа. Мълчаливо ни повика с ръка и ни посочи дивана.
- Е, нещо да кажете? Чия беше идеята?
- Моя. – излъгах съобразно уговорката ни.
- Нещо не ми се вярва, но няма значение. А ти, глупако, какво си мислеше? – погледна тя към сина си.
Едва не умрях от срам днес! Поне да ми беше казал...
- Мамо, тогава още вчера щеше да ме убиеш...
- Ми аз днес ще те убия! Стоях като идиотка и се червях! – тя се задъха от гняв.
- Какво очакваше да видиш там? Аз не ти ли стигам? Или си мислеше, че тя има нещо по-различно?
- Интересно ми беше...
- Аха, интересно ти било!
И така нататък. Любо май беше вече готов да се убие и сам, само да не слушаше обвиненията и упреците ѝ. Избирайки момента, когато майка му замълча за малко, той боязливо се приближи зад нея, страхувайки се да не получи някой шамар.
- Мамо... – докосна я по рамото.
- Извинявай, не мислех, че така ще стане...
- А какво си мислеше? Аз и без това правя, каквото поискаш!
- Мамо, недей... Ти и без това си по-добра!
Любо я прегърна отзад. Тъй като и двамата бяха с гръб, не можех да видя какво точно става, но ми се струваше, че той прави там нещо с ръце. Моите подозрения се потвърдиха от гласа на Людмила:
- Любо! Пак се опитваш да правиш глупости, а аз се опитвам да ти говоря сериозно!
Той отреагира по особен начин, като започна с една ръка да надига полата ѝ. Тясната поличка не поддаваше. След няколко опита, той ми направи знак да му помогна.
- Стига! Нямам настроение за това! – опита се да го отблъсне майка му.
Опитах да надигна полата ѝ, но бързо разбрах, че ще е по-добре, ако я разкопчая и я махна съвсем. Не ми беше никакъв проблем да я разкопчая и скоро тя се смъкна на пода. В това време Любо успя да разкопчае блузката, но сутиена ѝ нещо се инатеше. Тогава приятелят ми просто го смъкна надолу, на коремчето ѝ и покри с длани гърдите ѝ. Аз, на своя участък от работата, се заех с чорапогащника и го събух заедно с бикините ѝ.
- Момчета, какво правите? – повтаряше леля Люси, без да прави опит да се съпротивлява.
Като завършихме с дрехите ѝ, аз сам се съблякох. Любо последва моя пример, като остави в това време женските гърди в ръцете ми. Когато беше вече гол, той незабавно тикна хуя си между краката на майка си.
- Не, не! – тя се обърна.
- Не тук! Елате на леглото.
Там Любо, вземайки инициативата в ръцете си, като се разположи отгоре ѝ, и бързо проникна в нея. Людмила започна да прави насрещни движение практически веднага, а в момента на оргазма си, едва не хвърли сина си от себе си. На Любо това не му пречеше. Той чукаше майка си, натиснал ръцете ѝ към леглото и засмукал едното ѝ зърно. Гледайки, как леля Люси ту повдига краката си нагоре, ту разтваряйки ги настрани, извивайки се, аз си помислих, че отново съм излишен. За щастие, не останах много опечален от това, защото те и двамата свършиха заедно и Любо изпълзя настрани. Заставайки на мястото му, обърнах внимание на малката локвичка сперма под дупето ѝ и стичащата се от влагалището ѝ сперма, стичаща се надолу, към ануса. Това ме доведе до една мисъл. Като повдигнах краката ѝ нагоре и ги хванах с една ръка, внимателно смазах с нейните сокове и Любчовата сперма, леко отпуснатия ѝ сфинктер. Хванах го с ръка и го насочих натам. Влезе по-лесно, отколкото очаквах.
- Не таааамммм... – чух вика ѝ, но главичката му беше вече вътре, сладострастно стисната в задния проход и тя не можеше вече да ме спре.
Точно обратното, аз натиснах по-силно, усещайки как членът ми, преодолявайки съпротивата, навлиза по-дълбоко в дебелото ѝ черво. Леля Люси застена. Погледнах надолу. Членът ми се беше скрил почти целия, плътно обхванат от колелцето на сфинктера. Влагалището ѝ беше леко разтворено и аз вкарах пръстите си в него, като напипах хуя си през тънката преграда. Усещането ме накара да се усмихна. Членът ми се намираше в дупето ѝ, а пръстите ми във влагалището. Людмила нетърпеливо се размърда, с което ми показа ясно, че трябва да се движа. Започнах да я чукам, в началото бавно, а после с всичка сила. Тук Любо не издържа. Той от известно време наблюдаваше внимателно хуя ми, движещия се в дупето на майка му. Като застана до мен с надървен член, той ми даваше ясно да разбера, че нямаше да е лошо да побързам малко. Аз, все пак, разчитах да поеба още доста, но ми се искаше и да помогна на приятеля си, чиято майка все пак чуках. След като напуснах гостоприемното дупе, заедно обърнахме Людмила по корем, на четири крака. Аз моментално вкарах члена си в още незатворилото се дупе, което предизвика у нея сладострастен стон. Любо със зор успя да се навре под нея и направи опит да проникне на сляпо във влагалището ѝ. Когато това му се отдаде, майка му се отпусна върху него. Започнахме да я чукаме в двете отверстия, като постоянно се усещахме един друг през тънката преграда. Най-накрая бяхме намерили решение, при което никой да не чака за ред и всички да сме доволни. Любо пухтеше някъде отдолу, майка му стенеше силно, а аз дълбаех дупето ѝ. След като спермата ми се изля, останах в същото положение, като усещах, как хуя на Любо се движи енергично. Най-накрая и той свърши. Всичко стихна. Аз се пльоснах настрани, а Любо до мен. Леля Люси лежеше по гръб и гледаше в тавана.

Следва продължение...