Копеленцата (част 15)

30.08.2019 | sexkupon

Разбира се, на следващия ден разказах всичко на Любо. Той дълго мръщи чело, обработвайки информацията и в края на краищата ме посъветва да не се намесвам.
- А знаеш ли… – каза той.
- Недей да пречиш на баща си! Няма значение, дали той ще чука Ирена или не. А всъщност, ти никога ли не си мислил да праснеш майка си?
Такава мисъл, честно казано, не ми беше никак чужда. Но дори не можех и да си представя, такова нещо да се случи наистина. Споделих това с Любо.
- Помисли си! – посъветва ме той.
- Със сигурност има такава възможност, просто трябва да намериш подход.
Понякога наистина бях се опитвал да гледам на мама, като на някаква друга жена, но нищо друго не се получаваше, освен че се убеждавах, че тя изглежда наистина доста добре, без значение от възрастта ѝ. Впечатлението разваляше само старият ѝ домашен халат, но когато си я представех без него, всичко си идваше на мястото. Всичко около сексуалния им живот с баща ми, беше в пълна неизвестност. Любо ме съветваше да не бързам, а да гледам и да си правя изводи. Дойде понеделник. Цял ден седяхме, като на тръни. Беше ни срам да се срещнем очи в очи с нея. Но и да я избегнем днес, щеше да се наложи да се видим утре в часа по химия. Затова решихме да я навестим още днес. Оказа се, че тя има един час повече от нас. Прекарахме това време в коридора, като слушахме гласът ѝ иззад вратата и се опитвахме да определим настроението ѝ. Когато звънецът удари, учениците се изсипаха навън, а вратата остана отворена. Затворихме я ние, когато влязохме вътре. Когато ни чу, Наталия надигна глава от книгите си и ни погледна.
- А, вие ли сте? – доста студено произнесе тя.
- И какво искате? Проблеми с предмета ми ли? Или както винаги ви интересува друго?
- Ами ние... дойдохме да се извиним!
Докато я гледах, ми се искаше да се обърна и да избягам.
- А-а-а... Извинения значи... Ами хайде приближете се, не се страхувайте.
Приближихме се. Май никой нямаше намерение да ни прощава...
- Г-жо Николаева... Простете ни! Ще направим каквото искате...
- Аха, каквото искам... Мога много неща да поискам...
- Да, каквото и да е! – Любо усети, че все още имаме надежда.
- Така ли?
- Аха. – потвърдих аз.
Тя се облегна и започна да ни оглежда.
- Ами хайде тогава за начало ми разкажете, защо го направихте? Как изобщо посмяхте? Не говоря за моралните норми, а за законните! Та това си беше изнасилване!
Докато аз размишлявах, какво да кажа, Любо изтърси:
- Г-жо Николаева, Вие сте такава, такава... Не знам как се получи така...
- А ти? – тя се обърна към мен.
- И аз също...
Тя помисли малко и каза:
- Значи, не можете да ми обясните. Това е добре. Явно, наистина не сте го направили нарочно. Какво да си поискам в замяна?
Чакахме търпеливо. През ума ми преминаха няколко неща, които би могла да поиска. Никое от тях не беше неизпълнимо, само дето някои бяха не особено приятни.
- Ами ако поискам да повторите всичко, което направихте тогава?
- А? – стори ми се, че не съм чул добре.
Любо нищо не каза.
- Още веднъж? – Наталия наведе глава.
- Същото, както тогава. А?
- Сега? – приятелят ми проговори най-после.
- Не, разбира се! – Наталия май се стресна.
- И изобщо, аз се пошегувах! Това беше! Заминавайте!
До четвъртък, ние с Любо по цял ден размишлявахме за това, което каза Наталия. Той беше на мнение, че думите ѝ трябва да се тълкуват точно така, както ги беше казала, а аз мислех, че говореше сериозно, просто накрая се беше изплашила. В крайна сметка стигнахме до извода, че само тя може да ни проясни ситуацията. Нямаше как да я питаме, защото лесно можеше да ни излъже, а и да ни наругае и изгони. Но пък вече беше започнало да ни омръзва да гадаем. Решихме все пак, направо да я попитаме. Намерихме я, крачеща по коридора.
- Г-жо Николаева! – настигнах я аз.
- Може ли за секунда?
- За химия? – попита тя, без да забавя крачка.
- Не, по личен въпрос.
- Значи друг път! Сега не мога!
- Но ние не можем друг път! – възкликнах аз.
- И защо?
Тя най-накрая се спря.
- Страхуваме се! И сега трудно се решихме!
- Ой колко интересно! Досега не бях забелязвала да се страхувате за нещо!
