Копеленцата (част 5)

18.08.2019 | sexkupon

На сутринта, Людмила ни събуди още преди изгрев.
- Ставайте, стига сте спали!
- Мамо, какво става? Рано е... – сънено мърмореше Любо.
Чак тогава забелязахме приготвените куфари.
- Какво става? – попитах.
- Заминаваме! Нали не искаш това, което се случи снощи, да се случи отново?
- Не... – съгласих се аз.
Нямаше нужда от повече доводи, и само след около час вече бяхме на спирката. Всичко мина добре и по-късно през деня вече бяхме в друго курортно селце на около 70 километра. Можехме да си отдъхнем на спокойствие, а и тук морето и слънцето не бяха с нищо по-лоши. Нашият хазяин, дядка на преклонна възраст, се оказа доста приветлив. Изглеждаше все едно нищо не може да скапе почивката ни. Преди да тръгнем към плажа, Людмила ни събра.
- Момчета, искам да ви кажа нещо, но не искам да се обиждате! Надявам се все пак да успея да си направя някой пълноценен курортен романс.
- Как така? Ами ние? – Любо изглеждаше обезкуражен.
- Любчо, аз не съм казала, че ви заплашва нещо! Просто ми се иска да ме поухажват малко, да изляза сред хора, и каквото там си следва... Не мога през целия си живот да се чукам само със сина си и приятеля му!
Вече на плажа, ние се огледахме. Имаше доста мъже.
- Е, момчета, там някакъв мъж ме заглежда. Хайде отивайте да плувате и не бързайте да се връщате!
Ние и не бързахме. Онзи дълго се помота, но най-накрая набра смелост и се приближи до Людмила. Не знам, какво си говореха, но беседата протичаше леко странно. Онзи ту сядаше за малко, ту ставаше, ту пак присядаше... Тъкмо започнах да се изнервям и реших, че ще се върна там, без значение какво става, когато онзи се отдръпна при вещите си, събра ги и напусна плажа.
- Е, лельо Люси, какво стана?
- Нормалните неща. Договорихме се да вечеряме заедно, така че момчета тая вечер ще сте без мен.
- А ще се върнеш ли да спиш вкъщи? – подозрително я погледна Любомир.
- Ами според зависи, какво ще стане... – хихикна тя.
- А ние какво да правим?
- Каквото искате! Големи момчета сте, намерете си забавление! Идете да пиете кафе, например...
- Аха. – на Любо това определено не му харесваше, но никой и не мислеше да го пита...
Вечерта леля Люси, след като прекара около час пред огледалото, излезе за срещата. Любо седеше в мрачно настроение, не желаеше да излезе от къщи и мърмореше "Знаех си аз! Аз предупреждавах, че така ще стане!" С голям зор успях да го убедя да поиграем карти, които някой беше забравил в стаята. След като проигра пет пъти, той се ядоса и започна да мисли върху играта, а не за това, къде е сега майка му. С това занимание времето летеше неусетно, в тишината на стаята се чуваше само шляпането на картите и тук-там по някоя ругатня.
- Стига толкова! – хвърлих картите, протегнах се и се изправих.
- Два часа вече седим!
- А к'во да правим? – попита приятелят ми.
Той отиде до прозореца, надигна щората, която бяхме започнали да пускаме, научени от горчивия си опит и погледна навън.
- О, Мишо, гледай! – зашепна той, мака че в стаята нямаше никой освен мен.
- Това не е ли мама, ей там под дърветата?
Живо заинтересован, аз подскочих към него, като предварително загасих осветлението, за да не ни виждат от улицата. В тъмнината беше трудно да видя лица, но по дрехите със сигурност разпознах майка му. Не беше сама. Някакъв мъж, предполагам че онзи от плажа, нагло я целуваше пред очите ни! Макар че той и не предполагаше за нас.
- Не разбирам… – с недоумение каза Любо.
- Какво става?
- Целуват се, не виждаш ли?
- Не, друго не разбирам! За какво го е довела тук? Смятат да се чукат тук, а нас да ни изгонят ли? Или направо там, на тревата?
