Копеленцата (част 4)

17.08.2019 | sexkupon

Утрото леко подобри настроението ни. Нито по време на закуската, нито след това на плажа, някой спомена за снощната случка. До самия обяд очаквахме всевъзможни беди, но нищо не се случи. Реших, че може би пък е възможно и да се е разминало всичко. Като се наобядвахме, поспахме, за да си спестим голямата жега и по някое време отново се отправихме към плажа. И точно тогава, на алеята, го видяхме! Веднага разбрах, че това е снощния мъж! Наистина беше ром – нисък, плешив, с голямо шкембе. С една дума – доста неприятен тип!
- Ще дойдеш ли за малко? – дръпна той леля Люси за ръката.
- Да поговорим!
Тя не се опита да спори, явно също го позна. Отдалечиха се на 4-5 метра от нас и онзи започна да ѝ говори нещо. Не чувахме много добре, за какво става дума, а само от време на време до нас достигаше по някоя дума, като всичките звучаха леко заплашително. Людмила повече слушаше, само нарядко отговаряше по нещо, но не се и опитваше да си тръгне. Най-накрая, явно се разбраха, защото циганинът, видимо доволен, я шляпна по дупето и замина. Чак тогава тя се върна при нас.
- Мамо, какво иска тоя?
- Ох, момчета... – тя въздъхна.
- Стана тя, каквато стана... Заплашва ме, че ще раздрънка навсякъде. Едва ли ще стане кой знай какво, но все пак...
- И какво иска? – съобрази Любо.
- Пари?
- Това да беше... Какво може да иска един мъж... – тя отново въздъхна тъжно.
- В общи линии каза, че довечера ще ни дойде на гости.
- Мамо, а може ли да избягаме? На маршрутката и беж към къщи!
- Не става! И за това ни предупреди и май беше сериозен.
Тя тъжно се усмихна и помилва Любо по главата.
- Ами ще го изтърпя все някак си. Стига за това, хайде да вървим.
Остатъкът от деня беше прецакан. Без удоволствие поседяхме на плажа и се прибрахме по-рано от обикновено. Леля Люси ни предложи на няколко пъти да се поразходим по времето на очакваната визита, но Любо се възпротиви.
- Мамо, не можем да те оставим с някакъв си непознат! Ми може да е някакъв маниак!
- Ама ние знаем той защо ще дойде, а аз пред вас няма да мога!
Но Любо не щеше и да чуе и в края на краищата си останахме вкъщи. Гостът дойде късно, а освен това и не беше сам.
- Това е племенника ми. – поясни той, като забеляза учуденото лице на леля Людмила.
- Не се бой, той дойде само за компания, няма да те пипне!
Племенникът доста приличаше на чичо си на младини, май само дето плешивината му само не беше достигнала такива размери, и шкембето му не беше толкова голямо. Гостите собственически се наместиха на масата, поканиха и нас. Младият тържествено извади бутилка с нещо мътно в нея, наля на всички и вдигна първия тост. Проследи дали всички ще си изпием питиетата и после си замези с парче домат. Ние с Любо доста се позакашляхме, но никой не ни обърна внимание.
- Всичко ще е наред, красавице! – говореше по-възрастният, докато наливаше по-още едно на леля Люси. Така ще ти хареса, че сама ще си искаш после!
Нашето присъствие, като че ли никак не го смущаваше. Пийнахме по още едно. Людмила си ядеше мълчешком салатата, без да гледа към никого. Ние пък, се чувствахме доста неуютно, като знаехме, какво ще се случи след малко. Навярно, наистина щеше да е по-добре да бяхме отишли да се разходим! Сега трябваше просто да седим и да гадаем, кога ще започне всичко. Търпението на мъжа се изчерпа след петия тост.
- Е, красавице, събличай се! – каза той, като се изправи и развърза шнура на шортите си.
Леля Люси силно почервеня.
- Децата са тук...
- Какви деца? Нали видях, как вчера... – обърна се към племенника си.
- Амете, помогни ѝ!
Онзи сякаш това и чакаше и веднага се оказа до леля Люси. Задърпа да свали халата ѝ.
- Не трябва, не трябва, аз сама!
- Е-е-е, не си се подготвила! – осъдително каза по-възрастния, като я видя че има бельо.
Той вече бе абсолютно гол, със страшно стърчащ изпод шкембето хуй. Автоматически си отбелязах, че размерът му не е много по-голям от моя. Людмила се избави от бельото си и зачака по-нататъшните указания. Циганина легна на леглото и сложи ръце зад главата си.
- Е, какво чакаш? Ела, покажи, какво умееш! – и той посочи хуя си с поглед.
Жената бавно се покачи върху него, насочи члена му в себе си, и започна да се спуска. Мъжът се понамръщи.
