Копеленцата (част 12)

27.08.2019 | sexkupon

Във входа ми ме чакаше изненада.
- Здрасти! Къде се губиш? Часовете ти отдавана трябва да са свършили! – беше Ирена, която явно ме чакаше отдавна.
- Ами забавих се...
- Минавах наблизо и реших да те видя за минутка. Искаш ли да ме почерпиш кафенце?
- Разбира се, влизай!
Докато вървях по стълбището зад нея, забелязах че днес изглежда по-семпло, от колкото миналия път. Естествена прическа, малко козметика, доста по-обикновена рокля, ако не се брои цепката, започваща от доста високо. Вкъщи, разбира се нямаше никой по това време. Едва си съблякохме якетата и Ирена ме притисна до стената.
- Мишо, така ми липсваше... – горещо шепнеше тя, докато ми разкопчаваше панталоните.
- Ой, какво е това?
Като бръкна в гащите ми, тя се изцапа със спермата, която се беше изляла щедро от мен преди половин час. Докато се чудех, какво да ѝ кажа, тя сама си продължи.
- Бедничкия! Даже до вкъщи не си могъл да изтърпиш... Ей сега ще ти помогна!
Отпускайки се на колене, тя взе хуя ми в устата си. Докато го смучеше, успя да ми смъкне панталоните, заедно с бельото. Ризата си съблякох сам. Благодарение на старанията ѝ, членът ми много бързо зае бойно положение. Тя се изправи и направи с мен същото, което и с Любо миналия път. Като спусна ръцете си по роклята, тя грациозно се освободи от гащичките си, демонстрирайки заедно с това, че предвидливо е обула чорапи. Надигна роклята, опря голия си корем в мен и с леко повдигане на пръсти, грациозно се надяна на хуя ми. Бях притиснат към стената, лишен от възможността да се движа, но тя не забелязваше това, а въртеше таза си, при което хуя ми се плъзгаше в нея плитко и предизвикваше у мен силно желание да подскоча, за да ѝ го вкарам до дъно.
- Хайде на леглото! – побутнах я в необходимата посока.
Тя ме прегърна и бавно поклащайки се, се насочихме в необходимата посока. Първия си оргазъм Ирена изпита още докато висеше на мен, когато до леглото оставаха няколко крачки. Почакахме, докато се успокои и продължихме нататък. На кревата Ирена нетърпеливо слезе от мен и застана на четири крака. Успях да забележа, че беше избръснала косъмчетата на путката си.
- Защо си се избръснала? – попитах, докато плавно влизах в нея.
- О-о-ох... Прииска ми се. На Люси изглежда добре и аз за това реших да опитам. Харесва ли ти?
- Много! – достигайки пределната дълбочина, аз го извадих и го набих отново.
Ирена ахна. Хванах здраво бедрата ѝ, и започнах да я чукам с максимална скорост. Влагалището ѝ, отделящо обилно смазка, хлопаше в такт с движенията ми. Гледайки я в гръб, започнах да си представям, че чукам Наталия Николаева. Само след малко свърших.
- Мишо… – Ирена лежеше до мен и чертаеше нещо с пръсти върху корема ми.
- А вие с Любо отдавна ли чукате Людмила?
- Около два месеца някъде... – реших, че няма защо да я лъжа.
- Щото се оплакваше, че няма кой да я чука, ама то явно е било преди вас...
Ръката ѝ слезе до хуя ми, но като се убеди, че е още рано отново се върна на корема.
- Мишо, а Люси по-добра ли е от мен?
- Защо?
- Просто питам.
- Не знам. На мен и двете ми харесвате. – опитах да се измъкна.
- Не може така. Кажи ми, какво ти хареса у нея и аз ще се науча да го правя.
- Ами... – замислих се аз.
- Тя, например, дава отзад.
- Мише, ами нали ти ме такова отзад...
- Но нали на теб не ти хареса? Навярно, няма и да дадеш втори път?
- В началото не ми хареса. Бяхте много груби... Но накрая стана по-леко. Ако искаш, можем пак да опитаме. Само че трябва по-добра смазка.
- А сега може ли? – оживих се аз.
- Ако много искаш...
- Искам!
- Тогава ми подай чантата!
След като се порови извътре, тя ми подаде някакво флаконче. "Anal Sex Lubricant " – прочетох на глас.
- Да, Мишо, специално го купих. Знаех, че ще ни свърши работа.
Изцърках малко на члена си и го разтрих.
- Обърни се... – предложих ѝ аз, имайки предвид кучешката.
- Не, давай така. Искам да те виждам...
