Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Цялата нощ ми се присънваха кофти неща. Любо и майка му правеха всякакви извратени неща, а мен не ме допускаха до себе си и ми се смееха... "Това си е моята майка, иди си при своята!", викаше приятелят ми. На няколко пъти се събуждах и заспивах отново. На сутринта се чувствах недоспал и уморен. Ами ако Любо беше прав? За какво изобщо съм им аз? Така си задавах въпроси половин ден, докато накрая не издържах и отидох у Любо. Вратата дълго не се отваряше и накрая той се показа. Както и вчера, само по слипове и с видима ерекция.
- Какво искащ? – попита недоволно той.
- Влизай!
- Пак ли гледаш порно?
- Не. За какво ми е пак?
- Любо! – дочу се отвътре.
- Кой дойде?
- Всичко е наред, мамо! Мишо е!
- Че тя защо не е на работа? – прошепнах аз.
- Отпуска е. Вчера не успя да ни каже. Я ти влез тука и погледай телевизия... аз ей сега ще дойда. – и той се шмугна в спалнята.
"Ето, че всичко става като в съня ми... ", помислих си аз. Те там се чукат, а аз да гледам телевизия! Пък може би не се чукат? Приближих се до вратата, а отвътре се чуха тихи стонове и ритмично поскръцване. Аха, ясно! Вече се готвех да се измъкна леко от апартамента, когато от стаята се показа леля Людмила, която завързваше халата си.
- Мишо, какво стърчиш тука? Няма ли да влезеш?
- Какво да правя при вас, като гледам и така ви е хубаво! Любо каза, да вляза да погледам телевизия. То като е така, по-добре да си ходя!
- Аха... Любо ти го бил казал... Добре де, нали помниш, че вчера ти обещах свирка, а аз съм свикнала да си изпълнявам обещанията! Така че, ела тука! – тя с едно движения разкопча гащите ми и ми ги смъкна.
Накара ме да седна на стола, спусна се на колене пред мен и отправи члена ми в устата си. Всички мои обиди мигновено се разлетяха. Членът ми, който дотогава беше в покой, се увеличи и стана твърд, а тя започна да облизва и леко да го хапе със зъбки. Като ме доведе до състояние на лек шум в главата, тя отметна полите на халата си и ме оседла. Членът ми влезе в нея до дъно, без ни най-малко усилие.
- О-о-о, какъв е голям! – усетих до ухото си шепота ѝ.
Точно пред очите ми подскачаха гърдите ѝ, като закачаха бузата ми със едното си зърно. Обърнах глава и го поех с устни. Дупето ѝ се плясваше в бедрата ми всеки път, когато тя рязко се отпускаше. Членът ми при това се опираше в дълбините на влагалището ѝ. В един момент аз не издържах и спермата ми на тласъци се изля в нея. Тя сякаш не забеляза това и продължи да се движи. Впрочем, скоро и тя спря и силно ме притисна към себе си. Тялото ѝ потрепера няколко пъти и после се отпусна. Чак тогава аз забелязах седящия до нас Любо, който нежно галеше майка си по главата. Естествено, след това аз не се прибрах вкъщи. Леля Людмила се зае с нейните си работи, а ние с Любо започнахме да си говорим. Само след няколко фрази, моето настроение отново се срина.
- Утре отиваме да вземем билети. Сутринта няма да съм си вкъщи.
- За какви билети?
- Не ти ли казах? Отиваме на море. Нали все пак мама е отпуска!
Мамка му! Тъкмо всичко беше добре и ей на...
- И кога тръгвате.
- Ами след три-четири дни.
Веднага започнах да пресмятам, как по-ефективно да прекарам оставащото време, когато Любо ме заля със студен душ още веднъж.
- Не знам, какво ще правим тези дни. Всъщност даже нямаме куфари. Ще трябва да купим всичко през близките дни.
Навярно, разочарованието се изписа на лицето ми, затова приятелят ми побърза да каже:
- Мишо, ще се върнем скоро. Седмица, не повече. Най-много десет дни.
- Ще го преживея някак. Хайде аз ще тръгвам... – надигнах се аз.
Късно вечерта, той ми се обади:
- Мишо… – дойде си на думата той.
- С мама поговорихме. Ако искаш, можем да те вземем с нас. Ако искаш, де...
Изменението на ситуацията, започна бавно да достига до разума ми. Леля Людмила поговори нещо с майка ми и тя, разбира се, ми разреши да отида с тях. Времето летеше. Любо и майка му се размотаваха по магазините, а аз си опаковах багажа и се вживявах в ролята на добрия син, да не би да вземат нашите да размислят и да не ме пуснат. Ето, че денят дойде и тръгнахме. Пътуването не беше от най-приятните. През цялото време из вагона се мотаеха хора и тичаха деца. Най-накрая мъчението завърши. Слязохме от влака и се метнахме в маршрутката. Квартирата, където щяхме да бъдем, беше избрана предварително – малка стаичка с две тесни легла и масичка. Нанесохме се, и после веднага тръгнахме към плажа. Имаше удивително малко хора. Без много зор си намерихме място за трима. Любо и аз веднага скочихме във водата, а леля Людмила започна да препича белият си гръб на слънцето. Наплискаме се добре и излязохме на брега. Загледахме се, колко много жени има, които си се пекат по бански. Чак в края на плажа имаше няколко, които се печаха топлес, но от такова разстояние не можехме да ги разгледаме. Налагаше се да се задоволим с разглеждането на това, което беше по-близко. Особено добре изглеждаха тези, чиито бански залепваха по телата и очертаваха всичко – от зърната на гърдите, до срамните устни. Когато достигнахме нашето място, леля Люси ни погледна разсеяно.