- Стой! Ти к'во, не усещаш ли? Боли! Много си суха!
Потърси с поглед племенника си.
- Амете, дай вазелина!
Младият разбра, извади някаква тубичка от джоба си и я подаде на леля Люси.
- Ето!
Тя обилно намаза поклащащия се пред коремчето ѝ хуй и отново седна на него. Този път, по небръснатото лице на мъжа се разля блаженство. Леля Людмила, докато се надигаше за пореден път, хвърли тъжен поглед към мен и сина си и бързо отмести очи. Ние пък гледахме с ококорени очи към подскачащите ѝ гърди и хуя, който се движеше между срамните ѝ устни. Клиторът ѝ също се беше увеличил и се триеше в жилестия ствол. Младият също не можеше да откъсне очи и обикаляше около чукащата се двойка, въздишаше и цъкаше с език.
- Не, не така! – на старшията нещо не му хареса.
- Слизай!
Леля Люси, сякаш глуха, продължаваше да се друска отгоре му. Той не я дочака да се дръпне, а изпълзя изпод нея сам.
- Застани кучешката!
Жената послушно застана на четири крака. Онзи я побутна леко по гърба, искайки да се спусне по-надолу. Двете ѝ интимни отверстия гледаха право към нас. Младия циганин чак изстена от такова зрелище. На нас с Любо също ни станаха, против волята ни. Дъртия циганин ѝ го вкара и започна да я чука, като енергично въртеше таза си. Младият, който вече беше извадил хуя си и го лъскаше, не издържа на зрелището.
- Чичо, а може ли и аз?
- После!
Той задиша по-често, движенията му станаха по-дълбоки и по-резки. Леля Люси стенеше в такт с него и аз си помислих, че независимо от всичко, на нея ѝ харесва. Старият циганин замърмори нещо на неговия си език, притисна се силно в женското дупе и замря. Погледнах към Любо. Той гледаше с зяпнала уста, като с едната си ръка мачкаше хуя си през гащите. За момент се усетих, че и аз правя същото. Още докато старият извади хуя си от майка на Любо и на неговото място се оказа по-младият. Той набързо вкара дългия си, тънък член във влагалището, което вече беше подготвено от роднината му, и започна да го дълбае с невъобразима скорост. Веднага ми извика асоциация за заек. Чичо му го гледаше снизходително и галеше оръдието си, което не знам защо, но изобщо не загуби и милиметър от предишния си обем и от твърдостта си. Младият обаче не успяваше да свърши. Възрастният, явно нямаше търпение да се включи отново, затова намаза отново хуя си с вазелин и доста грубо изблъска младия встрани. Той пък, погледна доста злобно чичо си, но не се реши да спори. Възрастният, без да бърза, зае мястото зад полюшващият се задник на жената, хвана хуя си с два пръста и го насочи към по-горната дупчица. Там, както знам, тя не беше давала дори и на сина си, въпреки неговата настойчивост. Понеже не беше подготвена за това, докато усети какво става, членът вече беше дълбоко в нея! Тя се опита да се откопчи, започна да вика, но явно у мъжете този вариант беше отработен. Младият я хвана и я натисна насрещу роднината си, а той по същото време се натисна напред! В резултата на това, членът му се оказа до самите топки в дебелото ѝ черво! Людмила зави от болка.
- Какво викаш? – попита младият, като продължаваше да я затиска и да ѝ запушва устата.
- Да не би да ти е за пръв път? Ми ние отде да знаем? Ми извинявай! Че как си на толкова години, а не си пробвала преди?
Старият в това време я чукаше с отмерени движения, без да обръща внимание на сълзите и хриповете ѝ. Спря само веднъж, колкото да смаже допълнително отверстието ѝ. Ние с Любо отлично виждахме всичко. Членът, разтягащ сфинктера между ослепително белите полукълба, ни възбуждаше неимоверно. Още малко и бихме се наредили на опашка след тия двамата. Младият, като се убеди, че Людмила се е примирила със случващото се, я пусна.
- Чичо, не мога повече! И аз искам!
- Не!
- Ще свършиш ли скоро?
- Не!
- Но аз искам сега!
- Стига бе! – търпението на стария явно свърши.
- Е, вземи някое от момчетата! Стоят без работа...