Ирена надигна крака и ги хвана с ръце. Размазах крем около ануса ѝ, и още малко вътре в отверстието. Опитах да вкарам двата си пръста и се получи. Тогава надвиснах над нея и поставих хуя си на мястото. Ирена замижа и прехапа устните си, подготвяйки се за най-лошото. Членът разтвори сфинктера и навлезе навътре. Бавно придвижвайки се навътре, очаквах всеки момент тя да викне, че я боли и да ме спре. За да я изпреваря, се подготвих да преодолея разстоянието до края с един тласък и да легна върху нея, за да не ми се дръпне. Обаче, тя лежеше и само веднъж ми прошепна "По-внимателно!", макар че цялото ѝ изражение показваше, че не изпитва нищо хубаво.
- Боли ли? – попитах я, когато май влязох до край.
- Търпимо. – прошепна тя.
- Давай нататък!
- Че аз съм целият вътре.
- Така ли? – Ирена се ококори.
- Щом е така мога да кажа, че хич не беше болезнено.
Ободрен от това, аз положих тънките ѝ крака на раменете си, и започнах методично да дълбая дупето ѝ. Самата Ирена отначало понякога леко извикваше от болка, но после вече привикнала малко към движещия се в дупето ѝ хуй, само дишаше тежко с широко отворена уста. Помагайки ѝ, напипах клитора и се заех с него. Започнаха стонове, по някога толкова силни, че започнах да се опасявам, че комшиите могат да дойдат. Все пак тя свърши чак тогава, след като аз свърших и си го извадих от дупето ѝ.
- Почти не ме болеше! А вярно ли е, че Людмила свършва още, докато я чукате в дупето? И че крещи с всичка сила... Аз не мога да свършвам така.
- Случва се по различни начини.
Наближаваше времето, по което се връщат родителите ми. Ирена старателно осмука окончателно спадналия ми член.
- Мишо, дай още само веднъж! – жално ме помоли тя.
Затвърждаваха ми се подозренията, че Ирена е просто банална нимфоманка. Май мъжете точно затова я и оставяха... След малко измъченият ми член започна да подава признаци на живот. Едва прие нужната форма и тя седна на него, след което започна веднага да подскача. До нормалната си твърдост достигнах чак в нея, но да свърша така и не можах. Ирена отново замуча и без сили рухна върху мен. Едва успях да изпълзя изпод нея, когато чух във външната врата да се превърта ключ.
- Обличай се! – викнах на Ирена, и като си надянах гащите и фланелката, излетях в коридора.
Оказа се, че се е върнал татко.
- Кой е тук? – учуди се той, като забеляза непознатите обувки в коридора.
- Това е... от училище... една учителка.
Говорех силно, за да може Ирена да ме чуе и да се съобрази.
- А... Ами хайде да ме представиш. Отдавна не съм идвал в училище.
Наистина, баща ми не беше ходил в училище няколко години вече. Ирена със строг поглед седеше седнала на леглото. Имаше само лека руменина на бузите и леко разчорлена коса.
- Добър вечер! – поздрави баща ми.
- Какво Ви води насам? Станало ли е нещо?
- Не, всичко е нормално. – Ирена добре играеше ролята си.
- Малки проблеми с литературата. За това реших да дойда да видя, как живее Михаил, какви книги чете... Искаше ми се и с Вас да си поговоря, но е вече късно. Ще трябва да тръгвам и може би ще дойда отново.
Тук Ирена положи крак върху крак и това беше грешка. В цепката на полата се видяха краката ѝ до върха, както и ластика на чорапите ѝ. Изглеждаше доста развратно и татко не пропусна да забележи това.
- Трябваше да ни предупредите… – започна той, без да откъсва поглед от краката ѝ.
- Искате ли да дойда утре вечер при Вас в училище?
- Не, няма нужда! – изплаши се Ирена.
- Утре вечер няма да ме има там.
- Тогава, ако желаете, заповядайте у дома… – тате се замисли.
- В петък! В четири часа ще съм си вкъщи.
- Добре, ще дойда. – съгласи се "учителката".
Тате я изпрати до вратата, помогна ѝ да се облече, като успя да я погали по рамото. Чудех се само едно нещо – дали тя беше успяла да си обуе бельото? В стаята тя ги си беше хвърлила небрежно, а се беше обличала набързо. А ако ги намерят майка или татко, имаше да обяснявам... Огледах стаята, но никъде не ги видях. Ще трябва утре да ѝ се обадя, за да се убедя, че си ги е взела.

Следва продължение...