Замислих се, дали може да е така. Междувременно, започнах да забелязвам някои неща, които бяха в разрез с това предложение. Леля Люси настойчиво притискаше към мъжа немалките си гърди, като галеше гърба му, дупето и особено областта под корема му. Мъжът пък я държеше за талията и не мърдаше ръцете си и на милиметър. Всъщност целия не мърдаше, а стърчеше, като стълб. Улавяйки момента, когато Людмила охлаби хватката си, той леко я отстрани и отстъпи на две крачки от нея. Започна да ѝ говори нещо бързо-бързо, после се обърна и едва ли не побягна към колата си. Леля Люси погледна след него и после се отправи към къщата ни. Ние моментално надигнахме щората, включихме светлината и седнахме зад масата, като разхвърлихме картите пред себе си. И на двамата ни се стори, че ще е по-добре да се преструваме, че не сме видели нищо. След минута входната врата тропна. Людмила влезе в стаята, събу обувките си, хвърли ни бегъл поглед, застана на леглото на четири крака и почти извика:
- Момчета! Бързо! Който и да е. Сложете ми го! Веднага!
От изненада ние застинахме за секунда. Аз се осъзнах първи и се озовах зад нея, надигайки полата ѝ с непослушните си ръце. Под нея се оказаха дантелените ѝ гащички с тъмно, мокро петно между краката. Веднага ги събух от нетърпеливо поклащащото ѝ се дупе, и започнах да прокарвам хуя си между събраните ѝ бедра. Когато усети това, тя се подаде към мен и ме прие в себе си. Още докато главичката ми влезе в нея, усетих силен приток на влага, която достигна дори до топките ми. Членът ми почти не срещаше съпротивление, все едно се движех във въздуха. Само стоновете ѝ ми напомняха, че се намирам на правилното място. Любо се мотаеше около нас, ту галеше майка си по дупето, ту внимателно ме хващаше за топките, ту се опитваше да си вкара пръста в ануса ми. Реших да пресека последното, защото не желаех да се отвличам от усещанията във влагалището, което вече се беше лишило от част от смазката си и вече не беше, както преди. Като разбра, че няма да стане на неговата, той се покачи на кревата и започна да тика раздутия си член в устата на майка си. Макар, че това му се отдаде, чувствата на Людмила в този момент бяха съсредоточени между краката ѝ, така че на него му се наложи, просто да я изчука там сам. Гледах на леко обърнатата ѝ глава, в която се движеше хуя на Любчо и усещах, как спермата ми тръгва да излиза. Без да се опитвам да я спирам, аз затворих очи и се съсредоточих на тази едничка точка от тялото си, от която избликна семенната ми течност. След като си го извадих от отново наводненото ѝ влагалище, аз седнах до тях. Любо извади хуя си от малко негостоприемното отверстие на майка си и го вкара в другото, току-що освободено от мен. Издаде сладострастен стон. Леля Людмила, като почувства в себе си свеж, твърд ствол, започна с удвоена енергия да се насажда на него. Аз наблюдавах отстрани, как майка и син наближават заедно кулминацията. Най-накрая двамата заедно изстенаха и застинаха. Людмила се повали напред, оставяйки сина си с мокър, повиснал член. Любо бързо намери кърпа и изтри първо своите гениталии, а после и на майка си.
- Мамо, какво стана? Защо така?
- Ами за всичко е виновен онзи мъж!
Мълчахме, очаквайки продължението.
- В началото всичко си беше нормално. Срещнахме се, разходка, ресторант, вино, танци... Пак разходка, целувки...
- А кое не беше както трябва?
- Реших, че всичко върви както трябва. Стигнахме до някаква глуха алея и се опитах да му разкопчая гащите, но не ми даде. А той не можел така, на първа среща...
Тя тъжно въздъхна.
- В общи линии ме изпрати до вкъщи, постояхме, поцелувахме се и той избяга! А аз се бях възбудила, всичко ми гореше!
Тя се обърна и ни погледна.
- Добре, че сте вие!
- Да, ние сме винаги готови, ако трябва нещо! – измърморих аз.
Разбира се, беше малко обидно, да ни използват така, като вибратори, но все пак от нея ние искахме само секс. Предполагам, че и на Любо му беше ясно, че и на трима ни са изгодни такива отношения. В общи линии, сегашната ситуация ни устройваше всички.
- Мамо, а утре ще се срещате ли? На втора среща?
- Не, да върви на майната си този задник! В ресторанта ме заглеждаше някакъв тип. Утре ако ще съм сама на плажа, да видим какво ще стане...
- И да не стане, не се огорчавайте... Ние тук ще Ви чакаме! – опитах се аз да я ободря.

Следва продължение...