Младият го разбра от половин дума, а аз не! Докато до мен идваше смисъла на казаното, племенникът на секундата ме сграбчи и ме метна на кревата. Не успях да предприема, каквото и да е, и вече седях на четири крака, точно до леля Люси! Окончателно осъзнах, какво ще се случи сега, когато сфинктера ми започна да се разширява от нещо, което вероятно беше хуя на младият циганин! В паниката си се опитах да се дръпна настрани, но явно той беше готов за това. След няколко неуспешни опита да се измъкна, през което време хуят отзад успя болезнено да проникне с десетина сантиметра, си спомних първия ми опит с Любо и се опитах да се отпусна. Това само помогна на моят мъчител да проникне още по-дълбоко и вече имах усещането, че ще се сцепя! Дори и не съм предполагал, че e възможно нещо да проникне толкова дълбоко в дупето ми. Не успях да се насладя на облекчението, че полека напусна ануса ми почти изцяло, когато отново се втурна вътре. При това рязко и до дъно! Започна да ме чука със същата бързина, като на заек. Анусът ми постепенно се приспособи, болката стана по-слаба и вече не ме караше да извиквам при всеки тласък. До мен стенеше леля Люси. Обърнах главата си към нея.
- Лельо Люси, как сте? Боли ли? – прошепнах ѝ аз.
Ситуацията беше фантастична! Седях до майката на най-добрия ми приятел и двамата ни чукат някакви си непознати мъже! По-страшно нещо не можех и да си представя! Тя отвори очи и мълчаливо ме погледна. Навярно и в нейната глава преминаха мисли, подобни на моите. Погледна назад, към движещия се зад мен циганин, а после отново към мен с разширени от учудване очи.
- Мишо! И теб ли? – разбрах, че през изминалите няколко минути околните събития не я бяха интересували.
- Аха! И мен! По-младият не можа да изчака...
- Бедничкия! Боли ли те?
- Вече не толкова, а Вас?
- Не, почти не. Само в началото беше...
- Ооох… – отново извиках аз, приемайки хуя отзад под нов, по-болезнен ъгъл.
- Отпусни се Мишо и ще ти стане по-леко! И си превий гърба... – чух шепота ѝ и горещите ѝ устни докоснаха бузата ми.
- Целуни ме! – каза ми след това.
Приближих се по-близо и почти докоснах подскачащото ѝ от тласъците рамо. Сухите ѝ устни се докоснаха до моите и горещият ѝ език влезе в устата ми и се заигра с моя. Удивително, но ми стана по-добре. Освен това, членът ми забележимо надебеля, макар и не до обичайното твърдо състояние. Мина ми мисълта, че мога и да свърша, стига да има в какво да си поотъркам главичката. Леля Людмила спря да се люлее.
- Моят май свърши! – съобщи ми тя, като се отдръпна за момент.
После погледна назад и добави:
- Твоят и той ще свърши скоро.
Аз забелязах това и сам. Членът в мен спря да прониква толкова дълбоко, но видимо засили скоростта си. Почувствах, че и моят оргазъм се приближава.
- Лельо Люси, ей сега ще свърша!
- Давай, Мишо! Не се сдържай! а аз не успях... – и отново започна да ме целува.
В този момент усетих, как от моя полу-станал член потече сперма. Не удари с обичайната силна струя, а потече във вид на лека струйка. Зад мен младият запъшка и хуят му се спря, пълнейки със семе многострадалния ми сфинктер. Разбрах, че всичко е свършило и се отпуснах на хълбок. Като дочух, че вратата се затръшна след гостите ни, аз бавно се надигнах и седнах. Леля Людмила седеше в същата си поза, положила глава на възглавницата и с повдигнато дупе. От зачервения ѝ анус се стичаше сперма. При мен нещата бяха същите, ако не и по-зле. Към нас се приближи Любо. На него така и не му се беше отдало да се изпразни. Превъзбудената му главичка беше добила виолетов цвят. Той се отправи към майка си. От двете отверстия, които му се предоставяха, той избра това, в което не беше влизал преди това. Като се възползва от оставения от мъжете вазелин, той внимателно си го вкара в ануса на майка си и застина.
- Любчо, ти ли си? – попита го тя.
- Давай по-смело, малко ми трябва!
Ободрен, Любо хвана дупето ѝ, и започна да я чука. Тя пък, загърбвайки приличието, зави с цяло гърло и свърши. Любомир, разбира се, също не се забави много.
- Е, това беше! – идвайки на себе си, леля Люси се изправи.
- Мислех си, че ще е по-лошо!
- Мамо, ще ми дадеш ли пак отзад някой ден? – синът ѝ беше впечатлен от случилото се.
- Ще видим. Облечи се и ни донеси топла вода да се подмием! И на двамата ни е нужна...
Действително, цялото ми дупе беше в сперма, а и течеше чак по краката ми.
- Мишо… – обличайки се, каза приятелят ми.
- Ти какво, свърши докато те чукаха ли?
- Аха.
- Не знаех, че такова нещо е възможно. И как е?
- Не може да се обясни, може само да се опита!
- А ти ако ме изчукаш, и с мен ли ще стане така?
- Само пробвайте! – намеси се майка му.
- Тогава, педалчета такива, можете да забравите за мен!
- Ясно. – Любо престана да се усмихва и унило тръгна за вода.

Следва продължение...