Копеленцата (част 13)

28.08.2019 | sexkupon

Обаче, на следващия ден с Любо не ни беше до това. След като му казах, че Наталия ще ни чака, той веднага ме засипа с въпроси. Какво била искала вчера от мен, за какво ни вика днес и за какъв чеп не съм му казал веднага?
- Стига бе! А ти вчера защо си я хванал за задника? Спокойно можеше и някой хубав шамар да отнесеш!
- Не знам, не беше нарочно... просто тя така беше застанала. Получи се от само себе си.
- Днес трябва да си поговорим за този инцидент! Обещах на Наталия, че ще го направя. Сърдита ти е! И забележи, че днес не съм на твоя страна! – реших да го стресна.
- Ама аз леко я хванах!
Приятелят ми изглеждаше сериозно обезпокоен.
- Спокойно! – съжалих го аз.
- Шегувам се. Наталия, разбира се, никак не е доволна от постъпката ти, но не е в това въпроса... – разказах му накратко нашата среща с нея.
- Така значи, все пак носи бельо... – разочаровано каза той.
- А аз мислех... А ти не се ли опита да ѝ ги събуеш?
- Стига бе! Тя не ми позволи дори да се докосна до нея. Само гледах!
Любо замислено гледаше през прозореца. В определеното време, когато Наталия остана сама в класната стая, ние се явихме.
- А, дойдохте! Седнете да си поговорим. Любо, Мишо разказа ли ти, от какво съм недоволна?
Приятелят ми кимна.
- Аз случайно...
- А какво правихме с него разказа ли ти?
Той отново кимна.
- Любо, ще обещаеш ли да ме оставиш на мира, ако сама ти покажа, какво имам под полата си?
Виждаше се, че тия думи трудно излязоха от устата ѝ. Все пак трудно се предлага на ученик такава сделка. Впрочем, Любо също нервничеше, играейки си с ръце с края на ризата си. Такива предложения човек рядко получава.
- Навярно, мога. – отвърна той.
Наталия отново сложи ключа върху бюрото. Аз го взех и заключих вратата. Когато се върнах, тя и Любо седяха един срещу друг, на около половин метър. Наталия гледаше момчето с каменно лице и бавно-бавно повдигаше полата си нагоре. Любо беше впил очи в откриващите се крака, и започна нервно да пристъпва от крак на крак, когато полата стигна до чатала ѝ. Днес Наталия беше обула почти напълно прозрачни чорапогащи, без плътна част отгоре, а под тях бледо-сини гащички.
- Чорапогащника... – напомних ѝ аз, когато полата ѝ се събра на кръста, а Любо приседна на колене пред нея и загледа жадно в упор открилата се гледка.
Толкова възбуден не го бях виждал, даже и когато правеше секс. Наталия събу чорапогащника си. Както и вчера, гащичките ѝ останаха на мястото си. Аз вкарах ръка в гащите си, хванах инструмента си и се приготвих за поредния акт на онанизъм.
- Обърнете се... – притеснено помоли Любо.
Наталия се завъртя. Гащичките ѝ се оказаха прашки. Тънката ивица плат се скриваше между пухкавите ѝ половинки, а дупето ѝ беше възхитително. Любо вдигна ръка и с края на пръста си се докосна до дупето ѝ.
- Не пипай! – Наталия се дръпна рязко и се обърна.
Момчето изплашено отдръпна ръката си:
- Аз само Ви докоснах... имате такава кожа... гладка... красива... Може ли още веднъж? Едва-едва, с един пръст?
- Само с един! – разреши тя.
- Само докосване!
Любо едва-едва прокара пръст по бедрото ѝ отпред отгоре надолу. После пак от вътрешната страна, но наобратно. Наталия се напрегна, когато пръстът се приближи до прашките ѝ, но момчето временно спря. Прокара пръст по коремчето ѝ нагоре и надолу, и отново се върна на бедрата ѝ, нагоре от коляното до синия плат. Наталия седеше неподвижно със затворени очи. Кракът ѝ направи едва забележимо движение встрани, доколкото ѝ позволяваха чорапогащите, които бяха около коленете. Любо на няколко пъти докосна леко гащичките ѝ, но без все пак да се докосва до обрисуваните през материята срамни устни. Между краката ѝ се появи малко, едва забележимо, петънце влага. Наталия дишаше дълбоко. Приятелят ми извади члена си от панталоните, и започна да гали налятата му с кръв главичка. Приемайки мълчанието на Наталия, като одобрение за действията си, той продължаваше да я гали по границата на бельото ѝ, като с всяко движение леко навлизаше навътре. Показаха се леко наболите ѝ къси черни косъмчета до едната ѝ срамна устна. Когато прашките навлязоха между двете срамни устни, Любо премина към по-решителни действия. С една ръка отмести изцяло гащичките ѝ, а два пръста на другата вкара в нея! Тя се стресна, опита се да се дръпне, но приятелят ми беше вкарал пръстите си дълбоко в нея и не ѝ даваше да се отскубне.