Това прозвуча ехидно. Желанието ми да говоря пропадна окончателно. Обърнах се за да тръгна, но тя ме хвана за рамото.
- Къде тръгна? Кога ще си поговорим?
- Размислих. Може би наистина ще е добре друг път!
Опитах се да махна ръката ѝ. Тя ме пусна и произнесе с нормален глас:
- Добре. Давай да поговорим!
Внимателно се извърнах, чудейки се какво ли е измислила пак. Но тя така ме гледаше, че ѝ повярвах.
- Ами ние много се чудехме, какво искахте да кажете тогава? Наистина ли се шегувахте?
- Обезателно ли трябва да знаете?
- Абсолютно!
- Ако кажа, че не е било шега?
- Тогава сме съгласни! – почти извика Любо, който вече се беше присъединил към нас.
Наталия погледна внимателно и двамата ни, като хапеше устните си.
- Само че не в училище! – накрая произнесе тя тихо.
- Мъжът ми си е вкъщи цяла седмица. Значи, ще е най-рано другата седмица.
- Може у тях. – посочих аз към Любо.
- Майка му се прибира след седем часа.
- Добре. Ако се освободя по-рано...
Тя се обърна и изчезна по нейните си работи. По пътя към Любо се придвижихме за рекордно време. Като влязохме в апартамента, се спогледахме и се разхилихме. Чак сега се досетихме, че дори и да дойде (ако изобщо дойде), то ще е доста по-късно. От нямане какво да правим, взехме че пооправихме малко. Нагласихме леглото в стаята на леля Людмила, което беше доста по-комфортно от дивана в стаята на Любо. Като свършихме с това, Любо реши да се преоблече в нещо по-удобно, за да не губи после време в борба с разни там копчета. Съблече се и надяна на голо фланелка и шорти. Докато се занимавахме с такива глупости, иззвъня звънецът. Не помня, кой пръв стигна до вратата, но Наталия още не беше успяла да си махне пръста от копчето.
- Сами ли сте? – попита тя и като получи утвърдителен отговор, влезе вътре.
Любо забърза напред и услужливо отвори нежно врата. Наталия влезе, огледа се и задържа поглед на голямото легло. После започна да се съблича. Махна ризата си, а след нея, обръщайки се с гръб към нас, остави полата си да се свлече на пода. Наклони се ниско, с дупето към нас, взе я и внимателно я постави на стола. През това време, Любо вече беше успял да съблече и малкото си дрехи и се втурна да ѝ помага. Докато се събличах наблюдавах как те, опитвайки се да не си пречат взаимно, събуват чорапогащника на Наталия. Гащичките ѝ изчезнаха също толкова бързо. Любо веднага падна на колене и скри лицето си в доста обраслата ѝ катеричка. За мен остана сутиена ѝ. Когато се разправих с него, най-накрая можех да се полюбувам на гърдите ѝ, до които предишния път така и не стигнахме. Като застанах зад нея, аз се заех да мачкам едрите ѝ цици усещайки, как големите ѝ зърна се втвърдяват. При това, тазът ме се движеше така, че членът ми се търкаше между полукълбата на дупето ѝ. Наталия не ми обръщаше внимание, отдала се напълно на Любовия език, който се движеше между краката ѝ и на пръстите му, галещи влагалището ѝ отвътре. Широко разтворила крака, тя със стонове се извиваше насреща му, както и преди мърморейки нещо. Най-накрая, като натисна главата му към себе си, тя свърши и бавно се отпусна. Когато малко дойде на себе си, Наталия реши да се отблагодари на Любо със същото. Постави го пред себе си и се опита да се отпусне на колене пред него, но аз я придържах за бедрата, затова се наложи просто да се наведе. Почаках докато влажните ѝ устни поемат члена му, и започнах да движа хуя си напосоки между краката ѝ, докато накрая потънах във влажните ѝ дълбини. Наталия подскочи така, все едно досега не беше подозирала за моето присъствие. Любовия член излезе от устата ѝ. Приятелят ми хвана главата ѝ и я надяна на желаещия женски ласки член. После просто започнах да я чукам, любувайки се на дупето ѝ и красиво извито гръбче. От другата страна Любчо я чукаше в устата. Наталия ту се опитваше да се движи срещу мен, ту да смуче хуя на другото момче, ту и двете неща едновременно. Накрая обаче тя остави и едното и другото, и започна да издава такива звуци, че можех да свърша само като я слушам. В съществуващата ситуация, това се случи съвсем бързо. След като излях в нея всичката сперма, която бях насъбрал, се отдръпнах и посочих на Любо, че мястото е свободно. Той обаче не бързаше да освобождава устата