- Какво става момчета, ерекция?
- Аха. Мамо, какво да правим? Така ли да лежим до довечера?
- Нищо, ще ви мине. Само спрете да се оглеждате.
- Мамо, а може ли... да дойдеш с нас в морето? Ще поплуваме настрани...
- Любо, остани тука. Какво море? Там има хора... – тя легна по гръб и си нахлупи шапката на главата.
Не ни остана нищо друго, освен да потърпим. Скоро ерекцията наистина премина, макар че поне моят член остана леко бухнал. Гледахме да не се оглеждаме много. На плажа бяхме до вечерта. Когато се прибрахме, се преоблякохме, без да се стесняваме един от друг и леля Люси, без да обръща внимание на многозначителните ни погледи, се залови да готви вечеря. Впрочем, вечеря беше силно казано. Ядохме салата от плодовете, които бяхме купили по пътя. Едва се наядохме и се появи хазяина, за да уточним някои неща за заплащането. Със себе си донесе и бутилка домашно вино, от което с леля Люси вдигнаха наздравица. В края на разговора, той вече я опипваше с очи и правеше намеци, че можело да се направи някаква отстъпка при определени условия, които така и не уточни какви са. Изпратихме го чак около полунощ.
- Уффф... – въздъхна с облекчение Людмила.
- Най-накрая! Хайде сега да лягаме!
Отначало реших, че Любо няма да остави нещата така, но той послушно си легна в кревата. Леля Люси, съблякла халата си, се въртеше пред огледалото и си гледаше гърба.
- Любчо, май съм си изгорила гърба. Вземи крема и ме намажи!
Той на мига взе въпросния крем и зачака. Майка му застана на колене пред леглото, но не се наклони, както очаквах. Дори в началото си помислих, че това е някакъв претекст, но тя наистина беше изгоряла много. Любо, който вероятно мислеше като мен, разбра че няма да ни върже, и започна да я маже. Махнаха сутиена, за да не им пречи. Докато приятелят ми мажеше майка си, подутината на слиповете му растеше. Под предлог, че му е неудобно, вкара ръката си в слиповете да си го намести.
- Така е добре! – удовлетворено каза той, докато с една ръка мажеше гърба ѝ, а с другата масажираше хуя си, докато го приближаваше към дупето ѝ.
Скоро, членът му изскочи от гащите, и започна да се отърква в обтегнатото в бели гащички дупе и в бедрото ѝ, а понякога и между бедрата ѝ. Като гледах това, аз реших малко да му помогна. Загребах малко крем, намазах обилно члена му и му помогнах да го насочи към лоното на майка му. Вече със смазка, той лесно се плъзна натам. Любо, забравяйки за започнатото занимание, задвижи задника си. Леля Люси престана да се прави, че не забелязва нищо, разтвори крака и отмести гащичките си встрани. Синът ѝ, неочаквано дори за себе си, се намери дълбоко в нея. Изстенвайки от възторг, той се залови да тъпче любезно предоставеното му отверстие. Аз си събух гащите и зачаках реда си. Любчовия хуй се движеше неуморимо в майка му, без да има намерение да спира. Реших, че нещо трябва да се направи, затова сложих крем на пръстите си и вкарах един от тях в дупето му. Даже не ми се наложи да ги движа. Любо сам се насаждаше на тях, когато си го изкарваше малко от майка си. Скоро пръстите ми станаха два. Анусът му ги приемаше напълно свободно. Моята възбуда достигна предела си, не можех повече да чакам Любо да свърши и да ми направи място. Застанах зад него, и когато той направи движение към мен, вкарах хуя си на мястото на пръстите си. Любо с размах се насади на него! Членът ми влезе до половина в дупето му. Когато усети това, той замря. Направих движение напред и влязох в него изцяло, а той пък влезе до дъно в майка си. Леко се отдръпнах, за да може той да си го извади от леля Люси, като при това отново се наниза на мен. По-нататък продължи сам. Леля Людмила май не забеляза нищо. Любо пак набра предишното темпо, като ту ѝ го вкарваше на нея, ту се нанизваше на хуя ми. Тримата стенехме на различни гласове. Първа свърши Людмила, после Любо, като стисна хуя ми с дупето си, от което аз веднага изпуснах струя сперма в него.
- Ой! – леля Люси се дръпна изпод сина си, като извика изплашено.
Удивено я погледнахме, а после и към прозореца. Там се мерна нечие лице, което бързо изчезна.
- Кой беше този? – Любо, както и аз не можа да разгледа добре.
- Някакъв мъж... – леля Люси беше изплашена не на шега.
- Хазяина?
- Не, някакъв непознат. Изглеждаше като циганин.
- Мамка му!
- Ами ако е видял всичко? Разбира се, че е видял! Ми той ще разкаже на всички!
- Че какво ще разкаже? Тук всички се чукат, в който и прозорец да погледнеш! Погледна малко и замина.
- Наистина ли мислиш така?
- Разбира се!
Легнахме да спим в кофти настроение. Не можехме да успокоим много леля Люси, защото и ние не бяхме съвсем спокойни.
Следва продължение...