- Хвани я! – дочух сподавения му глас.
Подскочих зад нея, опрях коляно в дупето ѝ и я придърпах към себе си за раменете. Тя се залюля и се опита да запази равновесие. Любо се възползва от разтворените ѝ крака и впи устни в клитора ѝ. С всяко движение на езика му, съпротивата на Наталия намаляваше. Когато краката ѝ започнаха да омекват, Любо остави заниманието си. Заедно успяхме да я накараме да застане до бюрото си и да се отпусне по корем на него. Приятелят ми събу пречещите му нейни прашки, със стиснат в ръце член се доближи до нея и запълни така желаното и от двама ни отверстие.
- Г-жо Николаева... – шепнеше той, докато я чукаше с наслада.
- Само ако знаехте, откога мечтаем за това...
Тя не го слушаше, а без спиране повтаряше своето:
- А-а-ах... какъв е голям... какъв е голям... А-а-а... по-дълбоко... А-а-аххх... О-о-о...
Стоновете на двете страни се смесваха. Аз седях, като глупак с надървения си хуй и не знаех, какво да правя. До устата на Наталия не можех да стигна, а не исках да развалям удоволствието на Любо от сбъднатата му мечта. Наложи се да почакам търпеливо, докато приятелчето ми завърши и да ми отстъпи ред. Почаках доста. Дори и след като свърши, той продължи да се движи, докато мекият му член сам излезе от Наталия. Това време ѝ стигна, за да писне няколко пъти "ох, майчице" и да се отпусне на бюрото си. Любо се дръпна встрани, спъвайки се в спуснатите си гащи. От влагалището ѝ, върху събраните около коленете ѝ гащички, падна голяма, мътно-бяла капка. За малко застинах, докато се полюбувам на стройните ѝ крака, разкошното дупе и видната под него цепка.
- Хайде бе, к'во чакаш! – побутна ме Любо.
Погледнах я за последно, после се приближих, напипах входа ѝ с главичката на члена си и го вкарах. Влагалището ѝ ме прие с влажна топлина, като все още се свиваше хаотично на моменти след Любо. Да чукам Наталия беше леко и приятно. Под въздействието на ритмичните ми движения, тя много скоро отново замрънка нещо. Заслушах се.
- О-о-ох... По-силно... А-а-а... Още по-силно... По-дълбоко... А-а-аххх... О-о-о...
Аз се стараех за това "по-силно и по-дълбоко", като рязко го вкарвах и изкарвах, и я придърпвах за бедрата към себе си. Много скоро тя свърши още веднъж. Тогава аз намалих темпото, твърдо решен да я докарам до още един оргазъм. Когато тя затрепери отново, тогава дадох воля на спермата си, да се излее в нея. Любо вече беше успял да се облече. Аз закопчах гащите си и се приведох в ред. Полуголата Наталия, продължаваше да стои така, полулегнала върху бюрото си, със надигната пола, а от путката ѝ капеше спермата ни. Жената тихо плачеше.
- Какво Ви е, г-жо Николаева? - искрено се учуди Любо.
- Копеленца! – каза тя, през сълзи.
- Какво направихте?
- Ами ние... а Вие такова....
Нещо ни подсказваше, че няма да е добре да се осланяме на това, че беше свършила три пъти.
- От петнадесет години съм омъжена! И за това време не съм изневерявала нито веднъж! А сега с учениците си! И то с двамата!
Навярно трябваше да се каже не "с двамата", а "с двамата подред". Но сега не беше момента за такива уточнения. Любо я успокояваше, като я галеше по косите, целуваше я по лицето и мърмореше нещо за любов. Аз успях да ѝ обуя бельото, тя стана, обиколи бюрото и седна на стола си.
- Това беше! – каза тя.
- А сега изчезвайте! Не трябва да ви вижда никой!
Ние излязохме...

Следва продължение...