ѝ. Като видях това, аз пуснах ръка между краката ѝ, вкарвайки във влагалището ѝ показалеца си, а с останалите пръсти напипах издутия ѝ клитор. След като известно време движех там ръката си Наталия рухна на колене, за пореден път изпускайки хуя на момчето пред нея и силно стисна ръката ми с бедрата си. След като двамата я пренесохме до леглото, Любо се покачи върху лежащата без да се движи жена. Наталия постепенно започна да оживява, да разтваря краката си и да се движи насрещу ебача си. Но той, вече на крачка от оргазма, разви невиждано темпо. Когато свършваше, той, не знам защо, извади члена си от нея. Първата струя попадна чак на лицето ѝ, останалите, по-слаби, оставиха следи върху корема и гърдите ѝ. След това, ние излизахме от нея всичко, а тя се кефеше на докосването на езиците и ръцете ни. Любо целуваше лицето и гърдите ѝ, а за мен останаха коремчето и путето ѝ. Растителността там долу идваше малко в повече, но понеже беше добре подстригана, не изглеждаше никак зле. Обърнахме я и се заехме с гърба, дупето и бедрата. За това време силите ни се завърнаха и нужните ни органи се втвърдиха. Наталия усети това. Тя повали Любо по гръб, и след като се покачи върху него, започна слепешком да търси члена с ръка. Наложи ми се аз да му го хвана и да го насоча към правилното място. Наталия внимателно, за да не го изгуби отново, се отпусна назад. Хуя на приятеля ми изчезна в нея, извиквайки поредния взрив от емоции. Аз се приближих към нея отпред, повдигнах главата ѝ, която лежеше върху рамото на Любо и внимателно ѝ го вкарах в устата. Може би, при други обстоятелства минетът би бил чудесен, но сега тласъците на другото момче ѝ пречеха. Затова бях принуден да спра да се любувам на това, как хуят ми се движи между устните ѝ и напуснах това място. Оставаше още едно отверстие, което не бяхме пробвали. Взех малко крем от шкафчето, нанесох го върху главичката си, и след като се спрях нерешително, нанесох малко и върху ануса ѝ. Наталия не обърна никакво внимание на това, а продължи да си се чука с Любо. Чак когато загребах повече крем и го мазнах на дупето ѝ, тя се спря.
- Добави още! – помоли тя.
Изцърках още направо върху дупчицата ѝ.
- Сега вече може! – разреши ми Наталия и усещайки моята нерешителност, добави:
- Не се страхувай, с мъжа ми често го правим там.
Продължавайки да се удивлявам на тази жена, аз се наклоних над нея и насочих хуя си към ануса. В първия момент ми се стори, че съм се отклонил и съм проникнал в другото отверстие. Без да среща особено съпротивление, членът ми доста лесно проникна в нея до самите ми топки. Тя удовлетворено охна и продължи прекъснатото си занимание, насаждайки се на вече два члена едновременно. Скоро ние я чукахме с колкото сила имахме, не можехме просто да се движим бавно. Получаваше ни се малко асинхронно, но на Наталия ѝ се налагаше да се задоволи с това, което има. Особено удачно се получаваше, когато влизахме в нея едновременно. По този начин отверстията ѝ ни се струваха тесни, а и тя извикваше от удоволствие. Дупето ѝ, добре разработено от мъжа ѝ, безболезнено понасяше моите резки удари. Наталия, която вече свърши веднъж, отново говореше нещо несвързано между охканията и ахканията, призовавайки ни да я чукаме по-силно и по-дълбоко. Пуснах спермата си в дебелото ѝ черво и реших да изчакам Любо да свърши, преди да си го извадя. Но тресящата се Наталия скочи от члена ми и аз седнах в креслото, наблюдавайки ги и получавайки не по-малко удоволствие от това. Като забеляза отсъствието ми, приятелят ми се измъкна изпод жената, постави я на четири крака и нахлу в неотпочиналото си от мен дупе. Наталия чак падна по корем, а Любчо остана отгоре ѝ, движейки се в ануса ѝ. Хвърлих бегъл поглед към вратата и не повярвах на очите си. Лелял Люси спокойно ни наблюдаваше, почти незабележима в сянката. Часовникът показваше почти седем часа! Тя деликатно изчака, докато Наталия и синът ѝ завършат, и след като тихо почука на стената, подаде глава през вратата.
- Момчета, Наталия, отдъхнете си малко! Направила съм ви чай в кухнята. И можете да не се обличате! - с тези думи тя изчезна, оставяйки дълбоко изумени Любо и особено Наталия, която лежеше с член в дупето.

Следва продължение...