Копеленцата (част 11)

26.08.2019 | sexkupon

След като Наталия Николаева поговори с майката на приятелчето ми и той не получи никакво наказание, съвсем изнагля. Бедната Наталия не знаеше, къде да се дене, когато Любо съвсем отблизо се пулеше към нея, събличайки я с поглед. Често демонстративно изтърваше химикалката си и поглеждаше под полата ѝ. Учителката не му казваше нищо, само се червеше и се стараеше да се държи по-далеко. Но все пак това не можеше да продължава дълго.
- Михаиле, спри се! – чух я веднъж да ме вика след часа, когато всички излизаха от стаята.
- Трябва да си поговорим!
Когато всички излязоха, тя затвори плътно вратата и седна срещу мен.
- Мишо, нали сте приятели с Любо?
- Ами да.
- Може би знаеш, какво се случва с него?
- Какво да се случва?
- Мишо, не се дръж като глупак! Ти сам виждаш! За оная история с огледалото майка му трябваше да поговори с него.
Ех, да знаеше тя, как тогава завърши разговора...
- Сега ме гледа някак си... предизвикателно... А днес видя ли, какво си позволи?
- Какво?
- През междучасието, как да кажа... хвана ме за дупето! Някак си уверено, нагло! Добре, че никой не забеляза!
- Не зная, аз нищо не видях. Може би Ви се е сторило?
- Не можа да ми се е сторило! Хвана ме! Може би дори са ми останали синини. Как да ги обясня на мъжа ми?
Замълчах. Любо определено започваше да прекалява. Май наистина трябваше да си поговоря с него! Тъкмо щях да се видя и с майка му. Че Ирена и тя се беше загубила някъде. За какво ли беше питала за адреса ми?
- Аз мога да вдигна шум! – продължи Наталия.
- Но веднага приятелят ти ще бъде заклеймен, като маниак и ще му пострада бъдещето. А и на мен ще ми се смеят всички. Затова реших да си поговоря с тебе. Все пак сте си приятелчета, може би знаеш, какво го е ухапало?
- Харесвате му! – замислих се, за да измисля някой възможно най-благопристоен вариант.
- Аз, разбира се, ще си поговоря с него, да не си отпуска ръката така друг път. Но какво мога да направя? Вие сте толкова красива!
- Да? Красива? И всичко е заради това?
- Да.
- А на теб харесвам ли ти?
- Разбира се!
- Но ти не се държиш така!
- Аз се сдържам, а той не може! Дори той на Вас... такова...
- Мастурбира? – подсказа ми тя.
- Аха.
- А ти?
- Какво аз?
- И ти ли мастурбираш?
- И аз също. – признах си.
- Ех, момчета... – въздъхна тя.
- Че какво сте намерили в мен? Обикновена жена...
- Г-жо Николаева... но Вие сте такава... красива... лицето, фигурата, краката. Тези къси поли... – известно време мислих, дали да споменавам гърдите ѝ, но се отказах.
- Краката, казваш...? Да, краката ми не са лоши. – тя повдигна глава и ме погледна в очите.
- А искаш ли да погледнеш, как изглеждат напълно оголени, без полата?
- Да-а-а... – от изумление челюстта ми увисна.
Наталия порови в чекмеджето на бюрото си и извади някакъв ключ. Подаде ми го.
- Заключи вратата!
Докато отидох до вратата, тя се изправи излезе иззад бюрото.
- Застани тук! – и ми посочи къде.
Гледайки ме в очите, тя напипа края на полата си и го повдигна нагоре, откривайки ми възхитителните си бедра, като през цялото време ме наблюдаваше. Аз я гледах с опулени очи, гадаейки, дали ще спре преди да достигне до мястото, където краката ѝ започваха. Не спря! Показа се облечения в найлон закръглен пубис, с прозиращите през чорапогащника бели гащички! Спомних си, че Любо казваше, че не носела бельо.
- Е, как е? – попита ме тя.
- Харесва ли ти?
Краката ѝ бяха достойни за възхищение!
- Г-жо Николаева...
- Какво?
- Това пречи и не се вижда добре. – показах към по-плътната част от чорапогащника ѝ, от върха на бедрата до кръста.
- Че какво има да гледаш? Ние само за краката се разбрахме!
- Но тук също са крака. – приближих се аз и докоснах онази част на бедрата, която беше скрита под плътния чорапогащник.
- А Вие обещахте!
Наталия като че ли прие доводите ми.
- Добре. Щом съм обещала...
Тя хвана чорапогащите си с палците си и ги дръпна надолу. Изпод тях се показа гладкия ѝ корем и белите, копринени гащички. Чорапогащника ги повлече след себе си и се показаха гъстите ѝ, черни косъмчета, но Наталия моментално върна гащичките си на мястото им. След като спусна чорапогащника до коленете си, тя се изправи и надигна още малко полата си.
- Така добре ли се вижда?
Аз разглеждах млечно-белите ѝ бедра, обтегнатите върху лоното ѝ прашки, и черните точки на местата, където косъмчетата ѝ бяха избръснати и не се покриваха от бельото.
- А може ли да пипна?
- Не! Ако искаш, можеш там себе си да... да се пипнеш там под панталоните. Ще почакам. Само не го вади навън!
Разкопчах колана си и вкарах ръката си под него. Моето малко приятелче ме посрещна радостно, лягайки в дланта ми. Приседнах, едва ли не опирайки нос в корема на Наталия, погледнах прашките ѝ, в дъното на които тъмнееше влажно петънце. Вдишах аромата ѝ и заработих с ръка. После, когато Наталия оправи чорапогащника и полата си, а аз с мократа гъба изчистих спермата от ръката си, тя възобнови началния разговор.
- Как мислиш Мишо, какво да правим с Любомир?
- Не знам. Ще си поговоря с него. Може би трябва Вие да си поговорите с него, както с мен преди малко. Ще погледа и ще се успокои... и това с ръката също. Тогава няма да има, за какво да Ви наднича под полата повече.
- Може и да си прав, а дали няма да се опита да ме опипва?
- Може би не. Ако и Вие сама му покажете всичко...
- Е, едва ли ще е всичко... Но няма да е по-малко, отколкото на теб.
Тя седна на масата и погледна дневника.
- Така. Утре нямам трети час. Нека да дойде.
- А може ли и аз да съм с него?
- Може. Дори май така ще е по-добре.
Докато се прибирах в главата ми се въртяха всякакви мисли. Точно такова нещо от Наталия въобще не очаквах! Аз докато си повдигна полата и започнах да мастурбирам! Но поне краката ѝ си струваха! А ако си беше смъкнала и гащичките? А ако Любо беше прав и тя утре не ги обуе?

Следва продължение...