Копеленцата (част 16)

01.09.2019 | sexkupon

Отне ни доста време, за да убедим учителката ни, че всичко е нормално, и че леля Люси няма нищо против, и ни позволява много. Повлякохме я към кухнята, като по пътя се борехме с желанието ѝ да се облече. Там беше Людмила.
- Наталия, ела тук. Седни тук, постелила съм ти салфетки. Сега ще изтече спермата на момчетата, ако са се изпразнили в теб.
Наталия седна на края, скръсти крака и опитвайки се да прикрие някак гърдите си.
- Извинете ме. Само ако знаех... – започна тя.
- Наталия, престани! Какво толкова е станало? Това е нещо напълно естествено! Сега събирай сили, че доколкото познавам нашите момчета, те още не са завършили с теб...
Наталия отпи от чая си се усмихна малко на сила. Разговорът не вървеше. Едната жена се чувстваше не на място, а другата явно не знаеше, какво да каже. След малко учителката ни, изчервявайки се, попита къде е банята.
- Мишо, покажи ѝ къде е банята! – разпореди се леля Люси.
- А ние с Любчо отиваме в спалнята, а теб Наталия, те чакаме там!
Наталия прекара в банята съвсем малко, излизайки от там с капки вода по кожата. Аз не се сдържах и притиснах към себе си тази подлудяваща ме жена. Дълго се целувахме в тъмнината. Ръцете ми обходиха всеки милиметър от тялото ѝ. Тя също ме изучи доста щателно. Влязохме в спалнята възбудени до предела. Наталия ме държеше за члена и го лъскаше, а аз галех с пръсти дупето ѝ. Там в коридора ми беше споделила, че май аналния секс ѝ харесва повече от вагиналния, и че доста се притеснява от това. За щастие, мъжът ѝ бил предпочитал точно този способ. Но понеже харесвала всякакъв секс, много се радвала, че е намерила такива като нас, дето да я чукаме и в двете отверстия, без да трябва да се притеснява. В спалнята заварихме голата Людмила, лежаща по гръб пред Любо и сложила крака на раменете му. Момчето ѝ я чукаше с характерни шляпащи звуци. Като побутнах към тях леко запъналата се Наталия, аз ѝ показах члена на Любо, който се движеше в дупето на майка му.
- И аз искам така. – прошепна ми Наталия.
Тя легна до леля Люси, повдигна краката си на раменете ми и ме придърпа към себе си.
- А смазка? – напомних ѝ аз.
- Можем да пропуснем!
За всеки случай, вкарах главичката му първо във влагалището и после изпълних желанието ѝ. Опасенията ми се оправдаха, добре разработения ѝ анус беше готов да приеме члена ми. Любо ме погледна и ускори темпото си, с цел да свърши с майка си и да се прехвърли на Наталия, но ние ги изпреварихме. Веднага, след като свършихме отново, Наталия побягна към банята, след което започна да си преговаря, какво да излъже мъжа си. Изпратих я до вратата, тя ме целуна по бузата и излезе. В този момент от спалнята се чу викът на свършващата Людмила и аз се отправих натам. Следващия ден беше петък. Именно тогава трябваше Ирена отново да се срещне с баща ми. Аз, както и предишния път, се канех да се срещна с нея преди това и да се възползвам по пълна програма, но Любо ме разубеди. Дълго ме убеждава, че присъствието ми у дома ще пречи на баща ми и гостенката му, и по-добре да оставя бележка в стил "Излизам, ще се върна късно". След дълъг размисъл, се съгласих. Оставих бележка и отидох при Любо. Седях като на тръни, чудейки се, какво ли се случва у дома. По това време би трябвало Ирена и тате вече да се чукат. За да разсеем обстановката, решихме да поиграем карти, а по идея на Любо, започнахме да играем на събличане. Скоро и двамата бяхме еднакво голи.
- Е, к'во? Равни?
- Не, това беше само първата част… – ухили се той.
- Но това не беше най-интересното! Сега ще играем на обличане!
Погледнах го неразбиращо. Той обаче излезе от стаята и се върна с купчина от дрехите на леля Люси.
- Ето! Ще обличаме това! Загубилият ще се облича, а спечелилият ще определя, какво да облече.
Идеята ми се стори интересна. За това пък, бях първият загубил. Приятелят ми се порови в купчинката и ми подхвърли едни полупрозрачни прашки.
- Но те са ми малки.
- Нищо, обувай ги!
Направих го с доста зор. Тъканта стигна дотолкова, колкото да покрие члена ми, а топките ми практически останаха навън. Следващият път отново спечели той. Наложи ми се да обуя и чорапи. Когато после картите ми тръгнаха на мен, Любо се накичи с гащички, чорапогащник и сутиен. В последния атрибут, за обем напъхаме малко от останалото бельо. Същото се случи и на мен, когато изгубих следващата игра. В този процес, ние малко се възбудихме.
- Слушай, Мишо, може ли отзад?
Той протегна ръка и погали члена ми, който не се събираше вече в гащичките и главичката му стърчеше над ластика. Като видя, че не се дърпам той отстрани материята, и започна да ми го гали.
- Е, така как е? – попита ме.
- Може. – не се очертаваше да правя секс, а ми се ебеше до полуда.
Главата на Любо се наведе към корема ми и усетих устните му върху члена ми. Приготвих се, да им се наслаждавам, докато свърша, но в неговите планове не влизаше такова нещо.
- В дупето! – напомни ми той, докато ме поваляше на гръб.
Като усетих хладното прикосновение на крема към ануса си аз се отпуснах, давайки му да ме намаже добре и вътре и вън. Заради това, проникването му беше почти безболезнено, ако не се брои усещането, че анусът ми е зверски разтегнат. Като се убеди, че съм добре, той надигна краката ми и започна бавничко да ме чука. След няколко такива движения, той излизаше от мен и хубаво облизваше хуя ми. Това се повтаряше отново и отново. Стимулиран отвън и отвътре, аз бързо се изпразних в устата му. След като изсмука всичко, приятелчето ми, без повече да се отвлича с други неща, ме доизчука с бързи, резки движения и свърши, като се повали върху мен. Доста бързо се преоблякохме и измихме, след което огледахме дрехите, които бяхме използвали. Всичко друго се оказа чисто, освен прашките, които бях обул аз. Любо се захвана да ги пере, а аз си тръгнах към къщи. Вървях бавно към къщи, като си поглеждах часовника и се чудех, дали Ирена си е тръгнала. Наближаваше шест часа, трябваше да си е заминала отдавна. Разсъждавайки така, смело отключих вратата и влязох в коридора. Лампата светеше, на пода се търкаляха панталоните на баща ми и бельото на Ирена, а от спалнята се чуваха познатите ми женски стонове! Не ми се искаше да ги плаша с внезапната си поява, затова излязох тихо на площадката, заключих и позвъних на звънеца. Наложи ми се да чакам дълго, преди баща ми да ми отвори вратата.
- Пфу-у-у... – отдъхна си той.
- Ти ли си?! А аз си помислих, че се е върнала майка ти!
Не се опитах да изяснявам, защо е по-добре че съм аз, а не мама. В коридора вече нямаше дрехи на пода. От стаята излезе Ирена, точно когато татко се опитваше да ми обясни, какво точно са обсъждали, свързано с училище. Тя ми смигна свойски, облече се и си замина. Глупостите на тате не ме интересуваха, затова се затворих в стаята под предлог, че имам да уча.

Следва продължение...